Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Каварна, 28.04.2021 год.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на първи
април, през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при
секретаря Елена Шопова като разгледа
докладваното от съдията Гр. дело № 450 по описа за 2020 год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба от С.М.К. с ЕГН **********,
чрез адв.П.Й.Н. ***, срещу „Н.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „***” (***) № 3, ет. 10, представлявано от И.Н.Х., с
която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати
на ищеца сумата от 194 лева, представляваща получена от ответника без основание
недължими вноски за неустойка за непредоставена гаранция по договор за
потребителски кредит № 20200413101422102, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане на вземането.
В
исковата молба си ищецът излага, че на 13.04.2020г. бил сключил договор за
потребителски кредит №202004131014220102. Съгласно договора ответникът се
задължил да предостави на ищеца заем в размер на 1000 лева, като ищецът се
задължил да върне сумата в срок до 14.04.2021г. при годишна лихва в размер на
41,05 % и годишен лихвен процент на разходите /ГПР/ - 49,72%. Общата дължима
сума, която ищецът следвало да върне била в размер на 1236 лева, от които 1000
лева главница и 236 лева лихва, при условие че представил в срок до края на
следващия ден от сключване на договора /до 14.04.2020г./ банкова гаранция или
гаранция, издадена от небанкова финансова институция, която да бъде в размер на
1236 лев със срок на валидност до 15.04.2021г., съгласно чл.4, ал.3 от
Договора. в случай, че ищецът не представил такава гаранция, то съгласно чл.6,
ал.1 от Договор дължал на ответника „Н.“ ООД неустойка в размер на 1080 лева.
Излага
още, че съгласно погасителния план всяка погасителна вноска била в размер на
103 лева, включващ главница, лихва, като първата била с падеж 14.05.2020г., а
последната с падеж 14.04.2021г. Съгласно договора в погасителния план не била
включена неустойката за непредставяне на гаранция по чл.4, ал.3 от Договора. Съгласно
чл.6, ал.2 от същия, неустойката се начислявала на месец, считано от изтичане
на срока по чл.4, ал.3, като в чл.6, ал.5 било посочено, че начислената
неустойка се заплаща заедно със следващата се погасителна вноска по кредита.
Ищецът
счита, че по отношение на сключения договор за потребителски кредит следва да
се прилагат правилата на Закона за потребителския кредит. Според същия закон –
чл.10а, ал.2, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Претендираната
неустойка в размер на 1080 лева предвиждала задължение за ищеца за заплащане на
обезщетение за непредставяне в срок на гаранция по кредита. Според него такава
уговорка се явявала нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Сочи, че
към датата на подаване на исковата молба ищецът е заплатил две вноски по
кредита, като към тях е добавена и неустойка за непредставяне на гаранция по
чл.4, ал.3, като общия размер на двете вноски е 400 лева.
Ищецът
счита, че дължи връщане само на главница по кредита, но не и лихва и неустойка
в размер на 1080 лева.
Моли
съда да осъди ответника да заплати сумата от 194 лева, представляваща сбор от
платени без основание недължими вноски за неустойка за непредставяне на
гаранция, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В с.з.,
ищецът редовно призован не се явява и не се представлява. Депозирана е писмена
молба от упълномощевия адв.Н., който поддържа исковата молба. Със същата молба
ищецът е направил изменение на иска, като същия да се счита предявен за сумата
от 180 лева.
Ответникът
е представил писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК.
Счита
предявения иск за неоснователен и недоказан по размер. Посочва, че „Н.“ ООД е
финансова институция, регистриране в регистъра на БНБ и предоставяща на своите
клиенти кредитиране при стриктно спазване на нормативната уредба. Сключеният на
13.04.2020г. договор с ищеца бил изцяло съобразен с действащата към момента
нормативна уредба. Счита, че са неоснователни твърденията на ищеца за нищожност
на неустойката поради противоречие с добрите нрави/заобикаляне на закона.
Твърди, че тя не е включена в обхвата на ГПР и не е част от стойността, като
няма и предвидено ограничение на нейния размер. Освен това сочи, че неустойката
е уговорена добросъвестно и на принципа на свободното договаряне. В
законодателството нямало изрична разпоредба, която да определя максимален
размер на неустойката. Тя била уговорена изцяло в съответствие с характерните
за нея функции и ни била нищожна или прекомерна. Твърди, че платената неустойка
не била в размер на 194 лева, а в размер на 180 лева (по 90 лева на месец).
Моли
съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
В с.з.,
ответникът не изпраща представител. Депозирана е писмена молба от адв.А., който
оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му.
Каварненският
районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Не се
спори и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между
страните е сключен договор за потребителски кредит №202004131014220102, по
силата на който ответното дружество е
предоставило на ищеца под формата на кредит
сумата от 1000 лева, която той се
е задължил да върне в уговорения срок, ведно с уговорена лихва и разходи по
кредита, съгласно договора. В договора за кредит е уговорена клауза за
неустойка, съгласно която ако кредитополучателят не представи на кредитора
гаранция по чл. 4, ал. 3 от договора в установения срок и съгласно предвидения
в ОУ към договора ред, той дължи на дружеството неустойка в размер на 4 лева
плюс 0.89% от сумата на усвоения транш за всеки ден. Уговорено е, че неустойката се заплаща заедно
със следващото лихвено плащане по кредита на падежа на лихвеното плащане.
По делото
е прието като доказателство Справка по договор за потребителски кредит
№202004131014220102 от която е видно, че ищецът е заплатил две вноски по
кредита в размер на 103,00 лева, като неустойката по кредитната гаранция е в
размер на 2х90 лева, внесени на 14.05.2020г. и на 14.06.2020г.
Приети
са по делото общи условия, приложими към договорите за потребителски кредит, в
които е предвидено, че в срок до края на следващи ден от сключването на Договора
за потребителски кредит, Кредитополучателят е длъжен да предостави на
дружеството гаранция по кредита, която може да бъде: банкова гаранция, издадена
от банка, оперираща на територията на Република България; гаранция, издадена от
небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република България;
или двама поръчители.
При така
установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Ищецът
следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч.
че е предал имуществено благо, получено от ответника, който задържа
същото без да има основание за това, както и да установи възраженията си
нищожност на уговорената между страните неустоечна клауза. В тежест на
ответника е да докаже, че полученото от него имуществено благо не е лишено от
основание, т. е. че съществува правно призната причина за разместването на
благата, което му дава право да задържи полученото, както и да установи
въведените в отговора на исковата молба възражения.
Между
ищеца и ответника са възникнали правоотношения по договор за потребителски
кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Ищецът
претендира връщане на дадените суми, с които са погасени задължения по договора
за начислена неустойка за непредоставяне на гаранция, поради недействителност на клаузата за неустойка.
Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Преценката
за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т. о./.
Освен
обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да
изпълнява и наказателна функция.
Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя
за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира
пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно
договора и общите условия. Чрез
предвиждането на тази разпоредба се цели да се обремени неоснователно кредитополучателят
с допълнителни парични задължения, без това да бъде ясно отразено в общия
размер на подлежащата на връщане сума, а представено като санкция за
неизпълнение на задължения на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение.
Налице е противоречие между клаузата за неустойка и добрите нрави още при
сключването на договора, от което следва, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал.1 във вр.
с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка.
С
оглед гореизложеното съдът счита,
клаузата на чл. 6 от процесния договор за кредит се явява нищожна поради
противоречие с добрите нрави, от което следва, че липсва основание за заплащане
на сумата за погасяване на задължения,
начислени въз основа на тази клауза и съответно същата подлежи на връщане. Искът
се явява основателен.
С оглед
уважаване на претенцията за главница, представляваща платена без основание сума, то следва да се
уважи и акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 09.11.2020г., до окончателното й
изплащане.
На
основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски.
Ищецът претендира разноски в размер на 850 лева, от които 50 лева внесена
държавна такса и 800 лева адвокатски
хонорар. С молба ответникът е направил възражение адвокатския хонорар на
процесуалния представител на ищеца да бъде намален до минимален размер, в
предвид фактическата и правна сложност на делото. Поради което и съдът го намаля до 300 лева.
По
изложените мотиви съдът Водим от горното,
Каварненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Н.” ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***” (***) № 3,
ет. 10, представлявано от И.Н.Х. ДА ЗАПЛАТИ НА С.М.К. с ЕГН **********,***, чрез
адв.П.Й.Н. ***, сумата от 180,00 (сто и осемдесет) лева, представляваща
получена от ответника без основание неустойка за непредоставена гаранция по
договор за потребителски кредит № 202004131014220102 за периода от 14.05.2020г.
– 14.06.2020г. и съответно подлежаща на връщане, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 09.11.2020г., до окончателното изплащане
на вземането, както и сумата от 350,00
(триста и петдесет) лева – разноски по делото, включващи сумата от 300 лева -
платено адвокатско възнаграждение и сумата от 50 лева - държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд гр.Добрич в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………