Решение по дело №7126/2013 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 19.10.2017 г.

 

В ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на двадесет и девети август две хиляди и седемнадесета година, в следния състав                                                                                     

    СЪДИЯ : М. БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 7126 по описа за 2013 година на Софийски граД.и съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба на “У.Б.” АД, ЕИК ********, за откриване на производство по несъстоятелност на ответника “С.Б.” АД, ЕИК ********, поради неплатежоспособност. Молителят твърди, че е кредитор на ответното дружество по търговски сделки. Твърди, че има качеството на кредитор на ответното дружество въз основа на Договор за банков кредит под условие, за поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и документарни акредитиви № 223-082/18.12.2008 г. и Анекс № 001/05.01.2009 г. към него, сключени между банката и кредитополучателите – “У. С.К. А.Р.Л.” – Италия, “У.” С.К.– Италия и ответното дружество “С.Б.” АД, съгласно който банката предоставя на кредитополучателите кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и/или документарни акредитиви в размер до 2 284 026,78 евро, като кредитополучателите се задължават да отговарят солидарно за задължението към кредитора. Твърди, че посочената в договора цел е възстановяване на авансово платената от Министерството на околната среда и водите сума по договор № 124225/D/WKS/BG от 27.10.2008 г. за строителство на “Регионален център за управление на отпадъци” и седем претоварни станции, сключен между МОСВ и Консорциум “У.-С.-У.” със съдружници – дружествата кредитополучатели. Молителят твърди, че е изпълнил задължението си по договора, като е издал Гаранция за авансово плащане № 961LGI1083540801/19.12.2008 г., изменена с Изменение № 1/15.03.2012 г., и Гаранция за изпълнение №**********/24.11.2008 г., изменена с Изменение № 1/14.03.2012 г. Твърди, че срокът на гаранцията е до 30.04.2013 г. Твърди, че с писмо от 24.04.2013 г. на “Р.(България)” ЕАД с приложено към него писмено искане от МОСВ, с което се заявява, че договор № 124225/D/WKS/BG от 27.10.2008 г. е прекратен, е надлежно предявена за плащане сумата от 1 068 388,64 евро по Гаранция за авансово плащане № 961LGI1083540801/19.12.2008 г., изменена с Изменение № 1/15.03.2012 г. Плащането по гаранцията е извършено на 09.05.2013 г. от “У.Б.” АД към МОСВ в размер на 1 068 388,64 евро. Твърди, че на основание разпоредбите на договора за банков кредит под условие, след изплащането на банковата гаранция “У.Б.” АД служебно оформя като кредит сумата по същата. Кредитът се счита за незабавно изискуем в размер на 1 084 076,85 евро, включващ платената по гаранцията сума и събраните комисионни на основание чл. 7.4. от договора за банков кредит под условие.

Молителят твърди също, че е кредитор на ответното дружество по Договор за банков кредит под условие, за поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и документарни акредитиви № 223-083/05.01.2009 г., сключен между банката и кредитополучателите – “У. С.К. А.Р.Л.” – Италия, “У.” С.К.– Италия и ответното дружество “С.Б.” АД, съгласно който банката предоставя на кредитополучателите кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и/или документарни акредитиви в размер до 2 284 026,78 евро, като кредитополучателите се задължават да отговарят солидарно за задължението към кредитора. Твърди, че целта на договора е обезпечаване на вземанията на “У.Б.” АД в случай на инкасиране на банкова гаранция за добро изпълниение №**********/24.11.2008 г., издадена от банката в полза на МОСВ във връзка с договор № Aid/124225/D/WKS/BG от 27.10.2008 г. за строителство на “Регионален център за управление на отпадъци” и седем претоварни станции, сключен между МОСВ и Консорциум “У.-С.-У.” със съдружници – дружествата кредитополучатели. Молителят твърди, че е изпълнил своето задължение по договора. Твърди, че с писмо от 24.04.2013 г. на “Р.(България)” ЕАД с приложено към него писмено искане от МОСВ, с което се заявява, че договор № 124225/D/WKS/BG от 27.10.2008 г. е прекратен, е надлежно предявена за плащане сумата от 1 466 428,05 евро по Гаранция за изпълнение №**********/ 24.11.2008 г., изменена с Изменение № 1/15.03.2012 г. Плащането по гаранцията е извършено на 09.05.2013 г. от “У.Б.” АД към МОСВ в размер на 1 466 428,05 евро. Твърди, че на основание разпоредбите на договора за банков кредит под условие, след изплащане на банковата гаранция “У.Б.” АД служебно оформя като кредит сумата по същата. Кредитът се счита за незабавно изискуем в размер на 1 481 612,34 евро, включващ платената по гаранцията сума и събраните комисионни на основание чл. 7.4. от договора за банков кредит под условие.

Твърди, че на 24.06.2013 г. е изпратил покана до ответното дружество, с която го е  поканил да заплати доброволно посочените задължения по кредитите, но плащане не е извършено.

Молителят твърди, че към 20.06.2013 г. общият размер на задълженията на ответното дружество към банката молител възлизат на 2 592 973,09 евро, ведно със законната лихва върху същите, считано от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение от ответното дружество – 24.06.2013 г. Молителят твърди, че ответното дружество е в забава да изпълни задължението си към молителя, считано от 09.05.2013 г., не е в състояние да изпълни изискуемото си парично задължение, и е неплатежоспособно.

В съдебно заседание и предвид приетите промени в чл. 608 от ТЗ (ДВ, бр. 105 от 2016 г.), молителят “У.Б.” АД се позовава на презумпцията на чл.608, ал. 4 от ТЗ.

В срока по чл. 629, ал. 4 от ТЗ е направено искане да бъде конституирана в производството като присъединен кредитор “Б.Д.” ЕАД, ЕИК*********, като с разпореждане от 14.03.2014 г. искането на банката е било уважено. “Б.Д.” ЕАД твърди, че е кредитор на ответното дружество по Договор за кредит № 688/01.08.2008 г., сключен между “Б.Д.” ЕАД и “С.Б.” АД като кредитополучател, по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 2 000 000 евро за оборотни средства. Присъединеният кредитор твърди, че крайният срок за погасяване на кредита първоначално е уговорен на 01.08.2013 г. Твърди, че към договора са сключени 8 анекса, с които са променени условията по кредита. Твърди, че поради просрочие на договорените плащания кредитът е обявен за предсрочно изискуем, за което длъжниците са уведомени с нотариални покани, и банката се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за дължимите суми. Твърди, че към 11.03.2014 г. общият размер на неплатените задължения на “С.Б.” АД по този договор и анексите към него възлизат на 2 256 250,94 евро, от които: 1 997 797,68 евро - присъдена главница, 19 026,42 евро – присъдени договорни лихви за периода от 25.06.2013 г. до 15.08.2013 г., 16 553,74 евро – присъдени наказателни лихви за периода от 25.06.2013 г. до 15.08.2013 г., 119 854,49 лева – присъдени такси и разноски по делото, 80 900,76 лева – допълнителни такси и съдебни разноски, 120 228,57 евро – законна лихва от 16.08.2013 г. до 11.03.2014 г. вкл.

Присъединеният кредитор “Б.Д.” ЕАД твърди също, че е сключил с ответното дружество като кредитополучател и Договор за кредит № 789/08.05.2009 г., по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 600 000 евро за рефинансиране на действаща кредитна линия по договор за кредит от 26.05.2004 г., сключен с “Б.Д.” ЕАД, с остатъчен размер към 17.03.2009 г. от 600 000 евро, и за оборотни средства. Твърди, че крайният срок за погасяване на кредита е 08.05.2012 г. Твърди, че към договора са сключени 5 анекса, като с Анекс № 5/06.11.2012 г. крайният срок за погасяване на кредита е променен на 30.06.2013 г. Твърди, че поради просрочие на договорените плащания кредитът е обявен за предсрочно изискуем, за което длъжниците са уведомени с нотариални покани, и банката се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за дължимите суми. Присъединеният кредитор твърди, че към 11.03.2014 г. общият размер на неплатените задължения на “С.Б.” АД по този договор възлизат на 437 276,95 евро, от които: 394 000 евро - присъдена главница, 3 752,34 евро – присъдени договорни лихви за периода от 25.06.2013 г. до 15.08.2013 г., 3 447,45 евро – присъдени наказателни лихви за периода от 25.06.2013 г. до 15.08.2013 г., 24 060,84 лева – присъдени такси и разноски по делото, 125 лева – допълнителни такси и съдебни разноски, 23 711,14 евро – законна лихва от 16.08.2013 г. до 11.03.2014 г. вкл.

Присъединеният кредитор “Б.Д.” ЕАД твърди, че е сключен Договор за кредит № 615/26.03.2008 г. между банката, “П.Д.” ООД като кредитополучател, и ответното дружество “С.Б.” АД като съдлъжник. По силата на този договор банката е отпуснала на кредитополучателя инвестиционен кредит в размер на 2 403 075 евро за финансиране на два транша. Твърди, че крайният срок за погасяване на кредита е 26.03.2015 г., както и че към договора са сключени 7 анекса, с които са променени условия по кредита. Твърди, че поради просрочие на договорените плащания кредитът е обявен за предсрочно изискуем, за което длъжниците са уведомени с нотариални покани, и банката се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за дължимите суми. Присъединеният кредитор твърди, че към 11.03.2014 г. общият размер на неплатените задължения на “С.Б.” АД по Договор за кредит № 615/26.03.2008 г. възлизат на 2 187 224,91 евро, от които: 1 985 996,99 евро - присъдена главница, 10 017,10 евро – присъдени договорни лихви за периода от 19.07.2013 г. до 15.08.2013 г., 9 852,74 евро – присъдени наказателни лихви за периода от 20.07.2013 г. до 15.08.2013 г., 118 285,04 лева – присъдени такси и разноски по делото, 2 657 лева – допълнителни такси и съдебни разноски, 119 521,40 евро – законна лихва от 16.08.2013 г. до 11.03.2014 г. вкл.

Присъединеният кредитор “Б.Д.” ЕАД твърди, че ответното дружество е спряло плащанията след 25.06.2013 г., когато е последното извършено плащане към банката. Твърди, че съгласно ГФО на ответното дружество ликвидността за периода от 2008 г. до 2012 г. се влошава от стойност 1,52 до 0,61, а коефициентът на бърза ликвидност от 1,34 до 0,32. Твърди, че основната причина е спад във вземанията от клиенти над два пъти и спад в налични парични средства над пет пъти. Твърди, че краткосрочните задължения към финансови институции се увеличава за този период над 1,8 пъти. Твърди, че промените в показателите са индиция за влошаване на ликвидността на длъжника и неспособността му да изплаща краткосрочните си задължения. Като начална дата на неплатежоспособността сочи 26.06.2013 г. твърди, че продължаването на дейността на търговеца би увредило масата на несъстоятелността.

Претендира да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество поради неплатежоспособност, с произтичащите от това последици, както и да бъде обявено дружеството в несъстоятелност и да бъде прекратена дейността на предприятието на ответника, на основание чл. 630, ал. 2 от ТЗ. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 629, ал. 4 от ТЗ е направено искане да бъде конституирана в производството като присъединен кредитор “П.И.Б.” АД, ЕИК *********, като с разпореждане от 01.04.2014 г. искането на банката е било уважено. “П.И.Б.” АД твърди, че е кредитор на ответното дружество по Договор за банков кредит № 000КР-АА-2336/22.12.2004 г., сключен между банката и “С.Б.” АД като кредитополучател, изменен и допълнен с Анекс № 1 от 29.03.2007 г., Анекс № 2 от 25.11.2008 г., Анекс № 3 от 29.04.2013 г. и Анекс № 4 от 28.06.2013 г. По силата на договора за кредит банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 1 000 000 евро, за обезпечаване плащания по издадени от банката по нареждане на ответното дружество банкови гаранции и обезпечаване на задълженията на ответното дружество и/или на трети лица, посочени от ответното дружество. Твърди, че с Анекс № 1 от 29.03.2007 г. размерът на кредита е увеличен до 2 000 000 евро, а с Анекс № 2 от 25.11.2008 г. размерът на предоставения кредит е увеличен до 4 000 000 евро.

Присъединеният кредитор “П.И.Б.” АД твърди, че с Анекс № 4 от 28.06.2013 г. е удължен крайният срок за погасяване на кредита до 30.09.2013 г. Твърди, че към датата на предявяване на молбата по чл. 629, ал. 4 от ТЗ кредитът е с настъпил падеж и ответното дружество е в забава от 30.09.2013 г. до 25.03.2014 г., т.е. 176 дни. Твърди, че към 25.03.2014 г. вземанията на банката към ответното дружество по договора за кредит и анексите към него възлизат общо на 2 096 795,72 евро, от които 1 738 141,96 евро – просрочена главница, 82 105,75 евро – просрочени договорни лихви за периода 28.06.2013 г. до 30.09.2013 г., дължими на основание раздел V, т. 10 от Договора за кредит, т. 3 от Анекс № 4 от 28.06.2013 г., и 276 548,01 евро – просрочени наказателни лихви за периода от 30.09.2013 г. до 24.03.2014 г. вкл., дължими на основание раздел VІІІ, т. 19 от Договора за кредит.

Присъединеният кредитор “П.И.Б.” АД твърди също, че между банката и ответното дружество е сключен и Договор за овърдрафт по разплащателна сметка № 00РО-АА-0514/22.12.2004 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 23.12.2005 г., Анекс № 2 от 21.12.2007 г., Анекс № 3 от 14.04.2008 г., Анекс № 4 от 27.02.2009 г., Анекс № 5 от 30.04.2009 г., Анекс № 6 от 19.02.2010 г., Анекс № 7 от 16.03.2011 г., Анекс № 8 от 27.02.2012 г. По силата на този договор за кредит банката е предоставила на ответното дружество банков кредит в размер на 250 000 евро, за обезпечаване плащания по издадени от банката по нареждане на ответното дружество банкови гаранции и обезпечаване на задълженията на ответното дружество и/или на трети лица, посочени от ответното дружество. Твърди, че с Анекс № 7 от 16.03.2011 г. размерът на кредита е увеличен до 450 000 евро. Твърди, че с Анекс № 8 от 27.02.2012 г. е удължен крайният срок за погасяване на кредита до 30.04.2013 г. Твърди, че към датата на предявяване на молбата по чл. 629, ал. 4 от ТЗ кредитът е с настъпил падеж и ответното дружество е в забава от 01.04.2013 г. до 25.03.2014 г., т.е. 358 дни. Твърди, че към 25.03.2014 г. вземанията на банката към ответното дружество по този договор за кредит и анексите към него възлизат общо на 257 420,12 евро, от които 204 516,75 евро– просрочена главница, 52 903,37 евро – наказателна лихва за периода от 01.04.2013 г. до 24.03.2014 г. вкл., начислена съгласно раздел VІІІ, т. 16 от Договора за кредит.

Присъединеният кредитор “П.И.Б.” АД твърди също, че между банката и кредитополучателя “М.К.” ЕООД, ЕИК*********е сключен Договор за банков кредит № 000КР-АА-2913/12.03.2007 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 16.03.2009 г. и Анекс № 2 от 31.07.2009 г. По силата на договора за кредит банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 408 000 евро. Твърди, че с Анекс № 2 от 31.07.2009 г. е удължен крайният срок за погасяване на кредита до 31.08.2011 г. Твърди, че с Договор за поръчителство от 12.03.2007 г. и Анекс № 1 от 31.09.2007 г. към него “С.Б.” АД се е задължило да отговаря солидарно с кредитополучателя като поръчител по Договор за банков кредит № 000КР-АА-2913/12.03.2007 г. Твърди, че банката се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за вземанията си по този договор за кредит срещу солидарните длъжници, като предвид възраженията на длъжниците в заповедното производство е предявен установителен иск за съществуване на вземанията, който е уважен изцяло с влязло в сила решение по т.д. № 168/2013 г. по описа на СГС. Присъединеният кредитор твърди, че към 25.03.2014 г. вземанията на банката към ответното дружество и кредитополучателя “М.К.” ЕООД възлизат общо на 214 523,81 евро, от които 180 995,74 евро – присъдена главница, 5 883,56 евро – присъдена договорна лихва, 11 978,46 евро – присъдени наказателни лихви, 15 666,05 евро – законна лихва.

Твърди, че ответното дружество е в състояние на неплатежоспособност. Претендира да бъде открито производство по несъстоятелност на ответното дружество поради неплатежоспособност с произтичащите от това последици.

В съдебно заседание и предвид приетите промени в чл. 608 от ТЗ (ДВ, бр. 105 от 2016 г.), присъединеният кредитор “П.И.Б.” АД се позовава на презумпцията на чл. 608, ал. 4 от ТЗ, че е налице образувано по нейна молба изпълнително производство и вземането на банката е неудовлетворено.

В срока по чл. 629, ал. 4 от ТЗ в производството е направено искане да бъде конституирано като присъединен кредитор “К.Г.” ЕООД, ЕИК *********. С определение, обективирано в протокол от съдебното заседание, проведено на 10.03.2015 г., “К.Г.” ЕООД е конституирано като присъединен кредитор в производството. Твърди, че е кредитор на “С.Б.” АД с изискуеми парични вземания, които произтичат от договор за продажба на 7840,83 кг заготовка армировка съгласно фактура № 304/25.03.2009 г., за които е издаден от СГС изпълнителен лист. Вземанията са за сумата от 9 220,80 лева – главница, 820,98 лева – мораторна лихав за периода от 25.03.2009 г. до 18.12.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 19.12.2009 г. до изплащане на задължението, както и 451,65 лева – разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Присъединеният кредитор “К.Г.” ЕООД твърди също, че има вземания към ответното дружество в размер на 1 237,51 лева - съдебни разноски по изпълнителен лист от 23.03.2012 г., както и вземания по изпълнителен лист от 11.12.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 57268/2009 г. по описа на СГС, ГО, 77 състав, в размер на 5 732,12 лева, ведно със законната лихва за периода от 28.12.2009 г. до окончателното й плащане, 510,37 лева – мораторна лихва за периода от 25.03.2009 г. до 18.12.2009 г., 274,85 лева – съдебни разноски. Твърди също вземания в размер на 891,51 лева по изпълнителен лист от 22.05.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 11036/2010 г. по описа на СГС. Сочи, че има и вземания към ответното дружество в размер на 2 570,65 лева - главница, представляваща остатък от уговорено възнаграждение за извършени СМР на обект “Конверсия на бивши военни бази”, Сграда № 10, гр. Разград, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 28.12.2009 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 39,55 лева – молаторна лихва върху главницата, изтекла за периода от 29.10.2009 г. до 18.12.2009 г., за които е издаден изпълнителен лист от 04.01.2013 г. по ч.гр.д. № 57267/2009 г. на СГС, във връзка с решение по гр.д. № 7744/20101 г. на СГС и решение по гр.д. № 675/2012 г. на СГС, както и 831,62 лева – разноски по производството по чл. 422 от ГПК и 666,66 лева – разноски пред въззивната инстанция, за които е издаден изпълнителен лист от 04.01.2013 г. на СГС.

В срока по чл. 629, ал. 4 от ТЗ в производството е направено искане да бъде конституирано като присъединен кредитор “М.Б.” ЕООД, ЕИК ********. С разпореждане от 29.08.2014 г. същото е конституирано като присъединен кредитор в производството. “М.Б.” ЕООД твърди, че е кредитор на ответното дружество въз основа на договор за спогодба за доброволно уреждане на парични задължения, сключен на 09.12.2011 г. между него като кредитор и ответното дружество като длъжник. Твърди, че страните са се съгласили, че ответното дружество дължи на присъединения кредитор сумата от 1 068 533,79 лева, която следвало да бъде изплатена в срок до 14.12.2011 г. Поради неизпълнение в срок на задължението, “М.Б.” ЕООД се е снабдило със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за дължимата сума, издадени по гр.д. № 611/2012 г. по описа на СРС, 70 състав, с които настоящият ответник е осъден да заплати на “М.Б.” ЕООД сумата от 1 068 533,79 лева – главница по гореописания договор, както и сумата от 21 370,67 лева – разноски за държжавна такса в заповедното производство. Присъединеният кредитор твърди, че към датата на подаване на молбата задълженията на ответника в размер на 824 301,70 лева – главница. Твърди, че затрудненията на ответника да изпълни задълженията са трайни и претендира да бъде открито производство по несъстоятелност на ответното дружество и да бъде обявена неплатежоспособността му с начална дата – 21.01.2012 г. Претендира направените в производството разноски.

В срока по чл. 629, ал. 4 от ТЗ в производството е направено искане да бъде конституирано като присъединен кредитор “К.” АД, ЕИК ********. С разпореждане от 28.08.2014 г. същото е конституирано като присъединен кредитор в производството. Присъединеният кредитор “К.” АД твърди, че е кредитор на ответното дружество по търговски сделки – продажби на МПС. Твърди, че е продал на ответника влекачи с марка “Мерцедес”, модел 1838 с рег. № ********и № ********за което е издал фактура № **********/30.03.2012 г. на обща стойност от 122 880 лева с ДДС. Твърди, че непогасеният остатък по тази фактура възлиза на сумата от 28 300 лева. Твърди също, че е продал на ответника влекач с марка “Уестърн Стар”, с рег. №********, влекач с марка “Камаз”, с рег. № ********, самосвал с марка “МАЗ”, с рег. № ********самосвал с марка “МАЗ”, с рег. № ********, кран с марка “МАЗ”, с рег. № ********, кран с марка “МАЗ”, с рег. № ********, кран с марка “Краз”, с рег. № ********, кемпер с марка “Мерцедес” МБ 100А, с рег. №********и бордови мерцедес – 814, с рег. № СА1148ВН, за което е издал фактура № **********/20.04.2012 г. на обща стойност от 99 677,92 лева с ДДС. Твърди, че непогасеният остатък по тази фактура възлиза на сумата от 3 150,34 лева. Претендира да бъде открито производство по несъстоятелност на ответното дружество и да бъде обявена неплатежоспособността му с начална дата – 30.03.2012 г. (датата, на която е издадена първата непогасена фактура). Претендира направените в производството разноски.

В срока по чл. 629, ал. 4 от ТЗ в производството е направено искане да бъде конституирано като присъединен кредитор “А.И.К.” ЕООД, ЕИК ********(чийто правоприемник е “А.И.К.” АД, ЕИК********, съгласно служебно извършена справка в Търговския регистър). С разпореждане от 19.01.2015 г. същото е конституирано като присъединен кредитор в производството. Присъединеният кредитор твърди, че е кредитор на ответното дружество по няколко договора. Твърди, че по рамков договор за обслужване на задължения, сключен на 15.01.2013 г. между “С.Б.” АД като възложител и “А.И.К.” ЕООД като изпълнител, изпълнителят се е задължил за периода на действие на договора да извършва обслужване на текущите задължения на “С.Б.” АД, а именно: комунални задължения – ток, вода и др.; държавни такси, свързани с воденето на съдебни дела от или срещу възложителя, дължими вноски по изпълнителни дела, вноски по сключени с възложителя споразумения, вноски по сключени от възложителя договори за кредит – главници и лихви, такси, свързани с консултантски услуги и провеждането на одити за получаване и поддържане на необходимите за дейността на дружеството сертификати и стандарти. Твърди, че договорът е сключен със срок до 31.12.2013 г. Твърди, че съгласно чл. 3 от договора, възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение под формата на лихва в размер на основния лихвен процент плюс 4,5 пункта върху всяка заплатена сума, считано от деня на нейното плащане до деня на връщането й съгласно договора. Твърди, че съгласно чл. 4 от рамковия договор “С.Б.” АД се задължава да възстанови на изпълнителя всички платени във връзка с договора суми в срок до 31.01.2014 г., ведно дължимото по тях възнаграждение по чл. 3 от договора. Твърди, че в изпълнение на договора е извършил плащания за сметка на “С.Б.” АД в общ размер на 90 040,62 лева за периода 15.01.2013 г. до 31.12.2013 г., които не са върнати от ответното дружество, както и възнаградителна лихва (договорно възнаграждение) в размер на 2 426,58 лева, считано от датата на съответните парични преводи до датата на падежа на задължението за възстановяване на сумите (31.01.2014 г.), и законна лихва за забава върху главниците в размер на 2 756,74 лева, считано от 01.02.2014 г. до 21.05.2014 г.

Присъединеният кредитор “А.И.К.” ЕООД твърди също, че е кредитор на ответното дружество по договор за паричен заем, сключен на 01.04.2013 г. между “С.Б.” АД като заемател и “А.И.К.” ЕООД като заемодател. “А.И.К.” ЕООД твърди, че по силата на договора за заем е предоставило на ответното дружество сумата от 10 988 лева, а ответното дружество се е задължило да върне заемната сума в срок до 31.01.2014 г., ведно с договорената лихва върху заемната сума в размер на основния лихвен процент плюс 4,5 пункта. Твърди, че ответното дружество не му е върнало в уговорения срок предоставената заемна сума и му дължи сумата в размер на 10 988 лева, както и сумата от 390,90 лева – възнаградителан лихва за периода от предоставяне на съответната сума по заема до 31.01.2014 г., и сумата от 336,42 лева – законна лихва за забава върху главницата  от 31.01.2014 г. до 21.05.2014 г.

Присъединеният кредитор твърди също, че има вземания към ответното дружество и по договор за паричен заем, сключен на 16.09.2013 г. между “С.Б.” АД като заемател и “А.И.К.” ЕООД като заемодател. Твърди, че по силата на договора за заем е предоставило на ответното дружество сумата от 11 285 лева, а ответното дружество се е задължило да ги върне в срок до 31.01.2014 г., ведно с договорената лихва върху заемната сума в размер на основния лихвен процент плюс 4,5 пункта. Твърди, че ответното дружество не му е върнало в уговорения срок предоставената заемна сума и му дължи сумата в размер на 11 285 лева, както и сумата от 187,90 лева – възнаградителан лихва за периода от предоставяне на съответната сума по заема до 31.01.2014 г., и сумата от 345,51 лева – законна лихва за забава върху главницата  от 01.02.2014 г. до 21.05.2014 г.

Присъединеният кредитор твърди, че ответното дружество е неплатежоспособно, доколкото не е погасило изискуемите вземания към него и моли да бъде открито производство по несъстоятелност на ответното дружество поради неплатежоспособност, с произтичащите от това последици, като сочи начална дата на неплатежоспособността – 31.01.2014 г. Претендира направените в производството разноски.

В срока по чл. 629, ал. 4 от ТЗ в производството е направено искане да бъде конституирано като присъединен кредитор ЕТ “Ц.Т.”, ЕИК********. С разпореждане от 01.10.2014 г. едноличният търговец е конституиран като присъединен кредитор в производството. Едноличният търговец твърди, че е кредитор на ответното дружество въз основа на два броя изпълнители листа, които представя.

Ответното дружество “С.Б.” АД подава отговор на молбата по чл. 625 от ТЗ, предявена от “У.Б.” АД. Оспорва същата като неоснователна. Оспорва, че представените договори за банков кредит не са подписани от законния представител на дружеството - Д.Л., поради което дружеството не е изразило воля за сключване на договорите и за същото не е възникнало задължение към молителя. Сочи, че за договорите не е налице прието решение от съвета на директорите на ответното дружество, както се изисква в чл. 37, т. 7 от устава на “С.Б.” АД. Оспорва също, че липсва надлежно породено задължение за “У.Б.” АД да заплати суми по банковите гаранции, поради което липсва валидно осъществен фактически състав за служебно оформяне на платените парични средства от банката към третото лице – МОСВ, като задължение на “С.Б.” АД съгласно чл. 8.4. от договорите. Сочи, че това е така, защото банката била поела задължения за безусловно плащане и “без възражения”, а съгласно действащото българско законодателство предварителният отказ от права е недействителен, поради което ответникът претендира да бъдат обявени за недействителна уговорка изявленията по банковите гаранции за безусловност на задълженията за плащане на банката по тях и с оглед на това същите да бъдат приети като необвързващи ответното дружество. Ответникът оспорва също, че срокът на банковите гаранции е бил до 30.04.2013 г., а плащането на банката към МОСВ по тях е извършено на 09.05.2013 г., т.е. след като е отпаднало задължението на банката по гаранцията, поради което същото било извършено нищожно и невалидно съгласно изричното изявление на банката в гаранцията. Същото било извършено не на договорно основание, поради което не би могло надлежно да се оформи като кредит и да задължи на ответното дружество. С оглед на това и след като банката не е платила банковата гаранция в срока и плащането не е извършено на договорно основание, то банката не е кредитор по търговска сделка на ответното дружество. Оспорва, че и двата договора са нищожни и не пораждат правни последици поради липса на договорка между страните относно размера на паричния кредит, разпределен и получен от всеки от тримата кредитополучатели. Оспорва, че липсва уговорка, че “С.Б.” АД дължи целия кредит солидарно с останалите кредитополучатели, както и уговорка за поръчителство. Оспорва вземането на “У.Б.” АД по размер. Оспорва, че ответното дружество не е кредитополучател по договорите в качеството си на търговец по смисъла на ТЗ. Оспорва, че отговорността за плащането на задължението по договора за кредит е на неперсонифицирано дружество по ЗЗД - Консорциум “У.-С.-У.”, поради което вземането на банката спрямо “С.Б.” АД не произтича от търговска сделка и не е насочено спрямо търговец по смисъла на ТЗ. Сочи, че солидарността между съдружниците в гражданското дружество не съставлява сделка, а от друга страна не съставлява търговска сделка по смисъла на ТЗ. Оспорва също, че сумите по банковите гаранции са изплатени от “У.Б.” АД към МОСВ, без да е налице редовно упражнено право на искове от страна на бенефициента по гаранциите.

Ответникът посочва, че “У.Б.” АД е разполагала с надлежна банкова контрагаранция, валидна до 15.11.2013 г., за обезпечаване задълженията по горепосочените договори за банков кредит, с която е могла да удовлетвори задълженията си.

Ответникът сочи, че дружеството е в състояние да изпълни задълженията си към молителя. Сочи, че разполага с достатъчно имущество и активи, за да покрие паричните си задължения към кредиторите. Претендира да бъде отхвърлена молбата на “У.Б.” АД и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответното дружество “С.Б.” АД подава отговор на молбата по чл. 629, ал. 4 от ТЗ, предявена от “Б.Д.” ЕАД, в който оспорва същата. Оспорва, че ответното дружество не е спряло плащанията по посочените в молбата кредити към “Б.Д.” ЕАД, а съдействало за погасяването им. Сочи, че от 26.06.2013 г. (посочената от банката начална дата на неплатежоспособност) до подаване на отговора на 30.04.2014 г. са реализирани редица изпълнителни действия за погасяване на задълженията по издадените в полза на банката изпълинтелни листа, извършвани по образувани срещу ответника изпълнителни дела, които сочи в отговора. Оспорва, че всички вземания на банката били надлежно обезпечени, както и везамнията на другите търговски банки към дружеството, поради което неоснователно било твърдението, че продължаването на дейността на ответното дружество би могло да доведе до увреждане на масата на несъстоятелността. Претендира да бъде отхвърлена молбата на “Б.Д.” ЕАД и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответното дружество “С.Б.” АД подава отговор на молбата по чл. 629, ал. 4 от ТЗ, предявена от “П.И.Б.” АД. Оспорва същата като неоснователна. Оспорва твърдението, че ответното дружество е спряло плащанията по договора към банката. Оспорва размера на твърдените от банката вземания. Сочи, че вземанията на банката са надлежно обезпечени с учредени договорни ипотеки върху недвижими имоти на дружеството, което съставлявало годно обезпечение за погасяване на паричните вземания. Относно вземанията по Договор за банков кредит № 000КР-АА-2913/12.03.2007 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 16.03.2009 г. и Анекс № 2 от 31.07.2009 г., сключени между банката и кредитополучателя “М.К.” ЕООД, ЕИК*********сочи, че ответното дружество е поръчител. Оспорва, че доколкото поръчителството не е търговска сделка, то вземанията по този договор не могат да служат като основание за иницииране на производство по несъстоятелност. Сочи, че вземанията на “П.И.Б.” АД по Договор за банков кредит № 000КР-АА-2913/12.03.2007 г. са погасени чрез проведено публично изпълнение – публична пордан на недвижим имот по изпълнително дело № 2760/2012 г. по описа на ЧСИ С.Я.. Претендира да бъде отхвърлена молбата на “П.И.Б.” АД и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответното дружество не представя отговор на молбите на останалите присъединени кредитори.

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

По делото са представени от молителя “У.Б.” АД и приети като доказателства Договор за банков кредит под условие, за поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и документарни акредитиви № 223-082/ 18.12.2008 г. и Анекс № 001/05.01.2009 г. към него, сключени между банката и кредитополучателите – “У. С.К. А.Р.Л.” – Италия, “У.” С.К.– Италия и ответното дружество “С.Б.” АД. Съгласно договора банката предоставя на кредитополучателите кредит под условие без уговорен гратисен период при плащане по гаранция/контрагаранция/акредитив до размер от 2 284 026,78 евро. Съгласно чл. 3 от договора за банков кредит, целта на същия е издаване на една конкретна банкова гаранция за възстановяване на авансово платената от МОСВ сума в полза на Консорциум “У.-С.-У.” със съдружници – ответното дружество и другите две дружества кредитополучатели, във връзка със сключен на 27.10.2008 г. договор за строителство на “Регионален център за управление на отпадъци и седем претоварни станции” Europa Aid/124225/D/WKS/BG между МОСВ и Консорциум “У.-С.-У.” със съдружници – ответното дружество и другите две дружества кредитополучатели. В чл. 4.1.3. от договора страните са приели, че максималният срок за валидност на ангажимента за плащане е до 30.04.2013 г. В чл. 4.2.5. от договора страните са се приели краен срок за погасяване на кредита, а именно: незабавно изискуем и платим, считано от датата на удовлетворяване на иска по гаранцията, но не по-късно от 15.05.2013 г.

Съгласно чл. 8.1. от договора, страните са се съгласили, че в рамките до общата сума по гаранциите/контрагаранциите и документарните акредитиви, издадени съгласно договора, банката поема ангажимента и е длъжна да удовлетворява всеки пълен или частичен иск за заплащане на суми по тях, срещу редовно представени документи за целта съгласно гаранционните/акредитивнити условия, без право на оспорване плащането от страна на кредитополучателя. В чл. 8.4. от договора страните са приели, че при пълно или частично инкасиране на гаранция/контрагаранция от страна на бенефициента и при плащане по издаден акредитив съгласно договора, платените от банката суми служебно се оформят като кредит при договорените условия, за което кредитополучателят дава безусловното си и неотменимо съгласие с подписването на договора.

С Анекс № 001/05.01.2009 г. към гореописания договор за банков кредит под условие, страните се съгласяват, че размерът на кредитния лимит до 2 284 026,78 евро се разделя между кредитополучателите, както следва: за “У. С.К. А.Р.Л.” – Италия – 971 853,39 евро (42,55%), за ответното дружество “С.Б.” АД - 971 853,39 евро (42,55%) и за “У.” С.К.– Италия – 340 319,99 евро (14,90%).

Представен е също от молителя Договор за банков кредит под условие, за поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и документарни акредитиви № 223-083/05.01.2009 г., сключен между банката и кредитополучателите – “У. С.К. А.Р.Л.” – Италия, “У.” С.К.– Италия и ответното дружество “С.Б.” АД, съгласно който банката предоставя на кредитополучателите кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и/или документарни акредитиви в размер до 2 284 026,78 евро, разпределен между кредитополучателите, както следва: за “У. С.К. А.Р.Л.” – Италия – 971 853,39 евро (42,55%), за ответното дружество “С.Б.” АД - 971 853,39 евро (42,55%) и за “У.” С.К.– Италия – 340 319,99 евро (14,90%).

Уговорената цел в договора за банков кредит под условие е обезпечаване на вземанията на “У.Б.” АД в случай на инкасиране на банкова гаранция за добро изпълниение №**********/24.11.2008 г., издадена от банката в полза на МОСВ във връзка с договор № Europa Aid/124225/D/WKS/BG от 27.10.2008 г. за строителство на “Регионален център за управление на отпадъци и седем претоварни станции”, сключен между МОСВ и Консорциум “У.-С.-У.” със съдружници – дружествата кредитополучатели. В чл. 4.1.3. страните са приели, че максималният срок за валидност на ангажимента за плащане е до 30.04.2013 г. Разпоредбите на чл. 4.2.5., чл. 8.1. и чл. 8.4. от договор № 223-083/ 05.01.2009 г. са със същото съдържание, както и в договор № 223-082/18.12.2008 г., описан подробно по-горе.

Представена е Гаранция за авансово плащане №**********, както и Изменение № 1 на гаранцията.

Прледставени са писма от МОСВ до “У.Б.” АД във връзка с даване на съгласие за размера на гаранция за авансово плащане и на гаранция за добро изпълнение.

Представени са писма от 24.04.2013 г. от “Р.(България)” ЕАД до “У.Б.” АД, с приложени писмени искания от МОСВ за плащане на сумите по двете банкови гаранции, т.е. същите са направени в срока по чл. 4.1.3. от договора за банков кредит под условие.

Представени са от молителя извлечения от сметки на ответното дружество, както и покана до същото да заплати дължимите суми по договорите за банков кредит под условие.

По делото са представени справки за вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на ответното дружество в служби по вписванията в страната, както и справки за образувани срещу ответното дружество изпълнителни дела.

Присъединеният кредитор “Б.Д.” ЕАД представя Договор за кредит № 688/01.08.2008 г., сключен между “Б.Д.” ЕАД и “С.Б.” АД като кредитополучател, по силата на който банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 2 000 000 евро за оборотни средства, с краен срок за погасяване на кредита до 01.08.2013 г. Представени са анекси към договора – Анекс № 1 от 26.02.2009 г., Анекс № 2 от 29.09.2009 г., Анекс № 3 от 23.08.2010 г., Анекс № 4 от 05.07.2011 г., Анекс № 5 от 09.01.2012 г., Анекс № 6 от 26.03.2012 г., Анекс № 7 от 06.11.2012 г. и Анекс № 8 от 19.11.2012 г., с които са изменени и допълнени клаузите на договора за кредит. С Анекс № 7 от 06.11.2012 г. страните са се съгласили, че крайният срок за издължаване на кредита е 01.08.2013 г.

Представена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 01.11.2013 г., издадени по ч.гр.д. № 35075/2013 г. по описа на СРС, 53 състав, с които ответното дружество и две физически лица са осъдени солидарно да заплатят на кредитора “Б.Д.” ЕАД сумата от 1997797,68 евро – просрочена главница по договор за кредит 688/01.08.2008 г. и анексите към него, ведно със законна лихва за периода от 16.08.2013 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 19026,42 евро за периода от 25.06.2013 г. до 15.08.2013 г., наказателна лихва в размер на 16553,74 евро за периода от 25.06.2013 г. до 15.08.2013 г., такса по чл. 28 от договора в размер на 93,44 лева и разноски по делото, а именно: 79540,70 лева - държавна такса и 40220,35 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Присъединеният кредитор “Б.Д.” ЕАД представя Договор за кредит № 789/08.05.2009 г., сключен между “Б.Д.” ЕАД и “С.Б.” АД като кредитополучател, по силата на който банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 600 000 евро за рефинансиране на действаща кредитна линия по договор за кредит от 26.05.2004 г., сключен с “Б.Д.” ЕАД, с остатъчен размер към 17.03.2009 г. от 600 000 евро, и за оборотни средства. Крайният срок за погасяване на кредита е 08.05.2012 г. Представени са анекси към договора – Анекс № 1 от 30.07.2010 г., Анекс № 2 от 05.07.2011 г., Анекс № 3 от 09.01.2012 г., Анекс № 4 от 09.07.2012 г. и Анекс № 5 от 06.11.2012 г., с които са изменени и допълнени клаузите на договора за кредит. С Анекс № 5 от 06.11.2012 г. страните са се съгласили, че крайният срок за издължаване на кредита е 30.06.2013 г.

Представена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 23.08.2013 г., издадени по ч.гр.д. № 35091/2013 г. по описа на СРС, 43 състав, с които ответното дружество и две физически лица са осъдени солидарно да заплатят на кредитора “Б.Д.” ЕАД сумата от 394 000 евро – главница по извлечение от сметка на банката към 16.08.2013 г. по договор за кредит 789/08.05.2009 г. и анексите към него, ведно със законна лихва за периода от 19.08.2013 г. до изплащане на вземането, сумата от 3 752,34 евро - договорна лихва за периода от 25.06.2013 г. до 15.08.2013 г., сумата от 3 447,45 евро санкционираща лихва за периода от 01.07.2013 г. до 15.08.2013 г., и разноски по делото в размер на 23 992,41 лева. Представена е и допълнителна заповед по горецитираното частно гражданско дело за сумата от 68,43 лева – дължими такси и разноски.

Представен е от присъединения кредитор “Б.Д.” ЕАД и Договор за кредит № 615/26.03.2008 г. между банката, “П.Д.” ООД като кредитополучател, и ответното дружество “С.Б.” АД като съдлъжник, по силата на който банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 2 403 075 евро за финансиране на два транша и с краен срок за погасяване на кредита - 26.03.2015 г. Представен е погасителен план към договора за банков кредит. Представени са анекси към договора – Анекс № 1 от 26.02.2009 г., Анекс № 2 от 29.09.2009 г., Анекс № 3 от 02.08.2010 г., Анекс № 4 от 05.07.2011 г., Анекс № 5 от 09.01.2012 г., Анекс № 6 от 06.11.2012 г. и Анекс № 7 от 19.11.2012 г., с които са изменени и допълнени клаузите на договора за кредит. С Анекс № 6 от 06.11.2012 г. страните са се съгласили, че крайният срок за издължаване на кредита е 26.03.2015 г.

Представена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 22.08.2013 г., издадени по ч.гр.д. № 35092/2013 г. по описа на СРС, 35 състав, с които ответното дружество, “П.Д.” ООД и две физически лица са осъдени солидарно да заплатят на кредитора “Б.Д.” ЕАД сумата от 1 985 996,99 евро – главница по договор за кредит № 615/26.03.2008 г. и анексите към него, ведно със законна лихва за периода от 16.08.2013 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 10 017,10 евро за периода от 19.07.2013 г. до 15.08.2013 г., наказателна лихва в размер на 9 852,74 евро за периода от 20.07.2013 г. до 15.08.2013 г., такси разноски по чл. 28 от договора в размер на 136,90 лева, както и 118 148,14 лева - разноски по делото, а именно: 78 465,43 лева - държавна такса и 39 682,71 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Представени са нотариални покани от банката до ответника, с които последният е уведомен, че кредитите са обявени за предсрочон изискуеми и му е даден срок за плащане на същите.

От присъединеният кредитор “П.И.Б.” АД е представен Договор за банков кредит № 000КР-АА-2336/22.12.2004 г., сключен между банката и “С.Б.” АД като кредитополучател, съгласно който банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 1 000 000 евро, с краен срок за погасяване до 30 дни от датата на усвояване на кредита, но не по-късно от 31.12.2007 г. В чл. 10 от договора страните са приели, че за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на годишния Eurobor плюс надбавка 12 пункта, върху съответната усвоена/ползвана част от кредита за срок от 30 календарни дни от датата на усвояване, а след изтичане на тридесетдневния срок дължимите суми се отнасят в просрочие и се олихвяват съгласно т. 19, раздел VІІІ от договора, т.е. лихва в размер на договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка от 20 пункта. Представени са анекси към договора - Анекс № 1 от 29.03.2007 г., Анекс № 2 от 25.11.2008 г., Анекс № 3 от 29.04.2013 г. и Анекс № 4 от 28.06.2013 г. С Анекс № 1 от 29.03.2007 г. страните са се съгласили да увеличат размера на предоставения кредит на 2 000 000 евро и да удължат срока за погасяване на кредита до 31.12.2010 г. С Анекс № 2 от 25.11.2008 г. страните са се съгласили да увеличат размера на предоставения кредит на 4 000 000 евро и да удължат срока за погасяване на кредита до 31.05.2013 г. С Анекс № 4 от 28.06.2013 г. страните са се съгласили да удължат крайния срок за погасяване на кредита до 30.09.2013 г.

Представено е също извлечение от счетоводните книги на банката за задълженията на ответното дружество като кредитополучател по Договор за банков кредит № 000КР-АА-2336/22.12.2004 г., сключен между банката и “С.Б.” АД като кредитополучател, изменен и допълнен с Анекс № 1 от 29.03.2007 г., Анекс № 2 от 25.11.2008 г., Анекс № 3 от 29.04.2013 г. и Анекс № 4 от 28.06.2013 г., съгласно което общият размер на дълга към 25.03.2014 г. възлиза на 2 096 795,72 евро, от които 1 738 141,96 евро – просрочена главница, 82 105,75 евро – просрочени договорни лихви за периода 28.06.2013 г. до 30.09.2013 г., дължими на основание раздел V, т. 10 от Договора за кредит, т. 3 от Анекс № 4 от 28.06.2013 г., и 276 548,01 евро – просрочени наказателни лихви за периода от 30.09.2013 г. до 24.03.2014 г. вкл., дължими на основание раздел VІІІ, т. 19 от Договора за кредит.

От присъединеният кредитор “П.И.Б.” АД е представен Договор за овърдрафт по разплащателна сметка № 00РО-АА-0514/22.12.2004 г., сключен между банката и “С.Б.” АД като кредитополучател, съгласно който банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 250 000 евро при условията на овърдрафт, за оборотни средства, с краен срок за погасяване до 31.12.2007 г. В чл. 8 от договора страните са приели, че за ползвания овърдрафт кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на 12-месечен Eurobor, увеличен с надбавка от 10 пункта. Съгласно чл. 16 от договора, плащания, дължими и неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя, се олихвяват с 35% годишно. Представени са от присъединения кредитор анекси към договора - Анекс № 1 от 23.12.2005 г., Анекс № 2 от 21.12.2007 г., Анекс № 3 от 14.04.2008 г., Анекс № 4 от 27.02.2009 г., Анекс № 5 от 30.04.2009 г., Анекс № 6 от 19.02.2010 г., Анекс № 7 от 16.03.2011 г. и Анекс № 8 от 27.02.2012 г., с които е изменен и допълнен договора и съответно разрешения кредитен лимит е увеличен до 450 000 евро. С Анекс № 8 от 27.02.2012 г. е удължен крайният срок за погасяване на кредита до 30.04.2013 г.

Представено е също извлечение от счетоводните книги на банката за задълженията на ответното дружество като кредитополучател по Договор за овърдрафт по разплащателна сметка № 00РО-АА-0514/22.12.2004 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 23.12.2005 г., Анекс № 2 от 21.12.2007 г., Анекс № 3 от 14.04.2008 г., Анекс № 4 от 27.02.2009 г., Анекс № 5 от 30.04.2009 г., Анекс № 6 от 19.02.2010 г., Анекс № 7 от 16.03.2011 г., Анекс № 8 от 27.02.2012 г., съгласно което общият размер на дълга към 25.03.2014 г. възлиза на 257 420,12 евро, от които 204 516,75 евро – просрочена главница, 52 903,37 евро – наказателна лихва за периода от 01.04.2013 г. до 24.03.2014 г. вкл., начислена съгласно раздел VІІІ, т. 16 от Договора за кредит.

От присъединеният кредитор “П.И.Б.” АД е представен също Договор за поръчителство от 23.12.2005 г., сключен между банката и “С. К.” АД като поръчител, по силата на който “С. К.” АД се даължава да отговаря пред банката за задълженията на “С.Б.” АД по сключения с банката договор № 00РО-АА-0514/22.12.2004 г.

Представено е от “П.И.Б.” АД извлечение от счетоводните книги на банката за задълженията на кредитополучателя “М.К.” ЕООД и “С.Б.” АД като поръчител по Договор за банков кредит № 000КР-АА-2913/12.03.2007 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 16.03.2009 г. и Анекс № 2 от 31.07.2009 г. и Договор за поръчителство от 12.03.2007 г. и Анекс № 1 от 31.07.2009 г. към договора за поръчителство, съгласно което общият размер на дълга към 25.03.2014 г. възлиза на 257 420,12 евро, от които 214 523,81 евро, от които 180 995,74 евро – присъдена главница, 5 883,56 евро – присъдена договорна лихва, 11 978,46 евро – присъдени наказателни лихви, 15 666,05 евро – законна лихва.

Представено е от “П.И.Б.” АД удостоверение с изх. № 052667/28.08.2017 г. по изпълнително дело № 20168440401211 по описа на ЧСИ С.Я.. Същото е издадено в уверение на това, че цитираното изпълнително дело е образувано по молба на взискателя “П.И.Б.” АД и въз основа на изпълнителен лист, издаден от Софийски районен съд на 04.04.2016 г., по гр. дело № 15215/2016 г., по който длъжникът “С.Б.” АД е осъден да заплати на взискателя сумата 700 000 евро - главница, присъдени разноски в размер на 48447,84 лева, юрисконсултско възнаграждение в размер на 21728 лева (поканата за доброволно изпълнение по посочения изпълнителен лист е връчена на 22.04.2016 г.); въз основа на изпълнителен лист, издаден на 21.06.2016 г. от СРС по гр. д. № 32435/2016 г., присъединен по изпълнителното дело, с който длъжникът е осъден да заплати на взискателя банката сумата 204 516,75 евро - главница, ведно със законна лихва за периода 15.06.2016 г. до изплащане на вземането, 14 530 лева - разноски по делото 14530 лева, и юрисконсултско възнграждение в размер на 6 700 лева (поканата за доброволно изпълнение по посочения изпълнителен лист е връчена на 06.07.2016 г.); въз основа на изпълнителен лист, издаден на 04.07.2016 г. от СРС по гр. д. № 32422/2016 г., присъединен по изпълнителното дело, с който длъжникът е осъден да заплати на взискателя банката сумата 1 738 141,96 евро, ведно със законната лихва за периода от 15.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението 119 512,90 лева съдебни разноски и разноски по делото в т.ч. 53 250,35 лева юрисконсултско възнаграждение за водене на изпълнителното производство (поканата за доброволно изпълнение по посоченият изпълнителен лист е връчена на 06.07.2016 г.); въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 15218/2016 г. на СРС, 69 състав, присъединен към посоченото изпълнително дело, с който длъжникът е осъден да заплати сумата 789 640,54 евро - главница, и сумата 54 584,09 лева - разноски по делото и 24 449,80 лева - юрисконсултсо възнаграждение за водене на изпълнително проиводство на “П.И.Б.” АД - взискател по изпълнителното производство (поканата за доброволно изпълнение по посоченият изпълнителен лист е връчена на 22.08.2016 г.). Посочен е също актулният размер на задължението по изпълнителното дело към взискателите към 28.08.2017 г.

Присъединеният кредитор “К.Г.” ЕООД представя шест броя изпълнителни листа, с които ответното дружество е осъдено да му заплати посочените в същите суми, както и удостоверения по две изпълнителни дела по описа на ЧСИ М. Цачева за наложени запори върху вземания по банкови сметки на ответното дружество по обезпечителни заповеди, издадени от СГС.  

От присъединения кредитор “М.Б.” ЕООД е представен Договор за спогодба за доброволно уреждане на парични задължения, сключен на 09.12.2011 г. между него като кредитор и ответното дружество като длъжник, с който страните са се съгласили, че “С.Б.” АД дължи на “М.Б.” ЕООД сумата от 844 837,10 лева, представляваща дължима парична сума за получена и неизплатена главница по договор за паричен заем, сключен на 05.01.2011 г. между “М.Б.” ЕООД като заемодател и ответното дружество като заемател, с настъпил падеж на 18.11.2011 г., както и сумата от 223 696,69 лева, представляваща дължима парична сума за получена от “С.Б.” АД и неизплатена главница по Договор за паричен заем, сключен на 08.08.2008 г. между “С. К.” ЕООД, БУЛСТАТ ********, като заемодател и “С.Б.” АД като заемател, с настъпил падеж на 29.07.2011 г., вземането по който договор е прехвърлено от “С. К.” ЕООД на “М.Б.” ЕООД с договор за цесия, сключен на 12.10.2011 г. между “С. К.” ЕООД като цедент и “М.Б.” ЕООД като цесионер.

В чл. 2 от договора за спогодба е прието, че “С.Б.” АД се задължава да заплати на“М.Б.” ЕООД общата дължима сума в срок до 14.12.2011 г.

Представени са от присъединения кредитор “М.Б.” ЕООД изпълнителен лист от 21.01.2012 г., издаден по гр.д. № 611/2012 г. по описа на СРС, 70 състав, с който ответното дружество е осъдено да му заплати дължимите по договора за спогодба суми и разноски по делото, както и два броя авизо по платежно нареждане за получени от “М.Б.” ЕООД суми по изпълнително дело по описа на ЧСИ М.Б..

От присъединения кредитор “К.” АД са представени фактура № **********/30.03.2012 г., издадена от присъединения кредитор като доставчик на ответното дружество като получател на обща стойност от 122 880 лева с ДДС, за продажбата на превозни средства, както и фактура № **********/20.04.2012 г., издадена от присъединения кредитор като доставчик на ответното дружество като получател на обща стойност от 99 677,92 лева с ДДС, за продажба на превозни средства/техника.

Представени са и платежни нареждания за платени суми по фактурите, както и справка за непогасените вземания на “К.” АД към “С.Б.” АД.

От присъединеният кредитор “А.И.К.” АД са представени Рамков договор за обслужване на задължения, сключен на 15.01.2013 г. между “С.Б.” АД като възложител и “А.И.К.” ЕООД като изпълнител, по силата на който изпълнителят се е задължил за периода на действие на договора, срещу възнаграждение от страна на възложителя, да извършва обслужване на текущите му задължения, включително комунални разноски, съдебни и държавни такси, задължения към трети лица. Представени са доказателства за заплатени суми от “А.И.К.” ЕООД за сметка на “С.Б.” АД.

Представен е също Договор за паричен заем, сключен на 01.04.2013 г. между “С.Б.” АД като заемател и “А.И.К.” АД като заемодател, по силата на който “А.И.К.” АД предоставя на ответното дружество сумата от 10 988 лева, а ответното дружество се задължава да му я върне в срок до 31.01.2014 г., ведно с договорената лихва върху заемната сума в размер на основния лихвен процент плюс 4,5 пункта.

Представен е и Договор за паричен заем, сключен на 16.09.2013 г. между “С.Б.” АД като заемател и “А.И.К.” АД като заемодател, по силата на който “А.И.К.” АД предоставя на ответното дружество сумата от 11 285 лева, а ответното дружество се задължава да му я върне в срок до 31.01.2014 г., ведно с договорената лихва върху заемната сума в размер на основния лихвен процент плюс 4,5 пункта.

Представени са пет броя приходни касови ордери на “С.Б.” АД с посочено основание по договор (без допълнителна индивидуализация) или без посочено основание. Представена е също справка за задълженията на ответното дружество към този присъединен кредитор.

Присъединеният кредитор ЕТ “Ц.Т.” представя два броя изпълнителни листа, издадени на 30.04.2014 г. по гр.д. № 54049/2012 г. по описа на СРС, 58 състав, с които ответното дружество е осъдено да заплати на едноличния търговец посочените в същите суми.  

От ответното дружество са представени справка на вземанията на “С.Б.” АД спрямо длъжници към 31.12.2013 г., справка на задълженията на “С.Б.” АД към кредитори към 31.12.2013 г., счетоводен баланс на “С.Б.” АД към 31.12.2013 г., отчет за приходите и разходите за 2013г.

Представени са Договор за учредяване на Консорциум “У.-С.-У.”, сключен на 11.11.2008 г. между съдружниците “С.Б.” АД, “У. С.К. А.Р.Л.” – Италия и “У.” С.К.– Италия, както и удостоверение от регистър Булстат за вписване на консорциума.

Представени са Договор № 124225/D/WKS/BG от 27.10.2008 г. за строителство на “Регионален център за управление на отпадъци” и седем претоварни станции, с възложител МОСВ и Адемнум № 1 от 19.01.2012 г. към договора, както и писмо от МОСВ до ответното дружество “С.Б.” АД, “У. С.К. А.Р.Л.”– Италия и “У.” С.К.– Италия, с което е прекратен гореописаният договор с възложител МОСВ, поради неизпълнение от страна на строителя. Представени са строителни документи във връзка с този договор, както и разходни касови ордери за предоставени суми на физически лица за консорциума.

 Представено е писмо от БНБ до “С.Б.” АД във връзка с жалба срещу “У.Б.” АД относно извършено плащане по гаранция, издадена в полза на МОСВ. Представени са договорни условия за технологично оборудване и проектиране-строителство, както и документи във връзка с горецитирания договор с МОСВ. Представена е също Количествено-стойностна сметка KRWMC – Лот 1 към Договор EUROPEAID/124225/D/WKS/BG.

Представено е Споразумение към договор за финансов лизинг № *********, сключено между “Х.-А.А.-Л.” ООД като лизингодател и ответното дружество като лизингополучател, с което страните са се съгласили да разсрочат задълженията на лизингополучателя по договора за срок от 5 години.

Представени са от ответника доказателства във връзка с образувани срещу ответното дружество изпълнителни дела с взискател “Б.Д.” ЕАД и за започнали действия по принудително изпълнение, както и нотариални актове за учредяване на договорна ипотека, сключени в полза на “Б.Д.” ЕАД за обезпечаване на задължения на ответното дружество по гореописаните договори за банков кредит, сключени с “Б.Д.” ЕАД.

Представени са от ответника нотариални актове за учредяване на договорна ипотека, сключени в полза на “П.И.Б.” АД за обезпечаване на задължения на ответното дружество по гореописаните договори за банков кредит, сключени с “П.И.Б.” АД.

Ответникът представя счетоводни документи, включително и годишни финансови отчети на дружеството за 2014 г. и 2015 г.

Представен е от ответника Договор за паричен заем, сключен на 14.11.2008 г. между “С.Б.” АД като заемодател и Консорциум “У.-С.-У.” като заемател, по силата на който заемодателят се задължава да предостави на заемателя заем до 30 000 лева, а заемодателят се задължава да върне заемната сума в срок до 30.06.2016 г., ведно с договорената лихва. Договорът не е подписан от всички съдружници в дружеството по ЗЗД, за да се счита валидно възникнало задължението за гражданското дружество.

Представени са от ответника договори за строителство с главен изпълнител, сключен на “Р.П.” ЕООД като възложител и “С.Б.” АД като изпълнител, за цялостно изпълнение на строителството със завършеност “до ключ” на дискаунт маркет ПЕНИ в гр. Бяла Слатина, гр. П. и гр. Казанлък, разплащателен график и удостоверения за въвеждане в експлоатация на строежите. Представени са фактури и справки за везанията на ответното дружество към “Р.П.” ЕООД по трите договора съгласно посочени фактури от 2009 г. и 2010 г. Доколкото вземанията по договорите няма данни да са събрани, то се налага извод, че същите са трудно събираеми.

Представен е от ответника Договор за паричен заем, сключен на 04.08.2008 г. между “С.Б.” АД като заемодател и “М.П.К.” АД като заемател, по силата на който заемодателят се задължава да предостави на заемателя заем до 600 000 лева, а заемодателят се задължава да върне заемната сума в срок до 30.12.2016 г., ведно с договорената лихва. Представени са и счетоводни справки и мемориален ордер № 11/14 по счетоводни записвания.

Представен е от ответника Договор за паричен заем, сключен на 01.10.2013 г. между “С.Б.” АД като заемодател и “С. Б.” ЕООД като заемател, по силата на който заемодателят се задължава да предостави на заемателя заем до 170 000 лева, а заемодателят се задължава да върне заемната сума в срок до 31.12.2016 г., ведно с договорената лихва. Представени са също счетоводни справки и извлечение от банковата сметка, което касае Консорциума и не представлява доказателство за предоставянето на заема към “С. Б.” ЕООД.

Представен е от ответника Договор за паричен заем, сключен на 12.05.2009 г. между “С.Б.” АД като заемодател и “И.” АД като заемател, по силата на който заемодателят се задължава да предостави на заемателя заем до 30 000 лева, а заемодателят се задължава да върне заемната сума в срок до 30.06.2016 г., ведно с договорената лихва. Представени са също счетоводна справка, мемориални ордери по счетоводни записвания и разходни касови ордери с основание – по договор или предоставени средства (без допълнителна индивидуализация).

Представен е от ответника Договор за паричен заем, сключен на 07.01.2009 г. между “С.Б.” АД като заемодател и “М.К.” ООД като заемател, по силата на който заемодателят се задължава да предостави на заемателя заем до 800 000 лева, а заемодателят се задължава да върне заемната сума в срок до 31.12.2016 г., ведно с договорената лихва. Представен е договор от 24.02.2009 г., сключен между “С.Б.” АД като продавач и “М.К.” ООД като купувач, за покупко-продажба на поименни акции от капитала на “П.М.” АД. Представени са също мемориални ордери по счетоводни записвания и преводни нареждания.

Представен е от ответника Договор за паричен заем, сключен на 01.02.2008 г. между “С.Б.” АД като заемодател и “А.Б.” ООД като заемател, по силата на който заемодателят се задължава да предостави на заемателя заем до 2 000 000 лева, а заемодателят се задължава да върне заемната сума в срок до 30.06.2016 г., ведно с договорената лихва. Представени са също мемориални ордери по счетоводни записвания, както и тристранни споразумения за прихващане, сключени между “С.Б.” АД, “А.Б.” ООД и трети лица. Представени са платежни нареждания за превод на суми на “А.Б.” ООД от трети лица, а не от ответното дружество, и от него към трети лица.

Представен е от ответника Договор за наем, сключен на 03.01.2007 г. между “С.Б.” АД като наемодател и “С.Ц.С.” АД като наемател, по силата на който наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване четири помещения в гр. София, ж.к. “Люлин - център”, кв. 9, парцел 1229, С.Ц.“Левски С.”, срещу месечна наемна цена в общ размер на 4 500 лева. Съгласно чл. 4.1.1. и чл. 4.1.2. от договора, същият е сключен за срок от две години, считано от датата на подписването му. Ако в двуседмичен срок след изтичане на срока по договора, нито една от двете страни не се противопостави писмено, той се счита продължен като безсрочен при същите цена и условия.

Представен е от ответника Договор за наем, сключен на 01.10.2008 г. между “С.Б.” АД като наемодател и “С.Ц.С.” АД като наемател, по силата на който наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване две помещения в гр. София, ул. “Въртопо” № 150, срещу месечна наемна цена в общ размер на 600 лева. Съгласно чл. 4.1.1. и чл. 4.1.2. от договора, същият е сключен за срок от една година, считано от датата на подписването му. Ако в двуседмичен срок след изтичане на срока по договора, нито една от двете страни не се противопостави писмено, той се счита продължен като безсрочен при същите цена и условия.

Във връзка с наемните договори са представени от ответника фактури, издадени от “С.Б.” АД на “С.Ц.С.” АД, както и аналитична оборотна ведомост относно “С.Ц.С.” АД за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.

Представен е от ответника Договор за наем, сключен на 01.06.2007 г. между “С.Б.” АД като наемодател и “МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР - С.” ЕООД като наемател, по силата на който наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване помещения за медицински и фитнес център в гр. София, ж.к. “Люлин - център”, кв. 9, парцел 1229, С.Ц.“Левски С.”, срещу месечна наемна цена в общ размер на 4 500 лева. Съгласно чл. 4.1.1. и чл. 4.1.2. от договора, същият е сключен за срок от две години, считано от датата на подписването му. Ако в двуседмичен срок след изтичане на срока по договора, нито една от двете страни не се противопостави писмено, той се счита продължен като безсрочен при същите цена и условия.

Във връзка с наемния договор са представени от ответника фактури, издадени от “С.Б.” АД на “МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР - С.” ЕООД, както и аналитична оборотна ведомост относно “МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР - С.” ЕООД за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.

Представени са два протокола от общото събрание на съдружниците в “Логистичен парк Бургас” – дружество по ЗЗД, с които се разпределя печалбата на гражданското дружество, включително и в полза на съдружника “С.Б.” АД.

Представени са от ответника Списък на приетите и неприети вземания на кредиторите на основание чл. 686 и чл. 688 от ТЗ на “Т.К.М.” АД, гр. Хасково, съгласно който “С.Б.” АД е прието от синдика като кредитор за посочени в списъка вземания, както и документи във връзка с вземанията на ответното дружество към “Т.К.М.” АД.

Представени са от ответното дружество Договор за разширяване на ПСОВ Шумен за вторично пречистване EuropeAid/120892/D/W/BG, сключен между МОСВ като възложител и като изпълнител - “У.” Консорциум и “С.Б.” АД, и строителни книжа към договора, както и Договор за учредяване на Консорциум “У. - С.”, сключен на 25.06.2007 г. между “У. С.К. А.Р.Л.” – Италия и “С.Б.” АД. Представени са също заключение на комплексна техническа експертиза и допълнително заключение на техническа експертиза по ВАД № 293/2010 г. по описа на Арбитражния съд при БТПП, които съдът не отчита, доколкото същите не са събрани пред настоящия състав по предвидения в ГПК ред, а и се явяват неотносими към предмета на спора.

Представени са от ответното дружество счетоводни документи относно правоотношения с община Разград.

Представено е Решение от 13.01.2014 г. по търговско дело № 2553/2012 г. по описа на СГС, ТО, VІ-9 състав, без данни за влизането му в сила, с което е осъдено “ПАЗАР ЗА ПЛОДОВЕ, ЗЕЛЕНЧУЦИ И ЦВЕТЯ” АД да заплати на основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД на “С.Б.” АД сумата 50 305,94 щатски долара – задържана като парична гаранция в размер на 5% от общата стойност на изпълнени и разплатени СМР за обект “Тържище и пазар на производители” в гр. Сливен, за което е издадена фактура № **********/31.07.2000 г., съгласно чл.2 от Протокол от 01.08.2001 г., подписан между страните, ведно със  законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 23.04.2012 г. до окончателното й плащане, както и сумата 3 425,77 лева - разноски в производството пред СГС, съобразно уважената част на исковете и представен списък на разноските, и е отхвърлен предявеният от “С.Б.” АД против “ПАЗАР ЗА ПЛОДОВЕ, ЗЕЛЕНЧУЦИ И ЦВЕТЯ” АД иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата  на 5 155,41 лева, представляващи лихва за забава върху левовавата равностойност на сумата 50 305,94 щ.долара, с равностойност 68 214,85 лева, за периода от  от 01.08.2011 г. до 23.04.2012 г. - датата на предявяване на исковата молба, като неоснователен. Представени са също фактура № **********/31.07.2000 г. и от Протокол между “С.Б.” АД и “ПАЗАР ЗА ПЛОДОВЕ, ЗЕЛЕНЧУЦИ И ЦВЕТЯ” АД.

На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192 от ГПК е изискана и приложена по делото справка от Агенцията по вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на “С.Б.” АД за периода 30.12.1998 г. до 10.05.2014 г. Изискана е справка от СДВР – Отдел “Пътна полиция”, от която е видно, че към 15.05.2014 г. на името на ответното дружество са регистрирани 40 пътни превозни средства. От НАП е постъпила информация за наложени обезпечителни мерки върху имущество на ответното дружество и за образувано производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК. От НАП са представени годишни финансови отчети на ответното дружество за 2015 г. и 2016 г.

За установяване на финансово-икономическото състояние на ответника, по делото е изслушана, оспорена от молителя “У.Б.” АД и приета по делото Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Я.Д. Вещото лице е анализирало периода 01.01.2008 г. – 31.12.2013 г. Вещото лице е констатирало структурата на активите и пасивите на ответното дружество за изследвания период и е изчислило показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост на ответното дружество.

Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент на обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружеството. Констатациите на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Д. установяват, че коефициентът на обща ликвидност на ответното дружество е, както следва: 1,848 за 2008 г., 1,544 за 2009 г., 0,962 за 2010 г., 0,623 за 2011 г., 0,611 за 2012 г. и 1,552 за 2013г.

Коефициентът на бърза ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този коефициент в случая е със следните стойности: 1,630 за 2008 г., 1,173 за 2009 г., 0,626 за 2010 г., 0,441 за 2011 г., 0,324 за 2012 г. и 1,400 за 2013 г.

Коефициентите на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на тези коефициенти съгласно ССчЕ е 0,3-0,4/>0,2. През изследвания период коефициентът за незабавна ликвидност е със следните стойности: 0,131 за 2008 г., 0,018 за 2009 г., 0,050 за 2010 г., 0,010 за 2011 г., 0,010 за 2012 г. и 0,005 за 2013 г. Коефициентът за абсолютна ликвидност е със следните стойности: 0,131 за 2008 г., 0,018 за 2009 г., 0,050 за 2010 г., 0,010 за 2011 г., 0,01 за 2012 г. и 0,01 за 2013 г.

Вещото лице дава заключение, че от направените изчисления само за 2011 и 2012 г. коефициентът на обща ликвидност е под 1, дружеството е можело да покрие 61- 62 % от краткотрайните си задължения; през 2010 г. коефициента е малко под 1, което показва, че дружеството е можело да се справя с текущите си задължения за период от 1 година. За 2008 г., 2009 г. и 2013 г. коефициентът е над изискуемата 1-ца, което означава че дружеството с наличните краткотрайни активи би могло да покрие текущите си задължения и не изпитва затруднения относно разплащанията си по търговски сделки. От направените изчисления е видно, че през целия изследван период коефициентите за бърза ликвидност са по-високи от изискуемите минимум 0,2, като през 2008 г., 2009 г. и 2013 г. коефициентите са над 1-ца, което означава, че дружеството е можело с бързо ликвидните си средства (вземания и парични средства) да се разплаща спокойно по текущите си задължения. От направените изчисления за процесния период, коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност са доста под препоръчителните стойности, тъй като дружеството не разполага с достатъчно бързо ликвидни (парични) средства, с които да покрие текущите си задължения.

Коефициентът на финансова автономност и задлъжнялост изразяват финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на финансова автономност има препоръчителна стойност от 0,33. Стойности над единица на коефициента на задлъжнялост показват превишаване на задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от кредиторите. Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента на финансова автономност за ответното дружество: 0,809 за 2008 г., 0,505 за 2009 г., 0,387 за 2010 г., 0,419 за 2011 г., 0,457 за 2012 г. и 0,801 за 2013 г. Вещото лице прави извод, че за целия изследван период коефициентът на финансова автономност е под нормата, възприета в практиката от 0,33.

Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както следва: 1,236 за 2008 г., 1,979 за 2009 г., 2,586 за 2010 г., 2,384 за 2011 г., 2,186 за 2012 г. и 1,249 за 2013 г.

Показателите за рентабилност показват способността на дружеството да възстановява направените разходи и да реализира чист доход под формата на печалба, т.е. определят степента на доходност на капитала. Вещото лице дава заключение, че от направения анализ на изчислените коефициенти за рентабилност е видно, че всички показатели са положителна величина, което показва, че “С.Б.” АД макар и със стотинки, може да възстанови направените разходи, т.е. през целия изследван период дружеството е работило рентабилно и е формирало печалби.

От направения анализ на счетоводните документи, експертизата установи, че в счетоводството на “С.Б.” АД към 31.12.2013 г., се водят задължения в общ размер на 11 565 хил. лева, от които задължения към финансови предприятия в размер на 8 447 хил. лева; към доставчици в размер на 1 741 хил. лева; към предприятия в Г.ата в размер на 38 хил. лева; други задължения в размер на 1 339 хил. лева, в това число към персонала 77 хил. лв. и осигурителни задължения в размер на 10 хил. лева.

Вещото лице посочва, че във връзка с изготвяне на експертизата му е предоставена Справка относно задълженията на “С.Б.” АД спрямо кредитори към 31.05.2014 г., съгласно която в счетоводството на ответното дружество се водят задължения в общ размер на 11 406 376,75 лева.

При направения анализ на приложените документи в кориците на делото и счетоводните записвания, експертизата установява, че макар задълженията на дружеството към “Б.Д.” ЕАД да са присъдени в общ размер на 4 880 752,80 евро с левова равностойност в размер на 9 545 922,75 лева (присъдени главници, договорни и наказателни лихви, такси и разноски), в счетоводството на ответното дружество задължение към “Б.Д.” ЕАД се води сумата от 4 680 146,43 лева (2393013,48 евро), т.е. със сумата от 4 865 778,35 лева по-малко.

Вещото лице констатира, че общият размер напросрочени и присъдени вземания на “П.И.Б.” АД е в размер на 2568739,65 евро с левова равностойност в размер на 5 024 018,07 лева, а в счетоводството на ответното дружество се водят задължения в размер на 3 766 719,75 лева, т.е. с 1 257 298,32 лева по-малко.

Вещото лице посочва, че в счетоводството на “С.Б.” АД не са осчетоводени предявените от “У.Б.” АД вземания в размер на 2592973,09 евро с левова равностойност в размер на 5 071 414,56 лева, тъй като ответникът счита, че няма такова задължение.

Вещото лице посочва в експертизата, че присъдените вземания на “К. Г.” ООД в размер на 22 416,65 лева не са осчетоводени от ответното дружество.

Вещото лице посочва, че присъединеният кредитор “М.Б.” ЕООД посочва вземания към ответонто дружество в размер на 824 301,78 лева, а в счетоводството на “С.Б.” АД се води задължение към присъединения кредитор в размер на 243 480,66 лева, т.е. с 580 821,12 лева по-малко.

С оглед на така направените констатации вещото лице коригира баланса на ответното дружество за 2013 г. общо задълженията до 1 година със сумата от 11 797 хил.лева, представляваща неосчетоводени задължения на ответното дружество към “Б.Д.” ЕАД, “П.И.Б.” АД, “У.Б.” АД, “К. Г.” ООД и “М.Б.” ЕООД, и така общата стойност на задълженията на ответното дружество става 23 362 хил. лева. С тази сума от 11 797 хил. лева е отразена в Раздел VI Текуща печалба (загуба), в случая след приспадане на печалбата от 2 434 хил. лева, се получава, че дружеството приключва със загуба от 9 363 хил. лева, което от своя страна се отразява върху собствения капитал, който от положителна величина от 9 262 хил. лева се преобразува в отрицателна величина в размерна (- 2 535) хил. лева.

С оглед поставената задача да отрази осчетоводяването на неосчетоводените вземания на молителя и присъединените кредитори - “Б.Д.” ЕАД, “П.И.Б.” АД, “У.Б.” АД, “К. Г.” ООД и “М.Б.” ЕООД, вещото лице дава алтернативен вариант на показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, както следва: 0,768 - коефициент на обща ликвидност, 0,693 - коефициент на бърза ликвидност, 0,003 - коефициент на незабавна ликвидност, 0,003 – коефициент на абсолютна ликвидност, -0,109 – коефициент на финансова автономност, -9,216 – коефициент на задлъжнялост. При така направените корекции относно неосчетоводените от ответника задължения, вещото лице заключава, че ответното дружество не би било в състояние да погасява краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи. Показателите за ликвидност биха били под изискуемия минимум 1-ца, показателите за финансова автономност/зависимост показват, че дружеството би било изцяло зависимо от кредиторите си, а показателите за рентабилност покават, че дружеството би работило нерентабилно, би формирало голяма загуба (- 9 363 хил.лв.) от основната си дейност, собствения капитал би бил отрицателна величина, т.е. дружеството би било декапитализирано.

Вещото лице дава заключение, че от направения анализ на баланса към 31.12.2013 г. ответното дружество е притежавало дълготрайни материални и финансови активи в общ размер на 2 800 хил. лева, от които дълготрайни нематериални активи в размер на 1 хил. лева, дълготрайни материални активи в размер на 2 416 хил. лева и дългосрочни финансови активи 383 хил. лева. От направения анализ и извършените изчисления към 31.12.2013 г., експертизата установява, че дружеството притежава краткотрайни активи общо в размер на 17 948 хил.лева, от които “Материални запаси” в размер на 1 752 хил. лева, парични средства в размер на 63 хил. лева и “Вземания” в размер на 16 133 хил. лева (от които 5 529 хил. лева от клиенти и доставчици, 483 хил. лева от предприятия от Г.ата и 10 121 хил. лева от други).

Съгласно баланса на ответното дружество за 2013 г. делът на задълженията към финансови институции е 73,04 %; делът на задълженията към доставчици е 15,05 %; делът на задълженията към предприятия от Г.ата е 0,33 %; делът към Г.а други задължения е 10,83 %; делът на задълженията към персонала е 0,67 %; делът по осигурителни задължения е 0,07 %, данъчни задължения няма.

Съгласно балансовата стойност, имуществото, което е в размер на 20 831 хил. лева не би било достатъчно да покрие задълженията към кредиторите, които след осчетоводяване на неосчетоводените задължения е в размер на 23 361 хил. лева.

От направения анализ на отчетите за приходите и разходите, счетоводните записвания и съответното им отражение в балансите към съответната година, експертизата установява, че дружеството е спазвало счетоводното отразяване, съгласно изискванията на ЗСч и Счетоводните стандарти, като е отписвало продаденото имущество (намалява стойността му) от Г.а 20-та “ДМА”, а получените парични средства ги е отразявало в сметки от Г.а 50 “Парични средства” - каса или разплащателна сметка. През анализирания период, “С.Б.” АД са продали участието си като акционери в “П.М.” АД на “М.К.” АД, като са отразили в актива на баланса намаление на Дългосрочните си финансови активи в Раздел Б, Г.а III “Дългосрочни финансови активи”. Тъй като “М.К.” АД не са се издължили по закупените акции, в счетоводството на ответника се води вземане от 270 118,00 лева на аналитично ниво “М.К.” АД.

От направения анализ на финансовото състояние на ответника е видно, че дружеството се е разплащало редовно и в срок с някои от кредиторите си, видно от отчетите за приходите и разходите (освен това през целия изследван период е извършвало дейност), към някои от кредиторите си се е разплащало със закъснение, докато към трети е спряло плащанията.

Вещото лице дава заключение, че през 2013 г. “С.Б.” АД е извършило 10 броя плащания към кредиторите си по търговски сделки, като последното плащане е извършено на 31.12.2013 г. към “М.Б.” ЕООД. През 2014 г. има извършени 4 броя плащания към кредитори на ответника, но чрез трети лица, а не от ответника. Последното плащане към кредитори, извършено от самото ответно дружество “С.Б.” АД е на 31.12.2013 г., а чрез трети лица е извършено последно плащане на 04.11.2014 г.

Вещото лице дава заключение, че размерът на паричните средства на длъжника (63 хил. лева) и краткосрочните вземания (16 133 хил. лв.), които са в общ размер на 16196 хил. лева са в състояние да покрият всичките му задължения, които към 31.12.2013 г. са в размер на 11 565 хил. лева. Ако бъдат осчетоводени неосчетоводените задължения към “Б.Д.” ЕАД, “П.И.Б.” АД, “У.Б.” АД, “К. Г.” ООД и “М.Б.” ЕООД, размерът на паричните средства на ответника и краткосрочните вземания, които са в размер на 16 196 хил. лева, не биха били в състояние да покрият всичките му задължения с натрупаните лихви и обезщетения в размер на 23 362 хил. лева.

По делото е изслушано и прието заключение на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Я.Д., оспорено от молителя. Вещото лице дава заключение относно осчетоводяването на вземания на ответното дружество “С.Б.” АД, както следва: вземане от Консорциум “Търговище” - 1167465,37 лева; вземания от “Б.” ООД - 4 542 276,55 лева (сметка “Други дебитори”), 192 454,92 лева (сметка “Вземане по фактури за наем”), 459 658,49 лева (сметка “Начислени лихви”); вземания от “Б.” АД (н.) - 1 178 597,80 лева (сметка “Предоставени заеми”) и 286 403,42 лева (сметка “Начислени лихви”); вземане от “Т.К.М.” АД (н.) - 933 252,00 лева; вземане от Консорциум “У. С.К. а Р.Л.” - 84 134,70 лева; вземания от община Разград - 88 714,68 лева (сметка “Клиенти”) и 339 081,71 лева (сметка “Присъдени вземания”); вземане от “Пазар за плодове, зеленчуци и цветя” АД – погасено с получен превод на 15.02.2015 г.; вземане от Консорциум “У. С.К. а Р.Л.” - 1 388 751,43 лева (на аналитично ниво “Консорциум Кърджали”); вземания от Консорциум “У. С.К. а Р.Л.” - 27 732,75 лева (сметка “Предоставени заеми”) и 4 931,20 лева (начислена лихва); вземания от “Р.П.” ЕООД - 363 843,87 лева; вземане от “Метални панели и конструкции” АД – няма вземане; вземания от “С. Б.” ЕООД - 11 351,82 лева (сметка “Предоставени заеми”) и 1 971,58 лева (сметка “Начислени лихви”); вземане от “И.” АД – 5 094,41 лева (сметка “Начислени лихви”); вземания от “М.К.” ООД - 438 796,00 лева (сметка “Предоставени заеми”) и 179 262,99 лева (сметка “Начислени лихви”); вземания от “А.Б.” ООД - 736 236,60 лева лева (сметка “Предоставени заеми”) и 555 558,59 лева (сметка “Начислени лихви”); вземане от “М.К.” ООД - 270 118,00 лева (сметка “Вземания от съучастия”) и не е начислена лихва; вземане от “С.Ц.С.” АД - 243 900,00 лева (сметка “Вземания от по фактури за наем”) и не е начислена лихва; вземане от “Медицински център С.” АД - 238 500,00 лева (сметка “Вземания от по фактури за наем”) и не е начислена лихва; вземания от “Логистичен парк Бургас” - 76 118,97 лева (сметка “Вземания от съучастия”). Експертизата установява, че всички парични заеми, описани в молбата на “У.Б.” АД в т. 4.1 до т. 4.6, са предоставяни по банков път, което според вещото лице означава, че дружеството-ответник е разполагало с парични средства в съответния период, когато ги е предоставяло.

Вещото лице дава заключение, че от направения анализ на вземанията на ответника се установява, че в счетоводството няма потвърдителни писма от длъжниците му (голямата част от длъжниците са свързани лица). Съгласно ЗСч такава кореспонденция има препоръчителен характер, а не задължителен. Експертизата установява, че вземанията на ответника към “Б.” АД (н.) и “Т.К.М.” са включени в списъците на приетите вземания от синдиците на дружествата; че във връзка с вземането към “У. С.К. а Р.Л.” по проект “Разширяване на ПСОВ - Шумен” е заведен осъдителен иск срещу МОСВ по арбитражно дело № 293/2010 г. по описа на АС при БТПП; че вземането към община Разград се води в сметка “Присъдени вземания”; че вземания са погасени; че по някои вземания са направени частични плащания. Според вещото лице, тези факти установяват, че има данни за предприети действия от ответното дружество относно събиране на вземанията.

По делото е изслушано и прието заключение на трета допълнителна съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Я.Д.. В същата вещото лице, на база на изготвената втора допълнителна ССчЕ и останалите данни по делото, изчислява коефициентите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост на ответното дружество, като при прилагане на краткотрайните активи не включва вземанията на ответното дружество към дружества, за които е открито производство по несъстоятелност или са обявени в несъстоятелност и съответно вземанията на ответното дружество с настъпил падеж преди 5 и повече години. Изчислените в този алтернативен вариант показатели за 2015 г. са, както следва: коефициент на обща ликвидност – 0,60; коефициент на бърза ликвидност – 0,52; коефициент на незабавна ликвидност – 0,0001; кофициент на абсолютна ликвидност – 0,00; коефициент на финансова автономност – 0,40; коефициент на задлъжнялост – 2,54.

По делото са изслушани и приети заключения на комплексната експертиза в съдебно-оценителската част на вещото лице В.П. и комплексна експертиза в съдебно-икономическата част на вещото лице Я.Д., като в оценителската част експертизата е оспорена от ответното дружество, а в счетодната част експертизата е оспорена от молителя.

В комплексната експертиза в съдебно-оценителската част вещото лице В.П. дава заключение, че пазарната стойност на дълготрайните активи, собственост на “С.Б.” АД към 30.11.2015 г. възлиза на 12 040 756 лева, а пазарната стойност на краткотрайните материални активи на дружеството към 30.11.2015 г. възлиза на 190 967 лева.

В комплексната експертиза в съдебно-икономическата част вещото лице Д. дава заключение, че в основната експертиза вещото лице е установило, че към 31.12.2013 г. касовите наличности на дружеството са били в размер на 63 хил. лева, а към момента на тази експертиза вещото лице установява, че касовите наличности са в размер на 331,00 лева. Вещото лице Д. установява, че сметките на ответното дружество са блокирани, поради което по тях няма движение през 2015 г. и 2016 г. Наличните средства към момента на изготвяне на експертизата са както следва: 6488,03 лева - по разплащателните сметки в лева, и 870,48 лева - по разплащателните сметки във валута.

Вещото лице Д. дава заключение, че от представения счетоводен баланс, експертизата установи, че към 31.12.2014 г. ответното дружество има вземания общо в размер на 16 085 хил. лева, от които 5 866 хил. лева от клиенти и доставчици, 482 хил. лева от предприятия от Г.ата и 9 737 хил. лева от други. Към 31.12.2015 г. дружеството има вземания общо в размер на 16 328 хил. лева, от които 5 410 хил. лева от доставчици и клиенти, 482 хил. лева от предприятия от Г.ата и 10 436 хил. лева други вземания. Експертизата установява, че като цяло вземанията на дружеството през 2015 г. са се увеличили спрямо 2014 г. с 243 хил. лева, като вземанията от доставчици и клиенти са намалели с 456 хил. лева, вземанията от предприятия от Г.ата са запазили своята стойност - 482 хил. лева, а други вземания са се увеличили е 699 хил. лева.

Вещото лице Д. дава заключение, че при проверка в счетоводството на “С.Б.” АД по всички посочени вземания, възникнали като предоставен заем, има сключени договори и предоставянето им е извършвано по банков път, въз основа на което съответното вземане е осчетоводено. За останалите вземания - по издадени фактури и гаранции има приложени към съответната дата съответния документ. На коя дата са възникнали вземанията, експертизата не е в състояние да отговори. Вещото лице посочва, че от разговора с финансиста на дружеството, експертизата установява, че дружеството няма вземания, възникнали от договорни престации.

От направения анализ на вземанията на ответника, експертизата установява, че в счетоводството няма потвърждения-писма от длъжниците им (съгласно ЗСч размяната на кореспонденция няма задължителен характер), но там, където вземанията са възникнали на база договор за заем са между свързани лица и при проверката експертизата установява, че съответния длъжник води счетоводно задълженията си към “С.Б.” АД; там, където вземанията са съгласно фактури, същите са включени в списъка на дневниците за продажби по ДДС. В балансите на ответното дружество за периода 2011 г. - 2015 г. няма отразени вземания над 1 година, което дава основание на експертизата да даде заключение, че всички вземания са изискуеми към датата на извършване на експертизата. При проверка на място в счетоводството на ответника, експертизата установява, че към 31.12.2014 г. дружеството няма задължения към държавата. Данък за обявената печалба за 2013 г. и 2014 г. е издължен. Към настоящия момент има задължения по текущи данъци - такса смет в размер на 117 041,77 лева; данък сгради в размер на 71 325,05 лева и лихви по закона за местни данъци и такси в размер на 26 942,47 лева.

Вещото лице Д. установява съотношението на активи /в размер на 20 640 хил. лева/ към пасиви /в размер на 11 355 хил. лева/ към 31.12.2014 г., съгласно предоставения баланс е 1,82, т.е. дружеството може да покрие с активите си 1,82 пъти пасивите си. Ако се прибавят към пасивите /11 355 хил. лева плюс предявените 11 797 хил. лева – общо 23 152 хил. лева, съотношението е 0,89, т.е. съгласно балансовите стойности на активите, дружеството може да покрие 89 % от пасивите / задълженията си. След като взема предвид извършената пазарна оценка на дълготрайните материални активи и на краткотрайните материална активи от съдебно-оценителната част на експертизата и прибави дългосрочните финансови активи, вземанията на дружеството и паричните му средства, вещото лице изчисли, че към изготвяне на заключението съотношението на активите в размер на 29 884 хил. лева/ към пасивите /по баланс 11 355 хил. лева/ е 2,58, т.е. дружеството може да покрие 2,58 пъти задълженията си. Ако се прибавят към пасивите 711 355 хил. лева плюс предявените 11 797 хил. лева - общо 23 152 хил. лева/ на дружеството предявените в настоящото производство вземания, съотношението е 1,29, т.е. съгласно преоценените стойности на активите, дружеството може да покрие 1,29 пъти пасивите /от задълженията си/.

Вещото лице Д. изчислява финансовите показатели на ответното дружество към 31.12.2014 г. съгласно предоставения баланс, както следва: коефициент на обща ликвидност – 1,59; коефициент на бърза ликвидност – 1,42; коефициент на незабавна ликвидност – 0,001; кофициент на абсолютна ликвидност – 0,001; коефициент на финансова автономност – 0,82; коефициент на задлъжнялост – 1,22. Вещото лице дава заключение, че към момента на образуване на настоящото производство ответникът е разполагал е имущество в размер на 20 831 хил. лева по балансова стойност, което е било напълно достатъчно да покрие задълженията му /по балансова стойност в размер на 11 565 хил. лева/, без опасност за интересите на кредиторите, а като се прибавят претендираните в настоящото производство вземания, общата стойност на задълженията стават 23 152 хил. лева, което означава, че дружеството е можело да покрие 90 % от задълженията към кредиторите си. Към датата на извършване на експертизата, след направената пазарна оценка на имуществото на дружеството, което е в размер на 29 884 хил. лева е видно, че с така оцененото имущество дружеството може спокойно да покрие задълженията си без опасност за интересите на кредиторите. Вещото лице прави извод, че от направените изчисления на коефициентите за ликвидност към изготвянето на заключението (след извършена пазарна оценка на активите и след задълженията на дружеството предявените вземания в настоящото производство), ответното дружество е в състояние да покрие 70 % от задълженията си с краткотрайните си активи.

Вещото лице Д. изчислява показателите при алтернативен вариант, в който не са включени задълженията към молителя “У.Б.” АД по двата процесни договори за банков кредит под условие, и дава заключение, че при този вариант ответното дружество притежава активи и имущество, включително вземания, годни да покрият задължението на дружеството. Вещото лице Д. установява, към датата на експертизата паричните вземания на “С.Б.” АД, които са в размер на 8 766 хил. лева (след изключване на вземанията с ненастъпил падеж, изключени след изтекъл 5-годишен срок и приети в списъците на синдици вземания от дружества в несъстоятелност) и дълготрайни материални активи (включително земя и сгради), които след пазарната оценка са в размер на 12 424 хил. лева, или вземания и дълготрайни материални активи в общ размер на 21 190 хил. лева (без краткотрайните активи) са напълно достатъчни да покрият задълженията на ответното дружество, които са в общ размер на 18 234 хил. лева.

Вещото лице Д., като намалява краткосрочните вземания на ответното дружество с вземането на “Б.” ООД по договор за цесия от 19.04.2013 г. (според вещото лице, неправилно осчетоводено от ответника), изчислява финансовите показатели на ответното дружество за 2015 г., както следва: коефициент на обща ликвидност – 0,58; коефициент на бърза ликвидност – 0,48; коефициент на незабавна ликвидност – 0,001; кофициент на абсолютна ликвидност – 0,001; коефициент на финансова автономност – 0,64; коефициент на задлъжнялост – 1,56.

По делото е изслушано и прието заключение на повторна и допълнителна съдебно-оценителска експертиза на вещото лице М.А., което е оспорено от молителя и присъединените кредитори “Б.Д.” ЕАД и “П.И.Б.” АД. Според вещото лице средната пазарна стойност на ДМА на ответното дружество за 2015 г. е в размер на 20 429 776 лева, а на КМА за 2015 г. е в размер на 85 305 лева. Според вещото лице средната пазарна стойност на ДМА на ответното дружество за 2016 г. е в размер на 16 597 392 лева, а на КМА за 2016 г. е в размер на 86 478 лева.

След като се съобразява с определената пазарна стойност на активите, вещото лице А. изчислява показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост и рентабилност към 31.12.2015 г. и към 31.10.2016 г. Вещото лице А. дава заключение, че е видно от коригирания баланс към 31.12.2015 г., размерът на текущите (краткотрайни) активи на ответното дружество е в размер на 103 313 хил.лв. (в това число по Г.и: материални запаси – 86 958 хил.лв., вземания 16 328 хил.лв., парични средства – 27 хил. лв.), а размерът на задълженията до 1 година възлиза на 11 508 хил.лв. (в това число към финансови предприятия – 8 447 хил.лв., към доставчици - 1 736 хил.лв., други задължения – 1 291 хил.лв., към предприятия от Г.ата – 34 хил.лв.). По коригирания баланс за 2015 г. вещото лице изчислява показателите, както следва: 8,98 - коефициент на обща ликвидност, 1,42 - коефициент на бърза ликвидност, 0,00 - коефициент на незабавна ликвидност, 0,00 - коефициент на абсолютна ликвидност, 9,79 – коефициент на финансова автономност, 0,10 – коефициент на задлъжнялост.

Вещото лице А. посочва, че е видно от коригирания баланс към 31.12.2016 г., размерът на текущите (краткотрайни) активи на ответното дружество е в размер на 104 534 хил.лв. (в това число по Г.и: материални запаси – 88 011 хил.лв., вземания 16 496 хил.лв., парични средства – 27 хил. лв.), а размерът на задълженията до 1 година възлиза на 10 148 хил.лв. (в това число към финансови предприятия – 6 871 хил.лв., към доставчици - 1 771 хил.лв., други задължения – 1 506 хил.лв.). По коригирания баланс за 2016 г. вещото лице изчислява показателите, както следва: 9,72 - коефициент на обща ликвидност, 1,62 - коефициент на бърза ликвидност, 0,00 - коефициент на незабавна ликвидност, 0,00 - коефициент на абсолютна ликвидност, 10,98 – коефициент на финансова автономност, 0,09 – коефициент на задлъжнялост.

Вещото лице е изчислило показателите за 2016 г., без да използва корекция на счетоводния баланс, както следва: 1,80 - коефициент на обща ликвидност, 1,62 - коефициент на бърза ликвидност, 0,00 - коефициент на незабавна ликвидност, 0,00 - коефициент на абсолютна ликвидност, 0,98 – коефициент на финансова автономност, 1,01 – коефициент на задлъжнялост.

Вещото лице дава заключение, че през 2016 г. са погасени задължения на ответното дружество в размер на 5 520 622,55 лева, като в при изслушване на заключението в съдебно заседание вещото лице уточнява, че погасяването е извършено в изпълнително производство от публична продан на недвижими имоти.

            Вещото лице А. дава заключение, че според петфакторния метод на Алтман през 2015 г. ответното дружество е с високо ниво на риск от несъстоятелност, а през 2016 г. дружеството е с ниско ниво на риск от несъстоятелност.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадълженост съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.

В настоящия случай е налице предвидената от закона процесуалноправна предпоставка - сезираният съд е този по седалището на ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.

Налице е и втората предпоставка за откриване на производството – длъжникът “С.Б.” АД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане. В конкретния случай, съдът е сезиран с молба от кредитор, съответно присъединени кредитори, които са включени в кръга на легитимираните лица по смисъла на чл. 625 от ТЗ.

Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни вземания.

Търговски са сделките, сключени от търговеца при и по повод на извършване на занятието му, а също така и абсолютните търговски сделки, изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на страните (чл. 286 от ТЗ). От своя страна публичните задължения на търговеца са установени в ДОПК и са такива за данъци, мита, такси. Във всички случаи, независимо от това дали се касае за задължение по търговска сделка, или за такова от публичен хапактер, следва да се установи, че същото е действително и съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Задължението следва да е изискуемо, т.е. падежът му да е настъпил, за което се прилагат общите правила на гражданското право.

В случая съдът е сезиран от молителя “У.Б.” АД, който твърди, че има вземания към ответното дружество, произтичащи от търговска сделка – договори за банков кредит по смисъла на чл.1, ал. 1, т. 7 от ТЗ. Вземанията на банката произтичат от Договор за банков кредит под условие, за поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и документарни акредитиви № 223-082/18.12.2008 г. и Анекс № 001/05.01.2009 г. към него, сключени между банката и кредитополучателите – “У. С.К. А.Р.Л.” – Италия, “У.” С.К.– Италия и ответното дружество “С.Б.” АД, и Анекс № 001/05.01.2009 г. към него. Банката има вземания към ответното дружество и по втори договор - Договор за банков кредит под условие, за поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и документарни акредитиви № 223-083/05.01.2009 г., сключен между банката и кредитополучателите – “У. С.К. А.Р.Л.” – Италия, “У.” С.К.– Италия и ответното дружество “С.Б.” АД. Не се установи от ответника, че договорите с банката не са подписани от законния представител на ответното дружество. Дори да се приеме обратното, в случая намира приложение правилото на чл. 301 от ТЗ, че се счита, че действията на лице без представителна власт са потвърдени, ако дружеството не се противопоставило на същите веднага след узнаването, а узнаването за това се установява от представения от самия ответник договор с МОСВ и свързани с него документи и кореспонденция.  

Неоснователно е възражението на ответното дружество, че договорите за кредит, сключени с молителя “У.Б.” АД, не обвързват ответното дружество, тъй като няма прието решение от съвета на директорите на ответното дружество, както се изисква в чл. 37, т. 7 от устава на “С.Б.” АД. Липсата на решение на съвета на директорите на ответното дружество не може да се противопостави на третите лица. Те имат значение само в отношенията между дружеството и изпълнителния директор за евентуална отговорност за вреди на последния към дружеството. Това не съставлява липса на съгласие и следователно договорите за кредит обвързват ответното дружество (така в аналогична хипотеза е прието при липсата на решение на общо събрание на ООД – Тълкувателно решение от 15.11.2013 г. по тълк. дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Ответникът е направил също възражение, че не е налице надлежно породено задължение за “У.Б.” АД да заплати суми по банковите гаранции. Като ответникът се позовава, че банката била поела задължения за безусловно плащане и “без възражения”, а съгласно действащото българско законодателство предварителният отказ от права е недействителен, и с оглед на това същите не могли да обвържат ответното дружество и липсвало валидно осъществен фактически състав за служебно оформяне на платените парични средства от банката към третото лице – МОСВ, като задължение на “С.Б.” АД съгласно чл. 8.4. от договорите.

Настоящият състав намира това възражение на ответника за неоснователно. Съгласно чл. 442 от ТЗ, с банкова гаранция банката писмено се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно условията, предвидени в нея. От тази легална дефиниция може да се изведе, че банковата гаранция е едностранен договор, по силата на който банката-гарант се задължава по искане на наредителя (в случая кредитополучателите по договора за банков кредит под условие, в това число и ответното дружество) пред получателя на гаранцията (бенефициера – в случая МОСВ) да заплати определена сума пари в определен срок, ако бъдат изпълнени условията, посочени в документа. Банковата гаранция поражда неотменяемо и безусловно задължение на банката, издала гаранцията, да плати сумата по документа, при настъпването в условията, посочени в нея. След като дефинитивно задълженията по банковата гаранция се поемат безусловно, освен ако страните не са договорили определени модалитети, които се инкорпорират в гаранцията, какъвто не е настоящият случай, то следва да се приеме, че същата е действителна и обвързваща страните.

Страни по договорите за кредит под условие са “У.Б.” АД и трите дружества – кредитополучатели, едно от които е ответното дружество “С.Б.” АД. Отговорността на последното произтича от поетите от него задължения по договорите за кредит под условие, а не от качеството му на съдружник в неперсонифицирано дружество по ЗЗД - Консорциум “У.-С.-У.”. С оглед на това безспорно е, че задълженията на ответното дружество произтичат от търговска сделка – договори за банков кредит под условие. Въпросите относно причините на ответното дружество да поеме задължението по кредитната сделка, отношенията му с другите съдружници в консорциума и отговорността между съдружниците в консорциума, са ирелевантни в случая. Ирелевантен за установяване на кредиторовото качество по молбата по чл. 625 от ТЗ е въпросът за обезпечеността на вземането на молителя. Поради това ирелеванти са и възраженията на ответното дружество, че банката била разполагала с банкова контрагаранция като обезпечение на задълженията на кредитополучателите по договорите за банков кредит под условие.

В случай банковата гаранция е договорена със срок за валидност на ангажимента за плащане до 30.04.2013 г. съгласно чл. 4.1.3. от договора, като искането на бенефициера МОСВ е надлежно направено в този срок с писма от 24.04.2013 г. на “Р.(България)” ЕАД. Плащането по гаранцията е извършено на 09.05.2013 г. и същото е в договорения от страните срок за усвояване на кредита до 15.05.2013 г. (чл. 4.2.4. от договора). След като е платена от банката сумата по гаранцията, платените суми служебно се оформят като кредит при договорените между страните условия съгласно чл. 8.4. от договора за банков кредит под условие. Поради изложените съображения неоснователно остава възражението на ответника относно плащането по гаранцията, което според него било извършено извън договорения срок и затова не било извършено на договорно основание.

Сумата по кредита става незабавно изискуема и платима, считано от датата на удовлетворяване на гаранцията, но не по-късно от 15.05.2013 г., т.е. в случая от 09.05.2013 г.

По изложените по-горе съображения, настоящият състав приема, че се установява от събраните по делото доказателства, че банката молител има изискуеми вземания към ответното дружество по търговска сделка (договори за банков кредит под условие), които към датата на подаване на молбата са с настъпил падеж и не се установява от ответника, който носи доказателствената тежест за това, същите да са погасени.

От становищата на молителя и ответното дружество става ясно, че вземанията, заявени с молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, са спорни. Съдът намира, че разрешаването на този спор не е в прерогативите на съда, разглеждащ молбата за откриване на производство по несъстоятелност, при формиране на извод за нейната основателност. С това решение не се формира сила на пресъдено нещо за вземането на молителя, а единствено за състоянието на неплатежоспособност на ответното дружество. Достатъчно в случая е молителят да докаже твърденията си, че вземането му от ответното дружество произтича от търговска сделка и то е изискуемо, но не се установява безспорността на същото. Вземанията на молителя, както и вземанията на останалите кредитори, подлежат на предявяване, приемане, оспорване и установяване по размер, едва след откриване на произвоството по несъстоятелност по специалните правила, предвидени в чл. 685 и сл. ТЗ. Всички възражения на ответника, направени в тази връзка, са неотносими към предмета на настоящото производство.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че е налице материално-правна легитимация на молителя “У.Б.” АД в настоящото производтво.

Вземанията на присъединения взискател “Б.Д.” ЕАД към ответното дружество произтичат от търговска сделка – договори за банков кредит по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ. Вземанията на “Б.Д.” ЕАД произтичат от Договор за кредит № 688/01.08.2008 г. и анексите към него - Анекс № 1 от 26.02.2009 г., Анекс № 2 от 29.09.2009 г., Анекс № 3 от 23.08.2010 г., Анекс № 4 от 05.07.2011 г., Анекс № 5 от 09.01.2012 г., Анекс № 6 от 26.03.2012 г., Анекс № 7 от 06.11.2012 г. и Анекс № 8 от 19.11.2012 г., сключени между “Б.Д.” ЕАД и “С.Б.” АД като кредитополучател. Банката има вземания към ответното дружество и по Договор за кредит № 789/08.05.2009 г. и анексите към него - Анекс № 1 от 30.07.2010 г., Анекс № 2 от 05.07.2011 г., Анекс № 3 от 09.01.2012 г., Анекс № 4 от 09.07.2012 г. и Анекс № 5 от 06.11.2012 г., сключен между “Б.Д.” ЕАД и “С.Б.” АД като кредитополучател. Банката има вземания към ответното дружество и по трети договор - Договор за кредит № 615/26.03.2008 г., сключен между банката като кредитор, “П.Д.” ООД като кредитополучател, и ответното дружество “С.Б.” АД като съдлъжник, и анексите към него - Анекс № 1 от 26.02.2009 г., Анекс № 2 от 29.09.2009 г., Анекс № 3 от 02.08.2010 г., Анекс № 4 от 05.07.2011 г., Анекс № 5 от 09.01.2012 г., Анекс № 6 от 06.11.2012 г. и Анекс № 7 от 19.11.2012 г. От представените от банката доказателства и изслушаното и прието заключение съдебно-счетоводната експертиза на вещо лице Д. се установява, че банката има изискуеми и непогасени вземания към ответното дружество. Вземанията на “Б.Д.” ЕАД по гореописаните договори за кредит са присъдени в производства по чл. 417 от ГПК и за същите има издадени изпълнителни листа в полза на банката. Ирелевантно в случая е направеното от ответника възражение, че всички вземания на банката са надлежно обезпечени и за събирането им се водят изпълнителни дела, доколкото обезпечаването на същите може да се разглежда едва в производството по предявяване, приемане и оспорване на вземания по реда на чл. 685 и сл. от ТЗ, а по молбата за откриване на производството по несъстоятелност от значение е единствено качеството на кредитор на банката. Не се установява от ответника, който носи доказателствена тежест за това, че всички вземания на “Б.Д.” ЕАД към ответното дружество са погасени. С оглед на това съдът намира, че е налице материално-правна легитимация на присъединения кредитор “Б.Д.” ЕАД по търговски сделки да поиска откриване на производство по несъстоятелност за ответното дружество.

Вземанията на присъединения взискател “П.И.Б.” АД към ответното дружество също произтичат от търговска сделка – договори за банков кредит по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ. Вземанията на “П.И.Б.” АД произтичат от Договор за банков кредит № 000КР-АА-2336/22.12.2004 г. и анекси към него - Анекс № 1 от 29.03.2007 г., Анекс № 2 от 25.11.2008 г., Анекс № 3 от 29.04.2013 г. и Анекс № 4 от 28.06.2013 г., сключени между банката и “С.Б.” АД като кредитополучател. Присъединеният кредитор има вземания към ответното дружество и по Договор за овърдрафт по разплащателна сметка № 00РО-АА-0514/22.12.2004 г. и анексите към него - Анекс № 1 от 23.12.2005 г., Анекс № 2 от 21.12.2007 г., Анекс № 3 от 14.04.2008 г., Анекс № 4 от 27.02.2009 г., Анекс № 5 от 30.04.2009 г., Анекс № 6 от 19.02.2010 г., Анекс № 7 от 16.03.2011 г. и Анекс № 8 от 27.02.2012 г., сключени между банката и “С.Б.” АД като кредитополучател. Съществуването на вземанията на “П.И.Б.” АД по тези договори за кредит не се оспорват от ответното дружество, оспорва се техния размер, което не е предмет на производството по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, както съдът е посочил по-горе.

Присъединеният кредитор “П.И.Б.” АД има и вземания към ответното дружество по Договор за поръчителство от 12.03.2007 г. и Анекс № 1 от 31.07.2009 г. към договора за поръчителство, сключен между банката и “С.Б.” АД като поръчител, във връзка със задълженията на кредитополучателя “М.К.” ЕООД по Договор за банков кредит № 000КР-АА-2913/12.03.2007 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 16.03.2009 г. и Анекс № 2 от 31.07.2009 г., видно от представеното извлечение от счетоводните книги на банката.

По въпроса дали може да бъде открито производство по несъстоятелност за ответното дружество търговец, въз основа на негово задължение като поръчител по търговски договор, е налице задължителна практика на ВКС.

В Решение № 143/16.10.2015 г. по т.д. № 937/2015 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О., е прието, че след измененията на разпоредбата на чл. 608 от ТЗ (ред. ДВ бр. 20/2013 г.), състоянието на неплатежоспособност може да е породено и от друг вид сделка, която по предназначението си и желани правни последици да е свързана със сключването и изпълнението на една абсолютна или относителна търговска сделка, в която категория попада и договорът за поръчителство. Когато договорът за поръчителство е сключен като обезпечение за изпълнение на една търговска сделка – в случая договор за банков кредит, вземането на кредитора по него е вземане, отнасящо се до търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Следователно поетото от един търговец поръчителство за обезпечение на търговска сделка (в случая договора за банков кредит), по който той не е страна, го прави носител на задължение, идентично с това на длъжника по търговската сделка. С оглед на изложеното, в случая вземането на банката към ответното дружество има търговски характер и неоснователно остава възражението на ответника “С.Б.” АД, че поръчителството не е търговска сделка и вземанията по договора за поръчителство не могат да служат като основание за иницииране на производство по несъстоятелност.

От представените от присъединения кредитор доказателства, в това число и извлечения от счетоводните книги на банката, и от изслушаното и прието заключение съдебно-счетоводната експертиза на вещо лице Д. се установява, че банката има изискуеми и непогасени вземания към ответното дружество. Ирелевантно в случая е направеното от ответника възражение, че всички вземания на банката са надлежно обезпечени или че се провежда индивидуално принудително изпълнение за събирането им, доколкото по молбата за откриване на производството по несъстоятелност от значение е единствено качеството на кредитор на банката. Не се установява от ответника, който носи доказателствена тежест за това, че всички вземания на “П.И.Б.” АД към ответното дружество са погасени. С оглед на това съдът намира, че е налице материално-правна легитимация на присъединения кредитор “П.И.Б.” АД по търговски сделки да поиска откриване на производство по несъстоятелност за ответното дружество.

Присъединеният кредитор “К.Г.” ЕООД твърди вземания от ответното дружество по търговски сделки - договор за продажба на 7840,83 кг заготовка армировка съгласно фактура № 304/25.03.2009 г., за които представя изпълнителни листа. Изискуемостта на вземанията на присъединения кредитор е едната предпоставка за основателността на молбата му за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество. В случая не се установява другата предпоставка - търговския характер на сделката, от която произтичат вземанията на този присъединен кредитор. Не са представени от “К.Г.” ЕООД доказателства за установяване на търговския характер на вземането по представените изпълнителни листа, което е релевантно за установяване на материално-правната му легитимация на кредитор по молбата по чл. 629, ал. 4 от ТЗ. С оглед на изложеното съдът намира, че не е налице предпоставката по чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ – наличие на изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, и молбата на “К.Г.” ЕООД по чл. 629, ал. 4 от ТЗ се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Присъединеният кредитор “М.Б.” ЕООД твърди вземания по Договор за спогодба за доброволно уреждане на парични задължения, сключен на 09.12.2011 г. между него като кредитор и ответното дружество като длъжник, и издаден въз основа на договора изпълнителен лист. С този договор са преуредени правоотношения между страните за сумата от сумата от 844 837,10 лева, представляваща дължима от “С.Б.” АД главница по Договор за паричен заем, сключен на 05.01.2011 г. между “М.Б.” ЕООД като заемодател и ответното дружество като заемател, както и за сумата от 223 696,69 лева, представляваща дължима главница по Договор за паричен заем, сключен на 08.08.2008 г. между “С. К.” ЕООД като заемодател и “С.Б.” АД като заемател, вземането по който договор е прехвърлено с договор за цесия от “С. К.” ЕООД на “М.Б.” ЕООД.

За да се прецени търговския характер на сделката, от която произтича вземането на присъединения кредитор “М.Б.” ЕООД, следва да се обсъдят правоотношенията между страните, преуредени в гореописания договор за спогодба, т.е. гореописаните договори за заем, които не представляват абсолютна търговска сделка.

В Решение № 549 от 27.10.2008 г. по т.д. № 239/2008 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О., е прието, че доколкото договорът за заем не е абсолютна търговска сделка (чл.286, ал. 2 вр. с чл. 1, ал. 1 от ТЗ), съобразно въведения от законодателя субективен критерий в чл. 286, ал. 1 от ТЗ, сделката следва да се определи като търговска с оглед извършването й от страните по нея като търговци при осъществяване на дейността им по занятие. Следователно в такива случаи на изследване подлежат фактите за целта и начина на потребяване на заемните средства. В разглеждания случай заемодателят и заемателя са търговски дружество, поради което съдът намира, че е налице субективният критерий за квалифициране на една сделка като търговска. По делото обаче не са представени цитираните договори за заем от присъединения кредитор “М.Б.” ЕООД, който носи доказателствена тежест за установяване на търговския характер на сделката, от която претендира вземанията си. В представения договор за спогодба от 09.12.2011 г. не са посочени целта на заемите и начина на потребяване на заемните средства, поради което не може да се направи извод за целевото предназначение на заемите. С оглед на това съдът приема, че не е налице допълнителния обективен критерий по чл. 286, ал. 1 от ТЗ, за да се определи сделката като търговска – сделката да е част от упражняваната от търговеца дейност въобще, респективно да е свързана с икономическото обезпечаване или функциониране на ответното дружество. Не са представени от присъединения кредитор и доказателства за предоставяне на заемната сума, посочена в договора за спогодба, с оглед реалния характер на договора за заем. В случая меродавно е първичното правоотношение, на което присъединеният кредитор се позовава като кредитор по търговска сделка – договори за заем, а не последващото преуреждане на тези правоотношения. По изложените съображения съдът намира, че не е налице предпоставката по чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ – наличие на изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, и молбата на “М.Б.” ЕООД по чл.629, ал. 4 от ТЗ се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Съдът е сезиран също с молба по чл. 629, ал. 4 от ТЗ на присъединения кредитор “К.” АД. Посочените в молбата вземания произтичат от търговска сделка – търговска продажба на стоки (превозни средства и техника), съгласно фактура № **********/30.03.2012 г. и фактура № **********/20.04.2012 г., издадени присъединения кредитор като доставчик на ответното дружество като получател. Във фактурите не е уговорено отсрочено плащане и следва да се приеме, че вземанията са изискуеми. Същите не са оспорени от страна на ответното дружество и се установява от представените от присъединения кредитор доказателства, че по фактурите са извършени частични плащания. Не са представени от ответника доказателства, че вземанията към присъединения кредитор “К.” АД са изцяло погасени. С оглед на това съдът намира, че е налице материално-правна легитимация на присъединения кредитор “К.” АД по търговски сделки да поиска откриване на производство по несъстоятелност за ответното дружество.

Съдът е сезиран с молба по чл. 629, ал. 4 от ТЗ на присъединения кредитор “А.И.К.” АД. Вземанията на присъединения кредитор “А.И.К.” АД произтичат от Рамков договор за обслужване на задължения, сключен на 15.01.2013 г. между “С.Б.” АД като възложител и “А.И.К.” ЕООД като изпълнител, по силата на който изпълнителят се е задължил за периода на действие на договора, срещу възнаграждение от страна на възложителя, да извършва обслужване на текущите му задължения, включително комунални разноски, съдебни и държавни такси, задължения към трети лица. Съдът намира, че така описаното правоотношение не произтича от абсолютна търговска сделка. В случая е налице въведеният от законодателя субективен критерий по чл. 286, ал. 1 от ТЗ – сделката е сключена между две търговски дружества. Не се установява обаче обективният критерий за определяне на сделката като търговска, доколкото не се установява при пълно и главно доказване от присъединения кредитор, че сделката е сключена от двете търговски дружества за дейността им по занятие.

Присъединеният кредитор “А.И.К.” АД въвежда и вземания по два договора за заем, сключени между “А.И.К.” АД като заемодател  и “С.Б.” АД като заемател, от дата 01.04.2013 г. и от дата 16.09.2013 г. Както е посочено по-горе в настоящото решение, договорът за заем не е абсолютна търговска сделка (чл. 286, ал. 2 вр. с чл. 1, ал. 1 от ТЗ) и следва да се изследва дали същият е сключен от търговци при осъществяване на дейността им по занятие. В случая е налице субективния критерий – договорът за заем е сключен между две търговски дружества. В представените договори обаче не се сочи целта, съответно начина за разходване на заемните средства, поради което не може да се направи извод за целевото предназначение на заемите – за дейността на ответника или за икономическото обезпечаване или функциониране на ответното дружество. С оглед на това съдът приема, че не е налице обективният критерий по чл. 286, ал. 1 от ТЗ, за да се определи сделката като търговска.

Договорът за заем е реален договор и за сключването му следва да са налице при условията на кумулативност два основни елемента от фактическия му състав - постигането на съгласие между страните и реалното предаване на заемната сума. С фактическото предаване на парична сума от заемодателя на заемателя е налице сключен реален договор за заем. По делото не се събраха от присъединения кредитор “А.И.К.” АД доказателства за реално предаване на заемните суми на ответника. Осчетоводяването на суми по заемите не доказва предоставянето на заемните средства. По изложените съображения съдът намира, че молбата по чл. 629, ал. 4 от ТЗ на този присъединен кредитор се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Присъединеният кредитор ЕТ “Ц.Т.” твърди вземания от ответното дружество по два броя изпълнителни листа, които представя. В случая не се установява търговския характер на сделката, от която произтичат вземанията на този присъединен кредитор. Не са представени от ЕТ “Ц.Т.” доказателства за това, което именно е релевантно за установяване на материално-правната му легитимация на кредитор по молбата по чл. 629, ал. 4 от ТЗ. С оглед на изложеното не може да се направи извод за търговския характер на сделката между присъединения кредитор ЕТ “Ц.Т.” и ответното дружество, поради което съдът намира, че не е налице предпоставката по чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ – наличие на изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, и молбата на ЕТ “Ц.Т.” по чл. 629, ал. 4 от ТЗ се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид установената материално-правна легитимация на молителя “У.Б.” АД и на присъединените кредитори – “Б.Д.” ЕАД, “П.И.Б.” АД и “К.” АД, съдът пристъпва към разглеждане и обсъждане на финансово-икономическото състояние на ответното дружество. В производството по несъстоятелност въз основа на цялостен анализ на финансово-икономическото състояние на ответното дружество и възможността му да изпълнява паричните си задължения към кредиторите, съдът следва да установи дали ответникът е в състояние на неплатежоспособност, както и дали това състояние е обективно и трайно или затрудненията на длъжника са временни, съответно той разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си без опасност за интересите на кредиторите.

От изслушаното по делото основно заключение на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Д. се установява, че коефициентът на обща ликвидност за ответното дружество е в нормата за 2008 г. и 2009 г., но след 2010 г. започва да се влошава. За 2011 г. е 0,623 и за 2012 г. е 0,611. Това показва невъзможността на дружеството с краткотрайните си активи да изплаща текущите си задължения и е индиция за влошено финансово-икономическо състояние на ответното дружество. В основното заключение на съдебно-счетоводната експертиза вещото лице Д. изчислява, че коефициентът на обща ликвидност за 2013 г. е 1,552. Вещото лице сочи, че ако се отчетат и неосчетоводени задължения на ответното дружество в общ размер на 11 797 хил. лева към молителя “У.Б.” АД и присъединените кредитори - “Б.Д.” ЕАД, “П.И.Б.” АД, “К. Г.” ООД и “М.Б.” ЕООД, то коефициентът на обща ликвидност е 0,768 за 2013 г.

Съгласно предоставените баланси на ответното дружество са изчислени коефициент на обща ликвидност към 31.12.2014 г. - 1,59 и коефициент на обща ликвидност към 31.12.2015 г. – 1,57. Доколкото вещото лице Д. е констатирала неосочетоводяване на вземанията на молителя и присъединените взискатели в настоящото производство, то за посочения период следва да се изчисли коефициентът на обща ликвидност при отчитане на тези задължени, възлизащи според вещото лице на 11 797 хил. лева, което съдът изчислява служебно. При този алтернативен вариант коефициентът на обща ликвидност към 31.12.2014 г. е 0,78 (текушите активи от 18000 хил. лева върху 23 152 хил. лева, представляваща сбора от краткосрочните задължения на дружеството по баланс от 11 355 хил. лева плюс задълженията към молителя и присъединените кредитори от 11 797 хил. лева). Така коефициентът на обща ликвидност към 31.12.2015 г. е 0,78 (текушите активи от 18 297 хил. лева върху 23 405 хил. лева, представляваща сбора от краткосрочните задължения на дружеството по баланс от 11 608 хил. лева плюс задълженията към молителя и присъединените кредитори от 11 797 хил. лева).

Съгласно предоставения баланс към 31.12.2016 г. коефициентът на обща ликвидност на ответното дружество е 1,80. При алтернативния вариант, описан по-горе, коефициентът на обща ликвидност към 31.12.2016 г. е 0,84 (текушите активи от 18 345 хил. лева върху 21 945 хил. лева, представляваща сбора от краткосрочните задължения на дружеството по баланс от 10 148 хил. лева плюс задълженията към молителя и присъединените кредитори от 11 797 хил. лева).

При изчисляване на коефициентите на ликвидност, на финансова автономност и на задлъжнялост, така както са представени вземанията и задълженията по счетоводни документи на ответното дружество, се установява, че коефициентите за ликвидност са в приемливите норми за 2013 г., 2014 г., 2015 г. 2016 г. Обаче простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка на състоянието му на платежоспособност. От значение е също реализируемостта на актива, неговата ликвидност. В случая съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за установяване цялостното икономическо състояние на длъжника (така в Решение № 32/17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г. на II Т.О., Т.К., ВКС).

При преценка на финансово-икономическото състояние на ответното дружество следва да се приеме алтернативния вариант на изчислените коефициенти при корекция на балансите на ответното дружество, доколкото се установява по делото, че вземанията на “У.Б.” АД, “Б.Д.” ЕАД и “П.И.Б.” АД са били изискуеми към 31.12.2013 г. и не са намерили отражение в баланса на ответното дружество в пълен размер като краткосрочни задължения след тази дата.

При съпоставяне на коефициента на обща ликвидност с останалите коефициенти за ликвидност (за бърза, за незабавна и за абсолютна) и анализа на тези коефициенти при приетия от съда алтернативен вариант, се налага изводът, че през изследвания период 2012 г. - 2016 г. ответното дружество има сериозен проблем да посреща краткосрочните си задължения с краткотрайните активи. Установява се, че от 2012 г. ответното дружество изпада в зависимост от кредиторите си, като предвид изискуемостта на вземанията на трите банки това състояние се задълбочава след 2013 г. Дружеството е декапитализирано.

В случая следва да се обсъди и прецени характера на текущите (краткотрайни) активи на ответното дружество, дали същите са разполагаеми за дружеството и възможността с тях да се просрещнат краткосрочните му задължения. Видно от представените счетоводни документи и структурата на активи на дружеството през изследвания период 2013 г. – 2016 г., посочена от вещите лица в приетите по делото заключения на съдебните експертизи, с най-голям относителен дял са вземанията на ответното дружество, които представляват около 90 % от краткотрайните активи на дружеството и съответно около 75 – 80 % от всички активи на дружеството. При анализиране на представените по делото счетоводни документи на ответното дружество прави впечатление, че през 2013 г. рязко се увеличава стойността на отразените в отчета вземания на 16 133 хил. лева, спрямо стойността от 6 388 хил. лева през предходната 2012 г. През следващите три години от изследвания период се запазва тенденцията за плавно увеличаване стойността на краткосрочните вземания, посочени в счетоводните баланси на ответното дружество, както следва: 16 085 хил. лева през 2014 г., 16 328 хил. лева през 2015 г., 16 496 хил. лева през 2016 г. В случая следва извода, че вземанията на ответното дружество са такива, които не са събрани повече от една година. Над 10 000 хил. лева от вземанията на дружеството са в раздел “други вземания” на счетоводния баланс за съответната година и не се изяснява техния характер, нито възможността същите да бъдат събрани в кратък срок, за да се погасят изискуемите задължения на дружеството. Не се представиха от ответното дружество и доказателства за предприетите действия за събиране на посочените вземания и за тяхната събираемост.

От заключението по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Д. се установява, че в счетоводството на ответното дружество няма потвърдителни писма от длъжниците му (голямата част от длъжниците са свързани лица). Установява се също, че част от вземанията на ответното дружество са към търговски дружества, които са обявени в несъстоятелност. По представените от ответното дружество договори за заем, сключени между “С.Б.” АД и трети лица заематели, не се установява ответникът да е предоставил сумата по заема, което е необходимо условие за възникването на задължението на насрещната страна да върне заемната сума. Осчетоводяването на вземанията в счетоводството на ответника не променя този извод, доколкото не са установени от ответника първични счетоводни документи, доказващи коректността на тези счетоводни записвания. Към датата на приключване на съдебното дирене е настъпил падежът на представените от ответника договори за заем и няма данни вземанията да са събрани повече от 1 година (така при договорите за заем, сключени от ответното дружество с Консорциум “У.-С.-У.”, с “М.П.К.” АД, с дружеството “С. Б.” ЕООД, с “М.К.” ООД, с “А.Б.” ООД). Следователно може да се направи извод, че вземанията на ответното дружество, които не са събрани повече от една година, са трудно събираеми или дори несъбираеми, поради което не могат да послужат реално за погасяване на задълженията.

Това води до извод за влошаване на финансовите показатели на ответното дружество, а като се отчетат и неосчетоводените вземания на молителя и присъединените кредитори в настоящото производство, показателите за ликвидност биха били доста под приемливите стойности. С оглед на изложеното съдът намира, че ответното дружество не е в състояние да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки от 2012 г.

Вещото лице Д. дава заключение, че през 2013 г. “С.Б.” АД е извършило 10 броя плащания към кредиторите си по търговски сделки, като последното плащане към кредитори, извършено от самото ответно дружество “С.Б.” АД, е на 31.12.2013 г., а чрез трети лица е извършено последно плащане на 04.11.2014 г. Изплащането обаче на част или изцяло на вземанията на отделни кредитори не води до различен извод, доколкото неплатежоспособността може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори съгласно чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Плащанията на задължения на ответното дружество, извършени от трети лица, не променят гореизложените изводи на съда, доколкото при тях не се погасяват реално задължения на ответното дружество, а единствено се сменя кредиторът (субекта на задължението) – например задължението към финансовото предпиятие става задължение към третото лице, извършило плащането вместо ответното дружество.

Съдът не кредитира комплексната експертиза в съдебно-оценителската част на вещото лице В.П. и повторната съдебно-оценителска експертиза на вещото лице М.А., тъй като в същите са залегнали оценяване на пазарната стойност на имуществото на ответното дружество, включително на краткотрайните активи. Това би било от значение при въведено основание за свръхзадълженост на ответното дружество, когато се преценява дали имуществото е достатъчно да покрие паричните задължения на длъжника, а в случая такова основание не е въведено по делото. На стр. 60 от експертизата на вещото лице М.А. се установява некореспондиращо с останалата част от заключението завишаване на Г.а “Материални запаси” в размер на 86 958 хил. лева при коригирания баланс към 31.12.2015 г. и в размер на 88 011 хил. лева към 31.12.2016 г. Посочените стойности на Г.а “Материални запаси” не кореспондират с дадената от вещото лице пазарна оценка на краткотрайните материални активи на ответното дружество към 31.12.2015 г. 85 305 лева (т.е. 85 хил. лева) и към 31.12.2016 г. от 86 478 лева (т.е. 86 хил. лева), т.е. в над 1 000 пъти по-ниски в пазарната оценка. Горното води до необосновано завишаване на показателите за ликвидност и финансова автономност на ответното дружество за 2015 г. и 2016 г. при изчисленията на вещото лице А..

С оглед на горното, в случая се установява от събраните доказателства, че ответникът има изискуеми парични задължения по търговски сделки, които не е платило. В тежест на ответника е да докаже, че не е спрял плащанията към кредитори, което не е сторено в производството. Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не ангажира в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му за извършване на плащанията са временни или че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ).

След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът прави извода за влошено финансово-икономическо състояние на ответното дружество. Съобразявайки изложеното по-горе, съдът приема, че през 2012 г. и следващите години ответното дружество е в нестабилно финансово състояние, силно зависимо от кредиторите си, с текущи задължения, които не са обезпечени с краткотрайни активи и съответно не биха могли да бъдат погасени в срок. Установените неплатени задължения на дружеството са към финансови предприятия и към други кредитори по сделки, т.е. свързани с търговската му дейност. Задълженията към финансови предприятия са изискуеми от 2013 г., а за някои от тях има издадени изпълнителни листа. Съдът намира, че ответното дружество не е в състояние да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки. Затрудненията му имат траен и необратим характер и дружеството обективно не е в състояние да изпълни изцяло изискуемите си парични задължения.

Следва да се разгледа и позоваването на молителя “У.Б.” АД и на присъединения кредитор “П.И.Б.” АД на законоустановената презумпция по чл. 608, ал. 4 от ТЗ (нова - ДВ, бр. 105 от 2016 г.). Съгласно цитираната норма, неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл. 625 от ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на шест месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение. За да е налице презумпцията по чл. 608, ал. 4 от ТЗ, следва да се установят от молителя, респективно присъединения кредитор, който се позовава на същата, при условията на кумулативност следните предпоставки на фактическия състав: наличие на висящо изпълнително производство, което да е образувано за събиране на вземания по влязъл в сила съдебен акт или заповед за изпълнение; същото да е образувано по молба на кредитора, подал молбата по чл. 625 от ТЗ, респективно от присъединения кредитор, подал молба с правно основание чл. 629, ал. 4 от ТЗ; вземането на този кредитор да не удовлетворено изцяло или частично в рамките на шест месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.

Горното не се установява при пълно и главно доказване от страна на молителя.

Предпоставките на презумпцията по чл. 608, ал. 4 от ТЗ се установяват от присъединения кредитор “П.И.Б.” АД. Съгласно представеното от същия удостоверение с изх. № 052667/28.08.2017 г. по изпълнително дело № 20168440401211 по описа на ЧСИ С.Я., за събиране на вземанията на присъединения кредитор от ответното дружество въз основа на гореописаните изпълнителни листа е образувано изпълнително дело № 20168440401211, поканите по същото са връчени в периода м. април – м. август 2016 г. и повече от шест месеца след връчване на поканата за доброволно изпълнение вземанията на взискателя “П.И.Б.” АД не са удовлетворени. С оглед на доказване на предпоставките на презумпцията и предвид установеното финансово-икономическо състояние на ответното дружество, следва да се приеме, че “С.Б.” АД е неплатежоспособно, след като не може да изпълни в шестмесечен срок от поканата за доброволно изпълнение свои изискуеми и присъдени парични задължения към кредитора по търговска сдлека.

При така установеното, съдът намира, че по молбата по чл. 625 от ТЗ на “У.Б.” АД и молбите по чл. 629, ал. 4 от ТЗ на присъединените кредитори – “Б.Д.” ЕАД, “П.И.Б.” АД и “К.” АД, са налице всички изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на “С.Б.” АД, поради неплатежоспособност.

 

По отношение на началната дата на неплатежоспособността следва да се вземе предвид, че е необходимо длъжникът да не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение по търговска сделка и към същата да е налице състояние на неплатежоспособност. От събраните от делото доказателства и при отчитане на неплатените вземания на молителя и на присъединените кредитори, чиито молби съдът е приел като основателни, се установява, че най-старото изискуемо задължение на ответното дружество е към присъединения кредитор “К.” АД по договор за покупко-продажба на превозни средства, обективиран в представената по делото фактура № **********/30.03.2012 г. Не се оспорват от ответника задълженията по тази фактура, както и не се спори, че само част от задължението по фактурата е платено и има непогасен остатък по нея. С оглед на това, считано от 31.03.2012 г., ответното дружество е изпаднало в забава за изпълнение на задължението си по гореописания договор за покупко-продажба. От събраните по делото доказателства и приетото заключение на вещото лице по ССчЕ, както и с оглед изложените по-горе съображения относно финансово-икономическото състояние на ответното дружество, съдът прави извод, че към горепосочената дата ответното дружество не е било в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка и е в състояние на неплатежоспособност. След като към тази дата ответното дружество не е било в състояние да изпълни свое изискуемо задължение по търговска сделка, то като начална дата на неплатежоспособността съдът приема датата 31.03.2012 г.

 

Съдът намира, че искането на присъединения кредитор “Б.Д.” ЕАД за обявяването на длъжника в несъстоятелност и постановяване прекратяване на дейността му с произтичащите от това последици, едновременно с откриване на производството по несъстоятелност в хипотезата на чл. 630, ал. 2 от ТЗ, остана недоказано. Не се установи по делото от присъединения кредитор “Б.Д.” ЕАД, че продължаването на дейността на ответното дружество би увредило масата на несъстоятелността, поради което съдът следва да остави без уважение искането му в тази част.

 

Съдът намира, че с решението си по чл. 630, ал. 1 от ТЗ следва да назначи временен синдик и насрочи първо събрание на кредиторите. За временен синдик на дружеството следва да бъде назначена Р.П.Т., с адрес: ***, офис 6, вписана в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, която да бъде уведомена, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. Като взема предвид прогнозния обем работа, свързана с правомощията на временния синдик по ТЗ, включително и вмененото му задължение с последното допълнение на чл. 668 от ТЗ (доп. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.), за изследване и установяване на свързаните лица с длъжника, съдът намира, че на временния синдик следва да бъде определено месечно възнаграждение в размер на 1 500 лева, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на законна причина за изменение на размера на възнаграждението.

При насрочване на първото събрание на кредиторите съдът следва да се съобрази необходимото време за представяне от длъжника на документите по чл. 640 от ТЗ, както и да се даде възможност на временния синдик да изготви и представи документите по чл. 668 от ТЗ. Поради това, съдът намира, че следва да насрочи Първото събрание на кредиторите на 12.12.2017 г. от 10,30 часа, което ще се проведе в  Съдебната палата на Софийски граД.и съд, гр. София, бул. “Витоша” № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 от ТЗ.

 

За да се обезпечи развитието на производството по несъстоятелност, е необходимо да бъдат обезпечени началните разноски, като съдът на основание чл.629б от ТЗ следва да определи сума за такива в зависимост от текущото възнаграждение на синдика и очакваните разноски по несъстоятелността, която да укаже да се предплати в определен срок от кредиторите на ответното дружество. Кредиторите и длъжникът следва да бъдат предупредени, ако не сторят това в определения срок, съдът ще се произнесе на основание чл. 632, ал. 1 вр. с ал. 5 от ТЗ, производството по несъстоятелност ще бъде спряно и ако в течение на една година не бъде открито достатъчно имущество или ако не се депозира необходимата сума за предплащане на разноски, същото ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от Търговския регистър. На основание чл. 632а от ТЗ, предплатените по реда на чл.629б и чл. 632 от ТЗ суми следва да бъдат възстановени на съответното лице незабавно, щом масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно. С оглед определеното по-горе възнаграждение на временен синдик и очакваните текущи разноски в производството по несъстоятелност на търговеца, съдът намира, че началните разноски следва да бъдат определени в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, които да укаже да бъдат внесени в 14-дневен срок от обявяване на решението в Търговския регистър при Агенцията по вписванията.

 

По разноските:

С оглед изхода на делото, молителят “У.Б.” АД има право на разноски. Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, молителят претендира разноски в общ размер на 59 997,33 лева, от които 250 лева – държавна такса, 48 000 лева – адвокатско възнаграждение, 3 925 лева – депозити за вещи лица, 294 лева - такси за удостоверения от ЧСИ по 49 бр. изпълнителни дела, 245 лева – държавна такса за обезпечителни заповеди, 1 200 лева – такси по обезпечително дело № 785/2014 г., 6 083,33 лева – разноски в производството.

Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, присъединеният кредитор “Б.Д.” ЕАД претендира разноски в общ размер на 1 450 лева, от които 250 лева – държавна такса, 900 лева – депозит за вещо лице, 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно представения списък на разноските, присъединеният кредитор “П.И.Б.” АД претендира разноски в общ размер на 161 400,54 лева, от които 250 лева – държавна такса, 1 400 лева – депозити за вещи лица, 151 250,54 лева – юрисконсултско възнаграждение, 8 500 лева – предплатени разноски по несъстоятелността.

Присъединеният кредитор “К.” АД претендира разноски в настоящото производство, като не представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Съдът намира, че на молителя “У.Б.” АД и на присъединените кредитори – “Б.Д.” ЕАД, “П.И.Б.” АД и “К.” АД, чиито молби за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество е счел за основателни, следва да бъдат присъдени разноски за платената от всеки от тях държавна такса.

На “У.Б.” АД, “Б.Д.” ЕАД и “П.И.Б.” АД следва да бъдат присъдени и направените от тях разноски по делото за депозити за вещи лица, а на молителя “У.Б.” АД следва да бъдат присъдени и претендираните разноски за държавна такса за обезпечителни заповеди.

До приключване на съдебното дирене по делото не са представени от молителя доказателства за плащането на такси по обезпечително дело № 785/2014 г. в размер на 1 200 лева и такси за удостоверения от ЧСИ по 49 бр. изпълнителни дела в размер на 294 лева, поради което в тази част искането за разноски следва да бъде оставено без уважение като недоказано и поради това неоснователно.

Молителят “У.Б.” АД и присъединеният кредитор “П.И.Б.” АД претендират да им бъдат присъдени предплатените суми за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност. Редът за възстановяването на предплатените в производството по несъстоятелност суми е определен от законодателя в чл. 632а от ТЗ, съгласно който предплатените суми по чл. 629б и чл. 632 от ТЗ се възстановяват на съответното лице, когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно. Сумите се възстановяват от синдика при по горепосочения ред, а не подлежат на присъждане с решението по чл. 630 от ТЗ. Поради това исканията на “У.Б.” АД и на “П.И.Б.” АД са неоснователни и тези разноски не следва да бъдат присъждани с настоящото решение на съда.

Молителят “У.Б.” АД претендира адвокатско възнаграждение в размер на 48 000 лева, за което са представени доказателства за плащането му съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът “С.Б.” АД е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на молителя, което е основателно и следва да бъде уважено. В случая минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева съгласно чл. 7, ал. 1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което се дължи за осъществено представителство във фазата на разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Правилото на чл. 7, ал. 3 от същата наредба за определяне на минималното адвокатско възнаграждение на база на стойността на предявените вземания за защита по дела за несъстоятелност е приложимо в хипотеза на осъществена правна защита в етапа на предявяване и приемане на вземанията, но не и в предхождащата го фаза на разглеждане на молбата за откриване на производството по несъстоятелност (така в Определение № 592 от 17.07.2014 г. по ч.т.д. № 1040/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О.). С оглед на изложеното и при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото, съдът намира, че адвокатското възнаграждение на молителя следва да бъде намалено на 600 лева.

Присъединените кредитор “Б.Д.” ЕАД и “П.И.Б.” АД претендират юрисконсултско възнаграждение. Съгласно нормата на чл.78, ал. 8 от ГПК (изм. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева.

Съдът намира, че в случая е приложима цитираната процесуална норма с посоченото изменение от 2017 г., която е влязла в сила към датата на постановяване на настоящото решение. Като взема предвид фактическата и правна сложност на делото, броя на съдебните заседания и депозирания отговор от юрисконсулт по делото, настоящият състав намира, че на всеки от присъединените кредитори “Б.Д.” ЕАД и “П.И.Б.” АД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на максималния праг от 300 лева съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По отношение на искането на “П.И.Б.” АД за по-високо юрисконсултско възнаграждение, а за горницата над 300 лева до 151 250,54 лева искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде уважено.

По изложените по-горе съображение на молителя “У.Б.” АД следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 5 020 лева, а за горницата над тази сума до 59 997,33 лева искането за разноски следва да бъде оставено без уважение.

На присъединения кредитор “Б.Д.” ЕАД следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 1 450 лева.

На присъединения кредитор “П.И.Б.” АД следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 1 950 лева, а за горницата над тази сума до 161 400,54 лева искането за разноски следва да бъде оставено без уважение.

На присъединения кредитор “К.” АД следва да бъдат присъдени разноски за държавна такса в размер на 250 лева.

Доколкото ответникът не е депозирал отговор на отхвърлените от съда молби по чл. 629, ал. 4 от ТЗ на присъединените кредитори - “К.Г.” ЕООД, “М.Б.” ЕООД, “А.И.К.” АД и ЕТ “Ц.Т.”, съдът намира, че на ответникът не се дължат разноски в настоящото производство за това.

 

Водим от изложеното и на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на  “С.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 31.03.2012 година.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника “С.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.

НАЗНАЧАВА за временен синдик на длъжника “С.Б.” АД, ЕИК ********, Р.П.Т., с адрес: ***, офис 6, вписана в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, която да бъде уведомена, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на временния синдик Р.П.Т. в размер на 1 500 лева (хиляда и петстотин лева) месечно, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на законна причина за изменение на размера на възнаграждението.

ОПРЕДЕЛЯ срок за встъпване в длъжност на временния синдик до три дни, считано от датата на получаване на препис от настоящето решение.

СВИКВА Първо събрание на кредиторите на “С.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, което следва да се проведе на 12.12.2017 г. от 10,30 часа в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. “Витоша” № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 от ТЗ:

1. Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ.

2. Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.

3. Избор на комитет на кредиторите.

ОТХВЪРЛЯ искането на присъединения кредитор “Б.ДСК” ЕАД, ЕИК*********, за обявяването в несъстоятелност на “С.Б.” АД, ЕИК ********, в хипотезата на чл. 630, ал. 2 от ТЗ.

ОТХВЪРЛЯ предявената от “К.Г.” ЕООД, ЕИК *********, против “С.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, молба с правно основание чл. 629, ал. 4 от ТЗ, като неоснователна.

ОТХВЪРЛЯ предявената от “М.Б.” ЕООД, ЕИК ********, против “С.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, молба с правно основание чл. 629, ал. 4 от ТЗ, като неоснователна.

ОТХВЪРЛЯ предявената от “А.И.К.” АД, ЕИК******** – правоприемник на “А.И.К.” ЕООД, ЕИК*********, против “С.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, молба с правно основание чл. 629, ал. 4 от ТЗ, като неоснователна.

ОТХВЪРЛЯ предявената от ЕТ “Ц.Т.”, ЕИК********, против “С.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, молба с правно основание чл. 629, ал. 4 от ТЗ, като неоснователна.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “С.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “У.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, пл. “*********сумата от 5 020 лева (пет хиляди и двадесет лева) – разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “С.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати “Б.ДСК” ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:*** 450 лева (хиляда четиристотин и петдесет лева) – разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “С.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати “П.И.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** 950 лева (хиляда деветстотин и петдесет лева) – разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “С.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати “К.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева) – разноски по делото за държавна такса.

УКАЗВА на кредиторите на “С.Б.” АД, ЕИК ********, в 14-дневен срок от обявяване на решението в Търговския регистър при Агенцията по вписвания, да предплатят по сметката на Софийския градски съд сумата от 10 000 лева (десет хиляди лева), представляваща начални разноски в производството по несъстоятелност, на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 и чл. 629б, ал. 2 от ТЗ и в същия срок да представят по делото доказателства, удостоверяващи извършеното плащане. 

УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “С.Б.” АД, ЕИК ********, че ако в определения от съда срок необходимата за посрещане на началните разноски сума не бъде привнесена и не бъдат представени по делото доказателства за това, съдът ще се произнесе на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 от ТЗ, производството по несъстоятелност на дружеството ще бъде спряно и ако в течение на една година не бъде открито достатъчно имущество или ако не се депозира необходимата сума за предплащане на разноски, същото ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от Търговския регистър.

УКАЗВА на кредиторите, че на основание чл. 632а от ТЗ, предплатените по реда на чл. 629б и чл. 632 от ТЗ суми следва да им бъдат възстановени незабавно, щом масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.

ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на решението в Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТР.

Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС, ТО.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :