№ 2061
гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20211100513432 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на СТ. Т. Т., с която се обжалва решението по гр.д.
№ 11788/2020 г. на СРС, 91 състав, в частта, в която е отхвърлена исковата му претенция по
чл.59, ал.4 СК, като неправилно и необосновано. Изложил е подробни съображения за
това. Обективирал е искане първоинстанционното решение да бъде отменено в атакуваната
част, като вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважена исковата
претенция за изменение на определен със съдебно решение режима на лични контакти на
въззивника СТ. Т. Т. с общото дете на страните Б.С. Т., чрез неговото разширяване по
посочения в исковата молба начин. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна В. ВЛ. Й. застъпва становище за неоснователност на
въззиваната жалба, като излага съображения за правилност на атакуваното решение.
Пледира за оставяне на въззивната жалба без уважение. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена са в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден
и допустим съдебен акт.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните,
прие за установено следното:
1
С решение № 21164/19.12.2016 г. по гр.д. № 58930/2016 г. на СРС, 84 състав, влязло в
сила на 19.12.2016 г., е прекратен гражданския брак между страните, поради сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие и е утвърдено постигнатото между тях споразумение по
чл. 51 от СК, с което родителските права по отношение на детето Б.С. Т., род. на ******* г.,
са предоставени на майката В. ВЛ. Й., при която е определено местоживеенето на детето, а
на бащата СТ. Т. Т. е определен следния режим на лични контакти с детето :
-До навършване на 4 годишна възраст от детето бащата има право да го вижда и
взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа в събота до
19.00 часа в неделя, като режимът се осъществява в присъствието на майката или ако
родителите взаимно, изрично се споразумеят друго; една седмица през лятото и зимата по
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката и в нейно присъствие или
ако родителите взаимно, изрично се споразумеят друго; всяка четна година за Коледните
празници, от 10.00 часа на 23.12 и до 18.00 часа на 26.12; всяка нечетна година за
Новогодишните празници , от 10.00 часа на 31.12 до 18.00 часа на 02.01 в присъствието на
майката или ако родителите взаимно се споразумеят друго.
-След навършване на четири годишна възраст от детето личните отношения между
бащата и детето ще се уреждат по горния режим, но без присъствие на майката, като след
преминаване на детето в училищна възраст към режима на лични контакти се включва
детето да прекарва с баща си всяка четна година първата половина от пролетната и зимната
ваканция, всяка нечетна година - втората половина от пролетната и зимна ваканция, както и
двадесет дни през лятото, които може и да не са последователни или ако родителите взаимно
изрично се споразумеят друго, по време несъвпадащо с платения годишен отпуск на
майката.
-Страните са се споразумели бащата да може да взема и вижда детето извън горния
режим винаги, когато родителите взаимно се споразумеят за това, а когато осъществяването
на лични отношения между бащата и детето е възпрепятствано поради болест на детето
и/или друга причина, то установения режим да бъде установен веднага след отпадане на
причината за това и компенсиран като дни.
Бащата се е задължил да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 250
лева.
С атакуваното пред настоящата инстанция решение, постановено по гр.д.№
11788/2020 г., СРС, 91 състав, е отхвърлил исковата претенции за изменение на определен
със съдебно решение режим на лични контакти на бащата СТ. Т. Т. с детето Б.С. Т., и
исковата претенция на бащата по чл.127а СК за заместване съгласието на майката за
пътуване на детето Б.С. Т. извън страната и за издаване на необходимите за това лични
документи.
В частта касаеща спора между родителите за пътуване на детето Б. извън страната и
издаване на необходимите за това лични документи първоинстанционното решение е влязло
в сила и не е предмет на настоящото въззивно разглеждане.
2
За да постанови решението в обжалваната част СРС, 91 състав е приел за установено
от фактическа страна, че страните по делото са родители на детето Б.; че родителите са
разделени, като последните са уредили доброволно родителската си отговорност по
отношение на детето, постигайки споразумение по реда на чл.51, ал.1 СК, утвърдено с
бракоразводното решене, постановено по гр.д. № 58930/2016 г. на СРС, 84 състав, влязло в
сила на 19.12.2016 г. Приел е, че след постановяване на бракоразводното решение не е
настъпило изменение на обстоятелствата, при които се изпълнявал режима на лични
контакти. Такива не били доказани, а и реално не се твърдели. Приел е за безспорно
установено, че бащата полага грижи за детето, между тях съществува емоционална връзка,
бащата е осигурил всички необходими условия в дома си за отглеждането и възпитанието
на детето Б.. Последният безспорно разполагал с необходимия родителски капацитет за
отглеждането и възпитанието на детето, но като потенциално вредно за детето съдът е приел
„стремежът на бащата на всяка цена да изпълнява извънкласни дейности в двора на детската
градина“, посещавана към онзи момент от детето. Прието е също така, че майката полага
адекватна грижа за детето, оглежда го и го възпитава в близка и топла за него среда, където
детето се чувства спокойно и сигурно.
Въззивният съд е изслушал двете страни, приел е заключението на допуснатата
съдебно-психологична експертиза, приобщил е към материалите по делото социалните
доклади на ДСП- Младост и ДСП – Оборище.
При изслушването от въззивния съд, проведено в съдебно заседание на 07.02.2022 г.
по реда на чл.59, ал. 6 СК, въззивникът СТ. Т. Т. заявява, че работи по трудово
правоотношение, на плаващо работно време и много добро възнаграждение, като платения
му годишен отпуск е над 40 дни годишно. Живее в къща с голям двори, обзаведена и
оборудвана с всичко необходимо за едно домакинство, в която за детето Б. има отредена
самостоятелна стая. Добавя, че има нова партньорка до себе си, с която детето се разбира
много добре. Има подкрепяща среда. Споделя за изградената емоционална и доверителна
връзка между него и детето Б., както и за липса на адекватна комуникация с майката.
Въззиваемата страна В.Й. заявява по реда на чл.59, ал.6 СК, че в грижите за детето
може и разчита на помощта на соята майка, като акцентира върху това, че детето е
отгледано от нея и близките й с много любов, при изключително добри условия, като по
никакъв начин последното не е ограничавано в контактите с баща си. Заявява, че с бащата
имат различия в начина, по който трябва да бъде осигурено здравеопазването на детето.
Майката смята, че опитите на бащата да се намесва в грижите, които полага за детето, са
причина за неразбирателствата и за напрежението в отношенията между родителите.
В хода на социалното проучване на ДСП-Младост и ДСП-Оборище е констатирано,
че и двамата родители са трудово и жилищно обезпечени, при двамата родители детето
разполага със самостоятелна стая, обзаведена с всичко необходимо с оглед потребностите
му, а жилищата на родителите като цяло са с отлични битово- хигиенни условия. Майката
осъществява пряката и непосредствена грижа за детето, като адекватно задоволява
потребностите му. Констатирана е силна емоционална връзка между малолетния Б. и
3
неговата майка, като последната не възпрепятства контактите на детето с бащата, с когото
детето също има изградена емоционална и доверителна връзка.
С оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на ненавършилото
пълнолетие дете при произнасянето по въпросите касаещи родителската отговорност по
отношение на него, въззивният съд е допуснал изготвянето на съдебно-психологична
експертиза. Заключението се отнася до емоционалната привързаност на детето към всеки
един от родителите му, отношението на детето към всеки един от тях, емоционалното
състояние на детето, наличието при детето на конфликт на лоялност по отношение на всеки
от родителите, родителския капацитет на всеки един от родителите и наличието на
родителско отчуждение при детето.
От кредитираното заключение на вещото лице А.А. по допусната от въззивнята
инстанция съдебно-психологичната експертиза се установява, че и двамата родители нямат
ограничение в родителския капацитет в следните аспекти : базисни грижи ( включващи
физически нужди, медицински грижи, храна, подслон, чистота, дрехи, хигиена), безопасност
(способност да предпазват от опасности – съобразно възрастта на детето), емоционална
топлота (усещане, че детето е специално, позитивни чувства към детето, емоционални
взаимоотношения, отзоваване на нуждите на детето, подходящ физически контакт,
подкрепа, насърчаване, комфорт, утеха), стимулиране (учене, интелектуално развитие,
социални възможности, игра, образование), напътствия и граници (демонстриране на
подходящо поведение, контрол върху емоциите, взаимоотношения с другите, морални
ценности, подходящо социално поведение, решаване на социални проблеми, управление на
гнева, дисциплиниране, моделиране на поведението, без свръхпротекция) и стабилност
(сигурна привързаност, постоянство в отзоваването, последователност на поведението,
позволяване и осигуряване на контакти с разширеното семейство и значими други хора), с
изключение на трудността на майката да осигури присъствието на бащата в живота на сина
им по достатъчно пълноценен начин (експертът е категоричен, че майката се опитва да
контролира и да поддържа по -ограничени контакти между бащата и детето, поради лични
причини, свързани със собствените й емоционални преживявания и разочарование от бащата
в личните им отношения), което според настоящия състав може да се отчита като дефицит в
нейния родителски капацитет, като неразбиране в достатъчна степен на потребността на
детето от пълноценно участие на бащата в живота му. Експертът е категоричен, че детето
Б. има изградена близка и доверителна връзка и с двамата си родители, като майката е
основна фигура на привързаност за него. Експерта не е констатирал наличие на родителско
отчуждение у детето към нито един от родителите му. Всеки от родителите има своето
уникално и незаменимо място в живота му. Психо-социалното и емоционалното развитие на
детето е в нормата, като всеки от родителите му отговаря на неговите нужди и откликва на
тях. Според вещото лице детето Б. преживява конфликт на лоялност спрямо майката в лека
степен, като причината за това е начинът, по който майката е въвлякла детето в своите
взаимоотношения с другия родител (чрез опитите си да повлияе на детето относно това,
което е добре да каже пред експерта, чрез коментарите пред детето, свързани със съдебните
4
спорове и изтъкването, че бащата е този, който завежда дела). Поради своята близка връзка
с майката детето изпитва психологическа вътрешна принуда да бъде лоялно с нея и с
нейната гледна точка, като същевременно това противоречи на неговата естествена
привързаност и положително отношение към бащата, а това потенциално може да
предизвика преживяване на вина. Вещото лице е категорично, също така, че няма причини и
основания да се мисли, че известно разширяване на режима на контакти на детето с бащата
ще има негативно влияние върху детето. Точно обратното, експертът е на мнение, че с оглед
възрастта и пола на детето това би било подходящо за него.
При изслушването от въззивния съд в откритото съдебно заседание, провенено на
09.05.2022 г., експертът-психолог заявява, че детето Б. има ясно формирана представа за
това къде е неговия дом, респ. разширяване на режима на лични контакти с бащата не би
довело до застрашаване на представата му за дом, за нагласата му, че домът му е жилището
на майката, нито би засегнало отношенията му с нея.
Според разпоредбата на чл.59, ал. 9 СК, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл.51,
ал.4 СК изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните
отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата.
Правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в
обстоятелствата е израз на грижата за охрана правата на децата. Тя е конкретно приложение
на принципа за всестранна защита на децата, поради което наред с родителите и съдът следи
служебно за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските
права. Избирането на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради това, ако
обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки
поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. Наред с
това в практиката си ВКС приема, че не винаги изменените обстоятелства съставляват
изменение на предишните приети обстоятелства, а може да бъдат и съвсем нови или да са
обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната рационалност. От значение са както
измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и
измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки
по упражняване на родителските права. По вътрешното им съдържание тези нови
обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Във всички случаи обаче съдът е
длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на децата и на
ефикасността на мерките, които определят същото.
След анализ на всички събрани пред двете инстанции доказателства, представените
социални доклади в първоинстанционното и във въззивното производство и становищата на
страните, настоящият съдебен състав приема, че са събрани достатъчно доказателства за
наличие на силна емоционална връзка между детето Б. и двамата му родители. Установява
се, че и двамата родители имат желание, капацитет и възможност да полагат адекватни
грижи за сина си, познават потребностите му и са в състояние да откликнат на тях,
притежават необходимите методи за възпитание, имат възможности да осигурят на детето
си спокойна и нормална домашна обстановка и средства. И двамата имат добри битови
5
условия, всеки от тях има подкрепяща среда, като спора между родителите се концентрира
върху въпроса налага ли интереса на детето ревизия на определения през 2016 г. режим на
лични контакти с бащата.
От определянето на сега действащия режим са изминали повече от пет години, през
който период от време детето значително е израснало . През учебната 2022/2023 г. то ще е
ученик във втори клас, респ. вече е адаптирано към училищната среда, което наред с
установената емоционална привързаност на детето с двамата родители и тяхната родителска
годност, както и обективните фактори – перспективата на детето, за изграждане на
устойчиви навици и поведение в сигурна битова обстановка, възможността то да расте и да
се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители, дават основание на съда да
приеме, че в случая са налице обстоятелства, които се отнасят до ефективността на сега
действащия режим и неговата нерационалност. Трудността на майката да осигури
присъствието на бащата в живота на сина им по достатъчно пълноценен начин, и
въвличането на детето в своите взаимоотношения с другия родител, макар и последната да
няма отчуждително поведение, би могло да повлияе негативно върху психическото и
емоционално състояние на детето, което също следва да бъде отчетено. Вещото лице е
констатирало, че поради своята близка връзка с майката детето изпитва психологическа
вътрешна принуда да бъде лоялно с нея и с нейната гледна точка, като същевременно това
противоречи на неговата естествена привързаност и положително отношение към бащата, а
това потенциално може да предизвика преживяване на вина у детето. Детето е от мъжки
пол и във възраст, в която все по-често ще има необходимост от участие на бащата в
ежедневието му, от подкрепата и съветите му. Отчитайки тези обстоятелства, настоящият
съдебен състав приема, че най-добрата защита интересите на детето Б. изисква ревизия на
постановените през 2016 г. мерките относно упражняването на родителските права, макар с
решението да е допуснато постепенно разширяване на контактите между бащата и детето,
което от началото на учебната 2021/2022 г. бащата има възможност да вижда и взема, освен
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа в събота до 19.00 часа в неделя, и
всяка четна година - първата половина от пролетната и зимната ваканция, всяка нечетна
година - втората половина от пролетната и зимна ваканция, двадесет дни през лятото и по
всяко друго време по взаимно споразумение между родителите. С разширяване на режима
на лични отношения между бащата и детето, от една страна ще се ще се съдейства за
възможността бащата да запази и развие изградената между с детето емоционална връзка,
близост и доверие, а от друга – ще се подобри положението на детето, което има право и
естествена потребност да общува пълноценно с и двамата си родители, да расте и да се
развива под грижата и с подкрепата и на двамата си родители. С балансирано разширяване
на режима на лични контакти на бащата и детето не би се засегнало и преобладащото
живеене на детето при майката, на която е възложено ежедневното осъществяване на
родителските права и която е основна фигура в живота на детето.
Отделно от изложеното въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че сега
действащия режим на лични контакти, определен с решението по гр.д.№ 58930/2016 г., на
6
СРС, 84 състав, е непрецизен – относно „зимната ваканция“, доколкото такова понятие
официално не съществува по смисъла на Закона за предучилищното и училищното
образование и държавния образователен стандарт (вж. чл. 14 от Наредба № 10 от 1
септември 2016 г. за организация на дейностите в училищното образование, издадена от
министъра на образованието и науката), а детето Б. е вече ученик, което също е
предпоставка за изменение на режима, най –малкото за де се избегнат бъдещи спорове
между родителите във връзка с неговото изпълнение.
Съобразявайки горното, съдът намира, че режима на лични контакти на бащата с
детето, следва да се осъществява по следния начин:
- Всяка четна, според поредния й номер в годината седмица за времето от 18.00 часа
в петък или след приключване на учебни занятия до 18.00 часа в неделя, с преспиване, с
изключение на един месец през лятото, когато майката е в платен годишен отпуск, а също и
един месец през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката,
като последната се задължава до 30 април на съответната година да уведомява писмено
бащата кога ще ползва платения си годишен отпуск през лятото, а ако не направи това в
посочения срок, бащата има право да определи дните, през които ще взема детето, като
уведоми писмено майката до 31 май на съответната година.
- През нечетните години бащата има право да вижда и взема детето при себе си по
време на следните официални празници: Гергьовден и Деня на Съединението за периода от
10 часа до 18 часа на съответния празник; по време на пролетната ваканция, с време и
продължителност определена от МОН за съответната година за времето от 10.00 часа на
първия ден от ваканцията до 18.00 часа на последния ден, както и за част от Коледната
ваканция, включваща Коледните празници, за времето от 10.00 часа на 24-ти декември до
18.00 часа на 28-ми декември.
-През четните години бащата има право да вижда и взема детето по време на
следните официални празници: Великден (от Разпети Петък до Светлия Понеделник, които
в съответната година са определени за празнуването му), Първи май, Деня на
независимостта, за периода от 10 часа до 18 часа на съответния празник, с изключение на
Великденските празници, когато да взема детето в 10 часа на Разпети Петък и го връща в 18
часа на Светлия Понеделник, с преспиване, както и за част от Коледната ваканция,
включваща и Новогодишните празници, за времето от 10.00 часа на 29-ти декември до 18.00
часа на последният ден от Коледната ваканция.
За осъществяване на личните контакти бащата следва да взема детето от дома на
майката и съответно да го връща в този дом.
За яснота на страните, следва да бъде отбелязано, че предвид характера на
производството – спорна съдебна администрация, в което не се разрешава правен спор със
сила на пресъдено нещо, а се осъществява съдебна намеса при уреждане на граждански
правоотношения, предпоставена от невъзможността за постигане на съгласие между
страните, съдът не е обвързан от исканията на страните, а само и единствено от интереса на
детето при разрешаване на въпросите касаещи тяхната родителска отговорност (Решение №
7
109 от 18.06.2020 г. по гр. д. № 2855/2019 г., г. к., ІV г. о. на ВКС).
Накрая, съдебният състав намира за уместно да добави и посоченото в Решение №
65/28.02.2014 г., постановено по гр. дело № 4202/2013 г. по описа на ВКС, Четвърто
гражданско отделение, а именно, че никакво правосъдие, колкото и справедливо и изкусно
да бъде постановен съдебният акт, не може да е по-добро за едно дете от съзнателно
сторения от родителите избор да превъзмогнат личностните си противоречия, за да може
наистина детето в спокойствие и добруване да черпи и от двамата си родители
необходимите му ресурси за хармонично развитие.
Предвид горното, решението на районния съд следва да бъде отменено в
обжалваната част, в която е отхвърлен иска за изменение на режима на лични отношения на
бащата с детето, като въззивният съд определи нов режим, съобразно мотивите на
настоящото решение, водейки се единствено от интереса на детето.
Предвид характера и изхода на настоящия спор, всяка страна следва да понесе
разноските, които е сторила в производството.Производството по делото е такова на спорна
съдебна администрация, приложима при спор относно режим на лични отношения,
предпоставен от невъзможност родителите да постигнат споразумение. Съдебното решение
се постановява за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното им дете,
ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да понесе разноските, които е
направила, независимо от изхода на спора.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20117861/17.05.2021 г., постановено по гр. д. № 11788/2020 г.
на СРС, ІІІ ГО, 91 състав, в частта, в която е отхвърлен иска за изменение на режима на
лични отношения на бащата СТ. Т. Т. с детето Б.С. Т., и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 51, ал. 4 от СК, определения с решение №
21164/19.12.2016 г. по гр.д. № 58930/2016 г. на СРС, 84 състав, влязло в сила на 19.12.2016
г., режим на лични отношения на СТ. Т. Т. , ЕГН *******, с детето Б.С. Т., ЕГН
**********, в следния смисъл:
Бащата СТ. Т. Т. , ЕГН *******, има право да вижда и взима детето Б.С. Т., ЕГН
**********, както следва :
- Всяка четна, според поредния й номер в годината седмица за времето от 18.00 часа
в петък или след приключване на учебни занятия до 18.00 часа в неделя, с преспиване, с
изключение на един месец през лятото, когато майката е в платен годишен отпуск, а също и
един месец през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката,
като последната се задължава до 30 април на съответната година да уведомява писмено
бащата кога ще ползва платения си годишен отпуск през лятото, а ако не направи това в
8
посочения срок, бащата има право да определи дните, през които ще взема детето, като
уведоми писмено майката до 31 май на съответната година.
- През нечетните години бащата има право да вижда и взема детето при себе си по
време на следните официални празници: Гергьовден и Деня на Съединението за периода от
10 часа до 18 часа на съответния празник; по време на пролетната ваканция, с време и
продължителност определена от МОН за съответната година за времето от 10.00 часа на
първия ден от ваканцията до 18.00 часа на последния ден, както и за част от Коледната
ваканция, включваща Коледните празници, за времето от 10.00 часа на 24-ти декември до
18.00 часа на 28-ми декември.
-През четните години бащата има право да вижда и взема детето по време на
следните официални празници: Великден (от Разпети Петък до Светлия Понеделник, които
в съответната година са определени за празнуването му), Първи май, Деня на
независимостта, за периода от 10 часа до 18 часа на съответния празник, с изключение на
Великденските празници, когато да взема детето в 10 часа на Разпети Петък и го връща в 18
часа на Светлия Понеделник, с преспиване, както и за част от Коледната ваканция,
включваща и Новогодишните празници, за времето от 10.00 часа на 29-ти декември до 18.00
часа на последният ден от Коледната ваканция.
За осъществяване на личните контакти бащата следва да взема детето от дома на
майката и съответно да го връща в този дом.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. ВЛ. Й. за присъждане на разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9