Определение по дело №580/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 453
Дата: 5 март 2020 г. (в сила от 5 март 2020 г.)
Съдия: Светлана Бойкова Методиева
Дело: 20207180700580
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 27 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

05.03.2020 г.

           453                                                                                    гр. Пловдив                                                                                                           

         Пловдивски административен съд, ХХIХ състав,

         На пети март,    две хиляди и двадесетата година

         В закрито съдебно заседание в следния състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

като разгледа частно административно дело № 580 по описа за 2020 година, за да се произнесе, намери следното:

Производство по чл.34 ал.6 ДОПК.

Постъпила е жалба от „***“ ЕООД гр.Пловдив с ЕИК ***,  сре­щу Решение за отказ за спиране на производството с № Р – 16001619008121-104-001 от 20.02.2020 г., издадено от Началник Сектор при ТД на НАП – Пловдив, с което е отказано спиране на ревизионното производство, образувано със ЗВР № Р-16001619008121-020-001 от 11.12.2019 г., по молба вх. №Р-16001619008121-057-001-И/12.02.2020 г., подадена на основание чл.34, ал.1, т.4 ДОПК.

Недоволен от така постановеното решение, жалбоподателят излага становище за неговата незаконосъобразност, като сочи, че същото е издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон и моли за отмяната му, както и за връщане преписката на административния орган за постановяване заповед за спиране на производството. Претендира присъждане на направените разноски по делото, съставляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Ответният административен орган, с приложено по преписката по изпращане на жалбата в съда подробно писмено становище, изготвено от упълномощен представител, прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Сочи се, че преценката относно спиране на ревизионното производство следва да бъде сторена в зависимост от това дали е посочена уважителна причина за това. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение от 200 лева, съгласно съдържащ се в самото становище списък.

Обжалваното решение е акт, подлежащ на съдебен контрол, съгласно чл.34, ал.5 от ДОПК. Същото е връчено електронно на ревизирания субект на 20.02.2020 г., а жалбата е постъпила при административния орган на 24.02.2020 г., сиреч в законоустановения срок за обжалване. С оглед съдържанието на акта, който е неблагоприятен за жалбоподателя, налице е и правен интерес от обжалването му. Поради това и жалбата е допустима.

Разгледана по същество същата се явява и основателна. 

Не е спорно между страните, че срещу жалбоподателя „***“ ЕООД гр. Пловдив е образувано ревизионно производство със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001619008121-020-001 от 11.12.2019 г.

От доказателствата по делото е видно също, че на 15.01.2020 г. на жалбоподателя е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице от 08.01.2020 г. На 29.01.2020 г. по молба на ревизираното лице е постановено Решение за продължаване срок, определен от орган по приходите във връзка с извършване ревизия, като срокът за представяне на документи и писмени обяснения от ревизираното лице бил удължен до 12.02.2020 г., предвид необходимостта от технологично време поради изисквания голям обем документи и справки. На 12.02.2020 г. от жалбоподателя постъпила по електронен път молба до органа, възложил ревизията, с основание по чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК и искане за спиране на производството за срок от три месеца до 12.05.2020 г. Като основание в молбата било посочено, че е налице голям брой изискани документи и справки и периодът за дружеството е натоварен във връзка с изготвяне на годишни финансови отчети и годишни данъчни декларации на клиентите на дружеството.  

С обжалваното решение, което е издадено от компетентния орган съгласно чл.34, ал.3 от ДОПК, възложил производството, по който факт не се спори, е отказано спиране на производството, като е счетено, че в молбата за спиране не са посочени конкретни обстоятелства, придружени с доказателства, които препятстват или временно затрудняват развитието на производството, както и такива, във връзка с които би се затруднило упражняването на правото на защита на субекта. Акцентирано е върху постановеното удължаване на срока за представяне на доказателства по искането на данъчната администрация, като е посочено и до какъв краен срок би могло да приключи ревизионното производство. Посочено е и че сроковете за изготвяне на годишните счетоводни отчети и ГДД са 31.03.2020 г. за юридическите лица и 30.04.2020 г. за физическите лица, поради което не са приети като основателни посочените от ревизираното лице в молбата му за спиране мотиви.  

Настоящият съдебен състав счита, че преценката на издателя на обжалваното решение е незаконосъобразна, като при излагане на мотивите му същият не е съобразил точния смисъл на закона.

Законът в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ДОПК е предвидил задължително спиране на производството при наличие на изброените в т.1 до т.5 обстоятелства. Съгласно чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК, на основание на която разпоредба е подадена молбата от жалбоподателя, производството се спира при подадена молба на субекта – еднократно, за определен срок, но не повече от три месеца. Следователно, на преценка от органа по реда на чл.34, ал.3 от ДОПК подлежат обстоятелствата -  дали е налице молба за спиране, депозирана ли е същата от лице, което може да поиска спиране на производството, както и дали не са налице данни производството вече да е било спирано на това основание, предвид изискването това да е еднократно. В случай, че са налице посочените в закона формални предпоставки за спиране – молба на субекта и еднократност на искането, то за органа, възложил производството, не съществува основание да откаже спирането му, като на автономна преценка съгласно чл.34, ал.3 от ДОПК подлежи единствено въпросът относно продължителността на спирането и то в рамките на предвидения максимален срок по чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК от три месеца. Ето защо и наличието или липсата на изложени конкретни мотиви и причини, поради които е направено искането за спиране, на практика не е и относимо към преценката за неговото формално уважаване, доколкото такова изискване не е поставено в закона, а единствено изложените основания за спиране, съответно доказателства в тази връзка, биха могли и следва да се обсъждат в светлината на преценката относно срока, за който това спиране да бъде постановено. В тази насока следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.34, ал.1 от ДОПК е императивна и за административния орган съществува задължение при установяване наличието на законовите основания за това, изчерпателно изброени в законовата норма, да спре производството. Автономната преценка на административния орган, както се посочи, се разпростира върху проверка на формалните основания за спиране по този ред – наличие на молба, изходяща от субекта на правото да се иска спиране, липса на предходно спиране, постановено по този ред, както и срока, за който да се постанови спиране. Относно последната преценка /за срока на спирането/ именно административният орган може и следва да съобрази представените от молителя доводи и съответно доказателства и като вземе предвид срока на ревизионното производство и етапа на развитие на същото да прецени как и доколко изложените в молбата обстоятелства и/или представени доказателства се отразяват върху хода на ревизията, съответно правото на защита на ревизирания субект. Ето защо и в случая, като е посочил на практика като основание за отказа си, че изложените от молителя причини за спиране не били уважителни, административният орган е процедирал незаконосъобразно, защото мотивите, които са изложени от ревизираното лице, не са обект на преценката дали изобщо производството да бъде спряно. Следвало е при наличие на установени формални основания за спиране, визирани в чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК, каквито са били налице, органът да постанови такова, като вече с оглед на мотивите и/или доказателствата, посочени в искането, да прецени за какъв срок да е същото, съблюдавайки максимално предвидения в закона срок.

Ето защо и предвид установеното незаконосъобразно процедиране от издателя на обжалваното решение, последното ще следва да се отмени.

 Тъй като въпросът за спиране на производството е от изключителна компетентност на органа по приходите според чл.34, ал.3, изр.1 ДОПК, то следва преписката да му се изпрати за ново разглеждане на молбата, при съобразяване на дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

При този изход на спора и при направено своевременно искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, както и липса на възражение по размера им от ответната страна, се дължат такива, които се установиха в общ размер на 550 лева /50 лева внесена ДТ и 500 лева уговорен и изплатен адвокатски хонорар, видно от приложения договор/. Поради това и следва ТД на НАП – Пловдив да бъде осъдена да ги заплати на жалбоподателя.

 По изложените мотиви Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ  Решение № Р – 16001619008121-104-001 от 20.02.2020 г., издадено от Началник Сектор при ТД на НАП – Пловдив, с което е отказано спиране на ревизионното производство, образувано със ЗВР № Р-16001619008121-020-001 от 11.12.2019 г., по молба вх. №Р-16001619008121-057-001-И/12.02.2020 г., подадена на основание чл.34 ал.1, т.4 ДОПК от „***“ ЕООД гр. Пловдив, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗ­НО.

 

ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална агенция за приходите –  гр. Пловдив, ул. „Скопие“ № 106, да заплати на „***“ ЕООД с ЕИК *** и адрес гр. Пловдив, ул.“***“ № 36, ет.4, ап.15, сумата от 550 лева /петстотин и петдесет лева/ направени разноски по делото. 

 

ИЗПРАЩА административната преписка по молба вх. № Р-16001619008121-057-001-И/12.02.2020 г., подадена на основание чл.34, ал.1, т.4 ДОПК от „***“ ЕООД гр. Пловдив, на Началник Сектор „Реви­зии“ в ТД на НАП – Пловдив за ново произнасяне, съобразно тълкуването на за­кона, дадено с настоящия съдебен акт.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :