Р Е Ш Е Н И Е № 236
гр.
Кюстендил,
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на шестнадесети април
през двехиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева
Евгения Стамова
при секретаря Е. С.
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 99
по описа за 2019 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
И.С.К., ЕГН **********, с адрес ***
и В.С.Р., ЕГН **********, с адрес ***. Обжалва се решение № 604/
С оспорвания първоинстанционен
съдебен акт ДнРС е отхвърлил иска с правно основание чл.124, ал.1, пр.2 от ГПК
предявен от И.С.К., ЕГН ********** и В.С.Р., ЕГН **********, срещу Г.Х.К., ЕГН **********,
за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици
на основание упражнено право на изкупуване -извършено плащане по силата на
решение № 217/
Първоинстанционният съдебен акт се обжалва изцяло, като се излагат доводи за неговата немотивираност и неправилност, поради незаконосъобразността му и противоречието с материалния закон и процесуалните правила. Иска се отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноски. За неправилен се приема изводът на решаващия съд, че длъжникът по изпълнението може да се освободи от отговорност само тогава, когато забавата на кредитора по естеството си е такава, че без неговото съдействие, длъжникът не би могъл да изпълни задължението си и че паричните задължения нямат такъв характер и ищците са разполагали с възможностите по чл.97 ЗЗД. Оспорва се извода на съда, че не е налице кредиторова забава, тъй като същите са изпратили пощенски записи. Позовават се на разпоредбата на чл.95 ЗЗД, съгласно която когато длъжникът предлага изпълнение, а кредиторът неоправдано не приема предложението му, то той изпада в забава. С изпращането на пощенските записи от ищците до кредитора К., се приема, че същите са престирали точно и своевременно дължимата сума, но кредитора не е оказал необходимото съдействие да я получи. Приема се, че когато дължимата престация е парична, кредиторът изпада в забава, когато е отказал получаването й. В настоящия случай се приема, че кредиторът Г.К. е изпаднал в забава на 09.11.2016 г., когато ищците /длъжници/ са научили за върнатите пощенски записи, до който момент същите са считали, че са изпълнили задължението си точно и в срок. Излага се, че в съдебното решение по чл.33, ал.2 ЗС не е упоменат начин, по който следва да се извърши плащането, поради което всяко извършено плащане към кредитора в едномесечния срок се счита за реално предлагане на изпълнение на задължението в срок. Приема се, че отказът на кредитора да получи сумите го поставя в забава. Позовават се на разпоредбата на чл.97, ал.1 ЗЗД, съгласно която ако задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в забава, длъжникът може да се освободи, като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението, като пари, ценни книжа и ценности, могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешение от съда. Тази хипотеза е използвана в случая от длъжниците, който са поискали издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабдят с банковата сметка на кредитора, по която сметка впоследствие е преведена сумата и кредиторът е уведомен за това тяхно действие. Приема се, че от представените по делото доказателства се установява, че за периода 29.09.2016 г. до 29.10.2016 г. ищците са предприели реални действия за заплащане на сумата от 1 679.85 лева, поради което не можело да се приема, че същите на са изпълнили задължението си. Оспорва се извода на съда, че пощенските станции не са овластени да приемат изпълнение, а тяхната дейност е само съобщително – преводна, като се излагат подробни доводи в тази насока. Приема се, че изпращането на дължимата сума чрез пощенски запис представлява предлагане на изпълнението по чл.95 ЗЗД, като неполучаването й или отказа за получаване, води до забава на кредитора. Цитира се разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1 ГПК, където се приема, че квитанция от пощенска станция, удостоверява надлежно плащане. Сочи се, че в цитираното от районния съд като съдебна практика решение на ВКС е прието, че „преведените чрез телеграфопощенските служби суми не освобождават длъжника от забава, освен ако кредиторът не ги е получил“. В тази връзка в жалбата се цитира съдебна практика на ВКС.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия Г.Х.К., ЕГН **********, с адрес *** чрез адв. Й.Г. в качеството му на процесуален представител по пълномощие, със служебен адрес гр. Д., ул. „***” № *** в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и се иска да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски. Сочи се, че по делото няма данни Г.К.
- 2 -
неоправдано да не е приел предложението за изпълнение и поради което да е изпаднал в забава. Позовава се на разпоредбата на чл.97 ЗЗД, като приема, че дължимата сума е преведена по банкова сметка ***. Плащането чрез пощенски запис не се приема за реално плащане. Твърди се, че въззиваемия не е бил уведомен за получените пощенски записи. С оглед на горното и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, с настоящото определение съдът следва да се произнесе по допустимостта на подадената въззивна жалба и да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които следва да се връчат и преписи от настоящото определение.
КнОС след като прецени становището на страните, събраните по делото доказателства/ нови доказателства във въззивното производство не са събирани/ и след преценка на обжалвания съдебен акт при условията на чл. 269 от ГПК, приема решението на ДнРС за правилно и го потвърждава. Съображенията за това са следните:
С решение № 217/
Ищците са изпратили общо
сумата от 1680 лева чрез пощенски записи
видно от разписки от
След като горепосочените суми са били върнати на подателите и не е
осъществено получаването им от ответника, ищците са предприели друг начин на
плащане, като въз основа на издадено съдебно удостоверение по гр. д. № 1518/2015 г. по описа на ДнРС е
открита банкова сметка *** Г.Х.К. в „Уникредит Булбанк” По така
откритата банкова сметка ***.11.2016
г. е извършен банков превод на сума в размер на 1 680 лева с вносител И.К., а с телепоща от
На
С нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, нот. д. № *** г. на нотариус С. С., поправен с нотариален акт №***, том ***, рег. № ***, нот. д.о № *** г. на нотариус С. С. с район на действие ДнРС, Г.Х.К. е признат на основание
настъпило обезсилване по право на решение
№ 217/
С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищците иск по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че са собственици на основание упражнено право на изкупуване – извършено плащане на основание гореописаните влезли в сила съдебни решения на 182 ид. ч. от подробно описаните в решението 31 бр. земеделски земи. решението е обжалвано от ищците.
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежни страни и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Основният спор между страните касае правото на изкупуване, надлежно ли е упражнено същото и кога, респективно придобили ли са ищците право на собственост в претендирания от тях обем от ½ ид. ч. от процесните земеделски земи.
Установената от настоящата инстанция фактическа обстановка обуславя извод за неоснователност на предявения иск, като ищците не са придобили правото на собственост върху ½ ид. ч. от процесните недвижими имоти поради ненадлежното упражняване на предоставеното им право на изкупуване по силата на горепосоченото влязло в сила съдебно решение.
И.К. и В.Р. е следвало да заплатят на Г. К. сумата от 1 679, 85 лева в
едномесечен срок от влизане в сила на решението, т.е. до
С тези преводи на сумите чрез
заявените пощенски услуги обаче не е извършено надлежно плащане в полза на
ответника, респективно не е налице точно изпълнение. както правилно е приел и първоинстанционният съд,
съобразявайки се с и практиката на ВКС, съгласно която преведените чрез пощенските станции
суми не освобождават длъжника от забава, освен ако кредиторът не ги е получил.
Пощенските станции не са овластени нито от закона, нито от кредитора да
получават изпълнението. Тяхната дейност е само съобщително - преводна на
преведените за друго лице суми. До получаването им сумите са на разпореждане на
изпращача. Връщането им
обратно води до липса на
изпълнение. Разбирането на въззивниците, че с преведените от тях суми чрез
ползваните от тях пощенските услуги са извършили надлежно плащане в полза на
ответника и твърдението
-
3 -
им, че същият е отказал да ги получи, поради което е изпаднал като кредитор в забава не могат да бъдат споделени. Това изпълнение не е било точно и е било равно на неизпълнение. Преведените от ищците суми не са били получени от ответника. Отбелязването на пратката е като „непотърсена”. След 20 дни записите са били върнати на изпращачите. Всички тези обстоятелства обуславят извод, че не е налице точно изпълнение и в месечния срок не е извършено надлежно плащане в полза на кредитора на дължимата сума.
Останалите предприети от ищците действия са извършени в извънмесечния срок, когато сумата е била преведена по банков път и за това си действие са известили кредитора. Плащането извършено след изтичане на месечния срок е правноилеревантно и също не е породило действие.
Ако са считали, че кредиторът е в забава , тъй като умишлено не бил получил изпратените му с пощенски записи пари / по делото не са налице данни в този смисъл/, длъжниците са били длъжни в месечния срок да внесат парите в банка по местоизпълнението на името на кредитора и по този начин са щели да изпълнят условията за точно изпълнение по чл. 97, ал. 1 ЗЗД Както бе посочено обаче тези действия са предприети от тях едва след изтичане на месечния срок и не са породили целените правни последици. Съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД . изпълнението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда, или от закона лице. .
Изводът, който следва е, че правото на изкупуване не е упражнено надлежно от ищците .Продажната цена не е била заплатена в указания месечен срок на кредитора – ответника по делото, поради което ищците са загубили правото на изкупуване, а решението, постановено по иска по чл. 33, ал.2 от ЗС е обезсилено по право.
Предвид императивната разпоредба на чл. 33, ал.3 ЗС правната последица от неплащането на продажната цена по договора за продажба, по който е допуснато изкупуване, има за последица обезсилване на решението. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 3 ЗС ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право. Разпоредбата ясно посочва, че влязлото в сила решение по чл. 33, ал. 2 ЗС се обезсилва по право, т.е. по силата на закона.
Като не са упражнили надлежно правото си на изкупуване ищците не са придобили претендираното от тях право на собственост в размер на ½ ид. ч. от процесните земеделски земи. Предвид това и предявеният от тях положителен установителен иск за признаване на установено по отношение на ответника, че същите са собственици на соченото от тях основание е неоснователен и правилно отхвърлен като с обжалваното решение.
решението на ДнРС като правилно следва да бъде потвърдено.
По разноските:
На въззивниците не се следват разноски за въззивното производство предвид неоснователността на подадената от тях въззивна жалба. На въззиваемия се дължат разноски за въззивната инстанция в размер на 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение..
Воден от горното, КнОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 604/
ОСЪЖДА И.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** и В.С.Р., ЕГН **********, с адрес ***. да заплатят на Г.Х.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 500 лева, представляваща разноски по водене на делото във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: