Р Е Ш Е Н И Е
№ 782
Гр. Перник, 20.05.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Роза Ризова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 05038/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е от „Макс Колект“ ООД, с ЕИК:
********* срещу Е.Й.Й. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 223,60 лв., представляваща незаплатена главница за предоставена
услуга мобилен достъп до интернет за отчетен период от 01.11.2014 г. до
30.06.2015 г. по договор за услуги – физическо лице № ***от
24.09.2014 г., за която сума е издадена фактура № ***г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 27.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,
за която сума по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, XI-ти състав е издадена Заповед № 1082 от 28.02.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между ответника Е.Й., в
качеството му на потребител и третото за процеса лице „Макс Телеком“ ООД, в
качеството му на доставчик, бил сключен договор за услуги – физическо лице № ***от 24.09.2014 г., по силата на който на ответника следвало да се
предоставят интернет услуги и услуги за пренос на данни чрез обществена електронна
съобщителна мрежа срещу задължението на Й. да заплаща тяхната стойност чрез
ежемесечни такси в размер на сумата от
27,95 лв., имащи абонаментен характер. За ползваните от абоната услуги
дружеството – доставчик издавало фактури, чиято стойност следвало да бъде
заплатена от абоната в 15-дневен срок от издаването им. Посочва се, че
договорът бил сключен за срок от 2 години, като впоследствие бил преобразуван в
безсрочен такъв съгласно клаузите на приложимите Общи условия. Поддържа се, че
„Макс Телеком“ ООД издало фактура № ********** от 03.07.2015 г., в която били
начислени задължения на ответника в общ размер на сумата от 846,55 лв. с вкл.
ДДС, от която сумата от 223,60 лв., представляваща незаплатена главница
/месечни абонаментни такси/ за отчетения период от 01.11.2014 г. – 30.06.2015
г. и два вида неустойки. Твърди се, че поради неплащане на сумите по фактурата
и на основание клаузите от ОУ договорът бил прекратен. Посочва се, че
процесното вземане било прехвърлено от дружеството – доставчик „Макс Телеком“
ООД на ищеца „Макс
Колект“ ООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
26.10.2015 г. и Приложение № 1 към него. Ищцовото дружество, в качеството си на
упълномощен от цедента цесионер уведомило Е.Й. за настъпилата промяна в кредитора
по правоотношението, произтичащо от процесния договор с уведомително писмо от 08.09.2016 г., като пратката се
е върнала като непотърсена. Счита, че като действие по уведомяването му следва
да се приеме връчването на препис от уведомлението като приложение към исковата
молба в настоящото производство. С тези доводи ищецът отправя искане за
уважаване на исковата претенция. Намира за дължима и претендира и законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 27.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
С Разпореждане от 03.09.2018 г. съдът, след
като е приел, че исковата молба отговаря на изискванията за редовност по чл.
127 и чл. 128 ГПК, а предявената с нея искова претенция е процесуално допустима, е разпоредил препис от
същата, заедно с препис от приложенията към нея да се изпратят на ответника,
указвайки му възможността в едномесечен срок от получаването им да подаде
писмен отговор, неговото задължително съдържание, последиците от неподаването
му и от неупражняването на съответните права. Съдът изрично е предупредил
ответната страна, че ако в едномесечния срок не представи отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, за което е редовно призован,
без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът по
искане на ищеца може да постанови неприсъствено решение. Препис от
разпореждането, заедно с преписи от исковата молба и останалите книжа са
получени от ответника Е.Й.Й. по реда на чл. 44, ал. 1, изр. 5-то и ал. 6 ГПК – при
отказ на лицето, надлежно удостоверен, на 20.09.2018 г. /видно от разписката на
гърба на съобщението, удостоверяваща получаването им – л. 45 от делото/, като в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК същият не е депозирал писмен отговор.
В
съдебното заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител. В депозирана по делото писмена молба с рег. № 6527/28.02.2019 г.
същото, чрез пълномощника си, заявява, че поддържа исковата молба, прави искане
за уважаване на исковете и за присъждане на сторените разноски, както и за
постановяване на неприсъствено решение, в случай, че са налице предпоставките за това.
Ответникът
Е.Й.Й., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с искане за установяване със силата на пресъдено нещо
съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.
гр. дело № 0***г. по описа на Районен съд – Перник. Съдът, като съобрази, че препис
от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителният
иск е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени му от съда
указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК намира, че за ищеца е налице интерес от
търсеното установяване.
Съгласно
разпоредбата на чл. 238 ГПК в случаите, при които ответникът не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви
в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу него, като за тези последици от бездействието си ответникът следва да е
бил уведомен. Същевременно, от изложените в исковата молба обстоятелства и доказателствата
по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на
исковата претенция.
В
настоящия случай така посочените предпоставки, обуславящи възможността за постановяване
на неприсъствено решение, са налице: ответникът Е.Й.Й. не е депозирал писмен
отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за
последиците по чл. 238 ГПК с разпореждането на съда от 03.09.2018 г., редовно
призован за първото по делото съдебно заседание не се явява и не изпраща
представител, като не е направил и искане делото да се разглежда в негово
отсъствие. В производството по ч. гр. дело № 0***г. по описа на Районен съд –
Перник същият не е депозирал възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК с обосновани
оспорвания на вземането, като препис от заповедта за изпълнение му е връчен по
реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК. Същевременно, в нарочна молба ищецът е релевирал
изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът намира, че от
посочените в исковата молба обстоятелства и от приетите по делото писмени
доказателства – заверени копия от договор за услуги – физическо лице № ВС370291240914016
от 24.09.2014 г., сключен между „Макс Телеком“ ООД, в качеството му на
доставчик и ответника Е.Й.Й., в качеството му на абонат, Общи условия за
уреждане на взаимоотношенията между „Макс Телеком“ ООД и абонатите и
потребителите, ползващи интернет услуги и услуги за пренос на данни чрез
обществената електронна съобщителна мрежа на дружеството, в сила от 07.04.2014
г., фактура № ********** от 03.07.2015 г. с краен срок за плащане 18.07.2015 г.
и приложение № 1 към същата, счетоводно извлечение от платежната система на
„Макс Телеком“ ООД, Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 26.10.2015
г., сключен между „Макс Телеком“ ООД, в качеството му на цедент и „Макс Колект“
ООД, в качеството му на цесионер, с
Приложение № 1 към същия, включващо в предметния си обхват под № 613 вземания към
ответника Е.Й. по фактура № ********** в размер от 423,95 лв., Анекс към
договора от 26.10.2015 г., пълномощно от 26.10.2015 г., изходящо от „Макс
Телеком“ ООД в полза на ищцовото дружество за уведомяване на длъжниците за
извършената цесия и Уведомление за извършено прехвърляне на вземания,
адресирано до ответника Й., в качеството му на длъжник по процесния договор от
24.09.2014 г., може да се направи извод за вероятна основателност на предявения
иск, а именно за наличието на твърдяното облигационно отношение между ответника
и дружеството-доставчик на електронни съобщителни услуги, за изпълнение на
задължението от страна на доставчика, свързано с доставка на услугите, тяхната
цена и падежа на вземането, както и за наличието на договор за цесия,
включването на процесното вземане в неговия предмет и уведомяването на длъжника
за настъпилата промяна в кредиторите. Последното обстоятелство съдът приема за
осъществено и с факта на връчване на препис от уведомлението за осъществена
цесия на ответника като приложение към исковата молба, представляващо
новонастъпил факт, чието правно значение следва да бъде съобразено в настоящия
процес – арг. чл. 235, ал. 3 ГПК. Предвид това и доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомяването, то получаването на същото като приложение към исковата молба в
рамките на съдебното производство по предявен иск за изпълнение на цедираното
вземане следва да се приема за надлежно връчване (в този смисъл Решение № 78 от
09.07.2014 г. по търг. дело № 2352/2013 г., II т. о. на ВКС и Решение № 3 от
16.04.2014 г. по търг. дело № 1711/2013 г., I т. о. на ВКС). Изложеното води до
извод, че с прехвърлянето на вземания по процесния договор и уведомяването за
това на абоната Е.Й. спрямо него носител на вземанията по договора за услуги –
физическо лице № ***от 24.09.2014 г.
е именно ищцовото дружество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество, като е достатъчно в мотивите му да се укаже, че същото се
постановява при наличието на предпоставките за това по чл. 238 и чл. 239 ГПК.
Предвид
изложеното, съдът намира, че следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявеният установителен
иск да бъде уважен изцяло, като бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 223,60 лв., представляваща незаплатена
главница за предоставена услуга мобилен достъп до интернет за отчетен период от
01.11.2014 г. до 30.06.2015 г. по договор за услуги – физическо лице от
24.09.2014 г., за която сума е издадена фактура № ***г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 27.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отговорността за разноски:
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
единствено ищецът, както за тези, сторени в исковото производство, така и
за тези, направени в хода на ч. гр. дело № 0***г. по описа на Районен съд –
Перник – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело
№ 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на
ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да бъде
присъдена сумата от 325 лв. – платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение за заповедното производство и сумата от 325 лв. – платена
държавна такса и адвокатско възнаграждение за исковото производство. Съдът
намира, че реалното заплащане на претендираните от ищеца адвокатски
възнаграждения следва от отразеното в договорите за правна помощ и съдействие
от 09.01.2018 г. /л. 4 от ч. гр. дело № 0***г./ и от 16.07.2018 г. /л. 33 от
настоящото дело/ плащане на сумите в брой, в която част същите имат характера
на разписка, удостоверяваща плащането – арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС
На
основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Макс Колект“ ООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 17, ет. 1,
ап. офис 208 срещу Е.Й.Й., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че
Е.Й.Й. дължи на „Макс Колект“ ООД сумата от 223,60 лв., представляваща
незаплатена главница за предоставена услуга мобилен достъп до интернет за
отчетен период от 01.11.2014 г. до 30.06.2015 г. по договор за услуги –
физическо лице
№ ***от 24.09.2014 г., за която сума е издадена фактура №
***г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 27.02.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума по ч. гр. дело № 0***г. по
описа на Районен съд – Перник, ГО, XI-ти състав е
издадена Заповед № 1082 от 28.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Е.Й.Й., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Макс Колект“ ООД, с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 17, ет. 1, ап. офис 208 сумата от 325 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № 0***г. по описа на Районен съд –
Перник, ГО, XI-ти състав и сумата от 325 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да
се връчи на страните – за сведение.
Ч. ГР. ДЕЛО № 0***г. по описа на съда, да се върне на съответния съдебен
състав, с приложен към
същото заверен препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: