НОХД
6759/2017г. – Пловдивски районен съд – VІІІ наказателен състав
МОТИВИ
:
Срещу подсъдимия Л.С.Т. е роден на *** ***,
живущ ***, б., български гражданин, с висше образование, работещ, неженен, осъждан,
ЕГН ********** е повдигнато обвинение в това, че на 22.03.2016 г. в гр.Пловдив,
на кръстовището на ул. „Гладстон" с ул.
„Преслав", при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Мерцедес" модел „Ц220" per. № **
**** **, е нарушил правилата за движение:
• Чл.5
ал.1 т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди";
• Чл.20
ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват".
• Чл.31
ал.1 от ППЗДвП: „За регулиране движението на пътните
превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други участъци от
пътя се използват светофари с по три светещи полета, с които се подават
немигащи светлинни сигнали с червен, жълт и зелен цвят на светлината";
• Чл.31
ал.7 т.1 от ППЗДвП: „Светлинните сигнали имат
следното значение: червена светлина - означава „Преминаването е
забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават
„стоп-линията" или, ако няма такава да преминават линията на която е
поставен светофара. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището,
водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека,
и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на Г.Б.М. ЕГН **********, изразяваща се в счупване на
главичката на лъчевата кост, трайно затрудняващо движенията на горен десен
крайник - престъпление по чл.343 ал.1 б."б" пр.2-00 вр. чл.342 ал.1
от НК.
За
съвместно разглеждане с наказателния процес няма предявен граждански иск от
страна на пострадалия Г.Б.М. /с повереници адв. П. и адв.С./,
като същият е конституиран в качеството си на частен обвинител срещу подс. Т. .
Представителят
на Районна прокуратура – Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото обвинение,
което счита за доказано по безспорен и категоричен начин, предлага на Съда да
признае подсъдимия Т. за виновен в извършване на деянието, за което е даден на
Съд, като му наложи наказание „ лишаване
от свобода ” за срок от 6 до 8 месеца, чието изтърпяване да бъде отложено по
реда на чл. 66,ал.1 от НК за срок от 3 години, считан от датата на влизане на
присъдата в законна сила. Прокурорът също така предлага подс.
Т. да бъде лишен от правото да управлява МПС на основание чл. 343г. от НК за
срок не по- малък от срока на лишаване от свобода, както и да бъдат присъдени в
негова тежест и направените по делото разноски.
Повереникът
на частния тъжител Г.М. – адв. П. - също намира , че повдигнатото срещу Т.
обвинение е доказано по безспорен и
категоричен начин, поради което и да му бъде наложено съответното наказание
/без да се ангажира с посочването на конкретен вид или размер/, а също така да
бъде осъден да заплати направените от пострадалия разноски по упълномощаване на
повереник.
Подсъдимият
Л.Т. в хода на досъдебното производство не се признава за виновен в
извършването на престъплението, за което е даден на съд, като в съдебно
заседание поддържа същата линия на поведение, като чрез защитника си – адв. С.
– моли Съда да го признае за невиновен и оправдае по това обвинение, което
счита за недоказано по несъмнен начин.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност , намира и приема за установено следното:
Обвиняемият Л.С.Т. е роден на *** ***,
живущ ***, б., български гражданин, с висше образование, работещ, неженен,
осъждан, ЕГН **********.
На 22.03.2016 г. около 10:30 часа, св.Г.Б.М.
*** със св.Д.З.И.. И двамата карали мотоциклети, като св.М. управлявал
мотоциклет марка „Сузуки".
Двамата се разбрали заедно да пътуват до
гр.Пловдив, където традиционно за първа пролет се провеждал рокерски събор.И
двамата ,следвайки се, потеглили от гр. П., като към 11:00 часа навлезли в
гр.Пловдив откъм „Скобелева майка" и продължили
направо към ул. „Гладстон".
На кръстовището на ул. „Гладстон" с ул. „Преслав" и двамата преустановили
движението, тъй като кръстовището било регулирано със светофар и за тях сигналът
бил червен. По същото време подс.Л.Т., който бил правоспособен
водач на МПС, управлявал лек автомобил марка „Мерцедес" модел „Ц220" per. № ** **** ** и се движел по ул. „Преслав" в
гр.Пловдив.
Н
посоченото кръстовище подсъдимият предприел маневра „завой наляво" и
навлязъл от ул. „Преслав" по ул. „Гладстон".
В обясненията си подсъдимият потвърждава, че преди момента на пнастъпване на ПТП , действително е управлявал посочения
автомобил и при приближаване на кръстовището не е карал с превишена скорост. Забелязал , че
светофарната уредба работи, а за него светел зелен сигнал. Тъй като живеел в
близост и често преминавал през това место , Т. заявява , че при навлизане в
кръстовището откъм ул.”Преслав” видимостта не е много добра.Т. също така
забелязал , че в лентата за движение от запад на изток имало автомобили ,
изчакващи на червен сигнал на светофара. Същевременно, ведно с маневрата
наляво, подсъдимият чул и оглушителен звук от форсиране на двигател, който
идвал отляво, откъм подлеза на ул.”Гладстон”. След
като бил навлезнал в кръстовището , въпреки , че
предположил наличието на превозно средство от лявата си страна, Т. предприел
маневрата , като миг след това усетил силен удар в шофьорската врата на
управлявания от него автомобил. Стъклото се на вратата се пръснало, а мерцедеса
продължил направо и се спрял в бордюра на тротоара до оградата на Симеоновата
градина. Тъй като не разбрал какво го е ударило, погледнал през задното стъкло
и видял една търкаляща се каска на моторист върху уличната настилка. Тъй като вратата
на управлявания от него автомобил не можела, Т. излезнал
през пасажерската отдясно и се отправил към пострадалия /св. Г.М./. На место
видял още един мотоциклетист /св.Д.И./, когото попитал как каска на М. се е
озовала на земята, при което И. му обяснил , че пострадалият я е свалил сам от
главата си. Самият М. бил на крак, но видимо бил зашеметен и не говорел. На
кръстовището се били събрали около 5-6 човека , но до идването на полицейските
органи никой не останал на местопроизшествието. След известно време
пострадалият бил качен на автомобил на „Бърза помощ“, подсъдимият отново провел
разговор със св. Д. И., който му обяснил , че М. веднага след удара не е усещал
, като в последствие усетил силни болки в едната си ръка.
Относно случилото се на инкриминираната дата,
пострадалият М., потвърждава , че на 22 март 2016г. пътувал със своя познат Д.И.
*** за откриването на мото-събора. И двамата управлявали мотоциклетите си с
предпазни каски и със светнати фарове. Влезли в Пловдив от „Скобелева
майка” и се отправили по бул.”Кн.Мария Лиуза” към бул. „Руски“,от където тръгвало шествието. Навлизайки
в подлеза на ул.”Градстон” и двамата се движели в
лявата лента, като св. И. бил зад него. М. заявява, че не е превишавал
ограничението от 50км.ч. за градски условия, въпреки , че не бил следил скоростомера на мотоциклета. На излизане от подлеза в посока запад,
светнала червена светлина на светофара, поради което и двамата преустановили
движението за да изчакат зелен сигнал, като св. И. бил от дясната страна на
пострадалия. Когато светнало зелено и М. потеглил, констатирал , че насрещните
автомобил , правещи техен ляв завой вече се били изнесли от кръстовището и то
било свободно. Изневиделица пред него са появил автомобила на подсъдимия, при
което настъпил удар и М. ударил главата си, защитена с предпазна каска във
вратата на мерцедеса, след което прелетял над колата и със задно салто се
приземил. Веднага след удара свали
каската си и въпреки , че бил в шок, забелязал, че св. Д. И. е спрял вдясно от
него, а след това изтикал вече повредения мотоциклет на пострадалия. В резултат
на удара му било причинено счупване на главичката
на лъчевата кост на десния лакът.
В
същата насока са и показанията на св. Д.И., който изцяло потвърждава казаното
от пострадалия относно фактическата обстановка, такава , каквато е била към
момента на инцидента. Потвърждава също
така , че Г.М. потеглил пръв при смяната на светлинния сигнал от червен на
зелен. Изчакал го да потегли, с цел да може да мине зад него, тъй като насреща
се намирал пешеходен остров, очертан с бордюр. В този момент И. видял, че л.а.Мерцедес,
идващ от ул.”Преслав” не спира, като дори леко ускорил с цел по- бърза да
премине кръстовището, при което настъпил и удара в лявата шофьорска врата на
автомобила. Св. И. потвърждава също така, че малко след сблъсъка, автомобила на
подсъдимия бил преместен от него с цел да не предизвиква задръстване.
На
инкриминираната дата св. Л.Г. се движел със своя лек автомобил по ул.”Гладстон” посока запад – изток , като при подминаване
сградата на Синдикалния дом „Б.Христов”, чул звук от силен удар , който идвал
откъм намиращия се по- надолу подлез. При преминаването си през
местопроизшествието, Г. забелязал ударени лек автомобил и мотоциклет, но тъй
като сигналът на светофара за него бил зелен, свидетелят извършил маневра
наляво по ул.”Преслав” и не забелязал подробности от обстановката.
Бил извършен и оглед на местопроизшествие,
изготвен бил и албум. На мястото на инцидента пристигнали и полицейски
служители, сред които били свидетелите И.С.К. и Т.Д.Д.,
които заявяват , че не са очевидци на самото произшествие, а са били изпратени
от дежурната част за неговото констатиране и отработване.
Назначената съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни № 165/2016 г. е дала заключение, че на Г.Б.М. е
било причинено: счупване на главичката на лъчевата кост довело до трайно
затрудняване движенията на горен десен крайник - това телесно увреждане
представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК. Освен това на М.
е било причинено контузия на главата, кръвонасядане в
слабинната област и на лява предмишница - причинили
болка и страдание. Описаните увреждания са в резултат на удари с или върху
твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени както се
съобщава в данните по досъдебното производство при станалото пътнотранспортно
произшествие, с което са в пряка причинна връзка.В съдебно заседание СМЕ се
поддържа изцяло от *** Н..
В съдебно заседание вещото лице С. М.
поддържа назначената и изготвена по дознанието автотехническа експертиза.
Същата дава заключение, че ударът е настъпил на платното за движение в
конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира: по
дължина на около 6-7 м. западно от ориентир № 1, приет в протокола за оглед, по
широчина на около 11,5-12,5 м. северно от ориентир № 1. Скоростта на движение
на мотоциклет „Сузуки" в момента на удара е била
около 45 км./ч. Скоростта на движение на лек автомобил „Мерцедес С220
CDI", непосредствено преди задействане на спирачната му система /и в
момента на удара/ е била около 29 км./ч.
В анализираната пътна ситуация водачът
на мотоциклет „Сузуки" е нямал техническа
възможност да го установи преди мястото на удара и а избегне произшествието
чрез безопасно екстремно спиране. Водачът на мотоциклет „Сузуки"
би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране,
ако се е движел със скорост по-малка от 22 км./ч. Съдът намира , че от
техническа гледна точка и на база събраните устни доказателства механизмът на
анализираното пътнотранспортно произшествие е следният: водачът Г.Б.М. е
управлявал мотоциклет „Сузуки" по платното за
движение на ул. „Гладстон" в посока от изток на
запад, като е потеглил от неподвижно състояние и е навлязъл в кръстовището с
ул. „Преслав". През това време подсъдимият Л.Т. е управлява лек автомобил
„Мерцедес С220 CDI" по платното за движение на ул. „Преслав" в посока
от север на юг, като при достигане до кръстовището е навлязъл в него и е
предприел маневра „завой наляво". Така е настъпил неизбежен удар в
предната част на мотоциклет „Сузуки" и в лявата
страна на лек автомобил „Мерцедес С220 CDI". След удара мотоциклет „Сузуки" е паднал на платното за движение, на мястото и
в положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието, а лек автомобил „Мерцедес С220 CDI" е спрял на
платното за движение на мястото и в положението отразени в протокола за оглед и
видни от фотоалбума на произшествието. Съдът изцяло приема , че основна причина
за настъпилото произшествие от техническа гледна точка,е че двете моторни
превозни средства са навлезли в кръстовището едновременно, като съгласно
свидетелските показания, водачът на лек автомобил „Мерцедес С220 CDI" Л.С.Т.
е навлязъл на червен сигнал на светофара.
В досъдебното производство е назначена и
изготвена комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, която дава
заключение, че от медицинската документация са установени травматични
увреждания, които са в резултат на удар на тялото на пострадалия с мотоциклета
в автомобила. Вследствие на този удар на М. са били причинени кръвонасядане в слабинната
област, контузия на главата, кръвонасядане на лява
предмишница, счупване на главичката на дясна лъчева кост /в областта на
лакътната става/ без разместване. Ударът е настъпил на платното за движение в
конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира - по
дължина на 6-7 метра западно от ориентир №1, приет в протокола за оглед, по
широчина на около 11,5-12,5 метра северно от ориентир № 1. Скоростта на
движение на мотоциклет „Сузуки" в момента на
удара е била около 45 км./ч. Скоростта на движение на лек автомобил „Мерцедес
С220 CDI" непосредствено преди задействане на спирачната му система /и в
момента на удара/ е била около 29 км./ч. В анализираната пътна ситуация,
водачът на мотоциклет „Сузуки" е нямал
техническа възможност да го установи преди мястото на удара и да избегне произшествието
чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на мотоциклет „Сузуки"
би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране,
ако се е движел със скорост по-малка от 22 км./ч., като от техническа гледна
точка механизмът на анализираното пътнотранспортно произшествие категорично
сочи , че пострадалият Г.М. е управлявал мотоциклет „Сузуки"
по платното за движение на ул. „Гладстон" в
посока от изток на запад, като е потеглил от неподвижно състояние и е навлязъл
в кръстовището с ул. „Преслав". През това време подсъдимият Т. е
управлявал лек авотомбил „Мерцедес С220 CDI" по
платното за движение на ул. „Преслав" в посока от север на юг, като при
достигане до кръстовището е навлязъл в него и е предприел маневра „завой наляво".
Така е настъпил неизбежен удар в предната част на мотоциклет „Сузуки" и в лявата страна на лек автомобил „Мерцедес
С220 CDI". След удара мотоциклет „Сузуки" е
паднал на платното за движение на мястото и в положението отразени в протокола
за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието, а лек автомобил
„Мерцедес С220 CDI" е спрял на платното за движение на мястото и в
положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието. Основна причина за настъпилото произшествие от техническа
гледна точка е, че двете моторни превозни средства са навлезли в кръстовището
едновременно, като съгласно свидетелските показания водачът на лек автомобил
„Мерцедес С220 CDI" Л.С.Т. е навлязъл на червен сигнал на светофар. Назначената
допълнителна автотехническа експертиза е дала заключение, че ударът е настъпил
на платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която
приблизително се намира по дължина на около 0-1 метра западно от ориентир № 2,
приет в протокола за оглед, по широчина на около 11,0-11,5 метра северно от
ориентир № 2. Мястото на удара е съобразена със стъклата паднали от предна лява
врата на лек автомобил „Мерцедес С220 CDI", които са паднали след мястото
на удара по посоката на движение на автомобила. Скоростта на движение на
мотоциклет „Сузуки" в момента на удара е била
около 42 км./ч. Скоростта на движение на лек автомобил „Мерцедес С220 CDI"
непосредствено преди задействане на спирачната му система /и в момента на
удара/ е била около 27 км./ч. В анализираната пътна ситуация, водачът на
мотоциклет „Сузуки" е нямал техническа
възможност да го установи преди мястото на удара и да избегне произшествието
чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на мотоциклет „Сузуки"
би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране,
ако се е движел със скорост по-малка от 18 км./ч. Най-вероятен от техническа
гледна точка е следният механизъм на анализираното пътнотранспортно
произшествие: водачът Г.Б.М. е управлява мотоциклет „Сузуки"
по платното за движение на ул. „Гладстон" в
посока от изток на запад, като е потеглил от неподвижно състояние и е навлязъл
в кръстовището с ул. „Преслав". През това време, водачът Л.С.Т. е
управлявал лек автомобил „Мерцедес С220 CDI" по платното за движение на
ул. „Преслав" в посока от север на юг, като при достигане до кръстовището
е навлязъл в него и е предприел маневра „завой наляво". Така е настъпил
неизбежен удар в предната част на мотоциклет „Сузуки"
и в лявата страна на лек автомобил „Мерцедес С220 CDI". След удара
мотоциклет „Сузуки" е паднал на платното за
движение на мястото и в положението отразени в протокола за оглед и видни от
фотоалбума на произшествието, а лек автомобил „Мерцедес С220 CDI" е спрял
на платното за движение на мястото и в положението отразени в протокола за
оглед и видни от фотоалбума на произшествието. Основна причина за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка е, че двете моторни превозни средства
са навлезли в кръстовището по едно и също време. Съгласно показанията на водача
Л.С.Т., ако водача на лек автомобил „Мерцедес С220 CDI" е навлязъл в края
на зеления сигнал за него, то преди това водача на мотоциклет „Сузуки" следва да е потеглил и навлязъл в кръстовището
на червен сигнал около 7,7 сек. преди началото на зеления сигнал за него.
Съгласно показанията на водача Г.Б.М., св.Д.З.И., св.И.С.К. и св.Т.Д.Д., ако водачът на мотоциклет „Сузуки"
е потеглил и навлязъл в кръстовището в началото на зеления сигнал, то водачът
на лек автомобил „Мерцедес С220 CDI" е навлязъл в кръстовището на червен
сигнал, около 4,7 сек. след началото му или на около 7,7 сек. след края на
зеления сигнал за него. Анализът показва още, че ако водачът на лек автомобил е
навлязъл в края на жълтия сигнал за него, то преди това водача на мотоциклет „Сузуки" следва да е потеглил и навлязъл в кръстовището
на червен сигнал около 4,7 сек. преди началото на зеления за него.
Горната фактическа обстановка се установява
по един безспорен и категоричен начин, както от събраните в хода на досъдебното
производство , така и в съдебна фаза свидетелски показания; протокол за оглед
на местопроизшествие и фотоалбум; съдебно-медицинска експертиза; автотехнически
експертизи; комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза; справка
съдимост; характеристична справка, както и от всички останали доказателства по
делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите М. и И., които са преки очевидци на произшествието , имат лични
възприятия от обстановката , такава , каквато е била към момента на настъпване
на удара между мотоциклета , управляван от пострадалия Г.М.. Техните показания
се подкрепят изцяло от изготвените и приети по делото АТЕ, СМЕ и комплексни АТЕ
и СМЕ, а също така са последователни , логични и взаимно подкрепящи се.
Твърдяното от свидетеля Д.И., следва да се разглежда като такова , дадено от
лице , което не е лично заинтересовано от развоя на воденото срещу Т.
наказателно преследване. Следва също така да се отбележи , че процесуалното
качество на пострадалия М., а именно частен обвинител, сочи на едно негово
поведение, целящо установяване само на обективната истина, но не и материална
репарация на причинените му телесни увреждания.
Като неразделна част от доказателствения
материал, обясненията на подс. Л.Т. по никакъв начин
не намират подкрепа в събраните по делото доказателства. Твърдяното от него, че
към момента на навлизането му с автомобила във въпросното кръстовище сигналът
на светофарната уредба е бил зелен, категорично се оборва от АТЕ. Показанията
на пострадалия М., св.Д.И., св.И.С.К. и св.Т.Д.Д., категорично
сочат , че ако водачът на мотоциклет „Сузуки" е
потеглил и навлязъл в кръстовището в началото на зеления сигнал, то водачът на
лек автомобил „Мерцедес С220 CDI" е навлязъл в кръстовището на червен
сигнал, около 4,7 сек. след началото му или на около 7,7 сек. след края на
зеления сигнал за него. Твърдяното в обясненията на подсъдимия, а именно , че
категорично е навлезнал в кръстовището на зелен
сигнал на светофара следва да се прецени единствено и само като защитна позиция
, целяща оневиняването му като причинител на процесното
ПТП.
Настоящата съдебна инстанция счита, че с
действията си подсъдимия Л.Т. е нарушил следните правила за движение по
пътищата, които са в пряка причинна връзка с настъпилия пътен инцидент и
причинената на св.М. средна телесна повреда:
- Чл.5
алЛ тЛ от ЗДвП: „Всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди";
- Чл.20
алЛ от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват".
- Чл.31
алЛ от ППЗДвП: „За
регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни
пътеки, стеснени и други участъци от пътя се използват светофари с по три
светещи полета, с които се подават немигащи светлинни сигнали с червен, жълт и
зелен цвят на светлината";
- Чл.31
ал.7 т.1 от ППЗДвП: „Светлинните сигнали имат
следното значение: червена светлина - означава „Преминаването е
забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават
„стоп-линията" или, ако няма такава да преминават линията на която е
поставен светофара. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището,
водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека
По описания по- горе механизъм подсъдимият
е осъществил както от обективна, така и от субективна страна съставомерните признаци
на деянието, инкриминирано в текста на чл.343 ал.1 б."б" пр.2-ро вр.
чл.342 ал.1 от НК, тъй като на 22.03.2016 г. в гр.Пловдив, на кръстовището на
ул. „Гладстон" с ул. „Преслав", при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес"
модел „Ц220" per. № ** **** **, е нарушил
правилата за движение:
• Чл.5
ал.1 т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди";
• Чл.20
ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват".
• Чл.31
ал.1 от ППЗДвП: „За регулиране движението на пътните
превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други участъци от
пътя се използват светофари с по три светещи полета, с които се подават
немигащи светлинни сигнали с червен, жълт и зелен цвят на светлината";
• Чл.31
ал.7 т.1 от ППЗДвП: „Светлинните сигнали имат
следното значение: червена светлина - означава „Преминаването е
забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават
„стоп-линията" или, ако няма такава да преминават линията на която е
поставен светофара. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището,
водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека, и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Г.Б.М. ЕГН ********** ***,
изразяваща се в счупване на главичката на лъчевата кост, трайно затрудняващо
движенията на горен десен крайник.
Деянието е било осъществено от Т. при
форма на вината непредпазливост, тъй като подсъдимият не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Поведението му е още по- укоримо , тъй като Т. като
жител *** и то с местоживеене в близост до местопроизшествието, е познавал във
висока степен пътно-транспортните особености на този район от града и най вече
неговата натовареност. Освен това 22.03.2016г. е бил ден понеделник, което
обстоятелство предполага завишено внимание и преценка на пътната обстановка,
предвид засиления трафик в началото на работната седмица. Заниженото внимание
от страна на подсъдимия към онзи момент се потвърждава от личните му обяснения
, дадени пред настоящия Съд. В тях Т. сочи , че при приближаване на
кръстовището е възприел силен шум на форсирани двигатели, идващ откъм подлеза
вляво и въпреки това без да се съобразява със сигнализацията на светофарната
уредба е предприел фаталното навлизане в него.
При
определянето вида и размера на наказанието , което следва да бъде наложено на подсъдимия Л.Т.,
съобразявайки се с целите на специалната и генералната превенции за поправянето
и превъзпитаването на дееца , а и за възпиращото и предупредително въздействие
спрямо останалите членове на обществото, настоящата инстанция намира , че най-справедливо
би било да му бъде наложено наказание във на основание чл. 54 от НК , а именно ПРОБАЦИЯ за срок
от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА включваща следните пробационни мерки:
- на осн. чл. 42а, ал. 2, т. 1,
вр чл. 42б, ал. 1 – «Задължителна регистрация по настоящ
адрес»***«Т. К. » № *** за срок от дванадесет месеца при периодичност два пъти
седмично.
- на осн. чл. 42а, ал. 2, т. 2
във вр. чл. 42б, ал. 2 – «Задължителни
периодични срещи с пробационен служител» за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
Съдът счита , че в най- пълна
мяра биха се осъществили изискванията на двете посочени по- горе превенции с
налагането на подс. Т. на по- лекото измежду двете наказания , предвидени в
текста на чл.343 ал.1 б."б" пр.2-ро, предвид ниската
степен на обществена опасност на самия деец, нелошите му характеристични данни,
изключително малкия брой на констатирани негови нарушения и то за един
сравнително дълъг период от време /л.68 от ДП/, както и липсата на други водени
срещу него наказателни преследвания.
Предвид
императивното изискване на закона , то на осн. чл.
343г от НК подс.
Т. следва да бъде лишен от правото да управлява МПС за срок от 18
/осемнадесет/ месеца считан от датата на влизане на настоящата присъда в
законна сила, като по този начин , в рамките на година и половина, същият ще
има на разположение достатъчно време за преосмисляне бъдещото си поведение във
всяка една пътно-транспортна ситуация.
Тъй като с виновното си поведение подсъдимият Л.Т. е станал
причина за воденото срещу него наказателно преследване, то на основание чл.
189, ал.3 от НПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР гр.
Пловдив сумата в размер общо на 1002лева /хиляди и два лева/ направени разноски
по досъдебното производство, както и сумата в общ размер на 330лева /триста и
тридесет лева/ за АТЕ и СМЕ – по сметка на РС Пловдив. Също така Т. следва да
заплати на частния обвинител Г.М. и сумата от 2200 лева /две хиляди и двеста
лева/ направени от него разноски по упълномощаване на повереник.
Причини
за извършване на престъплението – несъобразяване с конкретната пътна обстановка
, както и неспазване на установените на територията на Р България правила за
движение по пътищата.
По
горните съображения Съдът постанови и присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.