№ 1928
гр. Варна, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20233110104156 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД от Ж. Т. Р.,
ЕГН ********** с адрес **** против „Микро кредит” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 137,
ет.3 за осъждане ответника да й върне сумата от 150 лв./ сто и петдесет лева/,
представляваща частичен иск от претенция цялата в размер на 710,40 лв.
/седемстотин и десет лева и 40 ст./, представляваща сбор от сумата в размер
на 18,75 лв. за всяка от заплатените без основание месечни вноски за
допълнителни услуги - пакет „Комфорт" в периода 22 ноември 2019 г. до 22
юни 2020 г. цялата в размер на 88,80 лв., предвидени в Договор за
допълнителни услуги към заем Microcredit № 9002-00006386/11.10.2019 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: На 11.10.2019г. между нея и ответника е сключен договор за заем
Мicrocredit № 9002-00006386, по който е получила в заем сумата от 1500лева.
Връщането й е следвало да се извърши в срок до 22.06.2020г. на 8месечни
вноски всяка от по 217,07лева при фиксиран лихвен процент от 40,49% и ГПР
48,90%. Сумата, която е следвало да върне в периода 22.11.2019г.-
22.06.2020г. е била общо 1736,56лева. На същата дата и по повод така
сключения договор за заем, с ответника са сключили и договор за
допълнителни услуги, по който е поела задължение да плати цена на пакет
допълнителни услуги- пакет „Комфорт“ включващи- посещение вкъщи или
на удобни място за събиране на вноски, безплатно внасяне на вноски от името
и за сметка на клиента по Б.а сметка на кредитора; безплатно внасяне вноски
в офис на кредитора, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема;
1
разглеждане до минути; преференциално обслужване; право на участие в
специални промоции. Дължимото възнаграждение по този договор било в
размер на 710,40 лева, разсрочено на 8 месечни вноски всяка от по 88,80 лева,
включено в погасителната вноска по договора за кредит с падеж 22-о число
на месеца. Посоченото възнаграждение е било включено във всяка вноска, по
който начин размерът й ставал 305,87лева.
Твърди, че договорът за допълнителни услуги е нищожен като
противоречащ на добрите нрави, тъй като води до несправедливо
облагодетелстване на кредитора за сметка на заемополучателя като
икономически по- слаба в правоотношението страна. Твърди, че клаузата
регламентираща възнаграждение за тези услуги е нищожна и като
противоречаща на ЗПК и в частност чл.10а ЗПК, тъй като то се дължи за
предоставена възможност, а не за реално потребени услуги. Счита, че
клаузата е заобикаляща забраната на чл. 10а ЗПК, санкцията за което е
нейната нищожност съгл. чл. 21 ЗПК. Твърди, че към датата на подаване на
исковата молба е погасила изцяло задължението си по въпросния договор.
Предвид нищожността на клаузата, въз основа на която е извършила
плащането, счита че то е изначално недължимо получено от ответника и той
дължи връщането му. Искането отправено до съда е за уважаване на
претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. С молба
от 11.09.2023 г. оспорва иска като неоснователен и недоказан, като оспорва и
неговият правопораждащ факт, а именно заплащане на процесните суми от
страна на ищцата.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна :
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. I
ЗЗД, за връщане на дадено поради начална липса на основание.
Същият възлага в доказателствена тежест на ищцата да установи в
условията на главно и пълно доказване заплащането на процесната сума в
полза на ответното дружество, което от своя страна следва да докаже
наличието на валидно облигационно основание за получаването й,
респективно нейното задържане.
Видно от представения по делото договор за заем Мicrocredit № 9002-
00006386/11.10.2019 г., ищцата е получила в заем сумата от 1500лева, която
се е задължила да върне в срок до 22.06.2020г. на 8 месечни вноски всяка от
по 217,07лева, при фиксиран лихвен процент от 40,49% и ГПР 48,90%.
Общият размер на дължимата от нея сума в периода 22.11.2019г.-22.06.2020г.
е уговорена между страните на общо 1736,56лева.
На същата дата 11.10.2019 г. между страните е сключен договор за
допълнителни услуги, по който ищцата е поела задължение да заплати цена на
пакет допълнителни услуги „Комфорт". Видно от клаузите на същия, той
2
включва следните услуги: 1. Посещение вкъщи или на удобно място за
събиране на вноска. 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на
клиента по Б.ата сметка на Микро Кредит АД; 3. Безплатно внасяне на вноска
директно в офис на Микро Кредит; 4. Безплатно предоговаряне и разсрочване
на заема; 5. Разглеждане до минути; 6. Преференциално обслужване; 7. Право
на участие в специални промоции. Дължимото възнаграждение по този
договор е уговорено в размер на 710,40 лева, разсрочено на 8 месечни вноски
всяка от по 88,80 лева, включено в погасителната вноска по договора за
кредит с падеж 22-о число на месеца.
Когато са предявени искове за недействителност на сделка, респективно
наведени твърдения за такава, начинът на съединяването на исковете или
твърденията/репликите/ не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност, и
каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове и твърдения са
предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде
нищожна на повече от едно основание нито е възможно едновременно тя да е
нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква
форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи
съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени
според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона, към по-
леките, в конкретния случай – противоречие с добрите нрави.
Предвид изложеното, първо следва да бъдат разгледани твърденията за
нищожност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 10а, ал. 1
от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а впоследствие тези за недействителност
поради накърняване на добрите нрави по чл. 26, ал. 1, предл. III от ЗЗД. В
съдебната практика, обективирана например в Решение № 180 от 8.02.2019 г.
на ВКС по т. д. № 705/2018 г., I т. о., ТК, се приема също, че нищожността,
поради неравноправност на договорни клаузи, се основава на противоречието
с добрите нрави от общите основания, поради което претенциите за
противоречие с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП подлежат на разглеждане
в посочената последователност, а именно след исковете за нищожност по чл.
26, ал. 1, предл. I от ЗЗД.
При така заявените твърдения за недействителност, разгледани в
сочената последователност, на първо място следва да се приеме, че договорът
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, противоречи на закона, а
като допълнително основание за неговата нищожност да се посочи, че е
основан на неравноправна клауза. Това съглашение не представлява отделен
договор от основния такъв за предоставен паричен заем, който по своята
правна същност е договор за потребителски кредит, макар сключването му да
не представлява изискване за отпускане на кредита. С подписването й от
страните сделката за предоставяне на „допълнителни услуги“ става част от
основния договор за заем, защото предметът й е неразривно свързан с този на
заемното правоотношение между страните. Задълженията, които възникват за
потребителя се включват в задължението, което подлежи на изпълнение по
кредита, защото задължение се разсрочва във времето и става част от
дължимите погасителни вноски. Предвидено е и общите условия на договора
за потребителски кредит да са част от споразумението.
3
Налице е противоречие със закона, доколкото разпоредбата на чл. 10а,
ал. 1 ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, но чл. 10а, ал. 2
ЗПК забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разпоредбата на
чл. 10а, ал. 4 ЗПК изисква видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит.
В случая възнаграждението за допълнителни услуги „Комфорт" се
отнася до действия, свързани с усвояването и управлението на кредита,
каквито несъмнено са мястото на заплащане на сумите, безплатното
предоговаряне, бързото разглеждане, начина на връщане на заема и
информирането за промоции. Следва да се има предвид, че заплащането на
това възнаграждение от потребителя е предварително, като дължимо само за
"възможността за предоставянето" на изброените в договора за допълнителни
услуги и без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време
на действието на сключения между страните договор. Не е налице
предвиждането на възнаграждение за всяка конкретна услуга, чието
заплащане да зависи от реалното предоставяне на услугата на потребителя,
което води до нарушаване на принципите на добросъвестността и
справедливостта при договарянето.
В допълнение към гореизложеното и единствено с цел пълнота на
обосновката следва да се посочи, че процесните договорки са също така и
неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като не отговарят на
изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие между правата и
задълженията на кредитора и кредитополучателя. От една страна, това е така,
тъй като елементите от пакета допълнителни услуги са договорени като
възможности за предоставяне, но не и като задължения на финансовата
институция, а принципът на справедливост и добросъвестност изисква
потребителят да заплаща възнаграждение за реалното ползване на определена
услуга, а не за хипотетично ползване на такава. Освен това е налице
неравноправност на споразумението по смисъла на чл. 143, т. 3 ЗЗП, тъй като
за потребителя се въвежда задължение за заплащане на възнаграждение за
възможността му да упражни правото си да предоговаря задълженията си по
договора за кредит, като резултатът зависи единствено от волята на
кредитора, а освен всичко останало, стойността на тези услуги е в размер на
половината от тази на главницата по кредита.
Въз основа на изложеното се достига до единствения възможен и
безпротиворечив извод, че задълженията за допълнителни услуги са
нищожни, а при доказано извършване на плащане по тях, същите подлежат на
възстановяване като заплатени при първоначална липса на основание.
С оглед оспорването на посочения правопораждащ факт на исковата
претенция по чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД от страна на ответника, по делото е
допуснато провеждането на ССчЕ. От кредитираното като обективно и
компетентно дадено заключение на последната се установява, че постъпилата
4
сума от Ж. Р. по сметката на „Микро Кредит"АД е в размер на 1 835,61 лева,
която е заплатена чрез седем погасителни вноски в периода 26.11.2019 г. до
12.06.2020 г. Посочените погашения включват и седем вноски за процесните
допълнителни услуги, всяка от по 88.80 лева или общо 710. 40 лева.
Предвид гореизложеното заплащането на посочената сума е установено
в условията на главно и пълно доказване, с оглед на което предявеният
частичен иск в размер на 150 лева подлежи на уважаване в цялост, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал, 1 от ГПК в полза на
ищцата следва да бъдат възстановени сторените съдебно-деловодни разноски
за заплатена държавна такса в размер на 50 лева и депозит за изготвената
експертиза в размер на 300 лева.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАв полза на адвоката, осъществил
безплатната правна помощ следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в минимален размер за от
400 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, ДА
ЗАПЛАТИ на Ж. Т. Р., ЕГН **********, с адрес ****, сумата от 150 лв./ сто
и петдесет лева/, представляваща частичен иск от претенция в пълен размер
на 710,40 лв. /седемстотин и десет лева и 40 ст./, представляваща сбор от
сумата в размер на 18,75 лв. за всяка от заплатените без основание месечни
вноски за допълнителни услуги - пакет „Комфорт" в периода 22 ноември 2019
г. до 22 юни 2020 г. цялата в размер на 88,80 лв., предвидени в Договор за
допълнителни услуги към заем Microcredit № 9002-00006386/11.10.2019 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба-03.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, ДА
ЗАПЛАТИ на Ж. Т. Р., ЕГН **********, с адрес ****, сумата от 350 лева,
представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в производството, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. П. Й. Н. - ВАК, с адрес на кантората: ****, сумата от 400
лв. /четиристотин лева/, представляваща определено от съда адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38
ЗА, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски
5
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6