Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
22.10.2020 |
град |
Кърджали |
|||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||
|
|
||||||||||
|
На |
23.09.2020 |
година |
|
|||||||
|
|
||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
||||||||||
|
|
||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|||||||||
|
|
||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ
ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||
|
|
||||||||||
|
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||
|
Секретар |
Павлина Петрова |
|
||||||||
|
|
||||||||||
|
Прокурор |
Бонка Василева от Окръжна
прокуратура - Кърджали
|
|
|
|||||||
|
|
||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||
|
|
||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
84 |
по описа за |
2020 |
година |
|||||
|
|
||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.63,
ал.1,
предл.IІ/второ/ от ЗАНН,
във вр. с чл.208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от Н.Е.Ч. от ***, подадена чрез пълномощник – адв.В.Р. от
АК-***, против
Решение №57 от 27.05.2020 год., постановено по АНД
№64/2020
год.
по описа на Районен
съд – Момчилград, с което е потвърдено наказателно
постановление №548 от 10.02.2020 год., издадено от директора на Регионална
дирекция по горите/РДГ/ – Кърджали.
Касаторът
заявява, че в срок обжалва посоченото решение на Момчилградския районен съд,
като счита същото за неправилно, поради нарушение на материалния закон,
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост.
Твърди най-напред, че административнонаказващият орган неправилно е приложил
материалния закон и че решението на първоинстанционния съд е постановено без да бъде
разкрита обективната истина. Твърди, че по никакъв начин не било доказано, че
жалбодателят
в първоинстанционното производство е извършител на деянието и
че нарушението
не е установено по несъмнен начин, за което били налице съответните
доказателства. На първо място сочи, че добиващата дървесина фирма, към която е
нает лицензираният
лесовъд, е приключила дейността си в землището на ***, Отдел ***, Подотдел
***,
на 25.10.2019 год. и това било видно от представените
и приети от първоинстанционния съд шест броя приемо-предавателни протокола,
както и че прогнозното
количество дървесина е било добито, прието с посочените протоколи, издадени били и фактури, които са
платени. Твърди, че към 25.10.2019 год. не
били
констатирани никакви нарушения и/или несъответствия и
нямало направени възражения
и/или съставени констативни протоколи и че след 25.10.2019 год. добиващата дървесина
фирма, към която е осъществявал контрол лицензираният лесовъд, не е
осъществявала никаква дейност в землишето на ***, Отдел ***, Подотдел ***. Твърди
също, че това
се потвърждава и от разпитаните по делото свидетели, които заявявали, че не са видяли
работници на добиващата фирма землището на ***, Отдел ***, Подотдел ***, след 25.10.2019 год. На
следващо място касаторът счита, че не
е налице неосъществен контрол от негова страна, като сочи, че видно от Заповед
№252/11.11.2019 год. и
Заповед №251/11.11.2019 год. на директора на ТП - ДГС
Кирково/приети по делото в първоинстанционното производство/, сечта в землището
на ***, Отдел ***, Подотдел ***, била спряна, считано от
11.11.2019 год., а позволително за сеч
№*** било обезсилено. Сочи също, че тези заповеди били издадени след рапорт от
11.11.2019 год., съставен от инж.Ю. Р.
- *** на ГТУ – ***, за констатирана
незаконна сеч в землището на ***, Отдел ***, Подотдел *** и
че видно от
констативен протокол Серия *** №***, нарушението, извършването на което е
вменено на касатора, е открито на 18.11.2019 год., в 18:00
часа и че датата на констативния протокол е поправена, което опорочавало цялото
административнонаказателно производство, защото съставянето на процесния
протокол било задължителен етап от започването и развитието на цялото
административнонаказателно производство. Счита, че съмнение буди и
обстоятелството,
как са установени посочените обстоятелства в констативния протокол в 18:00 часа
на посочената дата, когато видимостта била почти нулева и
че видно от
АУАН Серия *** №***,
за дата на откриване на нарушението се сочи 14.11.2019 год., дата, различна от датата на
откриване на нарушението, съгласно констативен протокол Серия *** №***,
като намира, че последното
било
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Твърди,
че след
като позволителното за сеч е обезсилено, считано от 11.11.2019 год./когато
е констатирана незаконна сеч/, то след 11.11.2019 год. добиващата фирма няма
право да извършва каквито и да е дейности в процесния обект, които да подлежат
на контрол от ***. Твърди също, че разминавания и несъответствия са налице и в
задължителния за съставяне, съгласно чл.109 от Закона за горите, Протокол за
освидетелстване на сечище №*** от *** год.,
като в
последния било посочено, че е съставен констативен протокол серия ***
№***/*** год., който е различен от
констативен протокол Серия *** №***/*** год., въз основа на който е
съставен АУАН Серия *** №***/*** год. и
е ангажирана отговорността на касатора. На следващо място излага довод, че отговорността на касатора не може да бъде ангажирана за
новоизграждането на два броя извозни пътища, неотразени в технологичния план/1
бр. с дължина 5м. и
ширина 3м.
и 1 бр. с дължина 70м. и
ширина 3м./,
защото видно от Позволително за сеч №***, последното било издадено единствено и
само за сеч на дървесина, но не и за извоз на дървесина,
като добиващата
фирма нямала
право да извършва извоз на дървесина, следователно лицензираният лесовъд не можел да осъществява контрол
върху реда и начина на извоза на дървесината. В заключение, в
жалбата счита, че от
събраните писмени и гласни доказателства се установява по един безспорен,
несъмнен и категоричен начин, че касасторът не е извършил описаните в констативен
протокол серия *** №*** от *** год.,
АУАН Серия *** №*** от *** год.
и наказателното постановление нарушения, което от своя
страна водело
до несъставомерност на деянието. С оглед на изложеното, моли
съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Районен
съд – Момчилград, вместо което да
постанови друго решение по същество, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление, издадено от директора
на РДГ - Кърджали.
Редовно призован за
съдебното заседание, касаторът Н.Е.Ч. от ***, не се явява и не
се представлява. От упълномощения му процесуален представител - адв.В.Р. от
АК-***, е постъпило писмено
становище,
в което заявява, че че поддържа касационната жалба по изложените в нея
съображения, като отново моли да бъде постановен съдебен акт, с който да
бъде отменено обжалваното решение, както и да бъде отменено и процесното наказателно
постановление.
Ответникът по касация – директорът
на Регионална дирекция по горите/РДГ/ – Кърджали, редовно призован за
съдебното заседание, не се явява, представлява
се от редовно
упълномощен процесуален представител - юрк.М. М. Т., която
счита касационната жалба за неоснователна. Моли съда да постанови
решение, с което да остави в сила обжалваното решение на Районен съд – Момчилград, като правилно и обосновано, постановено
при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. Представя и писмено становище, в
което са развити подробни доводи и съображения в подкрепа на обжалваното
решение на Момчилградския районен съд. Предвид изложеното в
писменото становище
отново моли да бъде
постановено решение, с
което да бъде оставено в сила, като правилно и обосновано, Решение №57 от 27.05.2020 год.,
постановено
по АНД №64/2020 год. по
описа на Районен съд – Момчилград, а алтернативно, в случай, че не бъде
потвърдено обжалваното
Решение №57
от
27.05.2020 год. по
АНД № 64/2020 год. по
описа на Районен съд – Момчилград, в
становището се заявява, че
е налице прекомерност на размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение, изчислено съгласно Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Кърджали
дава заключение, че касационната
жалба е неоснователна,
тъй като наведените в нея доводи, за наличие на основание за отмяна на
обжалвания съдебен акт, са неоснователни. Счита, че е правилен и
законосъобразен изводът на Районен съд – Момчилград, за осъществен състав на
нарушение по чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите. Счита също, че събраните доказателства по
категоричен начин установяват правилността на този извод, поради което предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.
Кърджалийският
административен
съд, в настоящия съдебен състав, като извърши
проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания,
приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е
неблагоприятно
и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора касационно основание е нарушение
на закона - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по същество, касационната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното
Решение №57
от 27.05.2020 год., постановено
по АНД
№64/2020 год., Момчилградският
районен съд
е потвърдил наказателно постановление №548
от 10.02.2020 год., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Кърджали, с което, на
основание чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите/ЗГ/, на Н.Е.Ч. от ***, с ЕГН **********, е било наложено административно
наказание „глоба”, в размер на 300.00/триста/ лева, за извършено нарушение на чл.257,
ал.1, т.1 от Закона за горите, във вр. с чл.12б, ал.1, т.5 и т.7 от Наредба №1
от 30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии и във вр. с
чл.108, ал.3 от Закона за горите.
За да постанови
решението си, Момчилградският районен съд е посочил,
че видно от
акт и НП,
същите били съставени и издадени на
жалбодателя, за това, че на 14.11.2019
год., в землището на ***, ***, Отдел ***, Подотдел
***, лицето
Н.Ч. - ***,
като лице по чл.108, ал.2 от Закона за горите, на което е издадено позволително за сеч №***/*** год., не е изпълнил задълженията
си да следи за правилата за сеч на само правилно отбелязаните за сеч дървета,
както и да следи за спазването на одобрения технологичен план при извършване на
дейност - сеч на дървесина и вследствие на това била извършена сеч на 84 бр. дървета
- зимен дъб и
благун, без да са маркирани с контролна
горска марка, както и новоизградени 2 бр. извозни пътища (1 бр. с дължина 5м. и
ширина 3м.
и 1 бр.
с дължина 70м. и ширина 3м.), не отразени в
технологичния план и че с това си деяние същият е нарушил чл.257,
ал.1, т.1 от Закона за горите,
във връзка с чл.126, ал.1, т.5 и т.7 от Наредба №1/30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии, във
връзка с чл.108, ал.3 от Закона за горите. Районният
съд е посочил, че от
разпита на свидетелите, разпитани по делото, а именно: К. Ю. М. и Р. А. Х., се установява, че по време на проверката същите са
констатирали извършените нарушения от страна на жалбодателя, а
жалбодателят представил писмени доказателства,
от които било видно, че считано от 11.11.2019 год., се спира сечта в Отдел
***, Подотдел ***, като с това, всъщност, се изчерпва анализът на
доказателствата по делото.
При тези доказателства решаващият
състав Районен съд - Момчилград е приел, че административното нарушение е безспорно
установено и доказано, като е посочил, че този жалбодател, в случая на 14.11.2019
год.,
при извършване на проверка, е допуснал описаните в АУАН нарушения по
чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите и че представените доказателства за това, че е
обезсилено позволителното за сеч в този участък от 11.11.2019 год. е ирелевантно към настоящия случай и
още повече,
че към 14.11.2019 год. - датата
за откриване на нарушението, заповедта за обезсилване на позволителното за
сеч не била влязла в законна сила. Съдът е приел, че административнонаказващият орган правилно е
определил наказанието,
съгласно текста на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ и че поради това,
наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно,
като с това същност се изчерпват и мотивите към обжалваното нрешеские. При
този изход на делото районния съд е приел, че в полза на директора(!?) на Регионална дирекция по
горите – Кърджали следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 120 лева.
При извършената служебна
проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Момчилградския
районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от
надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд
производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Касационната инстанция в
настоящия състав намира решението на въззивния съд за правилно и
законосъобразно, а инвокираните в касационната жалба оплаквания счита за
неоснователни. По делото са събрани необходимите писмени и гласни доказателства
за правилното изясняване на делото и макар че решаващият състав на районния съд
не е извършил почти никакъв анализ на същите, в крайна сметка е постановил един
правилен като краен резултат съдебен акт.
В тази връзка, съдът в настоящият
състав намира за нужно да отбележи, че по делото е безспорно, че касаторът Н.Ч.
е лице по чл.108, ал.2 от ЗГ, т.е. има качеството на лице, вписано в публичния
регистър за упражняване на лесовъдска практика, при условия и по ред,
определени в наредбата по чл.101, ал.3 от с.з. Безспорно е също така, че в това
му качество, на касатора Ч., като представител на ЕТ „***”, на основание чл.108
от ЗГ, от РДГ – Кърджали е било издадено Позволително за сеч №*** от *** год., по силата на
което да извърши сеч, с вид на сечта – постепенно котловинна, в Отдел ***, Подотдел
***, в землището на ***, ***,
с площ на сечището от 20.400 ха, собственост на ДГТ/държавна горска територия/,
като в позволителното е бил определен и срок за провеждане на сечта: от
19.07.2019 год. до 30.12.2019 година. В това позволително за сеч е отразено, че
дърветата са маркирани от П. Р., посочени са номерата на контролните горски
марки и че дърветата са маркирани с черна боя, както и е отразено, че
очакваният добив е 494.00 плътни кубически метра лежаща маса, която е описана в
табличен вид по категории, дървесни видове и количество. На следващо място, по
делото е безспорно, че със Заповед №251 от 11.11.2019 год. на директора на
ТП–ДГС – Кирково е наредено, считано от 11.11.2019 год., да се спре сечта в Отдел
***, Подотдел ***, в землището на ***, ***, до отстраняване на
констатираните пропуски с рапорт от 11.11.2019 год., съставен от Ю. Р. – *** на
ГТУ – ***, а със Заповед №252 от 11.11.2019 год. на директора на ТП–ДГС –
Кирково е отменена Заповед №251 от 11.11.2019 год. на директора на ТП–ДГС –
Кирково и считано от 11.11.2019 год., е обезсилено Позволителното за сеч №***
от 16.07.2019 год., за провеждане на постепенно котловинна сеч, в Отдел ***, Подотдел
***, в землището на ***, ***.
Впоследствие е издадена и още една заповед - Заповед №255 от 13.11.2019 год. на
директора на ТП–ДГС – Кирково, с която отново е обезсилено Позволителното за
сеч №*** от 16.07.2019 год., за провеждане на постепенно котловинна сеч, в Отдел
***, Подотдел ***, в землището на ***, ***, издадено на касатора Н.Ч.
– *** на ЕТ „***”, поради констатирана незаконна сеч.
По делото е приет като
доказателство Констативен протокол сер.*** №*** от дата *** год., за извършена
проверка от трима служители на ТП – ДГС – Кирково, Отдел ***, Подотдел ***,
държавна горска територия, в землището на ***, ***, като проверката е била
извършена и в присъствието и на касатора Н.Е.Ч., в който протокол се съдържат
констатации за допуснати нарушения, като същият е подписан от тримата
служители, извършили проверката и от присъствалия при същата касатор Н.Ч., в
качеството му на *** на ЕТ „***”. Действително, видно е от този констативен
протокол, че датата на изготвянето му е поправена, като поправката е
приподписана от съставителя на протокола – инж.Ю. Р. – *** при ТП – ДГС –
Кирково.
Така, на 20.11.2019
год., от инж.Ю. Р. Р. – *** при ТП – ДГС – Кирково, е съставен Акт за
установяване на административно нарушение сер.*** №***, против касатора Н.Е.Ч.,
за извършено нарушение на чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите, във вр. с
чл.12б, ал.1, т.5 и т.7 от Наредба №1 от 30.01.2012 год. за контрола и
опазването на горските територии и във вр. с чл.108, ал.3 от Закона за горите,
като със съставянето на този АУАН е образувано административнонаказателното
производство, съгласно разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗАНН. Актът е връчен
лично и срещу подпис на същата дата на соченото в него за нарушител лице -
касатора Н.Е.Ч., който е вписал в акта, че не е съгласен с констатираното нарушение
и че ще представи възражение в тридневен срок, каквото, обаче, явно не е
представил. Във връзка с наведените в касационната жалба оплаквания, тук е
мястото да се отбележи, че в този АУАН изрично е посочено, че датата на
извършване на нарушението е периодът от 19.07.2019 год. до 11.11.2019 год., т.е. това е периодът от
първоначалната дата – 19.07.2019 год., от която е следвало да започне
провеждането на сечта, изрично вписана в Позволително за сеч №*** от *** год., до датата, на
която това позволително за сеч е обезсилено и съответно, сечта е преустановена
в посочения Отдел ***, Подотдел ***, в землището на ***, ***, а именно – 11.11.2019
година. В същия АУАН, като дата на откриване на нарушението действително е
посочена датата 14.11.2019 год., но това не може да бъде прието за съществено
нарушение на процесуалните правила при съставянето му предвид факта, че датата
на цитирания по-горе Констативен протокол сер.*** №*** е поправена на
18.11.2019 година. Тук следва да се поясни, че датата на откриване на
нарушението, а в случая това е и датата на откриване на нарушителя, има
значение за изчисляването и съблюдаването на давностните срокове по чл.34, ал.1
и ал.2 от ЗАНН, в които следва да се образува административнонаказателното
производство. Разпоредбата на чл.34, ал.1, предл.І/първо/ от ЗАНН регламентира,
че не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен
акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В
случая, предвид изложеното по-горе, е пределно ясно, че цитираният АУАН сер.*** №*** от *** год. е съставен само
няколко дни след като е бил открит нарушителя, съответно и самото описано в
него нарушение. От това следва, че дали датата на откриване на нарушението, а и
на нарушителя, е 14.11.2019 год. или е 18.11.2019 год., в случая е без каквато
и да е съществено значение, тъй като административнонаказателното производство
е образувано своевременно, само в рамките на няколко дни след откриването на
нарушителя и на нарушението. Отделно от това, отново следва да се посочи, че
като крайна дата на периода на извършване на нарушението, е посочена датата
11.11.2019 год., като в АУАН няма констатации или твърдения, след тази дата
осъществяването на нарушението да е продължило и това е така, тъй като след
тази дата добиващата фирма, в случая ЕТ „***”, не е имала право да извършва сеч
в посочения обект, респ. да извършва и каквито и да е дейности, които да
подлежат на контрол от лицензирания лесовъд и който контрол да не е осъществен
от него, а единствено нарушението е открито след тази дата.
Несъстоятелно е, на
следващо място, и твърдението в касационната жалба, че отговорността на Н.Е.Ч.,
в качеството му на *** на ЕТ „***”, не може да бъде ангажирана за
новоизграждането на 2 броя извозни пътища, неотразени в технологичния план, тъй
като позволителното за сеч било издадено само за сеч на дървесина, но не и за
извоза на дървесина. Съгласно разпоредбата на чл.52, ал.5 от Наредба №8 от 5
август 2011 год. за сечите в горите, позволителното се издава поотделно за
всяко насаждение или за имот и насаждение и в него се определят сроковете за
сеч и извоз. В конкретното Позволително за сеч №*** от *** год., издадено на
касатора Ч., изрично е вписано, че срокът за провеждане на сечта е от
19.07.2019 год. до 30.12.2019 год. и че срокът за извоза на дървесината от
сечището е същият - от 19.07.2019 год. до 30.12.2019 год., както и че
материалите ще се извозват до временен склад по извозните пътища на
насаждението, а като допълнително изискване при провеждане на сечта е вписано -
да се спазва стриктно Наредба №8 от 5 август 2011 год. за сечите в горите. Ясно
е, че фирмата, извършваща добива на дървесина, осъществява освен сечта на
маркираните с контролна горска марка дървета, така и извоза на добитата дървесина
до временен склад и съответно лицето, на което е издадено позволителното за сеч,
следва и е длъжно да осъществява контрол по извършването на добива на дървесина
до освидетелстване на сечището, като според легалната дефиниция, дадена в §1,
т.21 от Допълнителните разпоредби на Закона за горите, „Добив на дървесина” е сеч и извоз на дървесината до временен склад.”.
От това безспорно следва, че лицето - *** на фирмата, извършваща добива, е длъжно да осъществява контрол и да следи
както за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т.ч. да се извършва сеч
само в границите на насаждението и на определените и отбелязани за сеч дървета,
така и да следи за спазването на одобрения технологичен план при добива на
дървесината, вкл. и извозът на дървесината да се извършва по извозните пътища,
съгласно издаденото позволително за сеч. Тези задължения за лицата по чл.108,
ал.2 от ЗГ, каквото лице безспорно в случая се явява и касаторът Н.Ч., следват
и от разпоредбите на чл.12б, ал.1, т.5 и т.7 от Наредба №1 от 30.01.2012 год.
за контрола и опазването на горските територии, издадена от министъра на
земеделието и храните и министъра на вътрешните работи и които задължения в
посочения период не са били изпълнени от касатора Ч., с което от негова страна
е осъществен съставът на вмененото му административно нарушение, за което му е
било наложено наказанието „глоба”, в минимално предвидения в разпоредбата на
чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, размер от 300/триста/ лева.
Така, по изложените
по-горе съображения, касационната инстанция в настоящия състав намира
подадената жалба от Н.Е.Ч.
от ***,
чрез пълномощник – адв.В.Р. от АК-***, за неоснователна и недоказана, като при
извършената служебна проверка на решението на районния съд, съгласно
изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не се констатираха твърдяните в жалбата основания
за отмяната в тази негова част. Ето защо, решението на Районен съд – Момчилград,
като правилно и законосъобразно, следва с решението по настоящото дело, да бъде
оставено в сила.
При този изход на делото
и с оглед своевременно и надлежно заявеното в отговора
на касационната
жалба искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и предвид
приложимата редакция
на нормата на чл.63 от ЗАНН, то на основание чл.63, ал.5/Нова - ДВ, бр.94 от 29.11.2019 г./, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, предл.II/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПКq
във вр. с чл.37 от ЗПП и във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, следва да бъде осъден касаторът Н.Е.Ч. от ***, да
заплати на Регионална дирекция по горите/РДГ/ - град Кърджали,
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80.00/осемдесет/ лева.
По
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.I/първо/, във вр. с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от АПК и чл.63, ал.1, предл.I/първо/
от ЗАНН, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №57 от 27.05.2020 год., постановено по АНД №64/2020
год.
по описа на Районен
съд – Момчилград.
ОСЪЖДА Н.Е.Ч. от ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Регионална дирекция по
горите/РДГ/ - град Кърджали, деловодни разноски, в размер на 80.00/осемдесет/
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.