Р Е Ш
Е Н И Е
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-9 състав, в открито съдебно заседание на четвърти май две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ АНАСТАСОВА
при участието на
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Анастасова
гражданско дело № 9768 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от В.Д.А. срещу З. „А.Б.Ж.“ осъдителен иск с правно
основание чл. 238, ал. 1, вр.
чл. 230, ал. 1 от Кодекса на застраховането /отм./ за заплащане на сумата от 150000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по договор за застраховка от 25.02.2015г., ведно
със законната лихва, считано от 16.05.2019г. /датата на депозиране на ИМ/ до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,
че на 25.02.2015г. между страните по делото е сключен договор за застраховка „Живот“
с начало на покритие на рисковете: 00.00ч. на 27.02.2015г. и край 24.00ч. на
26.02.2016г. Застрахователната сума е била 250 000.00 лева. По силата на така
сключения застрахователен договор ищецът, в качеството си на застрахован поел
задължението да заплати застрахователната премия, която била заплатена на
25.02.2015г. изцяло и наведнъж.
На 30.07.2015г. ищецът в
качеството си на шофьор претърпял ПТП, за което бил съставен констативен
протокол. В резултат на процесното ПТП ищецът
постъпил по спешност в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Света Анна“ АД.
Съобразно изготвената епикриза ищецът получил мозъчно
сътресение, контузия на главата, дисторзия на шията.
Била му поставена диагноза „киптогенна парциална
епилепсия – генерализирани точнино-клонични пристъпи
с възможна етилична генеза. Състояние след
черепно-мозъчна травма“. Впоследствие започнал да получава спонтанни припадъци
в дома си и извън него на 18.10.2015г., 12/13.11.2015г., 13/14.12.2015г.,
20.12.2015г., обективирани от медицински лица с
фишове за спешна медицинска помощ
Поставената диагноза от
УМБАЛ „Света Анна“ АД била потвърдена с епикриза и
експертно становище, издадени от МБАЛ по неврология и психиатрия „Свети Наум“,
където ищецът постъпил за терапевтично повлияване.
Ищецът посочва, че с
експертно решение с № 586/19.02.2016г. ТЕЛК за Общи заболявания гр. София, I МБАЛ,
II състав, експертна лекарска комисия освидетелства ищеца като му определя 71%
трайно намалена работоспособност, в резултат на общи заболявания: епилепсия – гранд-мал припадъци, остеохондроза
и цервикоартроза. След обжалване от страна на
ответника Националната експертна лекарска комисия, Първи специализиран състав
по неврологични болести издала Експертно решение 990/31.01.2016г., с което на
ищеца била определена 60% трайно намалена работоспособност в резултат на общо
заболяване: епилепсия, състояние след черепно-мозъчна травма – мозъчно сътресение.
Ищецът релевира,
че в периода след претърпяното ПТП и поради обективно влошеното здравословно
състояние на ищеца, последният многократно посещавал медицински прегледи при
различни специализирани медицински лица, които са потвърдили черепно-мозъчната
травма и че тя е в причинно-следствена връзка с настъпилата епилепсия.
В исковата молба се
посочва, че на 25.01.2017г. ищецът депозирал заявление до ответника, с което поканил
ответника да му заплати застрахователно обезщетение, съответстващо на трайно
намалената му работоспособност. В отговор на поканата ответникът депозирал
писмо, с което отказал да заплати обезщетението като в тази връзка заявил, че
единственият документ, който свидетелства за претърпяната черепно-мозъчна
травма е процесната епикриза,
издадена от УМБАЛ „Света Анна“ АД. В този смисъл изтъква, че във въпросната епикриза е посочено единствено, че диагнозата е мозъчно
сътресение, контузия на главата, което според ответника може да доведе единствено
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Ищецът посочва, че
заявените от ответника твърдения противоречат на представените по делото
официални документи.
С оглед всички изложените
съображения ищецът намира предявения иск за основателен и доказан изцяло.
В указания законоустановен едномесечен срок по
реда на чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Признава наличието на валидно
възникнало застрахователното правоотношение по застраховка „Живот“ с ищеца.
Същевременно намира предявения иск за неоснователен и недоказан като в тази
връзка са релевирани следните възражения: ищецът не е
претърпял твърдяното от него ПТП; твърдяното от ищеца ПТП не е злополука по
смисъла на застраховката; ищецът не е получил твърдяното от него заболяване; не
налице причинно-следствена връзка между процесното
ПТП и посоченото заболяване; оспорено е обстоятелството, че ищецът страда от
епилепсия;в Раздел III, т. 1, подточка 1.3 от застрахователната полица
изрично е посочено, че застрахователното обезщетение се определя от
застрахователно-медицинска комисия на застрахователя като констатирането на
трайна загуба на трудоспособност и определянето на нейния процент от органите
на медицинската експертиза на работоспособността, съобразно Наредбата за
медицинската експертиза, макар и предписано от закона е ирелевантно
за застрахователя; направено е искане за инцидентно произнасяне по
законосъобразността на Експертно решение № 990/138/31.10.2016г. на НЕЛК;
направено е оспорване на материалната доказателствена
сила на въпросното експертно решение като същевременно се оспорва и
автентичността на представеното магнитно-резонансно изследване от 29.10.2015г.,
въз основа на което е издадено въпросното експертно решение; релевира, че срещу ищеца е образувано досъдебно
производство, предмет на което е разследване на евентуална организирана престъпна
група за извършване на застрахователни измами, с цел набавяне на имотни облаги
в особено големи размери. С оглед изложените съображения намира предявения иск
за неоснователен и недоказан.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-9 състав,
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание
чл. 238, ал. 1, вр. чл. 230, ал. 1 от Кодекса
на застраховането /отм./
Основателността на предявения иск се обуславя от
кумулативното наличие на следните императивно необходими предпоставки:
1. Наличие на валидно облигационно правоотношение
между страните, възникнало по силата на сключен между страните по делото на 25.02.2015г.
договор за застраховка „Живот“ с начало на покритие на рисковете: 00.00ч. на
27.02.2015г. и край 24.00ч. на 26.02.2016г. и с параметри, посочени в исковата
молба;
2. Настъпила злополука,
предмет на застрахователния договор, като същата да е в резултат на внезапни и
непредвидими въздействия от външен произход;
3. Застрахованото лице да е
увредено;
4. Застрахователят да не е
изплатил обезщетение на ищеца.
При анализ на първата предпоставка от фактическия
състав на предявения иск – наличие на валидно облигационно правоотношение между
страните, възникнало по силата на сключен между страните по делото на 25.02.2015г. договор за
застраховка „Живот“ с начало на покритие на рисковете: 00.00ч. на 27.02.2015г.
и край 24.00ч. на 26.02.2016г. и с параметри, посочени в исковата молба, следва
да се посочи, че с изготвения по делото доклад /л. 238/ същата е отделена като
безспорно установена и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните.
По отношение на втората
предпоставка – настъпила злополука, предмет на застрахователния договор, като
същата да е в резултат на внезапни и непредвидими въздействия от външен
произход, следва да се посочи следното: видно от представения по делото
констативен протокол за възникнало тежко ПТП от 30.07.2015г. /л. 14 от гр. дело
№ 27431/2019г. по описа на СРС, 170 с-в/, изготвен от С.И.– мл. автоконтрольор в МВР Елин Пелин при ОДМВР – София се
установява, че на посочената дата – 30.07.2015г. в 04:00 часа е настъпило пътно транспортно произшествие с
участници Ю.К.В.,
управляващ МПС „W-8BLW“ и ищецът, управляващ лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег. № СВ ****АВ, при което ищецът
е пострадал като в тази връзка длъжностното лице е удостоверило, че ищецът е
имал комоцио. В протокола е посочено още, че и по
двата автомобила е имало увреждания като по отношение на автомобила на ищеца е
констатирана смачкана предна част на автомобила; теч на масло и антифриз, а по
отношение на автомобила на Ю.К.В. е посочено, че е налице смачкана предна част на автомобила.
Посочено е още, че ищецът е настанен в МБАЛ „Света Ана“. В протокола актосъставителят е констатирал, че водачът Ю.К.В. е загубил
контрол над автомобила, поради несъобразена с пътната настилка скорост,
преминава в насрещната лента и се удря в движещия се насреща автомобил на
ищеца.
По отношение на представения протокол за ПТ следва да
се посочи следното: протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ,
поради което има обвързваща съда материална доказателствена
сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от
съставителя му – настъпилото ПТП, и обстоятелството, че Ю.К.В. – водачът на МПС „W-8BLW“ не е представил полица за застраховка „Гражданска
отговорност”, а ищецът е представил полица за застраховка „Гражданска
отговорност” в ЗАД „Армеец“ АД. По отношение на описания от съставителя
механизъм на настъпване на ПТП, протоколът няма материална доказателствена
сила, тъй като представлява заключение на съставителя му, поради което и съдът
не е обвързан от извода на административния орган, а механизмът е елемент от
предмета на доказване в производството. В тази връзка по делото са събрани гласни
доказателства, получени чрез разпита на свидетеля на ответника Ю.К.В. /л. 518 и
сл./, от които се установява следното: свидетелят В. се е запознал с ищеца след
процесното ПТП, при което свидетелят В. е управлявал
лек автомобил „БМВ“ Е46, при което е ударил управлявания от ищеца лек автомобил
„Пасат“, в който са пътували ищецът и съпругата му; свидетелят В. заявява, че процесният инцидент се е осъществил, доколкото на пътното
платно се е появило куче, при което свидетелят В. е навлязъл в насрещното пътно
платно, за да не прегази кучето, при което е ударил управлявания от ищеца лек
автомобил; заявява, че и двамата автомобили са били смачкани; свидетелят
заявява, че ищецът е ударил главата си и доколкото неговата врата не се е
отваряла, едва са го извадили от колата
По отношение на
възражението на ответника, че срещу ищеца е образувано досъдебно производство,
предмет на което е разследване на евентуална организирана престъпна група за
извършване на застрахователни измами, с цел набавяне на имотни облаги в особено
големи размери, следва да се посочи, че видно от представеното по делото писмо от
СРП /л. 419/ се установява, че действително има образувано ДП № 3286 ЗМ
159/2018г. по описа на ГД „НП“, пр. пр. № 14762/2016г. по описа на СРП е
образувано досъдебно производство срещу лица, различни от ищеца и от свидетеля Ю.В..
Предвид представените по
делото констативен
протокол за възникнало тежко ПТП от 30.07.2015г. /л. 14 от гр. дело №
27431/2019г. по описа на СРС, 170 с-в/ и събраните гласни доказателства,
получени чрез разпита на свидетеля на ответника Ю.К.В. /л. 518 и сл./ съдът
намира, че ищецът е доказал втората предпоставка от фактическия състав на
предявения иск – настъпила злополука, предмет на застрахователния договор, като
същата е в резултат на внезапни и непредвидими въздействия от външен произход.
При анализа на третата
предпоставка от фактическия състав на предявения иск – застрахованото лице да е
увредено, следва да се посочи следното: по делото са приети основна и
допълнителна СМЕ. В основната СМЕ /л. 436-л. 449/ експертът е посочил следното:
от представената по делото медицинска документация вещото лице е установило, че
в резултат на процесното ПТП ищецът е получил травма
на главата с контузия на меките тъкани и ескориации в
ляво челно-мозъчно сътресение, дисторзио на шията;
диагнозата мозъчно сътресение е поставена въз основа само на анамнестични данни за загуба на съзнание и липса на спомен
за инцидента, при нормален неврологичен статус и КТ образ на черепни кости и
мозъчен паренхим; при освидетелствания липсват КТ
данни за развитие на мозъчен оток, от което следва извода, че дори да са били
налице промени в съзнанието, то те са лекостепенни –
зашеметяване и/или объркване, което реализира медикобиологичния
признак временно разстройство на здравето неопасно за живота като субективните
оплаквания отшумяват напълно за по-малко от 1 месец; само комоционната
кома е състояние, което поражда временна опасност за живота в случаите с
прогресиране на мозъчния оток; излизането от такава кома, дори при краткотрайна
загуба на съзнание отнема многократно повече време, от порядъка на часове, при
което пострадалият постепенно преминава обратно през степенните промени в
съзнанието – сопор, сомнолентност,
обнубилацио до пълното проясняване на съзнанието,
каквито симптоми в случая не се описват в медицинските документи; при мозъчното
сътресение с КТ на главен мозък не се установят структурни промени в мозъчния паренхим, от което следва, че не може да се очаква развитие
на травмена епилепсия, освен в случаите, когато е
„отключило“ потенциално епилептично огнище от друг произход; дисторзио коли представлява изкълчване, навяхване и
разтягане на ставите и ставните връзки на шийния
отдел на гръбначния стълб, при която се увреждат меките структури на шийния гръбнак, включваща шийна
мускулатура, лигаменти, стави, дължаща се на хиперфлексия /сгъване на главата напред/, хиперкстензия /извиване на главата назад/ или ротационна
/извиване вляво или вдясно/, при липса на счупвания и дислокации на прешлени
или техни израстъци и разместване на стави; тази травматична увреда на шийния отдел на гръбначния
стълб се характеризира с болка при движения в шийния
отдел на гръбнака с различна интензивност като най-интензивни са през първите
двадесет дни с пълно възстановяване на работоспособността за 8-10 седмици; тази
травматична увреда по своята медико-биологична
характеристика причинява болки и страдание; по време на двете хоспитализации
/19.10.2015г. в УМБАЛ „Света Анна“ и на 06.01.2016г. в УМБАЛНП „Св. Наум“ са
установени повишени стойности на чернодробните проби, което дава основание да
се обсъжда възможна етилична генеза на пристъпите и
съответно преоценка на терапията; единственият документ, въз основа на който е
приета диагнозата епилепсия е разчета МРТ изследване за наличие на единичен
фокус в дясно челно, който е „възможно да съответства на контузионно
огнище“, във връзка с който е съкратен срокът за инвалидност на една година за
медико-експертно наблюдение, след което няма данни да е преосвидетелстван;
реализирани пристъпи на епилепсия не са наблюдавани от екипите на СМП, които го
намират в ясно съзнание, контактен, адекватен, без отпадна неврологична
симптоматика; едва след МРТ изследване за пръв път, както при амбулаторния
преглед /02.12.2015г./, така и по-късно при стационарен престой
/06.01-09.01.2016г./ се описва лека отпадна неврологична симптоматика,
кореспондираща с разчета на изследването и която не се намира при клиничния
преглед в НЕЛК; при ЕЕГ изследване /02.12.2015г./ не се установява огнищна и генерализирана пароксизмална
активност, маркер за епилепсия.
В приетата по делото допълнителна СМЕ /л. 553-л. 564/ експертът
е посочил следното: ищецът е изписан без настъпили усложнения в ясно съзнание;
ищецът е бил в ясно съзнание през целия период на активно наблюдение, без
клинични данни за развитие на мозъчен оток, с благоприятна динамика, без индикации
за повторно КТ/МРТ изследване на главен мозък; видно от проследяващата
медицинска документация при пострадалия ищец мозъчното сътресение е лекостепенно с благоприятна динамика; по-дългия
възстановителен период е персистиращо главоболие, при
негативен неврологичен статус, без отпадна неврологична симптоматика от
централен произход се дължи и на навяхването на шията при предварително увреден
терен/установени с рентгенови снимки от 15.02.2016г. цервикоспондилоза
и остеохондроза на ниво С4-С5, С5-С6/, както и при
неспазване на лечебно-хранителен режим.
По делото е приета съдебно-почеркова
експертиза /л. 587-л. 591/, в която вещото лице е посочило, че подписът в
мястото за „Провел изследването: д-р К.“ на магнитно-резонансно изследване
МП-26363/29.10.2015г. /л. 25 от гр. дело № 27431/2019г. по описа на СРС, 170 с-в/ за лицето В.Д.А. – обект на експертизата е ксерокопие
на подпис, който не е изпълнен от Р.К.К..
В сключения между страните договор за
застраховка от застрахователното дружество е поето задължение за покриване на
риска "трайна загуба на трудоспособност от застрахователна
злополука". В Раздел III, т. 1.3 /л. 8 от гр. дело № 27431/2019г. по описа на СРС, 170 с-в/ е посочено, че при трайна загуба на
трудоспособност в резултат на злополука, на застрахования се изплаща процент от
застрахователната сума, равен на процента загубена трудоспособност, определен
от застрахователно-медицинска комисия на застрахователя. В чл. 9. 11. от общите условия към договора за застраховка
/л. 13 от гр.
дело № 27431/2019г. по описа на СРС, 170 с-в/, във връзка с Раздел III, т. 1.3 се сочи, че процентът на
загубената трудоспособност се определя от застрахователно-медицинска комисия на
дружеството след окончателно и пълно стабилизиране на получените увреждания, но
не по-рано от три месеца и не по-късно от дванадесет месеца от датата на
злополуката. В настоящия случай ищецът е бил освидетелстван от експертна
комисия с Експертно
решение 990/31.01.2016г. на НЕЛК /л. 59 от гр. дело № 27431/2019г. по описа на
СРС, 170 с-в/. Представеното
по делото експертно решение представлява индивидуален административен акт,
който подлежа на обжалване по административен и съдебен ред, съгласно чл. 112 от Закона за
здравето. В случая с експертно решение с № 586/19.02.2016г. ТЕЛК за Общи заболявания гр.
София, I МБАЛ, II състав, експертна лекарска комисия освидетелства
ищеца като му определя 71% трайно намалена работоспособност, в резултат на общи
заболявания: епилепсия – гранд-мал припадъци, остеохондроза и цервикоартроза
като след обжалване от страна на ответника Националната експертна лекарска
комисия, Първи специализиран състав по неврологични болести издала Експертно
решение 990/31.01.2016г., с което на ищеца била определена 60% трайно намалена
работоспособност в резултат на общо заболяване: епилепсия, състояние след
черепно-мозъчна травма – мозъчно сътресение.
Във връзка с гореизложеното
следва да се посочи, че основният спорен въпрос по делото е дали вследствие на уврежданията от процесното
ПТП ищецът действително е получил епилепсия и съответно дали трайно намалената
му трудоспособност е правилно определена на 60%. В тази връзка обаче съдът
следва да отговори на въпроса допустимо ли е гражданският съд да се произнася
инцидентно по валидността и законосъобразността на решението на НЕЛК. В този
смисъл настоящият състав намира, че гражданският съд може инцидентно да се
произнася по валидността на решението на НЕЛК, но не и по неговата законосъобразност
като в тази връзка следва да се изложат следните съображения: съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК, съдът се произнася инцидентно по
валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на
съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по
законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се
противопоставя на страна по делото, която не е била участник в
административното производство по издаването и обжалването му /чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК/.
Нормата на чл.
17, ал. 2 ГПК е израз и на задължението, установено с чл. 117 от Конституцията по отношение на съдебната власт, да защитава правата и
законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата./в този смисъл
е Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК/. В тази
връзка следва да се съобрази и нормата на чл. 113, ал.
3 от ЗЗдр. посочва, че решенията на органите на медицинската
експертиза (каквото е и решението на НЕЛК), които не са обжалвани или редът за
обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации
в страната. Доколкото решенията на НЕЛК са индивидуални административни актове,
то нормата на чл. 17, ал. 2 от ГПК би следвало да се прилага и към него. (в
този смисъл са Решения на ВКС: 42-2012-IV Г. О. по гр. д. 267/2011 г.; 185-2010-III
Г. О. по гр. д. 5 264/2008 г.; 273-2011-IV Г. О. по гр. д. 652/2010 г.;
157-2011-III Г. О. по гр. д. 1125/2010 г./. В тази връзка следва да се посочи,
че видно от
представеното по делото Експертно решение 990/31.01.2016г. на НЕЛК /л. 59 от
гр. дело № 27431/2019г. по описа на СРС, 170 с-в/ се установява, че ответникът е участвал в производството
по обжалване на експертно решение с № 586/19.02.2016г. ТЕЛК за Общи
заболявания гр. София, I МБАЛ, II състав
настоящият съдебен състав намира, че е недопустимо да се произнася по законосъобразността на
решението на НЕЛК. В тази връзка съдът следва да посочи, че ответникът не е
изложил каквито и да било възражение по отношение на валидността на решението
на НЕЛК като единствените възражения са насочени срещу законосъобразността му,
които е недопустимо да се обсъждат от настоящия състав, с оглед императивната
разпоредба на чл. 17, ал. 2 ГПК. Ето защо съдът възприема установеното в решението
на НЕЛК, че вследствие на ПТП ищецът е получил увреждания, довели до 60 %
трудоспособност. Съдът не обсъжда заключенията на вещите лица лекари, защото
така би нарушил разпоредбите на чл. 17, ал. 3 ГПК и на чл. 113, ал.
3 от ЗЗдр. Съдът намира възражението на ответника, че съгласно Раздел
III, т. 1.3 от процесния договорпроцентът на
загубената трудоспособност се определя от застрахователно-медицинска комисия на
дружеството за неоснователно предвид императивната разпоредба на чл. 113, ал.
3 от ЗЗдр. и задължителния характер на решението на
НЕЛК. Този резултат в
решението на НЕЛК, съотнесен към застрахователната
сума /60% х 250 000 лева/, дава обезщетение в размер на процесната сума от 150000 лева.
С оглед изложените съображения предявеният иск се
явява основателен и доказан изцяло.
Основателно е и искането за присъждане на законна
лихва,
считано от 16.05.2019г. /датата на
депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането.
По отговорността за разноските:
С оглед
изхода на спора, право на разноски възниква за ищеца.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на адв. И. Е.Г. следва да се
присъди сумата от 10650.00 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в
полза на бюджета на СГС сумата от 6000 лева – държавна такса.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „А.Б.Ж.“, с ЕИК ******, със съдебен адрес:*** да
заплати в полза на В.Д.А., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, оф. 9, на основание чл. 238, ал. 1, вр. чл.
230, ал. 1 от Кодекса на застраховането /отм./ сумата от 150000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор
за застраховка от 25.02.2015г., ведно със законната лихва, считано от
16.05.2019г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА З. „А.Б.Ж.“,
с ЕИК ******, със съдебен адрес:*** да заплати на адв.
И. Е.Г. от Софийска адвокатска колегия, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т.
2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2,
т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения сумата от 10650.00 лева
– адвокатско възнаграждение за производството пред СГС.
ОСЪЖДА З. „А.Б.Ж.“, с ЕИК ******, със съдебен адрес:*** да
заплати, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на Софийски градски
съд сумата от 6000
лева – държавна такса за предявения иск.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: