РЕШЕНИЕ
№ 2463
гр. Пловдив, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330105654 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „Наджат“ ЕООД против
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2 339, 22 лв.,
представляваща сума по фактура № *****/23.02.2021 г., с която е начислена
за електрическа енергия за периода от 18.08.2020 г. до 16.02.2021 г. за обект с
ИТН ***** в с. Б., ул. *****.
Ищецът твърди, че е клиент на „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, в качеството на потребител на електрическа енергия, с клиентски №
***** за обект с ИТН ***** в с. Б., ул. *****. Твърди, че при проверка в
системата на EasyPay установил наличие на задължение от 2 339, 22 лв. по
фактура № *****, която сума не съответства не предходните ежемесечни
сметки за консумирана електрическа енергия. Счита, че не дължи посочената
сума, тъй като последната не отразява стойността на реално доставена,
измерена от законно монтирано средство за търговско измерване, която да е
консумирана през този период. Оспорва в имота да е налице законно
1
монтирано и технически изправно средство за търговско измерване, което да
е от одобрен тип. Сочи, че ако средство за търговско измерване е монтирано,
то последното е монтирано незаконосъобразно и не измерва електрическа
енергия за имота на ищеца. Твърди, че монтажът не е осъществен в
присъствието на ищеца или негов представител, като за монтажа не е
съставен констативен протокол. Оспорва техническата изправност на
електромера, като твърди, че средството за търговско измерване не е
преминало изискуемите първоначална и последваща технически проверки.
Сочи, че начисленото количество електрическа енергия не е консумирано в
имота, като последното е невъзможно от техническа гледна точка да премине
през средството за търговско измерване за един месец. Твърди, че в имота му
не е осъществяван ежемесечен отчет за снемане на данни от електромера по
утвърден график на мрежовия оператор. По така изложените съображения се
моли за уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, в който
излага подробни съображения за нейната неоснователност. Сочи, че се
претендира реално доставена и измерена електрическа енергия за периода от
18.08.2020 г. до 16.02.2021 г., поради системно неосигуряван достъп за
отчитане електромера на клиента. Сочи, че сумата се претендира за доставена
електрическа енергия и реално консумирано от страна на клиента, чиито
обект се намира на трудно достъпно място и практически е бил недостъпен за
отчетниците. Твърди, че се претендира реално потребено количество
електрическа енергия, начислено на база на отчетените показания на
електромера към датата, на която е извършен отчет при осигурен достъп и
количествата електрическа енергия са остойностени правилно и
законосъобразно по утвърдени от КЕВР цени. Твърди, че отношенията между
страните се уреждат на основание възникнало договорно правоотношение
при Общи условия, които условия на електроснабдителното дружество са
публично известни. Твърди, че Общите условия на „Електроразпределение
Юг“ ЕАД също са публично и известни и обвързват потребителя, като в
последните е предвидено, че предоставените от страна на
електроразпределителното дружество мрежови услуги се заплащат на
основание чл. 43, ал. 1 от Общите условия в полза на „ЕВН България
Електроснабдяване“ АД. По така изложените съображения счита, че
2
процесната сума е дължима от страна на ищеца – потребител за обект с ИТН
*****, поради което моли за отхвърляне на предявените искове, ведно със
законните последици.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който ищецът отрича възникването и
съществуването на претендираното от ответника – електроснабдително
дружество, вземане за начислена цена за предоставени услуги, тъй като не е
отчетено реално доставената електрическа енергия и мрежови услуги до
клиента.
В случая доколкото съдът е сезиран с отрицателен установителен иск,
доказателствената тежест е за страната, която претендира да е носител на
спорното материално право, независимо от качеството й в процеса – дали
последната е ищец или ответник. Предвид изложеното в тежест на ответника
е да установи материалноправните предпоставки, обуславящи възникване на
вземането му за получаване на цената на количество електрическа енергия.
За да възникне субективното материално право на
електроснабдителното следва в обективната действителност да са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти):
наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на електрическа енергия при Общи условия; ищецът да е доставил
в полза на ответника, който да е потребил реално, претендираното количество
електрическа енергия; наличие на основание за начисляване на конкретния
размер на електрическата енергия по предходни отчети, което е свързано с
установяване на обстоятелството, че до обекта на ищеца не е осигуряван
достъп.
Между страните е безспорно обстоятелството, че ищецът е клиент на
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, в качеството на потребител на
електрическа енергия, с клиентски № ***** за обект с ИТН ***** в с. Б., ул.
*****.
По делото е представена фактура № *****/23.02.2021 г.,, издадена от
„ЕВН България Елекстроснабдяване“ ЕАД за сумата от 2 339, 22 лв.,
3
представляваща стойността на потребена електрическа енергия, мрежови
услуги и начислен акциз по чл. 20 ЗАДС за обект на потребление, находящ се
в с. Б., ул. „1-ва“ № 22.
Ответникът твърди, че фактурата е издадена за стойността на
предоставените услуги за периода от 18.08.2020 г. до 16.02.2021 г., като
претендира цената на реално потребена електрическа енергия и мрежови
услуги, която е начислена, след като до имота на ищеца е осигурен достъп за
реален отчет.
По делото са представени, издадени от ищеца фактури за периода от
18.08.2020 г. до 17.01.2021 г., от които се установява, че за този период не е
начислена цена за потребена електрическа енергия и мрежови услуги, с
изключение на цена за достъп до разпределителната мрежа от 11, 03 лв. с
ДДС на месец.
В производството по делото е представен Констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средство за търговско измерване №
*****/17.03.2021 г., от който се установява, че проверката е извършена в
присъствието на представител на потребителя за обект с ИТН *****, находящ
се в с. Б. за клиент с кл. № № *****, която е установила, че електромер с
фабричен номер ***** измерва с грешка в рамките на допустимата.
С Протокол от 17.04.2021 г. електромер с фабричен номер ***** е
демонтиран за експертиза по желание на клиента, като е представен
Констативен протокол от метрологична експертиза на електромер №
80/11.05.2021 г., изготвен от Българския институт по метрология, която
експертиза е установила, че отсъстват механични дефекти на кутията, на
клемите и на клемния блок на електромера, като последният е от одобрен тип
№ ***** с наличие на необходимите означения на табелката на електромера,
без следи от нерегламентирана намеса при направен вътрешен оглед.
Експертизата е установила, че електромерът съответства на метрологичните
изисквания, но не съответства по дата и час на техническите характеристики.
По делото е представена справка от „Електроразпределение Юг“ ЕАД
за отчет на средство за търговско измерване с терминал, от която се
установява, че за процесния период от 18.08.2020 г. до 16.02.2021 г.,
доставената до обект с ИТН ***** електрическа енергия не е отчитана,
поради липса на осигурен достъп (в справката е поставен код 18 и е
4
отбелязано значението на посочения код на отчетника).
В производството по делото са снети показанията на свидетеля И. Г. Т.,
който свидетелства, че познава Х. А. – А. – ** на „Наджат“ ЕООД от около
осем – девет години. Сочи, че знае за закупуване на къщата в с. Б., което се
случило на 18.10.2019 г., като свидетелят участвал на сделката в качеството
му на преводач на **я на ищцовото дружество. Твърди, че два или три дни
след изповядване на сделката спрял тока и водата на къщата с цел
безопасност, тъй като била необитаема. Свидетелства, че пре м. февруари или
м. март 2021 г. пуснали човек да живее в къщата, защото дотогава била
необитаема – нямала е тоалетна, кухня, отопление, печка и бойлер. Твърди, че
къщата била посещавана инцидентно от него или **я за проверка или за да се
занесе уред или мебели. Излага пред съда, че всеки месец заплащал сметките
по партида, които били в размер от 10 лв. до 30 лв., което било странно за
свидетеля, тъй като къщата не се обитавала, но считал, че това са начислени
такси, тъй като собственик на къщата е дружество. Сочи, че знае за
процесната сметка, която го изумила безкрайно, тъй като в последните две
години никой не е живял в имота. Твърди, че никога не е получавал писма от
ответното дружество, че не е осигурен достъп, като предоставил своя личен
електронен адрес, нито е намирал залепени бележки. Сочи, че към момента на
закупуване на къщата и прехвърляне на партидата не е имало незаплатени
сметки на старите собственици, за което обстоятелство изискали
доказателства от продавачите и получили уверение от страна на ЕВН.
Свидетелства, че не знае трите имена на човека, ползвал къщата. Сочи, че
строителство по последната не е осъществявано, като е сложено отопление и
бойлер на твърди гориво. Завършването на къщата се изразявало в носене на
уреди и мебели, а банята и тоалетната били завършени през м. август 2021 г.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета без
възражения на страните съдебно-техническа експертиза се установява, че до
обектът на „Наджат“ ЕООД е реално доставяна електрическа енергия за
периода от 18.08.2020 г. до 16.02.2021 г., което обстоятелство съдът е
установил от съхранената в паметта на електромера относно отчетените
ежемесечно към първо число показания чрез самоотчети на електромер №
***** и отчетените с оптична глава и преносим портативен терминал
показания, като до обект с ИТН ***** е доставена електрическа енергия от 10
064 квтч., от които 6 761 квтч. дневна и 3 303 квтч. нощна. Вещото лице е
5
установило, че електромер с фабричен № ***** е монофазен, статичен и
попада в групата на електромери, които съгласно класификацията в Списъка
за определяне периодичността на последващи проверки на средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, за които се извършват
последващи проверки на 6 години. Вещото лице е установило, че
електромерът е произведен през 2009 г., като на 13.08.2015 г. е преминал
последваща проверка със срок на действие до 2021 г. Експертизата е
установила, че за периода от 17.05.2016 г. до 17.07.2020 г. до електромера не е
имало достъп, като контрол за работата му е бил възможен и осъществен на
12.09.2020 г. с оценка „изправен“. Следващ контрол бил възможен през м.
февруари 2021 г., като на 13.04.2021 г. е демонтиран за проверка в БИМ,
приключила на 27.04.2021 г. със заключила със заключение, че електромерът
съответства на метрологичните изисквания. Дадено е заключение, че
електромерът отговаря на нормативните изисквания за средство за търговско
измерване, като законоустановените и изискуеми технически проверки са
били извършени, една от които в процесния период – на 12.09.2020 г., със
заключение „изправен“. Вещото лице е установило, че стойността на реално
доставената и потребена електрическа енергия за периода е в размер на
сумата от 1 949, 35 лв. без ДДС и съответства на стойността по издадената
фактура.
Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени
(фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и
добросъвестно, като в. л. е изследвало пълно и задълбочено показанията
електромера и е отговорило изцяло на поставените задачи, предмет на
допуснатата съдебно-техническа експертиза.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява,
че начисленото с процесната фактура количество електрическа енергия
действително е било доставено до обекта, собственост на ищеца.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като мотивирано и компетентно
изготвено, се установява, че за процесния период до обекта на ищеца е
доставена електрическа енергия от 10 064 квтч., от които 6 761 квтч. дневна и
3 303 квтч. нощна, на стойност от 1 949, 35 лв. без ДДС. Експертизата е
установила, че средството за търговско измерване отговаря на
6
метрологичните изисквания за средство на търговско измерване, като е
преминало изискуемите периодични проверки. Това обстоятелство се
установява и от приложените по делото писмени доказателства от страна на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД.
Съдът намира, че до обекта на ищеца е доставена електрическа енергия
за периода от 18.08.2020 г. до 16.02.2021 г. на установената от вещото лице
стойност, която е начислена с процесната фактура, тъй като до обекта на
ищеца не е осигурен достъп преди това, което обстоятелство се установява от
представената справка от „Електроразпределение Юг“ ЕАД за отчет на
средство за търговско измерване с терминал. Това обстоятелство се
установява и от издадените за този период предходни фактури, в които не е
начислена стойност за доставена електрическа енергия и мрежови услуги, с
изключение на цена за достъп до разпределителната мрежа от 11, 03 лв. с
ДДС на месец.
Този извод на съда не се опровергава от свидетелските показания на
свидетеля И. Г. Т., който излага пред съда, че до м. февруари 2021 г. имотът е
бил необитаем, тъй като не е бил в състояние за обитаване. Това е така, тъй
като от показанията на този свидетел се установява, че макар в обекта да не са
осъществявани строително-монтажни дейности, е извършвана дейност по
монтиране на уреди и мебели, което неминуемо е свързано с разходване на
електрическа енергия. В този смисъл съдът не цени показанията на свидетеля
в частта му, че за периода от м. 10 2019 г. до м. 02.2021 г.
електрозахранването в обекта е било преустановено, тъй като последните се
опровергават от събраните п делото доказателства. Нещо повече – в случая
реалната доставка на електрическа енергия на процесната стойност от 1 949,
35 лв. без ДДС или от 2 339, 20 лв. с ДДС, се установи от заключението на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което е установило, че в
паметта на електромера има данни за реално потребление, като средството за
търговско измерване отговаря на метрологичните изисквания за изправност и
е преминало изискуемите периодични проверки.
Следователно и по така изложените съображения съдът намира, че за
ищеца е възникнало задължение да заплати на оператора на тази мрежа
сумата, представляваща стойността на реално доставеното количество
електрическа енергия, която е в размер на 2 339, 20 лв. с вкл. ДДС. По делото
7
от ищеца не се твърди и не са представени доказателства той да е погасил
това свое задължение към момента.
Предвид така изложеното предявеният иск е неоснователен и следва да
се отхвърли.
С оглед изхода на правния спор в полза на ответника следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски в производството. В производството
по делото ответникът е доказал заплащане на следните разноски: в размер на
сумата от 298, 20 лв. за съдебно-техническа експертиза. В полза на последния
следва да се определи за присъждане и юрисконсултско възнаграждение,
доколкото ответникът е представляван от юрисконсулт. Съдът определи
размера на юрисконсултското възнаграждение на основание чл. 37 от ЗПП
във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер
на сумата от 120 лв., като съобрази фактическата и правна сложност на
делото. Следователно следва да се присъдят разноски в общ размер от 418, 20
лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Наджат“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Янко Сакъзов“ № 19,
против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37,
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане за установено
в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от
2 339, 22 лв., представляваща сума по фактура № *****/23.02.2021 г., с която
е начислена за електрическа енергия за периода от 18.08.2020 г. до 16.02.2021
г. за обект с ИТН ***** в с. Б., ул. *****.
ОСЪЖДА „Наджат“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 418, 20 лв. – разноски в първоинстанционното
производство по гр.д. 5654/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX
граждански състав.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
9