РЕШЕНИЕ

 

Номер 4030                          Година  2018                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                   VІІІ граждански състав

 

На 26.11                                                                                        Година 2018

 

В публично заседание на 29.10.2018 г. в следния състав:

 

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер  3085  по описа за   2018         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявени са иск с правно основание чл.211 от КТ във връзка с чл.203, ал.2 от КТ, и – при условията на евентуалност – иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

            Ищецът “Куултранс” ООД – гр. Пловдив, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 6 900 лева, представляваща невъзстановен от ответника предаден му служебен аванс, заедно със законната лихва върху тази сума, а – при условията на евентуалност, ако съдът отхвърли като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.211 от КТ във връзка с чл.203, ал.2 от КТ – да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 6 900 лева като дадена без основание сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил, заедно със законната лихва върху тази сума, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

            Ответникът Т.Й.Ц. *** оспорва исковете по основание и по размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително ответникът е работил по трудово правоотношение в ищцовото дружество от 28.12.2017 г. като “Т.с.”, като с подадена на 25.01.2018 г. Молба, ответникът е поискал трудовото му правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие на страните, считано от 01.03.2018 г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, а ако ищецът откаже прекратяването на това основание – молбата да се счита за предизвестие по чл.326 от КТ.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключението от 07.06.2018 г. на в.л. по ССЕ М.М., през периода 05.01 – 07.01.2018 г. ответникът е бил командирован в Г., като с РКО от 05.01.2018 г. на ответника е бил предоставен служебен аванс за командировката в размер на 6 900 лева – който РКО е бил надлежно осчетоводен в ищцовото дружество, но до приключване на устните състезания по делото от ответника не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установява да е възстановил получената от ищеца сума за служебен аванс, нито са били представени от ответника при ищеца каквито и да е документи за отчитане на изразходването на получения от Т.Ц. служебен аванс. Действително, както се установява от заключението от 23.10.2018 г . на в. л. по СГЕ М.С., ръкописният текст в посочения РКО от 05.01.2018 г. не е изпълнен от ответника Т.Ц. – но от страна на ответника не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установява, че този РКО за „получил сумата“ не е подписан от него. Нещо повече – самият ответник в молбата си от 18.05.2018 г. за откриване на производство по чл.193 от ГПК по отношение на оспорения РКО заявява, че разпознава трите си имена и подписа си, като изписани от него. Ирелевантно за действителността на оспорения от ответника РКО е обстоятелството, че текстът на същия е изписан от друго лице, след като самият ответник е подписал ордера и не оспорва това обстоятелство – поради което съдът намира, че искането на ответника за признаване на ордера за неистински документ е неоснователно и следва да се остави без уважение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.211 от КТ във връзка с чл.203, ал.2 от КТ се явява доказан по основание и следва да бъде уважен изцяло, заедно със законната лихва от 23.02.2018 г. – датата на подаване на исковата молба.

С оглед изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на общо на 1 256 лева – платени ДТ, депозит за ССЕ и адв. възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Т.Й.Ц., ЕГН **********,***, площад „Съединение“ № 3, ет.3, стая 305, адв. В.С., ДА ЗАПЛАТИ НА “Куултранс” ООД – гр. Пловдив, ЕИК *********, представлявано от У. М. А. Ж., със съдебен адрес:***, А. д. “Д., П. и Б.”, адв. С.П., СУМАТА 6 900 лева, представляваща невъзстановен от ответника предаден му служебен аванс, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, начиная от 23.02.2018 г., до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 256 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА НЕИСТИНСКИ ДОКУМЕНТ НА Разходен касов ордер от 05.01.2018 г., представен в заверен препис на лист 15 от делото И в оригинал на лист 67 от делото.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Павел Павлов

 

            Вярно с оригинала!

РЦ