Р Е
Ш Е Н
И Е № 680
гр. Видин, 23.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Видинският районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав в публичното заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател:
Милена Стоянова
при секретаря Красимира Илиева като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр.дело № 365 по описа за 2020 год.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от Е.Г.И. *** против Прокуратурата
на РБългария, с която са предявени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 1 от ЗОДОВ за причинени неимуществени
вреди.
Претенциите на ищеца произтичат от това, че през 2016г. с постановление по ДП № 389/2012г. по описа
на ОДМВР – Видин, е бил привлечен в качеството на обвиняем в престъпление по
чл. 201, ал. 1 от НК. Въз основа на внесен обвинителен акт от 11.07.2016г.
срещу ищеца и е образувано НОХД № 893/2016г. по описа на Районен съд – Видин,
по което е постановена присъда № 266/29.05.2018г., с която е признат за
невинен. Присъдата е потвърдена от ОС – Монтана с решение от 31.07.2019г.,
което не подлежи на обжалване.
Поддържа, че по време на водения наказателен процес ищецът е претърпял
редица психически притеснения, стрес и унижения, като всичко това довело до
психически травми, които не може да преодолее до днес, които са се отразили и
на здравословното му състояние.
Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да
му заплати сумата от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконно обвинение в извършване
на престъпление, ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на
правото на обезщетение – 31.07.2019г. до окончателното плащане.
Ответникът в срока за отговор е оспорил исковите претенции по основание
и размер. Наведени са доводи, че ищецът не е доказал, че твърдените
неимуществени вреди са във връзка с воденото срещу него наказателно
производство. Посочено е, че наказателния процес е протекъл в разумни срокове,
като по отношение на ищеца е била взета най – леката мярка „подписка“. Посочено
е също, че е имало и други обвиняеми по наказателното производство, което е
обусловило по – голяма фактическа сложност. Възразено е срещу размера на
претендираното обезщетение като силно завишен.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и
изслушана е съдебно-психологическа експертиза. Приложено е НОХД № 893/2016г. по
описа на Районен съд – Видин.
Видинският районен съд след преценка на събраните доказателства по
отделно и в съвкупност, намира следното от фактическа страна:
От материалите по приложеното НОХД, се установява, че
с Постановление от 17.11.2015г. разследващият орган е привлякъл в качеството му
на обвиняем Е.Г.И. за престъпление по
чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201, ал. 1 от НК за това, че на 13.07.2013г.
в гр. Видин в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б.
„б“ от НК, а именно управител на „Алтернатив Енерджи 2010“ ЕООД с ЕИК201187964,
присвоил от „Алтернатив Енерджи 2010“ ЕООД с ЕИК201187964 с едноличен
собственик на капитала Давид Самуил Бехар от гр. Видин сумата от 22 230.00
лева, връчени в това му качество да ги пази и управлява, която сума
представлява големи размери. Със същото постановление на И. е взета мярка за
неотклонение „подписка”. Постановлението му е предявено на 25.11.2015г. В деня
на привличане на лицето в качеството му на обвиняем са извършени процесуално
следствени действия с негово участие.
На 12.07.2016г.
прокурор при РП – Видин е внесъл в РС –
Видин обвинителен акт срещу Е.Г.И. за
извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201, ал. 1 от НК,
за което е образувано НОХД № 893/2016г. по описа на РС – Видин. С присъда № 266 от 29.05.2018г. подсъдимият И.
е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото обвинение. Оправдателната
присъда е потвърдена с решение от 31.07.2019г. по ВНОХД № 89/2018г. по описа на
Окръжен съд Монтана. Решението е окончателно.
Разпитаните в настоящото производство свидетели Юлиян
Петров и Румен Балтанов установяват, че във връзка с воденото срещу
ищеца наказателно производство, същият се променил, станал по-затворен,
раздразнителен, срамувал се да излиза навън. И двамата свидетели посочват, че изпаднал
в депресия, получил здравословни проблеми, не можел да спи. Свидетелят Балтанов
установява, че след оправдателната присъда, ищецът е в процес на преодоляване
на стреса, отчасти възвърнал
самочувствието си.
Съдът дава вяра на свидетелските показания като последователни, обективни и логично дадени.
Вещото лице по назначената и изслушана съдебно-
психологическа експертиза е дало заключение, че повдигнатото обвинение, за
което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“, е предизвикало психични,
психосоматични и здравословни проблеми, дали отражение върху нарушаването на
обичайния начин на живот на ищеца, последици от които има и към момента.
Вещото лице е посочило, че към момента на
изследването, ищецът е с нормална степен на тревожност и средно ниво на
депресия.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1,
т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за сумата от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Всички тези
хипотези представляват самостоятелни основания, въз основа на които може да се
претендира обезщетение по ЗОДОВ. От друга страна, това са и изрично визирани
хипотези, които не могат да се тълкуват разширително или да се претендира
обезщетение за вреди причинени от действия на посочените органи извън изрично
изброените. Следователно отговорността на държавата е фиксирана при строго
определени случаи.
От доказателствата по делото е установено, че образуваното наказателно
производство против ищеца е приключило с
оправдателна присъда. Същото е продължило около 3г. и 8м. На ищеца е била взета
мярка за неотклонение „подписка“, която впоследствие е отменена от
първоинстанционния съд. Следователно, в процесния случай безспорно е налице
хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ като материално правно
основание за обезвреда – правно положение, при което лицето е оправдано по
повдигнатото му обвинение, което е основание за търсене на обезщетение за
вреди.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността на държавата, за
действията на правозащитните органи е обективна, безвиновна, т.е. тя отговаря
независимо дали органите, чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинили вреди. В конкретния случай вредите са причинени от незаконните
действия и актове на Прокуратурата, тъй като е било образувано досъдебно производство
и ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление.
Нормата на чл. 2 от ЗОДОВ има за обект на защита честта, достойнството
и доброто име на гражданите. Държавата може да накърни законно това право
единствено когато чрез своите органи упражнява свое материално право по
предвидения за това ред. В наказателния процес това е правото на държавата да
счете някого за престъпник и да му наложи наказание за извършено престъпление
по реда предвиден в НПК. Неоснователността на материалната претенция на
държавата води до незаконност на предприетите за реализацията й процесуални
действия. Щом обвинението не съответства на истината, то задължението за
разкриването й е станало неизпълнено и то е незаконно, в това число незаконно
се явява и ограничението, чрез метода на процесуална принуда. Обвинението е
незаконно, когато неговата основателност не е доказана по предвидения в закона
ред, както е в процесния случай.
При
определяне размера на обезщетението съдът следва съобрази критерия за справедливост
съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Обезщетението
за претърпени неимуществени вреди следва да бъде определено с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, както и наличието на причинна връзка между незаконно обвинение, респ.
задържане под стража или друга мярка за неотклонение и претърпените вреди. Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди е индивидуален и се свързан с конкретния
случай. Същият се определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с преценка на
редица конкретни и обективни съществуващи обстоятелства.
В настоящия случай, от ангажираните от ищеца гласни доказателства
–показанията на разпитаните свидетели, се установява, че ищецът след привличането му
като обвиняем се е променил. Воденото срещу него наказателно производство
се е отразило негативно на психическото
му състояние – станал по-затворен, раздразнителен, срамувал се да излиза навън,
изпаднал е в депресия, получил здравословни проблеми. Психическото състояние на
ищеца започнало да се подобрява след оправдателната присъда, като в този смисъл
е заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно
психологическа - експертиза. Вещото лице е посочило, че повдигнатото обвинение
е дало отражение върху обичайния ритъм на живот на ищеца, като последиците са и
към момента.
Ищецът не ангажира доказателства за
страдание от конкретно заболяване. Безспорно е обаче, че
привличането на един човек като обвиняем, призоваването му да се явява в
това качество пред разследващите органи, внасянето на обвинителен акт и
призоваването му като посъдим, се отразява негативно върху емоционалното и
психическото му състояние което от своя страна неминуемо рефлектира и върху
здравословното състояние.
Следва да се вземе предвид и продължителността
на воденото наказателно производство около 3г и 8 м. – от 25.11.2015г. - датата
на привличането на ищеца като обвиняем по ДП до 31.07.2019г. – датата на
постановяване на решението на Окръжен съд Монтана, с което е потвърдена
оправдателната присъда на ищеца.
Съдът намира за основателен
довода на ответника относно завишеност на размера на претендираното
обезщетение, като счита същото за прекомерно съобразно тежестта на обвинението
и периода, за който е траело увреждането, тъй като наказателното производство
се е развило както в досъдебната фаза, така и в съдебно производство в разумни
срокове около 3г. и 8 м.
Настоящият съдебен състав приема, че на
ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 3500.00 лева. Този размер е съобразен със събраните по
делото доказателства, с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е
адекватен да репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди. Безспорно е,
че ищецът е преживял отрицателни емоции в резултат на това, че е привлечен като
обвиняем, а в
последствие и като подсъдим. В производството не се събраха доказателства за
претърпени неимуществени вреди извън обичайните такива. Искът за разликата над тази сума е
неоснователен. Правото на обезщетение по ЗОДОВ възниква от момента на влизане в
сила на оправдателната присъда, от който момент същото става изискуемо – 31.07.2019г.
С оглед изхода на делото, ответната страна ще следва да
заплати на ищеца разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 8.75 лева
за платена държавна такса и в размер на 227.50 лева
– адвокатско възнаграждение.
Воден от горното , Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата
на РБългария - София да заплати на Е.Г.И.
с ЕГН ********** *** сумата от 3500.00
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано срещу него
незаконно обвинение за престъпление
по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201, ал. 1 от НК, по което е оправдан с
присъда по НОХД № 893/2016г. по описа на РС – Видин, ведно със законната лихва, считано от 31.07.2019г. до окончателното
издължаване, като иска до пълния претендиран размер над присъдената сума до сумата
от 10 000.00 лева – отхвърля като
неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария - София да заплати на Е.Г.И.
с ЕГН ********** *** разноски по делото в общ размер от 236.25
лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :