№ 36079
гр. София, 11.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110155625 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба от ищеца „В.“ ЕООД, с която се иска допълване на
постановеното по делото решение от 12.07.2023 г., като му бъдат присъдени
направените допълнителни разноски за държавна такса в размер на 591,73 лв.,
платени след постановяване на съдебното решение във връзка с определение
по реда на чл. 77 ГПК.
Ответникът не взема становище по молбата.
С постановеното по делото решение на 12.07.2023 г. съдът е уважил
изцяло предявените от ищеца „В.“ ЕООД осъдителни искове, като е осъдил
ответникът „А.“ АД да му заплати и всички сторени по делото разноски на
основание чл. 78,ал. 1 ГПК. Съдът е осъдил ищеца „В.“ ЕООД да заплати на
съда дължимата, но невнесена първоначално, държавна такса в размер на
591,73 лв. Ищецът е внесъл същата на сметка на съда на 31.07.2023 г., видно
от представения към молбата банков превод, с оглед на което претендира
присъждането й по реда на чл. 248 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Молбата е допустима, но неоснователна.
Законът в разпоредбите на чл. 78 ГПК урежда облигационните
отношения, които възникват между страните във връзка процеса. Тези
облигационните отношения са материалноправни и се изразяват в претърпени
от страните имуществени вреди във връзка с процесуалното правоотношение
под формата на заплатени държавни такси, депозити, адвокатски
1
възнаграждения и др. В зависимост от изхода на спора всяка от страните
дължи на другата страна сторените в процеса разноски съобразно
уважената/респективно отхвърлената част от иска.
Задължението да заплати държавна такса е на ищеца /чл. 71 ГПК/, при
предявяване на иска /чл. 73, ал. 3 ГПК/. Съдът следи служебно за тази
нередовност, като може по всяко време докато делото е висящо, да укаже на
ищеца да отстрани тази нередовност. Ако към момента на постановяване на
съдебното решение съдът констатира наличие на неизпълнение на
задължението за внасяне на дължимата държавна такса, тези разноски следва
да се съберат принудително, като се присъдят със решението по чл.77 ГПК. В
тази част решението има характер на определение. За разликата от
правоотношението между страните по чл. 78 ГПК, правоотношението, което
възниква между съда и страните по чл. 77 ГПК, е процесуалноправно и се
характеризира с власт и подчинение. Разноските по чл. 77 ГПК страната
заплаща принудително, с оглед на което същите не могат да бъдат
репарирани по реда на чл. 78 ГПК, който изисква правомерно поведение на
страните. Ищецът не може да се позовава на собственото си неизпълнение на
задължението за внасяне на таксата и от това да черпи права срещу
ответника. В този смисъл е и отговорът на поставения по ч. т. д. № . по описа
за 2015 г. на ВКС, I т. о., а именно че в хипотеза на невнесена дължима от
ищеца държавна такса, която е следвало да бъде събрана съгласно чл. 73, ал. 3
ГПК предварително /при предявяването на иска/, принудителното й събиране
по чл.77 ГПК с постановеното по делото решение не е обусловено от изхода
на спора, като в тази хипотеза ответникът, при неблагоприятен за него изход
на делото, не дължи на ищеца разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК за невнесената от
него, но присъдена в полза на бюджета държавна такса.
Ето защо молбата следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молба вх.№ 219385 от 08.08.2023 г. от ищеца „В.“ ЕООД
за допълване на решение на 12.07.2023 г. в частта за разноските.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в
2
едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3