Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2228
гр.Русе, 31.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на втори
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора ……………………………
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 3023 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от ГПК, а предявените искове са
с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79
ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът “ОТО-3“ ООД–Русе твърдят, че са се снабдили
срещу ответника със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело
№ 1538/2019 г. по описа на РРС за сумата от 1 561,51 лв., с вкл. ДДС,
представляваща цена за доставени стоки, за което били издадени фактури и
стокови разписки за времето 02.06.2016 г.-03.08.2017 г., с обезщетение за забава
за периода 03.06.2016 г.-11.03.2019 г. от 361,92 лв., със законната лихва върху
главницата от 14.03.2019 г.
Сочи се, че
след подаване на заявлението, на 11.04.2019 г., насрещната страна погасила част
от дълга от 1 118,32 лв., за която сума заповедта за изпълнение била
обезсилена.
В срока по
чл.414 от ГПК насрещната страна оспорила остатъка от вземането за цена на доставени
стоки в общ размер на 435,76 лв., с вкл. ДДС, а по пера съответно: по ф-ра № 91088/30.06.2016 г. от
44,18 лв. били погасени
41,83 лв. или остатък от
2,35 лв., по
ф-ра № 91152/02.07.2016 г. за 57, 18 лв., по ф-ра № 91179/04.07.2016
г. за 85,57 лв., по ф-ра №
91196/04.07.2016 г. за 18,84 лв., по ф-ра № 91213/05.07.2016 г. за 59,93 лв.,
по ф-ра № 91266/06.07.2016 г. за 28,91 лв., по ф-ра № 91361/10.07.2016г.
за 131,09 лв., по ф-ра
№ 92391/12.08.16 г. за 38,58 лв. и по ф-ра №
92654/24.08.2016г. за 13,31 лв.Искат
да се признае за установено
по отношение на ответника, че им дължи
присъдената сума по ч.гр.дело № 1538/2019 г. по описа на РРС от 435,76 лв., представляваща цена на доставени
стоки по посочените фактури,
със законната лихва от
14.03.2019 г. и обезщетение за забава във връзка с всички
сделки, визирани в заявлението
по чл.410 от ГПК, на стойност от 361,92 лв. за периода 03.06.2016 г.-11.04.2019 г., а по пера, както е индивидуализирано по исковата молба.Търсят
се разноски за двете производства.
Ответникът
”СТРОЙКОМПЛЕКТ ИНЖЕНЕРИНГ ПТ” ЕООД-Русе оспорват исковете.Признават, че след
образуване на ч.гр.дело № 1538/2019 г. по описа на РРС са извършили плащане към
ищеца в общ размер на 1 118,32 лв., включващо цена на доставени стоки по
визираните в отговора фактури и лихви, определени върху всяка главница от
датата на падежа до 10.04.2019 г.Твърдят, че са погасили цялото задължение по ф-ра № 91088/30.06.2016 г. от 44,18 лв. преди 11.04.2019
г., а по ф-ра № 91179/04.07.2016 г. за 85,57 лв., по ф-ра № 91213/ 05.07.2016 г. за 59,93 лв., по ф-ра № 92391/ 12.08.2016 г. за 38,58 лв. и по ф-ра № 92654/24.08.2016 г. за 13,31 лв.-на 29.08.2016 г.
Оспорват
закупуването и доставката на стоки по ф-ри №№ 91152/02.07.2016 г. за 57,18 лв.,
91196/04.07.2016 г. за 18,84 лв.,
91266/06.07.2016 г. за 28,91 лв. и № 91361/10.07.2016 г. за 131,09 лв.Претендират
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по делото.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 1538/ 2019 г. по описа на РРС, в полза на ищеца
в настоящото производство е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК за сумата от 1 561,51 лв.,
представляваща цена на доставени стоки по 36 бр. фактури, с вкл.ДДС, със
законната лихва от 14.03.2019 г., с обезщетение за забава за периода до
11.03.2019 г. от 361,92 лв. и разноски за производството от 242,32 лв.
В предвидения в закона срок длъжникът направил възражение,
че не дължи изцяло
изпълнение на издадената срещу него
заповед, за което заявителят е
уведомен на 22.04.2019 г.
Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото
дело, е подадена на 20.05.2019 г., като спорната главница е в общ размер на
435,76 лв., а по пера-както е индивидуализирана от ищеца.
Страните нямат
разногласие по въпроса, че след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, на 11.04.2019
г. ответникът е погасил част от дълга от 1 118,32 лв. (л.20-л.23), за
която сума заповедта за изпълнение е обезсилена.Заповедният съд е приел, че от
заявителя се признават плащания само за главници.Изводът се базира на
представената по ч.гр.дело № 1538/2019 г. по описа на РРС искова молба, където
общото вземане по това перо от 1 561,51 лв. е намалено на 435,76 лв.
В
представените в хода на това дело платежни нареждания е видно, че ответникът е
извършил погасявания по конкретни фактури: 90157/02.06.2016 г. (за 54,65 лв.),
91769 (за 59,29 лв.-погрешно втората цифра на фактурата е изписана ”0” вместо
”1”), 92210/06.08.2016 г. (за 38,63 лв.), 92213/06.08.2016 г. ( за 11,70 лв.),
92392/12.08.2016 г. (за 4,32 лв.), 95079/16.11.2016 г. (за 60,38 лв.),
95134/17.11.2016 г. (за 52,24 лв.), 95187/18.11.2016 г. (за 80,64 лв.),
95324/23.11.2016 г. (29,88 лв.), 95456/28.11.2016 г. (за 19 лв.),
95569/01.12.2016 г. (107,93 лв.) и 95598/02.12.2016
г.(за 9,64 лв.) или общо 528,30 лв. (л.21), и №№ 95599/02.12.2016 г. (за 2,38 лв.),
96197/22.12.2016 г. (за 11,04 лв.), 96205/23.12.2016 г. (за 19,20 лв.),
97045/07.02.2017 г. (за 2,17 лв.), 97213/15.02.2017 г. (42,07 лв.),
97221/15.02.2017 г. (за 16,75 лв.), 97924/15.03.2017 г. (за 36,49 лв.),
98825/11.04.2017 г. (13,31 лв.), 200242/31.05.2017 г. (139,99 лв.) и
200286/03.08.2017 г. (за 104,22 лв.) или общо 387,62 лв. от платени 528,30 лв.
В хода на
настоящото дело ответникът е заявил, че след подаване на заявлението по чл.410
от ГПК, е направил престиране и по следните фактури,
независимо, че същите не са били включени в дневниците му за покупки според
заключението на назначената в производството икономическа експертиза:
90878/23.06.2016 г. ( 46,01 лв.), 90920/24.06.2016 г. (за 62,95 лв.),
90961/26.06.2016 г. (за 30,76 лв.) и 91063/29.06.2016 г. (за 20,77 лв.) или
общо 160,49 лв.Тези
счетоводни документи не са описани в платежното нареждане на л.23, но ищецът
също е приел, че вземанията му по тези сделки са платени след завеждане на
заповедното производство.
Преводите за
главници по двете платежни нареждания са за общо 1 056,60 лв., а страните нямат спор, че са
погасени цени за доставени стоки за общо 1 076,41 лв.Така се получава разлика от 19,81 лв.Ищецът
е приел, че тази стойност е включена в третия паричен превод за 61,72 лв.,
независимо, че в документа е записано, че сумата е за лихви.
Доколкото по
това дело ответникът е изразил съгласие, че отношенията им с насрещната страна
трябва да се считат уредени за главниците по описаните по-горе фактури, съдът
приема, че от общия превод, извършен от купувача след подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК, от 1 118,32 лв. за лихви остават 41,91 лв.
В срока по
чл.414 от ГПК длъжникът е оспорил вземането и по фактура № 92394/ 12.08.2016 г.
за 7,51 лв.Главницата е извън предмета на настоящия спор, тъй като ищецът е приел,
че тя е погасена с преводите от 10.04.2019 г.Съдът обаче намира, че при липса
на съгласие между съконтрахентите и по това перо, то
трябва да се приложи правилото на чл.76 ал.1 от ЗЗД.След като купувачът е
заявил, че с третия превод погасява лихви, извън направеното уточнение по настоящото
дело за 19,81 лв., няма как остатъкът от 41,91 лв. да бъде отнесен от кредитора към главниците. Извън
изложеното, видно от документа на л.19, на 29.08.2016 г. ответникът е направил
паричен превод към ищцовото дружество, като в основанието за плащане е заявена
и фактура № 92394/12.08.2016 г. При това положение следва да се приеме, че
отношенията между страните във връзка с тази сделка са били уредени още преди
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.В този смисъл лихва върху главницата
от 7,51 лв. може да се търси само за
времето 13.08.-28.08.2016 г. или дължими се явяват 0,03 лв. (използван
програмен продукт).
По делото няма спор, че страните, че са били в трайни
търговски взаимоотношения, като стоките, включени в данъчни фактури № 91088/30.06.2016 г. (за 44,18 лв.-л.11
от з.д. със стокова разписка към нея-л.39 от з.д.), 91179/04.07.2016 г. ( за
85,57 лв.-л.12. от з.д. със стокова разписка към нея-л.40 от з.д.),
91213/05.07.2016 г. (за 59,93 лв.-л.21 от з.д. със стокова разписка към
нея-л.37 от з.д.), 92391/12.08.2016 г. (за 38,58 лв.-л.14 от з.д. със стокова
разписка на л.41 от з.д.) и № 92654/24.08.2016 г. (за 13,31 лв.-л.15 от з.д.
със стокова разписка на л.38 от з.д.), са били доставени на ответника.Общата
цена по тези покупко-продажби възлиза на 241,57 лв.
Видно от тези
документи, различни лица са получавали доставките от името на ”СТРОЙКОМПЛЕКТ
ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, измежду които и Т.И.по фактура № 92391/12.08.2016 г. (призната от
купувача).Името на последния фигурира в още 6 бр. фактури със стокови разписки
към тях, които не са предмет на този спор, но по които ответникът е извършил
плащане след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.В документите от
02.06.2016 г. за това лице е записано, че получава стоките по пълномощно от 01.01.2002 г.
Твърденията на
ответника са, че е погасил задълженията си по гореизброените сделки на
29.08.2016 г.В тази връзка е представено извлечение от банкова сметка (***.19).Видно
от документа, на нея дата в полза на ”ОТО-3” ООД е била преведена сумата от
253,40 лв.Като основание за плащането са посочени 6 бр. фактури- процесните пет при сборна цена по тях от 241,57 лв. и фактура №
92394/12.08.2016 г. за 7,51 лв. Така общо цената
възлиза на 249,08 лв. или има надплащане от 4,32 лева.
При тези
данни, съдът намира, че към датата на подаване на заявлението, ищецът не е имал
вземане по тези фактури.Купувачът изрично е посочил на 29.08.2016 г. кои свои
задължения погасява, поради което според правилото на чл.76 ал.1 от ЗЗД,
кредиторът не е имал право да отнася плащането към по-стари свои
вземания.Длъжникът е бил в забава по тези сделки до 28.08.2016 г., включително,
както следва: по фактура № 91088/30.06.2016 г.-от 01.07.( за 0,72 лв.), по
фактура № 91179/04.07.2016 г.-от 05.07.( за 1,31 лв.), по фактура № 91213/05.07.2016 г.-от 06.07. (за 0,90 лв.),
по фактура № 92391/12.08.2016 г.-от 13.08. (за 0,17 лв.) и по фактура №
92654/24.08.2016 г.-от 25.08.(за 0,01 лв.).
Ответникът оспорва да са му били доставени
стоките по данъчни фактури №№ 91152/02.07.2016 г. (за 57,18 лв.-л.26 от з.д.
със стокова разписка към нея-л.36), 91196/04.07.2016 г. (за 18,84 лв.-л.26 от
з.д. със стокова разписка към нея-л.34 от з.д.), 91266/06.07.2016 г. (за 28,91 лв.-л.28 от
з.д. със стокова разписка към нея-л.34) и № 91361/10.07.2016 г. (за 131,09
лв.-л.28 от з.д. със стокова разписка към нея-л.33), във всички от които от
името на купувача подпис е поставило лицето Т.И..
Назначеното
по делото вещо лице, след запознаване с представените в производството
доказателства и извършена справка в счетоводствата на страните, се е
произнесло, че всички 36 бр. фактури, включени в заявлението по чл.410 от ГПК,
са били надлежно записани в дневниците за продажбите на ищеца в периода, когато
се е осъществявала съответната сделка. Не така са стояли нещата при насрещната
страна.Фактури №№ 90157/02.06.2016 г. (за 54,65 лв.-подписана от лицето Т.И.) и
91088/30.06.2016 г. (за 44,18 лв.) са били отразени в ДДС дневниците през
м.октомври 2016 г.Останалите издадени фактури от м.юни 2016 г.-№№
90878/23.06.2016 г. (за 46,01 лв.), 90920/24.06.2016 г. (за 62,95 лв.),
90961/26.06.2016 г. (за 30,76 лв.) и № 91063/29.06.2016 г. (за 20,77 лв.),
признати от купувача в хода на настоящото дело, не са включени нито в дневниците,
нито в Аналитичните оборотни ведомости на търговеца.
Вещото
лице е приело, че фактура № 90157/02.06.2016 г. е била платена два пъти-един
път чрез банков превод от 14.06.2016 г., в който основанието за плащане е за
фактури от № 88837/ 14.04.2016 г. до № 90491/13.06.2016 г. (без конкретизиране
на междинните номера), и втори път-след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.С оглед констатациите на експерта обаче, отразени по-горе, а именно, че към
14.06.2016 г. за тази сделка не е имало счетоводно записване, то съдът намира,
че няма как купувачът да е извършил плащане на нещо, което при него към
посочената дата не се е водило за дълг.В подкрепа на този извод се явява
изричното визиране на фактурата в платежното нареждане на л.21.
За
м.юли 2016 г. в ДДС дневниците на ответника присъстват фактури №
91179/04.07.2016 г. (за 85,57 лв.) и № 91213/05.07.2016 г. (за 59,93 лв.), за които
съдът приема, че са били платени на 29.08.2016 г.
От останалите
пет фактури, издадени през м.юли 2016 г., нито една осчетоводена до подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, ответникът е признал само № 91769/24.07.2016 г.,
за която е извършил плащане на 10.04.2019 г.Другите четири фактури носят подпис
на лицето Т.И.и се явяват спорни по това дело.
Вещото
лице е пояснило, че при извършваните периодични плащания от купувача, ищецът
винаги е спазвал правилото да погасява
най-старото задължение.По този начин са се появили различия в счетоводствата на
двете дружества кой дълг на ответника се явява платен.
В
констативно-съобразителната част на заключението са дадени по пера
обезщетенията за забава за заявения по исковата молба период.Част от
стойностите, дадени от експерта, несъвпадат с тези, претендирани
от ”ОТО-3” ООД, като за по-високия размер може да бъде съобразено искането на
продавача, а при по-нисък размер-според възприетото от експерта.С оглед
изложените по-горе доводи, следва да се приеме, че след подаване на заявлението
и преди образуване на настоящото дело, ответникът е платил 41,91 лв. за лихви.При прилагане правилото на чл.76 от ЗЗД, то
погасени трябва да се считат най-старите акцесорни
вземания, касаещи фактурите от 02.06.-24.06.2016 г.По тези пера има съвпадане
между заявено по исковата молба и изчислено от вещото лице.Така лихвите по
фактури № 90157/02.06.2016 г. от 15,36 лв., 90878/23.06.2016 г. за 10,31 лв. се
явяват платени изцяло, а тези по фактура № 90920/24.06.2016 г.-до 0,56 лв.
При
тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковете са подадени в преклузивния
1-месечен срок, предвид което се явяват допустими.
По
делото няма спор, че през периода 2016 г.-2017 г. страните са били в трайни търговски
взаимоотношения във връзка с покупко-продажба на стоки.Ответникът признава, че
е останал задължен към продавача с продажната цена по 26 бр. сделки, като след
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е извършил плащания на главници в общ
размер на 1 076,41 лева, включително
и по фактури, които не са били счетоводно записани при него.Пред заповедния съд
е била оспорена и фактура № 92394/12.08.2016 г. за 7,51 лв., която ищецът без
основание е приел, че е погасена с плащанията от 10.04.2019 г.Вземането за
главница не е въведено в предмета на този спор, като съобразно възприетото
по-горе, съдът намира, че купувачът е бил в минимална забава в престирането на цената, като за времето 13.08.-28.08.2016
г. дължи на насрещната цена сумата от 0,03 лв.Над тази стойност и до 0,90 лв.
претенцията трябва да се отхвърли.
Ответникът е погасил преди
подаване на исковата молба по настоящото дело вземанията за лихви и по фактури №
90157/02.06.2016 г. от 15,36 лв., № 90878/23.06.2016 г. за 10,31 лв., а по
фактура № 90920/ 24.06.2016 г.-до 0,56
лв.Исковете за тях трябва да се отхвърлят, като по последното перо това ще е
над посочената стойност и до 16,80 лв.
Изцяло
основателни се явяват претенциите за лихви за забава по следните фактури,
погасени след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК: № 90961/26.06.2016 г.
за 8,30 лв., № 91063/29.06.2016 г. за 5,51 лв., 91769/24.07.2016 г. за 15,32
лв., 92210/06.08.2016 г. за 9,84 лв., 92392/12.08.2016 г. за 1,09 лв.,
95187/18.11.2016 г. за 18,22 лв., 95324/23.11.2016 г. за 6,71 лв., 95456/
28.11.2016 г. за 4,25 лв., 95598/02.12.2016 г. за 2,13 лв., 95599/02.12.2016 г.
за 0,53 лв., 96197/22.12.2016 г. за 2,38 лв., 96205/23.12.2016 г. за 4,15 лв.,
97045/07.02.2017 г. за 0,44 лв., 98825/11.04.2017 г. за 2,48 лв. и
200286/03.08.2017 г. за 16,10 лв.
Съобразно
възприетото от вещото лице, частично неоснователни се явяват претенциите за
лихви по следните фактури: № 92213/06.08.2016 г.-над 2,98 лв. до 2,99 лв.,
95079/16.11.2016 г.-над 13,69 лв. до 13,70 лв., 95134/17.11.2016 г.-над 11,83
лв. до 11,84 лв., № 95569/01.12.2016 г.-над 24,01 лв. до 24,03 лв.,
97213/15.02.2017 г.-над 8,47 лв. до 8,48 лв., 97221/15.02.2017 г.-над 3,51 лв.
до 3,52 лв., 97924/15.03.2017 г.-над 7,06 лв. до 7,17 лв. и № 200242/31.05.2017
г.-над 24,11 лв. до 24,12 лв.
Ответникът признава възникналите търговски отношения във
връзка с покупко-продажбата на стоки по фактури № 91088/30.06.2016 г. за 44,18
лева, като предмет на този спор е само сумата от 2,35 лв., № 91179/04.07.2016 г. за 85,57 лв., №
91213/05.07.2016 г. за 59,93 лв., №
92391/12.08.2016 г. за 38,58 лв., и № 92654/24.08.2016 г. за 13,31 лв.,
като съдът приема за доказани твърденията на страната, че цената по тези сделки
е била заплатена на 29.08.2016 г.Претенциите за главниците трябва да се
отхвърлят, като неоснователни.
Търсените
лихви за забава по същите пера се явяват частично основателни до посочените в
обстоятелствената част размери, а именно:
по фактура № 91088/30.06.2016 г.- 0,72 лв., при претендирани
11,72 лв., по фактура № 91179/04.07.2016 г.-1,31 лв. при заявени 22,59 лв., по
фактура № 91213/05.07.16 г.-за 0,90 при претендирани 15,81 лв., по фактура № 92391/12.08.2016
г.-0,17 лв. при търсени 9,77 лв., и по фактура № 92654/24.08.2016 г.-0,01 лв.
при заявени 3,33 лв.
Ответникът
оспорва да са му били доставени стоките по данъчни фактури №№ 91152/02.07.2016
г. (за 57,18 лв.), 91196/04.07.2016 г.
(18,84 лв.), 91266/06.07.2016 г. (28,91 лв.) и № 91361/10.07.2016 г. (за 131,09
лв.), във всички от които от името на купувача подпис е поставило лицето Т.И..Съдът
намира, че събраните в производството доказателства сочат на друг
извод.Действително страната е твърдяла отрицателния факт, че през спорния
период те не са имали такъв служител, нито са оправомощавали
лицето да получава стоки от името на дружеството.По делото обаче става ясно, че
по други сделки, сключени със същия продавач, издадените във връзка с тях
фактурите, са били подписани от Т.И.и търговецът е признал възникналите
взаимоотношения, престирайки продажната цена,
включително и преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК (фактура №
92394/12.08.2016 г.).При това положение за насрещната страна не е имало
съмнение, че доставя стоките именно на
”СТРОЙКОМПЛЕКТ ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД.Сделките не са били отразени в ДДС
дневниците на ответника.По делото обаче се установява, че е през процесния
период счетоводството при този търговец не е било водено надлежно, поради което
трябва да се преценяват с оглед
правилото на чл.182 от ГПК.Исковете за посочените сделки следва да се уважат,
включително досежно вземанията за лихви, като заявеният от ищеца размер за тях
е потвърден изцяло от икономическата експертиза.
Съобразно
изхода на спора на всяка от страните се следват разноски за производството
съразмерно с уважената, респективно с отхвърлената част от претенциите.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на
“СТРОЙИНЖЕНЕРИНГ ПТ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Васил Петлешков” № 31, че дължат на ”ОТО-3” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Николаевска” № 55, със
съдебен адрес:***, чрез адв.С.Ц. ***, сумата от 236,02 лв., представляваща цена на извършени
продажби на стоки, във връзка с което са били издадени фактури № 91152/ 02.07.2016
г. (за 57,18 лв.), № 91196/04.07.2016 г. (за 18,84 лв.), № 91266/06.07.2016 г.
(за 28,91 лв.) и № 91361/ 10.07.2016 г. (за 131,09 лв.), с вкл.ДДС, със законната лихва върху тях от 14.03.2019
г., с обезщетения за забава за периода 25.06.2016 г.-11.03.2019
г. в общ размер на 258,94 лв. (по пера,
както следва:
91152/ 02.07.2016 г.-15,12 лв., 91196/04.07.2016
г.-4,98 лв., 91266/06.07.2016 г.-7,62 лв., 91361/ 10.07.2016 г.-34,41 лв.
90920/24.06.2016 г.-0,56 лв., 90961/26.06.2016 г.-8,30 лв., 91063/29.05.2016
г.-5,51 лв., 91088/30.06.2016 г.-0,72 лв., 91179/04.07.2016 г.-1,31 лв.,
91213/05.07.2016 г.-0,90 лв., 91769/24.07.2016 г.-15,32 лв., 92210/06.08.2016
г.-9,84 лв., 92213/06.08.2016 г.-2,98 лв., 92391/12.08.2016 г.-0,17 лв.,
92392/12.08.2016 г.-1,09 лв.92394/12.08.2016 г.-0,03 лв., 92654/24.08.2016
г.-0,01 лв.,95079/16.11.2016 г.-13,69 лв., 95134/17.11.2016 г.-11,83 лв.,
95187/18.11.2016 г.-18,22 лв., 95324/23.11.2016 г.-6,71 лв., 95456/28.11.2016
г.-4,25 лв., 95569/01.12.2016 г.-24,01 лв., 95598/02.12.2016 г.-2,13 лв.,
95599/02.12.2016 г.-0,53 лв., 96197/22.12.2016 г.-2,38 лв., 96205/23.12.2016
г.-4,15 лв., 97045/07.02.2017 г.-0,44 лв., 97213/15.02.2017 г.-8,47 лв.,
97221/15.02.2017 г.-3,51 лв., 97924/15.03.2017 г.-7,06 лв., 98825/11.04.2017
г.-2,48 лв., 200242/31.05.2017 г.-24,11 лв. и 200286/03.08.2017 г.-16,10 лв.,
за което е
издадена Заповед № 739 от 18.03.2019 г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 1538/
2019 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете да
бъде признато за установено по отношение на “СТРОЙИНЖЕНЕРИНГ ПТ” ЕООД-Русе,
ЕИК *********, че дължат на
”ОТО-3” ООД-Русе, ЕИК *********, сумата от 199,74
лв., представляваща цена на извършени
продажби на стоки, във връзка с което са били издадени фактури №
91088/30.06.2016 г. за 44,18 лв., от които се търсят 2,35 лв., №
91179/04.07.2016 г. за 85,57 лв., 91213/05.07.2016 г.-59,93 лв. № 92391/12.08.2016
г. за 38,58 лв. и № 92654/24.08.2016 г. за 13,31 лв., със законната лихва върху
тях от 14.03.2019 г., с обезщетения за забава в общ размер на 102,98 лв. (по пера, както следва: 90157/02.06.2016 г. за 15,36 лв.,
90878/23.06.2016 г.-10,31 лв.№ 90920/24.06.2016 г.-над 0,56 лв. до 16,80 лв., №
91088/30.06.2016 г.-над 0,72 лв. до 11,72 лв., 91179/04.07.2016 г. над 1,31
лв. до 22,59 лв., 91213/05.07.2016 г.-над 0,90 лв. до 15,81 лв.,
92213/06.08.2016 г.-над 2,98 лв. до 2,99 лв., 92391/12.08.2016 г.-над 0,17 лв.
до 9,77 лв., 92394/12.08.2016 г.-над 0,03 лв. до 0,90 лв., 92654/24.08.2016 г.-над
0,01 лв. до 3,33 лева, 95079/16.11.2016 г.-над 13,69 лв. до 13,70 лв.,
95134/17.11.2016 г.-над 11,83 лв. до 11,84 лв., № 95598/02.12.2016 г. –над
24,01 лв. до 24,03 лв., № 97213/15.02.2016 г.-над 8,47 лв. до 8,48 лв.,
97221/15.02.2017 г.-над 3,51 лв. до 3,52 лв.,97924/15.03.2017 г.-над 7,06 лв.
до 7,17 лева, 200242/31.05.2017 г.-над 24,11 лв. до 24,12 лв., за което е издадена Заповед № 739 от 18.03.2019 г. по
чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 1538/ 2019 г. по описа на РРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА “СТРОЙИНЖЕНЕРИНГ ПТ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Русе,
ул.”Васил Петлешков” № 31, да заплатят на ”ОТО-3” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Русе, ул.”Николаевска”
№ 55, със съдебен адрес:***, чрез адв.С.Ц. ***, сумата от 199,89 лв.-разноски по
ч.гр.дело № 1538/2019 г. по описа на РРС и 294,74 лева-разходи по настоящото дело.
ОСЪЖДА ”ОТО-3” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.”Николаевска” № 55, със съдебен адрес:***, чрез адв.С.Ц. ***, да заплатят на “СТРОЙИНЖЕНЕРИНГ ПТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.”Васил Петлешков”
№ 31, сумата от 136,62 лв.-разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/