Р
Е Ш Е Н И Е
№
260960 / 6.8.2021г.
гр. Перник, 06.08.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на осми юли, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 03639 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове от “Водоснабдяване и
канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, срещу П.Л.Г., с адрес: *** – общежитие, стая
518/521, с които се иска да бъде признато в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 7960,76 лева за доставена и отведена, но
незаплатена вода в жилище, находящо се на адрес: гр. ., ул. „.”, бл. – общежитие, стая /, с абонатен №1301341, от
които: главница в размер на 6815,30 лева за периода от 12.04.2016г. до 10.07.2019г.
и лихва за забава на месечните плащания в размер на 1145,46 лева, начислена за
периода от 03.07.2016г. до 21.10.2019г., ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, за
които суми по ч. гр. д. № 06554/2019г. по описа на Районен съд – Перник, е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Претендират се и разноски.
В
исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника, в качеството му на
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, съществува облигационно
правоотношение във връзка с доставка на питейна вода и отвеждане на канални
води, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи
условия, чиито клаузи обвързват ответника без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот, находящ се в гр. Перник, гр., ул. „”, бл.
– общежитие, стая /, с абонатен №1301341, е водоснабден. Посочва, че ответникът се
явява задължено лице за заплащане стойността на консумираната питейна вода и на
отведените канални такива от момента на присъединяването му към ВиК системата и
откриването на партида с абонатен номер. Поддържа се, че през процесния период
ищецът е изпълнил задълженията си, като е доставил до имота водоснабдителни и
канализационни услуги, чиято стойност възлиза на сумата от 6815,30 лв. Изяснява
се, че от своя страна потребителят не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена. Липсата на плащане на падежа – в 30-дневен срок
след фактурирането на сумата, обуславя начисляването и на законна лихва за
забава. С тези съображения се отправя искане за уважаване на предявените искови
претенции.
В
предоставения от чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез назначения му
особен представител – адв. С.С.–ПАК, е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявените искови претенции по основание и размер, като оспорва
наличието на облигационна връзка между страните за посочения исков период
В съдебно заседание ищецът пледира за
уважаване на исковите претенции. Ответникът, чрез особения му представител,
пледира за решение, с което предявените установителни искове бъдат отхвърлени,
като неоснователни и недоказани.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
За
сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 4672
от 28.10.2019г. по ч. гр. д. № 06554 по описа за 2019г. на ПРС. Същата е
връчена на длъжника (ответник по настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в предоставения едномесечен срок, са предявени настоящите
установителни искове. Последното обстоятелство прави исковете процесуално
допустими, респ. съдът дължи произнасяне по тях.
По
основателността:
Предявени
са от страна на ищеца обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и с
правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В доказатествена
тежест на ищеца е да докаже при главно и пълно доказване съществуването на
валидно възникнало облигационно отношение с ответника като установи вземането
си на твърдяното договорно основание и в претендирания размер; че през
процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка
на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се гр., ул. „”, бл. , вх. , ап. , ет. и че през процесния период ответникът е имал
качеството потребител по смисъла на Общите условия. Следва да докаже и
твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в
тази връзка суми, съгласно чл. 23 от ОУ.
Безспорно е, че
ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за
водите и предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане за територията на гр. Перник.
Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР
общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един
централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им.
Съгласно чл. 8
от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите,
като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК
услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената
нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите
не се изисква.
Според
чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени
имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от ОУ на
оператора, която разпоредба регламентира няколко основни групи потребители:
собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия,
препродаващи непитейна вода след обработката й и наематели.
За да възникне задължението за заплащане
на ВиК услуги за който и да е субект, той на първо място трябва да има
качеството на “потребител” на тези услуги по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – „Водоснабдяване и
канализация” ООД - Перник.
С оглед горното, съдът изрично е указал
на ищеца, че следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с проекта на
доклад по чл.146 ГПК, обявен за окончателен в съдебно заседание от 27.05.2021г.
От страна на ищеца, обаче, не са
ангажирани доказателства, които да установят обстоятелството, че ответникът е
потребител на услуги, предоставени от ищеца за процесния период, т. е. че същия
е собственик или притежател на вещно право на строеж или право на ползване
върху процесния водоснабден имот, въпреки указаната доказателствена тежест в
тази насока. Представеното от страна на ищеца заверено копие на справка -
извлечение не е достатъчно, за да установи наличието на притежавано от
ответника право на собственост върху процесния имот или учредено спрямо същия
вещно право на ползване.
Предвид
изложеното съдът намира, че ищецът не е доказал, че ответника П.Л.Г. е
собственик или носител на вещно право на ползване на процесния недвижим имот за процесния
период. Липсата на тази първа задължителна положителна предпоставка за
уважаване на исковете, а именно: наличието на облигационна връзка между
страните, води до липса на необходимост от изследване на въпроса, досежно
основателността на исковете по размер.
Предвид изложеното съдът намира, че
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да
бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото, право на
разноски има само ответника. Същия, обаче, не е доказал такива, поради което и
не му се следват.
Мотивиран
от горното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете,
предявени от “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и
адрес на управление: гр.Перник, кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, срещу П.Л.Г., с
адрес: *** – общежитие, стая 518/521, с които се иска да бъде признато в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
7960,76 лева за доставена и отведена, но незаплатена вода в жилище, находящо се
на адрес: гр., ул. „”, бл. – общежитие,
стая /, с абонатен №1301341, от които: главница в размер на 6815,30 лева за
периода от 12.04.2016г. до 10.07.2019г. и лихва за забава на месечните плащания
в размер на 1145,46 лева, начислена за периода от 03.07.2016г. до 21.10.2019г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на сумата, за които суми по ч. гр. д. № 06554/2019г. по
описа на Районен съд – Перник, е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 06554/2019г.
по описа на ПРС, да бъде върнато на съответния съдебен състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: