Р Е Ш Е Н И Е № 23
гр. Поморие, 01 .03. 2011год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОМОРИЙСКИЯТ районен съд гражданска колегия, в публичното заседание на първи февруари през две хиляди и единадесета година, в състав :
Председател: Нася Япаджиева
при секретаря В.А.
и в присъствието на прокурора ……………, като разгледа докладваното от съдия Н. Япаджиева гр. дело N 465 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството пред ПРС е образувано въз основа на постъпила искова молба подадена от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, гр.Бургас, представлявано от Г.Й.Т. – изп.директор против Д.Г.Д. ***. В исковата молба ищеца твърди, че ответника е абонат на дружеството с абонатен номер № 848997 и дължи на дружеството сумата от 303,38лв. – задължение за доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за период от 01.10.2007год. до 19.03.2010год. с отчетен период от 07.08.2007год. до 11.05.2009год. за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 305/2010год. по описа на ПРС и ответника е подал възражение срещу издадената заповед, поради което предявява настоящия иск с който моли съда да приеме за установено по отношение на Д.Г.Д. че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, гр.Бургас сумата в размер на 308,38лв. задължение за доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за периода от 01.10.2007год. до 19.03.2010год. Моли да бъдат присъдени разноските в настоящото производство. С допълнителна молба ищеца уточнява /л.142/ че претенцията му е за 308,38лв.
Ответникът в представен отговор оспорва иска по размер. На първо място сочи, че девет от представените по делото фактури са предмет на гр.дело № 4080/2009год. което е висящо пред БРС, а представените 21бр. фактури са за лихви в размер на 60,36лв. които не се дължат от потребителя. На следващо място сочи, че не е получавал приложената към исковата молба покана за доброволно изпълнение, тъй като видно от посочения в нея адрес тя е изпратена на адрес който не е негов. Твърди, че е извършил две плащания: на 23.02.2007год. чрез ОББ е платил 100,20лв. и на 23.10.2008год. е платил 110лв. и така е погасил задълженията си към дружеството, а ищеца е нарушил Наредба № 4/2004год., тъй като не му предложил да сключат договор и отказал да смени абонатния номер който бил на името на майка му. Не представя доказателства.В съдебно заседание процесуалния представител прави възражение за изтекла давност относно претендираните лихви.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК и е допустим.
ПРС, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се от ч.гр.дело № 305/2010год. по описа на ПРС, че ищеца е подал на 30.04.2010год. пред ПРС заявление по чл.410 от ГПК за издаване на Заповед за изпълнение против ответника Д.Г.Д. за сумата от 308,38 лева - задължение за доставена, отведена и пречистена вода за периода от 01.10.2007год. до 19.03.2010год., ведно със законната лихва върху главницата от 30.04.2010год. до окончателно изплащане на сумата. ПРС е издал Заповед № 215/04.05.2010год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумите, така както са претендирани. В срок е постъпило възражение от ответника. По настоящото дело са представени 37 бр. фактури издадени от ищеца, от които 16 са за изразходвана вода от ответника, а именно: фактура № **********/01.10.2007год. за 59,04лв., фактура № **********/19.02.2008год. за 6,05лв., фактура № **********/20.03.2008год. за 11,09лв., фактура № **********/18.04.2008год. за 7,06лв., фактура № **********/18.06.2008год. за 21,17лв., фактура №**********/18.07.2008год. за 13,10лв., фактура № **********/20.08.2008год. за 36,22лв., фактура № **********/19.09.2008год. за 31,43лв., фактура № **********/21.10.2008год. за 10,48лв., фактура №**********/20.11.2008год. за 6,98лв., фактура № **********/05.01.2009год. за 5,82лв., фактура № ********** за 5,82лв., фактура № **********/18.02.2009год. за 5,82лв., фактура № **********/20.03.2009год. за 5,82лв., фактура №**********/17.04.2009год. за 8,15лв. и фактура №**********/19.05.2009год. за 13,97лв. общо за 248,02лв. Останалите представени от ищеца фактури са за лихва.
По делото е назначена СИЕ и вещото лице след проверка в счетоводство на ищеца е посочило че задължението на ответника за изразходвана вода за периода от 01.10.2007год. до 19.03.2010год. е в размер на общо 248,02 /двеста четиридесет и осем лева и 02ст./ по посочените по горе фактури. Видно от заключението на вещото лице лихвата за забава е в размер на 53 /петдесет и три/ лева. Вещото лице при проверка в счетоводството е установило, че на 24.10.2008год. е постъпило плащане от ответника на 110лв., но тъй като между страните по делото има и друго дело висящо пред БРС, дружеството е приело че с постъпилата сума се погасяват по стари задължения на ответника и постъпилото плащане не се отнася за задълженията за периода за който е висящо настоящото производство. Вещото лице сочи, че фактура № **********/20.06.2008год. за 13,62лв. е сторнирана, тъй като е изтекъл давностния срок и тази сума не е включена от вещото лице при определяне размера на задължението.
Установява се от назначената СТЕ, че общото количество питейна вода за битови нужди подадено до имота на ответника с абонатен № 848997 и фактурирано от ищеца за периода от 07.08.2007год. до 11.05.2009год. е 276куб.м. За това количество вода в процесния период са издадени 20 фактури, от 01.10.2007год. до 19.05.2010год., а именно: № **********/01.10.2007год. за 67куб.м., фактура №**********/18.10.2007год. за 15куб.м., фактура №**********/20.11.2007год. за 6куб.м., фактура № **********/31.12.2007год. за 11куб.м., фактура № **********/21.01.2008год. за 10куб.м.,`фактура№ **********/19.02.2008год. за 6куб.м., фактура № **********/20.03.2008год. за 11куб.м., фактура № **********/18.04.2008год. за 7куб.м., фактура № **********/18.06.2008год. за 21куб.м., фактура №**********/18.07.2008год. за 13куб.м., фактура № **********/20.08.2008год. за 35куб.м., фактура № **********/19.09.2008год. за 27куб.м., фактура № **********/21.10.2008год. за 9куб.м., фактура №**********/20.11.2008год. за 6куб.м., фактура № **********/05.01.2009год. за 5куб.м., фактура № ********** за 5куб.м., фактура № **********/18.02.2009год. за 5куб.м., фактура № **********/20.03.2009год. за 5куб.м.., фактура №**********/17.04.2009год. за 7куб.м. и фактура №**********/19.05.2009год. за 12куб.м.
От разпитаните по делото свидетели се установява начина по който дружеството е отчитало изразходеното количество вода и начина на плащане. Св.П. – инкасатор в ищцовото дружество сочи, че винаги е била допускана до имота от ответника и не е имала проблеми при отчитане на водомера, а плащеното се е бавело почти винаги. Сочи че често и инкасаторите са приемали плащане, но това е ставало винаги срещу фактура и е било за минал период, тъй като потребителя следвало да плати в пощата, където фактурите изчаквали два месеца и ако не плати в този срок, фактурата се пращала в дружеството и след това била предавана на инкасатора за събиране. Показанията на св. Б. относно начина на плащането са в същата насока. Сочи че след като в срок от два месеца потребителя не плати в пощата, фактурите са давали на инкасаторите за събиране. Счита че именно така се е стигнало до погасяване на четири задължения по фактури който са издадени след фактура № **********/01.10.2007год. и е останала неплатена фактурата от № 131/01.10.2007год., тъй като тя не е била в инкасатора.
При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция, счита, че така предявения иск за установяване вземането на ищеца по отношение на ответника в размер на 308,38лева е частично основателен. Не се спори, че между страните са налице облигационни отношения, като ищеца е изпълнил задължението си и е доставял на ответника вода. Ответникът не е изпълнил изцяло задължението си за процесния период и съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗЗД, ищеца има право да иска изпълнение.
Безспорно се установи от заключението на вещото лице по СИЕ, че по фактури от 01.10.2007год. до 19.03.2010год. дължимата сума от ответника за доставена, пречистена и отведена вода е 248,02лв., за доставена вода в периода от 07.08.2007год. до 11.05.2009год. Доколкото обаче претенцията на ищеца е за периода от 01.10.2007год. до 19.03.2010год. /за този период е и заповедта/, а не за периода от 07.08.2007год. до 11.05.2009год., то неотносима към спора е представената фактура от дата 01.10.2007год. за сумата от 59.04лв., тъй като тя касае предходен период - от 07.08.2007год. до 11.09.2007год. който не е предмет на делото. Ответника спроед съда дължи сумата от 188,98лв. - доставена, отведена и пречистена вода от 01.10.2007год. до 19.03.2010год./248,02лв. – 59,04лв./. Ответника дължи и законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението до ПРС, а именно 30.04.2010год. до окончетелното изплащане на сумата. Част от претендираната от ищеца сума в размер на 53лв. не е за доставена, пречистена и отведена вода, а е за лихва за забава и това безспорно се установи от заключението на вещото лице и от представените фактури и тъй като иска е за установяване на сумата дължима за доставена, пречистена и отведена вода, то претенцията за сумата над 188,98лв. е неоснователна. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е посочено, че се претендира лихва за забава върху главницата, макар ответника да е изпаднал в забава по отношение на някои от дължимите вноски. Цялата претендирана сума в заповедното производство заявителя е посочил, че е за доставена вода, а в исковото производство се установи, че в претендираната сума е включена освен сумата за доставена вода и лихва за забава, затова и иска следва да бъде уважен само за сумата дължима за доставка, пречистване и отвеждане на вода.
Относно възражението на ответника, че той е платил част от задължението, действително се установи от заключението на вещото лице, че на 24.10.2008год. е постъпило плащане на 110лв., но доколкото според ищеца са налице и по стари задължения, ответника следваше да представи доказателства, че е платил именно задълженията по фактурите представени по делото. Ответника дори не представи доказателства за плащане поради което съда не споделя възражението му, че с внесените 110лв. е платил задължение предмет на настоящото дело. Във връзка с изложеното съда счита, че иска следва да се уважи частично за сумата от 188,98лв.- доставена, отведена и пречистена вода от 01.10.2007год. до 19.03.2010год., а в останалия размер да се отхвърли като неоснователен.
И двете страни претендират розноски по делото и те следва да бъдат присъдени съобразно разпоредбата на чл. 78 от ГПК.
Мотивиран от изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Г.Д., ЕГН **********,***, че съществува частично вземането на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, представлявано от Г.Т. със седалище и адрес на управление гр.Бургас кв. Победа, ул. Генерал Владимир Вазов № 3 по Заповед № 215/04.05.2010год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 305 /2010г. на ПРС, а именно за сумата от 188,98 / сто осемдесет и осем лева и 98ст./ - доставена, отведена и пречистена вода от 01.10.2007год. до 19.03.2010год., ведно със законна лихва върху сумата считано от 30.04.2010год. до окончателното изплащане на вземането, като иска за сумата над 188,98лв. до предявения отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Г.Д. да заплати на Водоснабдяване и канализация” ЕАД сумата от 278лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Водоснабдяване и канализация” ЕАД за заплати на Д.Г.Д. сумата от 61 лева разноски по делето.
Решението подлежи на обжалване пред БОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: