№ 3380
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Десислава Пл. Иванова
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20231100512342 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 14445 от 28.08.2023 г., гр.д. 3917/2022 г., СРС, 178 с-в се
ОТХВЪРЛЯТ предявените от Българско национално радио срещу „Амарант-
2003“ ЕООД осъдителни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за
сумата в общ размер на 10 000 лева, представляваща част от вземане в общ
размер на 68 544 лева - неустойка за забава относно плащане на всяка месечна
наемна вноска по чл. 3.1 от договор за наем № 129/03.09.2018 г. за периода от
10.09.2018 г. до 15.06.2021 г., разпределени както следва: 524,15 лева
представляваща част от вземане за неустойка в размер на 3264 лева за периода
от 10.09.2018 г. до 02.10.2018 г. изчислено върху наемната цена от 3264 лева,
619,45 лева представляваща част от вземане за неустойка в размер на 4243,20
лева за периода от 10.10.2018 г. до 05.11.2018 г. изчислено върху наемната
цена от 3264 лева, 238,25 лева представляваща част от вземане за неустойка в
размер на 1632,00 лева за периода от 10.11.2018 г. до 20.11.2018 г. изчислено
върху наемната цена от 3264 лева, 571,80 лева представляваща част от вземане
за неустойка в размер на 3916,80 лева за периода от 10.12.2018 г. до 03.01.2019
1
г. изчислено върху наемната цена от 3264 лева, 262,08 лева представляваща
част от вземане за неустойка в размер на 1795,20 лева за периода от 10.01.2019
г. до 21.01.2019 г. изчислено върху наемната цена от 3264 лева, 619,45 лева
представляваща част от вземане за неустойка в размер на 4243,20 лева за
периода от 10.02.2019 г. до 08.03.2019 г. изчислено върху наемната цена от
3264 лева, 357,37 лева представляваща част от вземане за неустойка в размер
на 2448,00 лева за периода от 10.03.2019 г. до 25.03.2019 г. изчислено върху
наемната цена от 3264 лева, 142,95 лева представляваща част от вземане за
неустойка в размер на 979,20 лева за периода от 10.04.2019 г. до 16.04.2019 г.
изчислено върху наемната цена от 3264 лева, 262,07 лева представляваща част
от вземане за неустойка в размер на 1795,20 лева за периода от 10.05.2019 г. до
21.05.2019 г. изчислено върху наемната цена от 3264 лева, 190,60 лева
представляваща част от вземане за неустойка в размер на 1305,60 лева за
периода от 10.06.2019 г. до 18.06.2019 г. изчислено върху наемната цена от
3264 лева, 309,72 лева представляваща част от вземане за неустойка в размер
на 2121,60 лева за периода от 10.07.2019 г. до 23.07.2019 г. изчислено върху
наемната цена от 3264 лева, 405,02 лева представляваща част от вземане за
неустойка в размер на 2774,40 лева за периода от 10.08.2019 г. до 27.08.2019 г.
изчислено върху наемната цена от 3264 лева, 500,32 лева, представляваща
част от вземане за неустойка в размер на 3427,20 лева за периода от 10.09.2019
г. до 01.10.2019 г. изчислено върху наемната цена от 3264 лева, 23,82 лева,
представляваща част от вземане за неустойка в размер на 163,20 лева за
периода от 7 10.10.2019 г. до 11.10.2019 г. изчислено върху наемната цена от
3264 лева, 119,12 лева представляваща част от вземане за неустойка в размер
на 816,00 лева за периода от 10.11.2019 г. до 15.11.2019 г. изчислено върху
наемната цена от 3264 лева, 238,25 лева, представляваща част от вземане за
неустойка в размер на 1632,00 лева за периода от 10.12.2019 г. до 20.12.2019 г.
изчислено върху наемната цена от 3264 лева, 166,77 лева представляваща част
от вземане за неустойка в размер на 1142,40 лева за периода от 10.01.2020 г. до
17.01.2020 г. изчислено върху наемната цена от 3264 лева, 357,37 лева
представляваща част от вземане за неустойка в размер на 2448,00 лева за
периода от 10.02.2020 г. до 25.02.2020 г. изчислено върху наемната цена от
3264 лева, 71,47 лева представляваща част от вземане за неустойка в размер на
489,60 лева за периода от 10.03.2020 г. до 13.03.2020 г. изчислено върху
наемната цена от 3264 лева, 405,02 лева представляваща част от вземане за
2
неустойка в размер на 2774,40 лева за периода от 10.04.2020 г. до 27.04.2020 г.
изчислено върху наемната цена от 3264 лева, 262,07 лева представляваща част
от вземане за неустойка в размер на 1795,20 лева за периода от 10.05.2020 г. до
21.05.2020 г. изчислено върху наемната цена от 3264 лева, 619,45 лева
представляваща част от вземане за неустойка в размер на 4243,20 лева за
периода от 10.06.2020 г. до 06.07.2020 г. изчислено върху наемната цена от
3264 лева, 95,30 лева представляваща част от вземане за неустойка в размер на
652,80 лева за периода от 10.07.2020 г. до 14.07.2020 г. изчислено върху
наемната цена от 3264 лева, 333,55 лева представляваща част от вземане за
неустойка в размер на 2284,80 лева за периода от 10.08.2020 г. до 24.08.2020 г.
изчислено върху наемната цена от 3264 лева, 333,55 лева представляваща част
от вземане за неустойка в размер на 2284,80 лева за периода от 10.09.2020 г. до
24.09.2020 г. изчислено върху наемната цена от 3264 лева, 381,20 лева
представляваща част от вземане за неустойка в размер на 2611,20 лева за
периода от 10.10.2020 г. до 26.10.2020 г. изчислено върху наемната цена от
3264 лева, 643,27 лева представляваща част от вземане за неустойка в размер
на 4406,40 лева за периода от 10.11.2020 г. до 07.12.2020 г. изчислено върху
наемната цена от 3264 лева, 119,12 лева представляваща част от вземане за
неустойка в размер на 816,00 лева за периода от 10.12.2020 г. до 15.12.2020 г.
изчислено върху наемната цена от 3264 лева, 190,60 лева представляваща част
от вземане за неустойка в размер на 1305,60 лева за периода от 10.01.2021 г. до
18.01.2021 г. изчислено върху наемната цена от 3264 лева, 142,95 лева
представляваща част от вземане за неустойка в размер на 979,20 лева за
периода от 10.02.2021 г. до 16.02.2021 г. изчислено върху наемната цена от
3264 лева, 47,65 лева представляваща част от вземане за неустойка в размер на
326,40 лева за периода от 10.03.2021 г. до 12.03.2021 г. изчислено върху
наемната цена от 3264 лева, 71,47 лева представляваща част от вземане за
неустойка в размер на 489,60 лева за периода от 10.04.2021 г. до 13.04.2021 г.
изчислено върху наемната цена от 3264 лева, 262,07 лева представляваща част
от вземане за неустойка в размер на 1795,20 лева за периода от 10.05.2021 г. до
21.05.2021 г. изчислено върху наемната цена от 3264 лева и 112,70 лева
представляваща част от вземане за неустойка в размер на 816,00 лева за
периода от 10.06.2021 г. до 15.06.2021 г. изчислено върху наемната цена от
3264 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
предявения размер от датата на подаване на исковата молба в съда –
3
27.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като се ОСЪЖДА
ищецът да заплати на ответника 1 000 лева – разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца Българско
национално радио. Поддържа доводи за проведено успешно доказване на
всички законни и договорни предпоставки за присъждане на уговорените
неустойки. Страните са постигнали съгласие за техните размери в рамките на
предоставената им от чл. 9 ЗЗД договорна свобода. Съдът не разполага с
правомощие служебно да извършва преценка за нищожност на неустоичната
клауза по относителна търговска сделка, сключена с търговец. Иска се отмяна
на решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемият – ответникът по иска „Амарант-2003“ ЕООД оспорва
жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивните жалби с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбите. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбите.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Насрещните страните са обвързани от наемно правоотношение по
силата на сключен по реда на чл. 16, ал. 2 вр. чл. 19, ал. 1 ЗДС договор за наем
№ 129 от 03.09.2018 г. на недвижим имот публична държавна собственост с
4
обект: част от едноетажно хале от метална конструкция с площ от 816 кв.
метра, находящо се в гр. София, район „Младост“, местност „Къро“, бул. ****,
вход **, НРТЦ с предназначение – производствена сграда, технически
помещения и гараж с 15 бр. клетки. Уговорена е месечна наемна цена от 3 264
лв., без ДДС, платима в срок до 10-то число на текущия месец по банков път
по посочената в договора сметка.
Съгласно чл. 3.1 от договора, при забава за плащане на месечното
възнаграждение, наемателят дължи неустойка за забава в размер на 5 % (пет
на сто) от размера на дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от
двукратния размер на месечното наемно възнаграждение.
С оглед позоваването в жалбата на ограничението, регламентирано в чл.
309 ТЗ относно намаляване поради прекомерност на неустойка по търговски
сделки, следва да се има предвид, че в случая приложимостта на разпоредбата
не подлежи на обсъждане след като не е релевирано възражение за
прекомерност неустойката.
Противно на оплакванията в жалбата , както е прието в задължителните
разяснения на т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г., ОСГТК на ВКС, автономията във
волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в
частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този
смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така и за
приватизационните договори, а също и за търговските сделки - арг. от чл. 288
ТЗ. Прието е, че съдът следи служебно за нищожност на неустойката поради
нарушен принципа за справедливост и спазване на добрите нрави по смисъла
на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Същата следва да се приеме за нищожна, ако единствената
цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Въззивният съд при извършена преценка за нищожност на
претендираната неустойка поради накърняване на добрите нрави към момента
на договарянето, съпоставя следните критерии: Неустойката е уговорена по
вид като мораторна за забавено плащане на месечна периодична парична
престация, а не като компенсаторна за пълно неизпълнение. Нейният размер
от 5 % (пет на сто) от размера на дължимата сума за всеки просрочен ден, но
5
не повече от двукратния размер на месечното наемно възнаграждение,
съществено превишава предвидимите към момента на договарянето вреди за
ищеца през същия период. Присъждането на подобна неустойка, която до два
пъти превишава размера на всяко отделно месечно задължение, би довело до
неоснователно обогатяване на ответника, вместо до обезщетяване съразмерно
реалните вреди при неизпълнение. Като уговорена с единствената цел да се
отклони от присъщите й функции, т.е. в противоречие с добрите нрави,
клаузата за неустойка е изцяло нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Неоснователни са исковете по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата в общ размер
от 10 000 лв., като част от вземане в общ размер на 68 544 лв. - неустойка за
забава относно плащане на всяка месечна наемна вноска по чл. 3.1 от договор
за наем № 129/03.09.2018 г.преза периода 10.09.2018 г. -15.06.2021 г.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, прeдл. 1
ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият представя молба от 27.02.2025
г. с приложен списък за разноски, като претендира 2 600 лв. - адвокатско
възнаграждение, за което е представен договор за правна защита и съдействие.
Въззивният съд констатира, че между кориците на делото не се съдържа
приложен нов договор за правна защита и съдействие пред настоящата
инстанция, включително към отговора на въззивната жалба, молбата от
27.02.2025 г., нито такъв е представен в проведените открити заседания на
07.02.2025 г. и 28.04.2025 г., за които въззиваемият не изпраща представител.
Отделно, в списъкът по чл. 80 ГПК не е изрично конкретизиран начина за
плащане на възнаграждението – в брой или по банков път, нито е приложен
платежен документ. Недоказаните разноски не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14445 от 28.08.2023 г., гр.д. 3917/2022 г.,
СРС, 178 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7