Р Е Ш Е Н И Е
№ 890
Стара Загора, 14.03.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Пенка Маринова
и
с участието на прокурор Юлияна Станева
като
разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 351 по описа за 2023г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на Началника на Дирекция за
национален строителен контрол (ДНСК) гр. София, срещу Решение
№ 352 от 07.09.2023г., постановено по
АНД № 121/ 2023г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с което е отменено
Наказателно постановление № СФ-15-ДНСК-199 от 12.10.2022г., издадено от
Началника на ДНСК.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на
закона - касационно основание по чл. 348,
ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят
оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че при издаването
на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на
регламентираните в ЗАНН формални изисквания досежно съдържанието на съставения
акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на
него наказателно постановление. Поддържа че неправилно съдът е приел, че в
нарушение на изискванията по чл. 42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАН, съотв. по чл.57,
ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, административнонаказателното обвинение не е обосновано в
необходимата и достатъчна степен от фактическа и от правна страна чрез пълно,
ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и
с посочване на законовите разпоредби, която се явяват нарушени. Твърди, че от
събраните по делото доказателства по несъмнен начин се явява доказано извършването
на вмененото на санкционираното лице нарушение, като основание за налагане на
административна санкция по чл. 232, ал.4, т.2 от ЗУТ, определена в законово
регламентирания минимален размер. Направено е искане обжалваното съдебно
решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде
потвърдено Наказателно постановление № СФ-15-ДНСК-199
от 12.10.2022г. на Началника на ДНСК, гр. София, като правилно и
законосъобразно.
Ответникът по касационната
жалба – Ж.Б.С., чрез пълномощника си по делото, в представения писмен отговор и
в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на
закона Старозагорският районен съд е постановил отмяна на наказателното
постановление, за което излага подробни съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в
съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е основателна.
Производството пред Старозагорския
районен съд се е развило по жалба на Ж.Б.С. против Наказателно постановление (НП) № СФ-15-ДНСК-199 от 12.10.2022г.,
издадено от Началника на Дирекция за национален строителен контрол, гр. София, с
което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ СФ-15/ 21.04.2022г., на инж. Ж.Б.С.
е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева, на основание
чл. 232, ал.4, т.2 от ЗУТ, за нарушение на чл.162, ал.4 от ЗУТ във вр. с чл.19, ал.3, т.1 от Наредба № 4/
2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, вр. с чл.9, ал.1
вр. с чл.10, ал.1 и ал.2 от Наредба №Із-1971/ 29.10.2009г. за строително-технически
правила и норми за осигуряване на
безопасност при пожар. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че инж. Ж.С., като проектант
с пълна проектантска правоспособност, е разработил част Конструктивна към инвестиционен
проект за „Фабрика за печат, ламиниране и конфекциониране на гъвкави опаковки“,
находящ се в УПИ І-1654, кв.34, Индустриална зона „Загоре“, гр. Стара Загора, в
нарушение на нормативната уредба. Прието е, че в разработената от инж. С. част
Конструктивна на техническия проект, е било необходимо да бъдат направени
изчисления за огнеустойчивост на конструктивните елементи – сглобяеми
стоманобетонови елементи, включително предварително напрегнати греди и покривни
греди тип „Лотос“, тъй като проектното решение служи за оценка на
съответствието с изискванията към строежа по чл.169, ал.1, т.2 от ЗУТ –
осигуряване на безопасност в случай на пожар. Осигуряването на безопасност в
случай на пожар се смята за удовлетворено, когато сградата е проектирана и изпълнена
при спазване на изискванията за съответните класове на функционална пожарна
опасност на строежите и минималната огнеустойчивост на конструктивните елементи
и изискваните класове по реакция на огън за строителните продукти, както и
други специфични изисквания за различните видове строежи – чл.2, ал.2 от
Наредба №Із-1971/ 29.10.2009г. за строително-технически правила и норми за
осигуряване на безопасност при пожар. Строителните конструкции и елементи се
проектират с огнеустойчивост, която да удовлетворява относимия в случая
критерий за носимоспособност по чл.9 ал.1 от същата Наредба. Съгласно чл.10,
ал.1 и ал.2 от Наредбата за строително-технически правила и норми за
осигуряване на безопасност при пожар, строителните елементи, конструкциите и
инсталациите се класифицират по отношение на огнеустойчивостта им в
съответствие със серията стандарти БДС EN 13501 и Решенията на Европейската
комисия за класификация по огнеустойчивост, публикувани в Официален вестник на
ЕС, като огнеустойчивостта се определя въз основа на резултатите от изпитвания,
изчисления и сравнения. В приложение №5 към чл.10, ал.4 от Наредба № Із-1971/ 29.10.2009г.
е дадена класификация по огнеустойчивост на определени видове конструкции и
елементи с точно определени характеристики, но в същото няма информация за
огнеустойчивостта на сглобяеми предварително напрегнати стоманобетонови
конструктивни елементи – предмет на проекта по част „Конструктивна“. В този
случай определянето на тяхната огнеустойчивост следва да бъде извършено въз
основа на изпитвания или изчисления, каквито липсвали в одобрения проект по
част Конструктивна, разработен от инж. Ж.С., в качеството му на проектант.
Старозагорският
районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление, по съображения за
неговата процесуална незаконосъобразност.
Въззивният съд е приел, че съдържанието на съставения АУАН и съотв. на
издаденото въз основа на него НП, не съответстват на императивните законови
изисквания по чл. 42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН, съотв. по чл.57, ал.1, т.5 и 6
от ЗАНН, като наказателното постановление не съдържа изискуемото се описание на
нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и от правна
страна повдигнатото административнонаказателно обвинение. В мотивите на
решението са изложени и съображения, че по делото е доказано извършването от
обективна и субективна страна на вмененото на санкционираното лице нарушение на
чл.162, ал.4 от ЗУТ във вр. с чл.19, ал.3,
т.1 от Наредба №4/ 2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти
във вр. с чл.9, ал.1 вр. с чл.10, ал.1 и ал.2 от Наредба №-з-1971/ 29.10.2009г.
за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при
пожар, за което нарушение не може да се приеме наличието на по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с останалите случаи на нарушения от същия вид и
съотв. наличието на основание за определянето му като маловажен случай по см.
на чл.28 от ЗАНН.
Решението на Старозагорския районен съд е постановено при неправилно
приложение на закона.
Не се споделя извода на въззивния съд, че съдържанието на съставения АУАН и
съотв. на издаденото въз основа на него НП, не съответстват на императивните
законови изисквания по чл. 42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН, съотв. по чл.57, ал.1,
т.5 и 6 от ЗАНН. Не е налице приетата от съда липса на изискуемата се
конкретизация от фактическа и от правна страна на административнонаказателното обвинение
от гл.т на пълно, ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено и посочване на законовите разпоредби, които са нарушени. Изпълнителното
деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа,
и от правна страна, като всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, са установени и посочени
в наказателното постановление, при конкретно посочване на нормативните
разпоредби за които е прието, че се явяват нарушени. Невярно е становището на
съда, че правната квалификация на нарушението е непълна. Правната квалификация
на нарушението се състои в посочването на приетата като нарушена законова
разпоредба и подвеждане на деянието с неговите фактически белези под състава на
приетата като приложима административнонаказателна правна норма. В случая
наказващият орган е посочил като нарушена разпоредбата на чл.162, ал.4 от ЗУТ,
съгласно която проектантът носи отговорност за проектирането
на строежа в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план,
изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3,
както и с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд. При условие, че в обстоятелствената част на НП, за обосноваване на
извършеното от санкционирането лице нарушение на чл.162, ал.4 от ЗУТ, е
посочено, че в разработената от инж. С.
част Конструктивна на техническия проект, е било необходимо да бъдат направени
липсващите в случая изчисления за огнеустойчивост на конструктивните елементи –
сглобяеми стоманобетонови елементи, включително предварително напрегнати греди
и покривни греди тип „Лотос“, тъй като проектното решение служи за оценка на
съответствието с изискванията към строежа по чл.169, ал.1, т.2 от ЗУТ –
осигуряване на безопасност в случай на пожар, сочената от съда като липсваща
обвръзка на нарушената законова разпоредба на чл.162, ал.4 от ЗУТ, с чл.169,
ал.1, т.2 от ЗУТ, не представлява процесуално нарушение от категорията
на съществените, защото по никакъв начин не ограничава правото на наказаното
лице да разбере за какво противоправно поведение е обвинено. Съответно при
условие, че от правна страна деянието е квалифицирано като нарушаващо
разпоредбата чл.9, ал.1 от Наредба
№-з-1971/ 29.10.2009г. за строително-технически правила и норми за осигуряване
на безопасност при пожар (съгласно която норма строителните конструкции
и елементи се проектират с огнеустойчивост, която да удовлетворява приложимите
критерии съгласно изискванията на наредбата), като от фактическа страна
обвинението за това нарушение е обосновано с липсата в разработената от инж. С. част Конструктивна на техническия проект на
направени изчисления за огнеустойчивост на конструктивните елементи от гл.т на
относимия в случая критерий за носимоспособност, непосочването като нарушена и разпоредбата на
чл.9, ал.2 от Наредба №-з-1971/ 29.10.2009г., противно на приетото от въззивния
съд, не представлява непълнота на дадената правна квалификация на нарушението. Всъщност разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредба
№-з-1971/ 29.10.2009г. не представлява материалноправна норма, регламентираща
правило за поведение (административно задължение), неизпълнението на което да
съставлява административно нарушение, а единствено определя съдържанието на носимоспособността,
като критерий за оценка на огнеустойчивостта на строителните конструкции и елементи.
Неправилно и необосновано въззивният съд е приел, че е налице непълнота при
описание на нарушението от фактическа страна. Всички релевантни за
съставомерността на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административнонаказателната отговорност и с които е обосновано обвинението, са
посочени в обстоятелствената част на НП. Правилно е определена и посочена и
датата на нарушението – датата, на която инвестиционният проект по част
„Конструктивна“ е внесен за одобрение в община Стара Загора. Непосочването в НП,
че нарушението е при условията на съизвършителство (част „Конструктивна“ към инвестиционния проект е разработен и подписан и от
инж. Борислав Шопов, срещу когото също има образувано
административнонаказателно производство и издадено НП за санкционираното му за
това нарушение), по никакъв начин не релевира необоснованост на
административнонаказателното обвинение.
С оглед на гореизложеното не са налице сочените в обжалваното решение като
допуснати съществени процесуални нарушения, възприети от въззивния съд
като основание за постановената отмяна
на наказателното постановление.
Правилно съдът е
отхвърлил като неоснователно възражението на санкционираното лице за
некомпетентност на служителя, съставил АУАН, съотв. на органа, издал НП –
административнонаказателното обвинение не се свързва с установено нарушение на
правилата и нормите по пожарна безопасност, нито на изискванията на чл.105,
т.5, чл.107, т.6 и чл.112, ал.2, т.12 от ЗУТ, което да обуслови определянето на
компетентността за съставянето на АУАН, респ. за издаването на НП при
прилагането на Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014г. за реда за осъществяване на
държавен противопожарен контрол.
Обоснован е и изводът на Старозагорския районен съд по
съществото на спора, че по делото е доказано извършването от обективна и
субективна страна на вмененото на инж. Ж.С. нарушение на чл.162, ал.4 от ЗУТ във вр. с чл.19, ал.3, т.1 от Наредба №4/ 2001г.
за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти във вр. с чл.9, ал.1 вр. с
чл.10, ал.1 и ал.2 от Наредба №-з-1971/ 29.10.2009г. за строително-технически
правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, като правилно е прието
и че не са налице предпоставките за квалифициране на нарушението като
маловажен случай по см. на §1, т.4 от ДР
на ЗАНН, като основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Изцяло се споделя извода
на въззивния съд, че административнонаказващият орган неправилно е приложил
санкционната норма на чл.232, ал.4, т.2 от ЗУТ. Описаното в НП деяние,
представляващо неизпълнение от проектант на задължение по чл.162 ал.4 от ЗУТ, е
въздигнато в самостоятелно основание за носене на административнонаказателна
отговорност по чл.232, ал.10 от ЗУТ, което се явява специално спрямо по-общото,
предвидено в чл.232, ал.4, т.2 от ЗУТ и възприето от АНО като основание за
санкционирането на Ж.С.. Съгласно разпоредбата на чл.232, ал.10 от ЗУТ,
проектант, неизпълнил задължение по чл.162 ал.4 от същия закон (проектирането
на строежа да е в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план,
изискванията на чл. 169, ал.
1 и 3,
както и с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд), се наказва с глоба в размер от 1 000лв до 15 000лв.
Следователно по чл.232, ал.10 от ЗУТ е предвиден специален, по леко наказуем състав
за санкциониране на нарушение, съставомерното изпълнително деяние на което се
свързва с неизпълнено от проектант
задължение по чл.162, ал.4 от ЗУТ (както е в случая), спрямо по-общия състав на
отговорност на проектанта за изработване на проект, несъобразен с изискванията
на този закон, актовете по неговото прилагане, другите правила и нормативи по
проектирането и строителството или не упражнява авторски надзор, съобразно
сключения договор, предвидена в чл.232, ал.4, т.2 от ЗУТ. При доказаността на фактическото обвинение за
извършено от Ж.С. нарушение на чл.162, ал.4 от ЗУТ във вр. с чл.19, ал.3, т.1 от Наредба №4/ 2001г. за обхвата и
съдържанието на инвестиционните проекти във вр. с чл.9, ал.1 във вр. с чл.10,
ал.1 и ал.2 от Наредба №Із-1971/ 29.10.2009г. за строително-технически правила
и норми за осигуряване на безопасност при пожар, въззивният съд е следвало да
извърши преценка за упражняване на правомощието по чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН от гл.т наличието на основание да измени наказателното постановление при
прилагане на закон за
по-леко наказуемо нарушение чрез преквалифициране
на нарушението по специалния, по-леко наказуем състав на чл. 232, ал.10 от ЗУТ.
Именно районният съд има
задължението, когато установи, че административният орган е допуснал нарушение
на материалния закон при квалификация на деянието, да подведе изложените факти
под правилната правна квалификация и ако тя е за същото, еднакво, или по-леко наказуемо
административно нарушение, да измени наказателното постановление, като посочи
правилната правна квалификация, а не да го отменя като незаконосъобразно. Неприлагането
от въззивния съд на закон, който е следвало да бъде приложен, е касационно
основание по чл. 348, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от НПК за отмяна на съдебното
решение. Доколкото касационната инстанция не разполага с правомощието да измени
НП като преквалифицира извършеното нарушение (в този смисъл т. 2 от
Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и
ІІ колегия), обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския районен съд, който
да изпълни задължението си за извършване на преценка за наличие на основание за
упражняване на правомощието по чл. чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН за изменение на
наказателното при прилагане на закон за по-леко наказуемо нарушение при преквалифициране на нарушението по специалния,
по-леко наказуем състав на чл. 232, ал.10 от ЗУТ .
Съгласно разпоредбата на чл.63д,
ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. При прилагането на чл. 226, ал.3 от АПК във вр. с чл. 63д, ал.1
от ЗАНН, по направените разноски за воденето на делото пред касационната
инстанция ще се произнесе въззивният съд, при новото разглеждане на делото.
Водим от горните
мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК и чл.222, ал.2 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 352 от 07.09.2023г., постановено по АНД № 121/
2023г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия
съд.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.