Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен
съдия: Теодора Шишкова
Секретар: София Маринова
като
разгледа докладваното от съдията
а.н.д. № 4412 по описа за
2019 година, установи следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „А.” АД, с ЕИК ********* подадена чрез адв. Р. против НП № 38-85 от 04.09.2019год. на Председателя
на ДАНС, с което на въззивното дружество на основание
чл. 23, ал. 4 вр. ал. 1 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари (отменен 31.03.2018 г.) е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение по чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМИП (отменен 31.03.2018 г.) вр. чл. 2, ал. 1 ППЗМИП (отм. 12.01.2019 г.).
В жалбата си въззивникът сочи, че по същество нарушение не е допуснато,
тъй като констатираното несъответствие се дължи на забавеното транспониране в
законодателството на Република България на Директива (ЕС) 205/849, която на
практика въвежда опростен мерки касаещи правоотношението със съответния клиент
за който дружеството-жалбоподател е събрало информация – имена, телефонен
номер, , проверка за присъствие в черен списък и в Dow Jones база данни. Ако се приеме, че нарушение било извършено това означава
Република България да черпи права от собствената си забава в транспониране на
Директивата. В условията на евентуалност се позовават на наличието на
маловажност на случая, тъй като в разглежданата сметка никога не е имало, респ.
не е било оперирано със средства по-големи от 1 евро.
В с.з. процес. представител на въззивното
дружество поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено
на основанията изложени в нея.
Процес. представител на въззиваемата страна
оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като
излага становище за безспорна доказаност на адм.наказателното обвинение и липса на допуснати в хода адм.наказателното производство нарушения на процес.
правила.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната
жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
През месец 11.2018г. служители на БНБ, съвместно със служители на Дирекция
„Финансово разузнаване“ при ДА“НС“, сред които св. П., извършили проверка по
спазване на ЗМИП на въззивното дружество, което било
лицензирано от БНБ като Дружество за електронни пари.
На 15.01.2018 г., клиент с идентификатори Walet
ID: 1170624 и Walet Number
40083788824 и имена PEARL OBENZA е установил търговски отношения по смисъла на
§ 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на отм. ЗМИП с „А.“ АД, с ЕИК *********.
лицензирано от БНБ като Дружество за електронни пари, чрез дистанционно
въвеждане на идентификационни данни на сайта/мобилното приложение, приемане на
Общите условия на продукта LeuPay Wallet,
вкл. е открита сметка за електронни пари.
Било прието от проверяващите, че като задължено лице по чл. 3, ал. 2, т. 1
от ЗМИП (отм. ДВ бр. 27/27.03.2018г.) и в изпълнение
на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, хипотеза първа от ЗМИП (отм. ДВ бр. 27/27.03.2018г.), „А.“ АД е било длъжно да идентифицира
клиента си с идентификатори Walet ID: 1170624 и Walet Number 40083788824 - PEARL
OBENZA, като използва способите по чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗМИП (отм. ДВ бр. 27/27.03.2018г.), вр. чл. 2, ал. 1
от ППЗМИП (отм. ДВ бр. 3/08.01.2019г.).
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗМИП (отм. ДВ бр. 27/27.03.201
8г.), идентификацията на физическите лица се извършва чрез представяне па
официален документ за самоличност и регистриране на неговия вид, номер,
издател, както и на името, адреса и единния граждански номер. Според чл. 2, ал.
1 от ППЗМИП (отм. ДВ бр. 3/08.01.2019г.), идентифицирането и проверката на
идентификацията на физическите лица се извършват чрез представяне на
официален документ за самоличност и снемане на копие от него.
Сред представените от страна на А.“ АД документи/разпечатки от клиентско
досие, във връзка с идентификацията на клиент с идентификатори Walet ID: 1 170624 и Walet Number 40083788824 -PEARL OBENZA не бил наличен официален
документ за самоличност. По идентификацията на същия клиент са събрани само
данни, като име, телефон и имейл адрес, които били преценени като
недостатъчни за постигане целите на ЗМИП (отм. ДВ бр. 27/27.03.2018г.).
В резултат на установеното било прието, че като не е идентифицирало клиента
си с идентификатори Walet ID: 1170624 и Walet Number 40083788824 - PEARL
OBENZA съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗМИП (отм. ДВ бр. 27/27.03.2018г.), вр. чл. 4, ал. 1,
хипотеза първа от ЗМИП (отм. ДВ бр. 27/27.03.2018г.)
и чл. 2, ал. 1 от ППЗМИП (отм. ДВ бр. 3/08.01.2019г.), на 15.01.2018 г, в гр.
Варна, „А." АД, ЕИК ********* е извършило административно нарушение по чл.
6, ал. 1. т. 2 от ЗМИП (отм. ДВ бр. 27/27.03.201
8г.), вр. чл. 4, ал. 1, хипотеза първа от ЗМИП (отм.
ДВ бр. 27/27.03.2018г.) и чл. 2, ал. 1 от ППЗМИП
(отм. ДВ бр. 3/08.01.2019г.). деяние, наказуемо пo чл.23, ал.4, вр. чл.1 ЗМИП (отм. ДВ бр.27/27.03.2018г.)
За извършеното административно нарушение е съставен и предявен Акт за
установяване на административно нарушение №
ФР-10-978/27.03.2019 г., с което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на задълженото лице.
В срока по чл.
44, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания
(ЗАНН) е постъпило Възражение
с вх. № ФР-11-3670/03.04.2019 г. от
„А." АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Явор Петров
срещу АУАН № ФР-10-978/27.03.2019 г. на САД ФР – ДАНС, което било
разгледано от АНО и прието за неоснователно, поради
което въз основа на материалите по
преписката на 04.09.2019г. Председателят на ДА „НС“ гр.София издал НП, предмет
на настоящата въззивна проверка.
Със същото е наложена имуществена
санкция в размер на 2000.00 лева на „А.” АД,23 ал.4 вр.ал.1
от ЗМИП/отм/..
Съдът изцяло кредитира и писмените материали от АНП, приобщени към
доказателствата по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка, която не е била
оспорена в нито един момент. Не се спори, че клиента е бил идентифициран
единствено чрез посочване на две имена, телефон и имейл адрес, без представяне
на какъвто и да е официален документ, установяващ самоличност.
При така установените
фактически положения, съдът намери от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което
същата е процесуално допустима.
При извършена служебна проверка на представените по делото акт за
установяване на административно нарушение и наказателно постановление съдът
констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете
по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН.
Както в акта така и в обжалваното НП се съдържат обстоятелства и факти,
които в достатъчна степен описват вмененото във вина на въззивника
нарушение, посочени са дата и място на извършване на нарушението, както и
нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо
обвинение. Допуснати съществени нарушения в хода на адм.наказателното
производство съдът не констатира.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМИП (отменен 31.03.2018 г.) лицата по чл. 3, ал.
2 и 3 са длъжни да идентифицират клиентите си при установяване на търговски или
професионални отношения, в т. ч. при откриване на сметка, както и при
извършване на операция или сключване на сделка на стойност над 30 000 лв. или
тяхната равностойност в чужда валута, а лицата по чл. 3, ал. 2, т. 1 - 4, 9 -
11, 13, 28 и 32 - и при извършване на операция или сключване на сделка в
наличност на стойност над 10 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута.
Не се допуска откриване или поддържане на анонимна сметка или сметка на
фиктивно име.
Разпоредбата на чл.6, ал.1, т. 2 ЗМИП (отменен 31.03.2018 г.) въвежда
задължение идентифицирането на клиентите и проверката на тяхната идентификация
да се извършват за физическите лица -
чрез представяне на официален документ за самоличност.
В чл. 2, ал. 1 от ППЗМИП (отм.
12.01.2019 г.) е посочено, че идентифицирането и проверката на идентификацията
на физическите лица се извършват чрез представяне на официален документ за
самоличност и снемане на копие от него.
В конкретния случай по делото няма спор, че въззивното
дружество е лице по чл.3 ал.2 от ЗМИП (отм.) съответно е длъжно за идентифицира
клиентите си при установяване на търговски или професионални отношения по
способите предвидени в чл.6 от ЗМИП (отм.) действащ към момента на установяване
на отношенията.
От друга страна по делото е безспорно установено /в това число по
информация подадена от самия въззивник/, че на 15.01.2018год.
същият е установил търговски отношения с ФЛ посочено в акта и НП като за
идентификация на последното не е ползван никакъв документ за самоличност, а
единствено посочени от лицето са били две имена, телефонен номер и имейл адрес.
Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като
са събрали безспорни доказателства за извършеното нарушение, установявайки
посредством собствените си възприятия конкретното нарушение.
Административно наказващият орган правилно, въз основа на събраните
доказателства е приел, че се касае за извършено административно нарушение и
правилно е определил размера на административното наказание прилагайки
съобразно нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН отменения ЗМИП доколкото той е
по-благоприятен за дееца. В тази връзка направения в НП анализ на разпоредбите
от двата закона (действащ към датата на нарушението и отменен към момента и
действащ към настоящия момент) се споделя изцяло от съда.
Що се отнася до възраженията, наведени с жалбата и поддържани в съдебно
заседание, съдът намери същите за неоснователни по следните съображения:
Задълженията по чл. 6, ал. 1, т. 2, вр. чл. 4,
ал. 1, от ЗМИП (отм.) намират законодателен израз в текстовете на чл. 10, т. 1
от действащия към момента ЗМИП, където е предвидено идентифициране на клиенти и
проверка на тяхната идентификация въз основа на документи, данни и информация,
получени от надеждни и независими източници, чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗМИП,
съгласно който лицата по чл. 4 прилагат мерките за комплексна проверка на
клиента при установяване па делови взаимоотношения, в т.ч. при откриване на
сметка, когато с откриването на сметката се установяват делови отношения и в
чл. 53, ал.
1 от ЗМИП,
където изрично е
регламентирано, че идентифицирането на физическите лица се извършва чрез
представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него.
Посоченото обстоятелство има и своята логична обоснованост свързана с
реалната възможност за проследимост на извършваните
трансакции и лицата между които се реализират същите.
В случая съдът не счита за основателни аргументите за късното транспониране
на Директива (ЕС) 205/849, от която дружеството следвало да черпи непосредствен
директен ефект, тъй като визираната разпоредба на чл.12 от Директивата не е
императивна по своя характер и не годна да установи права за дружеството, тъй
като преценката дали да не се прилагат определени мерки за комплексна проверка
на клиента по отношение на електронните пари е оставена на суверенната преценка
на всяка отделна държава – членка.
Наред с това за съда е илеревантно
дали са извършвани трансакции от чуждия гражданин, използвайки услугите на „А.“
АД или не и ако са извършвани какъв е бил оборота на същите. Тези факти са ирелевантни за определяне степента на обществена опасност
на нарушението, тъй като това дали са извършвани трансакции е зависело
единствено и само от волята на чужденеца и по никакъв начин не се отразява на действията
по неговото индивидуализиране извършени от служител на дружеството.
От събраните гласни и писмени
доказателства, които съдът по-горе е посочил, че кредитира, се установи,
че при проверката, е констатирано
нарушението описано в АУАН и НП. Същото е правилно квалифицирано по действащия
към момента на нарушението закон. Правилно и законосъобразно е определена
санкцията, като АНО мотивирано се е произнесъл за причините поради които е
определил санкцията в атакувания размер и правилно е приложил явяващия се
по-благоприятен за нарушителя закон. По делото липсват данни на процесното дружество да са налагани други подобни санкции
за допускани нарушения на същия закон – ЗМИП.
Правилно АНО не е приложил
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава със степен
на обществена опасност различна от обичайната за съответния вид нарушение.
Нарушението е формално и не
изисква настъпването на съставомерен резултат, поради
което наличието или липсата на вредни последици не касае изводът за съставомерност.
Правилно АНО е наложил
административно наказание и доколкото наложеното наказание е в минимално
предвидения от санкционната норма размер, съдът го намира за справедливо.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци, които
го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от горното Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-85/04.09.2019год. на Председателя на ДА
„Национална сигурност“, с което на „А.“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 23,
ал. 4 вр. ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането
на пари (отменен 31.03.2018 г.) е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2000 лв. за нарушение по чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМИП (отменен 31.03.2018 г.) вр. чл. 2, ал. 1 ППЗМИП (отм. 12.01.2019 г.).
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: