№ 53
гр. Раднево, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и девети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина Вълчанова
при участието на секретаря Иванка Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Гражданско дело №
20255520100173 по описа за 2025 година
Предявен е иск за изменение на издръжка с правно основание чл.
150 от СК във вр. чл. 143 от СК.
Производството е образувано по искова молба на С. П. И., действаща
като майка и законен представител на малолетното дете К. К. М., срещу К. П.
М., с която се предявява иск за увеличение на издръжка с правно основание
чл. 150 във вр. чл. 143 от СК. Ищцата твърди, че ответникът е баща на детето
К. К. М. и с решение № 55/06.07.2017 г. по гражданско дело № 239/2017 г. по
описа на РС-Раднево е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето в
размер на 140 лв. Ищцата твърди, че от 2017 г. с постановеното решение на
Радневския районен съд, с присъждане на издръжката до сега са се променили
социално – икономическите условия на живот в страната и значително са
нараснали разходите свързани с издръжката и отглеждането на детето им, като
моли да се вземе предвид и изминалия период на пандемията от „Ковид 19”
със затваряне на обекта „Игрална зала”, в който работи ищцата на длъжност
крупие, и че с минимална издръжка са се издържали с детето. Ищцата твърди,
че е преболедувала от „Ковид 19” и сама се е грижела за детето през периода
на карантината. Ищцата твърди, че по време на пандемията детето им К. К. М.
е била във втори клас и са били необходими допълнителни средства за
обучението й от вкъщи, което било изцяло по интернет и за което е било
необходимо устройство за обучение, както и осигуряване на постоянно
1
отопление на помещението, в което е учило детето. Ищцата твърди, че дъщеря
им понастоящем е ученичка в пети клас и така определената издръжка от 2017
г. в размер на 140 лева е недостатъчна за отглеждането й, поради
нарастващите й нужди за закупуване на допълнителни учебни материали,
обучение, прехрана. Твърди, че до този момент минималната работна заплата
се увеличава всяка година, както и цените за битови консумативи, дрехи и
хранителни продукти.
Ищцата С. П. И. иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника К. П. М. да заплаща на малолетното им дете К. К. М., чрез нея като
майка и законен представител, занапред ежемесечна издръжка в размер на 350
лв., считано от датата на предявяване на иска.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника К. П. М., чрез
процесуалния му представител - адв. Г. Д., в който взема становище за
допустимост и основателност на иска, но недоказан досежно размера на
претендираната издръжка. Не оспорва факта, че е баща на детето К. К. М.,
родена от съжителството им с ищцата С. П. И.. Ответникът потвърждава
изнесеното в исковата молба, че с ищцата не живеят от месец март 2017 г. и
упражняването на родителските права спрямо детето К. К. М. са предоставени
на майката, като с решение № 55/06.07.2017г., постановено по гр. дело №
239/2017г. по описа на РС-Раднево е бил осъден да заплаща издръжка в размер
на 140 лева и с решението е постановен режима на лични отношения с детето.
Твърди, че до момента изпълнява доброволно и безусловно решението на
Радневския районен съд, като редовно заплаща месечната издръжка за детето
чрез неговата майка С. П. И. винаги, когато взема детето му купува
необходимите дрехи, обувки, помагала, играчки, т.е. задоволява потребностите
на детето, както и предоставя и различни парични суми в брой на детето.
Твърди, че не оспорва факта, че упражнява лични отношения с детето и извън
определения режим, съобразно трудовата му ангажираност. Твърди, че му е
известна икономическата обстановка в страната, както и повишените разходи
за издръжка и затова ги компенсирал, както и по време на пандемията е
подпомагал детето с необходимите му потребности. Ответникът твърди, че
искането за изменение на определената издръжка е основателно, но оспорва
претендирания размер на издръжката от 350 лв. ежемесечно, като счита, че
същото е не само неоснователно, необосновано, но и непосилно за него,
предвид факта, че към настоящия момент е безработен и че усилено търси
2
работа, за да може да задоволява не само своите, но потребностите и на
дъщеря си. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 142 и сл. от СК всеки
родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия на живот необходими за развитието на детето. Твърди, че
детето е здраво и че няма някакви изключителни нужди, които да обуславят
допълнителните разходи за задоволяване на здравните и образователните му
потребности извън базисните.
Моли съдът да определи минималния предвиден от закона размер на
издръжката.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна
до следните фактически и правни изводи:
При определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило
пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на
родителите, а при иск за изменение на определена от съда издръжка по чл. 150
от СК следва да е налице и трайно съществено изменение на нуждите на
издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице (т. 19 от ППВС № 5/16.11.1970 г., в този смисъл Решение №
154 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2012 г., III г. о., ГК, постановено в
производство по чл. 290 ГПК).
С протоколно определение от 29.04.2025 г. е обявен за окончателен
доклада по делото, обективиран в определение от 15.04.2025 г., с който на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответникът К. П. М. е баща
на малолетното дете К. К. М., и че с влязло в сила решение № 55/06.07.2017 г.
по гр.д. № 239/2017 г. на РС –Раднево е бил осъден да заплаща ежемесечна
издръжка на детето в размер на 140 лв.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Следователно до навършване на
пълнолетие правото на децата на издръжка от техните родители е безусловно.
Съгласно чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената
издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.
С оглед преценка на обстоятелството дали е налице трайно съществено
3
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице е прието като писмено доказателство и
решението № 55 от 06.07.2017 г. по гр.д. № 239/2017 г. на РС-Раднево, влязло в
сила на 26.07.2017 г., с което е определена издръжка на детето в размер на по
140 лв., от който момент до сега не е променян размерът на издръжката. От
този момент до сега следва ищецът да установи наличие на трайната
съществена промяна в обстоятелствата, при които е определен този предходен
размер на издръжката.
Трайното съществено изменение на нуждите на издържания трябва да
касаят новонастъпили обстоятелства след определяне на предходната
издръжка, които обстоятелства следва да касаят значително увеличение на
възрастта и свързаните с това нужди на детето при бързото израстване в
ранните години, наличието на нужди от специални здравни грижи или други
нужди, свързани с неговото физическо и психично здраве, както и всякакви
обстоятелства, които може да настъпят и касаят пряко увеличена нужда от
средства за детето.
В случая са минали почти 8 години от предходно разглеждано дело,
когато детето е било на 4 години, а към настоящия момент детето е на 12
години. Тази разлика във възрастта на детето с оглед малката му възраст е
достатъчна сама по себе си да установи наличие на съзряване и разширяване
на кръгозора на интересите и дейностите, с които се занимава детето и
свързаните с неговото съществуване нужда от повече финансови средства за
издръжка като храна, дрехи, училищни, извън училищни занимания, интереси
и други.
От 2017 г. до 2025 г. година се вдигна драстично минималната работна
заплата за страната като от 460 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.
понастоящем е в размер на1077.00 лв. /съдът съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК
следва да отчете настъпилите в хода на процеса факти, едно от които е
повишаване на минималната работна заплата от 01.01.2025 г. на 1077.00 лв./,
тоест с повече от 50% увеличение. Това обосновава и драстично увеличение
на минималната издръжка за дете от 115 лв. към онзи момент на 270 лв. в
момента, което е обвързано от повишаване на минималната работна заплата за
страната /чл. 142, ал. 2 СК/. С оглед досегашния определен размер на
издръжката от 140 лв. месечно води на безспорен извод за наличие на трайно и
4
съществено променени обстоятелства досежно нуждите на детето, тъй като
минималната издръжка е почти два пъти по-висока от определената вече
издръжка на детето. През изминалия период от време са се увеличили
потребностите на детето от храна, облекло, здравни услуги, културни и
образователни потребности, емоционална сигурност, родителски грижи и
здравеопазване, и не могат да бъдат задоволявани с издръжка в размер на
140,00 лв. месечно, и който размер противоречи на нормативно установения
минимум. Ноторен е фактът (който следва да бъде взет предвид), че в
последните няколко години се забелязва трайна тенденция на нарастване на
цените на стоките и услугите, което предпоставя и изисква по-висок размер на
необходимите средства за издръжка на едно лице месечно.
Нарастването на потребностите на детето се определя, както с оглед
изминалия период от време от определяне размера на предишната издръжка,
така и с оглед възрастта му-понастоящем на 12 години, при която бързо
нарастват духовните и материални потребностите на децата, респективно и
разходите по тяхното задоволяване, като стойностен израз на тези
потребности. На ненавършилите пълнолетие деца родителят дължи издръжка
безусловно, независимо дали е трудоспособен или дали може да се издържа от
имуществото си /за разлика от издръжката по чл.144 от СК/. На детето К.
следва да се осигурят необходимите битови условия и средства, които да му
гарантират нормален и спокоен живот и развитие.
Поради изложеното по-горе съдът намира, че се установява по делото
детето да има трайно и съществено нараснали нужди от допълнителна
издръжка в периода от предходно определената издръжка до настоящия
момент, което обстоятелство налага преразглеждане на размера на
издръжката.
От прието удостоверение за раждане /л.4/ е видно, че детето К. К. М. е
родена на *** г., тоест към момента е на 12 навършени години и 2 месеца.
От приложения по делото социален доклад на ДСП-Раднево се
установява, че майката и детето живеят в апартамент, собственост на С. И.,
като на майката са присъдени родителските права спрямо детето, поради което
майката полага основните грижи за детето, подпомагана от своите родители.
Детето е здраво, няма нужда от извънредни средства, не се нуждае от
специални здравни грижи или специален режим на отглеждане. От раздялата
5
на родителите досега основните грижи по отглеждането и възпитанието се
полагат от майката, а бащата осъществява редовно определеният режим на
лични отношения и изплаща редовно определената издръжка.
Съдът намира, че за нормалното протичане на израстването на детето са
нужни обикновено закупуваните за дете на тази им възраст дрехи и други
пособия за бита. С израстването на детето се увеличават разходите за
задоволяване на неговите базисни, здравни и образователни потребности,
които също обуславят необходимост от увеличаване на необходимата за
нормалното развитие на детето издръжка.
Следователно, налице са елементите от състава на разпоредбата на чл.
150 от СК за увеличение на присъдената издръжка.
При определяне размера на издръжката, дължима от всеки един от
родителите, следва да намери приложение нормата на чл. 142, ал. 1 от СК,
която предвижда размерът на издръжката да се определя в зависимост от
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и от възможностите на
лицето, което я дължи, като се съобрази и ал. 2 от нормата, определяща
минималната издръжка на едно дете на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. Безусловният характер на издръжката на
ненавършилите пълнолетие деца цели да им се осигурят такива битови
условия и средства, които да им гарантират нормален живот и развитие,
каквито те биха имали, ако родителите им живееха заедно.
Съдът отчита, че с установеното по-горе, а именно липса на доход,
бащата на детето е в обективно затруднение за осигуряване на издръжката му,
с оглед нарасналите му нужди. Съдът намира обаче, че изменение на
издръжката до претендирания от ищцата размер от 350 лева, би било не само
завишено, но и в нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК. Макар, че
разпоредбата чл. 143, ал. 2 СК визира обстоятелството, че родителите дължат
на ненавършилите си пълнолетие деца издръжка безусловно, без значение
дали това ще създаде затруднение за тях, в случая следва да се отчете и факта,
че издръжка в претендирания от ищцата размер от 350 лева би създала
особени затруднения за бащата и би поставила под въпрос неговата лична
издръжка и изплащането тази на малолетното му дете.
От друга страна, съгласно закона и добрите нрави ответникът-баща
също трябва да полага грижи и да осигурява издръжка за своето дете в размер,
6
който да му осигури нормални условия за живот и развитие. Затова е
неоправдано, както от етична, така и от правна страна, с оглед нарасналите
нужди на детето, бащата да му изплаща издръжка в минималния предвиден в
закона размер от 270 лв. месечно. Такъв размер на издръжка, съгласно
съдебната практика дължат родители, които нямат никакви доходи на деца,
които са на значително по-ниска възраст и с по-малки потребности от тези на
дъщеря му К. К. М., която е на 12 навършени години. Ниската финансова
възможност на бащата и обстоятелството, че към момента същият е
безработен и без трудови възнаграждения, не изключва задължението му като
родител да престира такива средства, грижи и внимание, които да са
достатъчни за правилното възпитание и развитие на детето и да са съобразени
с нуждите му.
Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при
кого то живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-
малък дял от издръжката в пари, с оглед даваната от него издръжка в натура
при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите в
домакинството, част от които са в полза на детето, следователно, бащата
следва да поеме по-висок размер на паричната издръжка на детето.
Като съобрази изложеното, съдът намира, че месечната издръжка за
малолетното дете К. К. М. следва да бъде не по-малко от 550 лева. Съгласно
чл. 140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между родителите
съобразно възможностите им, като се вземат предвид и непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието на детето от страна на майката и
получаваната от нея месечна помощ за детето, като следва да се съобразят и
възможностите на ответника да плаща издръжка и съответно каква част от
издръжката следва да поеме той.
От приетите писмени доказателства /удостоверение за доходи на л.5/ е
видно, че майката С. П. И. работи в „**” ЕООД и получава средно месечно
нетно трудово възнаграждение около 723 лв., както получаваните от нея
помощи и добавки в размер на 50 лв., видно от приетото като доказателство
удостоверение с изх. №ЗСПД/Д-СТ-Р/298 от 22.04.2025г. /л.32/.
От представените от ответника и приети като доказателства
удостоверение за декларирани данни с изх. № 240192501649761/ 24.03.2025г.
на НАП, ТД-Пловдив, офис Стара Загора /л.14-15/ е видно, че от 01.10.2024г.
7
до 24.03.2025г. няма регистрирани трудови договори, но няма, освен
представената декларация за семейно и имотно състояние, данни и
доказателства, че и към датата на съдебното заседание същият не е в трудови
правоотношения. От приетата по делото декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние е видно, че същият има само едно дете – К. и
че притежава апартамент в гр. Раднево и МПС – Джип „***”.
Установява се от социалния доклад на ДСП-Раднево, че майката полага
основни грижи за детето, която се грижи за него и понастоящем. Поради това
при определяне на размера на издръжката следва да се отчете, че майката е
тази, която осъществява ежедневните непосредствени грижи за възпитанието
и отглеждането на децата. Следва да се отчете и редовно осъществяваният от
ответника режим на лични отношения с детето, който купува постоянно
всичко, от което се нуждае. Тези разходи, разбира се, не представляват
задължение по издръжка на детето, а лично отношение на бащата към детето,
което се установи да е в значителен обем.
При отчитане на горните обстоятелства, съдът намира, че от
определената месечна издръжка на детето К. в размер на 550 лв., с оглед на
възможностите на бащата, доходите на майката и полаганите от нея
непосредствени грижи за детето, следва бащата да поеме част от издръжката
на детето в размер на 300 лв., а останалата част от 250 лв. да се поеме от
страна на майката. Тази сума е необходима за издръжката на детето, която е
безусловно дължима, а интересът на детето е водещ съгласно Конвенцията за
защита на детето, законодателството на ЕС и българския СК. Съдът намира,
че този размер на издръжката от една страна няма да затрудни бащата, от
друга страна пък майката не е поставена в положение на финансова
невъзможност да осигури към момента текущата издръжка на детето с оглед
на нейните доходи и помощ от родителите и.
От друга страна по-висок размер на издръжката би затруднил бащата
предвид липсата на доходи за лично оцеляване в условията на социално-
икономическата ситуация в страната към настоящия момент, а целта на
определянето на издръжката е да се намери баланс между нуждите на детето и
възможностите на родителя, който я дължи.
Този размер на издръжката не би затруднил ответникът с оглед неговото
имотно състояние и липсата на установени задължения на ответника към
8
други деца или с неотложен характер, и заявеното от същият в проведеното
съдебно заседание на 29.04.2025г., че е готов да изплаща ежемесечна
издръжка за детето си в размер на 270 лева, която разлика до 300 лева не е
съществена.
Доколкото искът е предявен за размер на издръжка от 350 лв. месечно за
детето К. К. М., съдът намира, че следва да уважи иска с правно основание чл.
150 от СК като се увеличи размера на ежемесечната издръжка до размера от
300 лв., считано от 19.03.2025 г., и да се отхвърли за разликата до
претендирания размер от 350 лв., като недоказан и неоснователен. Тъй като
издръжката цели задоволяване на текущи нужди на детето следва да се
определи десето число на текущия месец за падеж на задължението за даване
на издръжката.
Съобразно чл. 242, ал. 1 ГПК следва да се постанови предварително
изпълнение на съдебното решение за присъдената издръжка.
По разноските и държавната такса:
Страните не претендират за направени разноски по делото и съдът не
следва да се произнася.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка,
която държавна такса е в размер на 230,40 лв. /4% от тригодишните платежи
върху разликата до увеличения размер на издръжката/.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА на основание чл. 150 от СК във вр. чл. 143 от СК размера
на издръжката, определен с решение № 55/06.07.2017 г. по гр.д. № 239/2017 г.
на РС – Раднево, като ОСЪЖДА бащата К. П. М., ЕГН **********, с адрес
гр. ****, да заплаща на детето си К. К. М., родена на *** г., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител С. П. И., ЕГН **********, с адрес
гр. ****, издръжка в размер на 300,00 лв. (триста лева) месечно, платими до
10-то число на текущия месец, считано от 19.03.2025г. до настъпване на
законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане,
9
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 300 лв. месечно до
претендираните 350 лв. месечно, като недоказан и неоснователен.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението за присъдените издръжки.
ОСЪЖДА К. П. М., ЕГН **********, с адрес гр. ****, да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК по банкова сметка на РС-Раднево сумата от 230,40
лв. (двеста и тридесет лева и 40 ст.), представляваща държавна такса върху
изменения размер на издръжката.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от 13.05.2025 г., съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
10