№ 1869
гр. Варна, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20223110104442 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК от
„В.К.В.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ******,
срещу Ю. В. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***********, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца за следните
суми, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 6683/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, а именно: сумата от
1087,49 лв., представляваща незаплатена главница за стойността на ползвани
В и К услуги за периода от 25.02.2019 г. до 22.04.2021 г. по партида с
абонатен № 1601711 за обект на потребление, находящ се в ********, за
която сума са издадени фактури в периода 28.03.2019 г. – 26.04.2021 г., както
и сумата от 94,48 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за
периода от 27.04.2019 г. до 07.05.2021 г., в който не е включен периодът
13.03.2020 г. – 09.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 12.05.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, ответникът Ю. В. Д., в качеството му
на собственик на процесния обект на потребление по силата на завещание,
вписано на 13.03.2020 г., и потребител на водоснабдителни и канализационни
услуги за, е ползвал реално предоставени от ищцовото дружество услуги,
отчетени чрез електронен карнет (таблет), които не е заплатил. Ищецът
поддържа, че за периода от 25.02.2019 г. до 22.04.2021 г. ответникът дължи
главница в общ размер на 1087.49 лв. за предоставените му ВиК услуги,
формирана като сбор от стойността на издадените в периода 28.03.2019 г. –
26.04.2021 г. фактури, подробно описани в приложена справка за недобора на
1
частен абонат, както и лихва за забава в размер на 94,48 лв., начислена за
периода от падежа на всяка фактура до 07.05.2021 г. Твърди, че за посочените
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, връчена на длъжника (настоящ ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По изложените съображения по същество моли да бъде прието за
установено в отношенията между страните съществуването на описаните
вземания за главница и мораторна лихва и претендира сторените в
заповедното и в исковото производство разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК особеният представител на ответницата
депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва качеството „потребител“ на
ответника поради липса на представени доказателства за валидно възникнало
договорно правоотношение между страните, действащо в процесния период
на потребление. Изтъква, че според представената от ищеца справка от
Имотен регистър ответникът е бил собственик по завещание само на 5/6 ид.ч.
от водоснабдения имот, както и че на 08.04.2021 г. имотът е придобит чрез
публичен търг от трето лице.
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на предявените
искове.
В открито съдебно заседание ищецът, действащ чрез процесуалния му
представител юрк. С.С., поддържа исковата молба и представя списък на
разноски по чл. 80 ГПК.
Особеният представител на ответника адв. В. Т. поддържа отговора и
обективираното в него искане.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От приложената справка № 470863/14.04.2022 г. от Служба по
вписванията – Варна за вписвания, отбелязвания и заличавания по
персоналната партида на лицето Ю. В. Д. за периода 01.01.1993 г. – 14.04.2022
г. (л. 27 и сл.) се установява, че на 10.11.2015 г. е вписана искова молба по
гр.д. № 8188/2015 г. по описа на ВРС с ищец Ю. Д. и ответници Т.М. и М.М. с
предмет на иска процесния обект на потребление – ап. 3, находящ се в
********** (пореден № 7 от справката), а на 28.02.2020 г. е вписано и
съдебното решение по същото дело, потвърдено с решение по в.гр.д. №
2061/2017 г. на ВРС, последното недопуснато до касационно обжалване
(пореден № 4 от справката).
От служебно извършена от съда справка в деловодната система на ВРС
по посоченото гр.д. № 8188/2015 г. на ВРС се установява, че с влязло в сила
на 02.02.2017 г. решение № № 1880/14.5.2016 г., постановено по делото, е
намалено с ½ идеална част извършеното от С.М. Д., ЕГН **********,
починала на 19.02.2014 г., в полза на М.Г.М., ЕГН ********** и Т.Г.М., ЕГН
**********, завещание от 01.11.2012 г., обявено с протокол за обявяване на
саморъчно завещание, рег. № 1411/13.03.2014 г. на нот. А.Г., с район на
действие ВРС, необходима за допълване на запазената част на Ю. В. Д., ЕГН
********** от наследството на С.М. Д., на основание чл.30 от ЗН. Със
същото решение е допусната съдебна делба на недвижим имот,
2
представляващ самостоятелен обект с идентификатор ************.3 по
КККР, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г., находящ се в **********
с обща застроена площ 77.51 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, килер,
баня-тоалет, входно антре и балкон, при граници по документ за собственост:
бул. „*****, двор, двор, стълбище и ап.№ 2, а по схема: на същия етаж:
************.10; ************.2, под обекта: няма, над обекта:
************.6., заедно с принадлежащото към апартамента избено
помещение с площ 16.10 кв.м. и принадлежащото към апартамента таванско
помещение със застроена площ 22.94 кв.м., както и съответстващите ид.ч. от
общите части на сградата и правото на строеж, между съделителите при
квоти, както следва: 5/12 ид.ч. - за ищцата Ю. В. Д. с ЕГН **********; 7/24
ид.ч. - за ответника М.Г.М. с ЕГН **********; 7/24 ид.ч. - за ответника
Т.Г.М. с ЕГН **********, на основание чл. 34 от ЗС.
Съгласно справката от Агенцията по вписванията препис от обявеното
завещание на С.М. Д. в полза на Ю. В. Д. е вписано на 13.03.2020 г., като за
негов предмет са отбелязани 5/6 ид.ч. от самостоятелния обект с
идентификатор ************.3 (пореден № 3 от справката).
Втората фаза на съдебната делба е приключила с влязло в сила на
14.2.2019 г. решение № 2891/14.7.2017 г. по гр.д. № 8188/2015 г. на ВРС,
потвърдено с решение от 14.12.2017 г. по възз.гр.д. № 2061/2017 на ВОС,
последното недопуснато по касационно обжалване с определение от 14.2.2019
г. по гр.д. № 1972/2018 на ВКС, с което делбеният апартамент с
идентификатор ************.3 е изнесен на публична продан.
Проданта е приключила с постановление за възлагане, вписано в
Имотния регистър на 08.04.2021 г., с което имотът е възложен на купувача
Т.Г.М. (пореден № 1 от справката).
От съдържанието на приобщената справка за недобора на частен абонат
за периода 28.03.2019 г. – 26.04.2021 г. (л. 22) се установява, че за посочения
имот при ищцовото дружество е разкрита партида с абонатен № 1601711 с
титуляр Ю. В. Д.. Изяснява се, че по партидата са отчетени неизплатени
задължения на абоната за главница от общо 1087,49 лв. за консумирана вода
за отчетен период от 25.02.2019 г. до 22.04.2021 г. по издадени фактури в
периода 28.03.2019 г. – 26.04.2021 г., както и законна лихва от 94,48 лв.,
начислена върху съответните главници по фактурите от датата на техния
падеж до 07.05.2021 г. Установява се още, че за целия отчетен период е
налице отчитане на фактурираните ВиК услуги по показания на
измервателния уред (с посочени в справката стойности на стар и нов отчет).
Последната фактура № **********/26.04.2021 г. на стойност 31,45 лв. е
издадена за отчетния период 24.03.2021 г. – 22.04.2021 г. (общо 29 дни).
За установяване на реалното доставяне и потребяване на ВиК услуги в
процесния период ищецът е представил опис на отчети на абонат № 1601711
от таблет, обработен до 20.05.2021 г. (л. 65 и сл.). Според документа през
процесния отчетен период от 25.02.2019 г. до 22.04.2021 г. потреблението в
обекта е отчитано от водомер № 1426724, фигуриращ като „изправен“
измервателен уред. Отчетът от последния е снеман дистанционно, по данни
на направени от абоната месечни самоотчети и извършвани реални отчети на
дати 05.03.2019 г., 25.06.2019 г., 25.09.2019 г., 26.11.2019 г., 28.01.2020 г.,
27.05.2020 г., 28.07.2020 г., 26.08.2020 г., 27.10.2020 г., 25.03.2021 г. и
23.04.2021 г. През целия период в отчета са отразени показанията на
3
водомера и консумираната вода в кубични метри, представляваща разлика
между отразените от самоотчета/реалния отчет показания в деня на
съответното отчитане и показанията, отразени при предходния отчет, като
потреблението възлиза в рамките на 5-26 куб.м. вода месечно.
При съпоставка на отразените показания в описа на отчети и тези,
обективирани в справката за недобора на частния абонат, се установява пълна
идентичност на вписаните стойности за стар и нов отчет за процесния период
на потребление, респективно за фактурираното количество вода, формирано
като разлика между тях.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„В.К.В.” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. (л. 5
и сл.), ведно с доказателства за публикуването им в централен и местен
ежедневник. Приложени са и решения на КЕВР от 28.12.2018 г. (л. 11), от
23.12.2019 г. (л. 14) и от 30.12.2020 г. (л. 17) за ценообразуване на ВиК
услугите, предоставяни от „В.К.В.“ ООД.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза (л. 81 и сл.) се установява, че общият размер
на дължимата главница за ползвани ВиК услуги по партидата на ответницата
по издадените от ищцовото дружество фактури в периода от 28.03.2019 г. до
26.04.2021 г. възлиза на 1087,49 лв. с вкл. ДДС, а лихвата за забава върху
посочената главница, начислена от падежа на всяка фактура до 07.05.2021 г. –
на 94,48 лв. Според заключението липсват данни за извършени плащания на
тези суми. Вещото лице е извършило посещение на място в обекта на
потребление на 01.04.2023 г., при което е констатирало, че имотът се обитава
от украинско семейство – наематели, като показанието на водомера е „1038“.
От материалите по приобщеното ч.гр.д. № 6683/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна се установява, че въз основа на подадено на 12.05.2021 г.
заявление от „В.К.В.” ООД срещу Ю. В. Д. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми. Заповедта е
редовно връчена на длъжника (настояща ответница) по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК и установителните искове са предявени в указания на заявителя
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Обективно кумулативно съединените положителни установителни
искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите
предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск,
както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 415,
ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.
Предмет на предявените по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове е
установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираните
в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК вземания за главница за
незаплатена консумирана вода по издадени от ВиК оператора фактури, както
и лихва за забава. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената
тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест
на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и главно
4
доказване, наличието на валидна облигационна връзка между него и
ответника, реалното количество на доставените ВиК услуги, отчитани и
фактурирани по предвидения в приложимите Общи условия ред, настъпила
изискуемост на вземанията, както и тяхната стойност, а, в случай че се касае
за служебно начислени количества - предпоставките за извършеното
начисляване и съответствието на фактурираната средна консумация с
предвидената такава за конкретната хипотеза на служебен отчет.
Според § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги „потребители“ са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
ВиК услуги, юридически или физически лица - собственици или ползватели
на имоти в етажната собственост, както и предприятия, ползващи вода от
водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или
подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна
водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. Посочената
легална дефиниция е залегнала и в чл. 2, ал. 1 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В.К.В.“
ООД (ОУ).
От обсъдените по-горе писмени доказателствени средства (справка от
Агенция по вписванията) и служебно известните на съда обстоятелства
относно предмета на гр.д. № 8188/2015 г. на ВРС се доказва, че към началото
на процесния период на потребление през 2019 г. ответницата Ю. В. Д. се е
легитимирала като собственик на 5/12 ид.ч. от процесния обект на
потребление, придобити по наследство от С.М. Д., починала на 19.02.2014 г.
(възстановена с решение по гр.д. № 8188/2015 г. на ВРС запазена част в
размер на ½ от завещаните в полза на М.Г.М. и Т.Г.М. 5/6 ид.ч. от имота със
завещание от 01.11.2012 г.). Съгласно данните от вписаните в Имотния
регистър обстоятелства ответницата е била собственик на посочените 5/12
ид.ч. от имота до 08.04.2021 г., когато цялата вещ е придобита от един от
останалите съсобственици Т.Г.М. чрез публична продан. Следователно в
периода от 25.02.2019 г. до 07.04.2021 г., вкл., ответницата е имала качеството
на „потребител“ на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл. 2, ал. 1, т. 2
от ОУ. От момента на придобиване на собствеността между страните по
делото е възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне
на ВиК услуги за питейно-битови нужди от ищеца, като ВиК оператор, до
ответницата като собственик на идеални части от водоснабдения имот. Така
последната се явява задължено лице за заплащането на фактурираните ВиК
услуги за разглеждания период на потребление до размер на 5/12 от
дължимите суми, съразмерно с квотата й в съсобствеността. В периода след
08.04.2021 г. до края на исковия период на 22.04.2021 г. собственик на имота
и потребител на услугите се явява трето за спора лице Т.Г.М..
Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на
количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени
отпадъчни води е уреден в разпоредбите на Глава ІІІ от ОУ от 2014 г.
(действащи в процесния период 2019 г. – 2021 г.), както и в тези на Глава VІ
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, издадена от министъра на регионалното развитие и
5
благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г. (Наредба № 4).
Според приложимата нормативна уредба изразходваните количества
питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение
от ВиК оператора и/или в имотите на потребителите (чл. 22 от ОУ и чл. 32,
ал. 1 от Наредба № 4). Отчитането на водомерите се извършва в присъствието
на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета, освен в случаите на
дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет (чл. 23, ал. 4 от
ОУ и чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4). В последната хипотеза при създадена
възможност от оператора се приемат и самоотчети (чл. 39, ал. 2 от Наредба №
4), като се извършва и физическа проверка и отчет поне един път годишно
(чл. 23, ал. 9 от ОУ). Доставянето на питейна вода и/или отвеждането и/или
пречистването на отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено
посредством монтираните водомери, и по цени, определени от КЕВР по реда
на ЗРВКУ (чл. 31, ал. 1 и чл. 32, ал. 1 от ОУ и чл. 40 от Наредба № 4). За
отчетената консумация ВиК операторът издава ежемесечни фактури, сумите
по които потребителите са длъжни да заплащат в 30-дневен срок след датата
на фактуриране (чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ). При неспазване на сроковете за
плащане на изразходваното количество вода се заплаща законна лихва по
реда на чл. 86, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (чл. 40, ал. 1, изр.
второ от Наредба № 4).
От обсъденото съдържание на приобщения опис на отчети е видно, че в
релевантния период от 25.02.2019 г. до 07.04.2021 г., вкл., в който
ответницата е била потребител на ВиК услуги за процесния обект, отчитането
на доставените количества вода е осъществявано чрез водомер с
дистанционно отчитане, каквато възможност е предвидена в чл. 18 от ОУ и
чл. 39а от Наредба № 4. В случая ВиК операторът разполага с изискуемите
технически средства и софтуер за отчитане на показанията от дистанционния
измервателен уред, като отчетът е извършван регулярно, посредством
подаван от абоната месечен самоотчет и извършван реален отчет на място, от
който се потвърждава достоверността на данните от предходния самоотчет.
Така измерените показания са обективирани в обсъждания опис, чието
съдържание не е оспорено от особения представител на ответницата, поради
което съдът приема за доказано реалното потребление на отчетените
количества вода в обсъждания период.
Отделно от това, същото се потвърждава и от експертното заключение
на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира напълно като
правилно и обосновано, в което се съдържат данни за последните показания
на водомера към дата 01.04.2023 г. - 1038, следваща края на исковия период,
и тези данни кореспондират с потреблението според описа – 945 към
22.04.2021 г.
Следователно за ответницата, като потребител на реално доставените
количества ВиК услуги в периода от 25.02.2019 г. до 07.04.2021 г., вкл., е
възникнало задължение за заплащане на 5/12 от тяхната стойност, за която са
издадени съответни фактури в периода 28.03.2019 г. – 26.04.2021 г., платими в
30-дневен срок след датата на фактуриране. При така установения срок за
изпълнение, към дата 12.05.2021 г., когато е подадено заявлението по чл. 410
ГПК, всички вземания за главници по счетоводните документи, с изключение
6
на главницата по последната фактура от 26.04.2021 г., са били падежирали,
като изискуемостта на последното вземане е настъпила в хода на процеса,
който факт следва да бъде съобразен, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. При
това положение и доколкото няма данни да са извършени плащания по
фактурите, главният иск е доказан по основание за посочения период.
Размерът му се установява от приобщените доказателствени средства,
вкл. справка за недобора на частен абонат и експертното заключение, според
които общо дължимата главница за периода на потребление от 25.02.2019 г.
до 07.04.2021 г., вкл., възлиза на 1071,22 лв., формирана като сбор от
следните суми: 1056,04 лв. главница по издадените фактури в периода
28.03.2019 г. – 26.03.2021 г. за отчетния период от 25.02.2019 г. до 24.02.2021
г. и 15,18 лв. главница по фактурата от 26.04.2021 г., изчислена служебно от
съда за част от фактурирания отчетен период от 24.03.2021 г. до 07.04.2021 г.,
вкл. (14 дни х 1,0844 лв./ден, последните изчислени като деление между
стойността на цялата фактура от 31,45 лв. и включените в целия период 29
дни). От така изчислената главница ответницата дължи 5/12 или сумата от
446,34 лв.
До посочения размер главният иск е доказан, респ. подлежи на
уважаване. За разликата до пълния предявен размер от 1087,49 лв. и за
периода на потребление от 08.04.2021 г. до 22.04.2021 г. претенцията подлежи
на отхвърляне.
Доколкото падежът на паричните задължения по издадените фактури е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, без да е
необходима нарочна покана (арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД), и дължи заплащането
на мораторна лихва върху просрочената главница, на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД. Според експертното заключение за периода от забавата, настъпила на
27.04.2019 г. (когато е падежирала главницата по първата фактура от
28.03.2019 г.), до заявения краен момент на начисляване на лихвата –
07.05.2021 г., законната лихва върху главницата от 1056,04 лв. по издадените
фактури в периода 28.03.2019 г. – 26.03.2021 г. е в размер на 94,48 лв. Лихва
по последната фактура от 26.04.2021 г. не се дължи, т.к. вземането е
падежирало на 26.05.2021 г., тоест след посочения краен момент за
начисляването на лихвата. От така изчислената лихва ответницата дължи 5/12
или сумата от 39,37 лв.
Следователно и акцесорният иск следва да бъде частично уважен до
посочената сума и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от
94,48 лв.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид
направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по
делото. Такива са сторени в общ размер на 675 лв., от които 75 лв. за
заплатена държавна такса, 200 лв. за депозит за вещо лице, 300 лв. за депозит
за особен представител и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. От тези разноски в
тежест на ответницата следва да бъде възложена сумата от 277,38 лв.,
съразмерно с уважената част от исковете.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно
7
решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Такива са присъдени с издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 75 лв. От тях в тежест на ответницата следва
да бъде възложена сумата от 30,82 лв., съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Ответницата не е сторила разноски по делото, респ. такива не следва да
й се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК положителни установителни
искове, че ответницата Ю. В. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес:
***********, дължи на ищеца „В.К.В.” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: ******, следните суми, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6683/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна, а именно: сумата от 446,34 лв. (четиристотин
четиридесет и шест лева и тридесет и четири стотинки), представляваща
незаплатена главница за стойността на ползвани ВиК услуги за отчетен
период от 25.02.2019 г. до 07.04.2021 г., вкл., по партида с абонатен №
1601711 за обект на потребление, находящ се в ********, за която сума са
издадени фактури в периода 28.03.2019 г. – 26.04.2021 г., както и сумата от
39,37 лв. (тридесет и девет лева и тридесет и седем стотинки),
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 27.04.2019 г.
до 07.05.2021 г., в който не е включен периодът 13.03.2020 г. – 09.04.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 12.05.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за главница в частта за разликата над сумата от 446,34 лв.
до пълния предявен размер от 1087,49 лв. и за периода от 08.04.2021 г. до
22.04.2021 г., както и иска за обезщетение за забава в частта за разликата над
сумата от 39,37 лв. до пълния предявен размер от 94,48 лв.
ОСЪЖДА Ю. В. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***********,
да заплати на „В.К.В.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ******, сумата от 277,38 лв. (двеста седемдесет и седем лева и
тридесет и осем стотинки) за сторените в исковото производство съдебно-
деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
ОСЪЖДА Ю. В. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***********,
да заплати на „В.К.В.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ******, сумата от 30,82 лв. (тридесет лева и осемдесет и две
стотинки) за сторените в заповедното производство съдебно-деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1
8
и ал. 8 ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. чл. 26 НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9