Решение по дело №860/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 827
Дата: 5 юли 2023 г. (в сила от 5 юли 2023 г.)
Съдия: Пламен Атанасов Атанасов
Дело: 20233100500860
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 827
гр. Варна, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20233100500860 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. С. Х., с ЕГН **********, с адрес: ****,
действаща чрез пълномощника си адв.Р. Д., със съдебен адрес: ****, против Решение
№396/09.02.2023г. постановено по гр.д.№13635/2022г. по описа за на РС Варна, с което е
отхвърлен предявения от жалбоподателката, против “Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис сграда “Лабиринт“, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт Н.Г.П.А., иск с
правно основание чл.439 от ГПК, за приемане на установено, че ищцата не дължи на
ответника сумите, които са предмет на изпълнение по изп.дело №20138510403364 по описа
на ЧСИ с рег.№851 образувано по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№13778/2013г. на
РС Варна, поради по погасяването вземанията по давност.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е неправилно и незаконосъобразно,
като се оспорват изводите на съдът относно прекъсване на давността в изпълнителният
процес в резултат от действията на взискателя. Сочи се, че съдебния изпълнител се е
произнесъл по искането на взискателят от 27.11.2015г., че то ще бъде уважено при условие
на заплащане на дължимите такси към ЧСИ. Оспорват се изводите на съдът, че прилагането
на изпълнителния способ е било безрезултатно по причина, дължаща се не на волята на
взискателя. Сочи се, че по делото не са налице данни да са заплатени дължимите такси по
разпореждането на съдебния изпълнител, като в издаденото Удостоверение изх.
1
№71409/16.11.2022г. от ЧСИ липсва посочване на изпълнителни действия по молба от
27.11.2015г. Твърди се, че когато молбата за изпълнение съдържа искане за прилагане на
посочените в нея изпълнителни действия, то това не е предприемане на принудително
изпълнение, а такива са наложеният запор и насочването на изпълнението върху движими
вещи с описа. Твърди се, че последните ще прекъснат давността, считано от поискването им,
освен ако осъществяването им е забавено по причина, за която взискателят отговаря-пр.след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и
така е осуетявал тяхното прилагане, каквато е хипотезата с депозираната молба от
27.11.2015г. /в този смисъл Решение №487/15.02.2023г. по гр.д.№10749/2022г. на ВРС/.
Поддържа се още, че в периода от 25.09.2017г. до 10.10.2019г. отново е било налице
бездействие на взискателя, като се оспорват изводите на съда, че с молби от 11.10.2017г. и
от 02.10.2019г. давността е прекъсната. Сочи се, че подадените през този период молби за
предприемане на изпълнителни действия, са с бланкетен характер и изпълнителни действия
по тях не са предприети, поради факта, че взискателят отново сам е осуетил тяхното
прилагане. Твърди се, че взискателят не е предприел нужната грижа за събиране на
вземането си, като е неглижирал разпореждането на съдебния изпълнител, че действия ще
бъдат предприети след заплащане на дължимите такси. Сочи се, че в издаденото
Удостоверение изх.№71409/16.11.2022г. от ЧСИ липсва посочване на изпълнителни
действия по молба от 11.10.2017г. и от 02.10.2019г. Поддържа се, че давността по
отношение на длъжника не е прекъсната и с молбите на взискателя от 27.11.2015г.,
11.10.2017г., 02.10.2019г., съдържащи искане за извършване на действия за удовлетворяване
на вземанията чрез налагане на запор на банкови сметки, трудово възнаграждение, възбрана
на имущество, запор на МПС, тъй като такива не са осъществени /в този смисъл Решение
№37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д.№1747/2020г., IV г.о./. Твърди се, че с оглед
перемирането на изпълнителното производство, предприетите след изтеклия срок
изпълнителни действия /наложени запори върху банковите сметки и трудовото
възнаграждение на длъжника/ нямат валидно правно значение на прекъсващи давността.
Моли се за отмяна на атакуваното решение и уважаване на иска, както и за присъждане на
разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Оспорват се доводите на
жалбоподателите относно валидността на извършените действия за събиране на вземането в
изпълнителният процес. Сочи се, че давността представлява санкция за бездействие на
кредитора в определен срок, поради което прекъсването на давността става с
предприемането на изпълнителното действие, а не при достигане до знанието на третото
задължено лице на запорното съобщение, на връчване на призовката за принудително
изпълнение и т.н. Поддържа се, че взискателят не може да бъде санкциониран за
бездействие в случаите, при които предприетите по негово искане или от съдебния
изпълнител действия,са се оказали неуспешни. Твърди се, че за нуждите на преценката дали
погасителната давност е проявила своите последици, е без значение дали искането от
взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е последвано от
2
извършването на успешните изпълнителни действия. Твърди се още, че от значение е
кредиторовата пасивност, респективно активност, а не ефективността на поисканите
изпълнителни действия. Сочи се относима практика и се моли за оставяне без уважение на
жалбата, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответното
дружество.
В съдебно заседание въззивницата, чрез процесуалният си представител, поддържа
жалбата си и моли за уважаването ѝ, ведно с присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, чрез подадена от пълномощникът й писмена молба, оспорва
жалбите и претендира разноски.
За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази, следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск от С. С. Х., против “Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД с правно основание чл.439 от ГПК, за приемане на установено, че ищцата
не дължи на ответника, поради по погасяването вземанията по давност на сумите, които са
предмет на изпълнение по изп.дело №20138510403364 по описа на ЧСИ с рег.№851,
образувано по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№13778/2013г. на РС Варна, които са
прехвърлени в полза на ответника от “Кредибул“ ЕАД по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.10.2012г., а именно сумите: 1763.66лв.-главница по
Договор за кредит CrediGo от 16.12.2008г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК в съда- 20.09.2013г. до окончателното изплащане на задължението; 677.66лв.-
договорна лихва за периода от 16.12.2008г. до 20.12.2011г.; 963.98лв., представляваща лихва
за забава за периода от 22.08.2009г. до датата на подаване заявлението в съда-20.09.2013г.;
68.11лв.-заплатена държавна такса и 250лв.-юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се сочи, че със Заповед за изпълнение №7942/23.09.2013г. издадена
по ч.гр.д.№13778/2013г. на РС Варна, ищцата е осъдена да заплати процесните суми в полза
на ответника. Сочи се, че след изтичане срока за подаване на възражение по чл.414 от ГПК,
заповедта се е стабилизирала, считано от 12.10.2013г. Сочи се още, че за събиране на
въпросните задължения, кредиторът се е снабдил с изп.лист и е образувал изп.д.
№20138510403364 по описа на ЧСИ с рег.№851. Твърди се, че след образуване на изп.дело,
взискателят не е предприемал действия по събиране на вземането, водещи до
прекъсване/спиране протичането на давностния срок. Ето защо се поддържа, че на
17.12.2015г. изп.дело е било прекратено поради настъпила перемция, а след изтичането на
още три години, а именно на 17.12.2018г. възможността на ответното дружество да събере
по принудителен ред вземането си, е погасена по давност. Твърди се, че въпреки това
изп.дело не е било прекратено и по него са предприети изп.действия срещу длъжника. Моли
се за уважаване на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищцата оспорва отговора на ИМ, като твърди, че сочените от
кредитора изп.действия са бланкетни такива, целящи прекъсване на давността, но не и
действително предприемани с цел приложение на съответния изпълнителен способ. Освен
3
това се поддържа, че дори да бъде възприето становището на ответника за прекъсване на
давността до 26.06.2015г., то от 13.08.2015г. до 25.09.2017г. отново е било налице
бездействие на кредитора, или евентуално от 25.09.2017г. до 10.10.2019г. В тази връзка се
поддържа, че изп.производство е било многократно перемирано и макар и да не е изрично
прекратявано на това основание от съдебният изпълнител, то предприетите изп.действия,
след перемпция, са без правно значение за прекъсване на давността.
С постъпилият от отговор на исковата молба, се поддържа становище за
неоснователност на иска, като се поддържа, че в случая е предвид съдебното установяване
на вземанията, е приложима общата петгодишна давност, а не кратката 3г. такава. Поддържа
още, че доколкото изп.дело е образувано при действие на разрешенията дадени с ППВС
№3/18.11.1980г., до отмяната на същото по отношение на процесните вземания не е текла
давност. Сочи се, че едва след приемането на ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.е. от
26.06.2015г. е започнало протичането на давностен срок. Твърди се, че в периода 2013-
2022г. взискателят е проявявал активност, отправяйки множество молби с искания за
прилагане на изп.способи-запор върху трудово възнаграждение/пенсия и вземания по
банкови сметки на длъжника, както следва: 17.12.2013г., 27.11.2015, 11.10.2017г.,
02.10.2019г., 17.05.2021г. и 25.08.2022г. Твърди се, че през 2014г. са били наложени два
запора, през 2017г. четири, през 2019г. три, през 2021г. един и през 2022г. един запор. Ето
защо се поддържа, че не е налице бездействие от страна кредитора по събиране на
вземането му, поради което и правото на принудително изпълнение не е погасено по
давност. Моли се за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Въззивната жалбата, инициирала настоящото произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания за неправилно формиран от съда извод. В случая
оплакванията на въззивниците съставляват оспорване на правилността на изводите на
първоинстанционния съд, че процесното задължение, не е погасено по давност тъй като
предприетите от кредитора действия водят до прекъсване на давността. Така направеното
оспорване не съставлява новонаведено възражение или фактическо твърдение, поради което
4
следва да бъде разгледано по същество.
По делото е безспорно и от събраните доказателства е видно, че въз основа на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.10.2012г. “Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД е придобила вземанията на “Кредибул“ ЕАД по Договор за кредит
“CrediGo“ от 16.12.2008г., след което новият кредитор се е снабдил с Изпълнителен лист от
23.10.2013г. издаден въз основа на Заповед №7942/23.09.2013г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№13778/2013г. на РС Варна. В последствие на
основание посоченият изпълнителен титул взискателя-ответник е образувал изп.д.
№20138510403364 по описа на ЧСИ с рег.№851 с предмет удовлетворяване на вземанията,
както следва: 1763.66лв.-главница по Договор за кредит CrediGo от 16.12.2008г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда-20.09.2013г. до окончателното изплащане на
задължението; 677.66лв.-договорна лихва за периода от 16.12.2008г. до 20.12.2011г.;
963.98лв., представляваща лихва за забава за периода от 22.08.2009г. до датата на подаване
заявлението в съда-20.09.2013г.; 68.11лв.-заплатена държавна такса и 250лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
Към настоящото делото е приобщен заверен препис от изп.д.№20138510403364 по
описа на ЧСИ с рег.№851, от материалите по което са видни извършваните от взискателя
изпълнителни действия.
Въз основа на горното въззивният съд, намира следното:
Съобразно изложеното в исковата молба, ищцата обосновава правното си твърдение
за погасяване на установено със заповед за изпълнение изпълняемо право за парични
задължения по договор за кредит на новонастъпили факти по смисъла на чл.439 от ГПК-
погасяване по давност в период, след стабилизирането на изпълнителните титули-заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и Изпълнителен лист от23.1020136г., издадени по ч.гр.д.
№13778/2013г. на РС Варна, въз основа, на които е образувано изп.д.№20138510403364 по
описа на ЧСИ с рег.№851. Ето защо, са налице особените процесуални предпоставки за
допустимостта на производството по чл.439, ал.2 от ГПК.
В настоящия процес ищцата, се е позовава на изтекъл 5 годишен давностен срок,
който е визиран в чл.117, ал.2 от ЗЗД. Това според тР.та и актуалната съдебна практика, е и
действителният давностен срок приложим по отношение на вземанията установени със
заповед за изпълнение, която се приравнява на влязло в сила съдебно решение. Съгласно
възприетото с ТР №3/28.03.2023г. по тълк.д.№3/2020г. на ОСГТК на ВКС погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни
дела, образувани до приемането на ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК, ВКС,
като според задължителните разяснения по т.10 от последното, в границите на висящо
изпълнително производство, давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, а именно:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
5
оценка на вещ, назначаването на пазач, разсрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължения
лица. Искането да бъде приложен изпълнителен способ, също прекъсва давността, тъй като
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, като не е необходимо предприетото от него
действие в рамките на съответния изпълнителен способ, да е задължително успешно. Това
следва от съдържанието на разпоредба на чл.116, б.“в“ ЗЗД, в която законодателят използва
термина “предприемане“ на изпълнителни действия, а не “извършени” или друга подобна
формулировка.
С оглед изложеното и предвид установената по-горе фактическа обстановка до
26.06.2015г. по изп.д.№20138510403364 не е текла погасителна давност. След тази дата
давността е прекъсната най-малко с предприетите от взискателя действия довели до
налагането от ЧСИ на запори върху банковите сметки на ищцата в “ОББ“ АД, “Банка ДСК“
АД и “Експресбанк“ АД, които са наложни със Запорни съобщения от 10.10.2019г. До тази
дата, считано от 26.06.2015г., пет годишният давностен срок не е бил изтекъл, а след тази
дата е започнал да тече нов такъв срок, който също не е изтекъл към 14.10.2022г.-датата на
сезиране на съда с настоящата претенция.
Доводите на жалбоподателката, че действията на взискателя са били фиктивни и
насочени към запазване на висящността на изп.дело, а не към удовлетворяване на дълга, не
намират опора в доказателствата по делото, напротив биват опровергани. Както вече се
посочи, по делото са налице категорични данни, че в следствие от искания и действия на
взискателят, съдебният изпълнител е запорирал банкови сметки на длъжника, което
действие е насочено към осъществяване на изпълнителен способ-осребряване на вземания
на длъжника от трети лица. В този смисъл е налице реално предприето действие за
погасяване на дълга, като липсата на наличност по съответната банкова сметка, е без
значение за релевантността на изпълнителното действие.
От гореизложеното, следва извод, че твърдяната от ищцата погасителна давност не е
изтекла, респективно че предявеният иск, се явява неоснователен и като такъв правилно е
отхвърлен от първоинстанционният съд.
Предвид неоснователността на въззивната жалба и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от
ГПК, в полза на въззиваемият, се следва юрисконсултско възнаграждение, чиито размер,
според материалният интерес, правната и фактическа сложност на делото, извършените
действия от юрисконсулта и на основание чл.25 от НЗЗП, съдът определя в размер на 150лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №396 от 09.02.2023г. постановено по гр.д.
№13635/2022г. по описа за на РС Варна.
ОСЪЖДА С. С. Х., с ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на “Агенция за
6
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда “Лабиринт“, ет.2, офис 4, сумата от
150лв., представляваща за юрисконсултско възнаграждение за производство по въззивната
жалба.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7