№ 4
гр. Ловеч , 11.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
частно гражданско дело № 20214300500004 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл.274 и сл. от ГПК.
С определение № 372 от 08.12.2020 година, постановено по ч.гр.дело № 709 по описа
за 2020 година, Троянският районен съд е обезсилил Заповед № 319/14.09.2020 година за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 709/2020 г., с която е
разпоредил длъжникът Т. В. Б. от гр.Троян да заплати на кредитора ”Теленор
България”ЕАД, ЕИК 13.460283, гр.София, сумата 79.95 лева неустойки по договори, както
и сумата 25 лева държавна такса и 120 лева –адвокатско възнаграждение и прекратил
производството по делото.
Срещу определението е подадена частна жалба от ”Теленор България”ЕАД, чрез
адвокат В. Г., която го обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че районният
съд неправилно е приел, че заявителят е уведомен редовно за възможността да предяви иск
за вземането си в едномесечен срок.Като цитира разпоредбата на чл.39, ал.1 ГПК,
подчертава, че кредиторът ”Теленор България”ЕАД е посочил свой пълномощник по делото,
чрез който да бъдат връчвани съобщенията и чрез който същият осъществява процесуална
защита и че неправилно съобщението е изпратено на адреса, на който е седалището на
заявителя. Доколкото на посочения съдебен адрес не е получено разпореждане, с което се
указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането му по издадената
1
заповед за изпълнение, счита връчването за нередовно, тъй като не е достигнало до съдебния
адресат. С оглед на това поддържа, че призоваването е нередовно и съдът е длъжен да го
извърши отново, а отхвърлителните мотиви на съда противоречат на материалните и на
процесуалните правила.
Моли да бъде постановен съдебен акт, с който да се отмени обжалваното
определение.
Жалбоподателят е бил уведомен за определението на РС Троян на 16.12.2020 г., а
частната жалба с вх.№ 4325/23.12.2020 г. е подадена по пощата на 22.12.2020 г., с което е
спазен срокът по чл.275,ал.1 от ГПК. Подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима и на основание чл.278,ал.1 и ал.2 от ГПК следва
да се разгледа по същество.
От приложените по делото доказателства се установява следното:
Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало
по повод заявление с вх.№ 4140/09.09.2020 г., подадено до Районен съд- Троян от ”Теленор
България”ЕАД срещу длъжника Т. В. Б. от гр.Троян за парично вземане в размер на 79.95
лева, представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги
за мобилен номер 0899/385463 от 21.10.2014 г. със сключено към него Допълнително
споразумение от 21.04.2018 г. и неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги за мобилен номер 0899/500059 от 07.06.2018 година.
Троянският районен съд, който е разгледал делото като подсъдно нему, съгласно
чл.411, ал.1, изр,1 от ГПК, е издал разпореждане, инкорпорирано в заповед № 319/14.09.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която уважил искането.
Заповедта е изпратена на адреса на длъжника, но не е връчена, а съобщението е
върнато с отбелязване, че лицето е напуснало квартирата на посочения адрес. Съдът е
разпоредил да се извърши връчване на съобщението по реда на чл.47 ГПК- чрез залепване
на уведомлението.
С разпореждане № 1107/22.10.2020 година Троянският районен съд, на основание
чл.415, ал.1,т.2 ГПК, е указал на заявителя „Теленор България”ЕАД, че може да предяви иск
са установяване на вземането, предмет на заявлението в едномесечен срок от получаване на
съобщението, като довнесе държавна такса. Предупредил го е, че при непредставяне на
доказателства за предявяване на иска в посочения срок, заповедта за изпълнение ще бъде
обезсилена, а производството по делото- прекратено. Съобщението е връчено на адреса на
заявителя на 02.11.2020 г.
На 08.12.2020 година, след като е приел, че заявителят не е представил доказателства,
че е предявил иск в срока по чл.415, ал.4 ГПК, районният съд е постановил определение №
372, с което е прекратил производството по делото и обезсилил Заповед № 319/14.09.2020 г.
2
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 709/2020 година.
Жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.415, ал.5 от ГПК когато заявителят не представи доказателства, че е
предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или
изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл.418.
Тази разпоредба на закона е императивна и съдът следи служебно за спазване на
посочения срок.Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в
тежест на заявителя.
В случая въззивникът се позовава на нередовност на връчването на разпореждане №
1107/22.10.2020 година от Троянския районен съд, тъй като е изпратено на адреса на
заявителя, а не на посочения в заявлението съдебен адрес, с което е нарушена разпоредбата
на чл.39, ал.1 ГПК.
В цитираното от жалбоподателя решение № 292 по гр. д. № 2938/2014 г. на IV ГО се
приема, че ако страната има съдебен адресат или упълномощен процесуален представител
по делото, съдът е длъжен да връчва предназначените за нея призовки или съобщения чрез
тези лица. В тази хипотеза връчването, извършено не чрез упълномощения представител, а
на адреса на страната чрез друго лице по чл.46 ГПК, не е редовно и съдът е длъжен да го
извърши наново. Редовността на връчването не се засяга само, ако страната е получила
призовката или съобщението лично. Развити са мотиви, че понастоящем законодателят
урежда начините на връчване в чл.43 ГПК - то може да се извърши лично, чрез трето лице,
чрез прилагане на съобщението към делото, чрез залепване на уведомление или чрез
публично обявление.Прието е, че законодателят предпочита личното връчване (чл.45 ГПК),
към което е приравнено и връчването на представител. Към който и да е от другите начини
на връчване се пристъпва само ако връчването не може да бъде извършено лично.
Настоящият въззивен състав счита, че изпратеното на адреса на заявителя „Теленор
България” ЕАД разпореждане № 1107 от 22.10.2020 г. с указание, че може да предяви иск за
съществуване на вземане в срока по чл.415, ал.1 ГПК, е надлежно връчено на седалището и
адреса на управление и при условията на чл.45 ГПК, тъй като в съобщението е отбелязано,
че е връчено на 02.11.2020 г. на юрисконсулт Антон Донков. Спазени са и разпоредбите на
чл.50, ал.3 ГПК, тъй като връчването на представител е приравнено на лично връчване. С
оглед на това, срокът за подаване на иска по чл.415, ал.1 ГПК изтича на 2.12.2020 година.
В т.13 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК, се приема, че в хипотезата на чл.415,ал.1 от ГПК, ако заявителят не представи
доказателства, че е предявил иска в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, издадената заповед за
изпълнение подлежи на обезсилване. Решението е задължително за спазване от съда,
съгласно чл.130, ал.2 Закона за съдебната власт и тъй като срокът по чл.415, ал.1 ГПК е
3
изтекъл, правилно районният съд е постановил обезсилване на издадената заповед за
изпълнение.
С оглед изложеното, определение № 372 от 08.12.2020 г. на Троянския районен съд за
обезсилване на Заповед № 319/14.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК и за прекратяване на производството по ч.гр.дело № 709/2020 г. следва да се потвърди.
Воден от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 372 от 08.12.2020 година, постановено по
ч.гр.дело № 709 по описа за 2020 година на Троянския районен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4