№ 2819
гр. Варна, 18.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20233100101355 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от Г. В. срещу Окръжен съд –
Шумен, иск с правно осн. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 130 000 лв., заявенаа като
частична от общо 1 300 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в психически и физически болки и страдания, психологически стрес,
накърнено достойнство и загуба на доверие в правосъдието, в резултат на противоправно
поведение, извършено в периода от 27.06.2011г. до 29.11.2012г. при разглеждане на НОХД
№ 303/2011г. по описа на Окръжен съд - Шумен, поради оковаването му с белезници на
ръцете към колан на кръста по време на разглеждане на делото, който е свален по
разпореждане на 28.09.2011г., но не и белезниците, както и поради разделянето му от
неговия упълномощен адвокат от присъствието на кордон от съдебна охрана в съдебната
зала, разделящ го от адвоката му, което го е лишило от правото на защита и правото му да
събеседва с него, ведно съсъ законната лихва от датата на увреждането – 27.06.2011г. до
окончателното изплащането на задължението.
В срока за отстраняване нередовностите на исковата молба, ищецът е заявил искане
за освобождаване от дължимата за производството държавна такса и разноски.
Под страх от наказателна отговорност, Г. В. е декларирал, че е лишен от свобода,
считано от 21.10.2010г., а понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода в Затвора
– Ловеч. Не реализира никакви доходи, а недвижимите му имоти са възбранени от молба на
КПКОНПИ, което производство е висящо пред Окръжен съд – Велико Търново.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК предвижда възможност за освобождаване от такси и
разноски по производството на физически лица, за които с оглед на обстоятелствата по
чл.83, ал.2, т.1 - т.7 ГПК е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.
При преценката дали физическото лице - ищец е в състояние да заплати дължимата по
конкретното дело държавна такса и съдебните разноски за водене на делото (напр.
възнаграждения за вещи лица, разноски за свидетели) съдът следва да съобрази
притежаваното от ищеца имущество - движимо и недвижимо, и преди всичко да съпостави
размера на таксата и на очакваните разноски с доходите на ищеца, от които следва да бъдат
заплатени таксата и разноските.
Изложените в молбата твърдения обосновават извод, че Г. В. не разполага с доходи,
нито с достатъчно имущество, за да заплати дължимите държавни такси и разноски, поради
което молбата се явява основателна.
Водим от горното, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА Г. В. В., ЕГН ********** с адрес: Затвора - Ловеч от заплащане
на държавни такси и разноски в производството по гр.д. № 1355/2023г. по описа на
Окръжен съд – Варна до приключването му с влязло в законна сила съдебно решение, на
осн. чл. 83, ал. 2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2