РЕШЕНИЕ
№……../28.11.2018 г.
Гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично заседание на девети
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ
При
секретаря К. Илиева, като разгледа докладваното от председателя т. дело № 2683/2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365
и сл. ГПК.
Образувано е
по искова молба с вх. номер 117473 от 13.09.2017г. подадена от Община А.,
Булстат: ********, чрез представляващия я кмет - д-р Е.К., със седалище и адрес
на управление: гр. ********срещу ЗАД “ОЗК - З.“ АД, ЕИК: ********,
представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д., със седалище и адрес на управление *** , р-н ********,
ул. „********.
Предявен за
разглеждане е осъдителен иск намиращ своето правно основание в чл. 405 КЗ, като с него се претендира за
присъждане на сумата в размер от 46 014 лв., съставляваща застрахователно
обезщетение по застрахователен договор, сключен във формата на застрахователна
полица № 0110-420-2017-00001/26.01.2017 г., за претърпяна щета, пожар на покрив
на бивша инфекциозна болница, намираща се на ул. „********“, гр. А.,
представляваща публична общинска собственост № 247/13.10.1998 г., сграда с
идентификатор 00702.532.172.1 с площ 243 кв.м., реализирал се на 08.06.2017 г.,
което събитие представлява покрит застрахователен риск по застрахователната
полица, ведно със законната лихва дължима върху главното вземане за периода,
считано от 13.09.2017 г. – датата на подаване на ИМ в съда до окончателното
изплащане на застрахователното обезщетение.
В исковата
молба се твърди, че общината – ищец е
собственик върху публична общинска собственост, съставляваща недвижим имот с
кадастрален идентификатор № 00702.532.172
по кадастралната карта утвърдена за гр. А., заедно с изградена в
посочения имот сграда с идентификатор 00702.532.172.1 имаща площ от 243 кв.м.
Изтъква се, че по отношение на така описаното недвижимо имущество след решение
от 23.11.2016 г. на Общинския съвет функциониращ при Община – А. се предприело З.
на цитираните обекти, като между ищеца - „Община А.“, в качеството му на
застрахован, и ответника ЗАД “ОЗК - З.“ АД, в качеството му на застраховател се
сключил застрахователен договор с период на валидност – 1 година, считано от
датата на сключване - а именно 26.01.2017 г. Според уговореното между страните,
в застрахователна полица № 0110-420-2017-00001/26.01.2017 на застраховка „Пожар
и природни бедствия“, вкл. и приложимите към нея Общи условия, ответното
дружество поело задължението срещу заплатената от ищеца застрахователна премия
в размер от 265,47 лв. при настъпване на застрахователно събитие да обезщети
застрахования в пълния размер за понесените от него щети и вреди в случай на
пожар на застрахованото имущество, умишлен палеж или други злоумишлени
действия, както и вследствие на злоумишлено използване на взривни устройства
или материали, като Община А. има самоучастие в размер на 100 лв. във всяка
щета. Изложението на фактите се надгражда с това, че Община А. е имала сключен
договор за осъществяване на физическа охрана на застрахованото имущество (бивша
инфекциозна болница), валиден към датата на застрахователното събитие с
дружество „ПС-Г.“ ЕООД. Ищецът твърди, че на 12.06.2017 г. от негов
представител е било подадено уведомление с вх. № 283 по застрахователната
полица за настъпилия на 08.06.2017 г. пожар в застрахованото недвижимо
имущество /бивша инфекциозна болница/, в часовия диапазон 15.00 – 15.30 ч.
Допълва се, че е изготвено експертно пожаро-техническо заключение от инж. Г.,
представител на РС “Пожарна безопасност и защита на населението“. Сочи се, че е
бил осъществен нарочен оглед от страна на застрахователя на 13.06.2017 г.,
вследствие на което е бил съставен констативен протокол, отразяващ състоянието
на обекта след разразилия се пожар и нанесените върху него щети. Изброяват се
представените документи на застрахователя: договор за охрана, становище на
охранителното дружество, количествено-стойностна сметка за уврежданията,
обективирани в писмо с изх. 14-00-2896/14.07.2017 г.
Съдебно предявеното
вземане се мотивира с това, че в отговор на заведената от Община – А. пред
ответника застрахователна претенция се получило
писмо изх. № 17-3020/27.07.2017 г., с което ЗАД “ОЗК - З.“ АД е отказало
плащане на щетата. Аргументът бил в насока, че застрахователя не покрива вреди,
когато застрахованото имущество се експлоатира в нарушение на утвърдените норми
и стандарти. В този контекст се опонира, че застрахователя не е правил проверки
или заявявал за нужда от отстраняване на евентуални източници на опасност до
момента на настъпване на щетата. На свой ред след отказа за изплащане на
обезщетение общината е обжалвала това решение с писмо с изх. №
14-00-3503/03.08.2017 г. С нов отговор № 17-3086 от 09.08.2017 г.
застрахователното дружество е уведомило ищеца, че претенцията е ликвидирана
според ОУ на договора и негативното становище за плащане не подлежи на
преразглеждане. Излага се и това, че на 18.08.17 г. е спряно наказателното
производство, образувано срещу неизвестен извършител във връзка със станалия в
имота на общината пожар. Ищецът подържа тезата, че към момента на настъпване на
събитието няма данни застрахования обект да е експлоатиран в отклонение на
утвърдени норми и стандарти. За остойностяване на заведената щета е изготвена количествено
– стойностна сметка в размер на сумата от 52 994,22 лв., представляваща
разходите за възстановяване на покрив на общинска сграда с кадастрален
идентификатор № 00702.532.171.1. Навеждат се твърдения, че общината-ищец не е
реализирала с действията си нито едно от основанията предвидени в КЗ за отказ
на плащане на застрахователно обезщетение.
В срока по
чл. 367 от ГПК ответното застрахователно
дружество е депозирало писмен отговор, с който оспорва предявената искова
претенция, като я намира за недоказана в своето основание и размер. Ответникът
не оспорва, че между него и община – А. е бил сключен договор за застраховка на
имущество „Пожар и природни бедствия“ по застрахователна полица №
0110-420-2017-00001/26.01.2017. Но навежда твърдения, че не са налице основания
за ангажиране отговорността на дружеството, предвид неизпълнението на
предвидените изисквания в раздел III, чл. 3, т. 3 на ОУ на договора, условия за
нарушения на строително-технически норми, строителни недостатъци, компрометиран
ремонт или монтаж и на неотстранени повреди от по-рано настъпили събития. В
подкрепа на тези твърденията се сочи въпросник, в който се попълва състоянието
на имуществото подлежащо на застраховка, като в случая Община А. не е описала
състоянието на имуществото, което иска да застрахова. В допълнение ответното
дружество обръща внимание на това, че на въпрос от тяхна страна, записан във
въпросника, а именно: „Имате ли щети със застрахованото имущество през
последните 3 години“ ищецът отговаря „Не“. Извежда се виждане, че ищецът не е
описал както конструкцията на сградата, така и реалното й състояние. Друг
правоизключващ аргумент на ответника е концентриран в насока за
безстопанственост на застрахованото имущество, Това било така, защото в същото са липсвали врати и прозорци, било е
охранявано, по твърдение на ищеца, само от един човек и в сградата е живеел
бездомник, което се доказвало от приложените по делото документи. При условията
на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца. В допълнение, при евентуално възприемане от съда, че
предявения иск е доказан в своето основание ответника изрично възразява по
размера на исковата претенция, като настоява понесените вреди да са в по-ниски
от сочените от ищеца размери. В този контекст се опонира и по претенциите за
присъждане на законна лихва за забава.
В срока по
реда на чл. 372 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, като с нея
поддържа исковете си и оспорва възраженията на ответника изказани в отговора
му. Поддържа, че е изпълнил всички свои З.ължения по застрахователния договор,
които обосновават възникването на вземане за застрахователно обезщетение.
Развива твърденията си с това, че дружество „ПС Г.“ ЕООД е осъществявало
физическа охрана, включително е осигурявало пропускателен режим и защита на
обекта от противоправни посегателства, съгласно договор. В допълнение Община А.
прилага дадена й оферта от застрахователното дружество, която удостоверява, че
обектите застраховани със застрахователния договор, в това число бивша
инфекциозна болница са били застраховани срещу пожар, включително последиците
от гасенето му, експлозия, мълния и това ниво на покритие се вижда от
съдържанието по клауза А на оферта № 11/01/2017 г. Ето защо ищецът е несъгласен
с това, че пожарът е изключен от
застраховката риск и отказа за репариране на щетите не попада в хипотезата на
раздел III, Общи изключения по чл.3, ал. 1, т. 3 от договора.
В
допълнителния си отговор ответника-застраховател поддържа отговора по първоначалната
искова молба и продължава да оспорва твърденията на ищеца във връзка с
предпоставките по спорното материално право на вземане, чието присъждане се
търси със съдебна намеса. Спира се отново на въпросника, който се попълва от
застрахованото дружество и на база на дадената с него информация от
застрахователя се изготвя конкретна оферта. Съответно като санкция за попълнена
невярна информация е предвиден отказ от изплащане на обезщетение. Добавя, че
твърденията на ищеца за охрана на обекта са несъстоятелни, предвид факта, че
там е живеел бездомник от две години, като според ответника охраната не е
изпълнявала своите функции и договора с охранителното дружество е бил фиктивен.
Софийски
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Съгласно Акт
№ 247 за публична общинска собственост съставен на 13.10.1998 г. се установява,
че недвижим имот, намиращ се в гр. А., ул. „********”,
съставляващ парцел с площ от 4 190 кв.м. с изградена в него сграда обозначена,
като Инфекциозно отделение на два етажа с пристройка, състоящо се от 243 кв.м.
пулмофтизиатричен кабинет на един етаж, състоящ се от 194 кв.м. е бил актуван,
като общинска собственост притежание на Община – А. на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОС и
заповед от 28.08.1998 г на Областния управител. Отново от извършените вписвания
в коментирания АОС се констатира, че през 2000 г. собствеността от публична е
трансформирана в частна общинска собственост.
Според
договор за физическа охрана сключен на 31.03.2015 г. притежателя на имота
цитиран в обсъдения АОС – Община А. е постигнала договореност с дружеството –
„ПС Г.“ ЕООД, като на последното е възложено да извършва физическа охрана на
обекти на общината, като ги предпазва от посегателства и ограничи достъпа до
тях чрез въвеждане на пропускателен режим. Сред обектите попадащи в предмета на
възложена охрана по договора присъства и Инфекциозната болница, разположена в
гр. А., като по отношение на същата е предвидено охраната да бъде денонощна
/невъоражена/ от 4-ма охранители. Срокът на договора е разписан на 24 месеца,
считано от 01.04.2015 г. Уредена е и хипотеза за удължаване на срока на
договора, чрез отправяне на едностранно волеизявление от страна на възложителя
до изпълнителя. Такова е налице съобразно приложеното по делото писмо от
30.03.2017 г., в което Кмета на Общината, в качеството му на представляващ
възложителя е поискал от изпълнителя - „ПС
Г.“ ЕООД да продължи изпълнението на дейността по охрана на общинска
собственост до момента на приключване на процедурата по избор на изпълнител и
подписване на нов договор. Видно от съдържанието на писмо от 31.03.2017 г.
изпълнителят е приел това предложение на възложителя, като е декларирал, че
въпреки изтеклия срок на сключения договор за охрана на обекти, то изпълнението
на тази дейност ще продължи и за времето до приключване на стартиралата
процедура по избор на изпълнител и подписване на договор с такъв.
Със свое
решение № 670/23.11.2016 г. Общинския
съвет функциониращ при Община А. е одобрил списък на имоти частна общинска
собственост, които да бъдат застраховани. Сред тези имоти попада в пункт 3 от
Приложение 1 към решението попада и
Бивша заразна болница, с адрес – гр. А., ул. „********” № 118, при балансова стойност от
36 850,52 лв.
Представена
е Застрахователна полица № 0110-420-2017-00001, която е издадена на 26.01.2017
г. и свидетелства за това, че между ответника, в качеството му на застраховател
и ищеца, в качеството му на застрахован е възникнало застрахователно
правоотношение с предмет имуществена застраховка, подчинена на Общи условия на
застраховка „ПОЖАР и ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ“ – СЕКЦИЯ I „ИНДУСТРИАЛЕН ПОЖАР„. Обект
на З. са притежавани от застрахованото лице сгради – частна общинска
собственост на територията на Община А. /упоменати в приложен опис/. Предвидено
е, че срокът на имуществената застраховка има продължителност от 12 месеца, а
именно от 27.01.2017 г. до 26.01.2018 г. Според уговореното по полицата
застрахователно покритие, страните са постигнали съгласие, че основните покрити
рискове са А - пожар, Б2 -буря, градушка, наводнение, Б3 –тежест при естествено
натрупване на сняг и/или лед, Б4 - измокряне на имущества, Б5 -авария, Д5 -
злонамерени действия на трети лица. За застрахователна сума е фиксирана такава
в размер на 2 042 062,99 лв. За застрахования е установено З.ължението да
заплати застрахователна премия в размер на сумата от 265,47 лв. При настъпване
на щета по някое от имуществото предмет на застраховката е предвидено
самоучастие от застрахования в размер на твърда сума – 100,00 лв. В полицата е
вписано, че застрахования е запознат със съдържанието на общите и специални
условия по застраховката и ги приема. Неразделна част от полицата са
действащите към този момент Общи условия по застраховка „Пожар и Природни
бедствия“, както и Заявление – въпросник.
Според
раздел II Общите условия по застраховка "Пожар и природни бедствия"
на ЗАД "ОЗК – З." АД, "клауза А", обхваща покритие на
рисковете пожар /вкл. последиците от гасенето му/. Според понятието уредено в
чл. 2 от ОУ на ответника, пожар е поява на огън, който образува пламък или
жарава, възникнал на несъобразено за целта огнище или излязъл от него и в
състояние да се разпространява чрез собствена енергия. Вредите се изразяват в
пълно или частично изгаряне, обгаряне, опушване, овъгляване.
Според
оповестеното в попълнения от застрахованото лице Заявление-въпросник с дата –
26.01.2017 г. е декларирано, че ищеца не е имал щети спрямо застрахованото
имущество през последните три години, нито има сключени други валидни
имуществени застраховки с предмет това имущество. Относно описанието на
преобладаващата част от застрахованите сгради единственото дадено сведение е,
че те са построени през 1980 г., като отсъства описание на конструкцията на
сградите, както и това, дали същите са захранени с вода, ел. енергия, и
топлинна енергия. Нищо не е отразено и в частта отнасяща се до основни мерки за
пожарна защита, както и във връзка с прилагани мерки за сигурност.
С
уведомление за щета от 12.06.2017 г. представител на застрахованото лице –
Община А. е известил застрахователя за настъпила щета на имущество, предмет на
обсъдения застрахователен договор, а именно, че на 08.06.2017 г. в часовия пояс
между 15,00 и 15,30 ч. в гр. А., на ул. „********” е възникнал пожар в
покривната част на сградата на бившата заразна болница. Посочено е, че за
събитието са били уведомени органите на полицията и пожарната, като мястото е
било посетено от служители на РС „ПБЗН“ – гр. А.. Допълнено е, че охраната на
сградата е била поверена на дружеството – „ПС Г.“ ЕООД. Извършено е описание на
вредите с посочване, че повреждане е настъпило в част от покрив на сграда - бившата
заразна болница, в гр. А., на ул. „********” и приблизителен размер на вреди от
около 1000 лв.
По повод на
цитираното уведомление в ЗАД “О.“ АД е била образувана преписка по щета с №
0110-420-0001-2017, като от оторизирано от застрахователя лице и при участието
на представител на застрахования е изготвен констативен протокол след извършен
на 13.06.2017 г. оглед на мястото на възникване на застрахователното събитие. В
него е отбелязано, че причината за събитието е разразил се в сградата / бившата
заразна болница, в гр. А., на ул. „********”/ пожар с дата – 08.06.2017 г.
/15-15,30 ч./. За състоянието на обекта е записано, че се касае за необитаема
сграда, имаща общо здрава конструкция, при липса на всички дограми. По
възприятия на лицето оформило протокола видимите щети последица от възникналия
и потушен пожар в сградата се изразяват в следното : изгорял покрив на сградата
в порядък на около 60-70 % /скатен покрив с дървена конструкция покрит с
керемиди/ ; в изгорялата част е имало обособени тавански помещения;
конструкцията е изцяло компрометирана, всички носещи греди са засегнати – около
25 % от подпокривните дъски и керемиди са годни за повторно използване. В
протокола са формулирани и препоръки за ограничаване на бъдещи събития от
подобно естество, а именно : да се вземат мерки за ограничаване на достъпа до
сградата; да се вземат мерки за възстановяване на покривната конструкция.
От страна на
притежателя на засегнатата от пожара сграда – Община А. след изрично възлагане
на проверка за осъществилото се събитие е бил изготвен нарочен констативен
протокол от служители на общината в сформирана нарочна комисия. Информацията
поместена в него съдържа данни, че при непосредствения оглед на обекта е
констатирано, че покривът е скатен с дървена носеща конструкция, покрит с
керемиди, като светлата височина до билото е около 3,40 м., като се наблюдават
тухлени преградни стени. Отразено е, че при пожара изцяло е изгоряла близо 2/3
от носещата конструкция на покрива, като при останалата част се наблюдава
частично изгаряне на билната греда и част от скатните греди. Конструкцията е
изцяло компрометирана, като всички носещи греди са засегнати, което създава
реална предпоставка за цялостно срутване на покривната част на сградата.
Допълнено е, че в изгорялата част е имало обособени тавански помещения, като
върху пода са налични останки от счупени керемиди и паднала изгоряла
конструкция. В протокола присъства и актуално описание на цялостното състояние
на засегнатата от пожара сграда : същата е масивна със стоманобетонов скелети
стоманобетонови и тухлени стени /вътрешни и външни/; не се наблюдават опасни
пукнатини, които да издават конструктивен проблем; прозорците са изцяло
демонтирани, като помещенията са уязвими на атмосферните условия; отводняването
на покрива е компрометирано, което е спомогнало са падане на част от външната
мазилка, като не се наблюдава засягане на тухлените зидове; достъпът до
сградата е свободен, което повишава риска от вандализъм и посегателства, като
това фактическо състояние създава предпоставки за възникване на нови пожари и
злоупотреби; конструктивно /извън покрива/ сградата се намира в много добро
състояние.
Към
писмените доказателства по делото е приобщена количествено-стойностна сметка за
Обект „Възстановяване на покрив на общинска сграда“ с кадастрален идентификатор
– 00702.532.171.1.по КК на гр. А.. Същата е изготвена и подписана от гл.
специалист Л. Калудов и нея са назовани конкретни видове и количества СМР,
както и единичните и общи цени, като общото изражение на формираната стойност
на нужните средства за възстановяване на
покрива на общинската сграда възлизат на сумата от 44 16185 лв. /без ДДС/,
респективно на 52 994,22 лв. /с вкл. ДДС/.
С писмо от
20.06.2017 г. ответния застраховател е изискал от Община А. във връзка с
образуваната преписка по щета и нейната ликвидация да му се представят допълнителни
документи, както следва : договор за охрана; становище от охранителна фирма;
пожаро-техническа експертиза; КСС на повредите по сградата; постановление за
прекратяване на досъдебно производство и резултати от него. Писмото е получено
от адресата му на 22.06.2017 г.
От страна на
Община – А. на искането на застрахователя е реагирано на 14.07.2017 г., като са
предоставени : договор за охрана;
становище от охранителна фирма; КСС на повредите по сградата. По отношение на
другите два документа е изтъкнато, че застрахованото лице се е обърнало към
органите на досъдебното производство с искане да бъде снабдено с тях, но от
получения на 06.07.2017 г. отговор към момента образуваното досъдебно
производство с № 458/2017 г. продължава своя ход и не е приключило.
На
27.07.2017 г. ответният застраховател е изготвил и изпратил до застрахованото
лице писмен отказ за изплащане на претенция по заявено искане във връзка с
настъпило застрахователно събитие от 08.06.2017 г. Отказът е обоснован с това,
че събитието попада в раздел III „Общи
изключения“, чл. 3, ал. 2, т. 3 от ОУ по застраховка „Пожар и природни
бедствия“, а именно, че застрахователя не покрива вреди във всички случай,
когато застрахованото имущество се експлоатира в нарушение на утвърдените норми
и стандарти. Този писмен отказ е получен от адресата му на 31.07.2017 г.
С писмо от
03.08.2017 г. подписано от Зам. Кмета на Община – А. и изпратено до ответния
застраховател са изложени съображения във връзка със съдържанието на
застрахователното правоотношение, както и с обстоятелствата около подаването на
сигнала за възникналия в сградата пожар, вкл. и дейностите по нейната охрана,
както и относно мястото на възникване на пожара и липсата на видимост към него,
което е затруднило възприемането му. Добавено е и това, че всички изискани
документи във връзка с образуваната преписка по щета са били ангажирани
своевременно от застрахованото лице. В заключение е опонирано, че изразеният с
писмо от 27.07.2017 г. отказ за изплащане на застрахователно обезщетение е
неоснователен, поради което се иска преразглеждане на преписката, като
застрахователя промени негативните си изводи и възприеме такива за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер равен на претърпените вреди в резултат на
разразилия се пожар в сграда общинска собственост.
С нов свои
отговор от 09.08.2017 г. ЗАД “О.“ АД повторно е отклонило претенцията на Община
А. за изплащане на застрахователно обезщетение по коментираното правоотношение
и възникнало събитие, като е посочено, че отсъстват аргументи за ревизиране на
първоначалните мотиви за отказ.
Ангажирано
по делото е Постановление за спиране на наказателно производство от 18.08.2017
г. на Зам. Районния прокурор при РП-А., което е постановено по ДП № 458/2017 г.,
като този процесуален резултат е вследствие на това, че извършителят на
престъплението по чл. 331, ал 1, във връзка с чл. 330, ал. 1 НК е неизвестен.
По делото са
приобщени и всички материали събрани в рамките на провелото се разследване по
ДП №
458/2017 г. образувано пред РП – А., които са част от изисканата и приета
прокурорска преписка, като от същата може да бъде ценен единствено протокола за
оглед от местопроизшествието от 08.06.2017 г., неразделна част от който е и
изготвения фотоалбум н местопроизшествието.
По делото са
събрани гласни доказателства посредством извършен разпит на призования по
искане на ответника - свидетел Г.Щ..
В
показанията си пред съда той посочва, че в периода 2015 -2016 г. е преспивал в
таванските помещения на сградата на болницата в гр. А., зад бензиностанция –
Лукойл. Подслонявал се там, защото било на завет и топло. Споменава, че до
сградата имало разположена охрана, но той се криел от нея, като влизал късно
вечерта и рано излизал. Понякога охраната обикаляла из сградата, но не се е
случвало да се качва до таванските помещения, където пребивавал свидетеля.
Посочва, че преустановил нощуванията си в сградата, защото тавана й изгорял.
Потвърждава, че когато се е намирал на това място е пушил цигари, но ги е гасил
в чашка с вода. Детайлизира, че в сградата нямало врати и прозорци. В периода,
когато свидетеля нощувал в сградата, там пребивавали още двама, трима човека.
Достъпът до сградата не бил труден, защото на много места бетонната ограда
имала пролуки и през нея минавали пътеки, които ползвал и той. Споменава, че
покривът бил изграден от стари сухи греди, а подът на таванската част също бил
дървена конструкция, а не плоча. Отрича да се е топлил посредством палене на
огън в помещението, където е нощувал.
По делото е
назначена комплексна пожаро-техническа и оценителска експертиза, като
заключението по същата е изслушано и прието по делото, без да бъде оспорено от
страните. Изводите на експерта дал отговори по част : пожаро-техническа са
следните : щетите, които са възникнали по застрахованото имущество в резултат
на реализиралия се пожар са в размер на около 60 % от дървената покривна
конструкция; сградата като строителна конструкция е отговаряла на нормативните
изисквания за пожарна безопасност; състоянието на сградата преди настъпването
на събитието не е било добро, като са съществували условия за безпрепятствен
достъп, което е довело и до обирането на елементите от ел. и В и К
инсталациите, както и на дограмите; пожарът е възникнал около 14,27 ч. на
08.06.2017 г., като първите мерки за неговото потушаване са предприети от
служители на пожарната служба в гр. А. след 12 минути, в 14,39 ч.; вероятната
причина за настъпване на пожара и щетите от него по сградата според вещото лице
е последица от неограничения достъп на външни лица; преди настъпването на
пожара състоянието на покрива по мнение на вещото лице не е било добро;
посочено е, че ако сградата е била със здрав покрив и прозорци, и ако е била
охранявана ефективно, то в нея не би възникнал пожар, респективно не биха
настъпили щети в заявените от ищеца размери. Изводите на експертите по
техническата и оценителна част са концентрирани в следното съдържание :
стойността на необходимите СМР за възстановяване на покрива с приспадане на
овехтяването е подробно изчислена и описана в Приложение 2 към заключението,
като изчисляването й е направено в два варианта, а именно : 1 вариант при
прилагане на правилата установени в Правилника за прилагане н ЗДС и
релевантните към него Наредби е дадена стойност от 30 389 лв. с вкл. ДДС;
2 вариант при използването на квадратична формула за изчисляване на
овехтяването, като е спазено ограничението на максималния процент на овехтяване
/50 %/, като в този случай е дадена стойност от 22 483 лв. И при двата варианта вещото лице е посочило,
че към калкулираните стойности следва да се добавят и разходите за проектиране
и контрол възлизащи на 12 % от стойността без овехтяване /41 084 х 12 %/, а
именно сумата от 4 930 лв. Което означава, че при първия вариант
репарацията по възстановяване при отчетено овехтяване ще е равна на 35 319
лв., а при втория такъв сумата би възлизала на 27 413 лв. От експерта е
даден и алтернативен вариант за необходимите средства за възстановяване на
покрива на сградата, чрез остойностяване на количествата и видове СМР подлежащи
на влагане за постигане на подобна цел, като не се взема предвид степента на
овехтяване на обекта към датата на застрахователното събитие. В този случай
стойността би възлизала на сумата от 41
084 лв., като към нея следва да се добавят и 4 930 лв., на колкото се разходите
за проектиране и контрол възлизащи на 12 % от стойността. Или общия размер на
нужните средства за възстановяване на увредения покрив на сградата би се
определил на сумата от 46 014 лв.
Други
допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
І. Относно
иска по чл. 405, ал. 1 КЗ :
Съгласно разпоредбата на 405 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорения
срок, като обезщетението следва да е равно на размера на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие. За да се проведе успешно доказване на
подобна искова претенция в тежест на ищеца е да докаже следните релевантни
материали предпоставки : 1) съществуването на валиден застрахователен договор
за имуществена застраховка, по силата на който настъпилото застрахователно
събитие представлява покрит риск, както и 2) настъпване на застрахователното
събитие, описано от ищеца в исковата молба, щетите по застрахованото имущество,
причинната връзка и размера на вредите, за които се търси застрахователно
обезщетение.
Спазвайки очертаната хронологична последователност съдът пристъпва към
обсъждане реализацията на тези факти, като отчитайки въведените в ИМ и отговора
твърдения и възражения, намира, че несъмнено и без наличието на резерви в
развилото се пред настоящата инстанция производство се установи наличието на
валиден застрахователен договор за имуществена застраховка, сключен между страните,
покриваща застрахователните рискове изрично разписани в приобщената полица.
Този застрахователен договор, като източник на материални права и задължения
учредява между страните застрахователно правоотношение, чиито предмет на
застрахователна закрила са притежаваните от застрахования ищец сгради, чиято
индивидуализация е дадена в изрично изготвено приложение към решението на
Общински съвет – А. за сключването на застрахователен договор с ЗАД „ОЗК – З.“
АД, инкорпориран във формата на Застрахователна
полица № 0110-420-2017-00001, която е издадена на 26.01.2017 г. и има период на
валидност до 26.01.2018 г. Сред тези сгради фигурира и цитираната в ИМ такава -
бивша инфекциозна болница, намираща се на ул. „********“, гр. А., представляваща
публична общинска собственост № 247/13.10.1998 г., сграда с идентификатор
00702.532.172.1 с площ 243 кв.м., а впоследствие с променен статут на
собствеността в частна общинска такава. Това, че именно ищец е носител на
правото на собственост върху така описаната сграда еднопосочно се установява от
ангажирания по делото титул за собственост, какъвто е акта за общинска
собственост. Касае се за правоотношение създадено по сключена имуществена
застраховка „Пожар и Природни бедствия“. Сред покритите рискове по тази
застраховка попада този по клауза А - пожар /вкл. последиците от гасенето му/. Ответникът
не оспорва това, че договорът е влязъл в сила, като е обвързал страните с
очертаните в него и в приложимите ОУ права и задължения, включително и това, че
застрахованата община е изпълнила едно от основните си задължения произтичащи
от създадената облигационна връзка, а именно да заплати уговорената
застрахователна премия във връзка с покриване на рисковете по имуществената
застраховка.
Напълно неоснователно е позоваването на ответната страна свързано с
недействителност на застрахователния договор, поради несъществуващ към момент
на сключване на договора застрахователен интерес. Очевидно по делото се
установи, че ищецът е носител на правото на собственост върху цитираната в ИМ
сграда, което означава, че същия в качеството си на титуляр на имуществено
право разполага със застрахователен интерес от това да застрахова риска от
настъпване на бъдещо събитие, което да доведе до погиването, респективно
увреждането на тази вещ. Въпросът относно фактическото състояние, в което се е
намирало това имущество – липса на ел. захранване и водоснабдяване, както и
липса на врати и прозорци на сградата не би могъл да изключи интереса на
собственика й от нейното З.. В чл. 349, ал. 1 КЗ е разписано, че
застрахователния интерес е правно призната необходимост от защита срещу
последиците от възможно застрахователно събитие. В случаят такава необходимост
е налице за ищеца, като именно за да си осигури защита във връзка с последиците
от евентуално застрахователно събитие този правен субект е пристъпил към З. на
имуществото си, в което попада и обсъжданата сграда. Следователно не би могло
да се изведе заключение за недействителност на застрахователната сделка, заради
отсъстващ застрахователен интерес /законово основание предвидено в чл. 349, ал.
2 КЗ/, което означава, че приложения по делото застрахователен договор е
породил присъщите си правни последици и е обвързал страните по него. Фактите по
делото не разкриват и хипотеза на отпадане на застрахователния интерес и
прекратяване на застрахователния договор в пределите на вече възникналото
застрахователно правоотношение, и това е така, защото за да се реализира
подобен юридически факт е необходимо визираната правно призната необходимост за
застрахования от защита при евентуално застрахователно събитие да отпадне към
определен момент на вече учреденото и действащо правоотношение. Факт от подобно
естество обаче не се установява в производството, като и тук следва да се
отбележи, че състоянието на застрахованото имущество, което е непроменено от
момента на сключване на договора няма как да повлияе върху вече формирания и
възникнал застрахователен интерес на застрахования. След като застрахователя е
преценил, че поема риска от З.то на подобна категория имущество, като е
разполагал с възможността да му извърши оглед и да съобрази отговорите дадени
от застрахования във въпросника, включително да изиска от застрахования да
осъществи цялостно попълване на формулираните в същия въпроси, респективно при
подадената му информация е приел да встъпи в договорно правоотношение, то същия
няма как да черпи благоприятни за себе си последици, като отрича интереса на
ищеца от З. позовавайки се именно на фактическото състояние, в което се е
намирала сградата, която е обект на застрахователна закрила. Предвид това,
липсва юридическо основание да се приеме, че спрямо облигационната връзка
създадена от сключения застрахователен договор между страните е настъпило
прекратяване почиващо на законовата норма на чл. 349, ал. 5 КЗ.
На следващо място в потвърждение факта на настъпване в срока на
застрахователното покритие на договора на застрахователно събитие са събрани
множество различни по правната си природа доказателства – писмени и гласни,
вкл. приетото по делото заключение по комплексна съдебна експертиза. От
осъществения съвкупен анализ на тези доказателства става ясно, че на 08.06.2017 г. спрямо попадащо под
застрахователна закрила имущество на ищеца – сграда, представляваща бивша инфекциозна болница, намираща се на ул. „********“, гр. А., представляваща
сграда с идентификатор 00702.532.172.1, се е осъществил един от покритите по
застраховката рискове, а именно пожар локализиран в покривната й част. Моментът
му на възникване е обхванат от периода на валидност на сключената между
страните застрахователна полица. Ясно установени по делото са основни признаци
на събитието. Най-вероятната причина за възникването на пожара довел до
увреждането на покривната конструкция на сградата е от внесен външен
огнеизточник, а не от незагасена цигара пушена от свидетеля – Г. Щ.. Аргумент в
тази насока е и казаното от вещото лице, че при извършване на огледа след
потушаване на пожара не е открита следа от прогаряне в дълбочина на малка площ
с ясно очертани граници, като такива не се наблюдават и при прегледа на снимковия материал изготвен в
процеса на фиксиране на местопроизшествието. Огнището на пожара е било
разположено в югозападната част на сградата в пространството непосредствено под
покрива й, като горивния процес е протичал в посока отдолу – нагоре. Следователно при така изложените
обстоятелства за доказано следва да се приеме, че на посочената в исковата
молба дата се е реализирало застрахователно събитие - пожар, което е засегнало застрахованата
сграда в определени нейни части, а именно покривната й конструкция.
Страните нямат спор, че застрахованото лице е изпълнило едно от
съществените си задължения по договора за застраховка, което възниква при
настъпване на застрахователно събитие, а именно да уведоми своевременно и
съобразно уговореното с договора застрахователя за същото. Ищецът е сторил това
на 13.06.2017 г., като по повод на уведомяването, при ответния застраховател е
била образувана преписка по щета в рамките на която, последния е предприел
действия по проучване на самото събитие и последиците от него, вкл. и вредите
които са се реализирали в застрахования обект. Съдът намира, че това задължение
е било изпълнено в рамките на установения в застрахователния договор срок от
три дни, считано от момента на реализиране на събитието, като доколкото този
срок е изтичал в неработен ден, то в първия възможен такъв, а именно на
12.06.2017 г. /понеделник/ събитието е било оповестено надлежно пред
застрахователя, с което е спазено изискването на чл. 34, т. 3 от ОУ приложими
към коментираната имуществена застраховка. От страна на ищеца не е допуснато и
договорно отклонение от законовото му задължение по чл. 404 КЗ, където е
предвидено, че след настъпване на застрахователното събитие застрахователят има
право да изисква от застрахования и застраховащия необходимата информация за
установяване на фактите и обстоятелствата във връзка със застрахователното
събитие или определянето на размера на обезщетението от страна на застрахователя.
По делото е видно, че такова изискване на документи е предприето от ответния
застраховател, като застрахованото лице съвсем своевременно е предоставило
намиращите се в негово държане книжа, и е дало обяснение относно други
документи, които са част от материалите по провежданото досъдебно производство,
като впоследствие когато е получил достъп до същите е предоставил и тях на лицето
носещо риска да покрие вредите от застрахователното събитие.
Настоящата инстанция не споделя позицията на ответника, че неговата
отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение не може да бъде
ангажирана във връзка със соченото в ИМ събитие, защото бил налице изключен
риск по имуществената застраховка, доколкото в чл. 3, т. 3 от ОУ приложими към
същата изрично се казвало, че застрахователя не покрива преки или косвени
загуби повреди или разноски по застрахованото имущество в резултат на нарушени
строително-технически норми и изисквания, строителни недостатъци,
недоброкачествен ремонт или монтаж, неотстранени повреди от по-рано настъпили
събития. Този изключен риск изобщо не
може да бъде отнесен към повредите върху застрахованата от ищеца сграда, защото
отсъства каквото и да е било доказване, че настъпилите върху имуществото
повреди са пряк резултат от нарушения естеството на очертаните такива в чл. 3,
т. 3 от ОУ. Освен това трябва да се подчертае, че предвиждането на клаузи, изключващи
отговорността на застрахователя за щети, причинени от нарушени строителни правила
и норми /каквато е тази на чл. 3, т. 3 от Общите условия/, са приложими само по
отношение на бъдещи промени в състоянието на обекта /респ. последващи ремонти и
поддръжка/, довели до увеличаването на риска. Във всички случаи на изпълнени в
отклонение от строителните правила дефекти на застрахования обект, съществуващи
към момента на сключването на договора,за които застрахователят при полагането
на дължимата грижа на добър търговец е могъл да узнае /както в случая е могъл
да се осведоми за липсата на електрическо захранване и липсата на прозорци и
врати, включително и за вида на конструкцията на сградата в съответните й
части, посредством извършването на един рутинен оглед при сключването на
полицата, и при изискването на цялостно попълване на въпросника от страна на
застрахования във връзка със състоянието на имуществото което е застраховано/, не
би могло да се говори за изключен риск, доколкото застрахователят би следвало
да е съобразил състоянието на обекта и именно с оглед на него да е приел
сключването на договора при уговорените условия. Приобщените по делото
доказателства не разкриват факти, от които да се заключи, че състоянието на
сградата, чиито покрив е изгорял се е влошило едва към момент следващ във
времето сключването на застрахователния договор – след 01.2017 г. Напротив.
Разкритото по делото фактическо състояние на конструкцията на сградата и отделните
й елементи показва, че това й конструктивно и технически положение е факт от
обективната действителност далеч предхождащ момента на постигнатото между
страните съгласие за З.. В контекста на изложеното ответника няма как да се
освободи от отговорност спрямо застрахованото лице относно реализиралото се
застрахователно събитие, като се позовава на изключен риск. Отново в този
аспект трябва да са и разсъжденията касаещи опозицията на ответника, че
станалото събитие е изключен риск, защото покривало хипотезата на чл. 3, ал. 2, т. 3 от ОУ – към момента на
реализацията на събитието обсъждания недвижим имот не отговарял на установените
стандарти за експлоатация и стопанисване на сгради. Проведеното доказване по
спора показва, че опожарената в покривната си част сграда, изобщо не е била от
категорията сгради, които са били предмет на някакъв вид експлоатиране, било за
задоволяването на някакви общински нужди, било за друг вид предназначение, вкл.
и наем от трето лице. Обратно. Става категорично ясно, че в продължителен
период от време тази сграда не се експлоатира по никакъв начин от нейния
притежател, включително е преустановено захранването и с електрическо и вода.
Това състояние реферира към целия период на валидност на застрахователния
договор, като то е било налице и към момент на сключване на тази сделка, поради
което ответния застраховател е бил отлично запознат с това, че сградата не се
експлоатира. В този смисъл по отношение на същата няма основание да се
възприеме, че не е отговаряла на установените стандарти за експлоатация, защото
такава няма. Важно е да се отбележи, че от заключението на експерта по
пожарната част от приетата комплексна експертиза еднозначно се дава отговор, че
за коментираната сграда не е имало специални изисквания за осигуряването на
противопожарна безопасност от собственика, защото същата се е ползвала, и
електрическото захранване към нея е било преустановено. По отношение
застъпеното от ответника виждане, че той не следва да бъде отговорен за
репарацията на пораженията по сградата от станалия пожар на 08.06.2017 г.,
защото била налице и още една хипотеза на непокрит риск, а именно тази
разписана в клаузата на чл. 3, т. 7 от ОУ – не се обезщетяват щети върху
имущества, които са неправилно или безстопанствено съхранявани. Тежестта за
доказването на такъв вид поведение спрямо поставеното под застрахователна
закрила имущество се носи от субекта, които го твърди, тоест от ответника.
Последният обаче не успява да проведе подобен вид доказване. Собственикът на
имуществото го е съхранявал с грижата на добрия стопанин, доколкото е взел
мерки за неговата охрана, сключвайки договор с юридическо лице поело задължение
да извършва непрекъсната физическа охрана на обекта. По делото няма и сведения
от страна на застрахователя да е имало изразени резерви до застрахования
относно начина на съхранение на имуществото преди настъпване на
застрахователното събитие, респективно даване на някакви предписания за
отстраняване на възможни рискови фактори, които да са в състояние да
предизвикат евентуално настъпване на някое от събитията предвидени, като покрит
риск по полицата. Нещо повече, според настоящия съдебен състав, тълкувайки
замисълът вложен в текста на чл. 3, т. 7 от ОУ по-скоро се касае до движимо
имущество /стоки/, за които съществуват изработени нормативни правила за начин
на тяхното съхранение, и няма за предмет недвижимото имущество, което е предмет
на З..
Във връзка с поетото от застрахования задължение по чл. 5 от ОУ към
застрахователния договор изразяващо се в това, че същият е длъжен да отговори
на поставените в заявлението – въпросник въпроси, като посочи всички
обстоятелства, които са му известни и имат съществено значение за оценката на
риска от застрахователя и условията при които застрахователния договор може да
бъде сключен. Според нормата на чл. 362,
ал. 3 КЗ когато застрахователят е сключил договор, въпреки че предварително е
поставил на застраховащия въпроси и на тях не е отговорено, или е отговорено
неясно застрахователят няма право да прекрати едностранно застрахователния
договор, да откаже плащане, или да намали неговия размер, на основание, че не е
бил даден отговор, или макар да е даден отговора е неясен. От приложеното по
делото заявление – въпросник еднозначно се потвърждава, че застрахованата
община е попълнила и предоставила такъв на застрахователя към момент предхождащ
момента на сключване на имуществената полица. Видно е, че в него няма детайлизация относно
питанията свързани с типа конструкция на сградата, нейния брой етажи,
конструкция на етажни плочи, конструкция стени, конструкция покрив, начин на
захранване с вода, топлоенергия, ел.енергия, основни мерки за пожарна защита,
налични мерки за сигурност, изпълнение на изисквания и препоръки на
противопожарни органи и пр. Въпреки липсата на дадена информация от изложеното
естество, ответното дружество не е изискало от лицето желаещо З. да му я
предостави, чрез даване на конкретни отговори, а напротив пристъпило е към
подписването на договор. Това поведение
на застрахователя показва, че същия е приел да носи риска при евентуално увреждане на имуществото, което е предмет на З.
при обема на дадената му от застрахования информация, респективно не разполага
с възможността да отказва изплащане на застрахователно обезщетение при
настъпване на събитие, или да иска неговото редуциране, извеждайки аргумент от
неизпълнение на задължението на застрахования за пълно и точно попълване на
въпросника адресиран до него.
Във връзка с необходимостта от пълно и главно доказване на причинната
връзка между реализиралото се събитие – пожар и настъпилите в резултат на
същото материални щети по застрахованото имущество трябва да се посочи, че
целият събран обем от доказателства по делото навежда на заключението, че
покрива на притежаваната и надлежно описана от ищеца сграда в гр. А. е бил
компрометиран единствено и само от разразилия се на 08.06.2017 г. пожар. Няма
данни, считано от момента на сключване на застрахователната полица – в началото
на 2017 г. до момента на пожара да са се реализирали други събития, които да са
повлияли върху състоянието на покривната конструкция, и като последица от това
да се налага тяхното остойностяване й отчитане при определяне обема на щетите
във връзка с репарирането им по заявената на 12.06.2017 г. щета.
Разпоредбите уреждащи основанията за намаляване или отказ от плащане на
застрахователно обезщетение в Кодекса за З.то /ДВ. Бр. 102/2015 г. в сила от
01.01.2016 г. / са тези на чл. 363 и 364 КЗ - касаещи случаите на неточно
обявяване на обстоятелства при сключване на застрахователния договор; чл.
395 КЗ – свързана с неизпълнение
задълженията на застрахования за предотвратяване и ограничаване на вредите; чл.
403, ал.4 от ЗК касаеща отказа за
заплащане на застрахователно обезщетение при умишлено неизпълнение на
задължението за съобщаване; както и общата разпоредба на чл. 408 от КЗ.
Съгласно чл. 408 от КЗ
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение: при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от застрахования или застраховащия;
при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително
с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в
застрахователния договор, както и в други случаи, предвидени със закон. Общата
разпоредба на чл. 408 от КЗ установява
правилото, че основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение е
само това неизпълнение на предвидени в застрахователния договор задължения,
което е значително с оглед интереса на застрахователя. Според практика на ВКС
постановена по реда на чл. 291 / отм. с
ДВ, бр. 86 от 2017 г./ от ГПК /решение № 49/ 29.07.2013г. по гр.д. № 840/
2012г. на ВКС, І т.о., решение № 15/12.ІV.2012 г. по т. дело № 454/2011 г. на
състав от ІІ-ро т. о., решение № 185/05.03.2014. по т.д. № 467/2011 г. на ВКС I
т.о. и др./ неизпълнението от страна на застрахования на негови
законоустановени или предвидени в договора задължения е значително с оглед интереса на застрахователя, като основание за
отказ за плащане на застрахователно обезщетение, когато е налице причинна
връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно
събитие, респ. неизпълненото задължение да е от естество да доведе до
увеличаване на размера или разширяване обхвата на вредите или да явява
препятстващо доказването им. Наличието на такава причинна връзка следва да се
изследва и доказва във всеки един случай, като тежестта на доказване на тази
връзка е у застрахователя, който са позовава на правоизключващите възражения.
Същевременно в цитираните решения се подчертава, че не се допуска посредством
договорни клаузи, формално основани на текста на да се уговарят правни
последици в ущърб на интереса на застрахования, когато не може да се констатира
накърняване на легитимния интерес на съответния застраховател. В случая
ответния застраховател се позовава на това, че от страна на застрахования е
било допуснато отклонение от поетото със застрахователния договор задължение
състоящо се в това, застрахованото имущество да бъде поддържано в изправност,
включително спрямо същото от притежателя му да се полага грижата на добрия
стопанин, доколкото контролът относно достъпа на външни лица до сградата би
занижен, което било довело до състояние при което в продължение на години в
пределите на сградата влизали и пребивавали бездомни лица. Установените по
делото факти обаче не разкриват неизпълнение на задължението на собственика
след момента на сключване на застрахователния договор да полага нужната грижа
за стопанисване на процесната сграда, в частност за нейната охрана. По делото е
приобщен договор за охрана, който е действал, както към датата на сключване на
застрахователния договор, така и към датата на настъпване на застрахователното
събитие – 08.06.2018 г. Този договор е бил изпълняван и от двете страни по
него, като ангажираната охранителна фирма е осигурявала денонощна физическа
охрана на застрахования обект. Това, че бездомни лица са успявали да
преодоляват охраната и да влизат в обекта, където да пренощуват не означава, че
застрахования не е полагал дължимата грижа на добрия стопанин относно
имуществото си. При разпита си свидетеля Щ. ясно заяви, че в продължение на
години е влизал и ползвал сградата за пренощуване, но същевременно посочи, че
го е правил тайно от охраната, като се е криел да не бъде забелязан, влизайки
късно вечер и излизайки рано сутрин. Самият свидетел потвърждава, че охраната е
била на място, като е правила обходи в сградата. Тук отново следва да се обърне
внимание на обстоятелството, че свидетеля очертава период на своето
пребиваване, който предхожда момента на сключване на договора за имуществено З.
с ответника, което означава, че вкл. към момента на поемане на риска от страна
на застрахователя, това лице е нощувало в сградата, и при полагане на нужната
грижа от страна на застрахователя и упражняване правото му да направи
непосредствен оглед на имуществото,
същия е могъл да се установи, че в сградата има следи от живущи без основание
лица, респективно да съобрази степента на поемания риск при сключване на
застраховката. Изложеното важи и за периода на действие на застрахователното
правоотношение, когато застрахователя отново е могъл да прави проверки на
обекта, респективно да дава указания към застрахования за предприемане на
допълнителни мерки във връзка със защитата на застрахованото имущество,
респективно да повиши размер на застрахователната премия, или дори да прекрати
едностранно договора. Такива действия обаче не се разкрива да са били
предприемани от застрахователя до момента на реализацията на събитието.
От изложеното се установява, че основанието на предявения иск за
заплащане на застрахователно обезщетение е доказано, като следващия въпрос, по
които настоящият състав следва да вземе становище е какъв е дължимия размер на
това обезщетение. Съгласно текста на чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
В този смисъл е и трайната съдебна практика, възприета с решение № 6/02.02.2011
г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 206/03.09.2013 г. по т. д.
№ 107/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009
г. на ВКС, I т. о., решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС,
II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на
ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ (отм.), но приложими и в
настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността
на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на
настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за
овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ
от същото количество и качество като увредената вещ.
В изложението на настоящото решение вече се спомена, че в пределите на
проведеното от страните доказване се изясни каква би била действителната
стойност на вредите реализирали се по покрива на застрахованата сграда, като са
дадени варианти, както с прилагане на коефициент на овехтяване на увредените
елементи от покрива, така и без прилагане на такъв коефициент. Както вече се
отбеляза правилният подход за определяне действителния размер на вредата е без
редукция за овехтяване, поради което за действителна стойност на нужните СМР
свързани с привеждане на сградата в положението, в което тя се е намирала към
момента преди възникване на застрахователното събитие е сумата от 46 014
лв. с вкл. ДДС. Следващият съществен отговор, които е необходимо да бъде даден
при обсъждане полагащото се в полза на застрахования застрахователно обезщетение
се свежда до това, дали действителните вреди от събитието са в пределите на
уговорената между страните по застрахователното правоотношение застрахователна
сума, доколкото законовата норма на чл. 386, ал. 1 КЗ сочи, че застрахователя
дължи изплащане на застрахователно обезщетение ненадвишаващо уговорената
застрахователна сума. Това важи и за случаите, когато действителните вреди понесени
от станалото събитие надвишават уговорената с полицата застрахователна сума.
Следователно за да се определи размерът на следващото се застрахователно
обезщетение е нужно да се съобрази и застрахователната сума, за която е
сключена полицата. В случая застрахователната сума е определена, като сбор от
балансовите стойности на всички сгради, за които застрахования е поискал
сключване на застрахователен договор. Този сбор е равен на сумата от
2 042 062,99 лв. За да се разкрие обаче какъв е размерът на
застрахователната сума, за която застрахователя е покрил риска относно
конкретната сграда, за която се е осъществило застрахователното събитие /бивша
инфекциозна болница в гр. А./ данни следва да бъдат почерпени от приложение 1
към решението на Общински съвет – А., където в пункт 3 е означено, че
балансовата стойност на бивша заразна болница, намираща се в гр. А., на ул. „********възлиза
на сумата от 36 850,52 лв. Именно тази парична сума би трябвало да се възприеме,
като такава отразяваща волята на страните по застрахователния договор във
връзка с размера на застрахователната сума, до която ответника носи риска от
погиване на сградата и репарирането на понесените вреди. В този смисъл
отговорността на ответника не може да надвишава сумата от 36 850,52 лв., макар
действителната стойност нужна за поправяне на вредите по покривната конструкция
да възлиза на по-висок размер - 46 014,00 лв. Същевременно договорното
съдържание на възникналото застрахователно правоотношение изисква прилагането
от съда, на още една корекция по отношение размер на полагащото се в полза на
ищеца застрахователно обезщетение, която корекция произтича от уговорения твърд
дял на самоучастие от застрахования при възникването на застрахователно
събитие, а именно сумата от 100,00 лв. по всяка щета. При понасянето на този
дял на самоучастие в полза на застрахования се поражда правото да получи
обезщетение равно на сумата от 36 750,52 лв. Именно в този порядък предявения
за разглеждане от ищеца иск с правно основание чл. 405 КЗ следва да бъде
уважен, респективно за горницата до пълния му предявен размер от 46 014,00
лв., поради недоказаността си, същия подлежи на отхвърляне.
По
разноските:
При този изход на спора право, респективно отговорност за заплащане на
разноски се поражда за всяка една от страните при прилагане правилото за
съразмерност на уважената, респективно отхвърлената част от исковата претенция.
Предвид на това и доколкото ищеца доказва да е направил за водене на
производството пред настоящата инстанция разноски в общ размер на сумата от
3 340,56 лева /1 840,56 лева – платена държавна такса, която е калкулирана
върху размера на намаления иск; 1 200,00 лева – депозит за експертиза, и
300,00 лв. – възнаграждение за процесуално представителство осъществено от
юрисконсулт/ Следващите се в полза на ищеца разноски според уважената част от
иска възлизат на сумата от 2 675,30 лв. По отношение механизма за
изчисляване разноските полагащи се на ответника по смисъла на чл. 78, ал. 3 ГПК, съдът намира следното : Общият им размер е равен на сумата от 4 300 лв. –
сбор на разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение /3000 лв. с вкл.
ДДС/, възнаграждение за вещи лица /1200 лв./, както и възнаграждение за
осигуряване на свидетел при режим на довеждане /100 лв./. От тях най-напред
следва да се извадят разноските, които вече се присъдиха по смисъла на чл. 78,
ал. 4 ГПК с определението на съда по чл. 232 ГПК от 28.11.2018 г., а именно
сумата от 566,38 лв. Така се формира размер от 3 733,62 лв. Своевременно
представителя на ищеца е възразил по търсеното за присъждане от ответника
адвокатско възнаграждение, поради което следва да се прецени, дали то е
прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК или не. Минималният размер на
следващото се адвокатско възнаграждение по смисъла на Наредба 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения с оглед материалния интерес разрешаван
по спора е сумата от 1 910,42 лв. /без ДДС/, респективно сумата от
2 292,50 лв. с вкл. ДДС /при изчисляване на адвокатското възнаграждение
понесено от ответника същото следва да се калкулира с вкл. ДДС, защото адвоката
предоставил правната помощ е лице регистрирано по ЗДДС – факт установим от
приложените по делото доказателства/. Съдът намира, че в случая уговорения и
заплатен адвокатски хонорар от 3 000 лв. с вкл. ДДС изцяло /след приспадането
на частта от същия отнасящ се до защитата предоставена по прекратената част от
производството/ кореспондира на степента на фактическата и правна сложност на
делото, която е около средния стандарт за такава, с оглед броя на проведените
съдебни заседания, вида и обема на проведеното доказване, както и характера на
въведените от страните твърдения и възражения във връзка със защитаваното,
респективно отричано материално право на вземане. В този смисъл именно това е
възнаграждението спрямо което следва да се изчисляват полагащите се на
ответника разноски. Следователно при прилагане правилото за съразмерно
присъждане на такива според отхвърлената част от исковете, то в полза на
ответника се следват разноски в пределите на сумата от 743,74 лв.
По изложените мотиви Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “ОЗК - З.“ АД, ЕИК: ********,
представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д., със седалище и адрес на управление *** , р-н ********,
ул. „********, да заплати в полза на Община А., Булстат: ********, чрез
представляващия я кмет - д-р Е.К., със седалище и адрес на управление: гр. А.,
ПК 4230, пл. „********, на основание чл. 405 КЗ, сумата в размер от 36 750,52 лв., съставляваща
застрахователно обезщетение дължимо по застрахователен договор, сключен във формата
на застрахователна полица № 0110-420-2017-00001/26.01.2017 г., за претърпяна
щета - пожар на покрив на бивша инфекциозна болница, намираща се на ул. „********“,
гр. А., представляваща публична общинска собственост № 247/13.10.1998 г.,
сграда с идентификатор 00702.532.172.1 с площ 243 кв.м., реализирал се на
08.06.2017 г., което събитие представлява покрит застрахователен риск по
застрахователната полица, ведно със законната лихва дължима върху главното
вземане за периода, считано от 13.09.2017 г. – датата на подаване на ИМ в съда
до окончателното изплащане на застрахователното обезщетение, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдената сума от 36 750,52
лв. до пълния му предявен размер от 46 014,00 лв.
ОСЪЖДА “ОЗК - З.“ АД, ЕИК: ********,
представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д., със седалище и адрес на управление *** , р-н ********,
ул. „********, да заплати в полза на Община А., Булстат: ********, чрез
представляващия я кмет - д-р Е.К., със седалище и адрес на управление: гр. А.,
ПК 4230, пл. „********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 2 675,30 лв. - съдебни разноски направени
по настоящото производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Община А., Булстат: ********, чрез
представляващия я кмет - д-р Е.К., със седалище и адрес на управление: гр. А.,
ПК 4230, пл. „********, да заплати в полза на “ОЗК - З.“ АД, ЕИК: ********,
представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д., със седалище и адрес на управление *** , р-н ********,
ул. „********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер от 743,74 лв. – съдебни разноски направени
по настоящото производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок, считано от момента на връчването му
на страните.
СЪДИЯ: