Определение по дело №123/2018 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 260107
Дата: 20 юни 2023 г.
Съдия: Теменуга Иванова Стоева
Дело: 20183200900123
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №260107

                 гр.Добрич 20.06.2023 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ  закрито заседание на двадесети  юни   

през две хиляди  двадесет и трета                            година в състав:

                                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.СТОЕВА

                                                     

при  секретаря ……………………….............      и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното  от  съдия докладчик Стоева......Т.д.№123

от 2018г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното: 

      Производството е по чл.729 от ТЗ.

      На 21.10.2022 г. по т.д.№123/2018г.по описа на Добрички окръжен съд е представена съставена от синдика на „***“АД,в несъстоятелност,сметка за разпределение ,изготвена на 18.10.2022г.

     Срещу така изготвената сметка за разпределение е постъпило възражение от „Ю. Б.“АД,ЕИК *********,правоприемник на кредитор с прието вземане в производството-„***“АД,със седалище и адрес на управление на дружеството –гр.София,ул.“Околовръстен път“№260,представлявано от изпълнителния директор Д. Ш. и прокуриста М.В. ,чрез пълномощника адв.М.Р. ,САК и адв.З.Ж.,ВАК,със съдебен адрес:***,офис 5-6.

   Възражението е подадено на 02.11.2022г.Сметката е обявен в ТРРЮЛНЦ на 26.10.2022г..Възражението е подадено в четиринадесет дневния срок от обявяването й в ТРРЮЛНЦ-чл.728 във вр.чл.727 от ТЗ.

   Подадено е и възражение от Националната агенция за приходите,с дата 09.11.2022 г.-също подадено в срок.

   От особения представител на длъжника адв.Д.Д.,ДАК е постъпило становище,с което изразява съгласие с подаденото от банката „Ю. Б.“АД,ЕИК ********* възражение,а по отношение на възражението на НАП-предоставя на преценката на съда.

   Съдът ,като се запозна с мотивите на възразилите кредитори,както и със становищата на синдика и кредиторите,подали отговор по възраженията ,намира за установено следното:

   По възражението на „Ю. Б.“АД.

   Възразилият кредитор излага следните аргументи за незаконосъобразност на сметката за разпределение.

    Сметката е съставена въз основа на търг,проведен по реда на чл.717 в-е от ТЗ.За купувач на недвижимия имот от масата по несъстоятелност е обявен единственият явил се наддавач-„***“АД,който е кредитор с прието вземане по чл.722 ,ал.1 т.8 от ТЗ.Кредиторът е частен правоприемник на „ШАБЛЕНСКИ ЕЗЕРА“АД вследствие на извършена цесия.Вземането на праводателя е прието в производството по несъстоятелност,съгласно Определение №186/16.12.2014г.на ОС гр.Т.,като такова по чл.722 ал.1 т.8 ТЗ и е редуцирано по размер до сумата от 4 259 700,83 лв.Вземанията на праводателя на възразилия кредитор са в размер на  10 750 428,02 лв.  и са приети от синдика с привилегия по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ.Списъкът е одобрен от съда с Определение от 23.04.2014г. по описа на ОС гр.Т.,на основание чл.692 от ТЗ.Привилегията произтича от учредена първа по ред договорна ипотека върху продаденото имущество.

   Тъй като възразилият кредитор е от първи ред кредитори,обезпечени с ипотека върху имуществото,предмет на проданта,то кредиторът,комуто е възложен недвижимия имот по реда на чл.717д от ТЗ следва да предвиди с част от пазарната цена да погаси всички вземания на кредиторите от по-горните класове и едва ,когато стигне до своя клас да упражни правото си на прихващане и то като отчете процентното съотношение с останалите кредитори от своя клас.В настоящия случай оферираната сума от  4 310 100 лв. е явно недостатъчна да погаси вземането на банката и останалите кредитори до т.7.Тъй като предложената цена не удовлетворява кредиторите от предходните класове,то обявеният за купувач по реда на чл.717д от ТЗ кредитор няма право да упражнява право на прихващане и въз основа на така подадената оферта не може да се извърши разпределение.

   Синдикът е нарушил реда на разпределение,като не е разпределил на възразилия кредитор полагащите му се парични средства ,съобразно разпоредбата на чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ,не е зачел привилегията му на ипотекарен кредитор,с която е приет в първоначално съставения списък с приети вземания към длъжника.

   Сочи се,че привилегията на кредитора „БАНКА ПИРЕОС“АД произтича от учредена с НА №120,том ІІІ,рег.№5164,дело №453/2008 г.по описа на Нотариус П.П.,рег.№224 при НК,договорна ипотека,която е подновена с вписване вх.рег.№9166/18.04.2018г.,дв.вх.№ 9147/18.04.2018г.,том 8,акт №64 на СВ В..Сумата,постъпила от проданта неправилно е разпределена за удовлетворяване на вземания на кредитори  по чл.722 ал.1 т.3,чл.722 ал.1 т.6 и частично по чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ,а не на кредитора с привилегия по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ,което означава ,че при разпределението синдикът не е съобразил одобрения от съда по несъстоятелността списък с приети вземания,което води до незаконосъобразност на извършеното разпределение.Съставеният от синдика списък на приетите вземания не съответства на списъка на приети вземания по реда на чл.692 от ТЗ.

   Според кредитора сумата от  4 310 100 лв.следва да бъде разпределена на кредитора по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ,за когото да се предвидят 4 241 961 лв. и за кредиторите с привилегия по чл.722 ал.1 т.3 и т.6 -69 038,32 лв.,която е стойността на движимите вещи в имота,които не са обект на обезпечението.

   На следващо място синдикът е разпределил сумата от 431 000,30лв. на основание „Допълнително възнаграждение на синдика“.Решението на общото събрание на кредиторите,с което е предвидено правото на синдика да получи тази сума като възнаграждение е отменено с влязло в сила Определение  от 26.08.2019г. по ч.т.д. №391/2018г.на Окръжен съд гр.Добрич,с което по реда на чл.679 от ТЗ  е отменено решение на събранието на кредиторите на дружеството от 18.12.2018г.,с което е гласувано допълнителното възнаграждение на синдика.

   Неправилно е определено съотношението при разпределение на суми между кредитори по чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ.

    Погрешно синдикът е посочил ,че размерът на вземането на възразилия кредитор е  6 355 656,60 лв.,а в действителност приетите вземания на праводателя на кредитора са в размер на 10 750 428,02 лв.Частично е погасена сумата от 4 259 700,83 лв.,разпределена в полза на „БАНКА ПИРЕОС“АД по изп.д.№884/2013г.-на ЧСИ Н.Н..С нея са погасени разноски и част от главницата,като остават непогасени  9 700 968,50лв.

   С тези мотиви се настоява за отмяна на съставената сметка за разпределение.

    По постъпилото възражение е депозирано становище от „***“АД,в което се излага следното:

   Счита се,че като неучастващ в търга възразилият кредитор няма право на възражение срещу изготвената сметка за разпределение.

   Това становище съдът не споделя ,предвид разпоредбата на чл.728 от ТЗ,който предоставя право на жалба срещу изготвената сметка за разпределение на всеки кредитор.Или налице е активна легитимация на подалия възражението кредитор да оспори сметката.

   Излагат се и следните съображения:

   Всеки кредитор с прието вземане,какъвто е дружеството,обявено за купувач на имота има право  да поиска да му бъде възложен по реда на чл.717д от ТЗ недвижимия имот срещу прихващане със вземането му.Според този кредитор банката се домогва да промени статута на приетото в списъка с приети вземания свое вземане,като го представя като привилегировано.Списъкът,одобрен от съда по чл.692 от ТЗ не съдържа привилегия на вземането на банката,не е имало и заведен иск по чл.694 от ТЗ за промяна в статута на вземането,поради което е недопустимо то да бъде третирано като обезпечено с ипотека,която не е посочена в списъка с приети от синдика вземания.

   Не се спори,че неправилно в разпределението е включена сумата от 431 000 лв.-дължимо възнаграждение на синдика,което е било прието на отменено общо събрание на кредиторите на дружеството и тази сума не подлежи на разпределяне в поредността и с основанието ,което е посочено в сметката за разпределение.

   Постъпило е  становище от 19.01.2023г. на синдика на дружеството,с което той счита за неоснователно възражението на кредитора,по следните съображения:

   Счита се,че по смисъла на чл.717д ал.2 от ТЗ кредиторът „***“АД ,като кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност има право да претендира прихващане на вземането си .

   Вземането на „Ю. Б.“АД не е описано в списъка на приетите вземания като обезпечено,т.е.съгласно списъка възразилият кредитор е необезпечен.

   За удовлетворяване на вземането на банката е проведена публична продан с възлагане на недвижим имот,който е собственост на ипотекарния длъжник „ШАБЛЕНСКИ ЕЗЕРА“АД,поради което това дружество се е суброгирало в правата на „***“АД,като  за общо заплатеното то се ползва от привилегиите и обезпеченията,акцесорни на дълга.В производството по  т.д.№53/2014г.на ОС гр.Т. е установено с влязло в сила Определение №57/15.12.2014г.по ч.т.д.№110/2014г.на ТОС,че е налице законно суброгиране в правата на банката  на ипотекарния длъжник „ШАБЛЕНСКИ ЕЗЕРА“АД платил чрез възлагане на свой собствен недвижим имот сумата от 4 259 700,83лв.По тези причини дружеството се ползва с всички обезпечения и привилегии ,учредени в полза на банката.След сключването на договора за цесия между „ШАБЛЕНСКИ ЕЗЕРА“АД и „***“АД на 17.08.2017г. приобретателят на вземането придобива правата на цедента.

   При извършване на разпределението  синдикът следва да съобрази извършената суброгация и да намали размера на вземането на праводателя на възразилия кредитор със сумата,която е заплатена чрез извършеното възлагане.

   Тъй като според синдика вземането на банката е прието като необезпечено ,то и последващите му приобретатели са необезпечени кредитори,от един и същи клас.

    Искането за отмяна на проданта е счетено за недопустимо,на основание чл.717з ал.3 от ТЗ.

    Синдикът признава,че сумата от 431 000 лв.следва да бъде преразпределена между кредиторите с право на разпределение по чл.722 ал.1 т.6-8.

    С допълнително становище вх.№260094/20.01.2023г. „Ю. Б.“АД  оспорва фактическите и правни твърдения на синдика.

   Постъпило  е и възражение от „***“АД вх.№260104/23.01.2023г.,с което се оспорва становището на банката-стр.4910 по делото.

   По възражението на НАП гр.София.

   Във възражението се излага следното:

   В списъка на приетите вземания към длъжника за НАП е предвидена сумата в размер на 202 883,34лв. под условие,изразяващо се във влизане в сила на РА№МД-РА-005/05.06.2013г.На основание чл.725 ал.1 от ТЗ синдикът е следвало да включи в разпределението сумата от 215 280,29лв.По делото са представени доказателства за влизане в сила на  посочения ДРА.Счита се,че сумата от 215 280,29лв. следва да бъде включена в разпределението с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.6 от ТЗ.

    Посочват се вземания ,които са възникнали след постановяването на Решение №42/09.07.2013г.по т.д.№53/2013г.по описа на ОС гр.Т.,които не са платени на падежа,съобразно посочените във възражението доказателства в общ размер на 139 899,58лв.

    Така посочените декларации са подадени от „***“АД,в несъстоятелност по реда на ЗДДС,ЗДФЛ и КСО.Подадените декларации представляват признание за неизгодни факти за подписалото ги лице.Като е подало описаните във възражението  Декларации обр.6,дружеството е признало размера на дължимия данък, който следва да внесе в определените от закона срокове.

    Съгласно разпоредбата на чл.721 ал.3 от ТЗ ,не може да бъде отказано включването в сметката за разпределение на вземане по чл.722 ал.1 т.7 от ТЗ,ако задължението е поето със съгласието на синдика  или е признато от него.Разпоредбата на чл.722 ал.1 т.7 от ТЗ създава привилегия за вземанията,възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност спрямо необезпечените вземания,възникнали до датата на същото решение.

   С оглед на изложеното се счита,че преди да се пристъпи към  удовлетворяване на вземания на кредитори по реда на чл.722 ал.1 т.8 и при наличие на вземания с поредност на удовлетворение по реда на чл.722 ал.1 т.7 от ТЗ,синдикът следва да удовлетвори в пълна степен вземанията от предходен ред,след което да пристъпи към частично или пълно удовлетворяване на вземанията от следващите редове.  

    Постъпило е становище вх.№262131/13.12.2022г.на „***“АД по подаденото от НАП възражение срещу изготвената сметка за разпределение,в което се излага следното:

   Възражението по включване на вземането по РА№МД-РА-005/05.06.2013 г.следва да се остави без уважение,тъй като не е приложен самият РА,нито доказателства за влизането му в сила.

   Всички претендирани вземания по силата на Декларация обр.6 са несъществуващи.Видно от месечните отчети на синдика ,както и от приложените към всеки последващ отчет извлечения от банкова сметка ,*** ,че НАП претендира за получаване на суми платени на падежа.

    Синдикът изразява следното становище по възражението на НАП.

    Възражението е счетено за неоснователно и недоказано.

    По възражението ,че синдикът не е включил в Частична сметка за разпределение №1 сумата от 215 280,29лв. се счита,че доколкото по делото няма данни посоченият ревизионен акт да е надлежно връчен и да е влязъл в сила,то няма доказателства за сбъдване на отлагателното условие,под което вземането на НАП е включено в сметката за разпределение.Поради недоказаност на възражението то не е включено в сметката за разпределение.

   По възражението,че синдикът не е включил в сметката за разпределение сумата от 139 899,58лв.-вземания,възникнали след постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност,неплатени на падежа синдикът е категоричен,че такива вземания няма.Всички текущо дължими задължения за данъци и държавни такси са заплатени на падежа,за което синдикът представя доказателства.Според константната съдебна практика НАП няма право да претендира вземане върху платени на падежа данъци и осигурителни вноски,претендирани само по силата на свое собствено решение да отнесе тези плащания по свой избор към предишни по-стари,неизвестни по делото за несъстоятелност задължения.Синдикът,в качеството на законен представител на длъжника в производството по несъстоятелност няма право да заявява и плаща каквото и да е ,включително и дължими данъци,такси и осигурителни вноски,без изричната санкция на съда.Недопустимо е да се погасяват други задължения с платени суми за текущи плащания.Към становището са представени платежни нареждания за изпълнение на всяко едно задължение,по всяка посочена от НАП Декларация обр.6.НАП незаконосъобразно са отнесли плащанията за погасяване на  по-стари публични задължения,неприето от съда по несъстоятелност или непредявени в производството по несъстоятелност.

   Срещу възражението на НАП и „Ю. Б.“АД е подадено и становище вх.№260126/25.01.2023г. ,подадено от кредитора „Е.“ЕООД,с изразено становище за неоснователност и на двете подадени възражения.

   Със становище от 29.03.2023 г.вх.№260380/29.03.2023г.синдикът на дружеството променя подаденото становище,представено по делото вх.№260083/19.01.2023г.-твърди,че  сумите,които следва да се разпределят в полза на НАП следва да се съобразят с установените по делото факти,доколкото водените в регистъра на НАП задължения не съвпадат с приетите по чл.692 от ТЗ вземания на НАП.Това налага цялостна промяна на сметката за разпределение,която ще доведе до преразпределение на сумата за погасяване на вземанията на всички кредитори,което налага промяна на сметката.

   При така установените обстоятелства съдът намира за установено от правна страна следното:

  Частична сметка за разпределение е изготвена,вследствие на осъществена продажба по реда на чл.717д от ТЗ,като  единственият явил се наддавач за недвижимия имот от масата по несъстоятелността е дружеството „***“,което е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност и е посочило цена 4 310 100 лв.

   На основание чл.717в ал.4 от ТЗ синдикът е обявил за купувач дружеството за предложената цена-Протокол от  03.10.2022г.

   В съставената сметка за разпределение е посочено,че приетият размер на вземанията на това дружество е в размер на 4 259 700,83лв.,като след разпределението с обявената продажна цена се прихваща сумата от 803 283,79лв.,приспада се внесения депозит от 410 003 лв. и се определя дължимата за довнасяне от спечелилия търга наддавач в размер на 3 096 813,21лв.за удовлетворяване на посочените в списъка кредитори,съразмерно на процента на вземането им ,установено от синдика ,според съставените по делото списъци с приети вземания.

   В сметката за разпределение са предвидени на първо място 15  000 лв.-разноски,предплатени в производството по несъстоятелност от „Е. „ЕООД,съобразно разпоредбата на чл.632а от ТЗ.

  На следващо място са предвидени за изплащане 431 000,30лв.-допълнително възнаграждение на синдика.

   След това е предвидено удовлетворение на кредитори по чл.722 ал.1 т.6-вземане на НАП,чл.722 ал.1 т.8,в който ред синдикът е предвидил да се удовлетворят вземанията на НАП,“Ю. Б.“АД,“*** „АД и останалите посочени в сметката за разпределение кредитори.

   Съдът намира,че неправилно в сметката за разпределение е включено за удовлетворяване вземане на синдика за сумата от 431 000,30лв.Решението за определяне на допълнително възнаграждение на синдика на дружеството в размер на  10 % от стойността на всяка поетапно осребрена маса е взето на събрание на кредиторите на 18.12.2018г.С Определение№389/26.08.2019г.по ч.т.д.№991/2018г.на ДОС са отменени решенията ,които са взети на проведеното на 18.12.2018г. събрание на кредиторите на дружеството.Определението е влязло в сила.

  От това следва извода,че сумата от 431 000,30лв.не се дължи на синдика и следва да послужи за удовлетворение на останалите кредитори,съобразно реда за удовлетворяването им по чл.722 от ТЗ.

   Спорът по подаденото от „Ю. Б.“АД възражение срещу сметката за разпределение е, какъв е характера на приетото вземане на праводателя на възразилия кредитор „БАНКА ПИРЕОС“АД-обезпечено ли е то с договорна ипотека или е необезпечено вземане.

   В списъка ,съставен на 15.01.2014г. по т.д.№53/2013г.по описа на Окръжен съд гр.Т. вземането на банката е вписано с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ и е в общ размер на 10 750 428,02 лв.,в т.ч.главница от  6 913 859,05лв.,произтичащо от сключен Договор за кредит №476/2008г.Списъкът е одобрен с Определение №41/23.04.2014г.по т.д.№53/2013г.по описа на ТОС..

   С възражението са представени като доказателства  за учредяване на договорна ипотека  от длъжника по делото „***“АД в полза на банка „ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“АД върху недвижим имот,находящ се в гр.В. ,местност „Кемер дере“,ул.“Мир“,представляващ дворно място с площ 14 468 кв.м,УПИ ХV -529,в кв.31 по плана на местност „Сотира“ за обезпечаване на задълженията по Договор за кредит №476/30.04.2008г.-НА №120 том ІІІ,рег.№5164,дело №453/2008 г.-Нотариус П.П.,рег.№348 при НК,съставен на 16.06.2008г.

   Съдът намира,че включването на вземането в списъка с приети вземания по чл.685 от ТЗ с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ без каквото и да е съмнение  указва ,че то е прието от синдика като обезпечено вземане,независимо от това,че не е посочен вида на обезпечението-договорна ипотека.Като основание за приемането на вземането по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ е посочен именно Договор за кредит №476/2008 г.,вземането по който е обезпечено със сключения договор за учредяване на ипотека върху имота,предмет на осребряване.

      Или схващането на синдика по делото,че вземането не е обезпечено не съответства на приетия списък по чл.685 от ТЗ.В сметката за разпределение вземането неправилно е предвидено за удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ,а следва да се удовлетвори по реда на чл.722 ал.1 т.1.

      В приложения по делото Договор за продажба на вземане е видно,      че „ШАБЛЕНСКИ ЕЗЕРА“АД прехвърля на „***“АД вземане в размер на 5 486 047,83 лв.,произтичащо от суброгирането на цедента в правата на „***“АД,което е безспорно по силата на влязъл в сила съдебен акт и е платимо по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ.

    С Определение №56 от 15.12.2014г.по ч.т.д.№109/2014г.на ТОС е прието,че ипотекираният от „ШАБЛЕНСКИ ЕЗЕРА“ недвижим имот е послужил за удовлетворение на банката  по изп.д.№884/2013г.на ЧСИ Н.Н. .Съгласно правилото на чл.174 пр.първо от ЗЗД ипотеката  обезпечава вземането да размера на сумата,за която е извършено вписването-4 259 700лв.За вземането в размер на продажната цена ищецът се суброгира в правата на кредитора/банката/ ,като за общо платеното се ползва от привилегиите и обезпеченията,акцесорни на дълга.В производството по възражението по ч.т.д.№109/2014г. на ТОС е намален размера на приетото от синдика вземане –до 4 259 700лв.,като в диспозитива не е указано дали вземането следва да се приеме като обезпечено,макар от мотивите да става ясно ,че съдът го възприема като такова.

   В списък с приети вземания ,съставен от синдика на 13.10.2014г. вземането е прието  по чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ,в редуцирания от съда по възражението размер.

    По делото няма доказателства заинтерсованият кредитор „ШАБЛЕНСКИ ЕЗЕРА“да е поискал промяна в поредността на удовлетворяването си ,поради което съставения списък с посочената поредност е стабилизиран.Макар в договора за цесия да е упоменато ,че вземането е с поредност на удовлетворение по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ това не отговаря на действителното положение и  при извършеното прехвърляне на вземане „*** „АД е придобил вземане с поредност на удовлетворение по чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ,както правилно синдикът го е включил в сметката за разпределение.

   Неоснователно е възражението на банката ,в смисъл,че наддавачът „***“АД не е бил в правото си да наддава на обявения търг.Съгласно разпоредбата на чл.717д от ТЗ за купувач може да бъде обявен или кредитор с прието вземане,какъвто е обявеният за купувач наддавач на търга или кредитор с права по чл.717н.

   При изготвяне на следващата сметка за разпределение синдикът следва да има предвид факта,установен от доказателствата по делото,че банката е обезпечен кредитор по силата на учредената договорна ипотека върху недвижимия имот,който е предмет на осребряване и да предвиди ред за удовлетворение на този кредитор по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ като проследи как дългът досежно главницата по договора за кредит е променил във времето своя размер.Пред съда при следващо разглеждане на правилността на разпределението следва да се представи справка за размера на приетото вземане на банката ,от която да е видно какъв е актуалния размер на главницата и лихвите към момента на съставяне на частичната сметка за разпределение и процентното съотношение на този размер към общия размер на приетите вземания в производството по несъстоятелност.

   По подаденото от НАП гр.София възражение съдът намира,че то е основателно.

   При съставяне на сметката за разпределение синдикът следва да установи влязъл ли е в законна сила Ревизионен акт №МД-РА-005/05.06.2013г.,съгласно изготвения по делото списък с приети вземания от 05.02.2014г. и ако е влязъл в законна сила да включи вземането в сметката за разпределение.Съгласно чл.725 ал.1 от ТЗ вземане под отлагателно условие се включва в първоначалното разпределение като оспорено вземане.За него се заделя съответната сума от разпределението.При окончателното  разпределение това вземане се изключва,ако до този момент условието не се е сбъднало.

   Що се отнася до текущите задължения на дружеството ,които се претендират като незаплатени в подаденото от НАП възражение,следва да се съобрази кои вземания са включени в списъците с приети вземания по делото,като не се взема предвид отнасянето на заплатените текущи данъчни задължения от страна на НАП към по-стари задължения на длъжника.

    С тези мотиви съдът следва да отмени съставената частична сметка за разпределение,съставена на 18.10.2022г.и да изготви нова сметка за разпределение.

    Водим от изложеното Окръжният съд,

              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

   НЕ ОДОБРЯВА съставената на 18.10.2022г.от синдика на „***“АД в производство по несъстоятелност по т.д.№123/2018г.по описа на Добрички окръжен съд Частична сметка за разпределение №1,представена в канцеларията на ДОС на 21.10.2022г.

   УКАЗВА на синдика да състави нова сметка за разпределение,като има предвид следните указания:

1.Вземането на  „Ю. Б.“АД,ЕИК *********,правоприемник на кредитор с прието вземане в производството-„***“АД,със седалище и адрес на управление на дружеството –гр.София,ул.“Околовръстен път“№260,представлявано от изпълнителния директор Д. Шумаров и прокуриста М.В. да се включи в сметката за разпределение с поредност на удовлетворение по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ,като се съобрази актуалния размер на главницата,след извършените частични погашения и се представи справка за размера на задължението на кредитора към датата на съставяне на сметката за разпределение.

2.Вземането на НАП гр.София за сумата от 215 280,29 лв.да се включи в сметката за разпределение,след като синдикът установи влязъл ли е в сила ДРА №МД-РА-005/05.06.2013г.,а що се отнася до останалите приети вземания на НАП ,те да се удовлетворят съобразно поредността на удовлетворение по представените списъци за приети вземания към длъжника в производството по несъстоятелност,като се състави справка за размера на вземанията към момента на изготвяне на сметката за разпределение.

3.Да се изключи от сметката за разпределение сумата от  431 000,30лв.-допълнително възнаграждение на синдика в производството,като тя се разпредели между кредиторите съобразно поредността на вземанията им и процентното съотношение на тези вземания в общия размер на приетите от синдика на дружеството вземания в производството.

   Настоящото определение подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.В. в едноседмичен срок от обявяването му в ТРРЮЛНЦ от лицата по чл.729 ал.3 от ТЗ.

 

 

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: