РЕШЕНИЕ
№ 26 17.01.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, II
състав
На седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИА. МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА
ХРИСТОВА
Секретар: Катерина Маджова
като разгледа докладваното от мл. съдия Христова
в.гр.д. №1549 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Производството е образувано по
въззивни жалби на В.А.Б., М.В.Б. и А.-М.А.Б. против Решение №1045 от 15.07.2019
г., постановено по гр.дело №1115/2017 г. по описа на РС Стара Загора, с което е
намалено завещателното разпореждане, извършеното от М. И. А., починала на
13.12.2016 г., направено със саморъчно завещание от 23.07.2014 г., в полза на А.-М.А.Б. и В.А.Б. с 1/2 (една втора)
ид.ч., възстановена е запазената част на М.Я.А., в размер на 1/2 (една втора)
ид.ч. от наследството на М. И. А. и е допусната съдебна делба между М.Я.А., М.В.Б.,
А.-М.А.Б. и В.А.Б. на два недвижими имота: апартамент, с идентификатор
№68850.516.276.1.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара
Загора, одобрени със Заповед №РД-18-1/07.01.2008 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с адрес на имота: ***, c площ от 61,25 кв.м., ведно с прилежащи части: мазе №6 (шест) с площ от
4,04 кв.м., както и 7,96 кв.м. в идеални части от общите части на сградата, и гараж,
с идентификатор №68850.516.276.1.29, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Стара Загора, одобрени със Заповед №РД-18-1/07.01.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ***, с площ от 21,36 кв.м., както и 2,58 кв.м. в идеални части от общите части
на сградата, при квоти: 2/8 ид.ч. – за М.Я.А., 4/8 ид.ч. – за М.В.Б., 1/8 ид.ч.
– за А.-М.А.Б. и 1/8 ид.ч. – за В.А.Б..
Във въззивната жалба на В.А.Б. са
релевирани множество оплаквания за недопустимост на съдебното решение и
неговата неправилност поради съществени нарушения на процесуалните правила,
неправилно приложение на материалноправните норми и необоснованост. Не са
изведени аргументи относно необосноваността на атакуваното решение и не са
посочени неправилно приложените според въззивника материалноправни норми.
Сочените пороци на съдебния акт касаят нередовност на исковата молба; липса на
представителна власт у процесуалния представител на ищцата; липса на
процесуална легитимация на ищцата; недопустимост на съединяване на исковете;
преклузия на искането за включване на нови имоти в делбената маса; недопустимост
на съвместно разглеждане на новите претенции на ищцата с предявените искове;
недопустимост на отделянето на част от исковете в друго производство;
нарушаване на процесуалните му права.
Във въззивната жалба на М.В.Б. са
наведени множество оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, отнасящи се до липса на правна квалификация на молбите на ищцата,
представени в първото съдебно заседание; нередовности на молбите; пороци при
изменение на исковете и разделянето им; нарушаване на правата ѝ да
извършва правни действия и действия по съгласие по заведен иск срещу децата
ѝ (въззивниците В.Б. и А.-М.Б.).
Във въззивната жалба на А.-М.А.Б. са
въведени оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и за недопустимост. Сочените пороци на атакувания
съдебен акт касаят пропуски на съда да извърши проверки за редовност и допустимост
на молбите на ищцата; липса на правна квалификация; незаконосъобразно даване на
указания на ищцата с цел избягване на преклузии и отхвърляне на иска;
незачитане на настъпила преклузия; недопустимо изменение на претенциите;
неправилно разделяне на делото за част от имотите; нарушаване на процесуалните
ѝ права да се ползва от съдействието на майка си.
И тримата въззивници молят съда да
обезсили решението като недопустимо или да го отмени като неправилно.
Въззиваемата М.Я.А. оспорва жалбите
и излага съображения по съществото на спора.
Съдът, като съобрази доводите на
страните съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
следното във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения
съдебен акт:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му – в обжалвА.та част. По остА.лите въпроси въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата. Жалбите са подадени в срока по чл. 259 от ГПК, поради което са допустими, но разгледА. по същество са неоснователни.
Решението е обжалвано изцяло. В
хода на проверката по чл. 269 от ГПК окръжният съд намира обжалваното решение
за валидно и допустимо. Същото е постановено от надлежен състав на съда, в
рамките на неговата правораздавателна власт и съдържат всички изискуеми по ГПК
реквизити. Същото е постановено в рамките на заявените искания от ищеца, по
допустими искове и искова молба, недостатъците в която са отстранени след
указания на районния съд по предвидения за това в ГПК ред. Възраженията за
нередовност на исковата молба, недопустимост на исканията и съответно решението
настоящият състав на съда намира за неоснователни. По въпроса за процесуалното представителство на
въззивниците В.Б. и А.-М.Б. въззивният съд е взел отношение с определението си
от 20.11.2019 г. за насрочване на въззивното дело в открито съдебно заседание.
Пред районния съд е предявен иск за
делба на недвижими вещи – апартамент и гараж в ***, от М.Я.А. против М.В.Б..
Ищцата е посочила в исковата си молба, че е единствен наследник по закон на
майка си (М. И. А.), която заедно с ответницата била съсобственик при равни
дялове на процесните имоти.
С отговора на исковата молба
ответницата М.Б. е представила саморъчно завещание от наследодателката на
ищцата в полза на децата на ответницата (В.Б. и А.-М.Б., въззивници в
настоящото производство пред окръжния съд), с което наследодателката им е
завещала цялото си движимо и недвижимо имущество, разделено поравно между
двамата.
В първото открито съдебно заседание
по делото, проведено на 31.05.2017 г., ищцата М.А. е представила две писмени
молби, с които е поискала В.А.Б. и А.-М.А.Б. да бъдат конституирани като страни
в делбеното производство, в наследствената маса да бъдат включени още осем броя
недвижими имоти, подробно описани в молбите, да бъдат намалени завещателните
разпореждания, извършени от наследодателката в полза на наследниците по
завещание В.Б. и А.-М.Б. и да бъде възстановена запазената ѝ част от
посочените общо десет броя недвижими имоти, както и да бъде допусната делба на
имотите при посочени в молбите квоти. Към молбите са представени писмени
доказателства.
С определение районният съд е
конституирал като страни по делото В.Б. и А.-М.Б.. От името на тези ответници
са представени отговори на исковата молба, а същите са се представлявали в откритите
съдебни заседания от процесуални представители, назначени от съда, впоследствие
упълномощени по предвидения за това ред.
По оплакванията във въззивните
жалби за недопустимост на съдебното решение като постановено по нередовна
искова молба, при недопустимо последващо обективно и субективно съединяване на
искове и настъпила преклузия за искането за възстановяване на запазената част
на ищцата от наследството е необходимо да се посочи следното.
В производството по допускане на
делба се установява дали съществува и между кои лица съсобственост, за кои
имоти и каква е частта на всеки сънаследник. Делбата, като особено исково
производство, дава възможност да бъдат разгледани множество искове – за делба и
на други имоти, наред с тези по исковата молба, за оспорване на произход, на
осиновявания и др., искания за намаляване на завещателни разпореждания и на
дарения. Изричната разпоредба на чл. 341, ал. 2 от ГПК допуска в първото по
делото заседание да бъде поискано включване в наследствената маса и на други имоти,
извън посочените с исковата молба. Липсва изрична разпоредба, която да
предвижда по подобен начин включване и на други лица, но такава не е и
необходима, доколкото съдът служебно следи за конституирането на всички
участници в имуществената общност като страни в делбения процес, тъй като с
производството се осъществява потестативното право на делба не само на ищците,
но и на всички други съсобственици, които са задължителни необходими другари.
При въведено твърдение за участие и на други лица в съсобствеността съдът е
длъжен от материалноправна гледна точка да изследва въпроса с оглед
задължението си да извърши делбата между собствениците към момента на
постановяване на решението, в противен случай би се произнесъл с недопустим
съдебен акт.
С нормата на чл. 30 от ЗН е
признато субективното потестативно право на наследника със запазена част да
претендира възстановяването ѝ, когато е накърнена в резултат на извършени
от наследодателя безвъзмездни разпореждания – дарения или завещания. Това право
може да бъде упражнено, както с предявяване на самостоятелен иск, така и с
възражение по предявен вещен иск или иск за делба. Правото да се иска
възстановяване на запазена част може да бъде упражнено в делбеното производство
и с възражение и съдът е длъжен да се произнесе по него с решението по
съществото на спора, с което ще се формира сила на присъдено нещо по тази
претенция (Решение №36 от 01.04.2011 г. по гр. д. № 125/2010 г., I ГО на ВКС).
Въведеното от ищеца в първото
открито съдебно заседание искане за намаляване на завещателно разпореждане в
отговор на представено от ответника завещание, накърняващо запазената част на
наследника-ищец, е своевременно направено (в този смисъл е и Определение №1283
от 17.11.2009 г. на ВКС по гр.д. №1115/2009 г., I ГО, в което се разглежда
въпросът може ли да се заяви искане за възстановяване на запазената част от
ищеца след подаване на исковата молба и до кой момент най-късно). Въззивната
инстанция приема, че знанието за наличие или не на завещанието в предхождащ
завеждането на исковата молба момент не предполага и знание у ищеца, искащ
възстановяване на запазената му част, че лицата, в чиято полза е направено
завещанието, ще се ползват от него. Обстоятелството дали ищцата е била
запозната предварително, в хода на производството по друго дело, с процесното
завещание, е ирелевантно и не я задължава да го посочи в исковата си молба.
Същото е представено от насрещна стрА. в производството по делбата с навеждане
на твърдение, че наследниците по завещание ще се ползват от правата си по него,
което за първи път я ангажира да заяви защита на правото си на наследник по
закон, като поиска възстановяване на запазената ѝ част от наследството.
По направените множество оплаквания
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила настоящият състав на
въззивния съд намира, че същите не предполагат отмяна на атакуваното съдебно
решение, промяна в крайните изводи на първоинстанционния съд и пререшаване на
спора. Както е възприето и в ТР №1 от 9.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г., ОСГТК
на ВКС, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване
на материалноправния спор. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество,
като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да
потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Обект на въззивната
дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на
материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на
първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Дейността на
въззивния съд обаче не е повторение на първоинстанционното производство, а само
негово продължение, при което втората инстанция надгражда върху дължимите от
първата инстанция процесуални действия. Ако те са били опорочени, въззивният
съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците чрез собствените си
действия по установяване на фактите и прилагането на правото.
Във въззивните жалби не се съдържат
оплаквания по фактическите изводи на първоинстанционния съд, нито по
приложението на материалния закон, а служебната проверка не откри основания за
извод за нарушаване от първоинстанционния съд на императивна материалноправна
норма, което нарушение да е обусловило решаващия му извод. Правната
квалификация на предявените искове е правилна, като на страните са дадени точни
указания относно подлежащите на доказване факти.
С оглед на всичко изложено
въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на въззивното
обжалване на въззиваемата стрА. се дължат направените пред настоящата инстанция
разноски, каквото искане е направено от процесуалния ѝ представител в
съдебно заседание пред въззивната инстанция. Представени са доказателства за
сторени разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение, изплатено в
брой, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 16.12.2019 г.
Воден от горните мотиви, Окръжният
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1045 от 15.07.2019 г., постановено по
гр.дело №1115/2017 г. по описа на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М.В.Б., ЕГН **********,
А.-М.А.Б., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка и законен
представител М.В.Б., и В.А.Б., ЕГН **********, чрез своята майка и законен
представител М.В.Б. – тримата с постоянен адрес ***, да заплатят на М.Я.А., ЕГН
**********,*** и съдебен адрес:***, партер, офис 1, сумата 300 лева,
представляващa направените от въззиваемата разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при
наличието на касационните основания по чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.