Р
Е Ш Е
Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№……………..гр. София,29.04.2020 г.
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІV-В въззивен състав
в публичното заседание, проведено на девети май две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена И.
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.съдия Андрей Георгиев
при участието на секретаря Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Зл. Чолева гр. дело N 8859 по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258- чл.273 от ГПК
Обжалва се решение от 12.04.2018г., постановено по
гр.дело № 13392/2017г. на СРС, 56 състав,
с коeто е
признато за установено по предявените по реда на чл.422 от ГПК искове от „Т.С.“
ЕАД срещу „А.К.“ ЕООД, че „А.К.“ ЕООД дължи на „Т.С.“ ЕАД, както следва: на
основание чл.59 от ЗЗД - сумата от 717,29лв., представляваща стойността на
потребена от ответника топлинна енергия за топлоснабден имот- търговско
помещение, находящо се в гр.София, ж.к.********за периода м.11.2014г.-
м.04.2016г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на
ищеца, спестявайки си разходите, дължими
за закупуване на топлинна енергия, както и сумата от 10,17лв.- представляваща
цена на услугата за дялово разпределение за гореописания търговски обект за
периода м.011.2014г.- м.04.2016г., с която сума ответникът неоснователно се е
обогатил за сметка на ищеца, спестявайки си разходите за заплащането, ведно със
законните лихви върху посочените две суми от 22.12.206г.- до окончателно
изплащане и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – сумата от 6,97лв.- мораторна лихва
върху главницата от 717,29лв., натрупана за периода 01.11.2016г.- 05.12.2016г.
и сумата от 0,10лв.- мораторна лихва върху главницата от 10,17лв., натрупана за
периода 01.11.2016г.- 05.12.2016г., като исковите претенции по чл.422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД са отхвърлени за разликата над уважените размери –
до пълните предявени размери, както следва: за разликата над сумата от 6,97лв.-
до пълния предявен размер от 101,01лв., претендирана като лихва за забава върху
сумата –стойност на топлинната енергия и за разликата над сумата от 0,10лв.- до
пълния предявен размер от 0,84лв.-мораторна лихва върху главницата –стойност на
услугата за дялово разпределение.
Решението се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът-
ищец „Т.С.“ ЕАД обжалва
първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковите претенции
по чл.422 от ГПК, вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД- за разликите над уважените размери –
до пълните предявени размери.. Поддържа
доводи за неправилност на съдебния акт в обжалваната от него част, като
постановен в нарушение на Общите условия за продажба на топлинна енергия да
битови нужди, с които е установен падеж за плащане на главниците. Счита, че
неправилно от първата инстанция е прието в тази връзка, че за изпадане на
ответника в забава е необходима покана. С изложените доводи въззивникът-ищец
мотивира искането си за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната от
него част и постановяването на друго, с което исковете по чл.422 от ГПК, вр. с
чл.86,ал.1 от ЗЗД да бъдат уважени в пълните им предявени размери. Претендира
присъждане на направените по делото разноски. При условията на евентуалност
заявява искане по чл.78,ал.5 от ГПК – за намаляване на адвокатското
възнаграждение, заплатено от въззивника-ответник.
Въззивникът-ответник “А.К.“
ЕООД обжалва първоинстанционното решение в частта
на уважените претенции за главниците по чл.422 от ГПК, вр. с чл.59 от ЗЗД и в
частта на уважените претенции по чл.422
от ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. Възразява, че по делото не е доказан фактът
от него да са получавани фактури за начислени суми за топлинна енергия /ТЕ/ и
дялово разпределение, поради което не дължи стойността на същите, доколкото
съгласно Общите условия за продажба на ТЕ за стопански нужди срокът за плащане
на ТЕ е до 20 – то число на месеца, следващ месеца на доставката, след
получаване на издадена данъчна фактура.
Моли настоящата инстанция да не кредитира заключенията на СТЕ и ССЕ, тъй
като експертните изводи на вещите лица са основани на доказателства, които са
оспорени. Възразява, че по делото не са
представени отчетните картони, за да бъде доказана безспорно доставката на ТЕ.
Въззивникът-ответник поддържа, че представеното от ищеца извлечение от сметка,
на което основава вземанията си, е едностранно изготвен частен документ, който
удостоверява изгодни за ищеца факти и няма обвързваща доказателствена сила по
отношение на него /ответника/. Намира за необоснован извода на първата
инстанция, с който е прието, че в процесния имот през исковия период е
доставяна ТЕ и че тя е измерена коректно, след като по данни на фирмата за
дялово разпределение в процесния имот няма монтирани отоплителни тела и не са
монтирани топлоразпределители. Счита ,
че изводът на първата инстанция, че
стойността на ТЕ следва да се определи „в резултат на изравняването“ и не следва да се съобразяват стойностите по
фактурите, е изведен в противоречие с клаузата на чл.40,ал.1, глава 4 от ОУ за
продажба на ТЕ за стопански нужди.
Поддържа, че неправилно с обжалваното решение е прието, че от негова
страна не е било заявено възражение за заплащане на ТЕ, тъй като такова е
направено с отговора на ИМ. На последно място възразява, че не дължи
претендираните от ищеца лихви за забава, тъй като не е поставен в такава с
представеното по делото писмо, което касае абонатни номера, различни от този,
касаещ процесния имот. С изложените доводи въззивникът-ответник мотивира
искането си за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната от него част
и постановяването на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски.
По
въззивните жалби не са постъпили писмени отговори от насрещната страна по тях в
срока по чл.263,ал.1 от ГПК.
Софийски градски съд като взе предвид становищата и доводите на
страните и след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбите
са подадени от надлежни страни, в законния
срок по чл. 259 ГПК и са процесуално допустими.
При
извършената от съда проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият
съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето
защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на
доводите, заявени с въззивните жалби,от които е ограничен, съгласно нормата на
чл.269, предл.2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав напълно споделя правните изводи на
първоинстанционния съд, с които е мотивирана частичната основателност и
съответно- частичната неоснователност на предявените искове, изведени при
правилно установена по делото фактическа обстановка, ето защо и на основание чл.272 от ГПК,
препраща към тях. В допълнение на мотивите на първата инстанция и във връзка с
доводите, заявени с въззивните жалби на
страните, настоящият съдебен състав приема следното:
Съдът намира, че следва да се произнесе първо по
въззивната жалба на ответника, доколкото с нея са заявени възражения за
недължимост в пълен размер на процесните вземания и след това по жалбата на
ищеца, доколкото последната касае само размера на вземанията за мораторни
лихви.
По жалбата на ответника:
Законосъобразно
от първата инстанция- при спазване на правилото на чл.154,ал.1 от ГПК, е
указано на ищеца, че той носи доказателствената тежест да установи
обогатяването на ответника за сметка на неговото /на ищеца/ обедняване, както и
размерът на обогатяването, като конкретните фактически обстоятелства по делото
изискват с оглед доказването на факта на обедняването и обогатяването, ищецът да докаже фактът, че именно ответникът
е ползвал доставената от ищеца за процесния имот ТЕ през исковия период от време , нейното
количество и стойност. Ищецът носи и доказателствената тежест да установи, че е
предоставил , а ответникът е ползвал услугата за дялово разпределение.
Настоящият
съдебен състав приема, че от ищеца , в съответствие с носената от него
доказателствена тежест по чл.154,ал.1 от ГПК е доказано наличието на
обстоятелствата от фактическия състав на чл.59 от ЗЗД по отношение на
претендираното вземане, представляващо стойността на доставената и ползвана от
ответника ТЕ за исковия период и услугата за дялово разпределение. Между
страните по делото няма спор, че между тях не е съществувало облигационно
правоотношение с предмет- доставката на ТЕ.
Фактът на доставка на ТЕ за процесния
топлоснабден имот, собственост на ответника, представляващ търговско
помещение, находящо се в гр.София, ж.к.********, което съгласно удостоверение от ГИС-София от
10.02.2015г. е с нов административен адрес: бул.“**********, се установява от
представените по делото и неоспорени изравнителни сметки и неоспореното
заключение на СТЕ. От заключението на СТЕ се установява, че доставяната за
имота ТЕ е за отопление на щранг-лирата в санитарното помещение на процесния
имот, както и за сградна инсталация. В тази връзка, неоснователно е възражението
на ответника, че от него не е ползвана ТЕ за отопление, поради демонтирани
уреди за отопление, доколкото липсата на такива уреди е потвърдена и със
заключението на СТЕ, но е доказано, че ТЕ за отопление е подавана до щранг –
лирата и по отношение на последната –
доставеното количество ТЕ и нейната стойност са изчислени от експерта при
спазване на формулата и нормативното
правило на Наредба № 16-344/ 2007г.
Неоснователно е и възражението на ответника, че не дължи стойността на
ТЕ , отдадена за сградна инсталация, доколкото от представения нот.акт за
собственост на процесното търговско помещение се установява, че то се намира в
сграда-етажна собственост, поради което и за същото е дължима и стойността на
доставеното количество ТЕ, отдадена за сградна инсталация. Неоснователно е
възражението на ответника за недължимост на вземанията на ищеца за главницата –
стойност на ТЕ, поради неполучени фактури за тях. В случая вземането се дължи
на извъндоговорното основание по члл59 от ЗЗД, за което правно значение има
единствено доказаният факт на доставката на ТЕ на ответника, който с получаването
на същата и спестявайки си разходите за заплащането й се е обогатил
за сметка на ищеца, който е обеднял със стойността на тази доставена ТЕ.
В тази връзка напълно неотносими са и Общите условия за продажба на ТЕ за
стопански нужди, на които се позовава ответникът, тъй като те са приложими само
в рамките на съществуващо договорно правоотношение, възникнало от сключен
договор между ищеца и потребителят / клиент на ТЕ за стопански нужди, от
какъвто договор в случая страните не са обвързани. На последно място, с отговора на исковата
молба от ответника е заявено своевременно правопогасяващо възражение за
плащане, но то е напълно недоказано. По делото от ответника не са представени
никакви доказателства за плащане, а от
от приетото по делото и неоспорено заключение на ССЕ се потвърждава
липсата на такова, касаещо вземанията на ищеца.
С оглед
гореизложените мотиви, съдът приема, че предявеният иск по чл.59 от ЗЗД за
стойността на доставената ТЕ за процесния период от време се явява основателен
и като такъв- правилно е уважен с обжалваното решение.
Настоящият
съдебен състав приема, че неправилно с обжалваното решение е прието, че
ответникът дължи на ищеца стойността на предоставената през исковия период от
време стойност на услугата за дялово разпределение в размер на 10,17лв. , с
която първият се е обогатил за сметка на
втория. От ищеца, в съответствие с носената от него доказателствена тежест, не
са представени доказателства, които да установяват, че той е извършил
/предоставил/ услугата за дялово разпределение през исковия период от време.
Напротив, от представените по делото писмени доказателства- протокол от
03.02.2002г. на ОС на ЕС, в която се намира процесния топлоснабден имот,
договор от 14.03.2002г., сключен между ЕС и третото лице- помагач на ищеца „Т.с.“
ЕООД и изравнителните сметки, издадени за
исковия период от „Т.с.“ ЕООД се установява, че услугата за дялово рапределение е извършена от
третото лице-помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД. Ето защо, настоящият съдебен състав
приема, че предявеният иск по чл.59 от ЗЗД за стойността на услугата за дялово
разпределение следва да бъде отхвърлен, поради липсата на активна материално-правна
легитимация на ищеца по тази претенция.
По
претенцията по 422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД
Неоснователността
на претенцията за главница- стойност на услугата за дялово разпределение,
обуславя неоснователност и на иска за акцесорното вземане за мораторна лихва,
поради което обжалваното решение в частта, с която този иск е уважен за сумата
от 0,10лв. следва да бъде отменено и вместо него- постановено друго, с което
искът за тази сума да бъде отхвърлен.
По отношение
на претендираната лихва за забава върху главницата- стойност на ТЕ, правилен е
извода на първата инстанция, с който е прието, че при така доказаната дължимост
на претенцията за главницата, ответникът дължи и обезщетението по чл.86,ал.1 от ЗЗД върху нея, натрупано за времето на забавата. Законосъобразно с обжалваното
решение е прието , че за вземането по чл.59 от ЗЗД, доколкото липсва нормативно
установен срок за плащане, ответникът - длъжник изпада в забава от датата на
връчването на поканата за плащане, на основание чл.84,ал.2 от ЗЗД. Такава
покана е отправена на 19.10.2016г. и е връчена на ответника на 24.11.2016г.,
като от деня, следващ изтичането на определения с нея 7 срок за плащане- т.е.
от 01.11.2016г. ответникът е изпаднал в
забава, както правилно е приел и първоинстанционният съд с обжалваното решение
и за нея дължи лихва по чл.86,ал.1 от ЗЗД в размер от 6,97лв. Неоснователно е
възражението на ответника, че в поканата липсва яснота дали касае отправено от
ищеца предложение за сключване на договори за продажба на ТЕ за посочените в
нея обекти или касае покана за плащане на дължими суми. Предложението за сключване на писмени
договори ясно и недвусмислено е отграничено от поканата за плащане на сумите за
ТЕ , включително и тази, касаеща процесния обект – по т.1, за исковия период от
време. В поканата процесният обект е посочен ясно в т.1 с точния си административния
си адрес, а съответствието на този адрес на абонатния номер 345142 се
установява от представеното по делото удостоверение на л.37 от
първоинстанционното дело. С оглед
изложените мотиви, настоящата инстанция приема, че правилно с обжалваното решение е уважен предявеният иск
по чл.422,ал.1 от ГПК , вр. с ччл.86,ал.1 от ЗЗД- за мораторна лихва върху
главницата- стойност на ТЕ, натрупана за времето на доказаната забава.
По жалбата
на ищеца в частта на отхвърлените претенции по чл.422,ал.1 от ГПК, вр. с
чл.86,ал.1 от ЗЗД
С оглед подробно
изложените по-горе мотиви - жалбата се явява неоснователна. В
допълнение на тези мотиви следва да се посочи единствено, че клаузите на Общите
условия към договора за продажба на ТЕ за стопански нужди са неприложими,
доколкото страните не са обвързани от договорно правоотношение, в рамките на
което тези клаузи обвързват страните.
При горния изход на делото и на
основание чл.78,ал.1 от ГПК на въззивника-ищец се дължат разноски по делото за
първата инстанция, съразмерно с уважената част от исковете от 441,78лв. и за заповедното производство в размер на 278,79 лв., като за разликата над тези размери до
пълните присъдени размери съответно- от 448,05лв.
и от 282,75лв.- обжалваното решение следва да бъде отменено.
Съответно, на основание чл.78,ал.3
от ГПК на въззивника-ответник се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената
част от исковете от 42,06лв. , поради
което допълнително следва да му бъде присъдена сумата от 3,06 лв. над присъдената с обжалваното
решение сума от 39,00лв.
За въззивното производство право на
разноски за държ.такса и адв.възнаграждение има само въззивникът- ответник във
връзка със защитата по неговата жалба и
съразмерно на уважената част от нея от 5,59лв., доколкото разноски от
ответника във връзка със защита по жалбата на ищеца не са направени. На въззивника-ищец
разноски по делото не се дължат, поради неоснователност на подадената от него
жалба и поради липса на направени разноски във връзка със защитата по жалбата
на ответника.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение от 12.04.2018г.,
постановено по гр.дело № 13392/2017г. на СРС, 56 състав, в частта, с която е признато за установено по предявените по реда
на чл.422 от ГПК искове от „Т.С.“ ЕАД срещу „А.К.“ ЕООД, че „А.К.“ ЕООД дължи
на „Т.С.“ ЕАД, както следва: на основание чл.59 от ЗЗД - сумата от 10,17лв.-
стойност на услугата за дялово разпределение, извършено за топлоснабден имот- търговско помещение,
находящо се в гр.София, ж.к.********за периода м.11.2014г.- м.04.2016г.,
претендирана като сума , с която ответникът неоснователно се е обогатил за
сметка на ищеца, спестявайки си
разходите за заплащането, ведно със законната лихва от 22.12.206г.- до
окончателно изплащане и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – сумата от 0,10лв.-
мораторна лихва върху главницата от 10,17лв., натрупана за периода
01.11.2016г.- 05.12.2016г., както и в
частта, с която „А.К.“ ЕООД е
осъдено да заплати на „Т.С.“ ЕАД – разликата над дължимата сума от 441,78лв.-
до пълния присъден размер от 448,05лв.- разноски за първата инстанция и
разликата над дължимата сума от 278,79лв.- до пълния присъден размер от
282,75лв.- разноски за заповедното производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК
, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
по реда на чл.422 от ГПК положителни установителни искове от „Т.С.“ ЕАД срещу „А.К.“
ЕООД, както следва: 1/ с правно основание чл.59 от ЗЗД - за сумата от 10,17лв.- стойност на услугата
за дялово разпределение, извършено за
топлоснабден имот- търговско помещение, находящо се в гр.София, ж.к.********за
периода м.11.2014г.- м.04.2016г., претендирана като сума , с която ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца,
спестявайки си разходите за заплащането, ведно със законната лихва от
22.12.206г.- до окончателно изплащане и 2/ с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД
– за сумата от 0,10лв.- мораторна лихва върху главницата от 10,17лв., натрупана
за периода 01.11.2016г.- 05.12.2016г.
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 12.04.2018г., постановено по гр.дело № 13392/2017г. на СРС,
56 състав, в останалата обжалвана част, с която е признато за установено по
предявените по реда на чл.422 от ГПК искове от „Т.С.“ ЕАД срещу „А.К.“ ЕООД, че
„А.К.“ ЕООД дължи на „Т.С.“ ЕАД, както следва: на основание чл.59 от ЗЗД -
сумата от 717,29лв., представляваща стойността на потребена от ответника
топлинна енергия за топлоснабден имот- търговско помещение, находящо се в
гр.София, ж.к.********за периода м.11.2014г.- м.04.2016г., с която сума
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, спестявайки си
разходите, дължими за закупуване на
топлинна енергия, ведно със законната
лихва от 22.12.206г.- до окончателно изплащане и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД
– сумата от 6,97лв.- мораторна лихва върху главницата от 717,29лв., натрупана
за периода 01.11.2016г.- 05.12.2016г., както
и в частта, с която исковите претенции по чл.422,ал.1 от ГПК, вр. с
чл.86,ал.1 от ЗЗД са отхвърлени за разликата над уважените размери – до пълните
предявени размери, както следва: исковете по чл.422,ал.1 от ГПК, вр. с
чл.86,ал.1 от ЗЗД - за разликата над сумата от 6,97лв.- до пълния предявен
размер от 101,01лв., претендирана като лихва за забава върху сумата –стойност
на топлинната енергия и за разликата над сумата от 0,10лв.- до пълния предявен
размер от 0,84лв.- претендирана като мораторна лихва върху главницата –стойност
на услугата за дялово разпределение, както
и в частта, с която „А.К.“ ЕООД е
осъдено да заплати на „Т.С.“ ЕАД – сумата от 441,78лв. – разноски за
първоинстанционното производство и сумата от 278,79лв.- разноски за заповедното
производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
В останалата част, като необжалвано,
първоинстанционното решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД да заплати на „А.К.“ ЕООД - сумата от 5,59лв. – разноски по делото за
въззивното производство, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.