М О Т И В И
към Присъда № 7 от 18.12.2014 год.
по НОХД № 358/14 год. по описа на
Чирпанският районен съд
Внесен е обвинителен акт против подсъдимите
Г.К.Г. и Е.А.А. за това, че
подс.Г. за времето от 08.03.2014г. до 13.03.2014г. в с.Гита, обл.Стара Загора в
условията на продължавано престъпление е извършил следното - на 08.03.2014г.
след предварителен сговор с Е.А.А., като съизвършител, в немаловажен случай е
отнел чужди движими вещи - пари в български банкноти на обща стойност 720 лева,
на 13.03.2014 г. е отнел чужди движими вещи - пари в български банкноти на обща
стойност 60 лева или всичко пари в български банкноти на обща стойност 780 лева
от владението на А.К.А. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, като деянието представлява кражба, извършена повторно в немаловажен
случай по смисъла на чл.28, ал.1 от НК и макар и непълнолетен е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си -
престъпление по чл.195, ал.1 т.5 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с
чл.26, ал.3 във връзка с ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 във връзка с чл.63,
ал.1, т.3 от НК, а подс.А. ***, след предварителен сговор с Г.К.Г., като съизвършител, в
немаловажен случай е отнел чужди движими вещи - пари в български банкноти на
обща стойност 720 лева от владението на А.К.А. ***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си -
престъпление по чл.195, ал.1, т.5 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.63,
ал.1, т.3 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура гр.Чирпан в съдебно заседание поддържа обвинението спрямо
подсъдимите Г. и А., както по отношение на фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието.
Пледира на подсъдимите да бъде наложено наказание при условията на чл.63 от НК.
Подсъдимият Г.К.Г. в съдебно
заседание признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК, като изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът
на подсъдимия Г. в хода на съдебните
прения заема становище по отношение на подсъдимия да бъде наложено наказание пробация.
Бащата на непълнолетният подсъдим
заема становище по отношение на сина му да бъде наложено наказание пробация.
Подсъдимият Е.А.А. в съдебно
заседание признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК, като изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът
на подсъдимия А. в хода
на съдебните прения заема становище по отношение на подсъдимия да бъде наложено наказание пробация.
Родителите
на непълнолетният подсъдим заемат становище по отношение на сина им да бъде
наложено условно осъждане.
Съдебното
следствие по делото е проведено по реда
на чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК, предвид направените от подсъдимите признания на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното
съгласие от тяхна страна, да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът,
като взе предвид направените самопризнания от подсъдимите Г. и А., събраните на
досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които подкрепят самопризнанията
на подсъдимите, при условията на чл.373, ал.3 от НПК, ведно със становищата и
доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Г.К.Г. е роден на ***г***,
обл.Стара Загора, ул. Бисер № 15, български гражданин, неграмотен, безработен,
неженен, осъждан, ЕГН:**********.
Подсъдимият Е.А.А. е роден на ***г***, обл.Стара
Загора, ул. Пролет № 8, български гражданин, неграмотен, безработен, неженен,
неосъждан, ЕГН:**********.
Подсъдимите Г.К.Г. и Е.А.А. ***,
познавали се от деца и поддържали добри отношения помежду си.
Подсъдимият Г.Г. с Присъда № 16 от
04.02.2014г. по НОХД № 55/2014г. на РС Чирпан за извършено на 14.03.2014г.
престъпление по чл.194, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК и чл.54 от НК
бил осъден на 6 месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.58а, ал.1 от НК било намалено с 1/3 на 4 месеца
лишаване от свобода. На основание чл.69, ал.1 във връзка с чл.66, ал.1 от НК
изтърпяването на така определеното наказание било отложено с изпитателен срок
от 2 години. Присъдата влязла в сила на 19.02.2014г.
В началото на 2014г.
непълнолетните подсъдими Г.Г. и Е.А. се уговорили със свидетеля А.К.А. *** да
го посещават периодично в дома му и да му помагат в домакинската работа и с
работа в градината му срещу заплащане. Свидетелят А. бил възрастен човек и
понеже живеел сам, изпитвал затруднения при извършването на домашната работа,
изискваща по-тежък физически труд. Според уговорката подсъдимите минавали
периодично край дома на свидетеля А. и ако същият имал нужда от помощ за
работа, им казвал и те я вършели. Свидетелят А. обещал на подсъдимите да им
заплаща за работата в края на всеки месец. Така от началото на 2014г. до началото
на м.03.2014г. по молба на свидетеля А. двамата подсъдими извършили обработка
на градината му, нацепили дърва за огрев, внесли въглища и му помагали
периодично в домакинската работа. За извършваната от подсъдимите работа за
свидетеля А. знаели и родителите им – свидетелите К.Д.Г., ** и А.Р.А.. На
08.03.2014г. подсъдимите отново отишли в дома на свидетеля А. и му помогнали в
домакинската работа. Свидетелят А. не им заплатил за свършената работа и им
казал, че ще им даде пари, когато получи пенсията си. В обедните часове на деня
подсъдимите напуснали дома на свидетеля А., като последният също излязъл от
къщата си заедно с тях и отишъл в центъра на селото. Вървейки по пътя, подсъдимите
се разговорили, че свидетелят А. не им е заплатил за труда, въпреки че е
получил пенсията си, поради което решили да се върнат до къщата му, да потърсят
пари и ако намерят – да ги вземат. При излизането от дома на свидетеля А.,
двамата подсъдими видели, че същият не е заключил пътната врата на къщата си.
Подсъдимите се върнали до къщата на свидетеля А.. През счупеното стъкло на един
от прозорците в антрето, подсъдимите проникнали във вътрешността на къщата и
влезли в стаята, ползвана от свидетеля А.. Започнали да търсят пари и подс.А.
намерил портмонето на свидетеля А., поставено под мушама на рафт до леглото му.
Подсъдимите отворили портмонето и видели, че в същото се намират множество
банкноти в български левове с номинал от по 100, 50 и 20лв. Подсъдимите взели
банкнотите и бързо напуснали имота на свидетеля А., след което отишли в двора
на училището на селото, където преброили парите. Установили, че са 720 лв. и ги
разделили по равно, като всеки от тях взел по 360 лв. Подсъдимите се прибрали
по домовете си, като споделили с родителите си, че са получили възнаграждение
за извършената работа от свидетеля А.. В следващите няколко дни разходвали
парите за храна и други лични нужди, като подс.А. дал 200 лв. на баща си –
свидетелят А.А.. Тъй като свидетелите Г. и А. познавали свидетелят А. и знаели,
че синовете им му помагат в домакинството, не се усъмнили в думите им, че са
получили възнаграждение за работата си. На 13.03.2014г. подс.Г. решил отново да
отиде до дома на свидетеля А., за да вземе пари, ако намери такива в къщата. В
обедните часове на деня подсъдимият отишъл до имота на свидетеля А. ***, като
знаел, че по същото време мъжът не си е в къщи и ходи в центъра на селото. След
като се убедил, че свидетелят А. отсъства от дома си, подсъдимият Г. проникнал
в къщата, като отново влязъл през счупеното стъкло на прозореца на антрето. В
стаята на свидетеля А. подсъдимият намерил сумата от 60 лв. в български
банкноти. Подсъдимият Г. напуснал имота на свидетеля А. с парите и в следващите
дни ги разходвал за лични нужди. На 14.03.2013г. свидетелят А. установил
липсата на парична сума от дома си и сигнализирал РУП Чирпан.
Изложената фактическа обстановка
се установява от самопризнанията на подсъдимите Г. и А., от събраните на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства, съдържащи се в обяснения на
обвиняемите (л.30, 31 от ДП), показанията на разпитаните свидетели (л.37-43 от
ДП), свидетелства за съдимост (л.34-35 от ДП), характеристични справки (л.19 и
л.20 от ДП), декларации за семейно и материално положение и имотно състояние
(л.32-33 от ДП), Становище на ЦОП гр. Чирпан (л.45-46 от ДП), както и от
приетите в хода на съдебното следствие писмени доказателства - справки за
съдимост на подсъдимите, като в тази насока следва изрично да се отбележи, че
не се събраха доказателства, които да си противоречат, поради което и не се
налага отделното им обсъждане.
Посочените доказателства подкрепят
самопризнанието на подсъдимите, като съдът ги цени при условията на чл.373,
ал.3 от НПК.
ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА
ДЕЯНИЕТО:
При така установената фактическа
обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимите Г.К.Г. и Е.А.А. са осъществили от обективна и субективна страна
състава на престъпления, както следва - подс.Г. на престъпление по чл.195, ал.1
т.5 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.3 във връзка с ал.1
във връзка с чл.28, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, а подс.А. на престъпление по чл.195, ал.1,
т.5 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Подсъдимите са осъществили
изпълнителното деяние отнемане в двете му части – те са прекратили фактическата
власт на собственика, върху вещите, предмет на престъплението, след което
установили своя трайна фактическа власт върху тях и са се разпоредили с вещите, като със свои (изхарчили са парите),
така както намерят за добре.
Решението за извършване на първото
престъпление на 08.03.2014г. подсъдимите са взели при една сравнително спокойна
обстановка. Предварително са набелязали мястото за извършване на деянието,
както и предмета на престъплението. По време на извършването на деянието, всеки
един от тях е знаел и съзнавал, че заедно с него действува и другият подсъдим.
Двамата подсъдими със своите отделни, координирани и целенасочени действия са
успели да реализират целта си, а именно - да отнемат вещите, предмет на престъплението,
поради което между тях е налице предварителен сговор по смисъла на чл.195,
ал.1, т.5 от НК.
От свидетелството за съдимост на
подсъдимия Г.К.Г. се установява, че с Присъда № 16 от 04.02.2014г. по НОХД №
55/2014г. на РС Чирпан за извършено на 14.03.2014г. престъпление по чл.194,
ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК и чл.54 от НК, същият е бил осъден на
6 месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.58а, ал.1 от НК било намалено с 1/3 на 4 месеца
лишаване от свобода. На основание чл.69, ал.1 във връзка с чл.66, ал.1 от НК
изтърпяването на така определеното наказание било отложено с изпитателен срок
от 2 години. Присъдата влязла в сила на 19.02.2014г. Следователно към момента
на деянието, подсъдимият Г., като непълнолетен е бил осъждан с влязла в сила
присъда за други такива престъпления. Процесното деяние е извършено преди да са
изминали пет години от изтърпяване на предходното наказание, поради което съдът
приема, че настоящата кражба е извършена в условията на „повторност” по смисъла
на чл.28, ал.1 от НК.
Деянието извършени от подсъдимите Г.
и А. на 08.03.2014г. не представлява маловажен случай, тъй като предмета на
престъплението е с висок размер и значително над минималната работна заплата за
страната, подсъдимите имат лоши характеристични данни, като подс.Г. има
предишно осъждане и по отношение на него е било водено възпитателно дело по
ЗБППМН с наложена възпитателна мярка от МКБППМН – Чирпан. Тези факти за
непълнолетните подсъдими ги очертават като личности със завишена степен на
обществена опасност. Вредните последици от деянието не са били възстановени,
поради което съдът приема, че същото не представлява маловажен случай по
смисъла на чл.93, т.9 от НК.
От установената в хода на
съдебното следствие фактическа обстановка и от обективираните действия на
подсъдимите се налага извода, че от субективна страна, престъпленията са били
извършени виновно при форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали,
че отнемат движими вещи, които не им принадлежат, без съгласието на собственика
им, като са имали намерение да ги присвоят. А това означава, че те са съзнавали
общественоопасния характер на деянието, предвиждали са общественоопасните
последици и са искали настъпването им.
Тъй като подсъдимият Г. на
08.03.2014г. и на 13.08.2014г. е осъществил две деяния, осъществяващи поотделно
признаците на различни състави на едно и също престъпление, деянията са били извършени
през непродължителен период от време при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, последващото се явява от обективна и субективна страна продължение
на предшестващото, поради което и цялата му престъпна дейност следва да се
разглежда като едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
Поради това, че първото от деянията е извършено при квалифициращи вината
обстоятелства, цялостната престъпна дейност на обвиняемия следва да се
квалифицира като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.3 вр. с ал.1 от НК
ІІІ. ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа, върху които е
изградена наказателноправната ни система, а именно - принципа на
законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с
целите на наказанието залегнали в чл.36 от НК.
Съгласно първият принцип в
специалния текст на НК, за извършените от подсъдимите престъпления, закона
предвижда наказание до три години лишаване от свобода (след редукция по чл.63,
ал.1, т.3 от НК).
С оглед спазването на втория принцип, съдът
обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимите, мотивите им
за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
Съдът определи на подсъдимите Г. и А., вид и размер на наказанията, при
условията на чл.58а,
ал.4 във връзка с чл.55, ал.1, т.2, б.„б”
във връзка с чл.54 от НК, към която препраща разпоредбата на чл.373,
ал.2 от НПК, като се съобрази и с тежестта на деянията, имотното състояние на
подсъдимите и другите отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи вината
обстоятелства, съдът отчете направените от подсъдимите самопризнания, като и тежкото
им материалнобитово положение.
Като отегчаващи вината
обстоятелства, по отношение на подсъдимите Г. и А., съдът отчете предишното осъждане,
възпитателно дело по ЗБППМН с наложена възпитателна мярка от МКБППМН – Чирпан
за подс.Г., както и лошите характеристични данни за двамата подсъдими.
Водим от изложеното, съдът наложи на
подсъдимия Г.К.Г. - наказание „Пробация” при следните пробационни мерки:
- по чл.42а, ал.2, т.1 от НК –
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година и 2 месеца с
периодичност на полагане на подписи при пробационен служител или друго
определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
- по чл.42а, ал.2, т.2 от НК –
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и 2
месеца;
- чл.42а, ал.2, т.3 от НК –
ограничение в свободното предвижване – забрана за напускане на жилището, което
обитава за период от 22.00 часа до 05.30 часа за срок от за срок от 1 година и
2 месеца.
Съдът наложи на подсъдимия Е.А.А.
- наказание „Пробация” при следните пробационни мерки:
- по чл.42а, ал.2, т.1 от НК –
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 месеца с периодичност на
полагане на подписи при пробационен служител или друго определено от него
длъжностно лице два пъти седмично;
- по чл.42а, ал.2, т.2 от НК –
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 месеца;
- чл.42а, ал.2, т.3 от НК –
ограничение в свободното предвижване – забрана за напускане на жилището, което
обитава за период от 22.00 часа до 05.30 часа за срок от за срок от 8 месеца.
Съдът счете, че с наложените
наказания ще въздейства поправително и превъзпитаващо на подсъдимите, ще ги
мотивира към съобразяване с правните норми и морални принципи, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
ІV. ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ,
СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Причините и условията за
извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание на
подсъдимите, тежките материалнобитови условия, при които живеят, както и
стремежът за облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: