Р Е
Ш Е Н
И Е № 261082
гр. Бургас, 19.08.2021 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и първа година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретар Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 7183 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, с ЕИК: ……………, със седалище и адрес на уп-равление:
………………, против С.И.П., с ЕГН: **********,***.
Ищецът твърди, че в периода от 10.05.2016г. до 29.10.2019г. е предоставил
на от-ветника услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода – за обект,
находящ се на горния адрес, абонатен № ……………., на стойност 574.45 лв. Твърди
също, че е подал заяв-ление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против него, въз основа на което е било образувано ч.гр. дело № 5327/2020г.
на РС Бургас. По същото e била из-дадена
такава за главницата, ведно със законната лихва от 04.09.2020г. до окончателно-то
й изплащане; за сумата 146.98 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода
от 25.02.2018г. до 02.09.2020г., без времето от 13.03. до 13.05.2020г., както и
за разноските в размер на 75 лв. Сочи, че заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника при усло-вията на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което му е било указано да предяви иск за вземане-то си. Предвид това моли Съда да постанови решение, с което да бъде признато за уста-новено по отношение
на П., че същият му дължи горните суми. Претендира раз-носки.
Ответникът, чрез особения си представител – адв. Г.И., оспорва иско-вете.
Излага съображения, че не са налице доказателства за сочената в исковата молба
облигационна връзка между страните, както и за извършването на услугите, за
които са начислени процесните суми. Евентуално – възразява за погасяване на
част от задълже-нията по давност. Иска от Съда да отхвърли претенциите.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производ-ство доказателства, намира за
установено следното:
По заявление на “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД е издадена заповед за из-пълнение по чл.410 от ГПК против С.П. за исковите суми
– по ч. гр. дело № 5327/2020г. на РС Бургас, приложено към настоящото.
Същата е връчена на ответника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Горното обуславя наличието на правен
интерес у ищеца от водене на предявения установителен иск.
Ищцовото дружество е ВиК оператор по
смисъла на чл.2 от ЗРВКУ, и като такъв – предоставя ВиК услуги на
потребителите, съгласно чл.2 от Наредба № 4
от 14.09.2004г.
От представените по делото Писмо от
Община Бургас /л.70/, Удостоверение за де-кларирани данни /л.71/, Декларация по
чл.14 от ЗМДТ /л.72 – л.79/, и Удостоверение за семейно положение /л.85/, се
установява, че процесният недвижим имот, находящ се на адрес: ………………., е придобит от ответника
и съ-пругата му Й.А.П., в режим на СИО, по силата на правна сделка –
покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № …… от ………..г., том ….., рег.№ ….., дело № ………..г. на нотариус О.Ж.. Няма доказателства впоследствие
те да са се разпоредили с него. Ето защо, следва да се приеме, че в периода от 10.05.2016г. до 29.10.2019г. П., като собственик на жилището, е имал качеството на потреби-тел
на ВиК услуги, доставяни от ищцовото дружество – по смисъла на чл.3, ал.1, т.2
от Наредба № 4 от 14.09.2004г., и като такъв е следвало да ги
заплаща.
Тук следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл.32, ал.1 от СК, разходите за задоволяване на нужди
на семейството се поемат от двамата съпрузи, а в ал.2 е пред-видено, че те отговарят
солидарно за тях, т. е. за цялото задължение, с оглед и бездяло-вия характер на
СИО.
От показанията на свидетелката Д.Ш., служител-…………..
в ищцово-то дружество, обслужваща района, в който се намира водоснабдяваният
обект, се уста-новява, че в периода от 04.01.2018г. до 29.10.2019г. тя е отчитала двата му водомера /за топла и студена вода/ с мобилно
устройство, лично или по данни на клиента, а предход-ният отчет е бил направен
от нейна колежка на 10.05.2016г.
По делото са представени справки-извлечения от отчетите с мобилно устройство
за обекта, с абонатен № ……………, и издадените в периода от 25.01.2018г. до 25.11.2019г.
въз основа на тях 15 броя данъчни фактури – на обща стойност 574.45 лв. Същите,
няма спор между страните, са надлежно осчетоводени в счетоводството на ищеца, което
е ре-довно водено – по тази причина не е допуснато извършване на ССЕ, и
съобразно разпо-редбата на чл.182 от ГПК следва да се ценят като доказателство,
досежно отразените в тях обстоятелства по предоставянето на ВиК услугите.
При негова доказателствена тежест, ответникът не е
ангажирал доказателства да е заплатил на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД дължимите
суми за предоставените му услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода
за процесния период.
Възражението на
ответната страна за изтекла погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД по
отношение на част от вземанията – за периода от 10.05.2016г. до 03.09.2017г. /заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено на 04. 09.2020г./,
т. е. за 483 дни, е основателно.
Тъй като по делото
няма данни каква е стойността на ВиК услугите, предоставени от ищеца на
ответника за това време, същата, съобразно разпоредбата на чл.162 от ГПК следва
да се определи пропорционално от начислената за периода 10.05.2016г. – 04.01. 2018г.
/606 дни/ по данъчна фактура № **********/25.01.2018г. сума – общо 150.29 лв.,
а именно – 119.79 лв.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че
претенцията за главница-та е доказана по основание и до размер от 454.66 лв., в
какъвто следва да се уважи, като за разликата над тази сума – до 574.45 лв., искът следва да се отхвърли, поради погася-ване на вземането по
давност.
Върху нея се дължи и законната лихва, считано от 04.09.2020г. – датата на
подава-не на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до
окончател-ното й изплащане, както и обезщетение за забавено плащане за периода
от 25.02.2018г. до 02.09.2020г., без времето от 13.03. до
13.05.2020г., в размер на 118.40 лв. За разлика-та
над тази сума – до 146.98 лв., акцесорната претенция за мораторна лихва
следва да се отхвърли, поради погасяването на главното задължение по давност.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените в
заповедното и в настоящото производства разноски, съразмерно с уважената част
от исковете – общо 79.85 лв. за ДТ и 119.15 лв. за юрисконсултски
възнаграждения, 3.97 лв. за СУ и 119.15 лв. – депозит за особения представител.
По изложените съображения, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение
на С.И.П., ЕГН:
**********,***, че същият дължи на “Во-доснабдяване и
канализация” ЕАД, с ЕИК: …………, седалище и адрес на управление: ………………., сумата 454.66 лв., представляваща стойност на доставена,
отведена и пречистена вода, за периода от 04.09.2017г. до 29.10.2019г.,
в обект на потребление, находящ се на горния адрес, с абонатен № …………., ведно със за-конната лихва, считано от 04.09.2020г. до окончателното плащане, и сумата 118.40 лв. – обезщетение за забавено плащане
за периода от 25.02.2018г. до 02.09.2020г., без вре-мето от 13.03. до 13.05.2020г., за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 5327/2020г. на РС Бургас, като за разликите над тях – до пълните им предявени размери: от 574.45 лв. за
главницата /119.79 лв. за времето от 10.05.2016г. до 03.09.2017г./ и от 146.98 лв.
за мораторната лихва
/за 28.58 лв. – обезщетение
за за-бавено
плащане върху главницата от
119.79 лв. за периода 25.02.2018г. – 02.09.2020г., без времето от 13.03. до 13.05.2020г./, ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.422, ал.1 от ГПК по-ради погасяване на
вземането по давност.
ОСЪЖДА С.И.П. да заплати на
“Водоснабдяване и канализа-ция” ЕАД направените в заповедното и настоящото
производства разноски общо 202.97 лв.
и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 119.15 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчва-нето му на страните.
Съдия: / п /
Вярно с оригинала: Ж. С.