Решение по дело №1623/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Н.В.Р., чрез адв. Д.Д., срещу решение № 901 от 14.06.2023 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20233110201069/2023г., по описа на ВРС, 5 състав, с което е потвърден електронен фиш /ЕФ/ серия К № 6891649, издаден от ОД на МВР Варна, с който на Н.В.Р. за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 800 лева на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.4 вр.ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и необосновано, постановено при допуснати нарушения на материални закон и съдопроизводствените правила. Основните доводи, с които се атакува въззивното решение са свързани с факта, че след връчване на ел.фиш е налице допълване на същия. Настоява решението на ВРС да се отмени като незаконосъобразно и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Алтернативно моли касационната инстанция да отмени оспореното решение на Районен съд – Варна и вместо него да постанови друго, с което да отмени процесния електронен фиш. В съдебно заседание процесуалния представител на Р. поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касацията в становище с.д. № 14042/ 04.10.2023 г. оспорва жалбата като неоснователна. Настоява решението на РС – Варна да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно издадено. Моли съда в полза на ответника да присъди юрисконсултско възнаграждение с постановяване на касационното решение и едновременно с това, алтернативно, прави възражение за прекомерност на претендирания от касатора размер на адвокатския хонорар и настоява в случай, че съдът уважи жалбата, да присъди такъв в минимален размер.

Представляващият ВОП намира жалбата за частично основателна по отношение възражението за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Счита, че въззивната инстанция е достигнала до извод за извършено нарушение в условие на повторност, без да са събирани доказателства в тази насока.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.

Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл. 348, ал. 1 от НПК, като касационният съд обсъжда посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно съгласно чл. 218 от АПК. По аргумент от чл. 220 от АПК, проверката за приложението на материалния закон касационният съд проверява въз основа на фактическите установявания, съдържащи се в съдебния акт на въззивната инстанция.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Варна е бил електронен фиш серия К № 6891649, издаден от ОД МВР Варна, с който на Н.В.Р., за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 800 лева на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.4 от Закона за движението по пътищата. Административнонаказателната отговорност на Р. е ангажирана за това, че на 13.01.2023 г., в 12,35 ч., в гр. Варна на Аспарухов мост на Южен пътен възел посока бул. „Хр. Ботев“ с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 120 сс8е е заснето движение на лек автомобил Субару Легаци с рег. № ****, със скорост 86 км/ч, която надвишава с 36 км/ч максимално допустимата за движение в населено място скорост от 50 км/ч. – нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Изготвен е клип. Въз основа на заснетото срещу Р., като собственик на превозното средство, е издаден оспорения Електронен фиш серия К № 6891649. Нарушението е квалифицирано като повторно, с оглед обстоятелството, че е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на Електронен фиш К/4640047 за извършено друго такова нарушение. На Р. е наложена глоба в размер на 800 (осемстотин) лв. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.

В хода на въззивното производство съдът е изискал служебно от ОД на МВР – Бургас справка относно наложените наказания на водача Н. В. Р. за извършени от него други нарушения на ЗДвП. По делото е приложен и ел. фиш, сер. К № 4640047, видно от който за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП на Р. е наложена глоба. Въз основа на това, както и на доказателствата, представени ведно с административнонаказателната преписка, въззивният съд установил, че оспореният ЕФ е законосъобразен доколкото всички доказателства по делото, доказват извършването на нарушението от санкционирания водач в условие на повторност. Мотивиран така, Районен съд – Варна постановил решение, с което потвърдил Електронен фиш серия К № 6891649.

След извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, настоящият състав на съда намира касационната жалба за основателна. Аргументите за това са следните:

Споделят се изводите на въззивната инстанция досежно съответствието на оспорения ЕФ с изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Заснетите от техническо средство изображения се явяват годни веществени доказателства по аргумент от чл. 189, ал. 15 ЗДвП доколкото имат способността да записват датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, поради което същите по категоричен начин доказват извършването на описаното в електронния фиш нарушение. Споделят се и изводите относно правилното установяване на административнонаказателно отговорното лице предвид липсата на декларация по чл. 188, ал.1, изр. 2 от ЗДвП от Р., в която да сочи друго лице като извършител на деянието.

Настоящия съдебен състав няма да обсъжда част от наведените доводи в жалбата, тъй като същите са свързани с доказателства, които не са представени по делото до приключване на съдебното следствие, а едва 10 дни след това.

Независимо от изложеното, оспореното решение следва да се отмени.

Проверката за приложението на материалния закон касационният съд проверява въз основа на фактическите установявания, съдържащи се в съдебния акт на въззивната инстанция – аргумент от чл. 220 АПК.

Отговорността на Р. е ангажирана за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал.4 от същия закон, т.е. в условие на повторност.

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал.4 от ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Съгласно §6, т.33 от ДР на ЗДвП "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Ето защо от съществено значение за решаване на правния спор е да се установи, кога е влязъл в сила ел. фиш серия К № 4640047.

В разглеждания случай съдът се е позовал на данните посочени в представена справка, относно датата на връчване на фиша, но липсват данни кога същия е влязъл в сила. Този пропуск на съда сочи, че част от изложените в атакуваното решение правни изводи – тези за извършване на нарушението в условие на повторност, не се основават на конкретни доказателства, т.е. решението е немотивирано – процесуално нарушение от категорията на съществените по смисъла на чл. 348, ал.3, т.2, предл. 1 от НПК. Констатираното е основание за отмяна на въззивното решение като незаконосъобразно.

При новото разглеждане на делото съдът следва да изиска доказателства за датата на влизане в сила на ел. фиш серия К № 4640047. Едва след установяване на този факт съдът би имал основание да коментира дали нарушението е извършено повторно по смисъла на чл. 182, ал.4 от ЗДвП, вр. §6, т.33 от ДР на ЗДвП или не.

При този изход на спора пред касационната инстанция разноските следва да се определят при новото разглеждане на делото от районния съд, съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Н.В.Р., чрез адв. Д.Д. решение № 901 от 14.06.2023 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20233110201069/2023г., по описа на ВРС, 5 състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: