Р Е Ш Е Н И Е
№
/07.03.2019
гр.Плевен 07.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри въззивен гр.с.в публичното
заседание на шести февруари
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
: мл.с.СИЛВИЯ ИВАНОВА
при
секретаря Петър Петров и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело № 822 по описа за 2018г. и за да се произнесе
съобрази следното:
Производство
по чл.258 и следв. ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд,VІІ-ми гр.с.№1488 от 05.10. 2018г.,постановено по гр.д.№1804/2018г.по
описа на същия съд е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявения на осн чл.403, ал.1 от ГПК иск от „К.“ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Д.Б., ул. “Т,“№1, ЕИК ********против „Т.“ООД, със седалище и
адрес на управление гр.Д.Д. , ул.“С.З. “№**, ЕИК ****,за сумата 8001лв., представляваща
пропусната полза от неполучени граждански
плодове, за периода на действие на обезпечението, което е било отменено по
т.д.№196/2015г. на ПОС-22.04.2016г.-17.01.2018г.,
ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на ИМ-12.03.2018г.Със същото решение на ПРС е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения на осн чл.403, ал.1 от ГПК иск от „К.“ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Д.Б., ул.“Т,“№1, ЕИК********против „Т.“ООД, със седалище и адрес
на управление гр. Д.Д. , ул.“С.З. “№39, ЕИК **** за сумата 550лв.,
представляваща пропусната полза от
неполучени граждански плодове, за периода на действие на обезпечението, което е
било отменено по т.д.№.№169/2017г. на ПОС -31.10.2017г.-20.12.2017г., ведно със законната лихва върху сумата,считано
от датата на ИМ-12.03.2018г.С решението на ПРС на осн. чл.78, ал.3 от ГПК „К.“ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.Д.Б., ул.“Т,“№1, ЕИК ********е осъдено да заплати на „Т.“ООД, със седалище и адрес на
управление гр. Д.Д. , ул.“С.З. “№**, ЕИК ****, сумата 1300лв., направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът пред ПРС-„К.“ЕООД гр.Д.Б.,представлявано
от управителя К.Д., , който чрез своя пълномощник-адвокат И.Й. от ПАК го
обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно.Във въззивната жалба са изложени
съображения,че неправилно ПРС е приложил закона,приемайки,че гражданските
плодове,които ищецът би получил подлежат на доказване . Твърди се,че в
съдебната практика няма спор,че неизпълнението на парично задължение е винаги
забавено и изпълнимо,а невъзможността да се ползва парична сума причинява имуществена вреда от вида на
пропусната полза,като в случая пропуснатите ползи са най-малко в размер на
законната лихва . Въззивникът счита,че разпоредбата на чл.86 ал.1 ЗЗД предвижда
необорима презумция,че изправната страна
може да реализира полза най-малко в размер на законната лихва,определена с
постановление на МС,че за този размер ищецът кредитор е освободен от
задължението за доказване,като се позовава на решение на петчленен състав на
ВКС №278/1996г.и на ТР№3/12.12.2012г.на ОСГТК на ВКС,съгласно което извън
сочения размер,ищецът следва да докаже реално настъпилите вреди от вида
пропуснати ползи,тъй като техният размер не се презюмира.Изложени са доводи,че
в случая с оглед наложената обезпечителна мярка-спряно принудително
изпълнение,кредиторът е бил в невъзможност да ползва по предназначение
наредената с платежни нареждания от ЧСИ Т.К.
сума от 22.04.2016г.,че при материално
неоправдано обезпечение,каквото е процесното е налице имуществена вреда,чийто
минимален размер е съизмерим със законната лихва върху сумата за периода на
задържането й.Въззивникът се позовава на решение на ВКС №156/18.12.2017г. по т.д.№449/2017г.,постановено по реда на чл.290 ГПК.Изложени са доводи,че са неправилни изводите на ПРС ,че за периода на действие на отмененото
обезпечение,вземането на въззивника от
длъжника се е увеличило в размер на законовата лихва за забава ,като счита,че
ПРС не е съобразил разпоредбата на чл.455 ГПК.В заключение въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение на ПРС
и постанови друго,с което предявените
искове бъдат изцяло уважени,ведно със законните последици.В съдебното заседание
на 06.02.2019г. пред ПОС въззивникът чрез своя процесуален представител адвокат
И.Й. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи , като се
претендират и направените по делото разноски,съгласно представен списък по
чл.80 ГПК.
Въззиваемото дружество „Т.“ООД гр.Д.Д.
,представлявано от А.П. чрез своя пълномощник-адвокат
А.Г. от ПАК е депозирало писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в
който взема становище, че въззивната жалба е неоснователна,а обжалваното
решение на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. В
отговора са изложени съображения,че правилно ПРС е приел,че ищецът не е
претърпял вреди в размер на законната лихва за забава върху непредадената му от
ЧСИ по изп.д.№20158150400265/2015г. сума от 38 774,84лв.за периода на
действие на отмененото обезпечение.Твърди се,че за този период вземането на
въззивника от длъжника ЕТ“Г.Б.Б. “също се е увеличило и то именно в размер на
законовата лихва за забава,че вредата от спиране на изпълнението всъщност е за
длъжника,тъй като за периода на действие на обезпечението , задължението му към
„К.“ЕООД се е увеличило именно със законната лихва за забава върху наличната сума при ЧСИ.Твърди се,че с
настоящия иск ищецът се домогва да събере законовата лихва за забава върху
събраната сума по изп.дело два пъти-веднъж като вреда,причинена му от
допуснатото в полза на ответника обезпечение и втори път от длъжника по
изпълнението ЕТ “Г.Б.Б. “под формата на
увеличен дълг за периода на действие на
обезпечението в размер отново на
законната лихва за забава.Твърди се,че непредаването на събраната сума от ЧСИ
на въззивника е причинило вреда единствено на
длъжника по изпълнението,за което той самият е предявил иск по чл.403
ал.1 ГП против „Т.“ООД,предмет на разглеждане по гр.д. №1805/2018г.по описа на
ПРС,че след приключване на устните състезания
по настоящото дело, по гр.д.№1805/2018г.на ПРС е постановено решение,с
което искът на ЕТ“Георги Банчев.Банчеви“е приет за основателен, тъй като за
периода на действие на отменената обезпечителна мярка задължението му към „К.“ЕООД
се е увеличило със законната лихва за забава върху събраната от ЧСИ сума,но е
отхвърлен като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на „Т.“ООД.В отговора
са изложени доводи,че спряното изпълнително производство не препятства ищеца
като заложен кредитор да продължи да се
удовлетворява привилегировано от
дейността на търговското предприятие на длъжника,както и да получи чрез
назначения от него депозитар събраната в изп.производство сума,съобразно
указанията,дадени в решение на ВТАС №58/18.03.2016г.по в.гр.д. №72/2016г. Твърди
се,че след като ищецът като заложен кредитор е могъл да получи събраната сума и
при спряно изпълнение,и след като се удовлетворява независимо и отделно от изпълнението по
ГПК,то спирането на изп.д. №20158150400265/2015г.по силата на отмененото обезпечение
не му е причинило вреди.Относно иска за сумата от 550лв.са изложени подрони
съображения,че не са налице предпоставките на чл.403 ал.1 ГПК,тъй като
спирането на изпълнението ,съгласно определение на ПОС по т.д. №169/2017г.по
описа на ПОС е на основание чл.464 ал.1,изр.второ от ГПК, която
мярка се прилага ex
lege,без искане на ищеца и след като
спирането на изпълнението настъпва по силата на закона,отмяната на определение
на ПОС №861/31.10.2017г.по т.д.№169/2017г.не обосновава вреди за ответника по
смисъла на чл.403 ал.1 ГПК.В заключение моли Окръжния съд да остави без
уважение въззивната жалба и потвърди решението на ПРС като правилно и
законосъобразно. В съдебното заседание на 06.02.2019 пред ПОС, адвокат А.Г.
,процесуален представител на въззиваемото дружество поддържа изразеното в писмения отговор становище. Претендират се направените
разноски,като е направено възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на
въззивника.
Окръжният съд като прецени посочените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и представените по делото
доказателства,приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259 ал.1 ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради
което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Предмет на разглеждане в настоящото
производство,с оглед ИМ и уточнението към нея /л.40-41/ са предявени от „К.“ЕООД
гр.Д.Б. срещу „Т.“ООД гр.Д.Д. искове с правно основание чл.403 ал.1 ГПК,като с ИМ
се претендират имуществени вреди от допуснато обезпечение, както следва:Първият
иск е за сумата 8001лв.,претендирана като обезщетение за имуществени вреди от
допуснато обезпечение по т.д.№196/2015г.по описа на ПОС, представляваща законна
лихва върху сумата от 41 246,83лв.,постъпила по изп.д.№20158150400265 по описа на ЧСИ Т.К. ,за периода на задържане на сумата от 22.04.2016г.до
17.01.2018г.Вторият иск е за сумата 550лв., претендирана като обезщетение за
имуществени вреди от допуснато обезпечение по т.д.№169/2017г.на ПОС и
представляваща законна лихва върху сумата 38 774,84лв.,преведена по сметка
ЧСИ по същото изп.д.за периода от 31.10.2017г.до 20.12.2017г.Върху сумите се
претендира и законна лихва от датата на завеждане на ИМ.
Няма спор ,че изп.д.№ 20158150400265 по описа на ЧСИ Т.К. е
със страни взискател: „Т.“ООД/ответник в настоящото производство/ и длъжник :ЕТ“
Г.Б.Б. “,като по изп.д.видно от представеното удостоверение от
14.04.2016г.,изд. от ЧСИ е постъпила сумата
41 246,83лв.От представените две удостоверения от ЧСИ и препис от решение
на ВТАС №58/18.03.2016г.по въззивно гр.д.№72/2016г.е безспорно,че с влезли в
сила съдебни решения е отменено
извършеното от ЧСИ разпределение на постъпилата сума,като са признати
правата на ищеца в настоящото производство „К.„ЕООД като заложен кредитор ,пристъпил
към изпълнение, който е привилегирован спрямо взискателя по изп.д.“Т.“ООД , имащ
качеството на хирографарен кредитор.С издаденото от ЧСИ удостоверение от
14.04.2016 е постановено от общо постъпилата сума в размер на 41 246,83лв., сумата в размер на 40 256,91лв.да
се преведе по банковата сметка на депозитаря на „К.“ЕООД ,а останалата сума в
размер на 989,92лв.е дължима като такса за ЧСИ.
Безспорно е,че с определение на ПОС
№334/21.04.2016г.постановено по т.д.№196/2015г.е допуснато обезпечение на
предявения иск от „Т.“ООД срещу ЕТ“Г.Б.Б. “ с правно основание чл.29 ал.1 ЗТР
за установяване недопустимост на вписването в търговския регистър по партидата
на ответника на особен залог върху търговското предприятие на последния,със
заложен кредитор „К.“ЕООД,като е наложена обезпечителна мярка спиране на
изпълнението по изп.д.№ 20158150400265 по описа на ЧСИ Т.К. .Със същото
определение на ПОС на осн.чл.391 ал.2 ГПК е определена парична гаранция в
размер на 5000лв.,която да се внесе от „Т.“ ООД. На 22.04.2016г.е издадена обезпечителна
заповед и на същата дата/л.27/ е спряно горепосоченото изп.д.по описа на ЧСИ Т.К.
.
Безспорно е също така,че предявеният от „Т.“ООД иск с правно основание
чл.29 ЗТР ,обезпечен чрез спиране на изпълнението по цитираното изп.д.е
отхвърлен като неоснователен с влязло в сила съдебно решение.С решение на ПОС
№96/29.07.2016г.по т.д.№196/2015г.е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявения на осн.чл.29 ЗТР иск от „Т.“ООД срещу ЕТ“Г.Б.Б. “за установяване
недопустимост на вписване в търговския регистър по партидата на ответника ЕТ“Г.Б.Б.
“,с което е вписан договор за особен залог на търговско предприятие със заложен
кредитор „К.“ЕООД и залогодател ЕТ“Г.Б.Б. “. Решението на ПОС по
т.д.№196/2015г.е постановено при участието на
„К.“ ЕООД като трето
лице-помагач.Същото е потвърдено с решение на ВТАС №288/22.12.2016г.постановено
по в.т.д.№290/2016г.С определение на ВКС №689/18.12.2017г.по т.д.№1010/2017г.не
е допуснато касационно обжалване на
въззивното решение на ВТАС.
Няма спор,че след влизане в сила на
горепосоченото решение,с определение на ПОС 68/17.01.2018г.по т.д.№196/2015г.на
основание чл.402 ГПК е отменено допуснатото обезпечение на иска по чл.29 ЗТР
чрез спиране на изпълнението по изп.д.№265/2015г.по описа на ЧСИ Т.К. .Във вр.
с подадена молба от „Т.“ООД за освобождаване на внесената от дружеството
гаранция при допускане на обезпечението в размер на 5 000лв.,ПОС с разпореждане №361/19.02.2018г.по т.д.№196/2015г.е уведомил
на осн.чл.403 ал.2 ГПК ЕТ“Г.Б.Б. “и „К.“ЕООД,че следва в срок до 13.03.2018г.да
представят доказателства за предявен иск по чл.403 ГПК срещу „Т.“ООД за вреди
от допуснатото обезпечение по т.д.№196/2015г.,респ.ако не се представят
доказателства паричната гаранция ще бъде върната./л.43-44/. С последващо определение
на ПОС №279/15.03.2018г.по т.д. №196/2015г.молбата на „Т.“ООД за освобождаване
на внесената парична гаранция оставена
без уважение,поради факта,че както ЕТ,така и “К.“ЕООД са предявили искове по
чл.403 ГПК
Безспорно е също така,че в хода на разглеждане
на т.д.№196/2015г.по описа на ПОС, ответникът в настоящото производство „Т.“ООД
е предявил иск с правно основание чл.464 ГПК срещу длъжника по изп.д.ЕТ“Г.Б.Б. “
и срещу „К.“ЕООД ,с който се оспорва вземането на заложния кредитор „К.“ЕООД в
размер на 38 774,84лв. по горепосоченото изп.д.№265/2015г.по описа на ЧСИ
Т.Кирилова,въз основа на което е образувано т.д.№169/2017г.по описа на ПОС.С
разпореждане на ПОС №861/31.10.2017г.по т.д.№169/2017г.е допуснато обезпечение
на предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка –спиране предаването на
сумата 38 774,84лв.на кредитора с оспорено вземане „К.“ЕООД,съгласно
протокол за разпределение от 16.11.2015г.по изп.д.№20158150400265/л.28-30./ . На
01.11.2017г.е издадена обезпечителна заповед и на същата дата ЧСИ е спрял
предаването на сумата 38 774 ,84лв.на кредитора „К.“ЕООД./л.31-32/. Това разпореждане
на ПОС е обезсилено като недопустимо с определение на ВТАС №273 от 20.12.2017т.постановено по
в.ч.т.д.№402/2017г. и делото е върнато на ПОС за произнасяне по направеното
искане/л.33-35/.В изпълнение на дадените от ВТАС указания,ПОС с определение №10
от 04.01.2018г.по т.д. №169/2017г.на основание чл.464 ал.1 ГПК е спрял предаването
на сумата 38 774,84лв.на кредитора с оспорено вземане „К.“ЕООД,съгласно
протокол за разпределение от 16.11.2015г. по изп.д.№20158150400265 по описа на
ЧСИ Т.К. .Определението на ПОС като неподлежащо на обжалване е влязло в сила на
датата на постановяването му 04.01.2018г.
Спорни в настоящото производство,а и пред ПРС са
били въпросите налице ли са предпоставките на чл.403 ГПК,ищецът –заложен
кредитор по изп.д.претърпял ли е имуществени вреди от допуснатите обезпечения
по т.д.№ №196/2015г.и по т.д.№169/2017г.,двете по описа на ПОС,в какъв размер.
ОТНОСНО иска по чл.403 ГПК за сумата 8001лв.
За да бъде уважен иск с правно основание чл.403
ал.1 ГПК следва да са налице кумулативно следните предпоставки:допуснато
обезпечение, отхвърляне на иска,който е обезпечен,причинени от обезпечението
вреди , както и причинна връзка между вредите и допуснатото обезпечение. Отговорността по чл. 403 ал.1 ГПК е безвиновна, обективна и независимо,че се доближава до отговорността за
непозволено увреждане,не е деликтна, тъй като се отличава от последната, с
оглед изискването за вина . Окръжният съд приема,че в конкретната хипотеза са
налице предпоставките на чл.403 ГПК и претенцията на „К.“ЕООД е доказана по
основание.Установи се,че по т.д.№196/2015г.по описа на ПОС е наложена
обезпечителна мярка –спиране на изпълнението по изп.д.№265/2015г.по описа на
ЧСИ Т.К. . Налице е влязло в сила съдебно решение по т.д.№196/2015г.по описа на
ПОС,с което обезпеченият иск по чл.29 от ЗТР
е отхвърлен като неоснователен.Ищецът в настоящото производство „К.“ЕООД
е участвал като трето лице-помагач в производството по приключилото
т.д.№196/2015г.по описа на ПОС. Същият е активно легитимиран да предяви иск по
чл.403 ГПК и има качеството на ответник по смисъла на цитираната разпоредба,тъй
като е страна,чиято правна сфера е засегната от допуснатата обезпечителна
мярка.В този смисъл са и изводите на ПРС,че предявеният иск е допустим,които
изцяло се споделят от въззивната инстанция.За периода на действие на допуснатото
обезпечение от 22.04.2016г. до отмяната му на 17.01.2018г.ищецът е претърпял
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи.За този период „К.“ЕООД в
качеството си на заложен кредитор , пристъпил към изпълнение на заложеното
имущество по реда на ЗОЗ и с признати права да се удовлетвори приоритетно
спрямо взискателя по изп.дело,който е хирографарен кредитор,е бил лишен от
възможността да получи постъпилата сума
по изп.дело,а именно сумата в размер на 40 256,91лв.,която с разпореждане
на ЧСИ от 14.04.2016г.е наредено да бъде
преведена по банковата сметка на назначения от дружеството депозитар , получена след приспадане на
дължимите такси за ЧСИ от общо постъпилата сума в размер на 41 246,83лв.
Въззивната
инстанция не възприема изложените от ПРС съображения,че не е доказан размера на
имуществените вреди,претендиран като законна лихва върху неполучената сума от
ЧСИ за процесния период.Настоящият състав изцяло споделя възприетото от ВКС
становище в решение №156 от 18.12. 2017г. по т.д.№449/2017г.,ІІ т.о.,на което
се позовава и въззвника.В същото е прието,че вредата в хипотезата на чл.403
ал.1 ГПК е съизмерима като минимален размер със законната лихва върху учредения като обезпечение залог в пари
за периода ,като пряка и непосредствена последица от това обезпечение.В
цитираното решение ВКС приема,че с нормата на чл.86 ал.1 ЗЗД е въведена
необорима презумция ,че при парично задължение ,независимо от неговия произход
,гарантираната подлежаща на обезщетяване вреда за ищеца , размерът на която е
освободен да доказва ,е винаги законната лихва.В мотивите на цитираното решение,
ВКС се позовава и на др.решения на ВКС-решение №281 от 04.10.2011г.по
гр.д.№1684/2010г.,ІІІ г.о , решение №432 от 27.11.2011г по гр.д.№1380/2011г,ІІІ
г.о.,по които също е прието,че обезщетението за имуществени вреди върху парична
сума е в размер на законната лихва,за периода на задържането й, съответно по
първото решение върху внесената сума като парична гаранция като мярка за
неотклонение по нак. производство, приключило с оправдателна присъда,а по
второто решение върху иззета с акт за митническо нарушение сума,за която при
проведеното нак.производство е постановена оправдателна присъда .
С оглед цитираната съдебна практика Окръжният съд
счита,че претърпените от ищеца имуществени вреди в резултат на допуснатото
обезпечение,представляват пропуснати ползи,чийто размер е съизмерим със законната
лихва върху сумата 40 256,91 лв.,която реално ЧСИ е наредил да бъде
преведена по банковата сметка на назначения от дружеството депозитар, след
приспадане на дължимите такси на ЧСИ,за периода на действие на обезпечението от
22.04.2016г.до 17.01.2018г.За този период ищецът като заложен кредитор не е
могъл да получи сумата за удовлетворяване на своето вземане и да я ползва по
предназначение и подлежащите на обезщетяване имуществени вреди са в размер на законната лихва съгласно чл.86 ал.1 ЗЗД за
периода на задържане на сумата,постъпила по изп.д.,който размер ищецът е
освободен да доказва.Не се претендират вреди в по-висок размер,в която хипотеза
размерът им би подлежал на пълно доказване. Законната лихва , изчислена с
ел.калкулатор е в размер на 7 112,85лв.До този размер искът с правно
основание чл.403 ГПК е основателен ,доказан и следва да бъде уважен. За
разликата над сумата 7 112,85лв.до претендирания с ИМ размер от 8001 лв. предявеният
иск е неоснователен ,недоказан и следва да бъде отхвърлен. Неоснователна е
претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата от датата на завеждане
на исковата молба -12.03.2018г.Сама по себе си сумата, която съдът приема,че се
дължи като обезщетение за имуществени вреди от допуснато обезпечение е в размер
на законната лихва и е недопустимо да се начисляват лихви върху лихви.
Неправилни са изводите на ПРС,че за периода на действие на обезпечението ,вземането
на „К.“ЕООД към длъжника ЕТ“Г.Б.Б. “ се
е увеличило именно със законната лихва върху наличната при ЧСИ сума,претендирана
като вреда от допуснатото обезпечение.С постъпване на сумите по сметката на
ЧСИ,съгласно чл.455 ГПК право да се разпорежда с тях има единствено ЧСИ,но не и
длъжника.Постъпилата сума е за удовлетворяване вземането на взискателя и
присъединилите се кредитори , върху нея не се начислява лихва и за тази сума
длъжникът по изп.д.,който е и залогодател по договора за особен залог на
търговското му предприятие не е в забава спрямо заложния кредитор,тъй като
задържането на сумата не е по негова вина,а поради допуснатото обезпечение.Недоказани
са твърденията на въззиваемото дружество,че с претендираната сума за вреди от
допуснатото обезпечение,ищецът ще се обогати неоснователно,тъй като ще получи
сумата два пъти,веднъж по реда на чл.403 ГПК и втори път от длъжника по
изпълнението под формата на увеличен дълг за периода на действие на
обезпечението.Не са събирани доказателства в тази насока нито за размера на
вземането на ищеца-заложен кредитор,нито за стойността на заложеното
имущество-търговското предприятие на ЕТ залогодател,за да се правят изводи, че
със задържане на сумата и непредаването й на заложния кредитор, вземането на
последния спрямо длъжника се е увеличило именно с размера на претендираната вреда
в размер на законната лихва.
В частта,в
която искът по чл.403 ГПК за сумата 7 112,85лв.е отхвърлен като
неоснователен ,изводите на въззивната инстанция не съвпадат с тези на ПРС и на
осн.чл.271 ГПК в тази част обжалваното решение следва да се отмени.Окръжният
съд следва да се произнесе по същество в горния смисъл, като уважи иска в
посочения размер.В останалата отхвърлителна част решението на ПРС като правилно
и законосъобразно следва да се потвърди.
ОТНОСНО иска по чл.403 ГПК за сумата 550лв.
За да отхвърли така предявения иск,ПРС е приел,че
не са налице условията на чл.403 ГПК,тъй като производството по
т.д.№169/2017г.по описа на ПОС не е приключило.Тези изводи на ПРС са
правилни,кореспондират с представените по делото доказателства и се възприемат изцяло
от въззивната инстанция. Постановеното отменително определение на ВТАС
№273/20.12.2017г.по в.ч.т.д. №402/2017г.,с което е обезсилено като недопустимо
разпореждането на ПОС №861/31.10.2017г.по т.д.№169/2017г.,с което е допуснато
обезпечение на предявения иск с правно основание чл.464 ал.1 ГПК чрез спиране
предаването на сумата 38 774,84лв.по изп.д.№265/2015г. по описа на ЧСИ Т.К.
на заложния кредитор „К.“ЕООД,не е условие
за търсене на отговорност за вреди от допуснато обезпечение по реда на
чл.403 ГПК.За да бъде ангажирана отговорността на ищеца,в полза на когото е
допуснато обезпечението, следва да е налице влязло в сила решение,с което
обезпеченият иск да е отхвърлен или делото да е прекратено.В случая тези
предпоставки не са налице,доколкото производството по т.д.№169/2017г.по описа
на ПОС не е приключило.При служебна проверка в деловодната програма на ПОС
,съдът установи,че по делото е постановено определение,с което на осн.чл.129
ал.3 ГПК исковата молба е върната и производството е прекратено,но това
определение е обжалвано от ищеца „Т.“ООД, изпратено е на ВТАС,като до настоящия
момент няма данни за резултата от въззивната инстанция.От друга страна съдът
приема,че в случая не е налице типичното обезпечение на предявения иск по
реда на чл.389 ГПК,в които смисъл са и мотивите на ВТАС в горепосоченото
определение.При предявен иск по чл.464 ал.1 ГПК,когато един от взискателите
оспорва съществуването на вземането на друг кредитор,по силата на закона ex lege ,съдът следва да спре предаването на сумата, определена
за кредитора с оспорено вземане,без да преценява наличието или липсата на
предпоставки за допускане на обезпечение.
С оглед
изложеното съдът приема,че не са налице предпоставките на чл.403 ГПК и искът за
сумата 550лв.,претендирана като обезщетение за вреди от допуснато обезпечение
по т.д.№169/2017г.по описа на ПОС в размер на законната лихва върху сумата
38 774,84лв.за периода от 31.10.2017г.до 20.12. 2017г.,ведно със законна
лихва от датата на завеждане на ИМ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.В
тази част решението на ПРС е правилно и законосъобразно и на осн.чл.271 ГПК
следва да бъде потвърдено.
В съд.заседание на 06.02.2019г.процесуалният представител на въззиваемото дружество направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника.От представения договор за правна защита /л.15/ е видно,че за настоящата инстанция въззивното дружество е заплатило на адвокат И.Й. адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв.Съгласно чл.7,ал.2,т.3 от Наредба №1/09.07.2004г.,при интерес от 5 000лв.до 10 000лв. мин.размер на възнаграждението е 580лв.+5% за горницата над 1000лв. Изчислено по този начин мин.размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата 757,55 лв.ли 758лв.Заплатеното възнаграждение в размер на 1 500лв.е прекомерно и на осн.чл.78 ал.5 ГПК следва да се намали до мин.размер по наредбата от 758лв.
При този изход
на процеса и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът,сега въззиваем следва да заплати на ищеца деловодни разноски за
двете съдебни инстанции,съобразно уважената част от исковете в размер на 2 340лв.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК ищецът ,сега въззивник следва да заплати на ответника направените
деловодни разноски за двете съдебни
инстанции, съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 353 лв.По
компенсация ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 1987лв. Решението
на ПРС следва да се отмени и в частта за разноските,а въззивната инстанция се
произнесе в горния смисъл.
Водим от горното,Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски Районен
съд ,VІІ-ми гр.с.№1488 от 05.10.2018г.,постановено по гр.д.№1804/2018г. по
описа на същия съд В ЧАСТТА,в която е отхвърлен като неоснователен предявения
иск с правно основание чл.403 ГПК от „К.“ЕООД
гр.Д.Б.,представлявано от управителя К.Д. срещу „Т.“ООД гр.Д.Д. ,представлявано от А.П. за сумата 7 112,85лв. , представляваща пропусната полза от неполучени граждански плодове, за периода на действие
на обезпечението, което е било отменено по т.д. №196/2015г.на ПОС-22.04.2016г.-17.01.2018г.,както и в ЧАСТТА за разноските, в
която „К.“ЕООД на осн.чл.78 ал.3 ГПК е осъдено да заплати на „Т.“ООД деловодни
разноски в размер на 1300лв.КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.403 ал.1 ГПК „Т.“ООД ,ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр.Д.Д. ,ул.“С.З. “№39,
представлявано от А.З.П.,със съдебен адрес за призоваване: адвокат А.Г. ***
ДА ЗАПЛАТИ на К.“ЕООД,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр.Д.Б.,ул.“Т,“№1,представлявано
от управителя К.А.Д. със съдебен адрес за призоваване:адвокат И.Й. ***,офис
№104 сумата 7 112,85лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от допуснато обезпечение по т.д.№196/2015г.по
което искът е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение,изразяващо се в
пропуснати ползи в размер на законната лихва върху постъпилата по
изп.д.№20158150400265 по описа на ЧСИ Т.К. сума от
40 256,91лв.за периода от 22.04.2016г.до 17.01.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА
решението на Плевенски Районен съд В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА на
основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК „Т.“ООД
,ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Д.Д. ,ул.“С.З. “№39, представлявано от А.З.П.,със
съдебен адрес за призоваване: адвокат А.Г. *** ДА ЗАПЛАТИ
на К.“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Д.Б.,ул.“Т,“№1,представлявано от
управителя К.А.Д. със съдебен адрес за призоваване:адвокат И.Й. ***,офис
№104 деловодни разноски по компенсация за двете съдебни инстанции,съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете в
размер на 1987лв.
Решението в частта относно иска с цена
8001лв. подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните .В частта относно иска с цена 550лв. решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване,съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :