РЕШЕНИЕ
№ 1718
гр. Бургас, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20212120106197 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от В. П. П., ЕГН **********, с адрес
гр. Б, ***, чрез адв. К.Я.-АК Бургас, със съдебен адрес: гр. Б., ***, против З. П. Н. с ЕГН
**********, с адрес гр. Б., ***, чрез адв. Д.П., със съдебен адрес гр. Б., ***, с който се иска
да бъде допуснат до делба недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.651.194.6.7 по КК и КР на гр. Бургас, с адрес на имота гр. Б., ***, като
самостоятелният обект се намира в сграда № 6, разположена в поземлен имот с
идентификатор 07079.651.194, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, с площ 40 кв.м., състоящ се от стая, кухня, баня-тоалетна и коридор, ведно с
прилежащи части: избено помещение с площ от 2.06 кв. м. и 0.338 % идеални части от
общите части на сградата.
Твърди се, че ищецът е собственик на 5/6 идеални части от недвижимия имот на
основание дарение от неговата баба Е.С. Н. и неговата майка В.П.П., които са му дарили
притежаваните от тях идеални части. Ищецът твърди още, че имотът е придобит на
04.09.1987 г. от баба му Е.Н. и дядо му П.Н. чрез покупко-продажба по време на брака им,
като дядото е починал на ***г. и е оставил като наследници своята съпруга и двете си
дъщери. Е.Н. е починала на ***г. Счита, че ответницата е собственик на 1/6 идеална част от
недвижимия имот на основание наследство от нейния баща П.Н.. Моли да бъде допусната
делба на имота при квоти: 5/6 за ищеца и 1/6 за ответницата.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответницата, с който е
предявен насрещен иск против ищеца, с искане да бъде отменено извършеното дарение, с
което наследодателката Е.Н. е дарила притежаваните от нея 4/6 ид. ч. от процесния имот на
1
своя внук В.П. и да се възстанови запазената част на ответницата в размер на 4/18 ид.ч. от
целия имот. Твърди се, че Е.Н. се е разпоредила в полза на своя внук - настоящ ищец, с
цялата си собственост в размер на 4/6 идеални части от процесния имот, с което е нарушила
запазената за ответницата част от наследството. Тъй като Е.Н. е оставила две деца
наследници по закон - ответницата и В.П.П. (*** на ищеца), запазената част, конкретно за
ответницата, е 1/3 от 4/6 ид. ч. от наследството на майка й. С оглед на това моли да бъде
допусната делба при квоти 11/18 ид.ч. за ищеца, формирани като сбор от дарената от
неговата майка 1/6, равняваща се на 3/18 и 7/18 оставащи след възстановяване на запазената
част и 7/18 за ответницата, формирани от сбора на придобитата по наследство 1/6 ид.ч.,
равняваща се на 3/18 ид.ч. и 4/18 ид. ч., представляващи възстановената и запазена част от
наследството на майка й.
Твърди се още, че имотът се ползва само от ищеца и ответницата няма достъп до
него. Размерът на процесния имот не позволява съвместно ползване, което да се разпредели
между съсобствениците и поради това на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, счита, че следва
да и се присъди обезщетение в размер на част, съответстваща на дела й, от стойността на
средния пазарен наем, който възлиза в размер на 80 лева месечно от влизане в сила на
решението по допускане на делбата.
Претендира обезщетение и на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за лишено право на
ползване за периода от връчване на отговора на исковата молба до приключване на първа
фаза на делбата с влязло в сила решение.
В законоустановения срок е постъпил отговор от П., с който предявения насрещен
иск се оспорва. Счита, че ответницата неоснователно твърди, че има право да иска
възстановяване на запазена част по реда на чл. 29 от ЗН, тъй като, за да е основателен иска
за възстановяване на запазена част е необходимо ответницата да е приела наследството по
опис, което тя не е направила. Срокът за приемане на наследството е три месеца от момента
на узнаване, че наследството е открито, като този срок е преклузивен. Твърди, че
ответницата е узнала, още когато майка й е починала. Оспорва и претенцията на ответницата
по чл. 344, ал. 2 от ГПК. Твърди, че не е вярно твърдението, че ответницата няма достъп до
имота, както и не е вярно, че имотът се ползва от ищеца, тъй като той не живее и не ползва
имота, той работи и живее от години в чужбина. Ответницата има възможност да ползва
имота и никой не я е лишавал от възможността да ползва имота. Оспорва размер на
претендираното обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС. С тези мотиви счита претенциите за
неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.
БРС е сезиран с искове с правно основание чл. 34 от ЗС и насрещен иск по чл. 30 от
ЗН, които са допустими.
Направено е искането от ответника с правно основание чл.344, ал.2 ГПК.
Претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС касае втората фаза на производството по делба, а
не фазата по допускането й.
Бургаският районен съд като взе предвид събраните по делото доказателства и като
2
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Установи се по делото, че процесният имот е придобит в режим на съпружеска
имуществена собственост от П.П.Н. и Е.С. Н. с договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавните имоти. След смъртта на П.П.Н., починал на ***г.,
видно от представеното удостоверение за наследници от 18.04.2017г. по силата на
разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал.1 от Закона за наследството, притежаваната от него ½
ид. ч. от делбения имот се поделя по равно между преживялата съпруга Е.С. Н. и неговите
деца З. П. Н. - ответник по делото и В.П.П. – майка на ищеца. Следователно към 1993г.
наследодателката Е.С. Н. е притежавала 4/6 ид. ч. от делбения имот, в който се включва ½
ид. ч. от имота, който е придобит в СИО и 1/6 ид. ч. придобита по наследяване от починалия
съпруг. Към 1993г. притежатели в равни части на останалите 2/6 ид. ч. от имота са З. П. Н. -
ответник по делото и В.П.П. – майка на ищеца. Не е спорно по делото, че през 2017г. В.П.П.
и Е.С.Н. са се разпоредили с притежаваните от тях 5/6 ид. ч. от делбения имот, като са ги
дарили на ищеца и техен син и внук В. П. П., за което е представен на лист 6 от делото и
нотариален акт за дарение номер 94/2017г. Установи се също така, че към датата на
откриване на наследството на Е.С.Н. - 01.11.2017г., наследници на същата, на основание чл.
5, ал. 1 от ЗН, са двете й дъщери: В.П.П. и З. П. Н. - ответник по делото.
При така установените факти по делото, съдът намира, че следва на първо място да
разгледа предявеният от съделителката З. П. Н. насрещен иск за намаляване на дарственото
разпореждане, извършено по силата на нотариален акт за дарение № **, т.*, рег. № ****, д.
№ **/***г. на нотариус А.Д., тъй при основателност на така предявеният иск, това ще е от
значение за квотите, при които следва да се извърши делбата.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН и съдът намира същия
за допустим, тъй като е законопредвидена възможността за предявяването му в делбеното
производство. Съгласно цитираната разпоредба, наследник с право на запазена част, който
не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска
намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като
прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
Както вече беше казано, ищцата по този насрещен иск З. П. Н. има качеството на наследник
на починалата на ***г. Е.С.Н., като запазената й част от наследството е 1/3 – чл. 29, ал. 1 от
ЗН.
По делото не се твърди и не се представят доказателства, наследодателката Е.С.Н. да
е притежавала друго имущество, освен притежаваните от нея 4/6 ид. ч. от делбения имот, с
които се е разпоредила. Предвид на което и с оглед на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 и
чл. 29, ал.1 от ЗН е основателно твърдението на съделителката З. П. Н., че извършеното от
наследодателката дарение накърнява нейната запазена част от наследството, защото същата
се е разпоредила с цялото си имущество, а следвало да осигури имущество за наследниците
в размер на 2/3, тъй като се касае за хипотезата на оставени две деца. Т. е. наследодателката
е имала възможност да се разпореди само с 1/3 част от притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от
3
делбения имот. Останалите 2/3 от 4/6 ид. ч. от делбения имот са запазена част на децата й
В.П.П. /1/3/ и З. П. Н. /1/3/. В случая претенцията е предявена само от З.Н. като запазената й
част се равнява на 1/3 от 4/6 ид. ч. от делбения имот, което съставлява 4/18 ид.ч. от
наследството на майка й Е.С.Н..
Не се спори между страните, че апартаментът /4/6 ид.части/, обект на разпореждане
от наследодателката Е.С.Н., е единственото нейно имущество към момента на откриване на
наследството, така че разпореждането изчерпва наследството.
Основен спор по делото е необходимо ли е наследникът, чиято запазена част е
накърнена, да е приел наследството по опис, когато упражнява това право спрямо лица,
които не са наследници по закон. Въпросът за изискването на чл. 30, ал. 2 ЗН за приемане на
наследството по опис е разрешен в Тълкувателно решение № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, т.
4, според което изискването за приемане на наследството по опис е предпоставка за
реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо
заветник или надарен, който не е призован към наследяване, т.е. изискването не е
приложимо за универсално завещателно разпореждане. В решение № 28 от 21.02.2014 г. по
гр. д. № № 825/2012 г. на II г. о. е прието, че нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН не намира
приложение в случаите, в които чрез извършване на един дарствен акт в полза на един
надарен, наследодателят е изчерпал цялото наследство; хипотезата е аналогична на тази на
разпореждане с универсално завещание - и в този случай липсват свободни имущества, от
които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН биха могли да получат онова, което съставлява тяхна
запазена част от наследството и при предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН не се образува
наследствена маса по чл. 31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробта по чл. 29 ЗН,
съставляваща размера на запазената част. /Решение № 55 от 26.04.2016 г. на ВКС по гр. д. №
6020/2015 г., II г. о., ГК/
Горното разрешение следва да се приложи и за настоящия спор, който се развива при
същата фактическа обстановка. След като е установено, че наследодателката се е
разпоредила в полза на В. П. П. с единственото си имущество, то това е равнозначно на
универсално разпореждане, за което няма да е приложимо изискването на чл. 30, ал. 2 ЗН за
приемане на наследството по опис. З. П. Н. е наследник с право на запазена част, чийто
размер съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН е 1/3. Възстановяването на запазената част следва да се
извърши без съставяне на наследствена маса по чл. 31 ЗН, направо в дроб, равняваща се на
запазената част. С оглед на изложеното предявеният иск по чл. 30, ал. 1 ЗН е основателен и
следва да бъде уважен като се намали извършеното дарение с 1/3, което се равнява на 4/18
ид.ч. от делбения имот, колкото е размера на запазената част и тя да се възстанови на З. П.
Н.. Претенцията е основателна и следва да бъде уважена.
С оглед констатираната основателност на претенцията по чл. 30, ал.1 от ЗН, ищецът
се легитимира като собственик само на дарените от баба му 8/18 ид. ч. и от майка му 3/18
ид.ч. от делбения имот или ищецът се легитимира като собственик на 11/18 ид. ч. от
делбения имот. Ответницата се легитимира като собственик на останалите 7/18 ид. ч. от
имота, които е придобила, както следва 1/6 ид.ч. /3/18 ид.ч./ от имота по наследяване от своя
4
баща П.П.Н. и 4/18 ид.ч. представляващи възстановената и запазена част от наследството на
майка й, съобразно уважената претенция по чл. 30 от ЗН. При така посочените квоти и
следва да се допусне делбата на процесния имот.
По искането на ответницата с правно основание чл.344, ал.2 от ГПК:
Според тази разпоредба в решението по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници не
използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях
постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване
на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Съдът
разглежда не претенция по сметки, а такава, свързана с определяне кой ще ползва имота
през време на съдебния спор. Искането по чл.344, ал.2 ГПК касае период напред във
времето, считано от влизане на определението в сила. В конкретния случай е безспорно, че
жилището не се ползва нито от ищеца, нито от ответницата. Ищецът не претендира
ползването на имота по време на делбата, като от ангажираните гласни доказателства –
показанията на свид. П. и свид. С. не може да се направи извод, че същият понастоящем го
ползва. Напротив, установява се че ищецът от 11-12 години живее в чужбина. Свид. С. – ***
е категорична в показанията си, че никой не идва и не ползва имота.
Искане за ползването на имота по време на делбата, респ. за присъждане обезщетение
за лишаване от правото на ползване за апартамента, който се твърди, че се ползва
понастоящем от ищеца е направено само от ответницата. Не се установи по делото, че
ищеца ползва имота, каквото се твърди, че е фактическото положение понастоящем, същият
не прави искане за ползването му, поради което районният съд счита, че по време на
висящността на делбеното производство следва да се постанови, че апартаментът ще се
ползва от ответницата.
С оглед разпоредбата на чл.355 ГПК, в първата фаза на делбеното производство
страните не си дължат разноски, а присъждането им се прави с решението по извършване на
делбата във втора фаза. Ето защо искането на ищеца за присъждане на разноските не следва
да бъде разгледано в това производство /Решение № 3/06.02.2012г. по дело №189/2011г. на
ВКС, ГК, I г.о./.
При този изход на спора по чл. 30 от ЗН ищцата З. П. Н. има право на сторените разноски
за водене на делото за държавна такса – 80 лева и адвокатско възнаграждение - 300 лева
/половината от заплатеното възнаграждение по делото/, които възлизат на 380 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ВЪЗСТАНОВЯВА на З. П. Н. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., *** запазената й част
от наследството на нейната майка Е.С.Н., починала на ***г., като НАМАЛЯВА с 1/3 /една
трета/ част извършеното от нея дарение с нотариален акт № **, т. *, рег. № ****, д. №
**/***г. на нотариус А.Д., в полза на В. П. П., ЕГН **********, с адрес гр. Б, ***, на 4/6
5
ид.части от следния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.651.194.6.7 по кадастралната карта и регистри за гр. Бургас, одобрена
със заповед РД-18-9/30.01.2009г. от изп. директор на АГКК, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 07079.651.194.6.8, 07079.651.194.6.6; под обекта:
07079.651.194.6.4 и над обекта: 07079.651.194.6.10, с адрес на имота гр. Б., ***, като
самостоятелният обект се намира в сграда № 6, разположена в поземлен имот с
идентификатор 07079.651.194, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, с площ 40 кв.м., състоящ се от стая, кухня, баня-тоалетна и коридор, ведно с
прилежащи части: избено помещение с площ от 2.06 кв. м. и 0.338 % идеални части от
общите части на сградата.
ДОПУСКА делба между В. П. П., ЕГН **********, с адрес гр. Б, *** и З. П. Н. с
ЕГН **********, с адрес гр. Б., ***, по отношение на следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.651.194.6.7 по кадастралната карта и
регистри за гр. Бургас, одобрена със заповед РД-18-9/30.01.2009г. от изп. директор на АГКК,
с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 40,00 кв.м., с адрес: гр. Б., *** гр. Б.,
като самостоятелният обект се намира в сграда № 6, разположена в поземлен имот с
идентификатор 07079.651.194, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, с площ 40 кв.м., състоящ се от стая, кухня, баня-тоалетна и коридор, ведно с
прилежащи части: избено помещение с площ от 2.06 кв. м. и 0.338 % идеални части от
общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
07079.651.194.6.8, 07079.651.194.6.6; под обекта: 07079.651.194.6.4 и над обекта:
07079.651.194.6.10, при следните квоти: за В. П. П., ЕГН ********** - 11/18 ид. ч. и за З.
П. Н. с ЕГН ********** - 7/18 ид. ч.
ОСЪЖДА В. П. П., ЕГН **********, с адрес гр. Б, ***, да заплати на З. П. Н. с ЕГН
**********, с адрес гр. Б., *** направените разноски за уважения иск по чл. 30 от ЗН в
размер на 380 лева /триста и осемдесет лева/.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.344, ал.2 ГПК имотът, представляващ апартамент в гр.
Б., *** гр. Б., да се ползва до извършване на делбата от З. П. Н. с ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Бургаския окръжен съд. В частта, с която съдът се е произнесъл по искането с правно
основание чл.344, ал.2 ГПК, решението има характер на определение и подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6