Номер 29123.10.2020 г.Град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПазарджикII Граждански състав
На 24.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана И. Д.
Секретар:Нели И. Въгларова
като разгледа докладваното от Мариана И. Д. Въззивно гражданско дело №
20205200500583 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалва се Решение № 100 постановено на 24.01.2020г. по гр.дело №
1474 по описа на ПРС за 2019г., с което по иска предявен от „ БЪЛГАРСКА
БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул.“Д.И.“ № 1,представлявано от С.Т.М. – главен
изпълнителен директор и Р.Д.М. – изпълнителен директор, чрез
пълномощника Б.И.Г.- Д., съдебен адрес: гр. С., 1000, район Средец, ул.“Д.И.“
№ 1 против ОБЩИНА БЕЛОВО , БУЛСТАТ *********, представлявана от
кмета на общината К.Г.В., с адрес: гр. Белово, п.к. 4470, ул. „Орфей“ № 4А -с
правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК е прието за
установено по отношение на ОБЩИНА БЕЛОВО , БУЛСТАТ *********,
представлявана от кмета на общината К.Г.В., че съществуват вземанията на „
БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул.“Д.И.“ № 1,представлявано от С.Т.М. – главен
изпълнителен директор и Р.Д.М. – изпълнителен директор, чрез
пълномощника Б.И.Г.- Д. по Заповед № 2429/ 01.11.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК , издадена по ч.гр. д. № 4412/2018 г. по
описа на ПзРС в следния размер : сумата в размер на 198,75 лв. - главница
по Договор за продажба на вземане от 21.10.2015 г. и лихва за забава в
размер на 12,37 лв. , считано от 28.05.2019 г. до 06.01.2020 г. , ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на подаване
на заявлението – 31.10.2018 г. до окончателното изплащане, като
претенцията за установяване съществуването на вземане за главница над
размера от 198,75 лв. до претендирания в исковата молба размер от 4684,37
1
лв. и за лихва за забава над размера от 12,37 лв. до размера претендиран в
исковата молба от 123,62 лв. – е отхвърлена като неоснователна.Присъдени са
разноски.
В жалбата си,подадена в срока по чл.259,ал.І от ГПК ответника в
първоинстанционното производство ,чрез пълномощника си-адв.Ц.М. –ПАК
твърди,че така постановения съдебен акт е
неправилен,необоснован,постановен в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Формулира искане обжалваното решение –в неговите
осъдителни части да бъде отменено,вместо което въззивната инстанция
постанови ново,с което предявеният иск бъде отхвърлен.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от ищеца в
първоинстанционното производство с изложени съображения за
неоснователност на жалбата.
Във въззивната фаза на процеса не са събирани нови доказателства и
доказателствени средства.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,тъй
като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в
законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен
интерес от атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.
След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма
и подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба
е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск с
правно основание чл.422 от ГПК - предявен от надлежно легитимиран правен
субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана
редовна искова молба.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху атакувания акт,въззивният съд съобрази следното: С т.1 от
ТР №1/2013г. на ГТК на ВКС е дадено следното разрешение относно
правомощията на въззивната инстанция при проверка на правилността на
обжалвания съдебен акт,при липса на конкретни оплаквания във въззивната
жалба: „При преценката за правилността на обжалвания съдебен акт
служебният контрол следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на
чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и
допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата“. В
мотивите на ТР е обсъдена нормата на чл.5 от ГПК, която вменява на съда
2
задължение да осигури точното прилагане на закона в хипотезата, когато
следва да намери приложение установена в публичен интерес
материалноправна норма, а не диспозитивно право,отклонението от което с
необжалването му следва да се третира за възприето от заинтересованата
страна. Това изключение от забраната за
служебна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт,съобразно ТР
следва да се приеме и по отношение на правомощията на въззивния
съд.Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до
установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение
при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна
норма.Доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на
закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните,
когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон,
установен в обществен интерес.
В конкретният случай, първоинстанционният съд не е допуснал
нарушение на императивни материални норми. Не е налице и служебно
задължение за съблюдаване интересите на някои от страните в
производството,предвид рязясненията,дадени в посоченото ТР. При това
положение и предвид липсата на конкретни ,каквито и да било ,оплаквания
във въззивната жалба, настоящият състав на въззивната инстанция приема,че
не дължи служебна проверка за правилността на обжалвания съдебен
акт.Както се посочи,при съобразяване със задължителния характер на
указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР №
1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, с оглед приложимостта им
в настоящото въззивно гражданско производство, въззивният съд извърши
служебна проверка за правилност на решението относно допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, и
не констатира такива.
Предвид изложеното, Пазарджишкият окръжен съд приема,че изводът
на първоинстанционния съд,че установителния иск по чл.422 от ГПК е
основателен,тъй като е доказано задължението на ответника, е правилен.
Решението като правилно следва да бъде потвърдено.
В тежест на въззивника следва да се присъдят сторените от
въззиваемата страна разноски в размер на 328,00 лева,съобразно списък по
чл.80 от ГПК.
Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 100 постановено на 24.01.2020г. по
3
гр.дело №1474 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2019г.
ОСЪЖДА ОБЩИНА БЕЛОВО , БУЛСТАТ *********, представлявана
от кмета на общината К.Г.В., да заплати на „ БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА
РАЗВИТИЕ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул.“Д.И.“ № 1,представлявано от С.Т.М. – главен изпълнителен директор и
Р.Д.М. – изпълнителен директор сумата в размер на 328,00 / триста двадесет и
осем/ лева-съдебно-деловодни разноски.
На осн. чл.280,ал.ІІ от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4