Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№                                                  05.11.2019 г.                               гр.Търговище

 

                                            В    ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                                                   ІІІ  състав На седми октомври                                                                                          2019 година В публичното съдебно заседание в състав

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИАНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:  МИЛЕН СТОЙЧЕВ

                                                          БИСЕРА МАКСИМОВА

Секретар Милка Тончева

разгледа докладваното от Председателя

В.гр.д.№ 259 по описа на съда за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба на С.П.А. ***, срещу решение № 76/22.07.2019 г., постановено по гр.д. № 301/2019 г. по описа на РС-О., с което е  ИЗНЕСЕН на публична продан на осн.чл. 348 от ГПК недвижим имот, находящ се в град О., ул.“А.С.“ № 2, ет. 2, представляващ: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 53535.501.392.1.2 /петдесет и три хиляди петстотин тридесет и пет, точка, петстотин и едно, точка, триста деветдесет и две, точка, едно, точка, две/ по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД-18-86/17.12.2009г.на Изпълнителния директор на АГКК, построен в сграда № 1/едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор 53535.501.392 /петдесет и три хиляди петстотин тридесет и пет, точка, петстотин и едно, точка, триста деветдесет и две/, с предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта: 1/едно/, със застроена площ 54,38 кв.м. /петдесет и четири цяло тридесет и осем стотни квадратни метра/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 53535.501.392.1.3; под обекта 53535.501.392.1.17; над обекта: 53535.501.392.1.6, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, и с прилежащо ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 6.67 кв.м. /шест цяло шестдесет и седем стотни квадратни метра/, с пазарна стойност 36 000 /тридесет и шест хиляди/ лева, присъдени са съответни държавни такси, дължими от съделителите.

            С оплаквания, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, въззивникът моли същото да бъде отменено, като бъде поставено ново, с което делбеният имот да му бъде възложен, със следващите се от това задължения, като лице, което отговаря на условията на чл. 349 ал. 2 от ГПК. Съображенията са следните: 1.Неправилно съдът е приел, че съделителят не е предявявалпретенция за възлагане – правил е искания имотът да сне се продава, а да живее и занапред в него, присъствал е във всички съдебни заседания, неколкократно е заявявал, че живее там с млаки деца и желае решение в този смисъл; 2. Две съдебни заседания се считали за първи след допускане на делбата – от 21.05. и от 27.06.2019г. , като на първото не е даван ход на втора фаза, но въпреки това имало заключение, че в това заседание се преклудирали възлагателните претенции, но на практика имало и следващо заседание. Нямало протоколиран отговор от страна на ответника на въпрос дали има претенции за възлагане жилището на него.

                        В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна, чрез пълномощник адв. С.А. от ТАК, със становище за неоснователност на въззивната жалба. Изрично в с.з. от 27.06.2019 г. (първо след допускане на делбата) съдът запитал страните дали имат претенции по възлагане и сметки и след като нито една от страните не е пожелала възлагане, правилно съдът е изнесъл имота на публична продан. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.

В проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивникът се явява лично и с упълномощения за въззивната инстанция пълномощник адв. А.Д.от ТАК, поддържа жалбата си по изложените в нея доводи. Допълва, че очаква четвърто дете, с което заявява че коригира жалбатаи Въззиваемата страна не се явява, не се представлява, постъпила е молба, депозирана от пълномощника на страната – адв. С.А.-ТАК (с приложено пълномощно за въззивната инстанция), с която заявява, че поддържа становището си за неоснователност на жалбата.

След преценка на събраните по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, събрани пред първата инстанция, въззивът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Допусната е делба между двама съделителите, при равни квоти на процесния имот- апартамент находящ се в гр. О..

Решението по допускане на делбата, необжалвано, е влязло в сила.

Във фазата по извършване на делбата са били насрочени няколко съдебни заседани, като тези насрочени за 09.04.2019г. и за 21.05.2019г. не са проведени, както съдът не е дал ход на делото, по съображения, че неизготвянето на назначената СТЕ и за двете заседания би ограничило в значителна степен правата на страните в първо заседание от втората фаза, тъй като в първото заседание след допускане на делбата се преклудират исканията им по сметки и възлагателни претенции.

Проведеното на 27.06.2019 г. открито съдебно заседание е обявено за първо след допускане на делбата, като в протокола изрично са записани разясненията , направени от съда към страните, че в това заседание следва да се направят визираните в закона претенции, които след това се преклудират.

Видно от записаното в протокола от 27.06.2019 г. нито един от двамата съделители не е направил искане за възлагане на имота.

Съгласно разпоредбата на чл. 349 ал. 1 ГПК се дава възможност във втората фаза от делбеното производство съпруг да поиска от съда да му бъде предоставен  в собственост конкретен имот, който е бил общо притежание на съпрузите по време на брака, какъвто не е настоящия случай.

По реда на чл. 349 ал.2 ГПК може да се постави в дял само жилищен неподеляем имот, ако съсобствеността произтича от наследяване. Фактическият състав на правната норма на чл. 349 ал.2 от ГПК поставя четири кумулативни предпоставки:1.искането да е насочено за неподеляем жилищен имот;  2.съсобствеността да е възникнала само от наследяване; 3. Претендиращият съделител да е наследник и при откриване на наследството да е живял в него;  4.претендиращият съделител да не притежава друго жилище. Ако не е налице която и да е от тези предпоставки, възлагане по този ред не може да има.  Посочените факти подлежат на доказване от съделителя, заявил претенция за възлагане.

Т.е. законодателят е предоставил това право на възлагателна претенция единствено на преживял/бивш съпруг и на сънаследници, но не и на участниците в съсобственост, възникнала въз основа на договор (обикновена съсобственост). В последния случай, неподеляемото жилище ще трябва да бъде изнесено на публична продан, за да се удовлетворят съсобствениците. 

Така и в т.7 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК  изрично, по повод разпоредбата на чл. 288 ал. 3 ГПК (отм. ), ВКС посочва: „Граматическото и логическото тълкуване на правната норма налагат извода, че изискването "при откриване на наследството" изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване. Разпоредбата на чл. 288 ал. 2 от ГПК (отм.), касае имот, бивша СИО – горецитираните норми на отменения ГПК кореспондират на действащите сега разпоредби на обсъдените по-горе норми на чл. 349 ал. 1 и 2 от ГПК, поради което и дадените в цитираното ТР тълкувания са актуални и за настоящия ГПК и кръга лица и вида на възникналата съсобственост, относно осъществяване на възлагателна претенция, при неделим делбен обект.

В настоящия случай  съсобствеността между съделителите -  брат и сестра, е възникнала на основание договор за покупко продажба от 2016г., като всеки един от тях, в качеството му на купувач, е получил 1/2ид.ч. от закупения недв.имот- апартамент. Съсобствеността на този имот е прекратена с влязлото в сила решение по допускане на делбата.

Предвид изложеното, дори и да имаше възлагателна претенция от някой от съделителите, предвид разпоредбите на ГПК относно начините на извършване на делбата  (чл. 347- чл. 353 ГПК ) и предвид установеното от приетата по делото СТЕ, че делбеният имот-жилище е неподеляем, то единственият начин на извършване на делбата е изнасяне имота на публична продан по реда на чл. 348 ГПК, в която публична, съобразно разпоредбата на чл. 354 ал. 1 ГПК всеки от съделителите може да участва и да го изкупи при условията на чл. 505 ал. 2 от ГПК.

Ето защо решението на първоинстанционния съд, с което допуснатият до делба недв.имот, като неподеляем, е изнесен на публична продан, макар и постановено по други мотиви и съображения (поради липса на наддавателна претенция) като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено.

Решението в частта относно определените държавни такси, платими от съделителите по сметка на РС-О., съобразно техните квоти и оценка на СТЕ, като необжалвано, е влязло в сила.

Въззиваемата страна не е претендирала разноски (не е и представила доказателства за сторени такива), поради което, въпреки неоснователността на жалбата, такива не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

 

            Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 76/22.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 301/2018 г. по описа на Районен съд О., с което е ИЗНЕСЕН на публична продан на осн. чл. 348 от ГПК делбеният недв.имот, находящ се в град О., ул.“А.С.“ №2, ет.2, представляващ: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 53535.501.392.1.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД-18-86/17.12.2009г.на Изп.д-р на АГКК, построен в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 53535.501.392, с предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта: 1, със застроена площ 54,38 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 53535.501.392.1.3; под обекта 53535.501.392.1.17; над обекта: 53535.501.392.1.6, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, и с прилежащо ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 6.67 кв.м., с пазарна стойност 36 000 /тридесет и шест хиляди/ лева, както и в частта, с която е постановено, че след извършване на проданта получената продажна сума да се разпредели между съделителите съобразно дяловете им, а именно : 1/2/една втора/ идеална част за Н.П.Ч. *** и 1/2/една втора/ идеална част за С.П.А. ***, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението, в частта, с която са определени дължимите от съ9делителите държавни такса в размер на по 720лв. по сметка на РС-О., като необжалвано, е влязло в сила.

            Решението  може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд, в ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от връчването му на страните, при наличието на основанията на чл. 280 от ГПК.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.