Решение по дело №7183/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 261082
Дата: 19 август 2021 г. (в сила от 21 април 2022 г.)
Съдия: Калин Стефанов Кунчев
Дело: 20202120107183
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 261082

гр. Бургас, 19.08.2021 год.

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и първа година, с

                                                                                                    Председател: Калин Кунчев

при секретар Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7183 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК: ……………, със седалище и адрес на уп-равление: ………………, против С.И.П., с ЕГН: **********,***.

Ищецът твърди, че в периода от 10.05.2016г. до 29.10.2019г. е предоставил на от-ветника услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода – за обект, находящ се на горния адрес, абонатен № ……………., на стойност 574.45 лв. Твърди също, че е подал заяв-ление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против него, въз основа на което е било образувано ч.гр. дело № 5327/2020г. на РС Бургас. По същото e била из-дадена такава за главницата, ведно със законната лихва от 04.09.2020г. до окончателно-то й изплащане; за сумата 146.98 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 25.02.2018г. до 02.09.2020г., без времето от 13.03. до 13.05.2020г., както и за разноските в размер на 75 лв. Сочи, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при усло-вията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е било указано да предяви иск за вземане-то си. Предвид това моли Съда да постанови решение, с което да бъде признато за уста-новено по отношение на П., че същият му дължи горните суми. Претендира раз-носки.

Ответникът, чрез особения си представител – адв. Г.И., оспорва иско-вете. Излага съображения, че не са налице доказателства за сочената в исковата молба облигационна връзка между страните, както и за извършването на услугите, за които са начислени процесните суми. Евентуално – възразява за погасяване на част от задълже-нията по давност. Иска от Съда да отхвърли претенциите.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ-ство доказателства, намира за установено следното:

По заявление на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД е издадена заповед за из-пълнение по чл.410 от ГПК против С.П. за исковите суми – по ч. гр. дело № 5327/2020г. на РС Бургас, приложено към настоящото.

Същата е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от водене на предявения установителен иск.

Ищцовото дружество е ВиК оператор по смисъла на чл.2 от ЗРВКУ, и като такъв – предоставя ВиК услуги на потребителите, съгласно чл.2 от Наредба4 от 14.09.2004г.

От представените по делото Писмо от Община Бургас /л.70/, Удостоверение за де-кларирани данни /л.71/, Декларация по чл.14 от ЗМДТ /л.72 – л.79/, и Удостоверение за семейно положение /л.85/, се установява, че процесният недвижим имот, находящ се на адрес: ………………., е придобит от ответника и съ-пругата му Й.А.П., в режим на СИО, по силата на правна сделка – покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № …… от ………..г., том ….., рег.№ ….., дело № ………..г. на нотариус О.Ж.. Няма доказателства впоследствие те да са се разпоредили с него. Ето защо, следва да се приеме, че в периода от 10.05.2016г. до 29.10.2019г. П., като собственик на жилището, е имал качеството на потреби-тел на ВиК услуги, доставяни от ищцовото дружество – по смисъла на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба4 от 14.09.2004г., и като такъв е следвало да ги заплаща.

Тук следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.32, ал.1 от СК, разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, а в ал.2 е пред-видено, че те отговарят солидарно за тях, т. е. за цялото задължение, с оглед и бездяло-вия характер на СИО.

От показанията на свидетелката Д.Ш., служител-………….. в ищцово-то дружество, обслужваща района, в който се намира водоснабдяваният обект, се уста-новява, че в периода от 04.01.2018г. до 29.10.2019г. тя е отчитала двата му водомера /за топла и студена вода/ с мобилно устройство, лично или по данни на клиента, а предход-ният отчет е бил направен от нейна колежка на 10.05.2016г.

По делото са представени справки-извлечения от отчетите с мобилно устройство за обекта, с абонатен № ……………, и издадените в периода от 25.01.2018г. до 25.11.2019г. въз основа на тях 15 броя данъчни фактури – на обща стойност 574.45 лв. Същите, няма спор между страните, са надлежно осчетоводени в счетоводството на ищеца, което е ре-довно водено – по тази причина не е допуснато извършване на ССЕ, и съобразно разпо-редбата на чл.182 от ГПК следва да се ценят като доказателство, досежно отразените в тях обстоятелства по предоставянето на ВиК услугите.

При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД дължимите суми за предоставените му услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода за процесния период.

Възражението на ответната страна за изтекла погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД по отношение на част от вземанията – за периода от 10.05.2016г. до 03.09.2017г. /заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено на 04. 09.2020г./, т. е. за 483 дни, е основателно.

Тъй като по делото няма данни каква е стойността на ВиК услугите, предоставени от ищеца на ответника за това време, същата, съобразно разпоредбата на чл.162 от ГПК следва да се определи пропорционално от начислената за периода 10.05.2016г. – 04.01. 2018г. /606 дни/ по данъчна фактура № **********/25.01.2018г. сума – общо 150.29 лв., а именно – 119.79 лв.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че претенцията за главница-та е доказана по основание и до размер от 454.66 лв., в какъвто следва да се уважи, като за разликата над тази сума – до 574.45 лв., искът следва да се отхвърли, поради погася-ване на вземането по давност.

Върху нея се дължи и законната лихва, считано от 04.09.2020г. – датата на подава-не на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончател-ното й изплащане, както и обезщетение за забавено плащане за периода от 25.02.2018г. до 02.09.2020г., без времето от 13.03. до 13.05.2020г., в размер на 118.40 лв. За разлика-та над тази сума – до 146.98 лв., акцесорната претенция за мораторна лихва следва да се отхвърли, поради погасяването на главното задължение по давност.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното и в настоящото производства разноски, съразмерно с уважената част от исковете – общо 79.85 лв. за ДТ и 119.15 лв. за юрисконсултски възнаграждения, 3.97 лв. за СУ и 119.15 лв. – депозит за особения представител.

По изложените съображения, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.И.П., ЕГН: **********,***, че същият дължи на “Во-доснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК: …………, седалище и адрес на управление: ………………., сумата 454.66 лв., представляваща стойност на доставена, отведена и пречистена вода, за периода от 04.09.2017г. до 29.10.2019г., в обект на потребление, находящ се на горния адрес, с абонатен № …………., ведно със за-конната лихва, считано от 04.09.2020г. до окончателното плащане, и сумата 118.40 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 25.02.2018г. до 02.09.2020г., без вре-мето от 13.03. до 13.05.2020г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 5327/2020г. на РС Бургас, като за разликите над тях – до пълните им предявени размери: от 574.45 лв. за главницата /119.79 лв. за времето от 10.05.2016г. до 03.09.2017г./ и от 146.98 лв. за мораторната лихва /за 28.58 лв. – обезщетение за за-бавено плащане върху главницата от 119.79 лв. за периода 25.02.2018г. – 02.09.2020г., без времето от 13.03. до 13.05.2020г./, ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.422, ал.1 от ГПК по-ради погасяване на вземането по давност.

ОСЪЖДА С.И.П. да заплати на “Водоснабдяване и канализа-ция” ЕАД направените в заповедното и настоящото производства разноски общо 202.97 лв. и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 119.15 лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчва-нето му на страните.

                                                                                           Съдия: / п /

Вярно с оригинала: Ж. С.