гр.Русе, 7.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд, пети наказателен състав, в публичното си заседание на 12.06 през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Велизар Бойчев
при секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от председателя АНД №955 по описа за 2019год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
B.K. от РТурция е подал жалба против наказателно постановление №38-0000464/19.04.2019г., издадено от началника на 00”АА”- гр.Русе, с което на основание чл.93б, ал.1, т.2 от ЗАП във вр. чл.6, §.1 от АЕТR му е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв., на основание чл.93б, ал.7, т.З от ЗАП във вр. чл.8, §.2 от АЕТR му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500лв. и на основание чл.93б, ал.1, т.2 от ЗАП във вр. чл.6, §.1 от АЕТR му е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв.
Жалбоподателят излага съображения, че в хода на досъдебното производство по делото е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и иска отмяната на наказателното постановление.
Ответникът по жалбата- ИА”АА” твърдят, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
РРП не взема становище по жалбата.
Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
На 18.04.2019г., около 19.30 часа, жалбоподателят
управлявал товарен автомобил с рег.№07МZS51 и прикачено към него полуремарке с рег №07ЕIG30, с които извършвал международен превоз на товари. Автомобилът бил оборудван с дигитален тахограф и инд.№4946144. Била му извършена проверка от контролните органи на ИА”АА”, при която било установено, че въззивникът управлявал процесното МПС без почивка в периода 11.32 часа на 4.04.2019г. до 12.51 часа на 5.04.2019г., на 10.04.2019г. управлявал превозното средство от 6.24 часа до 22.34 часа и на 11.04.2019г. управлявал автомобила за времето от 5.12 часа до 20.03 часа.
Тази фактическа обстановка съдът намира за категорично установена от събраните по делото доказателства и води до следните правни изводи:
Досежно нарушенето по т.1 от наказателното постановление:
В тази част обвинението е формулирано по начин, който препятства възможността за каквато и да било защита, тъй като с диспозитива лицето е обвинено, както че превишило дневното си време за управление с 1 час и 39 мин, така и че сторило това с над два часа, тъй като на практика управлявало в периода 11.32 часа на 4.04.2019г. до 12.51 часа на 5.04.2019г. Това представлява особено съществено нарушение на процесуаните правила, защото на лицето едновременно са вменени нарушения по чл.93б, ал.1, т.2 от ЗАП и чл.93б, ал.1, т.З от ЗАП, а в крайна сметка е избрано цифрово обвинение по чл.93б, ал.1, т.2 от ЗАП, което не отговаря на доказателствата по делото, тъй като явно управлението му е надвишило правилата за това с много повече от два часа. Всичко изложено поставя под съмнение действителната воля на административнонаказващия орган и създава значителен смут в защитата, което е основание за отмяна на наказателното постановление в тази му част.
Досежно нарушенето по т.2 от наказателното постановление:
Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.93б, ал.7, т.З от ЗАП във вр. чл.8, §.2 от АЕТR, което предполага несъобразяване с правилата за дневна почивка. В обвинението не съществува елементи от състава на процесното нарушение, а е дадена продължителност на работата на наказаното лице за 10.04.2019г., която надхвърля нормата за дневно работно време. Няма обвинение между кои два периода на работа е следвало да почива, колко е почивал и с колко е намалил дневната си почивка, т.е. всеки един от елементите на състава на вмененото му нарушение липсва в обвинението. Даден е период от време 6 часа и 38 минути без яснота това периода на почивка ли е или времето, с което почивката е намалена, което обаче няма как да се установи от съда, тъй като няма данни дали става въпрос за почивката преди управлението от 6.24 часа до 22.34 часа на 10.04.2019г. или след него. Всичко това е довело до значително ограничаване на правото на защита, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила и наказателното постановление и в тази му част следва да се отмени.
Досежно нарушенето по т.З от наказателното постановление:
Въззивникът е наказан за превишаване на времето на дневно управление с 1 до 2 часа, след като бил управлявал автомобила от 5.12
часа до 20.03 часа на 11.04.2019г., т.е. 14 часа и 51 мин. Най- малкото, което може да се каже в случая е, че с представеното му поведение жалбоподателят не е извършил нарушението по чл.93б, ал.1, т.2 от ЗАП във вр. чл.6, 6.1 от АЕТR, тъй като не е превишил дневното си време на управление с 1 до 2 часа. Недоумение буди подхода на наказващия орган при напълно ясна продължителност на дневното време на управление от 14 часа и 51 мин, което превишава дори удълженото време на дневно управление с близо пет часа, при безспорни констатации за главните факти на доказване, да се предяви неправилно обвинение с много по- ниско от заслуженото наказание. Поради изложеното наказателното постановление и в тази му част следва да се отмени.
Водим от горното, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №38- 0000464/19.04.2019г., издадено от началника на 00”АА”- гр.Русе, с което на B. K.от РТурция на основание чл.93б, ал.1, т.2 от ЗАП във вр. чл.6, 6.1 от АЕТР е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв., на основание чл.93б, ал.7, т.З от ЗАП във вр. чл.8, §.2 от АЕТR е наложено административно наказание глоба в размер на 1500лв. и на основание чл.93б, ал.1, т.2 от ЗАП във вр. чл.6, 6.1 от АЕТР е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв.
Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
|
|
