№ 7091
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря М.Р.И
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110134541 по
описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. И. П.
против срещу „И.А.М“ АД, ЕИК ********* и „Ф.Б“ ЕООД, ЕИК ********.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответниците. Ответникът „И.А.М“ АД е
предявил и насрещен иск.
Поради неотстраняване нередовностите на исковата молба с протоколно
определение от 12.02.2025 г. съдът е върнал първоначалната искова молба, поради
което производството по делото е продължило по депозираната насрещна искова
молба.
Ищецът „И.А.М“ АД твърди, че на 06.10.2023 г. между страните е сключен
Договор за паричен заем №*******, по силата на който е предоставена в заем сумата
от 9000 лева, като ответницата А. И. П. се задължила да я върне на 20 равни
двуседмични вноски всяка в размер на 516,30 лева, при ГЛП 35 %, с оглед на което
общият размер на възнаградителната лихва възлизал на 1326 лева, а общо дължимата
сума по Договора възлизала на 10326 лева. Твърди се, че А. И. П. не е изпълнила
надлежно задълженията си. Прави искане за осъждането й да заплати сумата от
7387,23 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № *******, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 19.09.2024 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 873,57, представляваща възнаградителна
лихва. В случай че целият договор за заем бъде прогласен за нищожен, се прави
искане за осъждане на А. И. П. да заплати остатъка от главницата в размер на сумата
от 6934,80 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата А. И. П. е подала отговор, в който
прави възражение за нищожност на целия договор за заем и счита, че дължи връщане
само на чистата стойност на главницата, като посочва, че от същата следва да се
извади сумата от 2065,20 лева, която твърди да е заплатила по договора. Излага, че
заплатените суми по договора за предоставяне на поръчителство, който счита също за
1
нищожен, следва да се отнесат за погасяване на главницата по договора за заем.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Предявени за разглеждане са искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК. За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК ищецът следва да докаже следните обстоятелства:
сключването на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит;
предоставянето на кредита на кредитополучателя; размера и изискуемостта на
вземанията за главница и договорна лихва.
При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за
осъждане на ответницата да заплати сумата в размер на 6934,80 лева – неплатен
остатък от чистата стойност на кредита. За уважаване на така предявения при
условията на евентуалност иск в тежест на ищеца е да установи размера на сумата
предоставена на ответницата.
Страните не спорят, а и от представения и приет по делото Договор за паричен
заем № *******/06.10.2023 г. се установява, че на посочената дата между ищеца
„И.А.М“ АД и ответницата бил сключен договор за паричен заем, въз основа на който
ищецът е предоставил на ответницата заем в размер на 9000 лв., със срок на
погасяване 40 седмици, брой вноски - 20, двуседмични, последната с падеж на
15.07.2024 г., с размер на седмичната погасителна вноска – 516,30 лв., с уговорена
годишна лихва – 35 %, ГПР – 40,69 % и общо задължение 10326 лв., състоящо се от
размера на заетата сума и лихвата за целия срок на договора.
В чл. 4 от договора страните уговорили, че заемателят се задължава в срок от три
дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от
следните обезпечения: 1) две физически лица - поръчители, които да отговарят на
следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на
трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход да е в размер над
1000 лв.; да работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители
по друг договор за паричен заем, сключен с "И.А.М" АД; да нямат неплатени
осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и
финансови институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от "Редовен"; да подпишат договор за
поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по
договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията
по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя
гаранционни сделки.
Страните не спорят също, а и от представения и приет Договор за предоставяне
на гаранция №******* се установява, че на 06.10.2023 г. между А. П., в качеството й
на потребител, и „Ф.Б“ ЕООД в качеството му на гарант е сключен договор, по силата
на който "Ф.Б" ЕООД като гарант, се е задължило да издаде гаранция за плащане в
полза на "И.А.М" АД, с наредител - потребителя, с цел гарантиране изпълнението на
всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем
№*******5, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща както следва:
задължение за връщане на заемната сума в размер на 9000 лв.; задължение за плащане
на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай
на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и
адвокатски хонорари.
В чл. 2 от договора за предоставяне на гаранция е предвидено, че договорът влиза
2
в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т.
2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение -
поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.
В чл. 3 от договора страните са уговорили възнаграждение за гаранта в размер на
6574 лева, което е платимо разсрочено заедно с вноските по договора за заем с размер
на всяка вноска – 328,70 лв., с падеж на последната на 15.07.2024 г., като съгласно чл.
3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора
за паричен заем за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен
заем. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция "И.А.М" АД е
овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за
плащане на възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция. В случай, че
платената сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на
потребителя към "И.А.М" АД и на задължението на потребителя към гаранта по
договора за предоставяне на гаранция, с внесената сума се погасяват с приоритет
задълженията към гаранта.
С доклада по делото е отделено за безспорно, а и от представената по делото от
ищеца „И.А.М“ АД справка-извлечение за извършени плащания от А. П. по договора
за потребителски кредит се установява, че същата е заплатила на ищеца общо сумата в
размер на 2065,20 лева.
По делото е представена и справка-извлечение от дружеството „Ф.Б“ ЕООД за
извършените от А. П. плащания по договор за гаранция №*******/06.10.2023 г., от
която се установява, че последната е извършила плащания в общ размер от 1314,80
лева.
Съгласно възприетото в т. 1 на Тълкувателно решение №1 от 2013 г., постановено
по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС при проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна
материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание
за обжалване. Предвид изложеното и предвид разясненията дадени в Тълкувателно
решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК съдът служебно
следва да се произнесе по нищожността на договор или на отделни клаузи от него,
които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, в случаите когато нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства.
Ищцовото дружество „И.А.М“ АД е с предмет на дейност: отпускане на кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, в това число и отпускане на заеми, обезпечени с ипотека.
Ищецът е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор
да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност.
Следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на
"търговец" по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а
ответникът има качеството на "потребител" съобразно легалната дефиниция, дадена в
§13, т. 1 ДР на ЗЗП. Ето защо, в настоящото производство е приложима разпоредбата
на чл. 7, ал. 3 ГПК, изискваща от настоящия съд служебно да следи за наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор. Доколкото общият размер на кредита,
предвиден в договора, е в размер до 80 000 лева, няма данни договорът да е обезпечен
с ипотека, или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, и няма данни да е
налице друга отрицателна предпоставка, предвидена в чл. 4 ЗПК, процесният договор
3
за кредит е в приложното поле на ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни
законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски
кредит, установени в защита на потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски
кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин.
Визираната норма е в съответствие с чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити. Съгласно чл. 4, б. "а" от Дирекитва 2008/48/ЕО на ЕП и на
Съвета от 23.04.2008 г., ГПР трябва да се изчисли в момента, в който кредитният
договор е сключен. Съгласно практиката на СЕС, целта на уредбата е потребителите
да разполагат с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на
задължението, като това информиране има съществено значение за правата на
потребителя.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит.
В чл. 2, т. 8 от процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР 40,69 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този
размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от
потребителя с "Ф.Б“ ЕООД, което следва да бъде включено в общите разходи по
кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по
договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че
"И.А.М" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "Ф.Б" ЕООД, като двете
дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 3, ал. 3 от
договора за предоставяне на гаранция, "И.А.М" ЕАД е овластено да приема вместо
поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази
4
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е
известен на заемодателя, което се потвърждава и от обстоятелството, че договорът за
паричен заем и този за предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден,
отделни разпоредби от договорите препращат един към друг, дължимите в полза на
търговците престации имат едни и същи падежи и макар формално кредитор на
вземането, представляващо възнаграждение на гаранта за предоставеното по договора
за заем обезпечение, да е ответникът „Ф.Б“ ЕООД, то кредитодателят е овластен да
получава плащане по договора за предоставяне на гаранция, дължимо от потребителя,
заедно с анюитетните вноски по договора за заем.
В случая в договора за потребителски кредит е посочено, че годишният процент
на разходите е 40,69%, но не е отразено по какъв начин е формиран и какви
компоненти включва. Освен това възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство е разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този
разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
При формирането на този извод съдът съобрази и задължителния характер на
даденото от СЕС по дело С-714/22 тълкуване на чл. 10, параграф 2, буква "ж" от
Директива 2008/48, според който договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин
ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислен при сключването на договора
за кредит, и всички допускания, използвани за изчисляването на този процент, както и
на чл. 23 от Директива 2008/48, предвиждащ, че държавите членки установяват
система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно
настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане
на тези санкции, като те трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В
цитираното решение е прието, че с оглед на съществения характер на посочването на
годишния процент на разходите в договора за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с
оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи
по член 3, буква "ж" от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на
ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както
непосочването на този процент.
Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в
решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, II ТО, според което
установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно
уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това
води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване
на този компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски
кредит има същата последица, както и непосочването му.
С оглед на гореизложеното, оспореният в настоящото производство договор за
потребителски кредит № ******* от 06.10.2023 г. се явява недействителен на
основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради липса на посочване на реалния
ГПР по кредита, приравняващо се на непосочването му.
Договорът, сключен между потребителя и "И.А.М" АД, и договорът, сключен
между потребителя и "Ф.Б" ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като
система от правоотношения между страните, поради което последиците от
5
недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по
отношение на договора за предоставяне на гаранция, поради естеството на
правоотношенията (решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. по
описа на СГС, решение № 260628/21.02.2022 г. по в. гр. д. № 2806/2021 г. по описа на
СГС и др.).
В случая договорът за поръчителство се сключва задължително с предварително
избрано от кредитора дружество още на датата на сключване на договора за кредит и
действието му би могло да отпадне, само ако потребителят предостави друг вид
обезпечение в тридневен срок. Същевременно прекомерно краткият тридневен срок за
предоставяне на друг вид обезпечение изключва напълно възможността потребителят
да се освободи от вече сключения договор за поръчителство. Срокът не позволява на
потребителя да извърши необходимите фактически действия, за да осигури
изискуемите алтернативни обезпечения – да намери двама поръчители, отговарящи на
изискванията, и да представи необходимите документи, с които да докаже доходите им
по трудови правоотношения, или да сключи договор за учредяване на банкова
гаранция, представяйки необходимите за това документи, и да получи одобрение от
банката след самостоятелна проверка на неговата кредитоспособност. Налага се
заключението, че предвидените алтернативни възможности за обезпечение са до
такава степен обременителни за потребителя, че следва да бъдат приравнени на липса
на такива, т. е. за потребителя не съществува практически приложима възможност да
се освободи от действието на предварително сключения договор за поръчителство.
Освен това, възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се
дължи на вноски съобразно погасителния план на договора за кредит и се изплаща по
същата банкова сметка, по която се изплащат и кредитните вноски.
Договорът за поръчителство само формално представлява отделна гаранционна
сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение. В тези случаи
поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се уговори допълнително
възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Доколкото в тези
хипотези се цели постигане на запретен от закона правен резултат чрез използване на
законни средства /съставляващо дефиницията за заобикаляне на закона/, то договорът
за поръчителство е нищожен и обстоятелството, че той формално е сключен с
различен правен субект от кредитора, не може да доведе до неговото саниране.
По изложените съображения, не е налице първата предпоставка за уважаване на
исковете с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК, а именно – наличието на валидно договорно правоотношение, поради което
няма да бъдат разглеждани останалите предпоставки за уважаване на исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита.
Правилата, уреждащи правните последици от недействителността на договорите
за потребителски кредит, са уредени в разпоредбата на чл. 23 ЗПК, която е
императивна по своя характер, а за приложението на императивните материално
правни норми съдът следи служебно. Съобразно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В тази
връзка, ако недействителността се установи съдът следва да осъди длъжника с
решението си да плати дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД. Ако се
6
приеме, че осъждането на длъжника да заплати чистата сума по получения кредит
следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.
55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид
изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен
договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла
погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване.
С оглед на установеното по делото, следва извод, че А. П. дължи на ищеца
„И.А.М“ АД връщане само на отпуснатата по договора за кредит сума в размер на
9000 лева. От посочената сума обаче следва да бъде приспадната общо заплатената от
кредитополучателя сума по договора за кредит в размер на 2065,20 лева. Следва да
бъде приспадната и заплатената по договора за предоставяне на гаранция сума в
размер на 1314,80 лева, доколкото в настоящото производство се установи, че
възнаграждението по договора за представяне на гаранция всъщност представлява
скрито възнаграждение по договора за потребителски кредит, сключен между „И.А.М“
АД и А. П., въпреки че същият формално е част от друго правоотношение.
Съгласно изложеното, кредиполучателят следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 5620 лева, като за разликата над 5620 лева до пълния
предявен размер от 6934,80 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът
претендира заплащането на разноски за държавна такса в размер на 345,49 лева, както
и юрисконсултско възнаграждение. С оглед неголямата правна и фактическа сложност
на делото съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, като с оглед уважената част от
иска на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 361,18 лева.
Ответницата не е претендирала присъждане на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „И.А.М“ АД, ЕИК: ********* срещу А. И. П., ЕГН:
********** искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 240, ал. 2
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:
1) сумата в размер на 7387,23 лева – падежирала главница по договора за паричен заем
№*******/06.10.2023 г.; 2) сумата в размер на 873,57 лева – възнаградителна лихва по
договора за паричен заем №*******/06.10.2023 г.
ОСЪЖДА А. И. П., ЕГН: ********** да заплати на „И.А.М“ АД, ЕИК:
********* на основание чл. 23 ЗПК сумата в размер на 5620 лева – незаплатена
главница по договор за паричен заем №*******/06.10.2023 г., сключен между страните
по делото.
ОСЪЖДА А. И. П., ЕГН: ********** да заплати на „И.А.М“ АД, ЕИК:
7
********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 361,18 лева – разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8