Решение по дело №220/2019 на Районен съд - Самоков

Р Е Ш Е Н И Е  №104

 

гр. Самоков, 16.09.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Самоковският районен съд, втори състав, в публичното съдебно заседание, проведено на десети март две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                 РАЙНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА

 

при участието на секретаря Параскева Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Трифонова АНД № 220 по описа на Самоковския районен съд за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Мартин Й.Ч. ***,е обжалвал наказателно постановление № 15-0338-000003/25.03.2015 год. на ВНД Началник група към ОДМВР-София, РУ-Самоков ,с което на същия за извършено нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 10 лева на осн.чл.183,ал.1,т.1,пр.1 от ЗДвП,за извършено нарушение на чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП,му е наложена глоба в размер на 10 лева на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.3 от ЗДвП,за извършено нарушение на чл.40,ал.1 от ЗДвП ,му е наложена глоба в размер на 20 лева на основание чл.183,ал.2,т.11 от ЗДвП,за извършено нарушение на чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП,му е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл.175,ал.1 ,т.5 от ЗДвП и наказателно постановление № 15-1204-000108/31.03.2015 год. на Началник група към ОДМВР-София, сектор „Пътна полиция”-ОДМВР-София ,с което на същия за извършено нарушение на чл.259,ал.1,т.1 от Кодекса на застраховането /КЗ/,му е наложена глоба в размер на 400 лева  на основание чл.315,ал.1,т.1, вр.чл.249,т.1 от КЗ Жалбоподателят твърди ,че не е извършил посочените по-горе нарушения.

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

         В с.з. жалбоподателят М.Й.Ч. не се явява,представлява се от пълномощника си адв.Величков,който поддържа жалбата и изразява становище за нейната основателност.

         Административно-наказващият орган–Началника на ОД-МВР София не се явява и не изпраща представител и не изразява становище по жалбата срещу НП.

Самоковският районен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваните наказателни постановления, намира за установено следното от фактическа страна:

Установи се от събраните по делото доказателства, че на 10.02.2015 г. на посочените в актовете за установяване на административно нарушение място и време, жалбоподателят, в качеството си водач на МПС е извършил описаните административни нарушения.За горното му бил съставен АУАН, връчен по надлежния ред. Горното се установи по реда на чл.189, ал. 2 ЗДвП.

Въз основа на така съставените актове за установяване на административно нарушение, са издадени обжалваните наказателни постановления срещу жалбоподателя, като са му е наложени административни наказания глоби за извършените нарушения.

Наказателните постановления са издадени на 25.03.2015г. и на 31.03.2015 год.След издаването им не са предприемани никакви преследвателни действия от страна на административно наказващия орган, като наказателните постановления са връчени на жалбоподателя на 03.05.2019 г.,жалбата срещу тях е депозирана в законоустановения срок.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подадената жалба е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от обжалване и срещу наказателни постановления, подлежащи на обжалване по настоящия процесуален ред.

Въз основа на служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалваните наказателни постановления, както и по отношение на конкретните оплаквания, сторени от жалбоподателя в жалбата, съдът намира следното:

Установи се осъществяването от обективна и субективна страна на вменените нарушения.В хода на административнонаказателното производство по издаването на наказателните постановления не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правата на административно привлеченото лице.Наказателните постановления са издадени от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила за това.

Същевременно съдът констатира, че от датата на издаване на наказателните постановления до датата на тяхното връчване е изтекъл срок по-голям от три години. През този срок административнонаказващият орган не е предприел никакви действия по преследване за реализиране на административнонаказателната отговорност срещу привлеченото лице. Предвид Тълкувателно постановление № 1/27.02.2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС, съдът намира, че предвид разпоредбата на чл. 11 ЗАНН по въпросите на давността се прилага НК. В чл. 80, ал.1, т.5 НК е предвиден тригодишен срок за всички останали случаи / респ. за наложени глоби и лишаване от право да се упражнява определена дейност/ с изтичането на който наказателното преследване се изключва по давност, а в  чл. 81, ал.2 НК е определено, че давността спира и се прекъсва с всяко действие предприето срещу лицето за наказателно преследване.В конкретния случай давността е прекъсната с издаването на НП - което е последното осъществено от административно наказващия орган действие по наказателно преследване - на 25.03.2015 г. и на 31.03.2015 год.От този момент започва да тече нова тригодишна давност, изтекла на 25.03.2018 г. ,съответно на 31.03.2018 год.Тригодишната преследвателна давност се прекъсва по правилото на чл. 81, ал. 2 НК в смисъл ,че се губи изцяло, като не се запазва онзи срок, който вече е изтекъл.Тъй като давността е време на бездействие на компетентния орган, осъществяващ административно наказателно преследване, то основанията за прекъсване на преследвателната давност се изразяват в предприемане на действия по осъществяване на административно наказателно преследване.Тези действия се отличават с четири характеристики: действие на орган, притежаващ компетенция по осъществяване на административно наказателно преследване, на второ място това действие следва да бъде процесуално, на трето място следва това действие да бъде предприето в рамките на същото производство и на последно място да е конкретизирано по своята предметна и персонална насоченост.

От доказателствата по делото е видно, че от 25.03.2015 г. ,съответно от 31.03.2015 год. до датата на връчване на наказателните постановления –03.05.2019г. не са били извършвани никакви преследвателни действия, които да са от естество да прекъснат преследвателната давност.Ето защо необезпокоявано от такива действия срокът на тригодишната преследвателна давност е изтекъл на 25.03.2018 г., съответно на 31.03.2018 год.,с който обективен факт административнонаказателното преследване е изключено по давност.Последвалото връчване на наказателните постановления на 03.05.2019 г. не е довело до последващо прекъсване на давността, която вече е била в цялост изтекла.Ето защо към момента на връчване на наказателните постановления административнонаказателното преследване е изключено по давност, което е основание за настоящия състав на това основание да отмени обжалваните наказателни постановления.

В настоящия случай съдът не следва да преценява въпросът дали към датата на постановяване на решението е изтекла абсолютната давност, доколкото този въпрос е релевантен единствено в случай, че към момента на преценката давността е била прекъсната /или спряна/ и е започнала да тече наново, каквото обстоятелство в настоящия случай не е налице.

По разноските:

Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят М.Ч. е направил разноски за възнаграждение на адвокат в производството и е поискал присъждането им.От приложения договор за правна защита и съдействие 25.08.2019 г., сключен между него и адв.Петър Величков, се установява, че страните са договорили възнаграждение за защита и процесуално представителство по АНД № 220/2019 год. поописа на РС-Самоков, в размер 500 лв., като е отразено заплащането му в брой при подписване на договора. Поради това и с оглед изхода на делото, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат, следва да му бъде възстановено от бюджета на органа ,издал отменения акт.

Мотивиран от изложеното Самоковски  районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ изцяло на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Наказателно постановление 15-1204-000108/31.03.2015 год. на Началник група към ОДМВР-София, сектор „Пътна полиция”-ОДМВР-София срещу М.Й.Ч..

ОТМЕНЯ изцяло на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Наказателно постановление № 15-0338-000003/25.03.2015 год. на ВНД Началник група към ОДМВР-София, РУ-Самоков срещу М.Й.Ч..***, сектор „Пътна полиция”-ОДМВР-София да заплати на М.Й.Ч. ***, сумата от 500 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд София - Област.

 

             

                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ :