Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
04.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №13514/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от И.И.Г., с която е предявен осъдителен иск срещу
П.на Р.Б. с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 50000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на
обвинение за престъпление, за което е оправдан. Претендира законната лихва от 22.06.2017 г., както и
направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че срещу него се е водило наказателно производство, по което е постановена
оправдателна присъда, като за периода от привличането му като обвиняем до
оправдаването му е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в негативните психически и емоционални
последици, накърнени са честта и достойнството му, семейството му е изпитало
значителни неудобства.
Ответникът
оспорва иска по основание
и размер. Счита, че не са доказани твърдените вреди, няма прекомерност на
мерките за процесуална принуда срещу ищеца, претендираното обезщетение не е
съответно на реално понесените вреди.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
Ищецът е
привлечен по ДП №ЗМ-352/2010 г. като обвиняем за престъпление по чл.194 НК –
кражба за това, че като съизвършител, в съучастие с други лица, отнел чужди
движими вещи с намерение противозаконно да ги присвои.
В досъдебната
фаза на наказателното производство ищецът е задържан за 72 часа, взета му е
мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 500 лв., както и забрана да
напуска пределите на Р.Б.. След внасяне на обвинителен акт в съда през 2011 г.
е образувано наказателно производство по НОХД №668/2012 г. на СРС, като с
присъда от 06.06.2017 г. ищецът е признат за невиновен по повдигнатите му
обвинения. Относно мерките за процесуална принуда срещу ищеца няма спор между
страните, че същите са описаните в Доклада, изготвен от Инспектората при ВСС.
Установява
се от Писмо от Инспектората към ВСС (л.44 от делото), че е сключено
споразумение между ищеца и МП, по силата на което на ищеца е заплатено
обезщетение по реда на чл.60а и сл. ЗСВ за нарушаване правото на разглеждане и
решаване в разумен срок на процесното НОХД №668/2012 г.
От
показанията на свидетеля В.Б.се установява, че процесният случай е първи сблъсък
на ищеца с полицията, след освобождаването си от ареста е бил стресиран, по
време на разследването и разглеждане на делото е бил притеснен, отчаян,
продъ;жава да се чувства зле, да е нервен и гневен, стои си вкъщи и отбягва
социални контакти. За наказателното производство са знаели и коментирали не
само семейството на ищеца, но и негови колеги.
Съдът не
кредитора показанията на свидетелката в частта относно медийно разгласяване на
случая – свидетелката дава неясно данни по този въпрос, а други доказателства
не са представени, липсват и твърдения в тази насока в исковата молба.
При така
установените факти съдът намира, че се е осъществил фактическият състав на
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно: в полза на ищеца е възникнало вземане за
обезщетение за вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за
престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда. Вредите, изразяващи
се в преживени негативни емоции, накърняване на авторитета му, неудобства за
него и семейството му, свързани с взетите мерки за неотклонение в периода на
изпълнението им, са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение.
При
определяне на размера на обезщетението съобразно чл.52 ЗЗД съдът съобрази
указанията, дадени с ПП 4/1968 г. на ВС, както и практиката, постановена от ВКС
по реда на чл.290 ГПК по въпроса за определянето на обезщетението (решение № 532/24.06.2010
г. по гр.д. № 1650/2009 г. III ГО, ГК, решение № 356/09.12.2014 г. по гр.д. № 2946/2014
г. IV ГО, ГК). Съобразно цитираните актове следва да се съобразят вида и
характера на упражнената процесуална принуда, общата продължителност и предмета
на наказателното производство, поведението на страните, процесуалните им
представители и компетентните органи в наказателното производство, последиците
от увреждането съобразно тяхната продължителност, степен и интензитет,
възрастта на увредения, общественото и социалното му положение.
При
съблюдаване на тези критерии съдът съобрази следното: Продължителността на
наказателно производство не следва да се отчита при определяне на размера на
обезщетението, тъй като на ищеца вече е изплатено обезщетение за нарушаване
правото на разглеждане на делото в разумен срок. Процесуалната принуда срещу
ищеца се изразява във вземане на мярка за неотклонение „парична гаранция“,
която не е свързана с прекомерни неудобства, нито с някакви ограничения в
придвижването, начина на живот и ежедневната рутина на ищеца. Забраната за
напускане пределите на Р.Б. също не се отразява на ежедневието на ищеца, освен
ако някой аспект от живота му не е свързан с често пътуване в чужбина, каквито
твърдения няма. Участието в процесуални действия при разглеждане на делото в
досъдебна и съдебна фаза неминуемо води до негативни емоции и притеснение,
накърняване на доброто име и авторитет. Следва да се отчете тежестта на
престъплението, за което е обвинен ищецът по процесното дело – за тежко по
смисъла на чл.93, т.7 НК престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода повече от пет години. Съдът съобрази още и възрастта на ищеца – мъж в зряла възраст, с изградени социални контакти и среда, семейни и
приятелски връзки, както и обстоятелството, че по делото не се установяват
други престъпни прояви у него – той е с чисто съдебно минало и по данни от
свидетелката, процесния случай е бил негов първи досег с полицията.
При отчитане
на всички тези критерии съдът приема, че справедливото обезщетение е в размер
на 4000 лв. Следва да се отбележи, че размерът на обезщетението е съобразен с
критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен обективно
установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща
от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като
ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящият състав приема, че сумата от 4000
лв. отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за
претъпените от ищеца неимуществени вреди и е съобразена с обществената мяра за
справедливост, като размерът на определеното обезщетение е в най-висока степен
повлиян от обстоятелството, че ищецът е неосъждан и процесното обвинение за
него е било първи досег с правосъдието. Отново следва да се посочи, че
обезщетението не включва понесените вреди от продължителността на разглеждане
на делото – за срок, извън разумния, за което на ищеца е определено и изплатено
обезщетение от МП.
По тези
съображения съдът приема, че искът следва да се уважи а сумата от 4000 лв. и да
се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 50000 лв.
Претенцията
за законна лихва е основателна. Лихва за забава се дължи от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда – 22.06.2017 г. – така т.4 от ТР №3/2005 г. на
ОСГК на ВКС.
По
разноските:
На ищеца, с оглед искането му по
чл.78, ал.1 ГПК и изхода на делото, следва да се присъдят направените разноски
за държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от иска – за сумата от 160 лв. или общо 170 лв. Възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно – уговорения
от страните размер не надвишава минималния по Наредба №1/2004 г.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р.Б., адрес: гр.София, бул. *****,
да заплати на И.И.Г., ЕГН:**********,
както следва:
на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение по НОХД №668/2012
г. на СРС за престъпление, за което е оправдан, ведно със законната
лихва от 22.06.2017 г. до окончателното плащане и
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 170 лв., представляваща съдебни
разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 50000 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: