О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№...
Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в съдебно заседание
на двадесет и първи април две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Веселка Иванова
с участието на секретаря Миглена Костадинова и прокурора Владимир Дилков, като разгледа докладваното от съдията Веселка Иванова ч.н.д. № 130 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на Н.М.М., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание "лишаване от свобода".
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения М..
В съдебно заседание участието на осъдения е осигурено чрез видеоконферентна връзка със затвора по скайп. Същият поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС,
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с
поведението си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето
поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание „лишаване
от свобода“ и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца дава становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:
Н.М.М. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 8 месеца, определено като общо на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 НК по ч.н.д. № 73/2020 г. по описа на РС-Видин измежду наложените му по н.о.х.д. №№ 1667/16 г. и 1539/19 г. и двете по описа на РС-Видин, за деяния по чл.343б, ал.2 и по чл.206, ал.1 НК. Постановено е да изтърпи отделно и наказанието от 3 месеца "лишаване от свобода", наложено му по н.о.х.д. № 988/2014 г. по описа на РС-Видин, за деяние по чл.343б, ал.1 НК.
За периода от 02.09.2019 г. до 12.11.2019 г. осъденият е изтърпял наказанието от 3 месеца "лишаване от свобода", от когато е започнал да търпи настоящото общо наказание от 8 месеца "лишаване от свобода". Към датата на постановяване на настоящото определение-21.04.2020 г., е изтърпял фактически 5 месеца и 9 дни, от работа му се зачитат 1 месец и 3 дни, от предварителен арест-5 дни, или всичко 6 месеца и 17 дни. Остатъкът е 1 месец и 13 дни.
От изложеното е видно, че фактически е изтърпял не по-малко от 1/2 от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК. Следователно, налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. В тази връзка на внимателно изследване и преценка подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие.
Представените от затворническата администрация доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС и индивидуален план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС сочат липсата на трайна и необратима позитивна промяна в нагласите, поведението и начина на мислене на лишения от свобода М., годни да обосноват извод, че при него е налице личностна готовност за живот в условията на свобода.
При първоначалната оценка е регистриран нисък риск от рецидив, възлизащ на 31 точки. Рискът от вреди за обществото е среден, и е обусловен от характера и спецификата на извършените от осъдения престъпления по чл.343б, ал.2 и чл.206, ал.1 НК-повторно шофиране след употреба на алкохол и обсебване, както и от ниското му правно съзнание. Посочено е, че употребата на алкохол е една от основните причини за ескалиращото криминално поведение на осъдения, което поставя в риск широк кръг от потенциални жертви в обществото-участници в пътното движение.
Като дефицити, по които има остра нужда от корекции са определени следните зони: нагласи, отношение към правонарушението, злоупотреба с алкохол и умения за мислене. С оглед на проблемните зони, в плана за изпълнение на присъдата са заложени като цели участие в трудовия процес, формиране на самокритичност и осъзнаване на вината.
В доклада е отбелязано, че не е извършена последваща ревизия на оценката на риска, тъй като не е изтекъл едногодишният срок от предходната оценка на правонарушителя.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС и личното досие на осъдения е видно, че по време на сравнително краткия си престой в затвора осъденият е бил дисциплинарно наказан със заповед № 368/17.02.2020 г., с „писмено предупреждение“, заради откриване в спалното му помещение на съд с 10 литра заготовка за приготвяне на течност с алкохолно съдържание.
В доклада са отчетени и постигнатите с осъдения положителни резултати. В затвора М. полага труд по чл.80 ЗИНЗС, взел е участие в литературен конкурс за написване на есе, като се е класирал на първо място, за което е награден с "писмена похвала". Успешно е завършил и две социални програми "Подготовка за живот на свобода" и "Формиране на умения за безопасно шофиране".
Въпреки тези положителни тенденции, не може да се направи обоснован и категоричен извод, че осъденият е променил модела и стереотипа си на престъпно мислене и поведение. В доклада е посочено, че е налице регрес при една от дефицитните зони-умения за мислене, който е резултат от констатирания случай на нарушение на вътрешния ред в затвора-опит за приготвяне на течност с алкохолно съдържание, и липсата на мотивация за коренна позитивна промяна.
Според доклада поставените цели и договорените дейности в плана на присъдата не са изпълнени в пълен обем, поради което корекционната работа с осъдения трябва да продължи в посока на положителна промяна в нагласите и формиране на изцяло критично отношение към досегашното криминално поведение.
Крайната оценка на затворническата администрация е, че лишеният от свобода М. все още не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно освобождаване.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание на съда за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият М. не е дал достатъчно убедителни доказателства за своето реално поправяне и превъзпитание, съгласно чл.439а НПК. Не са изпълнени основни цели, заложени в плана на присъдата, а една от основните дефицитни зони при осъдения - умението за мислене, трябва да бъде обект на продължителна корекционна работа, тъй като осъденият не осъзнава нуждата от трайна позитивна промяна в поведението си, нито пък предвижда негативните последици от действията си, а е склонен да повтаря едни и същи грешки. Вярно е, че по време на престоя си в затвора той е бил награждаван със заповед № 1729/12.11.2019 г. за класиране на първо място в литературен конкурс за написване на есе. Освен това е трудово ангажиран по чл.80 ЗИНЗС и е взел участие в две ресоциализиращи програми. Тези позитивни резултати обаче не са стабилизирани. Извън тях липсват други доказателства, от които да бъдат изведени еднозначни изводи за трайното поправяне на осъдения. Напротив-от данните по делото е видно, че по време на престоя си в затвора осъденият е бил наказван за нарушение на реда и дисциплината - опит да приготви алкохолна течност. Очевидно е, че същият все още е затруднен да спазва правила, проявява склонност към импулсивни и безразсъдни действия и продължава да притежава степен на обществена опасност от повторяемост на престъпната му дейност за опасно шофиране под въздействието на алкохол. Всичко това илюстрира, че престоят в затвора не е довел до безспорен поправителен и превъзпитателен ефект. Налице е необходимост от продължаване на корекционното въздействие спрямо осъденото лице в насока снижаване на риска от вреди за обществото, постигане в пълна степен на набелязаните цели в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване на установените дефицитни зони.
При това положение съдът приема, че е налице само едната от двете законови предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно М. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си все още не е дал достатъчно доказателства да се приеме, че напълно се е поправил. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл.441 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Н.М.М., роден на *** г. в гр.София, понастоящем в Затвора гр.Враца, български гражданин, с ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието от 8 месеца „лишаване от свобода”, наложено му по ч.н.д. № 73/2020 г. по описа на РС-Видин, с остатък 1 месец и 13 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора гр.Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: