Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. С.,
25.01.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VI-2 състав, в публичното заседание на единадесети ноември две хиляди и единадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЖЕЛИНА
Х.
при секретаря В.
Христов,
като разгледа докладваното от съдията т.дело
N2016 по
описа за 2007г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по евентуално обективно съединени искове с
правно основание чл.646 ал.2 т.4 от ТЗ и чл.647 т.3 от ТЗ.
Ищецът синдикът на „МЗК
Е.” АД твърди, че с влязло в сила
съдебно решение от 23.11.2006г. е обявена
неплатежоспособността на „МЗК Е.” АД с начална дата 28.02.2005г. На
27.06.2005г. /след началната дата на неплатежоспособност/ „МЗК Е.” АД
продава на М.Б.М. и М. А.М. подробно
описания недвижим имот за сумата 31 000 лева. Цената представлява
неравностойна престация за получения имот, тъй като е по-ниска от пазарната
цена на имота към момента на сделката. Налице е хипотезата на чл.646 ал.2 т.4
от ТЗ, поради което моли да бъде установена нищожността на сделката по
отношение на кредиторите на несъстоятелността. Твърди, че е налице и хипотезата
на чл.647 т.3 от ТЗ, тъй като сделката е сключена в рамките на 2-годишния срок
преди откриването на производството по несъстоятелност. Предвид изложеното моли
по преценка на съда, ако не бъде установена нищожността, да бъде отменена
сделката на основание чл.647 т.3 от ТЗ.
Ответникът „МЗК Е.”
АД /в несъстоятелност не взема становище
по исковете.
Ответницата
М.Б.М. оспорва исковете по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени, като
поддържа, че сделката е сключена на цена, която не е по-ниска от средната
пазарна цена към момента на сключването на сделката.
Ответникът
М. А., призован по реда на чл.50 ал.1 от ГПК /отм./, чрез особения
представител, оспорва исковете.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съобразно с изискванията на чл.188 от ГПК /отм./, приема
за установено следното:
С решение от 23.11.2006г. на СГС, VІ-6 състав по
т.д.№1340/2006г. е обявена неплатежоспособността на „МЗК Е.” АД и начална дата
28.02.2005г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството и е
обявено в несъстоятелност на основание чл.131 л.1 т.2 от КЗ, прекратени са
правомощията на органите на дружеството и то е лишено от възможността на да се
разпорежда с имуществото си, включено в масата на несъстоятелността. Ищцата Р. Г.
е назначена за синдик.
На 27.06.2005г. е сключен
договор за продажба във формата на нотариален акт №***, том ІV, рег.№3459, дело №419/2005г., по силата на който
„МЗК Е.” АД, представлявано от изп.директор Н. И. продава на ответниците М.Б.М.
и М. А.М. подробно описания недвижим имот, находящ се в гр.Р., ул.”Б.” №** за сумата 31 000 лева. Видно от приложения ПКО
№106/28.06.2005г. цената е платена в брой от купувачите.
Ответницата М. представя като
доказателство по делото в подкрепа на изложено в хода на делото твърдение, че
цената в нотариалния акт е симулативна, като истинската цена е по-висока,
писмен документ, озаглавен „обратно писмо”. Т.нар. „обратно писмо” съдържа
изявление на Н. И. в качеството й на изп.директор и представляващ „МЗК Е.” АД,
че действителната цена по процесната сделка, описана по-горе, е 30 000
евро и че тя е получила тази сума при подписването на нотариалния акт. Документът няма дата, като видно от
нотариалната заверка, обективирана на втората страница, на 14.12.2007г.
нотариус е удостоверил, че това копие е снето от оригинала на документа.
Съдът, като взе предвид, че т.нар.
„обратно писмо” има достоверна дата 14.12.2007г., приема, че документът е
създаден в хода на делото с оглед нуждите на процеса и по своето естество
представлява изявления на трето лице- Н. И., която към този момент не е законен
представител на ответното дружество. Предвид изложеното изявлението не може да
бъде ценено като извънсъдебно признание на факти от страна в процеса, а
представлява свидетелски показания, събрани в нарушение на ГПК, поради което не
следва да се обсъжда от съда.
По
делото са приети две заключения- на единична и на тройна съдебно-техническа
експертиза със задача определяне на пазарната стойност на процесния имот към
датата на договора за продажба. Съдът кредитира заключението на тройната СТЕ,
изготвено от три вещи лица след оглед на
място и отчита на конкретните параметри на имота, сградата, в която се намира и
местоположението й. Съгласно експертизата пазарната стойност на процесния имот
към юни 2005г. е 69 500 лева.
При така изложената фактическа обстановка, съдът приема
следното от правната страна на спора:
С оглед естеството на предявените искове- установителен по
реда на чл.646 ал.2 т.4 от ТЗ и конститутивен на основание чл.647 т.2 от ТЗ,
настоящият съдебен състав намира, че исковете могат да бъдат съединени само при
условията на евентуалност, като главен е искът за установяване нищожността на
процесната сделка на основание чл.646 ал.2 т.4 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.646 ал.2 т. 4 от ТЗ, нищожна по
отношение на кредиторите на несъстоятелността е извършената от длъжника след
началната дата на неплатежоспособност /свръхзадълженост/ възмездна сделка с имуществено право от масата
на несъстоятелността, при която даденото значително надхвърля по стойност
полученото. С иска по чл. 646 ал.2 т.4
от ТЗ се цели засилена защита на кредиторите на несъстоятелността в т. нар.
подозрителен период, който започва от началната дата на неплатежоспособност,
тъй като се приема, че от тази дата има достатъчни външни признаци за
състоянието на неплатежоспособност на длъжника. В настоящия случай, атакуваната
продажба е сключена
на 27.06.2005г.- след началната дата на неплатежоспособността – 28.02.2005г.,
като даденото от продавача значително
надхвърля по стойност продажната цена. Договорената и платена продажна цена е
31 000 лева, а действителната стойност на имота е 69 500 лева, т.е.
повече от два пъти по-висока. Съдът не приема за доказано твърдението на
ответницата М., че продажната цена е симулативна, като прикрива истинската
цена, която е в размер на 30 000 евро. Липсват доказателства за
установяване на този факт, а именно, че между страните- от една страна „МЗК Е.”
АД като продавач, а от друга М.М. и М. М. е постигнато съгласие цената на
сделката да е 30 000 евро, като в нотариалният акт да бъде вписана
привидна цена от 31 000 лева. Представеният документ, озаглавен „обратно
писмо”, не съставлява годно доказателствено средство, тъй като обективира
дадени не по надлежния ред свидетелски показания.
С
оглед изложеното, съдът намира, че на основание чл.646 ал.2 т. 4 от ТЗ сделката
е нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността.
Предвид
уважаването на главния иск не следва да бъде разглеждан евентуалния иск на
основание чл.647 т.2 от ТЗ.
По
разноските:
На основание чл.64 ал.2 от ГПК /отм./ ответниците М.М. и М. М.
следва да заплатят на ищеца направени по делото разноски в размер на 200 лева
/депозит за вещо лице/.
На основание чл. 620 ал. 5 и чл. 649 ал.2 изр.2 от ТЗ във
вр. с чл. 55 ал.1 б. „г” на ГПК /отм./ ответниците М.М. и М. М. следва да заплатят по сметката на СГС държавна такса в
размер на 240.00 лева, а ответникът М. М.
и сумата 250.00 лева възнаграждение на особения представител.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И
ОБЯВЯВА на
основание чл.646 ал.2 т.4 от ТЗ за нищожен
по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „МЗК Е.”
АД, гр.С., сключения на 27.06.2005г.
договор за продажба на недвижим имот, сключен във формата на нотариален
акт №***, том ІV, рег.№3459, дело №419/2005г.
на нотариус №433 в НК, с който „МЗК Е.” АД, представлявано от изп.директор Н. И.
продава на ответниците М.Б.М. и М. А.М. подробно описания недвижим имот,
находящ се в гр.Р., ул.”Б.” №23 за сумата 31 000 лева, по иск предявен от синдика
на „МЗК
Е.” АД Р. Й. Г., гр.С., ул.”У.” №**,
ет** срещу „МЗК Е.” АД /в несъст./, М.Б.М.,
ЕГН ********** *** и М. А.М., ЕГН **********, последен известен адрес-***.
ОСЪЖДА М.Б.М., ЕГН ********** *** и М. А.М., ЕГН **********,
последен известен адрес-*** да платят на синдика на „МЗК Е.”
АД Р. Й. Г., гр.С., ул.”У.” №**,
ет.* сумата 200.00 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА М.Б.М., ЕГН ********** *** и М. А.М., ЕГН **********,
последен известен адрес-*** да платят по
сметката на СГС държавна такса в размер на 240.00 лева, на основание чл.649
ал.2 изр.2 от ТЗ.
ОСЪЖДА М. А.М., ЕГН **********, последен известен
адрес-*** да плати по сметката на СГС
сумата 250.00 лева - възнаграждение на назначения му особен представител.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Софийския апелативен съд в 14- дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
СЪДИЯ: