Решение по дело №92/2020 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 125
Дата: 24 август 2020 г. (в сила от 12 септември 2020 г.)
Съдия: Иван Димитров Бедачев
Дело: 20205310200092
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 125

  гр. Асеновград, 24.08.2020 г.

 

                                 В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

         Асеновградският  районен съд – втори наказателен  състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети май  през две хиляди и двадесета  година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ

 

          при  участието на секретаря Ася Иванова, като разгледа АНД № 92/2020 г. по описа на Асеновградския районен съд  ІІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

        Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

        Обжалвано е наказателно постановление  № К-0048220 от 25.11.2019г., издадено от Т. Д.Д. - Директор на Регионална Дирекция със седалище в гр. Пловдив  на Комисията за защита на потребителите, с което на”***” ЕООД, ЕИК *********  със седалище и адрес на управление с.***, представлявано от С. Ф. П. - управител е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 600 лв. за извършено нарушение по чл.227 ал.2, във вр. с ал.1 от  Закона за туризма.

        Жалбоподателят  „***” ЕООД, в жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощника си адв. К. атакува НП като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, отрича се факта на нарушението, навеждат се твърдения за допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила в процедурата по издаването му и се твърди неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.

         Въззиваемата страна, РД - Пловдив на  „КЗП”, редовно призована не изпраща представител, но чрез  пълномощника юрисконсулт Бояджиева депозира писмена молба, като моли за потвърждаване на НП, като законосъобразно, обосновано  и  правилно.

        Съдът на базата на доказателствата приема за установено следното от фактическа страна:

        На 26.07.2019 г. била извършена проверка от служители на РД на КЗП- гр.Пловдив, сред които и актосъставителят М.К. в туристически обект – ресторант „Водопада“  находящ се в с Бачково.  Към момента  на проверката ресторанта бил в работен режим, като в него се предоставяла туристическа услуга – ресторантьорство. Класически ресторант „Водопада“ имал надлежно издадено Удостоверение за категоризация с категория „две звезди“. Чрез контролна покупка и обстоятелствена проверка на место проверяващите установили, че туристическата услуга се предоставя от фирма „***“ ЕООД – с. Белозем. При проверката присъствала Й. П. – управител на обекта. При проверката контролните органи  установили, че и във двете тоалетни – за жени и за мъже има мивки, но с течаща само студена вода.  Констатациите били отразени в констативен протокол от същата дата 26.07.2019г. подписан и от представителя на дружеството. За отстраняване на установеното несъответствие на предоставяната туристическа услуга с изискванията за утвърдената категорията на обекта с ППД № К-089628 от 02.10.219 г. било дадено задължително предписание на „***“ ЕООД, да предоставя туристически услуги в обекта – ресторант „Водопада“, съответстващи на определената категория, като в тоалетните да има течаща топла вода. Даден е срок за изпълнение – до 10.10.2019 г. Протокола бил надлежно връчен и подписан от упълномощен представител на търговеца – Й. П.. На 16.10.2019 г. била извършена допълнителна проверка на место за изпълнение на даденото предписание , като проверяващите констатирали ,че и в двете тоалетни , както на първия , така и на втория етаж – и за мъже и за жени има мивки с течаща само студена вода, като на практика в нито една от всички тоалетни в заведението нямало топла вода. За  установеното нарушение изразяващо се в неизпълнение на даденото предписание бил съставен АУАН срещу „***” ЕООД. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител Й. П., която го подписала без възражения.  Въз основа  на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на дружеството – жалбоподател за горното нарушение била наложена имуществена санкция в размер на 600 лв.

         При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

         Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата   е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

         Видно от описанието на нарушението в НП същото се състои в това, че търговецът не е изпълнил предписание на контролните органи. Съдът намира, че описаното нарушение правилно е квалифицирано по чл. 227 ал.2, във вр. с ал.1 от Закона за туризма, която норма предвижда имуществена санкция за юридическо лице,  което  не изпълни предписание на компетентните органи по този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв. Посочената разпоредба въпреки, че е санкционна, самостоятелно очертава състава на административното нарушение. Същото е формално, на просто извършване и състава му е реализиран с посоченото в нормата бездействие – неизпълнение на даденото предписание. В случая на търговеца предоставящ туристическата услуга „***“ ЕООД по надлежния ред и от компетентни органи по ЗТ е дадено задължително писмено предписание отразено в надлежно съставен и предявен протокол.  Органа издал предписанието М.К. *** на КЗП ,безспорно е компетентен орган по Закона за туризма съгласно  чл. 172 ал.1 т.4 и чл. 173 ал.2 т.1 от ЗТ, и като такъв съгласно горните разпоредби е оправомощен  да дава задължителни предписания за отстраняване на несъответствията и нарушенията по закона и на издадените въз основа на него нормативни актове, както и да разпорежда писмено  на  нарушителя да преустанови нарушението. Като не е изпълнил даденото му от компетентен  орган писмено предписание жалбоподателят  е реализирал състава на административното нарушение. Нарушението е несъмнено установено при извършената проверка на место и по документи и се доказва от разпита на актосъставителят М.К. и на свидетелката Г., както и от приложените по делото писмени доказателства.   

         НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от компетентния за това  орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е. Съдържа всички реквизити, посочени в чл. 57 от ЗАНН.

         При определяне размера на наказанието, наказващият орган е съобразил изискванията на чл. 27 от ЗАНН и правилно е  преценил вида и тежестта на нарушението. Правилно е отчетено и наличието на смекчаващи отговорността  обстоятелства, а именно, че дружеството не е наказвано друг път за нарушения по ЗТ. Ето защо, съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е определил размера на имуществената санкция в размер на 600 лева клонящ към минимума, предвиден от закона за горното нарушение. Съдът намира, че определеното спрямо жалбоподателя  наказание в НП е в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН,  като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение.

По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на такива.

Въпроса за възлагането на разноските в административно-наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В случая се претендира възлагането на разноски от въззиваемата страна в размер на 120 за юрисконсултско възнаграждение, които са надлежно удостоверени като размер и с оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на Комисията за защита на потребителите.

          Предвид гореизложеното и като намери обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и обосновано, на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

                                                 Р    Е    Ш    И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № К-0048220 от 25.11.2019г., издадено от Т. Д.Д. – Директор на  Регионална Дирекция със седалище в гр. Пловдив  на Комисията за защита на потребителите, с което на „***” ЕООД, ЕИК *********  със седалище и адрес на управление с.Белозем общ. Раковски, ул. „Йосиф Чавдаров” № 12, представлявано от С. Ф. П. - управител е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 600 лв. за извършено нарушение по чл.227 ал.2 , във вр. с ал.1 от  Закона за туризма.

        ОСЪЖДА ”***” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ  сумата от 120 лв. представляваща направени  разноски по делото.

        Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на  страните пред Административен съд – Пловдив по реда на глава дванадесета от АПК.

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :