Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Брезник, 18.05.2021 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БРЕЗНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично съдебно заседание на девети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИКТОР ГЕОРГИЕВ
При секретаря Марияна Гигова като разгледа НАХД № 60 по описа на БРС за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от С.Х.П., с ЕГН: **********, с адрес: *** против НАКАЗАТЕЛНО Постановление № 23/27.02.2020г. издадено от П.Й.П., ******* на РУ-гр. Брезник, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. за това, че на 23.02.2020г. около 21,50ч. в с.Велковци, махала "Пали лула", общ. Брезник, при извършване на полицейска проверка лицето не представя български документ за самоличност- нарушение по чл.6 вр. с чл.80 т.5 от 3БЛД.
Прилагат се писмени документи, разпитан е свидетеля В.С.Д.-***.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка.
Свидетелите В.С.Д. и Н.В.Н. са служители на РУ-Брезник. На 23.02.2020г. двамата в състав на полицейски патрул изпълнявали задълженията си в района на с. Велковци, мах. "Пали лула", общ.Брезник на пътя Брезник-Батановци. Към 21.50ч. са видели срещу тях да се движи лек автомобил, който спрели за проверка. Свидетелите се легитимирали и поискали от въззивника лична карта или друг заместващ го документ за самоличност, но последния не представил такъв. След което св. В.Д. пристъпил към съставяне на АУАН в присъствието на колегата си св. Н. на жалбоподателя С.Х.П., за това, че на 23.02.2020г. около 2l,50ч. в с. Велковци, махала "Пали лула", общ. Брезник, при извършване на полицейска проверка лицето не представя български документ за самолииност, с който да удостовери своята самоличност. Полицаите запознали последния със АУАН, той го подписал и получил препис. В последствие *******а на РУ-Брезник, упълномощен със заповед №8121з- 818/09.07.2015г. издал НАКАЗАТЕЛНО Постановление № 23/27.02.2020r., с което на жалбоподателя е наложил наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 6 вр. с чл.80 т.5 от Закона за българските лични документи (Загл. изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г. /.
Недоволен от наложеното наказание С.Х.П. сезира съда с искане за отмяна на цитираното наказателно постановление. Предявената жалба е подадена в срок, НП е връчено на 12.07.2020 година, жалбата е
1
входирана на 21.07.2020 година, което е индиция за допустимостта й. Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административното нарушение е онова деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, наложено по административен ред.
Съдът след като извърши проверка на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, намира жалбата за неоснователна, поради следното:
Убежденията си, настоящият състав изгради най-вече въз основа на показанията на свидетеля и актосъставител В.С.Д.-***. Показанияза му са последователни и кореспондират с описаното нарушение в АУАН. Не се доказва наличието на личностно отрицателно отношение на този свидетел към нарушителя, което да провокира съставянето на AУAH. След преглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна елементите на вмененото му нарушение. В чл. 80, ал. 5 от 3БЛД законодателя е предвидил, че всеки който при поискване от компетентните длъжностни лица не представи български личен документ се санкционира. Както се установява в случая свидетелите В.Д. и Н.Н. на цитираната в акта и НП дата при изпълнение на полицейските си задължения спрели за проверка л. а, в който се намирал нарушителя. С оглед дадените правомощия служителите на реда поискали от жалбоподателя да представи личните си документи, той отказал, като по този начин е нарушил задължението да удостовери самоличността си пред надлежен компетентен орган със съответния документ. Показанията на полицейските служители са категорични в тази насока. Предвид на горното и с оглед събраните гласни и писмени доказателства, съдът приема, че жалбоподателя е извършил цитираното в акта и наказателното постановление нарушение на 3БЛД, той следва да понесе предвиждащата се административнонаказателна отговорност по този закон, както правилно и законосъобразно е преценил административнонаказващия орган, наложил е предвиденото в разпоредбите на закона административно наказание глоба. Впрочем ако жалбоподателя на място е предприел действия и удостоверил с друг заместващ документ липсващата лична карта, например със свидетелство за управление на MПC, за което твърдял, че го има, то св. Д. е щял да анулира съставения вече AУAH. Непредставяйки какъвто и да било документ, с който да удостовери самоличността си жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Въз основа на така установеното от правна страна съдът намира следното: Носителят на административно наказателната власт, в случая *******а на РУ Брезник е издал наказателното постановление след като според него е установено по безспорен начин извършването на нарушението по 3БЛД, самоличността на нарушителя и неговата вина. Съставеният акт за установяване на административно нарушение по делото от полицай Д. служи като предпоставка за издаване на друг акт - наказателно постановление. Той няма презумтивна доказателствена сила, т. е. тежестта на доказване не стои върху обвиненото лице, а обратно - тази тежест носи наказващата администрация.
2
Съгласно разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН се изисква изложените в съставения акт обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани на общо основание. От събраните по делото писмени и гласни доказателства може да се направи категоричен извод, че жалбоподателя С.Х.П. е извършил нарушението.
След извършена служебна проверка съдът не констатира съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила, влечащи след себе си отмяна на атукаваното наказателно постановление. Критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е единен в процесуалната теория и практика - нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване правата на страните в която и да е фаза на процеса. В случая нарушителя е узнал за съдържанието на акта, подписал и получил препис от него, т. е могъл е да отстоява своята теза. Разбрал е за съставения AУAH имал е възможност да реализира в пълен обем правата си още от началото на образуваното срещу него административнонаказателно производство. Не се ограничава и правото му по чл. 44 ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения по него, свързани с фактическото описание и правната квалификация на деянието. Нарушението, такова каквото е констатирано е коректно и подробно описано в Наказателното постановление, правилно е посочена санкционната норма.
По отношение на санкцията в размер на 50 лв. наложена на основание в чл. 80, ал. 5 от 3БЛД, същата е в минимално предвидения от закона размер и не подлежи на изменение.
Съдът намира, че не следва да се прилага института на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са налице основания за твърдяната маловажност на административното нарушение- не са налице доказателства сочещи за явна незначителност на деянието.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно НАКАЗАТЕЛНО Постановление № 23/27.02.2020г. издадено от П.Й.П., ******* на РУ-Брезник, с което на основание чл.6 вр. с чл.80 т.5 от 3БЛД на С.Х.П., с ЕГН: **********, с адрес: *** е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.6 от 3БЛД.
РЕШЕНПЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Перник в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.