№ 2874
гр. София, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20231100500108 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 30.10.2022 г. по гр.дело № 52043/21 г., СРС, IІ ГО, 58 с-в е
осъдил ЗАД Д.Б.: Ж. и з.“ АД, ЕИК **** да заплати на „ОЗК-З.” АД, ЕИК
****, на основание чл. чл. 411 КЗ сумата 1200 лв.-регресно вземане за
неизплатена част от застрахователно обезщетение, изплатено от „ОЗК-З.“ АД
в качеството му на застраховател по застраховка „Каско” за щети на
автомобил „Мерцедес Б 180 ЦДИ с рег.№ СВ **** ВВ, причинени му при
пътно-транспортно произшествие от 13.04.2017 г. в гр. Кърджали, на ул.
„Металург“ от застрахования при ЗАД Д.Б.: Ж. и з.“ АД по застраховка
„Гражданска отговорност” водач на товарен автомобил „Мерцедес 308 Д” с
рег.№ К **** АР, с включени ликвидационни разноски; законната лихва върху
сумата 1200 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба (07.09.2021
г.) до окончателното изплащане; на основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
обезщетение в размер на 365,70 лв. за забава в периода 06.09.2018 г.-06.09.2021 г.,
както и сумата 710 лв.- съдебни разноски.
Решението в частта, в която застрахователят ЗАД Д.Б.: Ж. и з.“ АД,
ЕИК **** е осъден да заплати на „ОЗК-З.” АД, ЕИК **** на основание по чл. 86,
1
ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на 365,70 лв. за забава в периода 06.09.2018 г.-
06.09.2021 г., както и сумата 710 лв.- съдебни разноски е обжалвано с въззивна
жалба от ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул.“****, представлявано от изпълнителните
директори Б.И. и Р.М., чрез пълномощника юрисконсулт Т.Т., със служебен адрес: гр.София,
район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул.“**** с мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, решението не
е обжалвано относно главния иск, а само относно акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД с мотива, че
още на извънсъдебен етап е извършил плащане на сумата от 2461,99 лв. Единственият
незаплатен детайл от страна на ответника на извънсъдебен етап, за което
ищцовото дружество било уведомено при извършване на плащане от страна
на застрахователя, е за предна дясна врата, остойностена в размер на 1200 лв.
съгласно документацията, предоставена от ищеца. Твърди се, че информация
за такова увреждане не е посочено нито в Констативния протокол за ПТП,
нито в снимковия материал, предоставен от ищеца както на етап
извънсъдебна претенция, така и заедно с исковата молба по делото. Била е
назначена по делото САТЕ, като в изслушването на същата на 16.03.2022 г.
вещото лице заявява, че „от предоставения с отговор снимков материал, не се
установява увреждане на предна дясна врата, тъй като снимковия материал
отразява детайлно само задната част на превозното средство“. Вследствие на
това ищецът бил повторно задължен да предостави цветен снимков материал
по щетата, както и предупреден, че при непредоставяне ще бъде тълкувано в
полза на ищеца въпросното непредставяне, а за ответника са направени
ненужни и неоправдани допълнителни разноски за допълнителна САТЕ в
размер на 200 лв., като в случай че ищецът беше предоставил снимковия
материал по щетата своевременно, вещото лице би могло да отговори още
при първото изслушване на изготвената от него САТЕ. След като ищецът е
решил да предостави цялостен снимков материал, вещото лице е потвърдило,
че е било необходимо замяна на предна дясна врата, но чак след като е бил
предоставен въпросния снимков материал. В тази връзка се заявява, че
присъдената мораторна лихва в размер на 365,70 лв. е неоснователна
присъдена от страна на съда, тъй като ответникът/застраховател не би могъл
да изпадне в забава в конкретния случай - не са представени необходими
документи и снимков материал, от които експертите на дружеството да
установят каквото и да е увреждане, което беше потвърдено и от вещото лице
в съдебно заседание на 16.03.2022 г. Според жалбоподателя, единствената
причина да бъде образувано въпросното дело е изцяло в тежест на ищеца,
2
поради което акцесорният иск за 365,70 лв. мораторна лихва на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен, както и не следва да се присъждат
разноски за държавна такса в размер на 50 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в
обжалваните части и да бъде отхвърлен предявеният иск като неоснователен
и недоказан. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции
съобразно отхвърлената част от иска.
Въззиваемото дружество/ищец „ОЗК-З.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“****, представлявано заедно от изпълнителните директори А.Л. и
Р.Д., чрез пълномощника по делото АД „Г. и партньори“, Булстат ****, представлявано от
управителя адвокат С. С., със съдебен адрес: гр.София, ул.“**** оспорва въззивната жалба.
Претендира разноски за настоящата инстанция.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.410 във вр. с чл.411 КЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД от „ОЗК-З.” АД, ЕИК **** срещу ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.“ АД, ЕИК
**** за възстановяване на сума в размер на 1200 лв., която се твърди, че
представлява регресно вземане за неизплатена част от застрахователно
обезщетение ( в пълен размер на 3646,99 лв.), изплатено от ищеца в качеството
му на застраховател по застраховка „Каско” за щети на автомобил „Мерцедес
Б 180 ЦДИ с рег.№ СВ **** ВВ, причинени му при пътно-транспортно
произшествие от 13.04.2017 г. в гр. Кърджали, на ул. „Металург“ от
застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” водач
на товарен автомобил „ Мерцедес 308 Д” с рег.№ К **** АР и 15 лв.
ликвидационни разноски; по чл. 86, ад. 1 ЗЗД - за обезщетение в размер на
3
365,70 лв. за забава в периода 06.09.2018 г.-06.09.2021 г.. Претендира се
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба (07.09.2021 г.) до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че водачът на Мерцедес, модел 308Д с рег.№ К****АР,
при потегляне от реда на паркирани автомобили, не подава мигач и не
поглежда огледалата за обратно виждане и блъска дясна страна на движещото
се МПС Мерцедес модел Б180 ЦДИ“ с per .№ СВ****ВВ.
Ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.“ АД е оспорил да е бил увреден детайл -
предна дясна врата (за която ищецът е заплатил сумата 1200лева), да е
увредена вследствие на ПТП. Сочи, че в протокола за ПТП са посочени като
увредени: предна дясна броня, преден ляв мигач и други, не е посочена нито
предна дясна, нито задна дясна врата, поради което оспорва заплатеното
обезщетение за ремонт на предна дясна врата да е в причинна връзка с ПТП.
От правна страна:
Разпоредбата на чл.410 във вр. с чл.411 от КЗ урежда право на
застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка, да встъпи в правата на застрахования срещу застрахователя на
деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“, до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направените за неговото
определяне. Основателността на предявения иск се обуславя от доказване на
правопораждащ фактически състав, включващ следните елементи: - 1/
наличие на валиден договор за имуществено З., сключен между ищеца като
застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил, 2/
заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца-застраховател на
застрахования в изпълнение на сключения между тях договор, 3/ отговорност
на предизвикалия ПТП водач по чл.45, ал.1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане-деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина,
която по арг. от чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага, 4/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“.
Настоящата инстанция намира, че по делото са налице всички
предпоставки на цитираните норми. Както е посочил и СРС, правото на
ищеца на регрес към ответника е в размер на 3 724,40 лв., като след
4
приспадане на доброволно погасената от ответника в размер на 2461,99 лв.
сума, следва, че дължимият за възстановяване остатък е в размер на 1262,41
лв., като заедно с 15 лв. ликвидационни разноски пълния неизплатен размер
регресно вземане възлиза на 1277,41 лв., колкото се претендира. При тези данни
искът е бил уважен за 1200 лв., колкото е бил размерът на претенцията. В тази
част решението, като необжалвано е влязло в сила.
Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, забавата на ответника като застраховател на
отговорността на делинквента по отношение на застрахователя на увредения
настъпва след изтичане на 30 дни от представянето на оправдателните
документи. Видно от представената регресна покана, датата на която
ответникът е уведомен за регресната претенция е 08.08.2018 г., при което и
забавата на ответника е от дата 06.09.2018 г. Съдът е изчислил забавата за
периода от 06.09.2018 г. до 06.09.2021 г. върху главницата от 1200 лв. на
сумата в размер на 365,70 лв., представляваща мораторна лихва по чл.86, ал.1
ЗЗД, която се и оспорва.
СГС приема за неоснователно възражението на въззивника/ответник, че
преди завеждане на делото не са представени доказателства за констатирани
увреждания в областта на предна дясна врата. Противно на твърдението във
въззивната жалба, с поканата за доброволно изпълнение до „ЗАД Д.Б.: Ж. и
з.“ АД са представени всички документи по щетата, в това число и Протокол
за ПТП № 1555312/13.04.2017 г., по описа на СПП към ОД на МВР -
Кърджали, Опис-техническа експертиза по щетата, както и снимков
материал на увреденото МПС. Видно от Опис-техническа експертиза от
19.04.2017 г., в описание на щетите фигурират следните увреждания по МПС
марка „Мерцедес“, модел „Б180 ЦДИ: задна броня, десен заден калник, задна дясна
врата, предна дясна врата, праг.
Видно и от представените от ответника документи, с които той е
разполагал преди завеждане на съдебната претенция, във Фактура №
**********/02.05.2017 г., издадена от „АГС П.“ ЕООД отново фигурира елемент
„предна дясна врата“. С отговора на исковата молба е представено и
приложение и проформа фактура, в които също е описано увреждането на
предна дясна врата. При тези данни, ответното дружество е било запознато с
констатираното увреждане. Относно приетата САТЕ, то първоначалната
САТЕ е била изготвена преди представянето на цветни снимки по делото и по
5
документите, с които е разполагало и ответното дружество преди
образуването на съдебното производство. Именно въз основа на тях, вещото
лице е описало и полученото увреждане на предна дясна врата. Изводът е, че
„ЗАД Д.Б.: Ж. и з. АД са разполагали с всички необходими документи, от
които се установява и е видно полученото увреждане в областта на предна
дясна врата. Вещото лице именно въз основа на тях посочва, че е увреден
съответния елемент, а именно предна дясна врата, като дори и след
представянето на цветния снимков материал, допълнителната САТЕ остава
непроменена в тази част. Необосновани се явяват изложените в жалбата
твърдения, че ответното дружество неоправдано е било натоварено със
съдебни разноски, тъй като не са били представени цветни снимки на
увредения автомобил преди изготвяне на допълнителната САТЕ. Наличните
по предната дясна врата увреждания са констатирани с представените с
исковата молба документи, като цветните снимки единствено потвърждават
констатираното от инж. Й. в първоначалната САТЕ увреждане. Съгласно
протокола от проведеното на 16.03.2022 г. о.с.з. по делото, експертизата е
поискана от насрещната страна, въпреки че в първоначалната САТЕ се дава
обоснован и категоричен отговор на въпроса досежно нанесените вследствие
на ПТП-то щети на предна дясна врата. Данни за същите се съдържат в
представените с исковата молба Протокол за ПТП и Опис-заключение по
щета, съгласно изложеното в заключението. При тези данни, ответното
дружество, вследствие на необосновано релевираните му възражения, е
утежнило съдебното производство с ненужни разноски. Въпреки че е
разполагало с всички необходими документи за установяване на описаните от
ищцовото дружество увредени елементи, ответното дружество категорично е
отказало да плати увредите на предна дясна врата.
Тези увреждания се установяват от събраните по делото доказателства,
както и от представените извънсъдебно на ответника писмени доказателства.
На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанцинното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът
следва да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата
инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.10.2022 г. по гр.дело № 52043/21г. на
СРС, IІ ГО, 58 с-в в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул.“****, представлявано от
изпълнителните директори Б.И. и Р.М., чрез пълномощника юрисконсулт Т.Т., със служебен
адрес: гр.София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул.“**** да заплати на „ОЗК-З.” АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“****, представлявано заедно от
изпълнителните директори А.Л. и Р.Д., чрез пълномощника по делото АД „Г. и партньори“,
Булстат ****, представлявано от управителя адвокат С. С., със съдебен адрес: гр.София, ул.“****
направените разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение
в размер на 600 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7