№ 2076
гр. Варна, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20213110115097 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от "****"
ООД гр.Варна, ул.**** № 33, ЕИК **** представлявано от ****-Управител
чрез пълномощник юрисконсулт ****, против АН. Ф. ШБ. ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 422 ГПК, за постановяване на решение, с което
бъде признато за установено по отношение на АН. Ф. ШБ. ЕГН **********,
че в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида
с абонатен номер ****, дължи на „****“ ООД сума в общ размер на 320.80лв.
(триста и двадесет лева и 80ст.), представляваща сбор от главници за
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 20.11.2019г. до
15.02.2021г. на адрес гр.Варна, к.к ****, ул.1-ва, №34, ап.31; сума в общ
размер на 13,66лв. (тринадесет лева и 66ст.), представляваща сбор от
обезщетения за забава върху тези главници за периода от 20.09.2020г. до
28.04.2021г.; както и законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението в съда-29.04.2021г. до окончателното им плащане, за
които суми е издадена заповед от 05.05.2021г. за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 6369/2021 г. по описа на ВРС.
Обективирано е искане и съдът да се произнесе по сторените по
заповедното производство, по което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №1480 от 05.05.2021г., а именно:
заплатена държавна такса в размер на от 25лв. и юрисконсултско
1
възнаграждение в размер на 50.00лв.
Ищецът основава исковата си молба на следните фактически твърдения:
Твърди се, че „****" ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2,
ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на АН.
Ф. ШБ. ЕГН ********** за имот на адрес гр.Варна, к.к ****, ул.1-ва, №34,
ап.31, която в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия
адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен
номер ****. Твърди се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за
предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „****"
ООД потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок,
което длъжникът не е правил. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия,
ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който
срок той изпада в забава.
Твърди се, че на 29.04.2021г. В и К операторът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд
срещу Ш., въз основа на което било образувано ЧГД № 6369/2021г. по описа
на ВРС, ГК-49 състав. На 05.05.2021г. съдът издал заповед №1480 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на Ш.
да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 320,80лв., представляваща
стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 20.11.2019г.
до 15.02.2021г.; сумата от 13,66лв., представляваща лихва за забава върху
тази главница за периода от 20.09.2020г. до 28.04.2021г.; законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
29.04.2021г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-
деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в
размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.
Твърди се, че на 23.10.2021г. заявителят (сега ищец) бил уведомен, че на
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на
вземането си.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител
е депозирал в съда писмен отговор по предявения срещу него иск. Оспорва,
че е налице облигационна връзка между страните. Оспорва извършване на
2
доставка на фактурираните количества ВиК услуги. Оспорва посочените
фактури в исковата молба. Оспорва основанието за служебно начисляване на
консумация на ВиК услуги. Оспорва относимостта и необходимостта от
назначаване на съдебно счетоводна експертиза.
В проведено открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален
представител поддържа исковите претенции.
В проведено открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуален
представител поддържа отговора и оспорва исковете.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните
писмени доказателства: Общите условия за предоставянето на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „****“ ООД, ведно с извадка от решение №
ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, ведно с два броя обяви, извадка от Решение
№ Ц-37 от 23.12.2019 г. на КЕВР, ведно с два броя обяви, извадка от Решение
№ Ц-46 от 30.12.2020 г. на КЕВР, ведно с два броя обяви, справка за недобора
на частен абонат № **** от 28.04.2021 г., справка за частен абонат от
12.04.2022 г., опис на отчети на абонат № **** от 12.04.2022 г., констативен
протокол № 42/2017 г., справка от агенция по вписвания № 451399/12.04.2022
г., справка за недобора на частен абонатен номер **** и клиент АН. Ф. ШБ.
от 24.03.2022г., заявление за прехвърляне на партида № 1****/02.10.2020г.,
приложение № 1 информационен лист от 02.10.2020г.
По делото са представени Общите условия за предоставянето на В и К
услуги на потребителите от В и К оператор „****" ООД, които са
публикувани в два ежедневника.
Приобщени са Решение № Ц-37 от 23.12.2019 г. на Комисия за
енергийно и водно регулиране, ведно с два броя обяви и Решение № Ц-46 от
30.12.2020г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, ведно с два броя
обяви, с които решения са одобрени общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите.
Представени са справки за недобора на частен абонат с клиентски №
**** за издадени фактури на абоната **** за периода от 20.11.2019г. до
3
20.08.2020г. и на абоната АН. Ф. ШБ. за периода 20.08.2020г. до 0303.2022г.
По делото е приложено заявление за прехвърляне на партида №
1****/02.10.2020 г. от ****, видно от която заявителят моли партидите, по
които се води отчета на ползвани ВиК услуги на обект, намиращ се в гр.
Варна, к.к. ****, ул. 1-ва, № 34, ап. 31 по партида ****, заведени на негово
име да бъдат прехвърлени на АН. Ф. ШБ.. Приложен и информационен лист
към документите за прехвърляне на индивидуална партида, попълнен от
ответника.
Представена е справка от Агенция по вписванията, актуална към
12.04.2022 г., в която се съдържа информация за титула на собственост на
процесния ап. 31. Видно от справката, ответника е придобил правото на
собственост на недвижимия имот посредством извършена покупко-продажба
от 21.11.2019 г., при продавач ****.
Ищецът е приложил КП № 42/2017 г., в който е посочено, че с оглед
извършената на процесния имот от представител на дружеството проверка, е
установено, че към датата на проверката, водомер с фабричен № 32549, тип
контролен е повреден.
Представен е опис на отчети на абонат № ****, посредством който се
установява, че от 19.08.2019 г. до 07.02.2022 г. водомерът е бил повреден, а
потребеното количество вода – неотчетено.
Представена е справка за частен абонат № **** на името на ответника
АН. Ф. ШБ., в който е посочено, че на 03.02.2022 г. водомерът е пломбиран,
от която дата и същият е изправен.
По делото е допуснато изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира в нейната цялост и намира същата за обективно и
компетентно изготвена, видно от която вещото лице след проверка,
извършена въз основа на документи, приложени по делото, справка от
счетоводството на ищцовото дружество и от интернет страницата му, е
установило, че общото задължение по процесните фактури за ползвани ВиК
услуги по партида с абонатен № **** е в общ размер от 320,80 лв., а общия
размер на лихвата за забава върху неплатените фактури е 13,66 лв. Посочено
в експертизата е, че при ищцовото дружество не са налице данни за
извършено плащане на посочените суми.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
4
следните изводи от правна страна:
При разпределяне на доказателствената тежест, съдът е съобразил
характера на предявения иск по чл. 422 ГПК, с който се иска установяване на
съществуване в полза на ищеца на вземане срещу ответника, като с оглед на
това в тежест на ищцовата страна е възложил установяването на твърдяното
вземане както по основание, така и по размер. Ответника от своя страна е
следвало да докаже правоизключващите, правоунищожаващите или
правопогасяващите процесното вземане възражения.
Разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи предвижда установяване качеството на
потребител на субекта, който се твърди, че е задължено лице. В този смисъл е
и чл. 2 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор, като съобразно разпределената от съда доказателствена тежест,
дружеството е следвало да установи това обстоятелство.
В ОУ на ищцовото дружество в чл. 2, ал. 1 е предвидено кои лица
притежават качеството на потребител на ВиК услуги – юридически или
физически лица, които са собственици, ползватели и притежатели на вещно
право на строеж на имоти. Използвайки термина ползвател на имота, се има
предвид вещно право на ползване, а не фактическото ползване на имота. В
настоящата хипотеза, видно от представената по делото справка от Агенция
по вписванията собствеността върху апартамент № 31 на етаж 5, находящ се в
к.к. ****, на 21.11.2019 г. е прехвърлена от **** на ответника АН. Ф. ШБ.,
както е обективирано в НА № 115, том LXXXVI, дело № 18883 от 2019г. Не
са налице данни право на ползване да е било учредено в полза на трети лица.
Представената справка по положителен начин установява, че считано от
21.11.2019 г. ответникът е собственик на процесния имот. Доказателствата
относно носителя на титула на собственост, в съответствие с представените
по делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, одобрени с решение
на ДКЕВР ОУ – 09 от 11.08.2014 г. и приложените доказателства за
публикуването на ОУ както в един централен, така и в един местен вестник,
обуславят извода, че ответната страна по спора действително притежава
качеството потребител, доколкото приемането на ОУ не е предпоставка за
влизането в сила на същите.
5
С оглед на изложеното, съдът счита, че страните по спора се намират
във валидна облигационна обвързаност по предоставяне на ВиК услуги за
питейно-битови нужди до потребител - собственик на жилище, присъединено
към водоснабдителната мрежа.
Разпоредбата на чл. 17, ал. 3 ОУ предвижда поставянето на
индивидуални водомери, що се касае за сграда етажна собственост или при
водоснабдявани обекти с повече от един потребител. Следващата алинея,
както и съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредбата, съобразно редакцията й от ДВ бр.
63/17.08.2012 г., предвижда поддържането и ремонтът на индивидуалните
водомери да се осигурява от потребителите, доколкото същите са тяхна
собственост.
В настоящия казус спорен се явява въпросът относно основанието за
служебното начисляване на процесните количества вода, както и
методологията, по която е извършен служебния отчет.
Отчитането на реално доставените и използвани количества вода се
осъществява посредством отчитане на водомера, монтиран в имота на
потребителя, съгласно чл. 22 ОУ. В негова тежест е вменено и задължението
да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица
на ВиК оператора за извършване на отчет на СТИ. В Общите условия са
предвидени различни хипотези, при които отчитането да бъде извършено
служебно, в случай че е налице невъзможност показанията на водомера да
бъдат отчетени. В първото проведено о.с.з. ищецът се е позовал на наличието
на повреда на водомера, констатирана с протокол от 2017г. Доколкото
индивидуалните водомери, като средства за измерване и разпределение на
разходваното количество вода, са собственост на потребителите на ВиК
услугите, операторът е задължен единствено да пломбира холендъра на СТИ
към водопроводната тръба за сметка на потребителя, на осн. чл. 33, ал. 1 от
Наредбата. Възможността за иницииране на проверка за метрологичната
годност на водомера посредством изготвянето на метрологична експертиза е
предоставена и на двете страни. Ал. 2 на същата разпоредба предвижда при
установяване на повреда, провеждане на определена процедура, а именно
представител на оператора следва да изготви предписание за отстраняване на
повредата на водомера, ведно със срок за отстраняването й, като демонтира
пломбата на холендъра. С оглед невъзможността при отчетено наличие на
6
повреда действителното потребление на обекта да бъде обективно отразено, е
предвидена възможност потребеното да бъде остойностявано временно за
срока на предписанието, по показания на монтиран оборотен водомер или по
средномесечен разход за предходен период на годината за срока на
предписанието /чл. 26, ал. 2 ОУ/, като едва след изтичането му е предвидена
възможността операторът да таксува потребителя по реда на чл. 25, ал. 8 ОУ -
по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано
жилище за всеки обитател.
В хода на производството не са представени убедителни доказателства
за провеждането на изискуемата процедура за установяване на повреда на
СТИ. Приложеният от ищеца КП от 2017г. съдът не намира да има
характеристиките на предписание, тъй като в същия само е констатирано, че
към датата на съставянето му водомер с фабричен № 32549, тип „контролен“ е
повреден. Други доказателства досежно спазване изискването на чл. 33 от
Наредбата не са ангажирани от ищеца, както и такива относно начина на
сформиране на процесните суми, претендирани като главница.
С оглед гореизложеното, съдът намира предявената претенция за
заплащане на служебно начислени главници за процесия период за
недоказана и като такава подлежи на отхвърляне. Доколкото акцесорния иск
следва съдбата на главния, то на отхвърляне подлежи и иска за заплащане на
сбор от обезщетения за забава.
Доколкото ответната страна се представлява от назначения й от съда
особен представител, съответно разноски в производството е сторило само
дружеството-ищец и претенциите му са отхвърлени, то разноски не следва да
бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "****" ООД гр.Варна, ул.**** № 33, ЕИК
**** представлявано от ****-Управител чрез пълномощник юрисконсулт
****, против АН. Ф. ШБ. ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422
ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато за установено по
отношение на АН. Ф. ШБ. ЕГН **********, че в качеството си на потребител
на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер ****, дължи на
7
„****" ООД сума в общ размер на 320.80лв. (триста и двадесет лева и 80ст.),
представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за
периода от 20.11.2019г. до 15.02.2021г. на адрес гр.Варна, к.к ****, ул.1-ва,
№34, ап.31; сума в общ размер на 13,66лв. (тринадесет лева и 66ст.),
представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за
периода от 20.09.2020г. до 28.04.2021г.; както и законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда-29.04.2021г.
до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед №1480 от
05.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД №6369/2021г. по
описа на ВРС, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок,
считано от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от
съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8