Решение по дело №2700/2017 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 338
Дата: 8 юни 2018 г. (в сила от 31 януари 2020 г.)
Съдия: Валентина Иванова Тодорова
Дело: 20175510102700
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 септември 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

                                                    08.06.2018г.                                         гр. К.

В ИМЕТО НА НАРОДА

К. районен съд,                                                        І - ви граждански състав

На 09.05                                                                                       2018  година,

В открито съдебно заседание,

в следния състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА

 

при участието на секретаря Елена Стоилова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова

гражданско дело № 2700 по описа за 2017г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от М.К. М. с ЕГН **********, с адрес: *** против П.Р.П. с ЕГН ********** и адрес: ***.. Ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи, чийто брак е бил прекратен със съдебно решение. Твърди, че проблемите между тях започнали около 10 години преди развода и въпреки усилията, които полагала, още тогава разбрала, че бракът им няма да продължи дълго. Когато дошъл моментът да закупуват жилище и съобразявайки възможността в един момент бракът им да бъде прекратен решила, че ще направи необходимото това жилище да бъде лично нейно. На 01.09.2010 г., по време на брака си,  страните закупили - апартамент ***, в жилищна сграда блок ***, построен върху общинска земя, в квартал ***, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от *** кв.м., с принадлежащото избено помещение № **, с 0.95 % ид. ч. от общите части на сградата и *** кв.м. ид. части от правото на строеж върху мястото. Продажната цена в размер на *** лв., видно от приложените към исковата молба преводни нареждания, ищцата платила по банков път на части, а именно - капаро в размер на *** евро /*** лв./ на 09.08.2010 г. при сключване на предварителен договор за покупко-продажба на имота, а остатъка по сметки на продавачите в деня на продажбата. Преводите били извършени от една и съща сметка на ищцата в ПИБ АД. Средствата по тази сметка, с които било платено, били налични още преди сделката и били набрани от преводи, които правили нейните родители, които работили в чужбина и от сестра ѝ в продължение на няколко години. Намерението на ищцата било в нотариалния акт като купувач да бъде вписана единствено тя. В деня на сделката, преди да бъде подписан нотариалния акт се появил съпругът й и настоял също да бъде вписан в акта като купувач. Това  и станало. Сделката  изслушали към 10.00 часа, когато ищцата вече била превела  продажната цена. След приключване на делото за развод се поставил въпроса за собствеността на семейното жилище. Именно интересът ѝ да докаже, че то е лично нейно жилище, придобито изцяло с лични средства с небрачен произход била причината да заведе настоящия иск. При събиране на документите за настоящия иск разбрала, че бившият й съпруг постъпил некоректно. Той също се опитал да се гарантира от евентуален бъдещ развод, като превел продажната цена от свое име на една от продавачките. Този превод не можело да го направи личен собственик на процесното жилище по причини, че средствата, които превел на продавачката Н.К. били постъпили по сметката му от потребителски кредит, теглен по времето на брака им, който кредит бил рефинансиран с Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение на 17.04.2015г. с ОББ АД. Сумата преведена от него, била постъпила след постъпване на сумата платена вече от ищцата като продажна цена. Освен това извършеният от него превод бил на името само на един от продавачите. С оглед на гореизложеното следвало да се приеме, че се касаело за пълна трансформация на лични средства на ищцата за придобиване на описания недвижим имот по време на брака ѝ с ответника. Ответникът нямал принос в придобиването му. От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено  на основание чл. 23 от СК по отношение на П.Р.П. с ЕГН **********, че М.К. М. с ЕГН ********** и адрес: *** е изключителен собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект - жилище, апартамент, с идентификатор ***.**, находящ се в гр. К., област С. З. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед *** на Изпълнителния директор на АГКК,  адрес на имота гр. К., *** находящ се в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от *** кв. м., при съседи: на същия етаж ***.**, под обекта: ***.**, над обекта: ***.--, с прилежащи части: избено помещение № ** и 0.95 % идеални части от общите части на сградата и *** кв.м. от правото на строеж върху мястото. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът П.Р.П. депозирал писмен отговор. Твърди, че искът бил неоснователен и недоказан. Не оспорва, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод. Оспорва твърденията в исковата молба, че ищцата изцяло със собствени средства е придобила съсобствения им апартамент. Твърди, че след сключване на гражданския им брак заживели сплотено и задружно. Ищцата започнала да учи висше образование, за което получила подкрепа от ответника, който с помощта на майка си помагал за отглеждането на детето им.  Посочва, че докато ищцата учила само той работил и осигурявал издръжката на семейството. Получавал доходи, надвишаващи значително средните за страната. Работил в „Г“ АД, с. Г. С., а сега в „А.“ АД, гр. К.. От м. юли 2014 г. до м. юни 2015 г. бил безработен и за този период получил обезщетение за безработица в общ размер на *** лв. Ищцата не работела през повечето време на брака им, а когато била трудово ангажирана получавала доходи значително по-ниски от неговите. Не отговаряли на истината твърденията, че ищцата закупила изцяло със собствени средства процесния апартамент.  Всеизвестно било, че при закупуване на недвижим имот в нотариалния акт страните вписвали като продажна цена, не реално договорената между тях цена, а сумата посочена като данъчна оценка на имота, за да се спестят както данъци на продавачите, така и разноски на купувачите. Страните договорили с продавачите да впишат като продажна цена на апартамента данъчната му оценка, която била два пъти по-ниска от реално договорената цена на имота. Цената, която страните платили за да придобият апартамента била общо *** лв., включваща капаро ***лв. /по *** лв. на всяка една от двете продавачки/ и остатък платим в деня на изповядване на сделката пред нотариус в размер на от по *** лв. на всяка една от продавачките. Към датата на сделката 01.09.2010 г. страните имали открити банкови сметки  съответно в лева и  в евро в „Първа инвестиционна Банка“ АД в офиса в гр. К..  На 09.08.2010г. ищцата превела капарото в размер на по *** евро /с левова равностойност *** лв./ на всяка една от продавачките. В деня на сделката - 01.09.2010 г. страните и двете продавачки си уговорили среща в офиса на „Първа Инвестиционна банка“ АД в гр. К., за да извършат плащането на остатъка от цената на апартамента и да отидат при нотариус за да изповядат продажбата. В часа на срещата пред офиса на банката страните отишли заедно и след няколко минути дошла продавачката И.П.. Тя им казала, че иска нейния дял от парите да бъде нареден по сметката й в тази банка. С преводно нареждане от 01.09.2010 г. в 09:55:21 ч. ищцата превела от сметката си по сметката на продавачката И.П. сумата от *** евро с левова равностойност *** лв. Докато превеждали сумата по сметката на продавачката П., в банката дошла и сестра й продавачката Н.К., която им съобщила всичките пари за дела ѝ да бъдат преведени по банковата ѝ сметка в същата банка. Ответникът разполагал с  *** лв. /от кредит/ и *** евро, с които трябвало да плати дела си от апартамента  и разходите за придобиване на имота. Твърди, че от тези  *** евро внесъл *** евро по сметката на ищцата, но за да бъде вноската без такса от банката написали, че ищцата сама си внася *** евро за да захрани сметката си. Захранването на сметката извършили в 10.23 ч. С останалите *** евро /*** евро – *** евро/ и близо *** лв. /*** лв. - *** лв./ заплатил местните данъци, такси, нотариални такси и комисионна на агенцията посредничила за сделката и други разходи. В 10.30 часа на 01.09.2010г. ищцата наредила от сметката си по сметката на Н.К. сумата от *** евро с левова равностойност *** лв. На 01.09.2010 г. в 10.34 ч. ответникът захранил сметката си в банката с *** лв. В 10.44 ч. наредил от левовата си сметка по сметката на Н.К. сумата от *** лв., като по този начин изплатил изцяло дела й от имота /нейната половина/ в размер на *** лв. Изцяло оспорва, като неверни, неоснователни и недоказани твърденията на ищцата, че цената на апартамента е платена изцяло със суми от нейната сметка, набирани от преводи, които са й правили родителите и сестра й. За да закупят на 31.08.2010 г. изтеглил потребителски кредит в размер на *** лв. от „ОББ“ АД София, клон гр. К.. За задоволяване нуждите на семейството им се наложило на  20.11.2012 г. и 17.04.2015 г. да рефинансира /увеличи/ размера на вече предоставения му кредит. В периода 2015 – 2016г. от продажба на наследствени имоти бил вложил в семейния бюджет  *** лв. Предвид гореизложеното моли, съда да постанови съдебно решение с което да отхвърли изцяло предявения срещу него иск, като неоснователен и недоказан. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от доказателствата по делото - влязло в сила Решение № *** , постановено по гр. д. № *** по описа на РС – К. се установява, че са бивши съпрузи, сключили граждански брак на ***., който бил прекратен с развод по взаимно съгласие.

С договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № ***. на нотариус № 100 - П.Куцарова се установява, че М.К.П. и П.Р.П. са закупили от Н.Д.К. и И.Д.П. апартамент № **, находящ се в гр.К., ***, построен върху общинска земя, в квартал ***, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от *** кв.м., с принадлежащото избено помещение № **, с 0.95 % ид.ч. от общите части на сградата и *** кв.м. ид.части от правото на строеж върху мястото, при съседи: от запад - С. и Т. Ч., от долу - Д. и М. М; на избеното помещение: от север - Т. и П. С., от юг - С. и Т. Ч., за сумата от 17 800 лв., която сума била изплатена от купувачите П.Р.П. и съпругата му М.К.П. на продавачите  Н.Д.К. и И.Д.П., които са заявили, че са я получили „предварително, днес в деня на продажбата“.

По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза на вещото лице И.М.Н., която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена. Вещото лице е установило, че по банковата сметката на ищцата № *** в ПИБ АД до  01.09.2010 г. са постъпили сумите: на 09.08.2010 г. – *** евро (левова равностойност ***лева), основание – вътрешно банков превод, вносител И.К. М.; на 24.08.2010 г. – *** евро (левова равностойност ***лева), основание – вътрешно банков превод, вносител И.К. М.; на 01.09.2010 г. – *** евро (левова равностойност *** лева), основание – вноска на каса, вносител М.К. М..

Видно от преводно нареждане за кредитен превод № *** на банка ПИБ – гр. К. на 09.08.2010 г., в 9 часа 32 минути и 53 секунди,  ищцата е превела по банковата сметка на И.Д.П. сумата от *** евро (с левова равностойност *** лева), с основание за плащане – капаро по предварителен договор за покупка на недвижим имот.

Видно от преводно нареждане за кредитен превод № ***  на банка ПИБ – гр. К. на 01.09.2010 г., в  9 часа 55 минути и 21 секунди,  ищцата е превела по банковата сметка на И.Д.П. сумата от *** евро (с левова равностойност *** лева), с основание за плащане – плащане покупка на имот.

Видно от вносна бележка № *** на банка ПИБ – гр. К. на 01.09.2010 г., в 10 часа 23 минути и 20 секунди,  ищцата е внесла по собствената си сметка сумата от *** евро, с основание за внасяне – захранване на сметка

Видно от преводно нареждане за кредитен превод № *** на банка ПИБ – гр. К. на 01.09.2010 г., в 10 часа 30 минути и 12 секунди, ищцата е превела по банковата сметка на Н.Д.К. сумата от *** евро (с левова равностойност *** лева), с основание за плащане – плащане покупка на имот по договор.

В тази връзка са представени заверени отчети по разплащателна сметка № *** в ПИБ АД с титуляр М.К.П. за следните периоди: от 09.08.2010 г. до 09.08.2010 г.; от 01.09.2010 г. до 30.09.2010 г.; от 01.08. 2010 г. до 30.08.2010 г.; от 01.09.2010 г. до 30.09.2010 г..

Вещото лице по  съдебно-икономическата експертиза е установило, че банковата сметка на ответника П.Р.П. е открита на 01.09.2010 г., като сумата от *** лв. била внесена от самия него в деня на откриване на сметката.  На 01.09.2010г. в 10 часа 44 минути и 38 секунди ответникът превел на Н.Д.К. сумата от  *** лева на основание – плащане покупка на имот по договор. Вещото лице установило, че общата сума, преведена от ищцата и ответника по сметките на двете продавачки по договора за покупко- продажба на процесния имот, обективиран в нотариален акт №  *** на нотариус П. Куцарова, с основание „капаро по предварителен договор за покупка на недвижим имот“ и на основание „плащане покупка на имот по договор“ възлизала на ***лева, изчислена от сбора на  *** евра / с левова равностойност *** лева/ и *** лева.

Видно от допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза с вх. № ***, изготвена от вещото лице И.М.Н., плащанията направени от ищцата са постъпили първи по време по сметките на продавачките.  В съдебно засдание вещото лице поясни, че два различни превода по една и съща банкова сметка ***ъщо време. Първо се обработвал превода, нареждали се сумите и след това се потвърждава от друг служител на банката. Винаги единият превод предхождал другия. По две различни сметки било възможно да бъдат преведени суми по едно и също време.

Ответникът е ангажирал доказателства за доходите си за периода м. 01.2007 г. - м. 08.2017 г.

Видно от Договор за предоставяне на потребителски кредит от 17.04.2015г.  П.Р.П.  изтеглил потребителски кредит от „Обединена Българска Банка“ АД в размер на ***0 лв. със срок за погасяване до 25.04.2025 година.

Ответникът направи доказателствено искане за разпит  на продавачите по сделката за покупко – продажба на процесния апартамент - И.Д.П. и Н.Д.К.. По данни, удостоверени от връчителя по върнатата призовка в графа „извършени от връчителя действия“ същият е събрал данни, че И.Д.П. е починала преди три години. Разпитана в съдебно заседание свидетелката Н.Д.К. заяви, че вижда ответника за втори път. За първи път го видяла, когато той и съпругата му закупили апартамента на нейния баща. Според нея продажбата била извършена законно пред нотариус. Не си спомня подробности, защото сделката била осъществена преди много години.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 23, ал.1 от СК във вр. с чл. 21, ал.4 от СК за установяване на пълна трансформация на лично имущество на ищцата и липса на съвместен принос при закупуването на недвижим имот по време на брака на страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал.1 от СК възмездното придобиване на вещни права върху имот в резултат на съвместен принос води до възникване на СИО. В чл. 21, ал.3 от СК законодателят  е въвел законова презумпция за предполагане на съвместния принос до доказване на противното. Установителните искове по чл. 23 СК, за пълна и частична трансформация, имат за цел признаване на едно съществуващо правно положение, което се отклонява от презумираната от закона СИО и равенство на дяловете. Това правно положение е основание за признаване изключително право на собственост на цялата вещ или на части от нея в полза на единия съпруг, макар и придобивният момент да е настъпил по време на брака.

В т.4  на Тълкувателно решение № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС прие, че в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко - продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на осн. чл. 23, ал. 1 и 2 СК. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен - изследва се характерът на вложените в придобиването средства. Придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването - изцяло или за съответната част, макар да участва в придобивната сделка. Бракът не е средство за неоснователно обогатяване. Съществен е приносът в придобиването, а не това на чие име е придобит имотът.

В случая е установено, че недвижимият имот е придобит по време на брака по договор за покупко - продажба, по който в качеството на купувачи се явяват двамата съпрузи.  В исковата молба съпругата твърди, че апартаментът е нейна лична собственост, защото цената е платена изцяло с нейни лични средства и ответникът нямал принос. С оглед на гореизложеното изцяло в доказателствена тежест на ищцата е да обори законовата презумпция за съвместен принос. По делото не се установява по договора за продажба да е уговаряна различна, по – висока, цена от обективираната в нотариален акт № ***. на нотариус № 100 - П.Куцарова в размер на  *** лв., получена от продавачите „предварително, днес в деня на продажбата“. Ответникът не доказа твърденията си, че цената за страните по договора е симулативна, което става с обратно писмо или с представяне начало на писмено доказателство, за да е допустимо ангажирането на свидетелски показания.

 Плащането на цената предварително или в деня на сключване на договора може да доведе до извода, че съпрузите са разполагали с паричните средства преди и в момента на придобиването, както и че трансформацията е възможна при доказване произхода на средствата. / в този смисъл мотивите на т.4 на ТР № 5/2014 г. на ОСГТК, ВКС/. В тежест на ищцата е да докаже, пълно и главно, твърденията си изложил на страница втора от исковата молба, че средствата за закупуване на процесния имот са й превеждани по нейна  сметка в ПИБ АД  от нейните родители, който работили в чужбина и от  сестра й в продължение  на няколко години.

За да се обори установената в чл. 21, ал. 3 СК презумпция за съвместен принос, е необходимо да се установи основанието, на което тези преводи са правени по личната й сметка и, че именно тези средства са  вложена за покупка на процесния имот. Ищцата не ангажира доказателства относно твърдението си, че  към момента на придобиване на имота  с бившия й съпруг имали проблеми и въпреки усилията, които  полагала още тогава разбрала, че бракът им  нямало да продължи дълго. От доказателствата по делото се установи, че почти през цялото време на брачния им живот  съпругът упражнявал трудова  дейност и допринасял  финансово  за семейството, включително и като теглил банкови кредити.   

От доказателствата по делото се установи, че по разплащателната банковата сметката на ищцата № *** в ПИБ АД до датата на сделката за процесния имот,  01.09.2010 г., са постъпили следните суми: на 09.08.2010 г. – *** евро (левова равностойност ***лева), основание – вътрешно банков превод, вносител И.К. М.; на 24.08.2010 г. – *** евро (левова равностойност ***лева), основание – вътрешно банков превод, вносител И.К. М.. По твърдения на ищцата И.К. М. е нейна сестра. В случая сумите са били преведени  по разплащателна сметка на съпругата, а  не по влогова такава, не са представени доказателства ищцата да е била сключила договор за влог  по смисъла на  чл. 421 от ТЗ с ПИБ АД.  Договорът за банков влог и  договорът за разплащателна  сметка са различни  банкови сделки. В съдебната практика / Решение № 264/21.03.2017г., постановено по гр. д. № 2060/2016г., IV г.о. на ВКС/ е прието, че по действащия  СК  паричните влогове са изключени от режима на съпружеската  имуществена  общност и се считат лична собственост  на съпруга, на чието име са  придобити.   Преводът на  суми по разплащателната сметка на ищцата от сестра й установява единствено плащането, което  като фактическо действие може да покрива различни  фактически състави. В исковата молба ищцата не посочи изрично  основанието за извършения превод. Съгласно чл. 22, ал.1 от СК  вещни права, придобити по време на брака  по наследство и  по дарение, принадлежат  на съпруга, който ги е придобил. В случая по делото не се установиха да са налице две съвпадащи намерения на ищцата и сестра й за безвъзмездно предоставяне съответно - получаване на определена сума пари. Дори и да се приеме, че ищцата е дарена от сестра си с процесната сума, то първата не ангажира доказателства, че  намерението на сестра й е било сумата да се предостави в полза само на нея, а не в полза на семейството, включващо съпруга и общото им дете. / в този смисъл  Решение № 81/15.03.2011 г. по гр. д. № 172/2010 г. на ІІ ГО на ВКС; Решение № 222/24.06.2011 г. по гр. д. № 982/2010 г. на І ГО на ВКС, решение № 84 от 26.04.2016 г. по гр. д. № 4903/2015 г., ГК, І ГО на ВКС и други/.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че ищцата, чиято е  доказателствената тежест, не е ангажирала безспорни доказателства, не е провела пълно и главно доказване, за личния произход на средствата дадени за закупуване на имота. Установената в чл. 21, ал. 3 СК презумпция за съвместен принос при придобиването на имота не е оборена. Не е установено пълно или частично преобразуване на лично имущество на съпругата при придобиването.

При този изход от спора и като съобрази направеното от ответника искане, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в негова полза следва да се присъдят разноските по делото. Ответникът е представил  списък по чл. 80 ГПК, за които са представени доказателства за реално плащане - 1800 лв. адвокатски хонорар. Ищцата е направила възражение за прекомерност на разноските на ответника. Съдът го намира за основателно, тъй като уговорения и заплатен хонорар надвишава  минималния такъв, определен  в чл. 7, ал.2, т.4 от  Наредба №1/09.07.2004г., който е в размер на  1029, 55 лв., с оглед фактическата и правна сложност на делото и факта, че са проведени три съдебни заседания съдът намалява разноските на 1 300 лв.. 

Водим от изложеното, РС - К.

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, иска предявен от М.К. М. с ЕГН **********, с адрес: *** против П.Р.П., с ЕГН ********** ***, с правно основание чл. 23, ал.1 от СК във вр. с чл. 21, ал.4 от СК за установяване, че М.К. М. с ЕГН ********** и адрес: *** е изключителен собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект - жилище, апартамент, с идентификатор ***.**, находящ се в гр. К., област С. З. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед *** на Изпълнителния директор на АГКК,  адрес на имота: гр. К., *** находящ се в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от *** кв. м., при съседи: на същия етаж ***.**, под обекта: ***.**, над обекта: ***.**, с прилежащи части: избено помещение № ** и 0.95 % идеални части от общите части на сградата и *** кв.м. от правото на строеж върху мястото, придобит с договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № ***. на нотариус № 100 - П.Куцарова, поради трансформация на лично имущество и липса на съвместен принос в придобиването му.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК,  М.К. М. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Р.П., с ЕГН ********** ***, разноски за адвокатски хонорар в размер на 1300 лв..

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред  Окръжен съд – С. З..

 

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: