Р
Е Ш Е Н И Е № 524
гр. Пловдив, 23.03.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, II
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА като разгледа
докладваното ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело №
3158 по
описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
жалба на П.П.Т. ***, ЕГН **********, срещу Решение № 2153-15-399/18.11.2021 г.
на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу
Разпореждане № **********/ Протокол № 2140-15-624/03.09.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при
ТП на НОИ – Пловдив. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно
и се иска отмяната му и връщане на преписката за ново разглеждане. В СЗ жалбодателят
не се представлява.
Ответникът чрез процесуален
представител и в писмено становище оспорва жалбата и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и от
лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Със заявление вх. № 2113-15-1974/07.06.2021 г. жалбодателят
е направил искане за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ по чл. 68, ал. 1-2 от КСО. Съгласно
приложените документи от лицето и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО е
зачетен осигурителен стаж с прекъсвания за периода от 26.04.1973 г. до
06.06.2021 г. вкл., както следва: при условията на втора категория труд с обща
продължителност 9 г. 11 м. 22 дни, при условията на трета категория труд 22 г.
и 27 дни, общ осигурителен стаж,
изчислен по реда на чл. 104 от КСО - 34 г. 06 г. и 17 дни. Спорен е бил според пенсионните органи осигурителният
стаж в "Трансстрой" - гр. Варна, положен на длъжности
"зидаро-кофражист" и "машинист на фадрома" в периода от
16.12.1975 г. до 27.02.1991 г. По отношение процесния стаж по тяхно искане в
рамките на административното производство е постъпил от осигурителя
"Трансстрой" гр. Варна образец УП-3 № 09/17.02.2021 г., съгласно
който за периодите 01.04.1980 г. - 05.06.1980 г., 14.11.1980 г. - 01.12.1980
г., 19.08.1982 г. - 20.09.1982 г., 11.02.1984 г. - 01.08.1984 г. не се посочва
осигурителен стаж, тъй като „няма данни за лицето“. За периодите 01.06.1981 г.
- 01.07.1981 г., 01.04.1982 г. - 01.05.1982 г., 01.12.1983 г. - 01.02.1984 г.,
01.02.1985 г. - 01.04.1985 г., 01.04.1986 г. - 01.05.1986 г., 01.11.1986 г. - 01.12.1986 г., 01.07.1987 г.
-01.09.1987 г., 01.02.1988 г. - 01.03.1988 г., 01.11.1988 г. -01.01.1989 г.
осигурителят не посочва осигурителен стаж, тъй като няма запазен архив или няма
архив. За останалите периоди е посочен осигурителен стаж, който е зачетен от
пенсионните органи. За част от периода осигурителят издава и образец УП-2 №
08/17.02.2021 г. с осигурителен доход с прекъсване за периодите от 01.11.1987 г. - 31.01.1988 г., от 01.03.1988 г. -
31.10.1988 г. и от 01.01.1989 г. - 31.01.1991 г., като анулира данните в
предходно издаден образец УП-2 № 96 /08.04.2014 г. за периода 01.01.1988 г.
- 31.12.1990 г., тъй като неправилно е издаден за непрекъснат период. Съгласно
издадения от осигурител "Трансстрой"-гр. Варна обр. УП-3 №
09/17.02.2021 г. е удостоверен стаж в периодите: 16.12.1975 г.-09.03.1976 г.;
16.11.1978 г. -01.04.1980 г.; 05.06.1980 г. - 14.11.1980 г.; 01.12.1980 г.-
01.06.1981 г.; 01.07.1981 г. - 01.04.1982 г.; 01.05.1982 г. - 19.08.1982 г.;
20.09.1982 г. - 01.12.1983 г.; 01.02.1984 г. - 11.02.1984 г.; 01.08.1984 г. -
01.02.1985 г.; 01.04.1985 г. - 01.04.1986 г.; 01.05.1986 г. - 01.11.1986 г.;
01.12.1986 г. - 01.07.1987 г.; 01.09.1987 г. - 01.02.1988 г.; 01.03.1988 г. -
01.11.1988 г.; 01.01.1989 г. - 27.02.1991
г., всички с обща продължителност 9 г. 7 м. и 22 дни. За останалите периоди от
осигурителя според пенсионните органи не е установен осигурителен стаж,
съответно е прието, че не е налице
основание за зачитането му от пенсионния орган.
Пенсионните органи са
посочили, че жалбодателят има 34 г. 06 м. 17 дни осигурителен стаж, съответно
не отговаря на условието за придобит осигурителен стаж, поради което е
постановено разпореждане № **********/протокол № 2140-15-624/03.09.2021 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив, с което е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на
чл. 68, ал. 1-2 от КСО. След проведено задължително административно обжалване,
разпореждането е потвърдено с Решение № 2153-15-399/18.11.2021 г. на Директора
на ТП на НОИ - Пловдив.
В жалбата по съдебен ред се
изразява несъгласие с постановения отказ за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО и незачитането
в цялост на процесния период от 16.12.1975 г. до 27.02.1991 г. при осигурителя
"Трансстрой" гр. Варна по данните от трудова книжка №114/16.12.1975
г. В хода на съдебното производство е оспорена истинността на същата в частта
на вписания с непрекъсната продължителност трудов стаж за периода 16.12.1975 г.
до 27.02.1991 г., тъй като за отделни периоди, посочени по-горе, осигурителят бил
удостоверил липса на данни за жалбоподателя в разплащателните ведомости или
незапазен архив. Не са правени доказателствени искания, съответно не са
събирани други доказателства. Действително в представената към заявлението
трудова книжка № 114/16.12.1975 г. е вписан от осигурителя
"Трансстрой"-гр. Варна осигурителен стаж в периода 16.12.1975 г. до
27.02.1991 г. с продължителност 15 г. 2м. и 5 дни, но в административното
производство правилно е установено, че не е отчетено наличието на период, през който жалбодателят е отбивал
редовна военна служба /от 15.03.1976 г. до 30.03.1978 г. - 2 г. и 15 дни/, съответно
същият е включен в стажа неправилно, а от своя страна този стаж правилно е зачетен
от пенсионните органи като такъв от трета категория. Поради това не следва да
бъде ценена доказателствената сила на трудовата книжка за част от периода
16.12.1975 г. – 16.11.1978 г., тъй като е установено, че не през целия период,
а само през периода 16.12.2975 г. – 09.03.1976 г. жалбодателят е работил при
този осигурител, след което е налице прекъсване. Не така обаче стоят нещата с
останалите незачетени периоди - 01.04.1980 г. - 05.06.1980 г., 14.11.1980 г. -
01.12.1980 г., 19.08.1982 г. - 20.09.1982 г., 11.02.1984 г. - 01.08.1984 г., в
които осигурителят сочи, че нямало данни за лицето, както и за периодите 01.06.1981
г. - 01.07.1981 г., 01.04.1982 г. - 01.05.1982 г., 01.12.1983 г. -
01.02.1984 г., 01.02.1985 г. -
01.04.1985 г., 01.04.1986 г. - 01.05.1986 г., 01.11.1986 г. -
01.12.1986 г., 01.07.1987 г. -01.09.1987 г., 01.02.1988 г. - 01.03.1988 г.,
01.11.1988 г. -01.01.1989 г., за които осигурителят сочи, че няма архив или че няма запазен архив.
Съгласно останалите записи в
трудовата книжка /л.72 и сл./ на 16.11.1978 г. жалбодателят е бил назначен при
същия осигурител /независимо, че погрешно е посочено преназначен, предвид
прекъсването, посочено по-горе/, след което е бил преназначаван на няколко пъти
– на 01.11.1979 г., на 01.07.1981 г., на 16.11.1982 г., на 01.03.1983 г., на
01.12.1987 г., на 01.03.1990 г. /до 27.02.1991 г./, като всички тези
преназначавания са без прекъсване. Посочването, че за различни, при това в
повечето случаи кратки части от тези периоди, нямало данни за лицето, съответно
че няма запазен архив или че няма запазен архив, не компрометира записите в
трудовата книжка, най-малкото тъй като тези кратки периоди са изцяло в обхвата
на записаните в трудовата книжка периоди. Поради това следва да бъде зачетена
доказателствената сила по отношение тези непризнати периоди, тъй като в тази
част оспорването е неуспешно.
Дори и обаче горното да не
бъде споделено, съдът намира, че административните актове са издадени при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, но
също така и в нарушение на основни принципи на административния процес - 1.
Принцип на истинност, прогласен от чл.7 от
АПК – чл.7, ал.1 -
“Административните актове се основават на действителните факти от значение за
случая”; чл.7, ал.2 - “На преценка
подлежат всички факти и доводи от значение за случая”; чл.7, ал.3 - “Истината за фактите се установява по реда
и със средствата, предвидени в този кодекс”;
2. Принцип на служебното начало, прогласен от чл.9 от АПК – чл.9, ал.2
- “Административният орган събира всички
необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица”; чл.9,
ал.4 - “Административният орган и съдът
осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и
справедливо решаване на въпроса - предмет на производството…”. Налице е и
нарушение на задълженията на административния орган по чл.35 от АПК – да издаде
ИАА след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая…;
чл.36 от АПК – да събира служебно доказателства и да провери и прецени всички
събрани доказателства; и т.н. С процесуалното си бездействие по отношение
на фактите, които е следвало да бъдат установени, и за установяването на които органът е следвало да бъде активната
страна, задължение произтичащо от
служебното начало в процеса,
органът е допуснал и съществени
нарушения на административнопроизводствени правила – основание за отмяна по
чл.146, т.3 от АПК. Нарушенията са
съществени, тъй като създават евентуална вероятност за неистинност на фактите,
които органът е счел за установени. При
положение, че е било налице съмнение по отношение на разглеждания стаж/части от
този стаж, органите е следвало да укажат на лицето, че може и следва да
представи и други доказателства по отношение на този стаж /например писмени
доказателства от трудово досие, обяснения, декларации на страните или на техни
представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства,
заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон/, още
повече, че съобразно посоченото от осигурителя е много вероятно ведомостите за заплати да са
били унищожени в нарушение на чл.12, ал.1 от ЗСч., а ако последното е така
жалбодателят няма как да носи
отговорност. При всички случаи обаче на същия е следвало да бъде дадена
възможност да удостовери с всички допустими средства стажа си и едва ако това
не се случи – да му бъде отказано отпускане на пенсия за ОСВ.
Поради изложеното следва да
бъде постановено решение, с което да бъде отменено Решение №
2153-15-399/18.11.2021 г. на Директора на ТП на НОИ –Пловдив, а преписката
изпратена за ново произнасяне в съответствие с мотивите на настоящото решение.
Мотивиран от горното,
Административен съд – Пловдив, II състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение
№ 2153-15-399/18.11.2021 г. на Директора на ТП на НОИ –Пловдив и потвърденото с
него Разпореждане
№ **********/ Протокол № 2140-15-624/03.09.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ – Пловдив.
ИЗПРАЩА
преписката
за ново произнасяне в съответствие с мотивите на настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14 – дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: