Решение по дело №2575/2022 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 146
Дата: 6 март 2024 г.
Съдия: Татяна Димитрова Богоева Маркова
Дело: 20221210102575
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Благоевград, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова

при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20221210102575 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на поправена искова молба с
вх. № 10447/22.05.2023 година, подадена от „*****, със седалище и адрес на управление: гр.
****, район „****, представлявано от ***** чрез пълномощника адв. Л. Г. Г., със съдебен
адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр.****, бул. „***** против Г. А. И., с ЕГН
**********, с адрес гр. *****, като е предявен положителен установителен иск - за
установяване дължимост на вземане по оспорена заповед за изпълнение - пр.основание
чл.422 в. с чл.415 вр. с чл.410 от ГПК.
С поправената искова молба се иска от съда ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, по
отношение на ответника Г. А. И., с ЕГН **********, с адрес гр. *****, че дължи на „Йеттел
България“ ЕАД (предходно наименование **** ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. ****, район **** ****, сграда 6, представлявано от: *****, сумата от
792,69 (седемстотин деветдесет и два лева и 0,69) лева, от които:
- сума, в размер на 343.32 лв, представляваща неустойки предсрочно прекратяване на
договори за услуги, от които: сума 12,48 лева, неустойка по договор за номер ****
представляваща три месечни такси; сума 44,87 лева, неустойка по договор за
номер +359********* представляваща три месечни такси, сума 67,47 лева, неустойка по
договор за номер *** представляваща три месечни такси, сума в размер на 21,32 лева,
представляваща разликата между преференциалната цена на устройство ALCATEL 20.03
Black и цената му без сключен договор за мобилни услуги, сума 99,82 лева, неустойка по
договор за номер **** представляваща три месечни такси и сума в размер на 97,36 лева,
представляваща разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната
цена по сключения договор за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А20е 32GB
Dual Coral от 29.06.2019 година,
- сума в размер на 163,08 лева, представляваща задължения за вноски по договор от
29.06.2019 година за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual
Coral за предпочетен номер ****. Сумата е формирана от сбора на останалите 12 дължими
вноски по договора, всяка по 13,59 лева за лизинг на SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual
Coral, които са предсрочно изискуеми поради прекратяване на договор за лизинг на мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Coral от 29.06.2019 година по вина на
лизингополучателя, на основание чл.11, ал.2 и чл.12, ал.2 от Общи условия към договор за
1
лизинг. Задължението е възникнало в отчетен период 05.06.2020 година - 04.07.2020
година, посочен във фактура **********/ 05.07.2020 година, и
-сумата в размер на 286.29 лева (двеста осемдесет и шест и 0,29) лева с вкл.ДЦС, посочено
във фактура **********/ 05.07.2020 година. Задължението е формирано както следва:
- По Допълнително споразумение от 11.05.2019 година към Договор за фиксирани
услуги от 02.12.2016 година за предпочетен номер ****, обща сума в размер на 14,97 лева,
формирана както следва:
за периода 05.02.2020 година - 04.03.2020 година задължение в размер на 4,99 лева с
вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер ****, начислено във фактура
**********/05.03.2020 година.
за периода 05.03.2020 година - 04.04.2020 година задължение в размер на 4,99 лева с
вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер ****, начислено във фактура
**********/05.04.2020 година.
за периода 05.04.2020 година - 04.05.2020 година задължение в размер на 4,99 лева с
вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер ****, начислено във фактура
**********/05.05.2020 година.
- По Договор за мобилни услуги от 25.06.2019 година за предпочетен номер
+359*********, обща сума в размер на 26,97 лева, формирана както следва:
за периода 05.02.2020 година - 04.03.2020 година задължение в размер на 8,99 лева с
вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер +359*********, начислено във
фактура **********/05.03.2020 година.
за периода 05.03.2020 година - 04.04.2020 година задължение в размер на 8,99 лева с
вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер +359*********, начислено във
фактура **********/05.04.2020 година.
за периода 05.04.2020 година - 04.05.2020 година задължение в размер на 8,99 лева с
вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер +359*********, начислено във
фактура **********/05.05.2020 година.
-по Допълнително споразумение от 08.04.2019 година към Договор за мобилни услуги от
27.10.2017 година за предпочетен номер ***, обща сума в размер на 83,65 лева, формирана
както следва:
за периода 05.02.2020 година - 04.03.2020 година задължение в размер на 26.99 лева с
вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер ***, начислено във фактура
**********/05.03.2020 година.
за периода 05.03.2020 година - 04.04.2020 година задължение в размер на 26.99 лева с
вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер *** и задължение в размер на
2,68 лева с вкл.ДДС - общо потребление и таксуване на услуги и направления за
предпочетен номер ***, начислено във фактура **********/05.04.2020 година.
за периода 05.04.2020 година - 04.05.2020 година задължение в размер на 26.99 лева с
вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер ***, начислено във фактура
**********/05.05.2020 година.
- по Договор за мобилни услуги от 29.06.2019 година за предпочетен номер ****,
обща сума в размер на 129,10 лева, формирана както следва:
за периода 05.02.2020 година - 04.03.2020 година задължение в размер на 20,73 лева с
вкл.ДДС - остатък от месечни и еднократни такси за предпочетен номер ****, начислено във
фактура **********/05.03.2020 година.
за периода 05.03.2020 година - 04.04.2020 година задължение в размер на 31.58 лева с
вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер **** сума в размер на 2,82
лева с вкл.ДДС - общо потребление и таксуване на услуги и направления за предпочетен
номер **** и сума в размер на 45,99 лева - плати с Теленор към предпочетен номер ****,
начислени във фактура **********/05.04.2020 година.
2
за периода 05.04.2020 година - 04.05.2020 година задължение в размер на 27,98 лева с
вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер ****, начислено във фактура
**********/05.05.2020 година.
- по договор за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual
Coral от 29.06.2019 година към предпочетен номер **** обща сума в размер на 27,18 лева,
формирана както следва:
за периода 05.03.2020 година - 04.04.2020 година задължение в размер на 13.59 лева -
вноска за лизинг към предпочетен номер ****, начислено във фактура
**********/05.04.2020 година.
за периода 05.04.2020 година - 04.05.2020 година задължение в размер на 13.59 лева -
вноска за лизинг към предпочетен номер ****, начислено във фактура
**********/05.05.2020година.
Претендира се и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до изплащане на вземането, както и сторените в заповедното и исковото
производство разноски.
Съдът, с Определение № 896/01.06.2023 година е върнал на „*****, със седалище и адрес
на управление: гр. ****, район „****, чрез пълномощника адв. Л. Г. Г. , със съдебен адрес и
адрес за призоваване и съобщения: гр.****, бул. „***** подадената искова молба против Г.
А. И., с ЕГН **********, с адрес гр. *****, в частта, с която е предявен установителен иск с
правно основание чл. 422 ГПК, в частта относно установяване дължимост на сумата от 44,87
лева- неустойка по договор за номер +359********* представляваща три месечни такси и иск
за установяване дължимост на задължения по Договор за мобилни услуги от 25.06.2019
година за предпочетен номер +359*********, в обща сума в размер на 26,97 лева, формирана
както следва: за периода 05.02.2020 година - 04.03.2020 година задължение в размер на 8,99
лева с вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер +359*********,
начислено във фактура **********/05.03.2020 година; за периода 05.03.2020 година -
04.04.2020 година задължение в размер на 8,99 лева с вкл.ДДС - месечни и еднократни
такси за предпочетен номер +359*********, начислено във фактура **********/05.04.2020
година; за периода 05.04.2020 година - 04.05.2020 година задължение в размер на 8,99 лева с
вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер +359*********, начислено във
фактура **********/05.05.2020 година, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК № 602/15.05.2022г. по ч.гр.д. № 996/2022г. по описа на РС-Благоевград и е
прекратил производството по гр.д.№ 2575/2022г. по описа на БРС в тази му част.
Твърди се в исковата молба, че „Йеттел България“ ЕАД е подало пред Районен съд гр.
Благоевград заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, въз
основна на заявлението е образувано ч.гр.д № 20221210100996/2022 г. по описа на PC гр.
Благоевград, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца срещу Г. А. И..
Твърди се, че издадената заповед за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5
ГПК, поради това съдът е указал на ищеца, че следва да предяви иск относно вземането си,
поради което се счита, че за „Йеттел България“ ЕАД е налице правен интерес да сезира съда
с положителен установителен иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за вземането
си срещу Г. А. И..
Твърди се, че между Г. А. И. и “**** ЕАД е подписано Допълнително споразумение от
11.05.2019 година към Договор за фиксирани услуги от 02.12.2016 година за предпочетен
номер ****, като длъжникът не е изпълнил задълженията си по сключените договори,
поради което към 30.06.2020 година услугата по договора е деактивирана и са му начислени
договорени неустойки за предсрочно прекратяване по договор за услуги сума в размер на
12,48 лева, представляваща три месечни такси.
Твърди се, че между Г. А. И. и “**** ЕАД е подписано Допълнително споразумение от
08.04.2019 година към Договор за мобилни услуги от 27.10.2017 година за предпочетен
номер *** със срок от 24 месеца като на абоната е предоставена отстъпка в размер на 58,91
лева от цената на мобилно устройство ALCATEL 20.03 Black, закупено при сключване на
3
договора, като отново длъжникът не е изпълнил задълженията си по сключените договори,
поради което към 30.06.2020 година услугата по договора е деактивирана и са му начислени
договорени неустойки за предсрочно прекратяване по договор за услуги сума в размер на
67,47 лева, представляваща три месечни такси и сума в размер на 21,32 лева,
представляваща разликата между преференциалната цена на устройство ALCATEL 20.03
Black и цената му без сключен договор за мобилни услуги.
Твърди се, че между Г. А. И. и “**** ЕАД е подписан Договор за мобилни услуги от
29.06.2019 година за предпочетен номер **** със срок от 24 месеца като на абоната е
предоставена отстъпка от цената на мобилно устройство при сключване на договор за
лизинг. Сочи се, че на същата дата страните са сключили договор за лизинг на мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Coral от 29.06.2019 година към предпочетен
номер ****, като е приложена отстъпка от цената на мобилното устройство в размер на
213,74 лева. Твърди се, че на същата дата - 29.06.2019 година е сключен и договор за лизинг
на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Coral, като отново длъжникът не
е изпълнил задълженията си по сключените договори, поради което към 30.06.2020 година
услугата по договора е деактивирана и са му начислени договорени неустойки за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги сума в размер на 99,82 лева,
представляваща три месечни такси и сума в размер на 97,36 лева, представляваща разлика
между цената на устройството без абонамент и преференциалната цена по сключения
договор за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Coral от
29.06.2019 година.
Излага се, че към датата на деактивиране за Г. А. И. е възникнало задължение в размер на
163,08 лева, представляваща задължения за вноски по договор от 29.06.2019 година за
лизинг на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Coral за предпочетен
номер ****. Сумата е формирана от сбора на останалите 12 дължими вноски по договора,
всяка по 13,59 лева за лизинг на SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Coral, които са
предсрочно изискуеми поради прекратяване на договор за лизинг на мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Coral от 29.06.2019 година по вина на
лизингополучателя като неустойка, на основание чл.11, ал.2 и чл.12, ал.2 от Общи условия
към договор за лизинг. Излага се, че задължението е възникнало в отчетен период 05.06.2020
година - 04.07.2020 година, посочен във фактура **********/ 05.07.2020 година.
Сочи се, че към датата на прекратяване на договорите ответникът е имал неплатени
задължения с настъпил падеж в общ размер на 286.29 лева (двеста осемдесет и шест и 0,29)
лева с вкл.ДДС, посочено във фактура **********/ 05.07.2020 година. Задължението е
формирано както следва:
- По Допълнително споразумение от 11.05.2019 година към Договор за фиксирани услуги
от 02.12.2016 година за предпочетен номер ****, обща сума в размер на 14,97 лева,
формирана както следва: за периода 05.02.2020 година - 04.03.2020 година задължение в
размер на 4,99 лева с вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер ****,
начислено във фактура **********/05.03.2020 година; за периода 05.03.2020 година -
04.04.2020 година задължение в размер на 4,99 лева с вкл.ДДС - месечни и еднократни
такси за предпочетен номер ****, начислено във фактура **********/05.04.2020 година;за
периода 05.04.2020 година - 04.05.2020 година задължение в размер на 4,99 лева с вкл.ДДС -
месечни и еднократни такси за предпочетен номер ****, начислено във фактура
**********/05.05.2020 година.
-по Допълнително споразумение от 08.04.2019 година към Договор за мобилни услуги от
27.10.2017 година за предпочетен номер ***, обща сума в размер на 83,65 лева, формирана
както следва:за периода 05.02.2020 година - 04.03.2020 година задължение в размер на 26,99
лева с вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер ***, начислено във
фактура **********/05.03.2020 година;за периода 05.03.2020 година - 04.04.2020 година
задължение в размер на 26,99 лева с вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен
номер *** и задължение в размер на 2,68 лева с вкл.ДДС - общо потребление и таксуване на
услуги и направления за предпочетен номер ***, начислено във фактура
4
**********/05.04.2020 година; за периода 05.04.2020 година - 04.05.2020 година задължение
в размер на 26,99 лева с вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер ***,
начислено във фактура **********/05.05.2020 година.
-по Договор за мобилни услуги от 29.06.2019 година за предпочетен номер ****, обща
сума в размер на 129,10 лева, формирана, както следва: за периода 05.02.2020 година -
04.03.2020 година задължение в размер на 20,73 лева с вкл.ДДС - остатък от месечни и
еднократни такси за предпочетен номер ****, начислено във фактура **********/05.03.2020
година; за периода 05.03.2020 година - 04.04.2020 година задължение в размер на 31,58 лева
с вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер **** сума в размер на 2,82
лева с вкл.ДДС - общо потребление и таксуване на услуги и направления за предпочетен
номер **** и сума в размер на 45,99 лева - плати с Теленор към предпочетен номер ****,
начислени във фактура **********/05.04.2020 година; за периода 05.04.2020 година -
04.05.2020 година задължение в размер на 27,98 лева с вкл.ДДС - месечни и еднократни
такси за предпочетен номер ****, начислено във фактура **********/05.05.2020 година.
-по договор за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Coral от
29.06.2019 година към предпочетен номер **** обща сума в размер на 27,18 лева.
формирана както следва: за периода 05.03.2020 година - 04.04.2020 година задължение в
размер на 13,59 лева - вноска за лизинг към предпочетен номер ****, начислено във фактура
**********/05.04.2020 година; за периода 05.04.2020 година - 04.05.2020 година задължение
в размер на 13,59 лева - вноска за лизинг към предпочетен номер ****, начислено във
фактура **********/05.05.2020 година.
Твърди се, че при сключването на договор с **** ЕАД, всяко лице получава един или
повече клиентски номера, под които Йеттел България ЕАД обединява всички сключени и
действащи към момента договори на конкретното лице и издава една обща фактура за
задълженията по тях. Сочи се, че под един клиентски номер може да има един или повече
мобилни номера, но всички те получават услугите си по договор, сключен с конкретното
лице, носител на дадения клиентски номер. Пояснява се, че във всяка издадена от **** ЕАД
фактура има подробно описване на вида услуги, на база на които се формира задължението,
индивидуализирано по вид и размер. Сочи се, че в системата на **** ЕАД длъжникът Г. А.
И. е с клиентски номер *********.
Сочи се, че всички непогасени и изискуеми задължения на Г. А. И. към **** ЕАД са
обединени във фактура № **********/ 05.07.2020 година на стойност 792,69 лева със срок
на плащане 20.07.2020 година.
Сочи се, че тъй като описаните задължения са не са погасени в съответните срокове от
страна на ищеца е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
на основание на което е образувано ч.гр.д № 20221210100996 по описа на Районен съд
Благоевград, по което е издадена заповед за изпълнение срещу ответника, по което са
присъдени и сторените в производството разноски.
Излага се, че описаните в настоящата искова молба суми се претендират като дължими
суми за неустойки за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги и договор за
лизинг и неизпълнение на съответните договори от страна на ответника.
Сочи се, че ответникът е подписал описаните по-горе договори и допълнителни
споразумения като едновременно с подписването на документа е декларирал, че е запознат и
е съгласен с общите условия на Теленор за взаимоотношенията с потребителите на мобилни
и фиксирани услуги (Общите условия) като е подписал декларация-съгласие, в които
изрично било посочено, че на лицето е предоставена информация по чл.4, ал.1 от Закона за
защита на потребителите. Посочва, се че съгласно разпоредбата на чл.71 (част XIII) от
Общите условия, потребителят по договор за мобилни услуги е длъжен да заплаща
определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в чл.27 на същите
Общи условия.
Излага се, че няма спор по делото, че ответникът е имал задължения към датата на
деактивиране на услугата - 30.06.2020 година. Сочи се, че разпоредбата на чл.75 от Общите
5
условия предвижда, че при неспазване на което и да е задължение по част XIII от условията,
Теленор има право да незабавно да прекрати предоставянето на услугите или при условията
на чл. 19б и 19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя.
Твърди се, че процесният договор за мобилна услуга е прекратен на 29.05.2020 година в
съответствие с действащите Общи условия, като след прекратяване на договора, ищецът е
издал последна, обобщаваща фактура **********/ 05.07.2020 година, в която е начислил
дължимите суми с настъпил падеж и неустойките, съгласно индивидуалния договор с
ответника.
Посочва се, че ответникът не е възразил срещу тази фактура, съдържаща процесиите
неустойки.
Твърди се, че Договорът за мобилни услуги съдържа изрично уговорени клаузи за
заплащане на неустойка при прекратяването му по вина на абоната, като размерът и
условията, при които се дължат процесиите неустойки са били посочени в чл.11, букви а) и
б) от същия, съответно чл.III.2 от Допълнително споразумение от 11.05.2019 година към
Договор за фиксирани услуги от 02.12.2016 година за предпочетен номер **** и чл. IV.2 от
Допълнително споразумение от 08.04.2019 година към Договор за мобилни услуги от
27.10.2017 година за предпочетен номер *** и са били известни на абоната, който ги е приел
с подписването на съответният документ. Посочва се, че размерът и основанията за
възникване на неустойка са съобразени със Споразумение между Комисията за защита на
потребителите и мобилния оператор от 11.01.2018 година, поради което се посочва, че е
извършен анализ за наличие на неравноправни клаузи от органа, оправомощен по закон да
следи за правата на потребителите. Твърди се, че с подписването на споразумението е
гарантирано, че предвидените в индивидуалните договори неустойки не нарушават права на
потребителите и в този смисъл не представляват неравноправни клаузи, като за да е налице
такава клауза е необходимо, същата да отговаря едновременно на следните условия : да
бъде уговорена във вреда на потребителя, да не отговаря на изискванията за
добросъвестност и да води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Сочи се, че посочените предпоставки следвало да
са налице кумулативно, за да се приеме, че е клаузата е неравноправна, но в случая се
твърди, че липсва значителното неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя и това се установява със сключване на споразумението между мобилния
оператор и КЗП.
В допълнение се сочи, че преценката за нищожност на клаузи дори по договори с
потребители, следва да се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен
случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което било предвидено, съотношението между размера
на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението, в каквато насока се
цитира съдебна практика /решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т.
О./.
Твърди се, че „Йеттел България“ ЕАД (предишно наименование ****) предоставя на
своите клиенти възможността да закупуват дигитално съдържание през апликациите „Арр
Store“ или „Google Play“, като всеки потребител може да активира услугата като посочи при
плащане на избраното съдържание „Плати с Yettel”, като стойността за него се начислява в
месечната сметка на потребителя. Плати с Yettel има лимит, базиран на кредитния лимит
съответния мобилен номер.
В настоящият случай се твърди, че ответникът е активирала плащане през услугата Плати
с Теленор, в следствие на което сумата от 45,99 лв., представлявала такса за използвана
допълнителна услуга „Плати с Теленор“, активирана към договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер **** от 29.06.2019 година и се явявала част от задължението на
потребителя за отчетен период 05.03.2020 година - 04.04.2020 година в общ размер на 137,63
лева, начислено във фактура **********/05.04.2020 година
6
Твърди се, че ответникът е декларирал в чл.4 от договора за лизинг, че е получил мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Coral, предоставено му за ползване при
условията на договора за лизинг, като неразделна част от същия договор са били Общи
условия на договор за лизинг. Сочи се, че в чл.12, ал.2 на същите било посочено, че при
прекратяване на договорите за мобилни услуги месечните вноски и други възнаграждения
стават предсрочно изискуеми.
Сочи се, че с установяване дължимостта на главното задължение по договорите за
мобилни услуги, се установява и дължимостта на акцесорното вземане за съдебни разноски
и дължима лихва, поради което се твърди, че възниква вземане от ответника за разноски,
направени в хода на заповедното производство и дължима законова лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.
Сочи се, че считано от 01.03.2022 година търговското наименование на ищеца е
променено от “****” ЕАД на “Йеттел България” ЕАД.
С разпореждане № 1277/27.06.2023г. съдията докладчик след като е извършил служебна
проверка на редовността на постъпилата поправена искова молба и допустимостта на
предявените с нея искове в съответствие с изискванията на чл.129, ал.1 и чл.130 от ГПК е
постановил препис от поправената исковата молба от 22.05.2023 г и Определение №
896/01.06.2023 година, ведно с приложенията към исковата молба да се изпратят на
ответника, като му се укаже, че в едномесечен срок от получаването на исковата молба
следва да подаде писмен отговор.
Препис от поправената исковата молба и доказателствата към нея, както и препис от
Определение № 896/01.06.2023 година са изпратени на ответника Г. А. И., с ЕГН
**********, на установените по делото постоянен и настоящ адрес по адресна справка от
НБД. Съобщението за връчване на исковата молба от постоянния адрес е върнато в цялост с
отбелязване, че по данни на съсед Гоце Еленков лицето не живее на адреса, живее в гр.
****. Съобщението за връчване на исковата молба от настоящия адрес е върнато в цялост с
отбелязване, че по данни на съседи - Анелия Иванова лицето е продало жилището преди 3-4
години. Изискана е справка от ТД на НАП за наличието на действащ трудов договор, видно
от постъпилата такава лицето няма регистриран действащ трудов договор.
С разпореждане съдът е разпоредил съобщението да бъде връчено по реда на чл.47, ал. 1
ГПК - чрез залепване на уведомление, на постоянния и настоящия адрес на ответника, като
на 21.08.2023 година връчителят е залепил на постоянен адрес по адресната справка на
ответника уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК, а на 22.08.2023 година - на настоящия
адрес по адресната справка на ответника. Съдебните книжа са били на разположение в
канцеларията на БРС, като в законоустановения двуседмичен срок, считано от залепването
ответникът или упълномощено от него лице не се е явил, за да ги получи.С
С оглед на това съдът с Определение № 1447/19.09.2023 г. Районен съд Благоевград на
основание чл. 25, ал. 1 от Закона за правната помощ ЗПП/във връзка с чл.47, ал.6 от ГПК е
предоставил правна помощ под формата на процесуално представителство по гр. дело №
2575/2022г. на ответника Г. А. И., с ЕГН **********, с адрес гр. *****, като е изискал от АК
Благоевград определяне на адвокат, който да бъде назначен за особен представител на
последния.
С писмо изх.№ 573/24.10.2023г. на Адвокатски съвет- гр.Благоевград съдът е уведомен, че
за осъществяване на правна помощ на ответника е определен адв. Д. П. Н., към АК
Благоевград, вписана под № 8542 в Националния регистър за правна помощ.
С Определение № 1638/25.10.2023г. съдът е назначил адв. Д. П. Н. , към АК Благоевград,
вписана под № 8542 в Националния регистър за правна помощ, за особен представител на
ответника Г. А. И., с ЕГН **********, с адрес гр. *****, по гр.дело № 2575/2022г. по описа
на РС Благоевград до приключване на делото пред всички съдебни инстанции.
Изпратеното съобщение до особения представител на ответника е връчено на 26.10.2023
г.
Видно от материалите по делото в указания едномесечен срок от получаване на
7
съобщението не е депозиран писмен отговор по подадената искова молба.
С Определение № 2085/15.12.2023г. по делото е насрочено открито съдебно заседание,
като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект
на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за
доброволно решаване на спора.
В съдебно заседание, ищцовото дружество редовно призовано, не се явява законен или
упълномощен представител, като е представено писмено становище от ищцовото дружество,
в което е изразено становище, че се поддържа изцяло изложеното в исковата молба.
Претендират се сторените разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от
назначения му особен представител – адвокат Борисова, която оспорва изцяло предявения
иск и се иска отхвърлянето му.
По делото е приложено е ч.гр.д. № 996/2022г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград и
ч.гр. д № 7051/2022 година по описа на Софийски районен съд.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр. д № 7051/2022 година по описа на Софийски районен съд
същото е образувано по депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от „Йеттел България" ЕАД, с искане за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Г. А. И., като съдът Определение №
4630/22.02.2022 година по описа на съда е прекратил производството по ч.гр. дело №
7051/2022 година по описа на БлРС и е изпратил делото на РС Благоевград по подсъдност,
за което е образувано ч.гр.д. № 996/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград въз
основа на подаденото Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 и
следващите от ГПК, съдът е издал Заповед № 602/15.05.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът Г. А. И., с ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. *****, ап. 6 да заплати на кредитора „****“ ЕАД , с ЕИК:
*********, с адрес (седалище/адрес управление): гр. ****, район *** ****, сграда 6,
представлявано от законните представители ****, чрез пълномощник адвокат Л. Г. Г., със
съдебен адрес за призоваване: град ****, бул.’’****, следните суми: -общата сумата от 792
,69 лева (седемстотин деветдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки), главница,
представляваща неизпълнение по договор за фиксирани услуги от 02.12.2016 година за
номер ****; Неизпълнение по договор за мобилни услуги от 25.06.2017 година за
предпочетен номер +359*********; Неизпълнение по Допълнително споразумение от
08.04.2019 година към Договор за мобилни услуги от 27.10.2017 година за предпочетен
номер ***; Неизпълнение по договор за мобилни услуги от 29.06.2019 година за
предпочетен номер **** и договор за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy
А20е 32GB Dual Coral от същата дата, ведно със законната лихва върху всяка главница
дължима на посоченото основание, считано от подаване на заявлението – 14.02.2022 г. до
изплащане на дължимото; - сумата от 25,00 /двадесет и пет/ лева за платена държавна такса;
- сумата от 360,00 /триста и шестдесет/ лева за заплатена адвокатско възнаграждение с ДДС.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като с разпореждане от
16.05.2022г. съдът е указал на заявителя да предяви иск в едномесечен срок от получаване
на съобщението, като е видно, че в законоустановения едномесечен срок за предявяване на
установителен иск, от връчване на съобщението по чл. 415 от ГПК, ищецът е депозирал
настоящата искова молба. Ето защо и въз основа на изложеното съдът намира, че
предявеният иск по чл.422 от ГПК е допустим и за ищеца е налице правен интерес от
търсената защита.
Към заповедното производство са представени и приети следните писмени документи:
От представения и приет по ч.гр.д № 7051/2022 година по описа на Софийски районен
съд заверен препис на Договор за мобилни услуги № ********* от 27.10.2017г. се
установява, че е сключен договор за мобилни услуги между ищцовото дружество и
8
ответникът Г. А. И. за мобилен номер ***, по силата на който ищецът следва да предоставя
мобилни услуги на ответника абонат с титуляр по предпочетения мобилен номер за мобилен
номер *** със стандартен месечен абонамент 14, 99 лв. на месец, с дата на издаване на
фактура на 5-то число, с уговорен срок на действие 24 месеца, а ответникът да ги заплаща.
Договора е сключен за срок от 24 месеца и съобразно посоченото в него влиза в сила на
27.10.2017г. Договорът съдържа подпис на ответника на последните страници, като е
посочено името на потребителя и след това се съдържа и подпис на потребителя. Видно от
съдържанието на договора потребителя е запознат с общите условия, получил е екземпляр
от тях и е съгласен да ги спазва, което е удостоверено и с представената и приета
декларация-съгласие. Същите са представени и приети по делото. Приложена и приета по
делото е и ценова листа за абонаментни планове. Видно от декларация - съгласие от
27.10.2017г. ответника е декларирал, че е получил подписан от представител на оператора
екземпляр от общите условия на **** ЕАД за взаимоотношенията на потребителите на
мобилни услуги, като е съгласен с тях и се е задължил да ги спазва. Декларирал е още, че
операторът е предоставил и същата е получил информацията по чл. 4, ал. 1 от Закона за
защита на потребителите.
От представеното и прието по делото Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги, с мобилен/фиксиран номер ***, е видно, че абонатът е сключил
допълнително споразумение на 08.04.2019 година, по силата на което е взел мобилно
устройство Alkatel 20.30 Black. По силата на сключеното допълнително споразумение
ищецът следва да предоставя мобилни услуги на ответника абонат с титуляр по
предпочетения мобилен номер за мобилен номер *** със стандартен месечен абонамент
26,99 лв. на месец, неограничени национални минути и роуминк в Зона на ЕС, мобилен
интернет – МБ на максимално достижима скорост в БГ и зона на ЕС – 3000, минути към
международна зона 1,2 и Балкани – 100, както и по отношение на закупеното устройство е
посочено лизингова цена с абонаментен план 10,99, стандартна цена на устройството – 69,90
лв. и отстъпка от стандартната цена 58,91 лв. Допълнителното споразумение е сключено със
срок договора от 24 месеца, с влизане в сила от 08.04.2019 година и изтича на 08.04.2021
година. Посочено е в същото, че с това допълнително споразумение се отменя подадените от
потребителя преди датата на подписването му и изпълнени заявления за смяна на абонатен
план. Видно от съдържанието на договора потребителя е запознат с общите условия,
получил е екземпляр от тях и е съгласен да ги спазва, което е удостоверено и с
представената и приета декларация-съгласие. Същите са представени и приети по делото.
Приложена и приета по делото е и ценова листа за абонаментни планове. Видно от
декларация - съгласие от 08.04.2019г. ответника е декларирал, че е получил подписан от
представител на оператора екземпляр от общите условия на **** ЕАД за
взаимоотношенията на потребителите на мобилни услуги, като е съгласен с тях и се е
задължил да ги спазва. Декларирал е още, че операторът е предоставил и същата е получил
информацията по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.
От представения и приет заверен препис на Договор за мобилни услуги № ********* от
29.06.2019 г. се установява, че е сключен договор за мобилни услуги между ищцовото
дружество и ответникът Г. А. И. за мобилен номер ****, по силата на който ищецът следва
да предоставя мобилни услуги на ответника абонат с титуляр по предпочетения мобилен
номер за мобилен номер **** абонамент план Тотал + 31,99 лв. на месец, с дата на издаване
на фактура на 5-то число, с уговорен срок на действие 24 месеца, а ответникът да ги
заплаща. Договора е сключен за срок от 24 месеца и съобразно посоченото в него влиза в
сила на 29.06.2019 г. С цитирания договор ответникът е получил мобилен апарат Samsung,
модел Galaxy A20e 32 GB Dual Coral, с лизингова цена с абонаментен план 326,16 лв,
стандартна цена на устройството – 539,90 лева и отстъпка от стандартната цена - 213,74 лв.
Договорът съдържа подпис на ответника на последните страници, като е посочено името на
потребителя и след това се съдържа и подпис на потребителя. Видно от съдържанието на
договора потребителя е запознат с общите условия, получил е екземпляр от тях и е съгласен
да ги спазва, което е удостоверено и с представената и приета декларация-съгласие. Същите
са представени и приети по делото. Приложена и приета по делото е и ценова листа за
9
абонаментни планове. Видно от декларация - съгласие от 27.10.2017г. ответника е
декларирал, че е получил подписан от представител на оператора екземпляр от общите
условия на **** ЕАД за взаимоотношенията на потребителите на мобилни услуги, като е
съгласен с тях и се е задължил да ги спазва. Декларирал е още, че операторът е предоставил
и същата е получил информацията по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.
За посоченото устройство Samsung, модел Galaxy A20e 32 GB Dual Coral е сключен между
страните отделен договор за лизинг, представен по делото - Договор за лизинг от 29.06.2019
г., по силата на чл.1, от който лизингодателят се е задължил да предостави на
лизингополучателя за временно и възмездно ползване следното мобилно устройство марка
Samsung, модел Galaxy A20e 32 GB Dual Coral с мобилен номер ****, а лизингополучателя
се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 312, 57 лв., с включен ДДС по
начин посочен в договора. Договорът е сключен за срок от 23 месеца и влиза в сила от деня
на подписването му. Съгласно чл. 3 от Договора за лизинг лизингополучателят се е
задължил да заплати цената на 23 броя месечни вноски, всяка една в размер на 13, 59 лв. с
включен 20 % ДДС, като месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и се
заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно
сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на
„****“ ЕАД“. В договора се съдържа и изготвен погасителен план, в който са посочени
падежни дати и е видно начина на изплащане на лизинговите вноски и месечната вноска. В
чл.1, ал. 2 от Договора е договорено, че лизингополучателят има право да придобие
собствеността върху предоставеното на лизинг устройство, като подпише договор за
изкупуване на устройството с Лизингодателя най-малко 10 дни преди изкупуването преди
изтичане на срока на договора за лизинг и след изпълнение на условията за придобиване,
посочени в ОУ, като заплати допълнителна сума от 13, 59 лв. В ал. 3 на същия член е
предвидено, че ако Лизингополучателят не упражни правото си по ал. 2, устройството
подлежи на връщане в срок от 1 /един/ месец след изтичане срока на договора, като в същия
срок Лизингополучателят може да заяви изрично и в писмена форма, че желае да върне
устройството. Ако устройството не бъде върнато, респ. ако лизингополучателят писмено
заяви, че не желае да го закупи, лизингополучателят е длъжен да заплати неустойка, респ.
допълнителна сума в размер на 13, 59 лв. /чл. 1, ал. 3/. Съгласно чл. 4 от договора с
подписването му лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му е предал
устройството във вид, годен за употреба. Описанието на устройството е идентично с това,
посочено в договора за мобилни услуги. Представени са и подписани от ответника ОУ към
договора за лизинг.
От представения и приет заверен препис на Договор за мобилни услуги № ********* от
02.12.2016г. се установява, че е сключен договор за мобилни услуги между ищцовото
дружество и ответникът Г. А. И. за мобилен номер ****, по силата на който ищецът следва
да предоставя мобилни услуги на ответника абонат с титуляр по предпочетения мобилен
номер за мобилен номер **** абонамент план Telenor Home 3.99 с месечен абонаментен
план 3,99 лв на месец, с дата на издаване на фактура на 5-то число, с уговорен срок на
действие 24 месеца, а ответникът да ги заплаща. Договора е сключен за срок от 24 месеца и
съобразно посоченото в него влиза в сила на 02.12.2016 г. и изтича на 02.12.2018 година.
Договорът съдържа подпис на ответника на последните страници, като е посочено името на
потребителя и след това се съдържа и подпис на потребителя. Видно от съдържанието на
договора потребителя е запознат с общите условия, получил е екземпляр от тях и е съгласен
да ги спазва, което е удостоверено и с представената и приета декларация-съгласие. Същите
са представени и приети по делото. Приложена и приета по делото е и ценова листа за
абонаментни планове. Видно от декларация - съгласие от 02.12.2016 г. ответника е
декларирал, че е получил подписан от представител на оператора екземпляр от общите
условия на **** ЕАД за взаимоотношенията на потребителите на мобилни услуги, като е
съгласен с тях и се е задължил да ги спазва. Декларирал е още, че операторът е предоставил
и същата е получил информацията по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.
10
От представеното и прието по делото Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги, с мобилен/фиксиран номер ****, е видно, че абонатът е
сключил допълнително споразумение на 11.05.2019 година, по силата на което месечен
абонамент е 4,99 лв. на месец. Допълнителното споразумение е сключено със срок договора
от 24 месеца, с влизане в сила от 11.05.2019 година и изтича на 11.05.2021 година.
По делото е представен и договор за мобилни услуги ********* от 25.06.2019 г., ведно с
приложени към същото писмени документи, но съдът намира, че същите не следва да бъдат
обсъждани, тъй като производството по делото касаещо този договор е прекратено.
Към доказателствения материал по делото са приобщени и приложените към ч.гр.д №
7051/2022 година по описа на Софийски районен съд фактура, както и приложени към
настоящото дело фактури, както следва:
-Фактура № **********/05.03.2020 г., издадена за отчетния период 05.02.2020година до
04.03.2020 година, срок за плащане – 20.03.2020г., с отразени в същата: разговори, данни,
съобщения и други таксувани услуги 1,91 лв.; месечни и еднократни такси 69,20 лв;
отстъпки -7,50 лв; данъчна основа 63,61 лв; ДДС – 12, 72 лв.; сума с ДДС 76,33 лв; Вноска
за лизинг 13,59 лв; Задължения от предходен период с ДДС 94,83 лв.; внесени плащания -
5,00лв., баланс от предходен период с ДДС 89,83 лв. или сума за плащане с ДДС 179,75 лв.
Видно от детайлизираната справка в същата са отразени начислените суми по всеки от
ползваните мобилни номера за отчетния период абонаментни такси, ползвани услуги и
лизингови вноски: за мобилен/фиксиран номер – 074 449219: Обща сума за мобилен номер
без ДДС – 4,16 лв.-абонаментна такса; за мобилен-фиксиран номер: ********** – Обща
сума за мобилен номер без ДДС 7,49 лв. /делото е прекратено по отношение на същия/; обща
сума за мобилен номер ********** без ДДС в размер на 22,59 лева, от които абонаментен
план Тотал 26,99 - 22,49 лева и разговори към „Грижа за клиента“ – 0,10 лв., или общо 22,59
лева без ДДС.
-Фактура № **********/05.04.2020 г., издадена за отчетния период 05.03.2020година до
04.04.2020 година, срок за плащане – 20.04.2020г., с отразени в същата: разговори, данни,
съобщения и други таксувани услуги 4,58 лв.; месечни и еднократни такси 67,96 лв;
отстъпки -7,50 лв; данъчна основа 65,04 лв.; ДДС 13,01 лв.; сума с ДДС 78,05 лв.; плати с
Теленор 45,99 лв.; Вноска за лизинг - 13,59 лв.; Задължения от предходен период с ДДС
179,75 лв.; внесени плащания -100,00лв., баланс от предходен период с ДДС 79,75 лв. или
сума за плащане с ДДС 217,38 лв. Видно от детайлизираната справка в същата са отразени
начислените суми по всеки от ползваните мобилни номера за отчетния период абонаментни
такси, ползвани услуги и лизингови вноски: за мобилен/фиксиран номер – 074 449219:
Обща сума за мобилен номер без ДДС – 4,16 лв.-абонаментна такса; за обилен-фиксиран
номер: ********** – Обща сума за мобилен номер без ДДС 7,49 лв. /непроцесен/; обща сума
за мобилен номер ********** без ДДС в размер на 22,49 лева, от които абонаментен план
Тотал 26,99 - 22,49 лева и разговори към „Грижа за клиента“ – 0,04 лв., и кратки текстови
съобщения -0,19 лв., услуги с добавена стойност-2, 00 лв. или общо 24,72 лева без ДДС.
-Фактура № **********/05.05.2020 г., издадена за отчетния период 05.04.2020година до
04.05.2020 година, срок за плащане – 20.05.2020г., с отразени в същата: месечни и
еднократни такси 64,96 лв.; отстъпки -7,50 лв.; данъчна основа 57,46 лв.; ДДС 11,49 лв.;
сума с ДДС 68,95 лв.; Вноска за лизинг 13,59 лв.; Задължения от предходен период с ДДС
217,38 лв.; внесени плащания -5,00лв., баланс от предходен период с ДДС 212,38 лв. или
сума за плащане с ДДС 294,92 лв. Видно от детайлизираната справка в същата са отразени
начислените суми по всеки от ползваните мобилни номера за отчетния период абонаментни
такси, ползвани услуги и лизингови вноски: за мобилен/фиксиран номер – 074 449219:
Обща сума за мобилен номер без ДДС – 4,16 лв.-абонаментна такса; за мобилен-фиксиран
номер: ********** – Обща сума за мобилен номер без ДДС 7,49 лв. /непроцесен/; обща сума
за мобилен номер ********** без ДДС в размер на 22,49 лева, представляваща абонаментен
план Тотал 26,99 - 22,49 лева, или общо 22,49 лева без ДДС.
-Фактура № **********/05.07.2020 г., издадена за отчетния период 05.06.2020 година до
04.07.2020 година, срок за плащане – 20.07.2020г., с отразени в същата: неустойки
11
предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги – 343,32 лева; вноска за лизинг –
163,08 лева; задължения от предходен период с ДДС – 286,29 лева; Баланс от предходен
период с ДДС – 286,29 лева или обща сума за плащане с ДДС – 792,69 лева.
Към доказателствения материал са приобщени Общи условия на **** ЕАД, за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, / в сила от 10.09.2010г.
изменени на 21.09.2010г., изменени на 29.02.2012г., изменени на 04.06.2012г. изменени на
17.08.2012г., изменени на 18.10.2012г., изменени на 07.12.2012г., изменени на 08.04.2013г.,
изменени на 18.06.2013г. изменени на 30.04.2016г., изменени на 30.06.2017г., изменени
20.09.2018г., изменени на 12.04.2021г.
Представена е и спогодба сключена на 11.01.2018 година между КЗП и **** ЕАД
На базата на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
По допустимостта:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание:
-По чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, от ГПК вр. с чл.410 от ГПК вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, във
връзка с чл.318 от ТЗ, във връзка чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 288 и и сл. от ТЗ- относно
вземанията за Неплатени абонаментни такси и използвани услуги;
-По чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, от ГПК вр. с чл.410 от ГПК вр. чл.342 и сл. от ТЗ вр. с чл.79
ЗЗД-за вземанията, представляваща неплатени лизингови вноски.
-По чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, от ГПК вр. с чл.410 от ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за вземанията за
Неустойка.
Предявените положителни установителни искове за установяване на паричното вземане са
допустими, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа от
приложеното ч.гр.д. № 996/2022г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград, по което срещу
ответника е издадена Заповед № 602/15.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като заповедния съд е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, който е предявен в указания
срок. Поради това, предявените искове са допустими и следва да се разгледат по същество.
По исковете с правно основание чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, от ГПК вр. с чл.410 от ГПК вр. с
чл.327, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.318 от ТЗ, във връзка чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 288 и и
сл. от ТЗ ищецът следва да установи наличие на процесуалните предпоставки на иска по
чл.422 от ГПК, наличието на валидни облигационни правоотношения, породени от
процесните договори за далекосъобщителни услуги, по силата на които ищецът има
качеството на доставчик на мобилни услуги, а ответника - на потребител на мобилни
услуги; реалното предоставяне от ищеца на ответника на мобилни услуги за посочените
периоди, настъпване на падежа на задължението на потребителя на мобилни услуги,
касаещо заплащане на цената за ползване на мобилните услуги, едностранно прекратяване
на договорите от ищеца поради неплащане на дължимите суми от страна на ответника;
размера на цената на мобилните услуги.
Събраните в хода на производството доказателства са в състояние да обусловят
несъмнения извод, че страните са обвързани по силата на валидно сключени договори за
предоставени мобилни услуги, а именно: Договор за мобилни услуги от 27.10.2017 година за
предпочетен номер *** и Допълнително споразумение от 08.04.2019 година към Договор за
мобилни услуги от 27.10.2017 година за предпочетен номер ***; договор за мобилни услуги
от 29.06.2019 година за предпочетен номер **** и договор за лизинг на мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Coral от същата дата; Договор за фиксирани услуги от
02.12.2016 година за номер ****; Допълнително споразумение от 08.04.2019 година към
Договор за мобилни услуги от 27.10.2017 година за предпочетен номер ***.
Всеки от договорите съдържа подпис и на двете страни. Предвид изложеното по
безспорен начин се установи, че между страните са сключени процесните договори за
мобилни услуги и същите са валидни и са породили действие. Видно от представените и
12
приети по делото, подписани от ответника декларации-съгласие същият е декларирал, че
операторът е предоставил информацията по чл. 4, ал. 1 от ЗЗП. Съдът не констатира
договорите да съдържат неравноправни клаузи относими към предмета.
Вследствие сключване на процесните договори за предоставяне на мобилни услуги, са
възникнали облигационни правоотношения между страните, поради което отношенията
между тях следва да се уредят с оглед разпоредбата на чл.327 от ТЗ, във връзка с чл.79, ал.1
от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за
забавата. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на
три предпоставки:наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да
възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия
резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е
възможно.
Следва да се посочи, че процесните договори за мобилни услуги съставляват
индивидуален договор при общи условия по смисъла на чл. 228, ал. 1 ЗЕС, като поради
обстоятелството, че страни по него са юридическо лице, което предоставя услуги като част
от своята търговска дейност в частния сектор, поради което има качеството на "Търговец"
по смисъла на § 13, т. 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, както и физическо лице, което ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, поради което има
качеството на "Потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, то при уреждане на
отношенията между страните е приложим и ЗЗП, цел на който е осигуряване на защита на
някои от основните права на потребителите, в това число и на правото на защита на
икономическите им интереси при неравноправни договорни условия. По силата на валидно
възникналото облигационно правоотношение, операторът е предоставил на абоната
телефонни номера, при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите,
срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси и
вноски. Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове и
ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за
договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни,
предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от
общите условия, които са неразделна част от тях. В процесните договори са предвидени
условията за ползване на предоставяните услуги - срока на действие, ясно и разбираемо е
посочен вида на предоставяната услуга - мобилен интернет или услуги, за каквито услуги са
издавани и фактурите, посочен е и приложимия абонаментен план, който няма данни да е
изменян едностранно от оператора през срока на действие на договорите, а напротив
сключвани са подписани и от двете страни допълнителни споразумения, както и конкретен
номер по всеки договор, посредством който потребителят се идентифицира сред абонатите
на оператора и предадената СИМ карта, осигуряваща достъп на потребителя до мрежата и
услугите на мобилния оператор. Следователно абонатът е бил наясно още при сключване на
договорите какви услуги ще му бъдат предоставяни и каква цена ще дължи за тях, като е
поел задължение да заплаща уговорената месечна абонаментна такса, както и уговорените
лизингови вноски за предоставеното му мобилно устройство. Във всеки индивидуално
сключен договор е удостоверено, че абонатът е запознат, получил е и е съгласен да спазва
общите условия за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги на
оператора. Поради това не се споделя становището, че договорните клаузи са неясни
относно вида на предоставяните услуги. При така създадената между страните облигационна
обвързаност по ненаименовани Договори за услуги при предварително установени от едната
страна Общи условия, предпоставка за валидност е приемане на същите от насрещната
страна, тъй като установените от търговеца, предлагащ стоки или услуги, Общи условия
стават задължителни за другата страна, само ако тя заяви писмено, че ги приема. От
13
приетите по делото Декларации - съгласие се установява, че абонатът изрично е декларирал,
че е получил Общите условия на дружеството - ищец. С подписа си, който не е оспорен,
абонатът е удостоверил, че ги приема и се задължава да спазва.
В този смисъл не са налице основанията за съществуване на предпоставките за
нищожност на договорите, поради противоречието им с нормата на чл. 228 от ЗЕС, като
същите са редовни от външна страна и обвързват страните.
Анализа на договорите за мобилни услуги установява, че същите отговарят на
формалните изисквания на специалният закон, а имено на чл. 228, ал. 1 във вр. с ал. 2 от
ЗЕС, като наред с това в тях не се съдържат клаузи, които да попадат в приложното поле на
чл. 143 от ЗЗП, което да води до тяхната нищожност, поради неравноправен характер.
Съгласно общите условия, регламентиращи правоотношенията между страните, месечната
абонаментна цена по всеки от договорите се предплаща от потребителя ежемесечно в
размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет /чл. 23,б.б/.
Всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно
действащия ценоразпис на Теленор /чл. 20/.
Разпоредбата на чл.23 предвижда, че месечния абонамент осигурява достъп до услугите,
за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата, и
се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери, съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет.
Съдът намира, че предвид наличието на валидни договорни правоотношения между
страните през процесния период за доставка на мобилни услуги по всеки един от процесните
договори за мобилни услуги, ответникът дължи заплащане на договорените месечни
абонаментни такси по договорите, независимо от потреблението на услуги през съответния
период, тъй като породилите действие договори, вменяват в задължение на абоната да
заплаща ежемесечни такси, съобразно избрания от него абонаментен план по договорите.
Дължимостта на тези суми не е обвързана от доставката на услуги.
Също така ищецът претендира за процесния период и суми за използвани услуги, които
извън месечните абонаментни такси.
За да бъде присъдена и тази част от претендираната сума, ищецът следва да докаже, че
абонатът е използвал услугите, описани в издадените фактури. Фактурите и приложенията
към тях изхождат от ищеца и установяват изгодни за него факти /възникване на вземания за
доставени услуги под формата на разговори, съобщения и др. на посочените стойности/,
като същите не са подписани от получателя на доставката - ответника. Фактурите са частни
свидетелстващи документи и в това си качество имат формална доказателствена сила, като
удостоверяват извършване на изявлението и неговото авторство /чл. 180 от ГПК/, без да
доказват верността на вписаните в него други обстоятелства. Изключение от това правило
/материална доказателствена сила на частен свидетелстващ документ/ е хипотезата, при
която издателят удостоверява неизгодни за себе си факти. Конкретният случай обаче не е
такъв. Именно поради това фактурите не се ползват с доказателствена сила относно
доставката на услугите по сключените договори между страните и тяхната стойност.
От друга страна, представените по делото заверени преписи на фактури са писмени
доказателства по смисъла на ГПК и възпроизвеждат дължимите по сключения договор суми,
като не е необходимо тези фактури да са подписани доколкото чрез същите не се установява
основанието на вземането. Също така във всяка фактура е посочено името на съставителя, а
освен това същата отговаря на всички изисквания на Закона за счетоводството и няма
пречка да бъде приета и ценена като доказателствено средство.
Съгласно ОУ, заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която
се издава на името на абоната. При сключването на договора Теленор уведомява всеки
абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издадена фактура. Промяната на този
период може да бъде извършвана едностранно от Теленор, след предварително уведомление
до абоната.Неполучаването на фактура не освобождава абонатите от задължението им за
плащане на дължимите суми / чл.26/. Теленор предоставя на абоната 18 - дневен срок след
14
издаването на фактурата, за плащане на посочената в нея сума /чл.27 ОУ/. Месечните сметки
на абоната могат да бъдат оспорени пред Теленор в 6 - месечен срок след датата на издаване
на фактурата или по общия ред, предвиден в действащото законодателство. Оспорването не
освобождава абоната от задължението за плащане на дължимите суми /чл.31/. Теленор има
право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените
услуги,чл.49 от ОУ.
Съдът намира, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си като е издало
процесните фактури със съответните приложения към тях, които отразяват ползването на
мобилни услуги от конкретни номера, предоставени на ответника по подписани от него
договори с ищцовото дружество. От приложенията към фактурите се установяват
извършените от потребителя изходящи обаждания в и извън мрежата на мобилния оператор,
техния брой, продължителността на провежданите телефонни разговори и съответната
дължима такса за тях. Посочени са уговорените между страните отстъпки по тарифен план,
като е извършено необходимото приспадане от общия размер на начислените суми.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че цитираните фактури и приложенията към
същите, установяват доставката на изброените в тях по видове услуги. Ищцовото дружество
е остойностило предоставените услуги и определените от него като дължими суми е
следвало да бъдат заплатени от ответника най - късно до 18 дни от издаването на всяка от
месечните фактури, и то независимо от това дали същите са получени, съгласно
уговореното между страните.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест не ангажира доказателства за изпълнение
на задълженията си за заплащане на претендираните по делото абонаментни месечни такси,
и потребени услуги. От представените по делото писмени доказателства - договори, фактури
и приложения към тях се установява несъмнено, че ищцовото дружество е изпълнило
договорните си задължения да предостави определените услуги. Ответната страна не
представя доказателства за изпълнение на задължението си за заплащане по стойност и за
съответните периоди на дължимите суми така, както са посочени в издадените фактури,
поради което съдът намира, че е налице виновно неизпълнение на договорно задължение от
страна на ответника.
Ответникът е подписал гореописаните договори с ищеца за срок от 24 месеца, като по
делото липсват каквито и да било данни ответникът да е възразявал преди настоящото
производство срещу неточно изпълнение на задълженията на ищеца по процесните
договори, да е заявил правата си по чл. 79, ал. 1 ЗЗД или по чл. 87, ал. 1 ЗЗД срещу ищеца,
преди подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение срещу същата, да е искал
точно изпълнение, да е искал обезщетение за неизпълнение или да е дал на ищеца подходящ
срок за изпълнение с писмено предупреждение (с оглед сключеният писмен договор между
страните), че след изтичането на срока ще смята договорите за развалени, което би го
освободило от облигационното задължение за парична престация, поради което, не може да
се приеме, че ищеца не е предоставил през срока на действие на договорите услуги на
ответника на претендираната стойност, определена съобразно ценоразписа, с който
последната е запозната. В тежест на ответника, ако твърди изпълнение на паричните си
задължения по договора между страните е да докаже плащането, поради което не следва да
се възлага на ищеца да установява отрицателният факт - неплащането от страна на
ответника на задълженията по договора.
При липсата на оспорване на представените извлечения от електронната система на
телекомуникационната компания, в които доставените услуги са конкретно и детайлно
индивидуализирани, се налага извод, че е извършена реална доставка на посочените
съобщителни услуги. Задълженията на мобилния оператор са определени в сключените с
ответника потребителски договори и по същество се свеждат до това операторът за
поддържа своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се
възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка и избор да използва тези
съоръжения за пренос на заявените чрез потребителското устройство телекомуникационни
услуги /пренос на глас, на данни/. Това означава, че мобилният оператор извън
15
предвидените в условията по договора изключения, е ограничен във възможността да
интервенира в обема на заявения от потребителя трафик на информация. Всъщност
ответника не е твърдял неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в
консумирания чрез потребителските устройства трафик на услуги. Наред с това, мобилният
оператор е задължен с отчитане на трафика- консумирани от абоната входящи и изходящи
услуги, служещо в основание за определяне ликвидността на дължимото за съответния
отчетен период възнаграждение. В заключение, се дължат и сумите, които са отчетени за
ползваните от ответницата услуги.
Предвид изложеното исковете за дължимост на сумите за мобилни услуги са основателни
както следва: По Допълнително споразумение от 11.05.2019 година към Договор за
фиксирани услуги от 02.12.2016 година за предпочетен номер ****, обща сума в размер на
14,97 лева, формирана както следва:за периода 05.02.2020 година - 04.03.2020 година
задължение в размер на 4,99 лева с вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен
номер ****, начислено във фактура **********/05.03.2020 година;за периода 05.03.2020
година - 04.04.2020 година задължение в размер на 4,99 лева с вкл.ДДС - месечни и
еднократни такси за предпочетен номер ****, начислено във фактура **********/05.04.2020
година;за периода 05.04.2020 година - 04.05.2020 година задължение в размер на 4,99 лева с
вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер ****, начислено във фактура
**********/05.05.2020 година; -по Допълнително споразумение от 08.04.2019 година към
Договор за мобилни услуги от 27.10.2017 година за предпочетен номер ***, обща сума в
размер на 83,65 лева, формирана както следва:за периода 05.02.2020 година - 04.03.2020
година задължение в размер на 26.99 лева с вкл. ДДС - месечни и еднократни такси за
предпочетен номер ***, начислено във фактура **********/05.03.2020 година;за периода
05.03.2020 година - 04.04.2020 година задължение в размер на 26.99 лева с вкл.ДДС -
месечни и еднократни такси за предпочетен номер *** и задължение в размер на 2,68 лева с
вкл.ДДС - общо потребление и таксуване на услуги и направления за предпочетен номер
***, начислено във фактура **********/05.04.2020 година;за периода 05.04.2020 година -
04.05.2020 година задължение в размер на 26.99 лева с вкл.ДДС - месечни и еднократни
такси за предпочетен номер ***, начислено във фактура **********/05.05.2020 година;-
по Договор за мобилни услуги от 29.06.2019 година за предпочетен номер ****, обща сума в
размер на 129,10 лева, формирана както следва:за периода 05.02.2020 година - 04.03.2020
година задължение в размер на 20,73 лева с вкл.ДДС - остатък от месечни и еднократни
такси за предпочетен номер ****, начислено във фактура **********/05.03.2020 година;за
периода 05.03.2020 година - 04.04.2020 година задължение в размер на 31.58 лева с
вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер **** сума в размер на 2,82
лева с вкл.ДДС - общо потребление и таксуване на услуги и направления за предпочетен
номер **** и сума в размер на 45,99 лева - плати с Теленор към предпочетен номер ****,
начислени във фактура **********/05.04.2020 година; за периода 05.04.2020 година -
04.05.2020 година задължение в размер на 27,98 лева с вкл.ДДС - месечни и еднократни
такси за предпочетен номер ****, начислено във фактура **********/05.05.2020 година.
Сумите се дължаят ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението-11.02.2022г.

По исковете с правно основание чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, от ГПК вр. с чл.410 от ГПК вр.
чл.342 и сл. от ТЗ вр. с чл.79 ЗЗД - за вземанията за неплатени лизингови вноски.
Ищецът претендира да бъде установено, че ответника му дължи по договор за лизинг на
мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Coral от 29.06.2019 година към
предпочетен номер **** обща сума в размер на 27,18 лева, формирана както следва:за
периода 05.03.2020 година - 04.04.2020 година задължение в размер на 13.59 лева -
вноска за лизинг към предпочетен номер ****, начислено във фактура
**********/05.04.2020 година;за периода 05.04.2020 година - 04.05.2020 година задължение
в размер на 13.59 лева - вноска за лизинг към предпочетен номер ****, начислено във
фактура **********/05.05.2020година, както и сумата в размер общо на 163,08 лева,
16
представляваща задължения за вноски по договор от 29.06.2019 година за лизинг на
мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Coral за предпочетен номер ****,
като сумата е формирана от сбора на останалите 12 дължими вноски по договора, всяка по
13,59 лева за лизинг на SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Coral, които са предсрочно
изискуеми поради прекратяване на договор за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy А20е 32GB Dual Coral от 29.06.2019 година по вина на лизингополучателя, на
основание чл.11, ал.2 и чл.12, ал.2 от Общи условия към договор за лизинг, задължението е
възникнало в отчетен период 05.06.2020 година - 04.07.2020 година, посочен във фактура
**********/ 05.07.2020 година.
По този иск ищецът следва да докаже, че с ответника са страни по посочения договор за
лизинг, че ищеца е изпълнил задълженията си по него, падежът на лизинговите вноски,
размерът на лизинговите вноски.
За успешното провеждане на иска ищецът следва да установи, че с ответника са страни по
посочените договори за лизинг, че ищеца е изпълнил задълженията си по тях, както и че
лизинговите вноски са станали предсрочно изискуеми, да се установи и периода, считано от
който ответната страна е изпаднала в забава по изпълнение на насрещното задължение по
сключените договори за лизинг, размерът на лизинговите вноски.
В разглеждания случай от доказателствата се установява, че между страните е сключен
Договор за лизинг от дата 29.06.2019 г., съгласно който ищецът, в качеството му на
лизингодател, е предоставил на ответника, в качеството му на лизингополучател устройство
марка SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Coral с мобилен номер ****, а лизингополучателя
се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 312,57 лв., с включен ДДС по
начин посочен в договора. Договорът е сключен за срок от 23 месеца и влиза в сила от деня
на подписването му. В договора се съдържа и изготвен погасителен план, видно от който
начина на изплащане на лизинговите вноски е на 23 вноски всяка по 13,59 лв. с ДДС.
Съгласно чл. 4 от договора с подписването му лизингополучателят е потвърдил, че
лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба.
На следващо място, ищецът е изпълнил точно основното си задължение, а и в чл. 4 от
договора лизингополучателят изрично е декларирал, че е получил устройството във вид,
годен за употреба, функциониращ изрядно, съответстващ на договорените технически
характеристики и комплектовани с цялата документация. При това положение следва да се
приеме, че в тежест на ответника е възникнало насрещното задължение да заплаща
дължимите месечни лизингови вноски в сроковете и размерите съобразно договорните
клаузи.
С договора за лизинг ищецът е предоставил на ответника мобилен апарат, като с
положения си подпис абонатът е декларирал, че му е предаден годна за употреба вещ
(мобилно устройство), което отговаря на съответните технически характеристики. С
договора тази вещ е предоставена за ползване срещу месечно възнаграждение в размер на
определени лизингови вноски по описания в договора погасителен план, които е следвало да
се заплащат. Вече в тежест на ответника е да докаже своето изпълнение по договорите, а
именно- че е заплащала месечните вноски за лизинга на устройството. Доказателства обаче
в тази насока не са представени, поради което след като не е установил пълно погасяване на
задължението, ответникът следва да бъде осъден да заплати цената на устройството.
Ищецът претендира неплатени лизингови вноски по договора за лизинг и предсрочно
изискуеми лизингови вноски.
Съдът намира, че с оглед настъпване на падежите ответника му дължи по договор за
лизинг на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Coral от 29.06.2019
година към предпочетен номер **** обща сума в размер на 27,18 лева, формирана както
следва:за периода 05.03.2020 година - 04.04.2020 година задължение в размер на 13.59 лева
- вноска за лизинг към предпочетен номер ****, начислено във фактура
**********/05.04.2020 година;за периода 05.04.2020 година - 04.05.2020 година задължение
в размер на 13.59 лева - вноска за лизинг към предпочетен номер ****, начислено във
17
фактура **********/05.05.2020година. Ответникът дължи и законната лихва, върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението пред Софийски районен съд
/11.02.2022 година/ до изплащане на вземането.
Видно от договора същият е с краен срок, който към момента на подаване на заявлението
– 11.02.2022г. срокът по договора за лизинг е изтекъл и ответникът дължи пълния размер на
вноските по него, тъй като същите са изискуеми и без да е обявена предсрочна изискуемост
на договора. Само за пълнота в тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че дори и да
разгледа твърденията за предсрочна изискуемост на лизинговите вноски, които са
неоснователни, доколкото не е доказано прекратяването на договора за мобилни услуги
съобразно приетото по-горе, то искът отново би бил основателен с оглед настъпилия падеж.
С оглед на това, исковете са основателни, като следва да се отбележи, че наличието на
неравноправни клаузи в Общите условия към договора за лизинг /който очевидно е с шрифт
по-малък от 12 и нечетим/ не могат да обосноват друг резултат. В конкретния случай се
касае само за заплащане на дължимите се лизингови вноски, които се дължат по силата на
договорите срещу предоставена за ползване вещ, а не за други уговорки, които дават
предимство на "****" ЕАД, в качеството му на търговец, пред ответника, в качеството му на
потребител.
При това положение, съдът счита, че след като не са платени дължимите лизингови
вноски по Договор за лизинг от дата 29.06.2019 г., предявеният иск е изцяло основателен. За
да направи този извод, съдът намира, че без значение е фактът дали неплатените лизингови
вноски са обявени за предсрочно изискуеми, както и дали договорите за мобилни услуги са
били законосъобразно прекратени от оператора, тъй като понастоящем е изтекъл срокът,
предвиден за плащане на всички лизингови вноски и няма данни ответникът да е върнал
мобилните устройства на ищеца, като лизингодател. Този факт следва да бъде съобразен от
съда при решаването на спора, с оглед императивното правило на чл. 235 ал. 3 от ГПК.
Предвид изложеното искът е основателен изцяло за сумата от 163,08 лева,
представляваща задължения за вноски по договор за лизинг от 29.06.2019 година на
мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Coral за предпочетен номер ****,
което задължението е възникнало в отчетен период 05.06.2020 година - 04.07.2020 година,
посочен във фактура **********/ 05.07.2020 година. Ответникът дължи и законната лихва,
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението пред Софийски районен
съд /11.02.2022 година/ до изплащане на вземането.
По исковете с правно основание чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, от ГПК вр. с чл.410 от ГПК вр.
чл. 92 ЗЗД за вземанията за Неустойки, както следва: сумата в размер на 298,45 лв.,
представляваща неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги, от които: сума
12,48 лева, неустойка по договор за номер **** представляваща три месечни такси; сума
67,47 лева, неустойка по договор за номер *** представляваща три месечни такси,
сума в размер на 21,32 лева, представляваща разликата между преференциалната цена на
устройство ALCATEL 20.03 Black и цената му без сключен договор за мобилни услуги, сума
99,82 лева, неустойка по договор за номер **** представляваща три месечни такси и сума в
размер на 97,36 лева, представляваща разлика между цената на устройството без абонамент
и преференциалната цена по сключения договор за лизинг на мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Coral от 29.06.2019 година.
В исковата молба ищецът поддържа, че претендираните и начислени неустойки са в
резултат на предсрочно прекратяване на процесните договори по вина на потребителя
поради изпадането му в забава, като размерът и основанието за възникване на задължението
за неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, по вина или
инициатива на потребителя, са уредени от страните в изрични клаузи с идентично
съдържание от съответните договори.
Относно предсрочното прекратяване на договорите съдът намира и следното: Съгласно
общите постановки, касаещи института на прекратяване на едно правоотношение - чл.87,
ал.1, изр. 2 ЗЗД - в случаите на неизпълнение по двустранен договор, какъвто е процесния,
кредиторът следва да даде подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
18
изтичането му ще смята договора за развален. Следователно - в случая ищецът не установи,
че правно валидно е упражнил едностранното си право да прекрати договора, по начина, по
който е договорено в договора и ОУ към него, доколкото в чл.87 ал.1, изр. 2 ЗЗД
постановява, че в случаите, когато договорът е сключен в писмена форма, какъвто е
настоящият, то и писменото предупреждение с даден срок за изпълнение и респ. настъпване
на последиците за прекратяване на договора чрез едностранно волеизявление от тази страна,
следва да бъде също писмено.
Поради това съдът приема, че договорите не са прекратени, в резултат на което не се
дължат и процесните неустойки, доколкото не се установи по делото, че за мобилния
оператор е възникнало материалното основание за претендиране на неустоечно задължение
от потребителя, поради виновно неизпълнение от последния по посочения в исковата молба
начин.
На следващо място съдът намира и че клаузите, с които са уговорени във всеки един от
договорите процесните неустойки са нищожни и неравноправни.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Така функциите, които изпълнява неустойката, са обезпечителна и
обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното
изпълнение на поетите задължения.
Съгласно посочените клаузи, които имат идентично съдържание в случай на предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план
месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на
действието му, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът
дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси,
съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са
уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя
устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в
случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с
търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай
ответницата има качеството на потребител и с оглед това приложение намират и нормите на
ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които
прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с
императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение
страна.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в
частност да уговарят неустойка е ограничена от това, че съдържанието на договора не може
да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Съгласно мотивите
към т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСTK
на ВКС условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения.
При сключване на договор за електронни съобщителни услуги операторът поема
ангажимент да предостави на потребителя ползването на електронни съобщителни услуги
срещу абонаментна такса, а потребителят - да заплаща таксата ежемесечно или на друг
уговорен времеви интервал. Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на
изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством тях се създава значително
неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна и потребителя -
19
икономически по-слабата страна. От съдържанието на представените договори, както и от
общите условия към тях, представляващи неразделна част от съглашенията, става ясно, че
всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го
прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договорите е
предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването им по вина на потребителя,
последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента -
оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три, както и в
случаите когато е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в
този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят
дължи и разликата между цената му без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора и заплатената от потребителя при предоставянето му /в
брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на
оставащия срок на договора. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в
тежест на търговеца, липсва. В случай, че потребителят се възползва от възможността да
прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството
да заплати неустойка. Предвид изложеното уговорените неустойки имат неравноправен
характер, а също така излизат и извън обезпечителната и обезщетителна функции на
неустойката. От изложеното се налага извод, че мобилният оператор, встъпвайки в
договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-
силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки
един от контрагентите ще поеме. Именно поради тези обстоятелства „****“ ЕАД са
предвидили в предварително изготвени бланкови договори, че неустойка се дължи само от
потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина. Уговорка, даваща право на
потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор,
липсва. Предвид гореизложеното, съдът стига до извод, че така, както са уговорени клаузите
за неустойка, същите създават значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и правата и задълженията на потребителя на мобилната услуга. Поради тези
съображения разпоредбите, регламентираща неустойка в тежест на физическото лице -
потребител, имат неравноправен характер.
В допълнение трябва да се има предвид, че когато е уговорена неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори само няколко /в случая три/
неплатени абонаментни вноски, всъщност мобилният оператор по прекратения договор цели
да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.
Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза
извън обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката, създава условия за
неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост и
също има /и на това основание/ неравноправен характер.
Относно неустойката, представляваща разликата между стандартната цена без отстъпка
на устройството и преференциалната цена начинът на формулиране на клаузата в тази й
част не води до несъмнен извод, че същата е приложима в случаите на продажба на
устройство, респ. лизинг, каквато от приложените документи е видно, че е сделката, предмет
на договора за лизинг за същото устройство, за което се иска неустойката за ползване. Това е
така, тъй като клаузата визира „случаите, в които е предоставено устройство за ползване на
услуги съгласно посоченото в този договор, чийто срок не е изтекъл“, т.е. клаузата не визира
конкретно и по категоричен начин случаите на осъществена продажба на устройство, респ.
лизинг, а хипотеза на предоставяне на устройство за ползване за срока на договора. На
следващо място, анализирайки горепосочената разпоредба съдът намира, че тази сума,
представляваща разликата между цената на процесното устройство без абонамент и
преференциалната му обща лизингова цена е втора неустойка, дължима кумулативно с
първата, тъй като цели именно обезщетяване вредите от неизпълнение на задълженията по
договора от страна на потребителя. От друга страна тази неустойка е договорена като
двукомпонентна, включваща, както част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове, така и от пазарните цени на крайните устройства, /в т. ч. когато последните са били
20
изцяло закупени от абоната/, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния
абонамент. Така договорена, клаузата за неустойка предпоставя прекалено много условия по
формиране на неустойката, които не позволяват в достатъчна степен да се предвиди нито
при неизпълнението на кои точно задължения ще се дължи тя, нито в какъв приблизителен
размер ще е. Следва да се отбележи също, че тази неустоечна клауза не съдържа
трикратното ограничение като предходната хипотеза за дължимост на трикратния размер на
абонаментните месечни вноски и не е ясно, при неизпълнението на кои точно договорни
задължения възниква - само при неплащане на абонаментните такси или при неплащането на
погасителните вноски за устройството или и в двата случая.
Погледнато през призмата на принципа за ненакърняване на добрите нрави и доколкото
съдът е длъжен служебно да съблюдава за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори, за да се гарантира потребителската защита на по-слабата в
правоотношението страна, настоящият съдебен състав счита, че с уговорената клауза
категорично се накърняват добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.
трето от ЗЗД и безспорно се явява нищожна. Предвиждайки в договорите за едно и също
неизпълнение две различни и едновременно дължими санкции се надхвърля безспорно
обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и същата се явява необосновано
висока по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, безспорно приложима в случая. Самата клауза не
е индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на договорите /чл. 146, ал. 2
от ЗЗП/, поради което и същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и не следва да
се прилага.
Отделно от това посредством уговорената неустойка ищецът се стреми да извърши
промяна на съществен елемент от договора, а именно - цената на устройството, респ.
абонаментен план, едностранно, без съгласието на потребителя. Подобна уговорка
противоречи на добрите нрави, като води до явна нееквивалентност на престациите, а не
такава е целта на закона. Освен това така определеният размер на неустойката противоречи
на обезщетителната й функция, като не само че не обезпечава вреди, а "увеличава" без
съгласието и на насрещната страна цената на предоставеното устройство.
Същата е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като е извън обичайната
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, в какъвто см. са разясненията в т. 4 от
ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Нарушението на принципа за
добросъвестност и принципа на справедливост при нея изхожда от обстоятелството, че
лизинговата вещ не е станала собственост на лизингополучателя, за да се дължи
обезщетение, съизмеримо с действителната цена на устройството - предоставено е само
неговото ползване (в този см. решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I
т. о. и решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о.). По този начин
отново се достига до неоснователно обогатяване на мобилния оператор. В допълнение и тук
размерът на неустойката е формиран на база "стандартна" цена на устройството, а не
договорената такава, което нарушава изискването неустойката да обезпечава и обезщетява
вреди от неизпълнението на конкретния договор, а не произволни такива, както и това
неустойката да обезпечава и санкционира неизпълнение на задължения по конкретния
договор /в случая договора за лизинг/, а не неизпълнение на задължения по друго
облигационно правоотношение /в случая договора за мобилни услуги/ и да се дължи
независимо от изпълнението на задълженията по конкретния договор за лизинг.
Цитираното в подадената от ищеца молба Решение от 22.11.2018 г по дело №С-295/17 г
на СЕС е неотносимо към настоящия случай. То се отнася до облагане на
обезщетения/неустойки с ДДС. Решението не разглежда въпроси за действителността на
съответната неустойка, т. е. диспозитивът му касае случаите, в които неустойката е
породила правни последици.
По изложените съображения, които съдът не намира за нужно да приповтаря по всяка
една от претендираните неустойки, доколкото са идентични, намира, че клаузите за
неустойки във всеки един от процесните договори са неравноправни и нищожни, поради
което исковете следва да бъдат отхвърлени, както следва: сумата в размер на 298,45 лв,
21
представляваща неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги, от които: сума
12,48 лева, неустойка по договор за номер **** представляваща три месечни такси; сума
67,47 лева, неустойка по договор за номер *** представляваща три месечни такси,
сума в размер на 21,32 лева, представляваща разликата между преференциалната цена на
устройство ALCATEL 20.03 Black и цената му без сключен договор за мобилни услуги, сума
99,82 лева, неустойка по договор за номер **** представляваща три месечни такси и сума в
размер на 97,36 лева, представляваща разлика между цената на устройството без абонамент
и преференциалната цена по сключения договор за лизинг на мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Coral от 29.06.2019 година.
По отношение на разноските:
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. постановено по т.д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени и в заповедното
производство като съобразно изхода от делото разпредели отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая в заявлението по чл. 410 от ГПК „****“ ЕАД изрично е поискало присъждане на
разноските в заповедното производство, а именно: 25, 00 лева - държавна такса и 360,00 лева
- адвокатско възнаграждение. Настоящият състав приема, че така направеното искане е
достатъчно основание съдът в исковото производство да се произнесе служебно за
разноските в заповедното производство. В този смисъл е Определение № 26 от 18.01.2017 г.
по ч.т.д. № 1549/2016 г. на I Т.О. на ВКС, където изрично е посочено, че при иск по чл. 415,
във вр. чл. 422 от ГПК съдът в исковото производство е длъжен служебно да се произнесе по
разноските в заповедното производство. Съобразно уважената част от исковете ответникът
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 224,65 лв., представляваща сторени
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство
съобразно уважената част от исковете.
Настоящият съдия-докладчик констатира при постановяване на решението, че не е събран
в пълен размер дължимата държавна такса по предявените искове. В случая са предявени
обективно и кумулативно съединени искове за неплатени абонаментни такси и използвани
услуги по различни договори; за вземанията, представляваща неплатени лизингови вноски и
за неустойка по отделните договори.
При депозиране на исковата молба по чл. 422 ГПК се дължи довнасяне на таксата, която
се определя върху защитавания интерес, но не по-малко от 50 лв. (чл. 1 от Тарифата по
ГПК), като се приспада внесената такса по заповедното производство (аргумент от чл. 415,
ал. 4 ГПК). А при защита на различни интереси, какъвто е разглежданият случай, се събира
минимална такса за всички интереси (чл. 72, ал. 2 ГПК). В контекста на горното, дължимата
такса за настоящото исково производство е в размер на 450,00 лв. (по 50, 00 лв. за всеки
един исковете за главница по всеки отделен договор, по 50, 00 лв. по исковете за неустойки
по всеки отделен договор, 50, 00 лв. за иска за лизингови вноски ), като от тази сума следва
да се приспадне внесената такса пред заповедния съд в размер на 25,00 лв., както и
внесената с исковата молба в размер на 25,00 лева. Така дължимата държавна такса за
довнасяне по исковото производство е възлизала в размер на 400,00 лв. Следователно
ищецът е останал задължен за държавна такса в размер на 400,00 лв. и на основание чл. 77
от ГПК следва да бъде осъден да я заплати по сметка на РС-Благоевград. Следва в тази
връзка да се отбележи, че когато с решението по чл. 77 ГПК се пристъпи към събиране на
невнесените разноски, това не се извършва съобразно изхода на делото и задължено лице
остава страната, в чиято тежест са били, като тя не може да черпи права от неизпълнението
на задължението си за внасяне на държавна такса в пълен размер.
За исковото производство ищецът е сторил разноски в размер на 25, 00 лв. внесена
държавна такса /л.33/, 480, 00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение /л. 134/, както и
сумата от 400,00 лева – представляваща заплатено възнаграждение за особен представител
/л. 92/, за които е представил списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им.
Съдът намира, че с оглед изхода от делото и съобразно уважената част от исковете
22
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 528, 00 лв.,
представляващи направени по делото разноски съобразно уважената част от исковете.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни, но с оглед на
обстоятелството, че ответникът е представляван от особен представител на същия не се
дължат разноски.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, от ГПК вр. с
чл.410 от ГПК вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.318 от ТЗ, във връзка чл.79, ал.1 от
ЗЗД вр. с чл. 288 и и сл. от ТЗ и чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, от ГПК вр. с чл.410 от ГПК вр.
чл.342 и сл. от ТЗ вр. с чл.79 ЗЗД по исковете предявени от „*****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, район „****, представлявано от ***** чрез пълномощника адв. Л. Г.
Г., със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр.****, бул. „***** против Г. А.
И., с ЕГН **********, с адрес гр. *****, че Г. А. И., с ЕГН **********, с адрес гр. *****
ДЪЛЖИ на „*****, /предишно наименование „****“/, със седалище и адрес на управление:
гр. ****, район „****, представлявано от ***** чрез пълномощника адв. Л. Г. Г., със съдебен
адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр.****, бул. „*****, следните суми, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 602/145.05.2022г., постановена
по ч.гр.д. № 996/2022 г. по описа на PC Благоевград, а именно:
- сумата от 14,97 лв. /четиринадесет лева и деветдесет и седем стотинки/,
представляваща задължения по Допълнително споразумение от 11.05.2019 година към
Договор за фиксирани услуги от 02.12.2016 година за предпочетен номер ****, формирана
както следва:
за периода 05.02.2020 година - 04.03.2020 година задължение в размер на 4,99 лева с
вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер ****, начислено във фактура
**********/05.03.2020 година.
за периода 05.03.2020 година - 04.04.2020 година задължение в размер на 4,99 лева с
вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер ****, начислено във фактура
**********/05.04.2020 година.
за периода 05.04.2020 година - 04.05.2020 година задължение в размер на 4,99 лева с
вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер ****, начислено във фактура
**********/05.05.2020 година.
-сумата от 83,65 лв. /осемдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/,
представляваща задължения по Допълнително споразумение от 08.04.2019 година към
Договор за мобилни услуги от 27.10.2017 година за предпочетен номер ***, формирана
както следва:
за периода 05.02.2020 година - 04.03.2020 година задължение в размер на 26.99 лева с
вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер ***, начислено във фактура
**********/05.03.2020 година.
за периода 05.03.2020 година - 04.04.2020 година задължение в размер на 26.99 лева с
вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер *** и задължение в размер на
2,68 лева с вкл.ДДС - общо потребление и таксуване на услуги и направления за
предпочетен номер ***, начислено във фактура **********/05.04.2020 година.
за периода 05.04.2020 година - 04.05.2020 година задължение в размер на 26.99 лева с
вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер ***, начислено във фактура
**********/05.05.2020 година.
23
-сумата от 129, 10 лв. /сто двадесет и девет лева и десет стотинки/, представляваща
задължения по Договор за мобилни услуги от 29.06.2019 година за предпочетен номер ****,
формирана както следва:
за периода 05.02.2020 година - 04.03.2020 година задължение в размер на 20,73 лева с
вкл.ДДС - остатък от месечни и еднократни такси за предпочетен номер ****, начислено във
фактура **********/05.03.2020 година.
за периода 05.03.2020 година - 04.04.2020 година задължение в размер на 31.58 лева с
вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер **** сума в размер на 2,82
лева с вкл.ДДС - общо потребление и таксуване на услуги и направления за предпочетен
номер **** и сума в размер на 45,99 лева - плати с Теленор към предпочетен номер ****,
начислени във фактура **********/05.04.2020 година.
за периода 05.04.2020 година - 04.05.2020 година задължение в размер на 27,98 лева с
вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер ****, начислено във фактура
**********/05.05.2020 година.
- сумата от 27, 18 лв. /двадесет и седем лева и осемнадесет стотинки/,
представляваща дължими суми по договор за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy А20е 32GB Dual Coral от 29.06.2019 година към предпочетен номер ****, формирана
както следва:
за периода 05.03.2020 година - 04.04.2020 година задължение в размер на 13.59 лева -
вноска за лизинг към предпочетен номер ****, начислено във фактура
**********/05.04.2020 година.
за периода 05.04.2020 година - 04.05.2020 година задължение в размер на 13.59 лева -
вноска за лизинг към предпочетен номер ****, начислено във фактура
**********/05.05.2020година.
- сума от 163,08 лева /сто шестдесет и три лева и осем стотинки/, представляваща
задължения за вноски по договор за лизинг от 29.06.2019 година на мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Coral за предпочетен номер ****, което задължение е
възникнало в отчетен период 05.06.2020 година - 04.07.2020 година, посочен във фактура
**********/ 05.07.2020 година;
-ВЕДНО със законната лихва върху сумата от 417, 98 лева, считано от датата на
подаване на заявлението пред Софийски районен съд /11.02.2022 година/ до окончателното
й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „*****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, район „****, представлявано от ***** чрез пълномощника адв. Л. Г.
Г., със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр.****, бул. „***** против Г. А.
И., с ЕГН **********, с адрес гр. *****, обективно и кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, от ГПК вр. с чл.410 от ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът Г. А. И., с ЕГН **********, с адрес гр. *****
дължи на ищцовото дружество „*****, / предишно наименование „****“/, следните суми, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 602/145.05.2022г.,
постановена по ч.гр.д. № 996/2022 г. по описа на PC Благоевград:
-сума в размер общо на 298,45 лв. /двеста деветдесет и осем лева и четиридесет и пет
стотинки/, представляваща неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги, от
които: сума 12,48 лева, неустойка по договор за номер **** представляваща три месечни
такси; сума 67,47 лева, неустойка по договор за номер *** представляваща три
месечни такси, сума в размер на 21,32 лева, представляваща разликата между
преференциалната цена на устройство ALCATEL 20.03 Black и цената му без сключен
договор за мобилни услуги, сума 99,82 лева, неустойка по договор за номер ****
представляваща три месечни такси и сума в размер на 97,36 лева, представляваща разлика
между цената на устройството без абонамент и преференциалната цена по сключения
договор за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Coral от
29.06.2019 година, ведно със законната лихва върху сумата от 298,45 лева, считано от датата
24
на подаване на заявлението пред Софийски районен съд /11.02.2022 година/ до
окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.77 от ГПК „*****, със седалище и адрес на управление: гр.
****, район „****, представлявано от ***** чрез пълномощника адв. Л. Г. Г., със съдебен
адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр.****, бул. „***** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд Благоевград сумата в размер на 400,00 лева /четиристотин лева/,
представляваща дължима се държавна такса по делото, както и 5, 00 лв. /пет лева/ в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г. А. И., с ЕГН **********, с адрес гр. *****
ДА ЗАПЛАТИ на „*****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, район „****,
представлявано от ***** чрез пълномощника адв. Л. Г. Г., със съдебен адрес и адрес за
призоваване и съобщения: гр.****, бул. „*****, сумата от 224,65 лв. /двеста двадесет и
четири лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща сторени разноски в заповедното
производство съобразно уважена част от исковете и сумата от 528, 00 лв. /петстотин
двадесет и осем лева/, представляваща разноски в исковото производство съобразно
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Благоевград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
25