РЕШЕНИЕ
№ 187 18.12.2019г. град Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение
В закрито заседание на осемнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
като разгледа
докладваното от съдия РАЛИНОВА т.д.№ 263
по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба вх. №10862/29.11.2019 г., подадена от С.Т.М., ЕГН **********
*** срещу ОТКАЗ на длъжностното лице по регистрацията при АВп-ТРРЮЛНЦ с №20191114130932/15.11.2019
г., постановен по заявление вх.№20191114130932, с който е отказано вписване по
партидата на „Ромеа Сървисис България“ ЕООД, ЕИК *********, заличаването на С.Т.М.
като управител, по реда на чл. 141, ал.5 от ТЗ.
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност
на отказа, с искане за неговата отмяна и даване задължителни указания на ДЛР за
вписване на заявените обстоятелства.
Жалбоподателят сочи, че съобразил всички необходими предпоставки, регламентирани в ТЗ, спазил бил едномесечният срок предвиден в нормата на чл.141, ал.5 ТЗ, през което време дружеството не го било освободило като управител, затова и
предприел лично вписването на исканите промени. Сочи, че
предизвестието било получено от служителя на дружеството В В, който се подписал
и положил печат на обратната разписка, което доказвало изтичането на един
месец. Сочи освен това, че изчакал цели два месеца от получаване на
предизвестието и на двата публикувани в ТР адреси и едва тогава предприел
вписването.
Според жалбоподателя отказът е незаконосъобразен, постановен в противоречие с разпоредбите на ТЗ и моли да бъде отменен, като се дадат задължителни указания на ДЛР.
По допустимостта на жалбата:
Съдът констатира, че жалбата е подадена е в срока по чл.25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, от оправомощено лице, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата д.такса, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
За да се произнесе по същество по жалбата, съдът съобрази
следното:
Като се запозна с доказателствата по делото и след справка в ТР по партидата
на „Ромеа Сървисис България“ ЕООД, ЕИК *********, съдът констатира следното:
Жалбоподателят С.Т.М. е депозирал по партидата на „Ромеа Сървисис
България“ ЕООД заявление по образец А4 вх.№20191114130932 за вписване
заличаването си като управител на дружеството по реда на чл.141, ал.5 ТЗ.
Към заявлението като доказателство са били приложени декларация по чл.
13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, уведомление по чл. 141, ал.5 от управителя и 2 бр.- разписки
от куриерска служба “Еконт“.
Разглеждайки постъпилото
заявление ДЛР е постановил отказ, мотивиран с това, че отправеното писмено
уведомление до дружеството не е достигнало реално до адресата си, а именно
едноличния собственик на капитала (ЕСК). Изложени са доводи, че в случая не са
били представени доказателства, че управителят действително е предприел
действия по уведомяване на лицата, формиращи върховния орган на дружеството.
Била приложена обратна разписка, с положен върху нея печат на дружеството,
което не било достатъчно, за да се приеме, че волята на управителя за напускане
е достигнала до ЕСК. Липсвали данни освен това и дали в съдържанието на
получената пратка действително се е намирало изпратеното от управителя
уведомление по чл. 141, ал.5 ТЗ. Не на последно място, като аргумент за отказа
е изтъкнато, че към заявлението не е било приложено удостоверение за актуално
състояние на чуждестранното юридическо лице - ЕСК на „Ромеа Сървисис България“
ЕООД, а именно „Ромеа сървисис лимитид“, с идентификация 195838, регистрирано в
държавата Вирджински острови, с оглед възможността за преценка кои са
оправомощените лица, които могат да го представляват.
Окръжният съд,след като се запозна с изложените оплаквания в
жалбата,счита същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Заявено за вписване в случая е заличаването на управителя по реда на 141
ал.5 от ТЗ.
За да бъде вписано заличаване на управител по този ред е необходимо
наличието на две предпоставки: първо – да е отправено писмено уведомление от
управителя до дружеството за искането му да бъде заличен от търговския регистър
като управител и второ – да е изтекъл едномесечен срок от получаване на
уведомлението от дружеството. Необходимо е още уведомлението да е било
адресирано до самото дружество, да има категорични доказателства, че то е
достигнало до адресата, т.е. до знанието на всички съдружници, респ. до
едноличния собственик на капитала, формиращ върховния орган на дружеството, от
която дата започва да тече едномесечния срок, посочен в текста на чл. 141, ал.5
от ТЗ.
Според настоящия съдебен състав в случая въз основа на ангажираните от
заявителя доказателства не може да се приеме, че тези изисквания са били
изпълнени, поради което ДЛР правилно и законосъобразно е постановило обжалвания
отказ, излагайки своите мотиви, които съдът изцяло споделя.
Данните по делото, както и историята на регистрацията на „Ромеа Сървисис
България“ ЕООД сочат, че получател на уведомлението по чл.141, ал.5 ТЗ, би
могъл да бъде единствено едноличният собственик на капитала на търговеца.
Установява се, че ЕСК на въпросното дружество е друго юридическо лице със
седалище и регистрация на територията на Британските Вирджински Острови („Ромеа
сървисис лимитид“). Данни за изпращане на уведомление до този собственик по
делото липсват. Затова и съдът приема, че в разглежданата хипотеза заявителят
не е изпълнил надлежно задължението си да уведоми съдържателя на дяловете от
капитала на дружеството, като надлежна страна, относно желанието да бъде
освободен от задълженията си на управител.
Дори да се приеме, че изпращането на уведомлението до адреса на „Ромеа
Сървисис България“ ЕООД би могло да удовлетвори изискванията на закона за
изпълнение на процедурата по чл. 141, ал.5 ТЗ, в случая следва да се съобрази,
че адресът на управление на търговеца и постоянния адрес на управителя-заявител
съвпадат (това е адрес в гр. П, ул.„Б М“ №.) Именно там, с оглед приложеното
копие на обратната разписка се установява, че е било извършено връчването на
пратката с получател - „В А“ и
дружество „Ромеа сървисис България“ ЕООД.
Липсват обаче ясни данни относно точното съдържанието на изпратената пратка,
поради което и не може категорично да се приеме, че чрез нея е било връчено
именно приложеното уведомление по чл.141, ал.5 ТЗ. Отделно от това липсват
данни и за качеството на лицето, което е получило пратката (с подпис В. В); в т.ч. и доказателства, че това
лице наистина е служител на дружеството; както и данни, че същият с оглед служебното
си качеството би могъл надлежно да информира върховния орган на дружеството
относно желанието на управителя да бъде освободен. В случая това се явява
необходимо, тъй като собственика на капитала е чуждестранно юридическо лице, с
чиято представителна власт при упражняване на правомощията в дружеството
очевидно е ангажиран единствено управителят – заявител. Върховният орган на „Ромеа
Сървисис България“ ЕООД, в случая чуждестранния ЕСК, не би следвало да бъде
лишен от възможността да се информира за намерението на управителя да напусне,
за да може след това да предприеме и необходимите действия за вписване на нов
управител, както и за продължаване на дейността си; респ. недопустимо е това
обстоятелство да бъде поставяно в зависимост от презумпции за уведомяване, без
да са налице категорични данни в тази насока.
Поради тази причина съдът приема, че въпросното уведомяване по чл. 141,
ал.5 ТЗ не е било извършено надлежно от напускащия управител и като резултат
правилно е отказано вписването на това обстоятелство по партидата на търговеца.
Затова и обжалвания отказ се явява законосъобразен и като такъв ще следва да
бъде потвърден.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ОТКАЗ с № 20191114130932/15.11.2019 г., постановен по заявление
вх.№20191114130932, за вписване по партидата на „Ромеа Сървисис България“ ЕООД,
ЕИК *********, на заличаването на С.Т.М. като управител, по реда на чл.141,
ал.5 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд Пловдив в 7-дневен срок от съобщаването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: